Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
……….........… Година
2011, 25.08 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………………….....…граждански състав ...........……………………
На осми февруари
…..…..........……..............………… Година две хиляди и единадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ..……………………………
Съдебни заседатели:
..……………………………
Секретар
……………………….….Ж.К................………………………………….…
Прокурор
………………………………..............................………………………….……………
като разгледа
докладваното от ……...……….........Р. Калиманова………..……….……….
гражданско дело
номер …..……1317….………… по описа за ……2010..….. година.
Производството
по делото е с правно основание чл.87 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Образувано
е по повод исковите претенции на Община Царево с адрес град Царево, ул.”Хан
Аспарух”№36, представлявана от Кмета на същата П.Я.А. против И.К. ***, „Метатекс”ООД със седалище град С. и адрес на управление ул.”****, а след вписана промяна в хода на
производството по дело „Метатекс”ЕООД, представлявано от Д. М. М. и „Метатекс
Ответникът
И.К.К. чрез процесуалния си представител оспорва така предявените против нея
искови претенции по основание и по размер и моли същите като неоснователни и
недоказани да бъдат отхвърлени. Също сочи доказателства в подкрепа на
наведените възражения и направените оспорвания.
Ответникът
„Метатекс”ООД, а след вписана промяна в наименованието на същото „Метатекс”ЕООД чрез пълномощника си
също оспорва изцяло предявените и поддържани против него искови претенции.
Счита същите за неоснователни, поради което и отправя искане като такива те да
бъдат отхвърлени. Също представя доказателства.
Ответникът
„Метатекс 1”ООД чрез пълномощника си изразява становище, идентично с това на
първите двама ответника. Оспорва предявените искове по основание и размер и
моли същите като неоснователни да бъдат отхвърлени. Също представя и ангажира
доказателства.
Конституираното
по делото трето лице-помагач В.К.Г. *** със съдебен адрес град Б., ул.”****** не изразява становище по така
предявените искови претенции, по повод на които е образувано настоящото
производство. Не сочи доказателства.
Бургаският окръжен съд съобрази
отправените доводи и искания, представените по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Установява се от представените и приети
по делото доказателства, че на 09.09.2003 година между ищеца и ЕТ „И.К. *** и
адрес на управление ул.”**********, представляван от И.К.К. са сключени
два договора, по силата които първият е продал на втория чрез пълномощника му Д. Г. М. като участник, спечелил проведен конкурс правото на собственост върху имот
- частна общинска собственост, представляващ незастроено дворно място УПИ І в
кв.70а по ПУП на град Царево с площ от 2946 кв.м. и недвижим имот - частна
общинска собственост, представляващ незастроено дворно място УПИ ІІ в кв.70а по
ПУП на град Царево, с площ от 2220 кв.м., при съответно посочени и за двата имота
граници срещу заплащане от страна на втория на цена в размер на 31500 лева и
срещу задължението да извърши инвестиция в размер на 44000 лева в изграждането
на тротоарна площ, улица и паркинг за първия имот и 24000 лева и задължение да
извърши инвестиция в размер на 40000 лева в изграждането на тротоарна площ,
улица и паркинг за втория имот, които са окончателните и класирани на първо
място предложения по проведен от продавача конкурс и съобразно условията на
сключения договор. Посочено е и в двата договора, че сумите от 31500 лева,
съответно 24000 лева са платени към момента на тяхното сключване. В чл.7 и от
двете писмени съглашения е залегнало, че на основание решение, инкорпорирано в
протокол №43 от 04.07.2003 година на Общински съвет-град Царево и заповеди
№№РД-01-437 от 04.09.2003 година и РД-01-436 от 04.09.2003 година на Кмета на
Община Царево за определяне на участник, спечелил конкурса страните уговорят и
допълнителни условия /права и задължения на продавача и купувача/, съдържащи се
в офертата на купувача за участие в конкурса и представляващи елемент от
същественото съдържание на договора за продажба, изброени подробно и
изчерпателно в осем точки; в 5-та точка е залегнало и задължението на купувача
да изгради за своя сметка в срок от една година от сключване на договора
тротоарна площ, улица и паркинг в кв.70а по действащ план за улична регулация,
като размера на инвестицията по изграждането им не може да бъде по-малък от
44000 лева, съответно от 40000 лева, които суми се явяват част от предложението
на купувача, класирано на първо място, като изградената инфраструктура става
собственост на ищеца Община Царево.
Установява се,
освен това, че с решение №3285 от 24.11.2005 година, постановено по фирмено
дело №999/2001 година по описа на Старозагорския окръжен съд е вписана промяна
в подлежащите на вписване за „Метатекс”ООД обстоятелства, изразяващи се в
прехвърляне на предприятието на ЕТ „И.К.
Първата
предявена и поддържана претенция против тримата ответника е с правно основание
чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключените на 09.09.2003 година между ищеца и
ЕТ „И.К.
Признаването на
търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност. В
качеството му на субект на гражданското право, физическото лице може да
придобива само граждански права и задължения. С признаването му за търговец за
него се открива възможността да бъде страна и по правоотношения в търговското
право. Всички права и задължения във връзка с търговската дейност се обединяват
от личността на лицето, признато за търговец. Едноличният търговец е носител
едновременно на търговски и на граждански права и задължения. Нов правен
субект, обаче не възниква. При съобразяване на така казаното и с оглед на
безспорния факт на заличаването на едноличния търговец, т.е. преустановяване на
търговската му дейност, се налага извода, че както по тази претенция, така и по
останалите заявени такива надлежният ответник е именно физическото лице.
По отношение на
останалите двама ответника-търговски дружества, съдът съобрази следното:
Правният режим на прехвърлителните сделки с търговското
предприятие е регламентиран в чл.15 от Търговския закон. Обект на сделката е
търговското предприятие в негова цялост, включващо и трите елемента от съдържанието
им или това са правата, задълженията и фактическите отношения, от което следва,
че правоприемникът поема в своя патримониум и трите елемента в тяхната
съвкупност. Следователно, приобретателят ще встъпи в тези права и задължения,
като прехвърлителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците си за
извършеното прехвърляне, съобразно нормата на чл.15 ал.1 от Търговския закон.
Това е необходимо както с оглед прехвърлянето на правата, така и с оглед на
задълженията. По отношение прехвърлянето на правата субсидиарно приложение ще
намерят правилата за цесията, като в резултат на прехвърлянето правото ще
премине към цесионера в такъв състав и обем, в какъвто го е притежавал
прехвърлителят и ще произведе действие по отношение на длъжниците му след съобщаването
им, т.е. за страните сделката е валидна, а само, за да се консолидира правото
на приобретателя - цесионер, ще трябва длъжника да бъде уведомен за новия си
кредитор. Що се отнася до фактическите отношения, то те са относително правно
ирелевантни и поради тази причина всяка евентуална смяна в титулярите е без
каквото и да е юридическо значение. По отношение прехвърлянето на задълженията
по търговските сделки, които отчуждителят е сключвал в рамките на търговската
си дейност, би се стигнало до хипотезата на поемане на дълг по смисъла на
чл.102 от ЗЗД, а съгласно чл.102 ал.1 предл.1-во от ЗЗД третото лице, поемащо
чуждото задължение в своя патримониум може да замести длъжника само с изричното
съгласие на кредитора. Очевидно е изключителното неудобство при прилагането на
цитираното правило по отношение прехвърлянето на търговско предприятие, тъй
като в този случай става въпрос за значителен брой задължения, възникнали по
различно време и спрямо различни кредитори. За да се избегне неудобството за
искане на надлежните разрешения от страна на всички кредитори, произтичащо от
субсидиарното приложение на общото разгледано по-горе правило на ЗЗД,
законодателят е уредил специалното правило на чл.15 ал.3 от Търговския закон, с
което е установена солидарност на задълженията. Очевидно е, че така
регламентирания принцип на солидарната отговорност на двете страни по
прехвърлителната сделка отговаря от една страна в най-пълна степен на
изискванията на търговския оборот, а от друга страна по никакъв начин не
уврежда интересите на кредиторите. Като допълнение на този принцип на
едновременно гарантиране на интересите на кредиторите и търговския оборот,
следва да се посочи и правилото на чл.16а от Търговския закон, което предоставя
допълнително обезпечение в полза на кредиторите по търговски сделки и се
въвежда допустимостта на една предварителна изискуемост за техните вземания,
свързани с търговската дейност на отчуждителя. Наред с това е въведено и
изискването прехвърленото предприятие да се управлява отделно от останалото имущество
на правоприемника до изтичането на указания шестмесечен срок, който тече
отделно за кредиторите на прехвърлителя и на приобретателя, като реалното
обединение ще се извърши едва след изтичането на горния срок, все с оглед
по-пълното гарантиране интересите на кредиторите. Може да се заключи, поради
това, че при прехвърлянето на търговското предприятие то преминава върху своя
правоприемник не изцяло, въпреки неразривната връзка между трите компонента,
тъй като по отношение на задълженията отчуждителят продължава да носи
имуществена отговорност за тяхното изпълнение към своите кредитори.
При прехвърляне на търговското предприятие, независимо от
правноорганизационната форма на търговеца, законът изисква вписване на сделката
в търговския регистър. Това е необходимо, тъй като правната сигурност налага
всяко лице да може да получи информация от публичния регистър на търговците кой
е субектът, контролиращ дейността на предприятието и притежател на функционално
обособеното имущество. Смяната на титуляра трябва да е видна, тъй като неговата
фигура има съществено значение за управлението на дейността - друг адрес на
управление, евентуално и друго седалище, идентифицира се с друга фирма.
Установеното от законодателя правило на чл.16 предвижда вписване както по партидата
на отчуждителя, така и по партидата на приобретателя. Както бе изтъкнато
по-горе, това е необходимо за гарантиране и обезпечаване правото на всяко лице
да получи необходимите сведения от общодостъпния и публичен търговски регистър.
До вписването му прехвърлянето не може да се противопостави на трети лица,
които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху
предприятието. Това означава, че дори и невписано, отчуждаването на предприятието
ще произведе действие, но приобретателят рискува да му се противопоставят
междувременно придобити и вписани права, включително право на собственост от
трети лица. Други лица, обаче не могат да се позовават на невписване на акта, с
който се отчуждава предприятието.
Все в духа на горното и във връзка с конкретния спор
следва да се посочи, че целта на вписването е информацията да се доведе до
знанието на всички заинтересовани лица, а това са тези две групи, които следят
промените в статута на всеки един от търговците - прехвърлителя и приобретателя
на търговското предприятие. Трябва да се отбележи, обаче, че нито вписването,
нито предвиденото към онзи момент обнародване имат конститутивно значение за
прехвърлителната сделка. Значението им се отнася до това, че от тях се определя
броенето на сроковете, свързани със защитата на кредиторите на прехвърленото
предприятие, разгледана по-горе.
Вписването в търговския регистър има различни последици. Новият Закон за
търговския регистър не променя действието на вписването, уредено в Търговския
закон и ГПК, освен с оглед конкуренция между последиците на вписването и
обнародването, предвид отпадането на последното като способ за оповестяване на
третите лица. Съгласно чл.4а от Търговския закон /ДВ, бр.80/2000 година, отм.
ДВ, бр. 38/2006 година/, относим към конкретния случай, вписването в търговския
регистър има поначало оповестително действие. В съдържанието на последния са
включени две правни норми, първата от които е свързана с обстоятелството, че
вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично предвижда това.
Това означава, че само в изрично предвидени от закона случаи вписването става
елемент от правопораждащ фактически състав и в този случай е условие за
настъпване на желаните правни последици. В конкретния случай, при прехвърляне
на търговското предприятие по реда на чл.15 и сл. от Търговския закон нито
вписването, нито обнародването имат конститутивно действие за прехвърлителната
сделка, осъществена посредством договор от 21.10.2005 година, както бе посочено
по-горе. За да настъпи конститутивното действие на вписването, е необходимо да
са налице следните предпоставки: да се касае до такъв подлежащ на вписване
факт, чиято правна важимост е обусловена от вписването, т. е. този факт не би
могъл да породи правни последици преди и освен чрез вписване. Фактът следва да
се е осъществил, т.е. да не сме пред хипотезата на несъществуващо
обстоятелство, тъй като публичноправните елементи на смесения фактически състав
с конститутивно действие обуславят настъпването на правните последици, но не ги
определят по съдържание, и на последно място - да е извършено валидно вписване,
тъй като нищожността на вписването е пречка за пораждане на конститутивния
ефект. Оповестителното действие
се отнася до третите лица. От деня на вписването, вписаните обстоятелства се
считат за известни и на тези трети лица, на които те преди това не са били
известни. Или оповестителното действие на вписването може да бъде окачествено
като необорима презумпция за знание на вписани обстоятелства /така и в решение № 122 от 3.11.2009 година на ВКС на РБ по търг. дело №122/2009 година,
I т. о., решение №115 от 01.10.2009 година на ВКС на РБ по търг.
дело № 308/2009 г, т.к. І отделение/.
След като в конкретния случай сключения между едноличния търговец и
„Метатекс”ООД договор за прехвърляне на търговското предприятие на първия е
признат с влязло в сила решение за нищожен като привиден, то очевидно той не е
произвел целеното от страните действие. Без значение е, по горните доводи, дали
това прехвърляне е било вписано в търговския регистър или не. Второто извършено
прехвърляне на търговско предприятие, това между двете търговски дружества не е
било вписано, което обстоятелство пак по горните доводи е без значение, но
очевидно не е могло също да произведе действие при констатираната нищожност на
първото, с което едната от страните и в частност прехвърлителя се легитимира
като негов собственик. При това положение следва да се приеме, че и двата
договора не са произвели правното си действие, поради което и очевидно не са
налице предпоставките на закона за ангажиране на правната сфера на тези двама
ответника на соченото от ищеца основание, а именно установената от чл.15 от
Търговския закон солидарна отговорност, произтичаща от прехвърляне на
търговското предприятие. От всичко така казаното се налага извода, че всички
насочени против двете търговски дружества искове са неоснователни, поради което
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предпоставките
на правото да се развали един двустранен договор са неизпълнение на
задълженията по него от едната страна, което неизпълнение е виновно, при
същевременното наличие на изправност на кредитора, тъй като изправността е
изискуема предпоставка за упражняване на потестативното право да се иска
разваляне на един валиден двустранен договор. В конкретния случай се установява
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че са налице
разгледаните по-горе предпоставки на цитираната и приложима правна норма. Това
е така, тъй като безспорно е налице валидно поето задължение за извършване на
посочените в чл.7.5 от двата процесни договора инвестиции в установените в
същия размери и срокове, което не е изпълнено и до настоящия момент, както и че
другата страна по договора е изправната по възникналата облигационна връзка,
след като тя е изпълнила всички свои
задължения. Съдът намира, че въведените от първия ответник-физическо лице
доводи, изключващи неговото виновно неизпълнение не могат да бъдат споделени.
Същите са обосновани с това, че ищецът не му е оказал изискуемото и необходимо
съдействие за изпълнението на така поетото задължение, което е необходимо за
осъществяване на дължимата престация.
Когато не даде
необходимото съдействие, кредиторът изпада в забава, която законът свързва с
всички онези последици, които са установени за случая на забава на длъжника.
Във всички установени от закона хипотези, обаче кредиторът изпада в забава, ако
друго не е било уговорено, откак бъде поканен да окаже необходимото съдействие;
освен това, това липсващо съдействие на кредитора трябва да бъде единствената
причина на неизпълнението. В конкретния случай, от събраните по делото
доказателства, не се установява по какъвто и начин кредиторът - ищецът Община
Царево да е бил поканен да даде на своя съконтрахент онова съдействие, без
което той не може да изпълни поетото и разгледано по-горе задължение. В тази
насока са представени от И.К. единствено четири приходни квитанции за платени в
полза на Община Царево различни по размер суми за издаването на скица,
съответно скица и виза. От същите, обаче не би могло да се заключи по какъвто и
начин, че те са свързани именно с някой и/или с двата процесни договора и изпълнението
на поетите с тях задължения. Още по-малко се установява от същите, че тяхното
евентуално неиздаване /ако се приеме за доказано твърдението на първия ответник/
се явява единственото препятствие за неизпълнение на задължението за
инвестиции, което по горните доводи е от изключително и съществено значение. Това,
съпоставено с установеното по делото от гласните доказателства чрез разпита на
свидетеля, че именно той е подал молбите за издаване на скици, т.е. друго лице,
за което няма данни и наведени твърдения да е действал като пълномощник или да
е по някакъв начин свързан с длъжника, налага извода за пълна неоснователност
на въведеното възражение за наличие в случая на забава на ищеца. Демонстрираното
от ответницата поведение следва да бъде приравнено на липса на каквито и да са
действия, насочени към изпълнение на поетото задължение за инвестиции, което
неизпълнение се явява безспорно значително за ищеца. Това е така, тъй като при
съобразяване на клаузите на договорите, възприетите от страните в него
формулировки може да се заключи, че задължението за инвестиции в посочените в
тях размери се явява на практика такова за заплащане на част от продажната цена
за процесните недвижими имоти. Продавачът, с оглед неговия статут и функции, се
е съгласил да получи продажната цена именно по описания по-горе начин; счел е,
че така неговия интерес ще бъде в по-пълна степен задоволен и ще се постигне и
очевидно търсената и преследвана обществено значима цел.
Ето защо и по
горните доводи съдът намира, че тази претенция е основателна и като такава
следва да бъде уважена по отношение на първия ответник, като атакуваните
договори за продажба на процесните имоти от 09.09.2003 година бъдат развалени.
С исковата молба ищцовата страна е отправила искане
след развалянето на договора собствеността по отношение на процесните недвижими
имоти да бъде върната обратно в нейния патримониум. С оглед основателността на
иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД, то тази претенция с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД също се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Това е
така, тъй като при развалянето на един двустранен договор по съдебен ред се
дължи връщане на даденото по разваления договор предвид обстоятелството, че
спрямо ответника трябва да бъде възстановено състоянието отпреди сключването на
този договор /така и ТР №122 от 01.12.1986 година, ОСГК на ВС/. Този иск, при
съобразяване на направените негови уточнения, се поддържа против „Метатекс”ЕООД,
а при условията на евентуалност /независимо от заявеното от пълномощника на
ищеца алтернативно като форма на съединяване на претенциите/ и против
останалите двама ответника. Против това търговско дружество по горните доводи той
е неоснователен. Същият следва да бъде уважен против първия ответник-физическо
лице, като в тази връзка следва да се посочи, че е без значение кой упражнява
фактическа власт по отношение на предмета на договора - процесните имоти в
случая, тъй като връщането е обусловено и е последица на развалянето на
договора и разпадането поради на съществуващата облигационна връзка. Против
третия ответник, с оглед посочения по-горе вид на съединяването, този иск не
следва да бъде разглеждан и по него съдът не дължи произнасяне по същество.
Ищцовата страна претендира и присъждането в нейна
полза на сумата от 80000 лева, представляваща неустойка за неизпълнение,
уговорена в чл.9.4 от двата процесни договора. По отношение на същата, съдът
съобрази следното:
На първо място е необходимо да се посочи, че по
горните доводи, които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тази част на
съдебното решение отново не са налице предпоставките на закона за ангажиране на
солидарната отговорност на тримата ответника. Това е така, тъй като такава
произтича или от закона, или по волята на страните. В случая липсва норма на
закона, която да обуславя солидарност за тримата ответника, а такава не е
уговорена, поради което и следва бъде изследван въпроса за разделната им
отговорност. Спрямо търговските дружества съдът по-горе е изложил доводи за
неоснователност, поради което и в тази част следва да бъде установено дали първият
ответник-физическо лице дължи такава на ищеца, т.е. следва ли бъде ангажирана
неговата отговорност за заплащане на сумата.
В цитираната по-горе разпоредба на чл.9.4 от
процесните два договора е посочено, че за неизпълнение на задължението по
чл.7.5 за инвестиция по изграждане на тротоарна площ, улица и паркинг в кв.70а
по действащ план за улична регулация купувачът дължи неустойка в размер на неизпълнената
част до 44000 лева, съответно до 40000 лева, но не повече от 4400 лева,
съответно от 4000 лева. С два последващи анекса от 24.09.2003 година, т.е.
няколко дни след сключването на двата договора, тези разпоредби са променени в
посока на увеличение на долната допустима граница, под която не може да падне
неустойката - купувачът дължи такава в размер на неизпълнената част до 44000
лева, съответно до 40000 лева, но не по-малко от 24000 лева и по двата
договора.
При
съобразяване на посочените по-горе клаузи на чл.9.4 от процесните договори, съдът
намира, че страните са уговорили едно валидно неустоечно съглашение с предмет
задължение, което става изискуемо в случай на пълно или частично неизпълнение
на едно от главните задължения. По принцип неустойката може да бъде определена
по различен начин, като в конкретния случай същата е посочена като глобална
сума. По своята правна същност същата представлява една предварителна оценка на
вредите, направена от самите страни. Тя не изразява реално претърпени вреди и
може да бъде по-малка или по-голяма от тях, гарантира изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. В същото време с уговарянето й страните предварително
решават, че при осуетяване на целта, към която е насочена, ще произлязат вреди
за кредитора и той ще има право да получи неустойката, без да доказва, че са
настъпили и какъв е техният размер. Фактическият състав, който следва да се
осъществи, за да възникне основание за заплащане на неустойка за неизпълнение
на договор е: наличие на валидно договорно задължение, уговорена неустойка,
неизпълнение на задължението. В конкретния случай, съдът намира, че всички посочени
предпоставки са налице, при което положение предявените претенции са доказани
по своето основание. В тази връзка следва да се отбележи, че не би могло да
бъде споделено твърдението на ответницата К., че задължението за заплащане на
неустойки е било уговорено с анексите. Това задължение е уговорено с двата
основни договора и е валидно възникнало от тях. С последващите анекси е налице
съществена промяна единствено на техния размер, без това да се отразява по
какъвто и да е начин на тяхната валидност. С оглед това и във връзка със същото
стои единствено въпроса в какъв размер същите са дължат - дали в първоначално предвидения
максимален такъв по договорите от 8400 лева или в уговорения последващ с
анексите максимален такъв от 84000 лева. Следва още веднъж изрично в тази
насока да се отбележи, че както пълномощникът на ищцата, така и тези на
останалите ответници са поддържали в хода на цялото производство /съдебно
заседание от 30.05.2006 пред Царевския районен съд, писмени защита, включително
пред настоящия съд/, че пълномощникът на едноличния търговец не е разполагал с
представителна власт да подпише анекса, а не и договора с неговото първоначално
съдържание.
По
отношение на техния размер, съдът намира следното:
В
настоящата хипотеза приложение следва да намери разпоредбата на чл.301 от
Търговския закон. Доколкото липсват доказателства едноличният търговец, а
впоследствие след неговото заличаване физическото лице-ответник да се е
противопоставило на тези действия - по подписване както на основния договор,
така и на анексите към него веднага след тяхното узнаване, същите следва да се
считат потвърдени, съгласно цитираната по-горе разпоредба. За момент на
узнаването в случая може да се приеме датата 21.10.2005 година, когато е бил
сключен договора за прехвърляне на търговското предприятие на едноличния
търговец на „Метатекс” ЕООД, а към онзи момент „Метатекс”ООД. Към този момент
очевидно договарящите са били напълно наясно с наличността в прехвърляното имущество
на процесните имоти в патримониума на едноличния търговец, който безспорно е
разполагал и с договорите и анексите към тях, за да ги отрази като свои. Прилагането
на установената в чл.301 от Търговския закон презумпция е обусловено не от
"потвърждаване" на извършените от името на търговеца действия по
смисъла на чл.42 ал.2 от ЗЗД, а от "противопоставянето" на последния на
тези действия, за което законът не поставя изискване за спазването на
определена форма или процедура. Разпоредбата на чл.42 ал.2 от ЗЗД дава
възможност на лицето, от името на което е сключен договор без представителна
власт да го потвърди. Нещо повече, в чл.301 от Търговския закон е установена
презумпцията, че при извършени действия без представителна власт се счита, че
търговецът е потвърдил действията, ако не се е противопоставил, веднага след
узнаването. Въведен е принципът, че сключената, макар и без представителна
власт търговска сделка /в случая с оглед нормата на чл.286 във връзка с чл.287
от Търговския закон следва да се приеме, че процесните сделки са именно такива/,
е действителна, докато търговецът изрично се противопостави - веднага след
узнаването, че е сключена от негово име. Законодателят не е ограничил периода
от време, през който това узнаване следва да се осъществи. При липса на такова
ограничение следва да се приеме, че потвърждаване на действие без
представителна власт, по смисъла на чл.301 от Търговския закон, може да се
извърши от търговеца без ограничение във времето относно момента на узнаването.
В случая данните по делото сочат, че първият ответник не само не се е
противопоставил на сключения от негово име договор с ищеца, но изрично и
недвусмислено е потвърдил действията на пълномощника си във връзка със
сключването на този договор.
По
горните доводи съдът намира предявените искове за основателни, поради което и
като такива същите следва да бъдат уважени. С исковата молба ищецът е поискал
присъждането само на сумата от 80000 лева, поради което и независимо, че съдът
е констатирал задължение на първия ответник в по-висок размер, на ищеца следва
да бъде присъдена единствено заявената от него с искова му молба и посочена
по-горе сума.
При
съобразяване на изхода на настоящото производство и направеното в тази насока
искане, на основание чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски, в които се включва единствено възнаграждение за един адвокат в
размер на 500 лева. В тежест на първия ответник - физическо лице, съгласно
чл.64 ал.5 изречение първо от ГПК /отм./ във връзка с т.1 от Тарифа № 1 към ЗДТ
следва да се присъди дължимата държавна такса в размер на 5834.68 лева,
съобразно уважените размери на предявените от ищцовата община обективно
съединени искове, както и сумата от 5 лева за служебното издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от
горното и на основание чл.87 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД, Бургаския
окръжен съд
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ сключените на 09.09.2003 година между Община Царево с адрес град Царево,
ул.”Хан Аспарух”№36, представлявана от Кмета на същата П. Я. А. и ЕТ „И.К. *** и адрес на управление ул.”*******, понастоящем заличен, поради което и на негово място е конституиран като
ответник И.К. *** договори за продажба на недвижим имот - частна общинска
собственост, актуван с акт за общинска собственост №702 от 19.05.2003 година и
представляващ незастроено дворно място УПИ І, кв.70а по ПУП на град Царево с
площ от 2946 кв.м., при граници: северозапад и североизток-улица, югоизток-УПИ
ІІ-общински, югозапад-УПИ VІ-общински, отреден за „ваканционно селище”, а
понастоящем представляващ съобразно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-18-56 от 24.08.2006 година на Изпълнителния
директор на АК, изменена със заповед №КД-14-02-1969 от 24.11.2006 година на
Началника на СК-Бургас поземлен имот с идентификатор №48619.501.249, с адрес на
поземления имот - град Царево, с площ от 2941 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - незастроен имот за
курортно-рекреационен обект, стар идентификатор - кв.70а, парцел І, при съседи:
48619.501.248, 48619.501.327, 48619.501.328, 48619.501.199, 48619.501.54 и
недвижим имот - частна общинска собственост, актуван с акт за общинска
собственост №701 от 19.05.2003 година и представляващ незастроено дворно място
УПИ ІІ, кв.70а по ПУП на град Царево, с площ от 2220 кв.м., при граници:
северозапад - УПИ І-общински, североизток - улица, югоизток - УПИ ІІІ-общински,
югозапад - УПИ V-общински, отреден за „ваканционно селище”, а понастоящем
представляващ съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед №РД-18-56 от 24.08.2006 година на Изпълнителния директор на АК,
изменена със заповед №КД-14-02-341 от 17.03.2008 година на Началника на
СК-Бургас поземлен имот с идентификатор №48619.501.328, с адрес на поземления
имот - град Царево, с площ от 2222 кв.м., трайно предназначение на територията
- урбанизирана, начин на трайно ползване - незастроен имот за
курортно-рекреационен обект, стар идентификатор - кв.70а, парцел ІІ, при съседи:
48619.501.327, 48619.501.251, 48619.501.252, 48619.501.199, 48619.501.249 и
48619.501.248,
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции Община Царево с адрес град Царево,
ул.”Хан Аспарух”№36, представлявана от Кмета на същата П. Я. А. против
„Метатекс”ООД със седалище град С.
и адрес на
управление ул.”********, а след вписана промяна в хода на
производството по делото „Метатекс”ЕООД, представлявано от Д. М. и „Метатекс
ОСЪЖДА И.К. *** да заплати на Община Царево с адрес град Ц., ул.”*****, представлявана от Кмета на същата П. Я. А. сумата от 80000 /осемдесет хиляди лева/ лв., представляваща дължима
неустойка за неизпълнение, уговорена в т.9.4 от посочените по-горе два договора
за покупко-продажба на недвижими имоти от 09.09.2003 година, изменени с анекси
от 24.09.2003 година, както и сумата от 500 /петстотин лева/ лв.,
представляваща направени от ищеца съдебно-деловодни разноски, а по сметка на
Бургаския окръжен съд сумата от 5834.68 /пет хиляди осемстотин тридесет и
четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лв., представляваща дължима държавна
такса за разглеждане на исковете, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.К. *** да върне на Община
Царево с адрес град Царево, ул.”Хан Аспарух”№36, представлявана от Кмета на
същата П. Я. А. недвижим имот - частна общинска
собственост, актуван с акт за общинска собственост №702 от 19.05.2003 година и
представляващ незастроено дворно място УПИ І, кв.70а по ПУП на град Царево с
площ от 2946 кв.м., при граници: северозапад и североизток-улица, югоизток-УПИ
ІІ-общински, югозапад-УПИ VІ-общински, отреден за „ваканционно селище”, а
понастоящем представляващ съобразно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-18-56 от 24.08.2006 година на Изпълнителния
директор на АК, изменена със заповед №КД-14-02-1969 от 24.11.2006 година на
Началника на СК-Бургас поземлен имот с идентификатор №48619.501.249, с адрес на
поземления имот - град Царево, с площ от 2941 кв.м., трайно предназначение на територията
- урбанизирана, начин на трайно ползване - незастроен имот за
курортно-рекреационен обект, стар идентификатор - кв.70а, парцел І, при съседи:
48619.501.248, 48619.501.327, 48619.501.328, 48619.501.199, 48619.501.54 и
недвижим имот - частна общинска собственост, актуван с акт за общинска
собственост №701 от 19.05.2003 година и представляващ незастроено дворно място
УПИ ІІ, кв.70а по ПУП на град Царево, с площ от 2220 кв.м., при граници:
северозапад - УПИ І -общински, североизток - улица, югоизток - УПИ
ІІІ-общински, югозапад - УПИ V-общински, отреден за „ваканционно селище”, а
понастоящем представляващ съобразно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-18-56 от 24.08.2006 година на Изпълнителния
директор на АК, изменена със заповед №КД-14-02-341 от 17.03.2008 година на
Началника на СК-Бургас поземлен имот с идентификатор №48619.501.328, с адрес на
поземления имот - град Царево, с площ от 2222 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - незастроен имот за
курортно-рекреационен обект, стар идентификатор - кв.70а, парцел ІІ, при
съседи: 48619.501.327, 48619.501.251, 48619.501.252, 48619.501.199,
48619.501.249 и 48619.501.248 поради
разваляне на сключените на 09.09.2003 година между Община Царево с адрес град
Царево, ул.”Хан Аспарух”№36, представлявана от Кмета на същата П. Я. А. и ЕТ „И.К. *** и адрес на управление ул.”******, понастоящем заличен, поради което и на негово място е конституиран като
ответник И.К. *** договори за покупко-продажба на недвижими имоти.
ОТХВЪРЛЯ иска на Община Царево с адрес
град Царево, ул.”Хан Аспарух” №36, представлявана от Кмета на същата П. Я. А. против „Метатекс
Решението е постановено при участието
на В.К.Г. *** със съдебен адрес град Б.********* като трето лице-помагач.
Настоящото
решение подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския апелативен съд с въззивна жалба.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: