Р Е Ш Е Н И Е № 1260
09.07.2015г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение,
седми граждански състав в закрито
заседание на девети юли през
две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня
Гешева
ЧЛЕНОВЕ: Величка Белева
Стефка Михова
Като изслуша докладваното от съдия Ст.Михова гр.дело №1603 по
описа за 2015г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№25162/01.06.2015г. подадена от М. НОТАРИАЛЕН
АКТ,ЕГН:**********, в качеството му на едноличен търговец, осъществяващ
търговска дейност под фирмата ЕТ „БАРБАРОС-М. А.“,със седалище и адрес на
управление:град П.,ул.“С. С.“№43, ЕИК:********* , длъжник по изп.д.№117/2013г.
по описа на ЧСИ Константин Павлов, срещу постановлението за разноски,
инкорпорирано във връчена на 25.05.2015г. призовка за принудително изпълнение с
изх.№26801/19.05.2015г.
Жалбоподателят твърди,че с връчената му на 25.05.2015г. призовка бил
уведомен от съдебния изпълнител, че дължи по делото сумата от 1 648 599,63 лева, от които главница в размер от 5244,32 лева,ведно със
законната лихва в размер от 1276,05 лева за периода 09.01.2013г.-02.06.2015г.;800,89 лева-неолихвяеми
вземания/мораторни лихви,обезщетения и т.н./;43705,44 лева такси по Тарифата
към ЗЧСИ, както и публични вземания в
размер на 1 597 572,93 лева,дължими към 02.06.2015г.Твърди,че не
дължи заплащане на такси в посочения размер от 43 705,44 лева, тъй като са
неправилно начислени от съдебния изпълнител , който не е посочил как е
определен размера на същите и на какво основание се дължат.В жалбата си
възразява и срещу определения размер на неолихвяемите вземания от 800,89
лева,тъй като не било упомената от съдебния изпълнител за какво се дължи тази
сума, което води до невъзможност да упражни правото си на защита. Възразява и
срещу определения в призовката размер на публичните вземания от 1 597
572,93 лева, като твърди,че същия възлизат
на 718 928,01 лева. Моли съда да намали размера на определените с
постановлението разноски до размера на
реално направените и в съответствие с Тарифата към ЗЧСИ. Претендира присъждане
на разноски.
Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен на основание
чл.436, ал.3 от ГПК, не е подел възражение срещу жалбата.
Съдебният изпълнител по изп. дело Константин Павлов
излага подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК,
като счита жалбата за недопустима,а по същество за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид депозираните становища и наличните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Изпълнителното производство по делото е
образувано по молба на Община Асеновград
, въз основа на акт за установяване на
задължения №188/ 16.05.2012г., с който са установени задължения на ЕТ
„БАРБАРОС-М. А.“ за данък върху превозни средства в размер от 5370,42 лева за
периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. и лихва за просрочие към 15.05.2012г. в
размер на 361,05 лева.
На 25.05.2015г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение , с която
е уведомен от съдебния изпълнител,че на
основание чл.450,ал.2 от ГПК е наложен
запор върху вземанията от
Барбарос-Масагет-Табако Инвест ООД и Яшик Груп ЕООД , както и че към датата на
връчване на призовката задълженията му по изпълнителното дело са в размер от 1
648 599,63 лева, от които главница в
размер от 5244,32 лева,ведно със законната лихва в размер от 1276,05 лева за
периода 09.01.2013г.-02.06.2015г.;800,89
лева-неолихвяеми вземания/мораторни лихви,обезщетения и т.н./;43705,44 лева
такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 1 597 572,93 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбоподателят има качеството на длъжник в
изпълнителното производство. Нормата на чл.435, ал.2 от ГПК регламентира кои
действия на съдебния изпълнител могат да се обжалват от длъжника в
изпълнителното производство, а именно постановлението за глоба и насочването на
изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването от имот, поради това, че не е уведомен надлежно
за изпълнението, както и постановлението за разноските.Длъжникът не разполага с правото да оспорва размера на дължимите лихви и на публичните вземания.В
случай,че същите са неправилно определени , длъжникът по изпълнението има право на защита,но редът по който тази защита се осъществява , не е жалба срещу
действията на ЧСИ.Ако в производството лихвата и публичните вземания са
неправилно изчислени,съответно-ако са събрани в по-голям от действително
дължимия размер , с това на длъжника са причинени вреди.Обезщетяването на тези
вреди се дължи от ЧСИ,като за целта длъжникът разполага с иска по чл.441 ГПК.Той обаче няма право да обжалва
действията на ЧСИ по определяне на принудително събраните главница и
лихви, дори тези действия да са процесуално незаконосъобразни,поради
ограничителната разпоредба на чл.435,ал.2 ГПК.По изложените съображения съдът
намира жалбата в частта, с която се оспорва размера на дължимите по
изпълнителното дело публични вземания от 1597 572,93 лева и 800,98 лева неолихвяеми вземания/мораторни
лихви,обезщетения/ за недопустима,
поради което следва да се остави без разглеждане,а производството по делото в тази му част –
прекратено.
В останалата част
съдът намира жалбата за допустима.
В настоящия случай с нарочната призовка за принудително изпълнение ,
връчена на 25.05.2015г. по ИД №117/2013г., ЧСИ К.Павлов
, с район на действие – ПОС, уведомява длъжника за дължими такси по
изпълнението. Същото инкорпорира в себе си постановление на ЧСИ по въпроса
за разноските, което подлежи на обжалване пред съда. В същия смисъл е и
искането на жалбоподателя, обективирано в депозираната от него жалба. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че е налице годен предмет и в тази й част се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По отношение възражението за прекомерност на
определената такса по тарифата към ЗЧСИ, съдът намира за установено следното: в
призовката е възложено на длъжника да
заплати такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 43705,44 лева. Безспорно е, че
такива такси се дължат в изпълнителното производство, но същите следва да бъдат
коректно изчислени, като основание и размер, тъй като длъжникът дължи само
таксите за извършените от съдебния изпълнител необходими изпълнителни действия.
За събиране на таксите по изпълнителното дело, съгласно изискванията на чл.79
от ЗЧСИ, следва да се изготви сметка, която да се връчи на задълженото лице. В
чл.79, ал.2 от ЗЧСИ е посочено съдържанието, което трябва да има тази сметка, а
именно посочване разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материалния интерес при пропорционалната такса, сумите за дължимите такси и
допълнителни разноски, както и последиците при неплащане. В настоящото
изпълнително дело ЧСИ не е изпълнила задължението си да изготви такава сметка
или поне да е посочила в призовката за принудително изпълнение конкретните суми за дължимите
такси, както и разпоредбите на които същите се дължат от длъжника по делото.
Това действие на ЧСИ се явява незаконосъобразно и като такова следва да се
отмени, тъй като съдът не може да осъществи контролните си функции по отношение
на същото. В тази част делото следва да се върне на ЧСИ с указание за изготвяне
на сметка по чл.79 от ЗЧСИ, като за същата бъде уведомен длъжника по делото.
При този изход на
производството не се дължат разноски на жалбоподателя, с оглед частичната
недопустимост на жалбата му и връщане на делото на ЧСИ за изготвяне на сметка
по чл.79 от ЗЧСИ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437,
ал.4 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление
за разноски на ЧСИ Константин Павлов, обективирано в призовка за принудително изпълнение , връчена на
25.05.2015г. на длъжника ЕТ „БАРБАРОС-М.А.“, в частта, с която е определена за
заплащане сума в размер от 43 705,44 лева,съставляваща такси по Тарифата към ЗЧСИ, като връща делото
на ЧСИ в тази му част с указание за изготвяне на сметка по реда на чл.79 от ЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№25162/01.06.2015г. на М.
Н. А.,ЕГН:**********, като едноличен търговец, осъществяващ търговска
дейност под фирмата ЕТ „БАРБАРОС-М.
А.“,със седалище и адрес на управление:град П.,ул.“С. С.“№43,ЕИК:********* , в качеството
му на длъжник по изп.д.№117/2013г. по описа на ЧСИ Константин Павлов , срещу
постановлението за разноски, инкорпорирано във връчена на 25.05.2015г. призовка
за принудително изпълнение с изх.№26801/19.05.2015г. , с което са определени за заплащане публични
вземания в размер от 1597 572,93 лева и
800,98 лева- неолихвяеми
вземания/мораторни лихви,обезщетения/ и ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.дело № 1603/2015 г. в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. НОТАРИАЛЕН АКТ,
ЕГН:**********, като едноличен търговец, осъществяващ търговска
дейност под фирмата ЕТ „БАРБАРОС-М.
А.“,със седалище и адрес на управление:град П.,ул.“С. С.“№43, ЕИК:*********, за
присъждане на разноски по делото.
Решението
в частта, с която е оставена без разглеждане
жалбата и производството по нея прекратено,подлежи на обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните, а
в останалата част е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: