№ 1425
гр. Пловдив , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330203607 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Л.С.Т., ЕГН **********, чрез адв. Д.Д., против
Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4574536, издаден от ОДМВР - Пловдив, с
който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закон за движението по
пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят Т., чрез процесуалния си представител адв. Р.Г., моли съда да
отмени атакувания ЕФ. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмено становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и прави
искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на ЕФ като правилен и
законосъобразен. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото
да бъде намалено до размера на минимално предвиденото в закона.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в срок, изхожда от надлежна страна, при наличие
на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата
е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден срещу Л.Т. за това, че на 29.07.2020г. в
17.23ч. в гр. Пловдив, бул. „Марица-юг“ № 200, посока на движение от изток
към запад било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а.
„Шкода Фелиция“ с рег. № ******, установено с автоматизирано
средство/система АТСС АRН САМ S1 № 11743са, като при ограничение на
скоростта в населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената
скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 73 км/ч или
превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч.
Нарушението било заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение с вградено разпознаване на номера, за
която е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е
преминала съответната проверка, което се установява от приложените към
административнонаказателната Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и Протокол № 57-С-ИСИС/30.09.2019г.
В хода на административнонаказателното производство собственикът
на МПС /по справка от КАТ/ Г.И.П. е подал заявление, че автомобил с рег. №
****** е продаден на 16.03.2016г., като е приложил и нотариално заверен
договор за покупко-продажба на МПС. Съгласно същия на 16.03.2016г. Г.И.П.
и К.Д.П. са продали на Л.С.Т. л. а. „Шкода Фелиция“ с рег. № ******, поради
което и обжалваният ЕФ бил издаден на последния, с който на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на доказателствата по делото.
Безспорно се установява по делото, че жалбоподателят Т. е закупил л. а.
„Шкода Фелиция“ с рег. № ******. От събраните по делото доказателства
обаче не се установява нарушението, за което е санкциониран с обжалвания
ЕФ да е извършено с л. а. „Шкода Фелиция“ с рег. № ******. Видно от
приложения към административнонаказателната преписка снимков материал
заснетият автомобил е с рег. № ******, но същият не е „Шкода Фелиция“, а
„Хонда“. В жалбата е направено твърдение за подадена жалба за кражба на
рег. № ******, който вероятно е бил сложен на друго МПС. Л. а. „Хонда“ не е
собственост на жалбоподателя, за да може да бъде ангажирана отговорността
му, поради което следва да се приеме, че не е извършил нарушението, във
връзка с което е бил издаден обжалваният ЕФ и същият следва да бъде
2
отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. Такава претенция е своевременно направена от страна на
процесуалните представители на жалбоподателя за присъждане на разноски в
размер на 360 лв. с начислен ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. В
случая възнаграждението следва да бъде определено на основание чл.7 ал.2
т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като върху него се начисли ДДС, което да се включи в
размера на дължимия хонорар, съгласно §2а от ДР на наредбата, тъй като
Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“ е регистрирано по ЗДДС, като
общият размер следва да бъде именно претендираният от 360 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4574536, издаден от ОДМВР -
Пловдив, с който на Л.С.Т., ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.1 т.3 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество
„К., Д. и партньори“, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Марица“ № 93, БУЛСТАТ ********* сумата от 360 лв. с начислен ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3