Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на единадесети
август през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Диана Михайлова и с участието на прокурора Радослав Градев, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д
№ 149 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на РД „Автомобилна администрация“ – Русе против решение № 117/14.04.2021
г., постановено по АНД № 125/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно
постановление № 38-0002309/11.12.2020 г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе. С наказателното постановление (НП), за нарушение по
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от същия закон, на
ответника по касация – „Логистик Давид Драйв“ ЕООД, е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева. Като касационно основание се сочи неправилното
приложение на материалния закон от страна на въззивната инстанция. Иска се
отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване
на наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба - „Логистик Давид Драйв“ ЕООД е депозирал писмени бележки, в
които изразява становище за нейната неоснователност и моли въззивното решение
да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за основателност
на жалбата и счита въззивното решение неправилно, поради което иска то отменено,
а наказателното постановление - потвърдено.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна
проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното пред въззивната инстанция наказателно
постановление ответникът по касация е наказан за това, че като превозвач,
притежаващ лиценз за международен превоз на товари № 20870, валиден до
20.05.2019 г., е допуснал осъществяването на международен превоз на товар с
водач Ф.Д., ЛНЧ **********, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП – няма издадено
удостоверение за психологическа годност, видно от справка в регистъра за
психологическите изследвания на водачите. Превозът бил извършен с товарен
автомобил от категория N3, марка „Мерцедес“ 1846ЛС, с рег. №
Р 2571 ВХ, оборудван с дигитален тахограф Continental тип 1381 и сериен № 2939502.
Пред въззивната инстанция е представен трудов договор
№ 8/14.02.2020 г., сключен между ответника по касация „Логистик Давид Драйв“
ЕООД, като работодател, и водача Ф.Д., румънски гражданин, като работник. От
изготвената на 12.11.2020 г. от контролните органи служебна справка по ЛНЧ на Д.
в Регистъра на психологическите изследвания на водачите е видно, че до датата
на изготвянето й последният не е разполагал с удостоверение за психологическа
годност. При тези данни административнонаказващият орган е квалифицирал
извършеното нарушение като такова по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр като с
издаденото НП му наложил, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от същия закон,
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
За
да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че при съставяне
на АУАН и НП били допуснати съществени процесуални нарушения, съответно на
чл.42, т.3, пр.второ и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като тези актове съдържали
информация относно мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при
които то било извършено. Според въззивната инстанция в тях следвало да бъде
посочено направлението, по което бил извършван международният превоз, доколкото
то се явявало и място на извършване на нарушението. Не били посочени и
обстоятелствата, при които било извършено нарушението, тъй като в АУАН и НП не
е отразено дали се касае за международен обществен превоз на стоки или за
превоз за лична (т.е. за собствена) сметка. В обжалваното решение е прието, че
административнонаказващият орган приложил неправилно санкционната разпоредба на
чл.96г, ал.1 от ЗАвПр, уреждаща две отделни и намиращи се в условията на
алтернативност форми на изпълнителното деяние, а именно назначаването на водач,
който не отговаря на някое от законоустановените изисквания, както и
допускането на такъв водач да управлява превозно средство, с което се извършва
превоз. Районният съд счел, че в хипотезата на сключен с водача трудов договор,
при изначална липса на удостоверение за психологическа годност, както е в
разглеждания случай, деянието следва да се квалифицира по първата форма, т.е.
по чл.96г, ал.1, пр.първо от ЗАвПр. Посочил е, че втората форма на
изпълнителното деяние, изразяваща се в допустителство, ще е налице, ако след
назначаването на водач, разполагащ с удостоверение за психологическа годност, се
констатира, че същата впоследствие е отпаднала и въпреки това превозвачът е
допуснал осъществяване на превоз с този водач, т.е. при наличието на вторична
липса на психологическа годност.
Решението
е неправилно.
Не се споделят
изводите на контролираната инстанция за допуснати в извънсъдебната фаза на
производството процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита
на наказаното дружество. Процесното нарушение е индивидуализирано по начин,
който му дава възможност да разбере за извършването на какво нарушение му е
наложена санкция и да организира адекватно защитата си. В АУАН и НП ясно е
посочено извършеното от дружеството нарушение, включително и мястото, на което то
е извършено, съвпадащо със седалището и адреса на управление на дружеството –
гр.Русе, ул.“Църковна Независимост“ № 16, ет.2, офис 9. Видно от състава, по който е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касационния ответник – чл.96г,
ал.1, пр.2 от ЗАвПр, извършеното нарушение представлява предвиден в закона (вж.
чл.10 от ЗАНН) случай на допустителство. То е от категорията на продължените
нарушения като се осъществява чрез бездействие посредством допускането от
санкционираното лице да бъде осъществен международен превоз на товари от водач,
който няма издадено удостоверение за психологическа годност. Константна е
практиката на ВКС, според която административните нарушения, осъществени чрез
бездействие, се считат извършени там, където е било дължимо съответното
правнорелевантно действие. Макар и нарушението да трае през цялото време на
извършването на превоза, то същото не съвпада с маршрута, по който се извършва
този превоз, както погрешно е приел районният съд. Допускането на превоза е
извършено там, където самият превозвач има своето седалище и развива
стопанската си дейност, а именно в гр.Русе, както е посочено и в наказателното
постановление. В гр.Русе превозвачът е дължал правомерното активно поведение –
да не допуска водач без издадено удостоверение за психологическа годност да започне
извършването на международен превоз на товари.
На следващо място,
както в АУАН, така и в НП, са изложени конкретни факти относно статута на
санкционираното дружество – превозвач, извършващ международен превоз на товари
като са посочени данни за издадения му лиценз, данни за водача и за времето на
извършения превоз. Вярно е, че в тези актове не е изрично посочено дали
международният превоз е обществен или е за собствена сметка. Това процесуално
нарушение обаче не се явява съществено и не може да обоснове отмяната на
издадения санкционен акт, тъй като, от гледна точка на задължението за
осъществяване на превозите само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност, законът и по-конкретно сочената като нарушена
разпоредба на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр, не провежда разграничение между
лицензираните превозвачи, т.е. тези, осъществяващи обществен превоз, и лицата,
извършващи превози за собствена сметка.
Не се споделя
изводът на въззивната инстанция и за допуснато от административнонаказващия
орган неправилно приложение на чл.96г, ал.1 от ЗАвПр.
Правилно районният
съд е приел, че изпълнителното деяние на нарушението по чл.96г, ал.1 от ЗАвПр
включва две отделни форми. Първата от тях, а именно назначаването на водач,
който не отговаря на някое от законоустановените изисквания, се осъществява
чрез активното поведение (действие) по сключването на трудов договор от
превозвача с такова лице. Както вече беше посочено, втората форма на
изпълнителното деяние, а именно допускането на водач, който не отговаря на тези
изисквания, да управлява превозно средство, с което се извършва превоз,
представлява случай на уредено в закон допустителство, което се осъществява
чрез пасивното поведение (бездействие) на превозвача, допуснал извършването на
превоз от водач, който не разполага с удостоверение за психологическа годност. Вярно
е също, че двете форми на изпълнителното деяние, доколкото изискват различно по
вид поведение, се намират в отношение на алтернативност, поради което не е
възможно с едно деяние да бъдат осъществени и двете.
Не се споделя обаче
имплицитния извод на контролираната инстанция, че първата форма на
изпълнителното деяние (назначаването на водач, който изначално няма издадено
удостоверение за психологическа годност) поглъща всички последващи деяния
(бездействия) на същия превозвач, осъществяващи втората му форма (допускането
на така назначения водач без удостоверение за психологическа годност да
осъществява превози). Подобно разбиране освен, че няма опора в закона, но и
противоречи на принципа на чл.18 от ЗАНН – за всяко отделно нарушение
наложеното административно наказание да се изтърпява поотделно.
В ситуация като
разглежданата по настоящото дело в компетентността на административнонаказващия
орган е да прецени, при съобразяване на уредените в чл.34 от ЗАНН давностни
срокове, дали да наложи на превозвача административно наказание и за
назначаването на водач, който изначално не притежава удостоверение за
психологическа годност, или административни наказания да бъдат наложени само за
допустителството по отношение на извършените с този водач превози. Следователно,
противно на приетото от въззивната инстанция, втората форма на изпълнителното
деяние на нарушението по чл.96г, ал.1 от ЗАвПр е възможна не само при
вторичната липса на удостоверение за психологическа годност, т.е. в случаите,
когато същата е отпаднала впоследствие или срокът на валидност на
удостоверението е изтекъл, но и при първичната, изначална липса на такова
удостоверение като в тези случаи законодателят допуска административно
наказание да се наложи и за самото назначаване на такъв водач.
Като е достигнал до противоположни
правни изводи районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва
да бъде отменено и делото решено по същество като наказателното постановление
бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.1,
пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 117/14.04.2021
г., постановено по АНД № 125/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено наказателно постановление № 38-0002309/11.12.2020 г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 38-0002309/11.12.2020 г., издадено от директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Русе, с което, за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3
от ЗАвПр, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от същия закон, на „Логистик Давид
Драйв“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: