Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.03.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното
заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Невена
Чеуз
при секретаря Евдокия-Мария
Панайотова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 726/2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 45 ал.1 от ЗЗД в размер на 134 740, 57 лв.
Ищецът „У.Б.“ АД твърди в исковата
молба, че на 22.07.2011 г. бил сключен договор за банков кредит с И.А.С. и В.Б.С..
По силата на същия, банката като кредитодател предоставил на солидарните
кредитополучатели кредит в размер на 34 000 евро с цел покупка на жилище и
рефинансиране. Договорът бил обезпечен с ипотека върху имот, представляващ
административна сграда към ПУЦ за механизация, техническо обслужване на
селското стопанство, стопански двор МТС към АПК – гр. Е.П. с РЗП 187, 29 кв.м.,
съставляващ имот пл. № 133, за който е отреден парцел V – за производствена, складова и търговска дейност, в квартал 152. Ипотеката
била вписана като първа по ред. Твърди се, че въпреки сключения впоследствие
анекс към договора, длъжниците не обслужвали редовно кредита, поради което
същият бил обявен за предсрочно изискуем и в производство по реда на чл. 417 от ГПК банката се снабдила с изпълнителен лист. В образуваното изпълнително
производство, бил извършен опис на недвижимия имот, предмет на ипотеката като
от протокола, обективиращ описа било установено на 14.11.2018 г., че сградата е
разрушена от трети лица, които имали инвестиционни намерения. На място, на
което се намирал имота, съдебният изпълнител установил огромен изкоп и
подготовка за нови строителни работи. Твърди се, че по време на описа се явил Л.Н.Н., който се
легитимирал като управител на „Н.М.“ ООД и признал, че е предприел действия по
събаряне на сградата, служеща за обезпечение на договора. Твърди се, че при
извършена справка в Служба по вписванията – Е.П. относно терена, на който било
изградено обезпечението е собственост на „Н.М.Г.-И.“ ЕАД, отново представлявано
от Л.Н.. Изложени са съображения, че събарянето на административната сграда
направило невъзможно описа и публичната продан на имота, което лишило ищеца от
правото му да се удовлетвори предпочитателно и гарантирано. Бил получен и отговор
от Община Е.П., съгласно който за тази сграда не били издавани разрешение за
събаряне или заповед за премахване респ. протокол, удостоверяващ състоянието й
към момента на нейното разрушаване. Изложени са твърдения в исковата молба, че
предприетото събаряне е неуместно и в нарушение на правата и законните интереси
на ищеца. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете
и ищецът е сезирал съда с искане за осъди ответниците да заплатят, в условията
на солидарност, сумата от 134 740, 57 лв., представляваща размера на
невъзможното за погасяване обезпечена вземане на ищеца към датата на
предявяване на иска, включваща неплатена главница по договора за кредит,
законни и договорни лихви и неплатени разноски. Претендира се законна лихва
върху сумата, както и сторените в
производството съдебни разноски.
Ответникът „Н.М.“ ООД, редовно
уведомен оспорва исковете в писмен отговор. Подробни съображения са изложени и
в хода на съдебното производство.
Ответникът „Н.М.Г.-И.“ ЕАД, редовно
уведомен, оспорва исковете в писмен отговор. Възраженията му се поддържат и в
открито съдебно заседание.
Ответникът Л.Н.Н., редовно уведомен, оспорва исковете в писмен отговор
респ. поддържа възраженията в хода на съдебното производство.
Ответниците са депозирали и писмени бележки в предоставения от съда срок.
По делото като трети лица помагачи на страната на ищеца са конституирани И.А.С.
и В.Б.С., редовно уведомени, не заявяват становище по исковете. Явяват се лично
в открито съдебно заседание и заявяват, че не са се интересували от процесната
сграда от 2011 г.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД,
този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно
отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав
на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. С оглед така очертания фактически състав по
делото следва да бъде доказано от ищеца, че е налице действие на ответника, от
което като пряка и непосредствена последица са били причинени имуществени
вреди, чиято обезвреда претендира. По отношение на субективния елемент на състава
– вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
В настоящото производство, предмет на търсената обезвреда са нанесени вреди
на имот, служещ за обезпечение на сключен договор за кредит между ищеца и
третите лица помагачи на страната на ответника.
Страните не са формирали спор относно фактът, че между ищеца и третите лица
помагачи на негова страна съществува облигационна връзка по повод сключен
договор за кредит, обезпечен с вписана ипотека в полза на банката – кредитор върху
спорния по делото имот, а това се установява и от представените писмени
доказателства.
При доказателствена тежест на ищеца обаче не са събрани доказателства
относно обстоятелството, че служители на сочените ответници – юридически лица
респ. ответникът – физическо лице с действията си са разрушили, улеснили, спомогнали
или допуснали да се разруши процесната сграда.
При проведено насрещно доказване, ответниците са ангажирали доказателства,
които опровергават изложените фактически твърдения на ищеца в исковата молба.
Изслушаната по делото СТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.Т.Г. е обосновала
извод в насока, че предмет на предприето разрушаване от страна на ответниците е
сграда, находяща се в близост до процесната сграда / на 30-35 метра от нея,
съгласно СТЕ/, при надлежно разрешение за същото респ. липса на идентичност между
разрушената собствена за ответниците сграда с процесната по делото. Липсата на
идентичност между сградата, разрушена от ответника и тази, процесна по делото
се установява и от ангажираните свидетелски показания на разпитаните свидетели
– Н. Н. Н. и В.Ц.И., в съдебно заседание от 14.02.2022 г., които съдът
кредитира като лични впечатления на очевидци.
По делото е представено уведомително писмо от 05.03.2013 г. /стр. 120/,
изпратено до управителя на търговското дружество – собственик на парцела, в
които е била изградена сградата, служеща за обезпечение /процесната по делото/,
от съдържанието на което се установява, че по отношение на нея се осъществяват
фактически въздействия от неизвестни лица по отношение на нейната цялост.
Писмото е прието като доказателство, неоспорено от страните, и неговото
съдържание се подкрепя както от свидетелските показания, ангажирани от
ответниците, така и от изявлението на самите трети лица – помагачи на страната
на ищеца, които в съдебно заседание на 08.03.2021 г. са отправили съдебно
изявление, че считано от 2011 г. не са посещавали имота и не знаят актуалното му фактическо състояние. Аргумент
в насока за незадоволителното състояние на сградата е и приетото като
доказателство по делото писмо на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 01.04.2021
г. /стр. 206/, че по отношение на процесната сграда няма регистриран договор за
доставка на електрическа енергия.
От друга страна, изслушаната по делото съдебно графическа експертиза,
изготвена от вещото лице Д.К.В., установява, че в протокола за опис, изготвен в
рамките на изпълнителното производство, инициирано от ищеца не се съдържа
подпис на физическото лице – ответник в лично качество или като представляващ
ответниците – юридически лица, което опровергава фактическите твърдения в
исковата молба за сторено признание от сочения ответник за извършено от него
разрушаване на сградата, което било обективирано в протокола.
Ищецът при негова доказателствена тежест дори не е ангажирал доказателства
относно актуалната пазарна стойност на сградата преди нейното разрушаване. Дори,
изцяло хипотетично, да се приеме, че същата е била идентична като стойност с
тази посочена в приложения от ищеца доклад за оценка № 3372, то същата възлиза
на 73 100 лв. /към 2011 г. и без да се вземе предвид дори естественото
овехтяване на вещта/ основания за претендираните вреди за горницата до
предявения размер на иска, ищецът не сочи.
При тези ангажирани от страните доказателства, съдът в решаващия му състав
намира заявените искове за неоснователни и недоказани и като такива същите
подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора на ответниците се следват разноски, съобразно
приложените списъци по чл. 80 от ГПК респ. ангажираните доказателства за реално
заплатено адвокатско възнаграждение, както следва: сумата от по 5 600 лв.
за всеки един от тримата ответници.
Водим от горното, СГС, I -19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „У.Б.“ АД ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. В.П. искове
с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД и чл. 45 ал.1 от ЗЗД
срещу „Н.М.“ ООД, ЕИК ********, „Н.М.-Г.И.“ ЕАД, ЕИК********, и двамата със
съдебен адрес:***, офис 4 – адв. С.С.и Л.Н.Н., ЕГН **********,***, офис 4 –
адв. Н.Б. за солидарното им осъждане за сумата от 134 740, 57 лв. - представляваща
размера на невъзможното за погасяване обезпечено вземане на ищеца по договор за кредит № 36/22.07.2011
г.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. В.П. да заплати на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на „Н.М.“ ООД, ЕИК ********, „Н.М.-Г.И.“ ЕАД, ЕИК********,
и двамата със съдебен адрес:***, офис 4 – адв. С.С.и Л.Н.Н., ЕГН **********,***,
офис 4 – адв. Н.Б. сумата от по 5 600 лв. за всеки един от тримата
ответници – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трети лица помагачи на ищеца И.А.С., ЕГН **********
и В.Б.С., ЕГН **********, и двамата на адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :