Р Е Ш
Е Н И Е № 220
гр. Пловдив, 19.03.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХVІІІ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти
ноември, две хиляди и единадесета година
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ИРЕНА ПИСОВА
при секретаря Р.Ч.,
като разгледа докладваното от съдията търг.д. № 831/2009 год. по описа на ПОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Обективно и субективно съединени искове
на осн. чл. 79 от ЗЗД във вр. 280 от ЗЗД и на осн. чл.307 от ТЗ и чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с
Договора от 22.05.2007 год.
Ищецът
твърди, че по силата на Договор от 22.05.2007 год., между ответника като доверител и него като довереник в качеството му на правоприемник на
„АМФОРА КАПИТАЛ” ЕООД са се договорили за следното:ответникът-доверител е
възложил, а ищецът довереник е приел срещу възнаграждение да подготви,
организира и извърши необходимите действия за съдействие реализация на
административна процедура за постигане Целта на този договор”, която е ”….осъществяването
на административна процедура по одобряване, съобщаване и влизане в сила на
разрешение за строеж за „Имот Роман Вю”,
посредством проект за инвестиционна
инициатива, като разрешението следва да е
за комплексно строителство с площ не по-малка от 3 500 кв.м.”.
Срокът на
изпълнение е определен на 05.11.2007
год., съгл. чл.2.1, при уговорено възнаграждение за довереника – праводателя на
ищеца, респ. последния в размер на 242 000 евро, без ДДС по чл.5.1 по
Договора
В чл.5.3 от
Договора страните са договорили бонус за успех при получаване на разрешение за
строеж на сграда с разгъната застроена площ /ЗРП/ по-голяма от 3 500 кв.м.
– допълнително по 350 евро без ДДС за всеки кв.м. РЗП. С чл.6 страните са
договорили сроковете и начините на плащане на три вноски, при настъпването на
съответните условия.
При
подписването на договора ответникът е предоставил гаранционен депозит в размер
на 200 000 евро на ищеца съгл. чл.6.1 от Договора - л.11. В останалите алинеи на чл.6 са посочени следващите етапи на плащане
и сумите по тях плюс ДДС, като съгл. чл.6.6. всички суми е следвало да се
платят в 30 дневен срок от настъпване на събитието, които ги правило изискуеми.
С Анекс от
11.02.2009 год. л. 56 и сл. страните по делото са приели, че са изпълнени
значителна част от задълженията по договора
и поради обективни причини, срокът за изпълнение следва да бъде
продължен. Определена била нова дата 31.07.2009 год. Констатирано е било, че сумата
100 000 евро част от гаранционния депозит са изразходвани целесъобразно от
ищеца и за нея той щял да издаде на ответника фактура.
Ищецът
твърди, че изпълнил задълженията си в съответствие с новия срок по договора: на
31.05 бил одобрен проекта за ПУП – ПРЗ и РУП;
на 31.07.2009 год. били одобрени инвестиционните проекти за „Имот Роман
Вю”; на 03.08.2009 год. издадено Разрешението за строеж – л.72, като РЗС на сградата била за 3 996 кв.м.,
т.е. в повече с 496 кв.м., съгл. чл.5.3 от Договора. Същото било изпратено на
ответника в съответствие с искането му от 07.09.2009 год. Последният от своя страна останал с
неизплатени към ищеца суми в размер на 384 720 евро по договора от
22.05.2007 год., от които 142 000 евро възнаграждение по договора, след
приспадане на сумата 100 000 евро по анекса, респ. гаранционния фонд;
173 600 евро бонус по чл.5.3 от Договора /496 кв.м. х 350 евро/;
5 000 евро разноски платени без основание за сметка на ответника и
64 120 евро ДДС или общо 384 720 евро, респ. 752 446.92 лв.,
ведно с лихви и разноски.
Ответникът
не признава исковете: моли те за де отхвърлят като неоснователни и недоказани защото: 1./налице
е неизпълнение от страна на ищеца, но несъобразно договорената цел – разрешението
е за „сграда с жилищно и общeствено-обслужващо
предназначение”, а не за „комплексно строителство”; 2./ неизпълнение на
договора от страна на ищеца като заедно с това е налице забава по отношение
датата на изпълнение – вместо на 05.11.2007 год. – на 18.08.2009 год.; 3./
прави възражение за нищожност на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД на уговорката по
чл.5.3 от същия относно „бонус за успех”, като накърняваща добрите нрави; 4./ неизвършване
на разноски за изпълнение на договора от
страна на ищеца в размер на 5000 евро и 5./ недължимост на ДДС, тъй като не е
представена на ответника такава фактура.
Заедно
с това ответникът предявява насрещни искове както следва: за прекратяване на
Договор от 22.05.2007 год., поради неизпълнение към датата уговорения срок по
чл.2.1 от него – 05.11.2007 год., на предмета на договора – разрешение за
определения с него вид сграда и забавата е довела до промени в пазара и оттам
спад на цените на недвижимите имот и претендира сумата 25 001 лв.,
представляваща част от сумата
391 166 лв. изплатена от него на ищеца на 31.05.2007 год., като
недължимо платена, поради неизпълнение от страна на ищеца на договора, който по
своята същност е договор за поръчка по
чл.280 и сл. от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата
молба - 08.02.2010 год. л. 119 по делото и направените по делото разноски.
Ищецът
не признава насрещните искови претенции. Моли, те да се отхвърлят ведно с
направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд като прецени
доказателствата по делото намира за установено следното:
По
исковете на ищеца:
По
делото съдът приема за безспорно установено сключения между тях Договор от
22.05.2007 год., анекса от 05.11.2009 год. на л. 56 по делото. Съгл.
последният, новия срок за изпълнение е 31.07.2009 год.
Съдът
не възприема твърдението на ответника, че такова предоговаряне, поради
съображенията, се последващата кореспонденция сочи, че той самият е искал да му
бъде представен в съответствие с Договора строителното разрешение с дата
03.08.2009 год.
Следователно забавата е била отчетена от страните и понастоящем
ответникът не може да се позовава на нея, след като веднъж вече я е приел и се е
съгласил.
Основателно обаче е възражението му, че издаденото строително разрешение
е за „Сграда с жилищно и обществено -
обслужващо предназначение” – л. 72, а не „комплексно застрояване” както е
предвидено в Договора.
Няма
доказателства страните с анекс или по друг начин да са променяли предмета на договора.
Следователно това възражение е основателно. Поради този факт ответникът не
дължи плащане по остатъка от възнаграждението.
Поради изложеното не се дължи и „бонуса” предвиден в чл.5.3 от Договора,
независимо, че РЗП на сградата е в повече от 3 500 кв.м., защото това
касае сграда, която не е предмет на договора.
По
делото ищецът не дока сумата 5 000 евро за какво са платени на трети лица,
от какво произхождат защо да са за сметка на ответника.
Поради изложеното до тук следва, че и претендираната за ДДС сума също не
се дължи, тъй като ищецът не е издал надлежна фактура с ДДС, и не се дължат
главниците, които я обуславят.
Съдът не счита, че следва да се занимава с възражението за нищожност на
клаузата на чл.5.3 то Договора „бонус за успех” при строително разрешение са
площ над 3 500 кв.м. по изложените вече съображения – несъответствие на
строителното разрешение за вида ст.града и предмета на договора и последващата отмяна на строителното
разрешение.
В
хода на производството се установи, че с влязло в сила Решение № 2/03.11.2011
год., постановено по адм. д. № 2449/2010 год. на Административен съд Пловдив е
отменено разрешение за строеж №
244/03..08.2009 год. за „сграда жилищно и обществено –обслужващо предназначение
в УПИ ХІ-467-жил. и общ. застрояване, кв. 51-нов/кв.3-стар/ по плана на ЦГЧ на
гр. Пловдив и одобрените технически инвестиционни проекти.
От
отменителното решение следва, че по договора няма изпълнение от страна на ищеца.
По
исковете на ответника:
Съдът намира, че същите са
основателни: от страна на първоначалния ищец няма изпълнение; строителното
разрешение е издадено за сграда с определено предназначение, но не за комплексно
строителство в имота; заедно с това строителното разрешение е вече и отменено
от Административния съд Пловдив.
Следователно искането за прекратяване на договора е основателно. Както
към момента на издаването на строителното разрешение, с оглед вида на
разрешеното строителство и отликата му от предмета на Договора, така и
по-настоящем с още по-голяма сила, поради отмяната му, запазването на договора
противоречи на справедливостта и добросъвестността. По своята същност, предмета
на договора вече е и неосъществим.
Относно втория иск на ответника с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, съдът
намира същия за основателен.
Видно от заключението на ССЕ – л. 235 по делото същият е превел на
първоначалния ищец по договора сумата 391 166 лв. на 31.05.2007 год. Както
се установи по делото ответникът – първоначалния ищец не е изпълнил
задължението си. Поради това плащането е без основание, до толкова до колкото
строителното разрешение е за нещо, което не произхожда от Договора, а и вече без основание, тъй като вече и
строителното разрешение макар и за др. сграда е нереализуемо.
Следователно ищецът следва да заплати на ответника сумата 25 001
лв., частично предявена от общо платената и дължима такава в размер на 391 166
лв., ведно с направените по делото разноски в размер на 1245.06 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш
И
ОТХЪВРЛЯ исковете предявени от „АМФОРА КАПИТАЛ” АД, ЕИК
*********, гр. Своге, обл. София, ул. „Република” № 2, представлявано от И.А.А.
против „УЕСХИЛ БГ
ПРЕКРАТЯВА
Договор от 25.05.2007 год. сключен между „АМФОРА
КАПИТАЛ” АД, ЕИК *********, гр. Своге, обл. София, ул. „Република” № 2,
представлявано от И.А.А. и „УЕСХИЛ БГ
ОСЪЖДА
„АМФОРА КАПИТАЛ” АД, ЕИК *********, гр. Своге,
обл. София, ул. „Република” № 2, представлявано от И.А.А. да заплати на „УЕСХИЛ БГ
Решението може да се обжалва пред Пловдивски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: