Решение по дело №5461/2019 на Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ №

гр. Плевен, 18.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПЛЕВЕНСКИЯТ   РАЙОНЕН    СЪД, ІV гр.с-ав   в       открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав :

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : Анета Христова

като разгледа докладваното от съдия Томова  гражданско дело  № 5461 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

          В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от А.Б.Ц. с ЕГН ********** *** ЕАД с ***, със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че ищеца е собственик на топлоснабден имот в ***, като топлинен счетоводител за сградата етажна собственост е ***. Твърди се, че за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2018г. били издадени фактури за стойност на топлоенергия, която не била доставена. Твърди се, че посочените в тези съставени документи показания за измервателните уреди и водомер били различни  от действителните. Поради това ищецът счита, че не дължи сумата в общ размер на 604,49лв., за която са издадени процесните фактури за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2018г. Претендира се да се признае за установено, че сочената сумата не се дължи от ищеца.

Ответникът ***е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Твърди, че клиентът системно отказвал осигуряване на достъп до жилището си, с което възпрепятствал служителя на отчетното дружество да изпълнява служебните си задължения по снемане данни от индивидуалните разпределителни уреди. Навеждат се доводи, че ищецът не се бил възползвал от правото си по чл.31, ал.3 от ОУ да предяви възражения до топлофикационното дружество за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Поради това за процесния период било начислено „служебно количество” топлинна енергия, стойността на която била дължима, като неоспорена в предвидения в ОУ срок.

            Съдът като съобрази становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

           Безспорно е между страните, че ищеца е собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, за който при ответното дружество има открита партида с абонатен номер ***.

           Не се спори също така, че за процесния период от м.януари 2018г. до м.април 2018г., вкл. са били издадени процесните данъчни фактури с №**********/31.01.2018г. на стойност 265,24лв.; фактура №**********/28.02.2018г. на стойност 238,74лв.; фактура №**********/31.03.2018г. на стойност 41,41лв. и фактура №**********/30.04.2018г. на стойност 58,70лв. или общо 604,09лв. Това е видно и от приложените към исковата молба съобщения от ответното дружество, адресирани до ищеца, в които са посочени показания на налични в имота ИРУ и водомер, по данни от които са били извършени изчисленията. Видно е отразените показания за м.януари 2018г., че за имота са отбелязани четири измервателни разпределителни уреди, като за единия от тях данните от последното предходно измерване са отразени с показател „20”, а за останалите с показател „0”. За отчетния месец януари 2018г. за всички уреди са били отразени промени в старите показания и отбелязани нови показания. Такива промени в показанията на ИРУ са били отразени и за следващите месеци, включени в процесния период.

          Ищецът е представил и изпратени му съобщения от топлопреносното предприятие за съставени фактури и изходни за съставянето им данни за месеците ноември и декември 2017г. (приложени на л.45-л.46). От тях е видно, че за м.ноември 2017г. са били отчетени промени за един от измервателните уреди в имота, отразени с „5” измервателни единици, а за следващия месец декември са били отразени промени за същия измервателен уред с 15 измервателни единици.

          В отговор на указания на съда за представяне на писмени доказателства, които са съставени и следва да бъдат съхранявани от дружеството, извършващо отчитането и дяловото разпределение за сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот – „Т.С.” ЕООД, по делото са постъпили изявления от третото лице, с които се ангажира становище по същество на спорни обстоятелства по делото, представят се извлечения от данни на електронен носител, като става ясно, че първични изходни документи не са налични, както и не е посочено дали са съставяни (на л.60, л.73, л.137, л.161).  

          В о.с.з. на 07.07.2020г. е проведен разпит на свидетелката В.М.Р., която излага в показанията си, че отчита показанията за доставяната топлинна енергия и топла вода за сградата, в която се намира имота на ищеца. Сочи, че той никога не я бил гонил от имота и не създавал проблеми при отчитането, а дори звънял да я пита кога щяла да мине. Възможно било да е имало случаи, когато при нейно позвъняване него да го нямало и да не е отворил, но твърди, че не може да посочи конкретно такива случаи, т.к. не си спомняла. Свидетелката твърди още, че съставяла индивидуални картони при отчитането всеки месец, в които се подписвал ищеца и ги предавала след това във фирмата, извършваща дяловото разпределение ***. В случаите, когато не намерела абоната на адреса отбелязвала в картоните, че нямало достъп.

          В о.с.з. на 26.10.2020г. е изслушано заключението по допусната съдебно-техническа експертиза (първоначална, депозирана на 01.07.2020г. и допълнителна, депозирана на 28.08.2020г.). Установява се, че в имота на ответника има един брой пломбиран водомер за БГВ с визуален отчет и четири броя отоплителни уреда с топлоразпределител. Вещото лице е отбелязало за процесния период данните на тези измервателни уреди такива, каквито са налични в *** според електронно въведените данни и съответно отразени в издадените от ответника данъчни фактури. Установява се, че за процесния период е била начислена служебно енергия, съобразно максималния специфичен разход за АС за отделните отоплителни тела, както и служебно е била начислена топлинна енергия за БГВ 10 куб.м. за четирите месеца от процесния период, което е по-малко от нормативно предвидената при подобно служебно начисляване, която е 140л. на ден на човек. Установява се също така от експертното заключение, че при извършената за нуждите на експертизата проверка  при ***  били установени индивидуални картони за отчети на адреса на процесния имот от м.май 2018г. до м.септември 2019г., но не били налични такива за процесния период от м.януари до м.април 2018г. Видно е още от заключението на вещото лице, че при сравнение на данните за начислена топлинна енергия и БГВ за процесния имот за отоплителните сезони 2017/2018г. и 2018/2019г. се  установява, че разликата в показанията на водомера за времето от м.май 2018г. до м.април 2019г. възлиза на 5 куб.м., като за периода от м.януари 2019г. до м.април 2019г. е 4 куб.м. Начислените служебно за периода от м.януари до м.април 2018г. показания на водомера за БГВ възлизат на 10куб.м. Относно индивидуалните разпределителни уреди за периода от м.януари 2019г. до м.април 2019г. са отчетени в една от стаите 22 деления, а за процесния период от м.януари 2018г. до м.април 2018г. са начислени служебно сумарно за всички отоплителни тела в стаите на жилището 5664,6 деления.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           С предявената искова претенция ищецът оспорва претендирано от ответника вземане за стойност на доставена топлинна енергия и консумирана гореща вода за имот в ***, за периода от м.януари 2018г. до м.април 2018г., включително, по издадени фактури №**********/31.01.2018г.; №**********/28.02.2018г.; № **********/31.03.2018г. и №**********/30.04.2018г., на обща стойност 604,09лв.

          По предявеният иск в тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава претенцията си за оспореното вземане.

          Установи се безспорно в настоящото производство, че ищеца е собственик на процесния имот, находящ се в ***. Безспорно се установи също така, че имота се намира в топлоснабдена сграда, както и че в него са налични четири измервателни разпределителни уреда за отчитане на доставена топлинна енергия и един водомер за гореща вода.

          Установи се също така от експертното заключение, а не е и налице спор между страните, че за процесния период от м.януари – м.април 2018г. изчисленията за стойност на доставена топлинна енергия и консумирана гореща вода са били направени не на база реален отчет, а служебно при прието наличие на неосигурен достъп.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.3 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период) редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. Такава регламентация е залегнала в чл.25, ал.2 от приложимите в отношенията между страните Общи условия. Подобна е  разпоредбата на чл.70, ал.4 от Наредбата, предвиждаща, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди.

          За да се приложи тази методика на изчисление, в тежест на ответника беше да установи, че са били налице сочените основания, т.е. че са били правени през периода ежемесечни посещения след предварителното им обявяване и съответния отчетник е констатирал липсата на лице, което да осигури достъп.

          Установи се от показанията на свидетелката В.Р., че  през 2018г.  е била отчетник за сградата, в която се намира имота  на ищеца, както и че за всяко посещение е правила съответните отбелязвания в индивидуалните отчетни картони. Стана ясно също така от нейните показания, че няма спомен дали през този период е имало случаи, в които ищеца да не е осигурил достъп, както и се установи, че са комуникирали по повод посещенията по телефон.

          По делото не бяха представени изисканите индивидуални картони, водени за отчетите в имота на ищеца, както и не се установи наличието им при дружеството, извършващо отчитането и дяловото разпределение за сградата, в която се намира този имот.

          Изясни се и от заключението на вещото лице, че за периода след м.април 2018г. са налични при *** такива картони, съдържащи данните за отчет от измервателните уреди и водомер в процесния апартамент, но за процесния период не са налични никакви писмени документи. Установи се също така, че са налице съществени разлики между служебно начислените суми за процесния период и стойностите на действително консумираната и реално отчетена топлоенергия и разходвана гореща вода за същите месеци от следващия отоплителен сезон.

          Предвид горното, съдът счита, че не може да се приеме за установено, че за месеците от януари до април 2018г., включително ищецът не е осигурил достъп за отчет на измервателните уреди в дома си. Поради това, съдът приема, че не са били налице основания за начисляване на стойности за доставена топлинна енергия по правилата на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба за топлоснабдяването.

          Неоснователно е възражението на ответника, че поради неизпълнение на рекламационното производство, предвидено в чл.31, ал.3 от Общите условия, ищеца дължи начислените суми. Сочената разпоредба регламентира  право на абоната да направи възражение пред ***за начислените суми за топлинна енергия в 45-дневен период след изтичане на периода, за който се отнася.  Тази уредба касае единствено възможността за сезиране на доставчика на услугата при несъгласие с изчислените задължения. Пропускането на срока да се проведе такова производство в отношенията между страните по никакъв начин не препятства възможността за отнасяне на спора пред съд.

          Предвид изложеното, съдът счита, че ответника не установи съществуването на отричаното от ищеца вземане за главница в размер на 604,09лв. за процесния период от време, поради което предявения отрицателен установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв, респективно да се признае за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ***процесната сума, за която са издадени фактури №********** / 31.01.2018г.; №********** / 28.02.2018г.; № **********/31.03.2018г. и №**********/30.04.2018г. При установеното, че не съществува главния дълг, ищеца не дължи и акцесорно претендираното от ответника вземане за лихва без да е необходимо да е предявен иск и произнасяне с диспозитив за това задължение.

          С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на 50лв. за държавна такса, 15лв. за частна жалба, 150лв. за вещо лице или общо 215лв.

            Воден от горното, съдът            

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че А.Б.Ц.,***, с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на ***ЕАД с ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 604,09лв., представляваща начислена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.януари 2018г. до м.април 2018г., включително, за която са издадени данъчни фактури №**********/31.01.2018г.; №**********/28.02.2018г.; № ********** / 31.03.2018г. и №**********/30.04.2018г.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***ЕАД с *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.Б.Ц.,***, с ЕГН **********, сумата от 215лв., представляваща деловодни разноски.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: