№ 286
гр. Б., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200500348 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №
13567/30.06.2023 г., подадена от С. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., чрез
адв. Д. Новоселска, със съдебен адрес гр. Б., против Решение №
376/07.06.2023 г., постановено по гр.д. № 2979/2021 г. по описа на Районен
съд Б., в частта с която е отхвърлен искът за заплащане на сумата от 4000 лв.
Отделно от това е постъпила и въззивна жалба с вх. № 1418/19.01.2024г.
от С. Н. С. против Решение № 876/12.12.2023 г., постановено по гр.д. №
2979/2021г. по описа на Районен съд Б., в частта с която е отхвърлен искът за
заплащане на сумата 218,13 лв.
В жалбите се сочи, че решенията на районния съд в отхвърлителните им
части са неправилни. Твърди се, че са налице категорични доказателства за
това, че наетото жилище е предадено в добро състояние, както и че са
нанесени имуществени вреди на същото. Възразява се и срещу решението, в
частта с която в полза на ответниците е присъдено адвокатско
възнаграждение, доколкото липсвало такова искане, алтернативно се прави
възражение за прекомерност на същото. На следващо място се сочи, че по
делото се установило по безспорен и категоричен начин, че се дължи сумата в
размер на 218,13 лв., представляваща незаплатени суми за ел. енергия и вода
за наетия имот в процесния период. Прави се искане за отмяна на решенията
в отхвърлителните им части и уважаване на предявените искове. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
Преписи от въззивните жалби са връчени на въззиваемите - С. С. М., И.
1
С. М., Н. С. М. и С. С. М., които не са депозирали писмени отговори по тях.
Не се явяват в о.с.з, както и не вземат становище по жалбите.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:
Районен съд Б. е сезиран с три осъдителни иска предявени от ищцата С.
Н. С. срещу ответницата А.Б. М. /починала в хода на процеса и заместена по
реда на чл. 227 ГПК от наследниците й - С. С. М., И. С. М., Н. С. М. и С. С.
М./, както следва: иск за заплащане на сумата от 600 лв., представляваща
неплатени наемни вноски за месеците август и септември 2021г.; иск за
заплащане на сумата от 218,13 лв., представляваща разходи за ползването на
вещта /незаплатени ток и вода/ и иск за заплащане на сумата 4000 лв.,
представляваща имуществени вреди, нанесени в наетото жилище от
наемателя и членовете на неговото семейство. Върху трите суми се
претендира и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда, до окончателното им заплащане.
С Решение № 376/07.06.2023г., постановено по гр. дело № 2979/2021г.
по описа на Районен съд Б., съдът е отхвърлил иска за заплащане на сумата в
размер на 4000 лв. Приел е, че по делото не се доказва ответницата, респ.
членове на нейното семейство, да са причинили претендираните с исковата
молба имуществени вреди на наетото жилище.
С Решение № 876/12.12.2023г., постановено по гр. дело № 2979/2021г.
Районен съд Б. е уважил иска за сумата от 600 лв. и е отхвърли претенцията за
сумата 218,13 лв. Приел е, че не се доказват извършени разходи от наемателя
при ползването на вещта.
Пред районния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства,
както и е назначена СТЕ.
По делото не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се
установява, че на 01.12.2019г. е сключен договор за наем на недвижим имот,
по силата на който наемодателят С. Н. С. е отдала под наем на А.Б. М.,
апартамент, находящ се на адрес: гр. Б., ул. „В.Ч., срещу наемна цена от 300
лв. Между страните по наемното правоотношение е съставен приемо -
предавателен протокол, в който е посочено че имотът отговаря на ползването
за което е нает, както и не са направени възражения относно недостатъци на
имота.
Пред първата инстанция са предявени три иска – иск за заплащане на
наем за два месеца в размер на 600 лв., иск за заплащане на разходи, касаещи
ползването на имота в размер на 218,13 лв. и иск за заплащане на нанесени
вреди на наетото жилище в размер на 4000 лв. Последните два иска са
отхвърлени и са предмет на разглеждане в настоящото въззивно
производство.
По иска за заплащане на сумата 218,13 лв., представляваща
незаплатени консумативи за ток и вода за процесния апартамент:
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да
плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.
2
Ищецът твърди, че наемателката не е изпълнила задълженията си като
не е заплатила консумирано количество ток и вода, за период в който
апартаментът е бил обитаван от нея и членовете на нейното семейството. По
делото са представени писмени доказателства – разписки, от които е видно,
че сумите в размер на 218,13 лв. са заплатени от страна на наемодателя за
консумирани ток и вода в процесното жилище за период, в който жилището е
било наето от наемателя. Освен това в представено по делото писмено
споразумение, подписано между С. Н. С. и А.Б. М., е посочено, че сумата
218,13 лв. е дължима в полза на наемодателя. Т.е налице е признание на
неизгоден за ответната страната факт. Ето защо настоящата съдебна
инстанция намира, че предявеният иск за заплащане на посочената сума е
основателен.
По отношение на предявения иск по чл. 233, ал. 2 ЗЗД за заплащане на
сумата 4000 лв., представляваща нанесени имуществени вреди в наетия
апартамент:
В исковата си молба ищцата сочи, че в наетото жилище са причинени
виновно вреди от наемателката, изразяващи се в следеното: разкъртен и
увреден ламинат в кухнята; силно увредено латексово покритие на стената и
тавана на терасата към кухнята; надупчена и изровена мазилка на стените в
едната спалня; сериозно вреден таван на банята; силно замърсени стени във
всички помещения; сериозно увредена дамаска на дивана в дневната; свалено
стъкло за вратата в дневната; повредени механизми на две от външните щори;
разкъсан матрак за легло в едната спалня; счупен и изкъртен душ комплект в
банята; счупена сифонна връзка на мивката в банята; счупено стъкло на
плафон в банята; откачена врата /люк/ на пералнята; изкъртена вратичка на
бюро; изгорена част от касата на вратата на банята; счупена стъклена витрина
на шкаф; повредена врата на хладилника.
За нанесените вреди претендира сумата от 4000 лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба.
Свидетелите Д.И. и Г.С., последният син на ищцата, посочват, че след
като наемателката се е изнесла, жилището е било в лошо състояние - обърнат
и продупчен матрак; разпран ламинат; откъртена душ батерия, било мръсно;
супени щори; счупена пералня; разбити стени; изгорели каси на врати. Св. С.
сочи, че преди да отдадат имота под наем бил извършен ремонт, купен бил
нов диван, като жилището било в отлично състояние. И двамата свидетели
посочват, че след като наемателката А. М. се е нанесла не се е оплаквала и не
е имала възражения относно наетия имот, дори е казвала, че състоянието му е
добро.
Св. И. М., впоследствие конституирана като страна на мястото на
починалата ответница, посоча, че апартаментът бил нает от майка й в недобро
състояние, бил стар, мебелите също. Имало повредени щори, в банята и на
терасата се лющел таванът. Единствената повреда след наемането бил
паркетът.
Вещото лице П.Т. е извършил оглед на наетото жилище в присъствието
на представители и на двете страни. Посочва, че при огледа се установили
3
следните наранявания: в кухня - разкъртен и увреден ламиниран паркет с
дебелина 6 мм в резултат на наводнение от пералнята при използването й; на
тераса към кухня - силно увредено латексово покритие на стената и тавана,
изразяващо се в образувани гипсово-латексови люспи по повърхностния слой
на покритието; в СЗ спалня - нарушен повърхностен слой на мазилката по
една от стените, представляващ множество от пробиви по стената в резултат
на окачвани предмети или картини по стената; в банята - сериозно увреден
таван, изразяващо се в наличие на плесен по латексово покритие. В дневна -
сериозно увредена дамаска на дивана, изразяващо се в сериозно петнисто
зацапване на дамаската в резултат на използването й; в дневна - свалено
матово стъкло /несчупено/ на входящата врата в дневната; в дневна и СЗ
спалня — повредени механизми на две от външните щори — съответно с
дължина 150 см и 120 см; в СЗ спалня - разкъсан еднолицев матрак с пружини
с размери 190/80 см; в СИ спалня - демонтирана вратичка с размери 35/40 на
бюро; в банята - счупен и изкъртен душ-комплект; в банята - счупено стъкло
на осветителен плафон; в банята - повърхностно обгорена част от дървената
каса на входната в банята врата - с линейна дължина около 25 см, ширина
около 3 см и дълбочина около 1-2 мм; в кухня - спукана врата /люк/ на
пералня „Whirlpool“; в кухня — повредена врата на хладилник „Whirlpool“,
изразяваща се в точкова корозия по вратите - горна хладилна врата и долна
фризерна врата.
Посочва, че стойността на повредите и необходимите суми за
отстраняването им е 1741,70 лв.
Не са остойностени повредената врата на хладилник /тъй като според
вещото лице се касае за технически недостатък от експлоатация във времето/
увреденото латексово покритие на стена и таван към тераса на кухня и
увреден таван в баня, за които е посочено, че се касае за строителен
недостатък поради липса на топлоизолация на стоманено бетонната плоча.
В о.с.з вещото лице твърди, че неостойностените повреди не са
причинени от наемателя, но по настояване на процесуалния представител на
ищцата посочва стойност и за тях.
Настоящата съдебна инстанция намира, че исковата претенцията за
заплащане на причинени имуществени вреди е частично основателна.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да
му плати определена цена. При липса на друга уговорка между страните
наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на
ползуването, за което е наета /чл. 230, ал. 1 ЗЗД/, а наемателят е длъжен да
върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през
време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина,
за която той не отговаря /чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД/. Наемателят дължи
обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или
от неговите пренаематели /чл. 233, ал. 1, изр. 3 ЗЗД/.
Видно от приемо - предавателния протокол, страните са посочили, че
апартаментът се отдава под наем в състояние отговарящо на целта, за която е
4
нает, без възражения за недостатъци. Т.е. може да се направи извод, че вещта
е предадена в добро състояние. В тази насока са и показанията на свидетелите
на ищцовата страна, като св. С., сочи че имотът е предаден след ремонт.
Установи се и това, че след напускането на наемателката апартаментът
е бил в недобро състояние. Соченото се установява от разпита на свидетелите
и от заключението на вещото лице. Така вещото лице посочва, че е
констатирал следните повреди по имота и движимите вещи: в кухня -
разкъртен и увреден ламиниран паркет; В дневна - сериозно увредена дамаска
на дивана, изразяващо се в сериозно петнисто зацапване в резултат на
използването й; в дневна - свалено матово стъкло /несчупено/ на входящата
врата в дневната; в дневна и СЗ спалня — повредени механизми на две от
външните; в СЗ спалня разкъсан еднолицев матрак с пружини; в СИ спалня -
демонтирана вратичка с размери 35/40 на бюро; в банята - счупен и изкъртен
душ-комплект и повърхностно обгорена част от дървената каса на входната в
банята врата; в кухня - спукана врата /люк/ на пералня „Whirlpool“.
Ищцовите свидетели /И. и С./ посочват, че видели обърнат и продупчен
матрак; разпран ламинат; откъртена душ батерия; супени щори; счупена
пералня; разбити стени и изгорели каси на врати.
При положение, че апартаментът е предаден от ищцата на ответницата в
добро състояние и е върнат с констатираните повреди, се налага логичният
извод, че вредите са причинени през периода от получаването на апартамента
от наемателя до връщането му на ищцата – наемодател. Ето защо са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността за репариране на
причинените на апартамента вреди.
Съгласно заключението на съдебната експертиза стойността на
необходимите материали и труд за отстраняване на установените увреждания
на апартамента е в размер на 1741,70 лв.
Не следва да се включват вредите от повредена врата на хладилника и
увредени таван в банята, стени и таван на терасата към кухнята, доколкото
според вещото лице те са причинени в резултат на строителен и технически
недостатък.
Поради изложеното по-горе настоящата съдебна инстанция намира, че
предявеният иск е основателен за сумата 1741, 70 лв.
С оглед на изложеното по-горе ще следва да се отмени Решение №
376/07.06.2023 г., постановено по гр.д. № 2979/2021 г. по описа на Районен
съд Б., в частта с която е отхвърлен искът на С. Н. С. против С. С. М., И. С.
М., Н. С. М. и С. С. М. за сумата в размер от 1741,70 лв., представляваща
нанесени умишлено имуществени вреди в жилището, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното
плащане на дължимата сума, както и в частта за разноските и вместо това се
осъдят ответниците да заплатят на ищцата посочената по-горе сума, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021г. до
окончателното й заплащане. Решението, в частта с която искът е отхвърлен за
разликата над 1741,70 лв. до 4000 лв. ще следва да се потвърди. Атакуваният
акт ще следва да се отмени и в частта за разноските, доколкото липсва искане
5
на ответницата /респ. на конституираните на нейно място лица/ за
присъждане на сторени по делото разноски.
На следващо място следва да се отмени Решение № 876/12.12.2023 г.,
постановено по гр.д. № 2979/2021г. по описа на Районен съд Б., в частта с
която е отхвърлен искът за сумата в размер от 218,13 лв., съставляваща
размера на направените от ответника и неплатени от него разходи по
ползването на вещта, ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба до пълното плащане на
дължимата сума, като вместо това се уважи иска за посочената сума ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното й
заплащане. Решението следва да се отмени и изцяло в частта за разноските.
По разноските:
Разноски в полза на жалбоподателката следва да се присъдят както за
първа, така и за въззивна инстанция. За първа инстанция съразмерно на
уважената част от исковете са дължими 679,19 лв. /държавна такса,
възнаграждение за вещото лице и адвокатски хонорар/. За въззивна инстанция
са дължими 375,31 лв. /държавна такса и адвокатски хонорар/. Посочените
две суми следва да се заплатят от ответниците.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 376/07.06.2023 г., постановено по гр.д. №
2979/2021 г. по описа на Районен съд Б., в частта с която е отхвърлен иска на
С. Н. С., чрез против С. С. М., И. С. М., Н. С. М. и С. С. М., за сумата в размер
на 1741,70 лв., представляващи нанесени имуществени вреди в наето
жилище, находящо се в гр. Б., ул. „В.Ч., по договор за наем от дата
01.12.2019г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.11.2021г. до
окончателното й изплащане, както и изцяло в частта за разноските и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, И. С. М., ЕГН **********, Н. С.
М., ЕГН ********** и С. С. М., ЕГН **********, да заплатят на С. Н. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 1741,70 лв., представляваща нанесени
имуществени вреди в наето жилище, находящо се в гр. Б., ул. „В.Ч., по
договор за наем от дата 01.12.2019г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба в съда - 30.11.2021г., до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 376/07.06.2023 г., постановено по гр.д. №
2979/2021 г. по описа на Районен съд Б., в частта с която искът е отхвърлен за
разликата над присъдените 1741,70 лв. до претендираните 4000 лв.
представляваща нанесени имуществени вреди в наето жилище, находящо се в
гр. Б., ул. „В.Ч., по договор за наем от дата 01.12.2019г.
ОТМЕНЯ Решение № 876/12.12.2023 г., постановено по гр.д. №
2979/2021г. по описа на Районен съд Б., в частта с която е отхвърлен искът на
6
С. Н. С., против С. С. М., И. С. М., Н. С. М. и С. С. М. за заплащане на сумата
в размер на 218,13 лв., съставляваща размера на направените от ответника и
неплатени от него разходи /за ток и вода/ по ползването на наетата вещ, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до пълното плащане на дължимата сума, както и изцяло в
частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, И. С. М., ЕГН **********, Н. С.
М., ЕГН ********** и С. С. М., ЕГН **********, да заплатят на С. Н. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 218,13 лв., представляваща разходи по
ползването на наето жилище /незаплатени ток и вода/, находящо се в гр. Б.,
ул. „В.Ч., по договор за наем от дата 01.12.2019г., ведно със законната лихва
върху посочената сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда - 30.11.2021г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, И. С. М., ЕГН **********, Н. С.
М., ЕГН ********** и С. С. М., ЕГН **********, да заплатят на С. Н. С., ЕГН
**********, разноски за първата инстанция в размер на 679,19 лв. и разноски
за въззивната инстанция в размер на 375,31 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7