№ 1056
гр. Варна, 24.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900244 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Н. А. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, действаща чрез адв.К. Т., със служебен адрес: *** ,
против “Еос Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано от
Райна Иванова Миткова-Тодорова, със съдебен адрес: ***, с която e предявен иск с правно
основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване на
недължимостта на сумите, за които по ч.гр.д.№6141/2013г. по описа на РС Варна, са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК и Изпълнителен лист от 30.04.2013г. издадени по ч.гр.д.№6141/2013г. на РС Варна, а
именно: сумата от 25957.55 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит
продукт “Бизнес револвираща линия плюс“ №BL10096/19.11.2007г., Анекс №1/20.12.2010г.,
Анекс №2/20.02.2012г., Договор за поръчителство от 19.11.2007г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК-29.04.2013г.; сумата от 4675.60
евро, представляваща договорна лихва за периода от 21.03.2012г. до 25.04.2013г. и сумата от
196.29 евро, представляващ такса, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски
в размер на 2469.51лв., които суми са предмет на изпълнително дело №20137110400299 по
описа на ЧСИ с рег.№711, с район на действие-ОC Варна, поради погасяване по давност на
възможността за събиране на вземането, евентуално на самото вземане.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на
ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на иска.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим в частта, респективно че е
1
неоснователно възражението на ответника за недопустимост на претенцията, по следните
съображения:
Изложените от ответника фактически твърдения по своя характер съставляват
признание на иска, което обаче не може да обоснове извод за липса на правен интерес от
търсената защита, доколкото по делото липсват доказателства за прекратяване на действията
по принудително събиране на дълга от страна на взискателя. Наред с това ответника като
притежател на изпълнителен лист, чиято изпълнителна сила не е отречена с влязъл в сила
акт, разполага с възможността за иницииране на ново изпълнително производство във всеки
един последващ момент, което обуславя интереса на ищеца да доведе докрай настоящото
производство.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, качеството на страните по делото и на
основание чл.113 от ГПК, съдът счита, че иска следва да се разгледа по общият ред.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането на ищеца за изискване на изпълнително дело №20137110400299 по описа на
ЧСИ с рег.№711, тъй като документите по същото са относими, към настоящия спор.
Воден от горното и на основание чл.140, ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общият ред.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.140, ал.3 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Н. А. С., против “Еос Матрикс“ ЕООД, с която e
предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за
установяване на недължимостта на сумите, за които по ч.гр.д.№6141/2013г. по описа на РС
Варна, са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 30.04.2013г. издадени по ч.гр.д.№6141/2013г. на
РС Варна, а именно: сумата от 25957.55 евро, представляваща главница по Договор за
банков кредит продукт “Бизнес револвираща линия плюс“ №BL10096/19.11.2007г., Анекс
№1/20.12.2010г., Анекс №2/20.02.2012г., Договор за поръчителство от 19.11.2007г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК-29.04.2013г.;
сумата от 4675.60 евро, представляваща договорна лихва за периода от 21.03.2012г. до
25.04.2013г. и сумата от 196.29 евро, представляващ такса, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 2469.51лв., които суми са предмет на
изпълнително дело №20137110400299 по описа на ЧСИ с рег.№711, с район на действие-ОC
2
Варна поради погасяване по давност на възможността за събиране на вземането, евентуално
на самото вземане.
В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д.№6141/2013г. по описа на РС Варна в полза
на “Юробанк България“ АД са издадени горепосочените изпълнителни тутули за процесните
суми, като ответницата е едно от солидарно задължените лица по тях. Сочи се, че в
последствие по молба на банката от 30.05.2013г., е образувано изп.дело №20137110400299
на ЧСИ с рег.№711. Сочи се, че поканата за доброволно изпълнение до всеки един от
длъжниците по изп.дело, е връчена на 01.07.2013г. при условията на чл. 47, ал.5 във връзка с
ал.1 от ГПК и срокът за възражение е изтекъл на 15.07.2013г., респективно считано от
16.07.2013г. заповедта за изпълнение е влязла в сила. Твърди се, че последната посочена
дата е началната такава, от която е започнал да тече 5-годиния давностен срок за вземанията
по изпълнителния лист. Сочи се, че по молба на взискателя, на 06.06.2013г. са наложени
запори по сметките и възнагражденията на ищцата и на вземанията й към трети лица, като
след писмено напомняне на трето задължено лице, на 01.06.2017г. то е превело по
изпълнителното дело сумата от 1347.25лв. Сочи се, че въпросното плащане /действие/ има за
правна последица прекъсване на давността по отношение на този длъжник и това е
последното предприето такова. Сочи се още, че с Постановление от 10.12.2019г. на ЧСИ,
ответникът е конституиран като взискател на мястото на “Юробанк България“ ЕАД, на
основание Договор за цесия от 29.03.2019г. Поддържа се, че с Постановление от 03.12.2020г.
на ЧСИ е прекратено производството по изпълнително дело №20137110400299, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, но наложените запор и възбрани върху имуществото на
длъжника не са заличени и към настоящия момент. Поддържа се, че възможността за
взискателя да събира вземането си по принудителен ред от ответницата е погасена по
давност, а в условията на евентуалност и че самото вземане е погасено по давност. Твърди
се, че понастоящем правната сфера на длъжника се явява накърнена от съществуващият в
полза на кредитора изпълнителен титул, с който той продължава да се легитимира като
приносител на събираемо по принудителен ред вземане. Ето защо се твърди, че за
длъжникът е налице интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния
лист правопогасяващи факти /изтичане на давностен срок/, които отричат правото на
принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство.
С постъпилия отговор на исковата молба, ответникът признава иска за
недължимост на посочена сума по отношение на ищцата, като конкретизира, че е настъпила
погасителна давност по отношение принудителното събиране на вземането, а не спрямо
самото вземане. Развити са подробни съображения за ефекта на давността върху
дължимостта на вземането и възможността то да бъде събрано по принудителен ред. Твърди
се, че изтичането на давността по отношение на процесните суми, не означава, че не
съществува вземане за тях, а само се погасява възможността те да бъдат събрани по съдебен
ред, т.е. настъпила е липса на притезателно право на принудително изпълнение. Поддържа
се, че разноските по дело, следва да останат в тежест на ищцата, предвид това, че ответното
3
дружеството не е дало повод за завеждането му и с настоящия отговор признава иска. Сочи
се, че ищцата сама е направила изявление, че изпълнителното дело е прекратено основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и че поради настъпилото погасяване по давност на
възможността за принудително събиране на вземането, последващи действия по изпълнение
не са предприемани от взискателя. Сочи се, че вписването на вземането в ЦКР е нормативно
определено задължение за ответното дружество и не навлиза в материалната сфера на
ищцата. В заключение се моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.439 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които
да са спорни и които да се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът следва да установи, че
след издаване на изпълнителният титул за процесните сума, са настъпили твърдените
обстоятелства довели до погасяване по давност на вземането по същия. Ответната страна
носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи
спорното право факти, в това число прекъсване на давностния срок и приложимостта на
общата 5 г. давност.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищеццът, писмени доказателства.
ДА се изиска изпълнително дело №20137110400299 по описа на ЧСИ с рег.№711.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Н.В. - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62,
както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
НАСРОЧВА производството по т.д.№244/2023г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 12.10.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение. На ищеца да се връчат
препис от отговора на ИМ и приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5