№ 1539
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501429 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260214 от 17.01.2022 г., поправено с решение № 260709 от 25.02.2022
г. Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 2 състав е осъдил Прокуратурата на
Република България да заплати на Б. И. С. 8 000 (осем хиляди) лева на основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение
за неимуществени вреди от незаконното й обвинение в извършване на престъпление по чл.
209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК плюс законната лихва от 15.01.2021
г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над
8000 лева до пълния предявен размер от 25 100 лева. С решението е уважен и искът за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2300 лв. плюс законната лихва от 15.01.2021
г. до окончателното изплащане.
Ищецът Б. И. С. е подала въззивна жалба чрез адвокат Х. Х. срещу решението в
отхвърлителната му част.
Твърди се неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, както и
необоснованост: не е преценено, че от момента на повдигане на обвинението - 14.01.2012 г.
до влизане в сила на оправдателната присъда- 15.01.2021 г. са изминали 9 години, през
които ищцата като обвиняема и подсъдима се е явявала първоначално в 5 РУ на СДВР, а от
201З г. в съда десетки пъти, като съдебните заседания по делото са били над 20. Не е
отчетено съпровождащото тези явявания огромно напрежение, притеснение и безпокойство,
психичен дискомфорт и отрицателни емоции у нея. Не било съобразено, че ищцата поради
повдигнатото обвинение е загубила работата си и не е могла да си намери нова такава по
специалността. Неправилно и необосновано съдът не приемал за установено, че вследствие
1
на повдигнатото обвинение психическото състояние на г-жа С. се било влошило, което
наложило посещения при психолог и приемането й в болница в осмия месец на
бременността й за задържане на плода. По делото било доказано отразяването на
обвинението в телевизионни репортажи по националните медии (БТВ) и в интернет сайтове,
като по този начин този факт бил станал достояние до много широк кръг от хора, вкл. нейни
познати, роднини и съседи. Обезщетението не обхващало факта, че ищцата все още не
можела да се отърси от преживените тревоги и безпокойства и все още не била възстановила
психиката си от преживяното. Иска се допускане на разпит на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на посочени в жалбата обстоятелства.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
В подаден от страна на Прокуратурата отговор жалбата се оспорва и се възразява
срещу доказателственото искане. Правилно било прието от СГС, че по делото не се
установява връзката между наказателното дело и търсенето на психологическа помощ и
пролежаването три дни в болница „Вита“, София в осмия месец на бременността. Наред с
това, другият обвиняем по наказателното дело бил съпругът й Х. Д. А., който бил и осъден
и нуждата от психологическа подкрепа може да се е дължало на неговото осъждане.
Съдът е уважил доказателственото искане, тъй като с молба от 05.05.2021 г. след
запознаване с проекта на доклад страната е поискала още един свидетел при режим на
довеждане за установяване как и при какви обстоятелства е прекратен трудовият договор на
ищцата с Първа инвестиционна банка АД и как се е отразило повдигнатото от ответника
обвинение на ищцата на отношенията й с този работодател. Съдът е приел искането за
неоснователно. Въззивният съд на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е допуснал разпит на един
свидетел при режим на довеждане за посочените обстоятелства. От друга страна, с
въззивната жалба са посочени и други обстоятелства, за които се иска разпит на свидетел, но
за тях разпит не е допуснат, тъй като се завяват за първи път пред настоящата инстанция, без
да е била пречка да бъдат заявени по-рано.
Жалбоподателят не е довел свидетеля в съдебно заседание от 30.06.2022 г.,
29.09.2022 г. и 17.11.2022 г., като в последното с.з. се е отказал от неговото изслушване.
Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на
страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства,
приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Б. И. С. за присъждане
на обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу нея за извършени
престъпления от общ характер. Наказателното производство е приключило с оправдателна
присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на съответния правозащитен
орган – Прокуратурата на Република България. Съобразно общите разпоредби за
разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва
да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост.
От събраните от първата инстанция доказателства, включително НОХД №
17636/2018 г. на СРС, се установява следното:
На 13.01.2012 г. Б. И. С. е задържана за 24 часа съгласно заповед за задържане на
лице на основание чл. 63 ЗМВР (л. 31 от досъдебното производство). На следващия ден тя е
била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, връзка с чл. 209, ал.
1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. На 18.10.2012 г.
Прокуратурата е изменила обвинението на такова по чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1,
връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. За това обвинение Прокуратурата е внесла
обвинителен акт в СРС на 14.10.2013 г. С присъда от 06.02.2020 г. СРС е оправдал Б. И. С.
по повдигнатите й обвинения и е признал за виновен Х. Д. А.. СГС е изменил присъдата по
2
отношения на Х. А., като е изменил датата и мястото на някои от инкриминираните деяния
и размера на причинената от А. имотна вреда и е потвърдил в останалата част. На
15.01.2021 г. оправдателната присъда е влязла в сила.
При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Решението не е обжалвано в частта, с която исковете за имуществени и неимуществени
вреди са уважени. Спорно пред настоящата инстанция е какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди между определения от СГС от 8 000 лева и търсения
от ищеца от 25 100 лева.
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер по . 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл.
20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една
до шест години. Това предполага и претърпени значителни страдания от страна на ищеца.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в
тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на
упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време,
проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая делото е продължило
девет години. Тази продължителност надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за
България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по
правата на човека (ЕСПЧ), независимо от множеството деяния по отношение на
множеството лица, за които е повдигнато обвинението и независимо, че ищцата е била
обвинена в съучастие с друго лице. На ищцата не е била наложена мярка за неотклонение,
но е била задържана по ЗМВР за 24 часа. Проведени са 21 заседания, на повечето от които
тя се е явявала.
На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за развитието на заболяването. По делото няма доказано трайно психическо или
физическо заболяване във връзка с воденото наказателно производство. В исковата молба е
наведено твърдение, че Б. С. е изпаднала в депресия, започнала да приема успокоителни
лекарства. Но това твърдение не е доказано нито с медицински документи, нито със
заключение на СПЕ, нито по какъвто и да е друг начин. Стресът, описван в исковата молба
след престоя в ареста и по време на целия наказателен процес, включително
невъзможността да спи и раздразнителността, се включват в обичайните презумптивни
вреди.
В съдебно заседание от 17.09.2011 г. са разпитани съпругът на ищцата Х. А. и И. Д..
От техните свидетелски показания се установява, че Б. е била шокирана, когато са дошли
полицаи да я арестуват от банковия клон, в който работи и когато е разбрала, че е направен
обиск в дома й в присъствието на родителите й и съседи. И двамата потвърждават, че е била
силно притеснена по време на делото, че преди едно от заседанията е влязла в болница за
3
задържане на родовия процес, тъй като е била бременна в осмия месец, както и че е ходила
на психолог няколко месеца, но спряла по финансов причини. От приложеното наказателно
дело се установява, че ищцата е приета в болница „Вита“ преди едно от заседанията по
наказателното дело и това е станало причина за отлагането му. Въз основа на показанията и
на житейска презумпция може да се приеме, че стресът от наказателното дело се е отразил
на нормалното протичане на бременността.
Ищцата твърди в исковата молба и го поддържа в жалбата си, че поради
повдигнатото обвинение е загубила работата си и не е могла да си намери нова такава по
специалността. По делото няма писмени доказателства какво е работила преди или след
обвинението. От свидетелските показания може да се приеме, че е работила като банков
служител, като според св. Д. прекратяването на трудовия договор е станало по взаимно
съгласие, а според св. А. – с дисциплинарно уволнение. Тези показания не са достатъчни, за
да се приеме, че ищцата е търсила работа по време на наказателното дело и евентуалните
работодатели са отказвали заради висящото дело.
По повод твърдението за медийно отразяване на повдигнатото срещу ищцата
обвинение въззивният съд излага следните мотиви. В исковата молба се твърди, че са
излезли статии и поредица от предавания, но единственото доказателство е представената с
молба след доклада по делото разпечатка сайта “news.bg”от 17.01.2012 г. със заглавие „мъж
и негова сътрудничка са задържани за измами“ ( л. 50 от делото на СГС). Никъде в статията
няма посочени имената на ищцата, посочени са само инициали – Б.И. (25 години). Според
св. Д. за казуса на Б. имало предаване в „Господари на ефира“, но по делото не става ясно
кога е било предаването и какво е било неговото съдържание. Поради липса на информация
как е било представено името на ищцата, ако е било представено изобщо, в предаването,
съдът не може да приеме причинени в тази връзка вреди, за които държавата да отговаря.
Ето защо, неоснователни са оплакванията в жалбата, че по делото е доказано
отразяването на обвинението в телевизионни репортажи по националните медии (БТВ) и в
интернет сайтове, като по този начин този факт бил станал достояние на много широк кръг
от хора, вкл. нейни познати, роднини и съседи.
Неоснователни са и оплакванията, че обезщетението следва да обхване факта, че
ищцата все още не можела да се отърси от преживените тревоги и безпокойства и все още не
била възстановила психиката си от преживяното. Свидетелските показания в тази насока са
повърхностни и твърде общи. Изявлението, че ищцата „не е същият човек“ категорично не
може да се свърже еднозначно с воденото срещу нея наказателно производство. Нормално е
след продължило 9 години наказателно дело, което е приключило с осъждане на съпруга на
ищцата, да е налице промяна във възприемането на света от страна на ищцата, но не се
налага увеличаване на обезщетението по тази причина. Съдът споделя доводите в отговора
на въззивната жалба, че тъй като другият обвиняем по наказателното дело е съпругът й Х. Д.
А., който е осъден и продължаващата тревожност, доколкото я има, се дължи на неговото
осъждане.
Факторите, които настоящият съд отчита при определяне на справедливия размер на
обезщетението, са следните: дългият срок, в рамките на който е проведено досъдебно
производство и съдебно производство, фактът, че ищцата е била на 26 години, когато е
започнало и на 35, когато е приключило, значителният брой на заседанията, предвиденото за
престъплението, в което е била обвинена, наказание и постъпването в болница преди едно
от заседанията.
За да отхвърли частично предявения иск за неимуществени вреди, настоящият съд
взема предвид, че няма доказани психически или физически заболявания, продължаващи
към момента във връзка с наказателното дело, делото не е било медийно отразено, ищцата се
е оженила за приятеля си – другия обвиняем и двамата имат дете, следователно животът им
е продължил в обичайно русло независимо от наказателното дело.
Правилно е прието от СГС, че не се доказва посещенията при психолог да са
4
предизвикани от воденото наказателно производство и че същите са част от обичайните
вреди. Правилно е прието, че повдигнатото обвинение не е достигнало до неограничен кръг
от хора поради действията на Прокуратурата. Не се доказва твърдяната във въззивната
жалба съществена промяна в личностните характеристики, емоционално и здравословно
състояние, а останалите фактори, посочени в жалбата, са взети предвид от настоящия състав.
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към която
следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е 15.01.2021 г. – влизане в сила на оправдателната присъда.
Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в
решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от
29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г.,
№ 157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други.
Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на
овъзмездяване. В тази връзка, е добре да се отбележи, че съгласно практиката на ЕСПЧ
Европейската конвенция не предоставя на лице, на което е повдигнато наказателно
обвинение и впоследствие оправдано, право на обезщетение (така § 82 от решение Allen с/у
Обединеното Кралство от 12.07.2013 г., жалба 25424/09 и цитираните там решения). В тази
насока правото на обезщетение съгласно националния закон – ЗОДОВ следва да бъде
съобразено с българската правораздавателна традиция.
Настоящият съд не подценява изживените от ищцата напрежение и безпокойство по
повод повдигнатото срещу нея обвинение и проведеното наказателно производство, но
счита, че обезщетение за неимуществени вреди над размер от 10 000 лв. би било прекомерно
и несъобразено със съдебната практика и критерия справедливост.
С оглед изложеното, САС намира, че чл. 52 ЗЗД не е приложен правилно и че
справедливото обезщетение в случая възлиза на 10 000 (десет хиляди) лева. Ето защо,
обжалваното решение следва частично да се отмени в отхвърлителната му част – като се
присъдят допълнително 2000 (две хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, а в
останалата обжалвана част решението следва да се потвърди като правилно.
За първата инстанция разноските за държавна такса са възложени изцяло на
Прокуратурата, поради което следва да се променят само разноските за адвокатски хонорар,
като се увеличат със 197,35 лева до дължимите 986,77 лева.
Ищцата, въззивен жалбоподател, е претендирала разноски за адвокатски хонорар за
въззивната инстанция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева и държавна такса от 5
лева. Възражението за прекомерност е основателно предвид нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията към деня на сключване на договора – 01.02.2022 г., според която за материален
интерес при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000
лв. и при съобразяване и на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, възнаграждението следва да се намали
на 1150 лева. Предвид уважената част от жалбата на жалбоподателката следва да се присъди
135 лева за адвокатски хонорар и държавна такса (2000х1155/17100).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 260214 от 17.01.2022 г., поправено с решение № 260709 от
25.02.2022 г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 2 състав в частта, в
която е отхвърлен искът на Б. И. С. срещу Прокуратурата на основание чл.2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ЗОДОВ за разликата от присъдената сума от 8 000 (осем хиляди) лева до 10 000
(десет хиляди) лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б. И. С., ЕГН
********** още 2 000 (две хиляди) лева на основание чл.2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ
обезщетение за неимуществени вреди от от незаконното й обвинение в извършване на
престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, заедно със
законната лихва върху сумата от 15.01.2021 год. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б. И. С. сумата от
197,35 лв. разноски за първата инстанция и 135 лева за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6