Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София,29.06.2021 г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав- ЧЖ, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове: Милена
Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията Райна Стефанова ч.гр.д. № 2877 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 1 и 2
от ГПК.
Образувано е частна жалба вх.
№ на ЧСИ 90130/18.12.2020 г на з.к. „У.“ АД и частна жалба вх.№ на ЧСИ
92019/23.12.2020 година на И.Л.Г., действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Е.А., срещу действия на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ,
извършени по изпълнително дело № 20208510402437 по описа на съдебния
изпълнител.
Длъжникът по изпълнителното
дело, ЗК „У.“ АД, обжалва постановление от 03.12.2020 г., с което съдебният
изпълнител е отказал да прекрати производството за сума, в общ размер на
23 111,56 лева, на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, както и постановление
от 03.12.2020 г., с което е отказано намаляване на приетите разноски за
адвокатски хонорар на взискателя.
Жалбоподателят И.Л.Г.–
взискател по делото, чрез законния си представител Е.С.А., обжалва
постановление от 03.12.2020 г., с което делото е прекратено за сумата от
20 000 лева.
В жалбата на ЗК „У.“ АД се твърди, че процесните
задължения са изцяло погасени чрез две плащания по банкова сметка ***. Първото
плащане, за сумата от 20 000 лева - главница, е осъществено на 20.07.2019
г. (преди иницииране на изпълнителното производство), а второто - в размер на
23 111,56 лева, е извършено на 18.11.2020 г. (в рамките на срока за
доброволно изпълнение). Счита, че съдебният изпълнител принудително е събрал
вече заплатената сума, като по този начин е облагодетелствал взискателя, който
е получил два пъти една и съща сума. Оспорва се отказа да бъде прекратено
изпълнителното дело за сумата в общ размер на 23 111,56 лева, като изплатена на взискателя,
както и определянето на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя, тъй като такова изобщо не е уговорено и заплатено, а е оказана
безплатна правна помощ.
В условията на евентуалност, оспорва възнаграждението
за адвокат като прекомерно над сумата от 200 лева. Единственото извършено по
делото действие от процесуалния представител на взискателя е подаването на
молба за образуване на изпълнително дело, за което е дължимо възнаграждение само
по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Счита, че пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде определена единствено върху сумата от
23 111,56 лева.
Претендира направените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение от 300 лева.
В жалбата е направено
искане за спиране на действията по изпълнението.
В условията на
евентуалност, се иска допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на въпросите дали е заверена банковата сметка на взискателя със сумата
от 23 111,56 лева, на коя дата и на какво основание.
Оплакванията на жалбоподателя
И.Л.Г.са, че постановлението на съдебния изпълнител, с което е прекратено
делото за сумата от 20 000 лева, е незаконосъобразно, тъй като същата не е
постъпила по открита в полза на взискателя сметка, съдебният изпълнител
неправомерно е приел, че в случая е налице писмо от банката по смисъла на
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и че на основание чл. 66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар
задължението да е делимо. Твърди, че застрахователят е следвало да изпрати
писмо до застрахования, че е извършено плащане по открита на негово име банкова
сметка. ***.
Срещу жалбата на ЗК „У.“
АД са постъпили две възражения - от взискателя и от процесуалния му
представител, с които жалбата се оспорва като неоснователна, с аргументи, идентични
с тези, изложени в жалбата на И.Л.Г.. Счита за правилни действията на съдебния
изпълнител по начисляването и определянето на разноските в изпълнителното
производство по размер. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
частното съдебно производство.
Частният съдебен изпълнител,
в изложените мотиви, намира жалбите за неоснователни. Приема извършеното от
длъжника плащане в размер на 20 000 лева преди образуване на
изпълнителното дело за редовно, тъй като обстоятелството за начина на откриване
на банковата сметка е без значение за факта на извършване на превода. Намира,
че в случая следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД
относно реда за погасяване на задълженията, като счита, че със сумата от
20 000 лева са заплатени начислените към датата на плащането – 02.07.2020
г., законни лихви в размер на 5 638,89 лева и главница от 14 361,11
лева. Поради посоченото е отказал да прекрати делото за остатъка от главницата
от 5 638,89 лева и лихвите върху нея от 02.07.2020 г. до окончателното
плащане на дълга, както и за сумата от 17 466,66 лева, представляваща законна
лихва върху изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000
лева за периода от 20.09.2016 г. (датата на застрахователното събитие) до
14.11.2018 г. (датата на плащане на обезщетението). Не приема плащането от
длъжника от 18.11.2020 г. за редовно, тъй като е извършено след образуване на
изпълнителното дело не по сметка на съдебния изпълнител, а по сметка на
взискателя, който оспорва получаването на сумата, също и поради липса на
представено доказателство за заверяване сметката на взискателя в съответствие с
разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД. Потвърждават се присъдените разноски за
адвокат в изпълнителното производство като минимални по Наредба № 1 от
09.07.2004 г., с позоваване на съдебна практика на СГС. Сочи практика и по
отношение на законосъобразното определяне на пропорционалната такса по чл. 26
от ТТРЗЧСИ, съгласно която в събраната по делото сума се включват и заплатените
разноски за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство.
Изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20208510402437 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е било образувано по
молба вх. № 80900/17.11.2020 г. на И.Л.Г., представляван от своята майка и
законен представител Е.С.А., чрез адвокат С.В.Б., като пълномощник, въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 13.11.2020г. от Софийски апелативен съд, ГК, 12
състав, по гр. дело № 306/2020 година.
Съгласно изпълнителния
лист ЗК „У.“ АД е осъдено да заплати на И.Л.Г.(И.Е.С.)
сумата от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на застрахователното събитие – 20.09.2016 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 17 466,66 лева – законна лихва
върху платеното обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева, за
периода 20.09.2016 г. – 14.11.2018 г. – датата на плащането.
С молбата от 17.11.2020 г.
е било поискано още налагане на запор на банкови сметки на длъжника,
едновременно с поканата за доброволно изпълнение, както и присъждане на адвокатски
хонорар съгласно разпоредбата на чл. 38, ал 2 от Закона за адвокатурата.
На 17.11.2020 г. до ЗК „У.“ АД е отправена покана за доброволно
изпълнение, с която е предоставен двуседмичен срок на длъжника за изпълнение на
задълженията по гореописания изпълнителен лист, както и сумата от 84 лева –
обикновени такси по ТТРЗЧСИ. Поканата е получена от застрахователното дружество на 18.11.2020
година. Към същата е приложено постановление от 17.11.2020 г. от съдебния
изпълнител, с което са определени разноски за изпълнението. Начислени са
обикновени такси в общ размер на 84 лева съгласно ТТРЗЧСИ. Дължимата такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ е била определена от частния съдебен изпълнител на 3652,26
лева с ДДС, а адвокатският хонорар за оказана безплатна правна помощ – на
1 153,58 лева, от които 200 лева - за образуване на изпълнително дело и
953,58 лева – за процесуално представителство, в съответствие с разпоредбата на
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 10,
т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На 18.11.2020 г. от
частния съдебен изпълнител е изпратено съобщение до „Райфайзенбанк България“ АД
за налагане на запор на сметките на длъжника до размер на 50 884,71 лева.
На 25.11.2020 г. от
длъжника е било подадено възражение с вх. № 83919, с искане частният съдебен
изпълнител да прекрати делото за сумата от 20 000 лева, поради това, че е
заплатена преди образуването му, както и да бъдат преизчислени определените такси
по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като са дължими единствено върху платената след
завеждането на делото сума от 23 111,56 лева. Поискано е разноските за
адвокат да бъдат приети за недължими, а при условията на евентуалност -
намалени до размера на 200 лева, по съображения, идентични с тези, посочени в
жалбата по делото. Към възражението са приложени удостоверение за банкова
сметка ***, издадено от „Общинска банка“ АД, 3 бр. платежни нареждания за
внесени по същата сметка суми за изпълнение на задължението на ЗК „У.“ АД, както следва: от 14.11.2018 г. -
за внесена сумата от 80 000 лева; от 02.07.2019 г. - за наредена сума в
размер от 20 000 лева и от 18.11.2020 г. - за сумата от 23 111,56
лева. Като основание и на трите платежни нареждания е посочено „плащане по щета
15410150102“. Приложени са и две банкови референции от „Райфайзенбанк България“
АД от 24.11.2020 г., видно от които на 02.07.2019 г. от застрахователното
дружество са извършени и осчетоводени няколко превода, между които
и превод в полза на взискателя, възлизащ на 20 000 лева, а на 18.11.2020
г. в полза на И.Л.Г.е внесена сумата от 23 111,56 лева. На 02.12.2020 г. от взискателя е изразено
становище, че не признава твърдените от длъжника плащания, извършени на
02.07.2019г. и 18.11.2020 година.
При така установените
обстоятелства, жалбите по делото следва да се приемат за допустими – като
подадени срещу подлежащи на обжалване актове по чл. 435 от ГПК, в срока по чл.
436, ал. 1 от ГПК.
По същество и при
съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът намира жалбата на ЗК „У.“ АД за частично основателна, а
тази на взискателя И.Л.Г.-
за неоснователна.
Видно от преписката по
делото, на 14.11.2018 г. от застрахователното
дружество в полза на И.Л.Г.е заплатена сумата от 80 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С Решение от 21.05.2019 г.
по гр.д. № 15097/2017 г. по описа на Софийски градски съд, I-18 състав, ЗК „У.“ АД е било осъдено
да заплати в полза на взискателя още 20 000 лева на същото основание,
както и законната лихва върху сумата от 100 000 лева до окончателното
изплащане на вземането. След жалба на дружеството относно присъдената в полза
на взискателя законна лихва, с Решение от 09.11.2020 г. по гр. д. № 306/2020 г.
по описа на Софийски апелативен съд, 12 състав, постановеният от
първоинстанционния съд акт е потвърден. Въз основа на посочените съдебни
решения е издаден процесният изпълнителен лист от 13.11.2020 година. Съгласно
представените по делото платежни нареждания и банкова референция от
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, по същата сметка на взискателя са заплатени и
останалите присъдени суми. Още преди образуване на изпълнителното дело е
заплатена сумата от 20 000 лева (на 02.07.2019 г.)- главницата по
изпълнителния лист, поради което съдебният изпълнител правилно е прекратил
изпълнителното производство в тази част, но е неправилно е приел кое задължение
се погасява от длъжника.
По същата банкова сметка *** 000
лева на взискателя ищец, като това плащане е прието за валидно извършено в хода
на съдебния процес между страните, поради което съдът приема че последващите
плащания по същата банкова сметка, *** , са валидно извършени в полза на
взискателя. Същото се потвърждава и от представената банкова референция изх.№
140-89/24.11.2020 година от „Райфайзенбанк“ /България/“ ЕАД, удостоверяваща
извършването и осчетоводяването на преводите.
Неправилни са
изводите на съдебния изпълнител, че
сумата от 5638, 89 лева, представлява непогасен с плащането от 02.07.2019
година остатък от главницата, като е отказал да прекрати изпълнителното
производство за главницата в този размер. Главницата по изпълнителния лист от
13.11.2020 година е в размер на 20 000 лева и именно тази сума е преведена
по сметката на взискателя и съответно изцяло погасена преди образуване на
изпълнителното дело. Съдът приема, че със сумата от 20 000 лева длъжникът
е погасил именно главницата по изпълнителния лист, посочвайки в платежния
документ съдебното решение, с което е осъден да заплати главница именно в този
размер, поради което не са били налице предпоставките за отнасяне на част от
тази сума за погасяване на законна лихва.
Като краен резултат
постановлението на съдебния изпълнител, с което се прекратява изпълнителното
производство в частта за заплатената сума в размер на 20 000 лева преди образуване
на изпълнителното производство е правилно, но тази сума представлява изцяло
погасена главница, а не лихва и част от главница. Изводите на съда в тази връзка следва да
бъдат съобразени от ЧСИ.
Поради изложеното жалбата
на взискателя срещу постановлението, с което е прекратено изпълнителното
производство за сумата от 20 000 лева на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК се
явява неоснователна .
Във връзка с
гореизложеното, с преведената сума от 23 111,56 лева по същата банкова сметка ***.11.2020/ по която са
направени от длъжника два превода/ съдът приема, че длъжникът е погасил след
образуване на изпълнителното дело задължението си за лихви по изпълнителния
лист- изчислената лихва върху заплатената на 02.07.2019 година главница от
20 000 лева и лихвата от 17 466, 66 лева .
Тази сума е заплатена след
образуване на изпълнителното дело – на 18.11.2020 година с вальор 19.11.2020
година, факт твърдян и от длъжника, поради което не са налице основания за прекратяване на производството по
чл.433, ал.1, т.1 ГПК, която предвижда заплащане на сумата по изпълнителния
лист преди образуване на
изпълнителното производство.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.433,
ал.2 ГПК изпълнителното производство се
приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението, която преценка следва да извърши съдебния изпълнител при
съобразяване на изложеното.
С възражението от
25.11.2020 година на длъжника ЗК „У.“ е поискано прекратяване на изпълнителното
производство за сумата от 20 000 лева, платена преди образуване на
изпълнителното дело, както и по отношение на законната лихва върху тази сума
след датата на плащане 18.11.2020 година и възлагане на разноските за тази част
на взискателя, преизчисляване на дължимите такси по т.26 ТТЗЧСИ спрямо
платените след завеждане на изпълнителното дело суми и да постанови недължимост
на адвокатското възнаграждение, евентуално да го редуцира до 200 лева.
Следва да се има предвид,
че длъжникът не е направил изрично искане пред ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното дело и за останалата заплатена сума. Съдебният изпълнител е отказал да прекрати
производството за заплатените след образуваното изпълнително производство суми поради
липса на предпоставките на чл.433, ал.1,
т.1 ГПК, които формално не са налице, но следва да прецени извършеното в хода
на производството плащане и наличието на предпоставките на чл.433, ал.2 ГПК,
които не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
С обжалваното постановление от 03.12.2020
година съдебният изпълнител се е произнесъл изрично само относно прекратяване
на изпълнителното производство, както е поискал длъжникът в депозираното
възражение от 25.11.2020 година, а не относно приключването на изпълнението.
Относно
частната жалба на длъжника относно постановлението за разноски изх. № 63864 от 03.12.2020 година
С обжалваното постановление ЧСИ е отказал да
намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 1153, 58
лева, определено на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., тъй като същото е в минималните размери по чл.10, т.1 и 2, вр.
с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 година – 200 лева за образуване на
изпълнителното дело и 953, 58 лева за процесуално представителство.
В изпълнителното производство взискателят е претендирал разноски за адвокат за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, а в съответствие с разпоредбата на ал. 2 на същия член, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лева - по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а по чл. 10, т. 2 от същата – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000 лева - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.
Жалбоподателят - длъжник оспорва дължимостта на определеното адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност, твърди, че в случая адвокатско възнаграждение е дължимо единствено за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година.
Неоснователно е възражението на длъжника,че възнаграждение на адвоката не се дължи.Основателно е направеното в условията на евентуалност възражение за редуциране на възнаграждението за оказана безплатна правна помощ до минималния размер за образуване на изпълнително дело.
Съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:1. лица, които имат право на издръжка;2. материално затруднени лица;3. роднини, близки или на друг юрист, като насрещната страна следва да бъде осъдена за разноски. В случая е налице изявление, че се оказва безвъзмездна правна помощ като липсват данни, които да го опровергават, а представянето на писмен договор не е предпоставка за уважаване на искането по чл.38 ЗАдв., в който смисъл е съдебната практиката / определение № 70/08.02.2017 година по ч.т.д.№ 2445/2016 година на ВКС, ІІ ТО, определение № 163/13.06.2016 година по ч.гр.д.№ 2266/2016 година на ВКС, ГК, І ГО/.
Имало е образуване на изпълнително производство от името на взискателя, но не и водене на такова. За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство, в която е посочен начин на изпълнение като част от изискването за редовност на молбата.
С оглед на изложеното, на взискателя е дължимо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в минимален размер от 200 лева, на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Поради изложеното, адвокатското възнаграждение за пълномощника на взискателя е следвало да бъде намалено до размера от 200 лева.
Предвид изложеното следва да се отмени постановлението от 03.12.2020 година, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение от 1153, 58 лева на 200 лева.
Неоснователно е искането за спиране на изпълнителното производство, тъй като същото не е необходимо, доколкото съдът се произнася по същество на жалбата с това решение.
По разноските
С оглед изхода на делото по жалбите, разноските
в това производство остават за страните.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, частна жалба вх. № на ЧСИ
92019/23.12.2020 г. на И.Л.Г., ЕГН **********, действащ със съгласието на
своята майка и законен представител Е.С.А., ЕН **********, с постоянен адрес: ***,
чрез адв.С.Б.от САК, срещу постановление изх.№ 63865 от 03.12.2020 г. . на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20208510402437 в частта, с която е прекратено изпълнителното производство срещу
длъжника ЗК „У.“ АД за сумата от 20 000 лева, заплатена преди образуване на изпълнителното дело.
ОТМЕНЯ, по жалба вх. № 90130/18.12.2020 г. на ЗК „У.” АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, постановление изх.№ 63865 от
03.12.2020 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20208510402437,
в частта, в която е отказано прекратяване на изпълнителното дело, на основание
чл.433, ал.1, т.1 ГПК срещу длъжника за сумата от 5638, 89 лева - остатък от главницата, ведно със
законната лихва, дължима върху остатъка, считано от датата на плащането
-02.07.2019 година, като неправилно ЧСИ е приел, че с така посочената сума, платена
преди образуване на изпълнителното дело
/ като част от общо заплатените 20 000 лева/ се погасява част от лихвата, а не главницата
по изпълнителния лист , КАТО ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част срещу постановление изх.№ 63865 от
03.12.2020 г..
ОТМЕНЯ, по жалба вх. № 90130/18.12.2020
г. на ЗК „У.” АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление:***, постановление изх.№ 63864 от
03.12.2020 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, по изпълнително дело №
20208510402437, с което е отказано намаляване на приетите разноски за
адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя И.Л.Г.до размера на
200 лева - за образуване на изпълнителното производство, при пълни приети като
дължими 1153,58 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнително
дело № 20208510402437 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя И.Л.Г., на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата, от 1153, 58 лева
на 200 лева.
Оставя без уважение
искането на длъжника за спиране на изпълнителното производство.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.