РЕШЕНИЕ
№ 1574
гр. Пловдив, 07. 09. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХVIII състав, в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря С.С. и с участието на прокурора ИВАН
СПИРОВ, като разгледа административно дело №
1577/2019год. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.156 от ДОПК.
Образувано е по жалба на “О.С. БГ” ЕООД, ЕИК *********,
с настоящо седалище в гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Ш. против Ревизионен
акт № Р-16001617000096-091-001/05.11.2018г., издаден от органите по приходите в
ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик в частта, потвърдена с Решение № 270/07.05.2019г.
на Директор Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив
относно допълнително установено данъчно задължение за ДДС за периода
06.04.2015г.- 31.12.2016г. в общ размер на 4 616 331,10лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 930881.31лева. С жалбата се счита атакувания
РА за незаконосъобразен в обжалваната му част, постановен при съществено
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. В тази връзка се излагат подробни твърдения за липса на
предпоставки за провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК и неспазване на задължителните срокове по чл.114 ДОПК. Редовно призован,
жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от пълномощника адв.Ш.,
който поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора
счита, че ревизионният акт е издаден без да са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за данъчното облагане, като на облагане не подлежи
дружеството, а съответните контрахенти, физически лица. Иска се отмяна на РА.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуалния представител юрк. Д., която
оспорва жалбата като неоснователна и ангажира доказателства. По същество на
спора в писмено становище счита, че обжалвания РА е законосъобразен, издаден
при спазване на административно- производствените правила и в съответствие с материалноправните разпордби.
Сочи, че действително платените суми се различават съществено от отчетените от
дружеството приходи, което е основание за провеждане на ревизията по реда на
чл.122 ДОПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия в производството
прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за
неоснователност на жалбата. По същество дава заключение, че обжалвания РА е
правилен и законосъобразен, поради което счита, че жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Съдът, като съобрази становищата на страните и при
преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в съвкупност,
прие следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в
предвидения 14 дневен процесуален срок, от страна, за която административният
акт е неблагоприятен и след като е упражнено правото за обжалване на
ревизионния акт по административен ред, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните за това съображения:
От фактическа страна съдът установи, че ревизионното производство е започнало
със ЗВР № Р-16001617000096-020-001 от 09.01.2017г., издадена от С.Г. – началник
сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив. С нея е определен ревизиращият екип- С.М.И.,
заемаща длъжността „главен инспектор по приходите“ ТД на НАП и ръководител на
ревизията и Д.Н.Б., заемаща длъжността „главен инспектор по приходите“ в ТД на
НАП. Определен е и обхвата на ревизията, касаещ установяване на данъчни
задължения по ЗДДС за периода от 06.04.2016г. до 31.12.2016г. и задължения по
ЗКПО за периода 06.04.2016г. до 31.12.2016г.. Определен е срок на ревизията до
3 месеца от връчването и, което е станало по електронен път на 24.01.2017г.. С последваща
ЗИЗВР № 16001617000096-020-002/21.04.2017г., връчена на 26.04.2017г., ревизионното
производство е продължено до 23.06.2017г.. Същевременно със Заповед
№16001617000096-023-001/13.06.2017г. на Началник сектор ТД на НАП ревизионното
производство е било спряно поради заболяване на извършващото ревизията
длъжностно лице Бозева, като то е възобновено със Заповед
№Р-16001617000096-143-001/29.05.2017г. и е определен срок за извършване на
ревизията до 26.07.2017година. Заповедта за възобновяване е връчена на
04.08.2017година на пълномощник. Затова с последващи заповеди
№Р-16001617000096/13.06.2017г., №Р-16001617000096-020-003/13.06.2017г.
№Р-16001617000096-020-004/21.03.2018г срокът за приключване на производството е
удължен до 21.09.2018година (последните две издадени въз основа на заповеди №№
Р-16001617000096-ЗИД-001 от 13.06.2017г. и Р-16001617000101-ЗИД-002 от
20.03.2018г. на изпълнителния директор на НАП).
В хода на проведената ревизия, органите по приходите
са установили, че дружеството е
регистрирано по ЗДДС от 23.04.2013г. и за ревизирания период има основна
дейност „строителство на жилищни и нежилищни сгради“. В тази връзка то е осъществило строителство на сгради с наименование ЖК "Оазис 5" и ЖК "Оазис
7" на територията на гр.Пловдив, ж.к. Тракия. Констатирано е, че по отношение на различни
физически лица са извършвани предварителни продажби чрез извършени авансови плащания на цената на закупените от тях
недвижими имоти /обособени жилищни обекти от посочените сгради/, като по този
начин се е финансирало строителството на
жилищните комплекси. За всяка от продажбите са сключвани между дружеството и ФЛ
предварителни договори за продажба на недвижими имоти и договор за строителство, при което „ОАЗИС СТРОЙ БГ" ЕООД се е явявал инвеститор и строител от една страна, а ФЛ купувач и възложител от друга
страна. Със сключените предварителни договори реално било извършено прехвърляне на
собствеността върху имота от ревизираното лице на купувача, като всяка от продажбата на имотите е извършена на основание одобрени за строителство
проекти на сградите и съпътстващата ги проекто - сметна документация. Органите по приходите установили, че авансовите плащания от ФЛ купувачи не са отчетени от ревизираното лице и не са
документирани по необходимият за счетоводното им отчитане начин. Направен е извод, че сумите са постъпвали по банкови сметки на други, трети лица, а не в самото дружество. Така ревизията е констатирала, че суми без необходимото документално обосноваване са заплащани от купувачите на редица обособени недвижими имоти в посочените жилищни
сгради по банкови сметки на лицата П. И. Ш., Д.Д.Д. и Т.Х.Т., за които е разкрита
банкова тайна. Така към П.И.Ш. са постъпвали суми по
банкови сметки с IBAN ***** в лева, с кредитен оборот
за 2015г в размер на 16882264,31лв. и б.с. IBAN ***** в евро с кредитен оборот за 2015г. в размер на 4587137,38евро, за Т.Т. са постъпвали по банкова сметка *** *****, а към Д.Д.Д. в банкова и сметка при Инвестбанк АД IBAN ***.с.№IBAN ***. Кредитните и дебитни обороти по левоватата
банкова сметка ***. Д. са за периода 01.01.2016г.до 14.12.2016г. и са установени в размер на 16816869,90лв, начално салдо 0.00
лева и крайно салдо в размер на 379,64 лева. Дебитните обороти по сметката
представляват в голямата си част изтеглени суми от управителя на ревизираното дружество П.Т.Т., а друга част са изтеглени от П.И.Т., негова съпруга, като трета част са прехвърлени по друга банкова сметка ***.
Периодично сметките на ревизираното дружество са били захранвани от тези три лица със суми, с които са извършвани
разплащанията с доставчици на материали и услуги във връзка с изпълнение на СМР, като
за тези преводи липсвало посочено конкретно основанието за извършване на плащанията и те не са
счетоводно обосновани. След преглед и анализ на извършените плащания приходните органи конкретизирали сумите, които са заплатени от купувачите на имоти, която конкретика се
осъществила по име на купувача, вид и параметри на имота, секция в жилищни комплекси „Оазис 5" и „Оазис 7" и са посочени в
съответните таблици. Безспорно било изяснено, че строителството на посочените
жилищни комплекси се е извършвало от „ОАЗИС СТРОЙ
БГ" ЕООД, за което били представени договори за възлагане с „Вел строй
2016“ ЕООД. Общо тези суми към 31.12.2015г. са в размер на 900840,00лв., която стойност съвпада с цената на съответния
имот, договорен по представените предварителни договори. Същевременно такива суми не са отчетени счетоводно за
периода 2015г. като приход от „ОАЗИС СТРОЙ БГ" ЕООД , като е прието, че тези суми съставляват авансови плащания за СМР, които следва да се отчитат по сметка „клиенти по аванси" и към 31.12.2015г. да бъдат приключени като
задължения към клиентите. Приключването им органите по приходите обосновали с обстоятелството,
че такива услуги и СМР винаги се приключват с издаване на АКТ обр.15 и/или
АКТ обр.16 за разрешение за ползване на обектите от посочените сгради
с цялостното им изграждане. От приложена справка с издател служба вписвания-Пловдив
към Агенция по вписванията е възприето, че са издадени нотариални актове и
същите са вписани в регистъра за покупко-продажби само за продажбата на правото на строеж
и идеалните части на поземления имот. Ревизираното дружество не е сключвало с купувачите други договори,
вкл. под формата на НА за продажба на
недвижими имоти,
както към момента на издаване на
Акт образец 14 на първия етап от контрола на строителната дейност, когато се е
приемала конструкцията на сградата на етап “груб строеж” - ограждащи стени и
покрив, или към момента на Акт, удостоверяващ годността за въвеждане в експлоатация на
изградения строеж. Били са установени общо 523 броя ФЛ, закупили
обособени обекти в посочените две сгради на ревизираното дружество, за което са
изготвени и изпратени до всяко от тях ИПДСПОТЛ, с които са изискани
копия на нотариалните актове за покупка на НИ, предварителни договори за покупка на НИ и извършване на
СМР, фактури за покупка, протоколи и други документи по извършеното строителство,
издавани и предоставени от „ОАЗИС СТРОЙ БГ" ЕООД. Изискани са
копия на всички документи за плащане по сделките, като документи за платени суми в брой и документи
за банкови кредити, включително договори за
банкови кредити при плащане чрез
банков кредит ипотечен или друг вид платежни нареждания за платени суми по
банков път. Изискани са писмени обяснения относно данни, на кои лица са предавани парите, на кои дати са извършвани плащанията, какви услуги са им предоставяни за тях и конкретно какви документи са получавали за същите суми, вкл. да посочат
дали имат неплатени суми или др.задължения към дружеството за
направените покупки. От получените отговори се
установяват идентични обстоятелства за всяка една сключена от дружеството
сделка. Представени са обяснения от лицата, като към тях са приложени копие на
нотариален акт и фактура за покупка право на строеж, заверени копия на предварителни договори за покупка на недвижим имот и СМР с платежни документи удостоверяващи
платените от тях суми за
закупените недвижими имоти. От анализа на представените
предварителни договори органите по ревизията са установили, че те съдържат клаузи за договорена цена на СМР на съответния имот и начин на
плащане, който е идентичен за всички сключени сделки. При сравнение на договорената по представените предварителни договори цени на НИ с доказателствата за реално платените суми от купувачите ФЛ в брой и/или по банковата сметка на установените трети лица П.И.Ш., Д.Д.Д. и Т.Х.Т., ревизиращите органи
възприели, че не се установяват разлики в сумите, от което направили извод за
действително заплащане да цената по
договор. Анализираните данни били отразени и обобщени в 2 бр таблици- таблица за продажбите през 2015г. и Таблица за продажбите през 2016г. за общо 515
бр лица. Същевременно от ревизираното дружество
са представени копия на НА за продажба на обособени части от жилищните сгради на обектите „ОАЗИС
5" и „ОАЗИС 7" гр. Пловдив-апартаменти ведно с изби, магазини,
паркоместа и гаражи. Не са представени документи за отдаване на недвижими имоти
под наем и не са установени данни за
такива в хода на ревизията. Представени са фактури за извършени продажби, съответстващи на сключените сделки по нотариалните актове. Като предмет на доставката в една
част от съставените първични счетоводни документи е отразено - продажба на
„право на строеж" за обекти: апартаменти и прилежащи изби, заедно с
идеалните части от общите части на сградата, както и прилежаща земя,
представляваща УПИ. Доставката е третирана от ревизираното дружество като
облагаема по общите правила на ЗДДС. Данъчната основа е определена съгласно разпоредбата на
чл.26,ал.3, т. 1 ЗДДС, като сума от стойността на правото на
строеж , нотариалната такса, такса вписване и платения данък по ЗМДТ при прехвърлителни
сделки. Датата на данъчното събитие е датата
на вписване на Нотариалния
акт, когато фактически е прехвърлено
правото на строеж в полза на купувача на описания НИ. Върху така определената данъчна
основа в качеството си
на доставчик дружеството е начислило ДДС върху цялата фактурирана стойност. Издадените фактури са отразени в регистър по
чл.124 от ЗДДС „дневник за продажбите", начисления ДДС е отразен като резултат за данъчния период в подадена справка-декларация и данъкът е разчетен своевременно с републиканския бюджет. Съобразено е от ревизиращите, че съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗДДС /в приложимата към момента редакция/
учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена
доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата,
за която се учредява или прехвърля правото на строеж. Затова в хода на
ревизията по надлежния ред са събрани и приобщени към доказателствения материал
и издадени от главен архитект на Община Пловдив разрешения за строеж: разрешение за строеж № 279/ 26.10.2015г.,
допълнено със заповед №121/26.11.2015г. и заповед № 136/16.11.2016Г., Протокол от 26.11.2015г.
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строеж, Удостоверение на степен на завършеност №16Ф4898/14.07.2016г., Акт обр.14 от 02.07.2016г.; разрешение за строеж №30/ 08.02.2016г. за
втори етап на „ОАЗИС 5" секции В, Г и Д, Удостоверение за степен на завършеност № 17Ф467 / 24.01.2017г., Акт обр.14 от 03.01.2017г.; разрешение за строеж № 155/22.06.2015г., допълнено със
заповед № 67/02.06.2016г. и Заповед №89/20.07.2016г., Удостоверение за степен на завършеност
№16Ф8666/10.01.2017г., Акт обр.14 от
09.01.2017г.. Извършена е преценка на тези
обстоятелства, при която е направен извода, че „Оазис строй БГ" ЕООД е издало фактури с предмет
- продажба на право на строеж за определени недвижими имоти след датите на
издадените от съответната общинска администрация разрешения за строеж, поради
което тези доставки следва да се третират като облагаеми по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Представени са още оборотни ведомости за 2015г. и 2016г., главни
книги на синтетичните счетоводни сметки и
хронологии по всички папки за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г.. Не били предоставени
част от изисканите документи, касаещи Справки по обекти в кв. м. и натрупаните разходи за СМР; справка, съдържаща информация за
формираната себестойност на готовия продукт по строителни обекти; справки за застроените площи и процента на
идеалните части от общите части на жилищните и нежилищни самостоятелни обекти в сградите по
секции; договори за отдадени
самостоятелни части от сгради /секции /под наем; обяснение как е
формирана продажната цена, как са разпределени непреките разходи и по кои счетоводни сметки се формират тези
разходи; аналитични хронологии на счетоводни сметки по обекти/секции
в комплексите „ОАЗИС
5" и „ОАЗИС 7" през 2015г. и 2016г..
От събраните
доказателства е направен извод, че „Оазис –строй БГ" ЕООД е издало фактури
към физически лица по повод закупени от тях недвижими имоти /апартаменти, изби,
паркоместа и прилежаща земя/ в построени от дружеството жилищен комплекс, които
обаче са на стойност, значително по – ниска от действително извършваните им
продажби. Така събраните доказателства от ревизиращите органи
е възприето, че платените от ФЛ суми за покупка и СМР на НИ в жилищните комплекси (включително по банкови сметки на трети лица), значително се различават от отчетените от дружеството продажни цени, респективно и
формираните приходи за ревизираните периоди на 2015г.и 2016г.. Установени са и платени суми в брой, за
които са представени приходни касови ордери и квитанции към ПКО, за които приходи дружеството
не е издавало фактури и те не са счетоводно отчитани. Затова е прието, че са налични за ревизираното
дружество обстоятелства по чл.122, ал.1, т. 2 ДОПК- данни за укрити приходи в особено големи
размери за ревизираните 2015г. и 2016г.
Затова на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на „ ОАЗИС СТРОЙ БГ" ЕООД е връчено по електронен път Уведомление изх.№ Р-16001617000096- 113-001/
21.12.2017г. и на основание чл.17 от ДОПК е връчено Уведомление
изх.№ Р-16001617000096 - 139-001/ 21.12.2017г.. В тази връзка на чл. 122, ал. 1,
т. 2 от 2 от ДОПК е формирана основата за облагане с данък за
ревизираните периоди от 06.04.2015г. до 31.12.2016г.. При предпоставките на чл.
122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към Оазис строй БГ
ЕООД обстоятелства с цел определяне на
данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2015г. и 2016 г.. Изграден е извода, че се касае за неотчетени приходи от
продажба на недвижимите имоти, като е формирана данъчна основа за
облагане с ДДС въз основа на установени плащания по банковите
сметки на третите лица и документи за платени пари в брой от продадени недвижими имоти, като е прието, че в платените суми се съдържа и размера на
дължимият данък върху добавената стойност.
Ревизиращите
органи по приходите са анализирали информацията и данните, съдържащи се в
представените от съответните физически лица квитанции, издадени от „О.С. БГ"
ЕООД, платежни нареждания за извършени преводи по банкови сметки с титуляри П.Ш., Д.Д. и Т.Т., сключените предварителни договори за
покупко-продажба на недвижим имот и договори за строителство, сметки за платени
нотариални такси и писмени обяснения от физическите лица. По данни на
дружеството средната продажна цена за 1кв. м. жилищна площ е под 200лв., която
е по-ниска дори от тази, съгласно публично оповестените офертни цени. При
ревизията е определена реално платената средна цена за 1кв. м. жилищна площ на апратамент, в едно с изба и идеална част от поземления имот в размер на 1073,00лв./кв.м., за магазин и аптека/търговски
обект и ид.части от поземления имот в размер на 1297,00лв./кв.м. за паркомясто с право на реално
ползване /ПМ/ в размер на
1322,00лв./кв.м.. На база на данните за извършени продажби за 2016г. са установени средни продажни цени на един квадратен метър застроена площ по видове имоти: за апартамент, ведно с изба и
идеална част от поземления имот – 1097,00лв../кв. м.; за магазин и аптека / търговски
обект и ид.части от поземления имот – 1191,00лв./кв. м.; за гараж в размер на 912,46лв./кв.
м.; за апартамент с изба и паркомясто
с реално ползване е установена средна
пазарна цена в размер на 1047,00лв./кв.м. Средни пазарни
цени са определени на база представените от
физически лица предварителни договори и реално извършените от тях
плащания /по касов и банков път/ във връзка с покупката на апартаменти, изби и
паркоместа, намиращи се в жилищните комплекси „Оазис 5" и „Оазис 7". От ревизираното дружество са изискани
документи, включващи не само издадените от него фактури и съставени нотариални
актове, но и предварителни договори за покупко-продажба на недвижим имот и
договор за строителство, както и платежни документи относно постъпилите по
касов и/или банков път суми от купувачите на съответните недвижими имоти. От
страна на дружеството не са представени договори, както и платежни документи,
удостоверяващи реално извършените плащания от неговите клиенти. Установената от
ревизиращите органи себестойност на недвижимите имоти и прилежащите им обекти
превишават значително цената, посочена в нотариалния акт, поради което при
ревизията е направен извод, че не са налице доказателства защо определената и
реално заплатена цена по предварителните договори е била намалена многократно
при изповядване на сделките с нотариален акт. Видно от приложените НА, цената
определена в тях, не само не съответства на цената по предварителните договори,
но е по-ниска и от данъчната оценка на имотите. Това довежда до извода, че
обявената в нотариалния акт за продажба цена на имот е била симулативно
посочена и то като част от поредица действия за избягване на данъчно облагане.
Изповядване на сделка за покупко-продажба на недвижим имот на цена, по-ниска от
действителната, обосновава наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК. Затова при предпоставките на чл. 122 от ДОПК е определена данъчна
основа за облагане с косвен данък за всеки един конкретен недвижим имот. Същата
е изчислена, като приетата от ревизията средна продажна цена на 1кв. м. площ от
съответния недвижим имот е умножена по съответната квадратура на същия имот от
всяко едно лице. Получената стойност е намалена със стойността, за която „ОАЗИС
– СТРОЙ БГ" ЕООД е издало фактури през съответните данъчни периоди и
разликата е приета за данъчна основа за облагане с косвен данък. По този начин,
за съответните данъчни периоди е изчислен дължим ДДС. Така за данъчни периоди от 01.04.2015 до 31.05.2015г., от 01.08.2015 до 31.08.2015г. и м.10.2015г. не са отчетени извършени продажби, получени доставки и не са установени различия с декларираните от ревизираното
дружество данни. За останалите данъчни периоди е установената на осн. чл.122 ал.2 т.1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10 и 15 ДОПК съответната данъчна основа и е определим размера на дължимият ДДС. Така за данъчен период от 01.06.2015 до 30.06.2015г е установена данъчна основа в размер на 7511,66лв. и е определен дължим ДДС в размер на 1251,94лв , в едно с лихви за забава в размер на 412,30лв.; За данъчен
период от 01.07.2015 до 31.07.2015г. е установена
данъчна основа от продажби на 977,92лв и дължим ДДС в размер на 162,99лв с начислени лихви за забава в размер на 52,27лв.; За данъчен период от
01.09.2015 до 30.09.2015г.
е определен дължим ДДС в размер на 333,34лева и лихва
за забава в размер на 101,25лв.; за данъчен период от 01.11.2015г. до 30.11.2015г е определен дължим ДДС в размер на 13896,60лв. и лихви за забава в размер на 3984,89лв.; за данъчен период
от 01.12.2015 до 31.12.2015г. е определен
дължим ДДС в размер на 148241.56лева и лихви за забава в размер на 40670.04лева; за данъчен
период за 01.01.2016г. до 31.01.2016г. е определен дължим за довнасяне ДДС в
размер на 4 679.58лв. и лихва за забавяне в размер на 1261.18лв; за периода от 01.02.2016 до 28.02.2016г. е определен ДДС за довнасяне
в размер на 166.67 лв. и лихва в размер на 57.13лв; за данъчен
период от 01.03.2016г. до 31.03.2016г. е определен дължим ДДС в размер на 166,67лв. и лихва в размер на 42.14лв.; за данъчен
период от 01.04.2016 до 30.04.2016г. е определен ДДС за довнасяне в размер на 7557,50 лева и лихва за просрочие в
размер на 1847,64лева; за данъчен период от 01.05.2016г до 31.05.2016г. е определен
ДДС за довнасяне в размер на 361432,83лева и лихва
за просрочие в размер на 85246,46лв.; за данъчен
период 01.06.2016г - 30.06.2016г е определен ДДС за довнасяне в
размер на 683855,57лева и лихва за забава в размер
на 155589.59лв; за данъчен период от
01.07.2016г. до 31.07.2016г. е начислен
ДДС за внасяне в размер на 3701,57лева и лихва
за просрочие в размер на 810.30лв.; за данъчен
период от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. е начислен
ДДС за довнасяне в размер на 20210,46лв. и лихва за
забава в размер на 4250,15лв;, за данъчен
период от 01.09.2016г. до 30.09.2016г. е определен
ДДС за довнасяне в размер на 184539,62лева и лихва
забава в размер на 37269.73лв.; за данъчен
период от 01.10.2016 до 31.10.2016г. е начислен
ДДС в размер на 19569,16лева и лихва
за забава в размер на 3783,67лв; за данъчен
период от 01.11.2016г. до 30.11.2016г. е определен
дължим за ДДС в размер на 667 459,96лева и лихва за
забава в размер на 123489,97лв. и за данъчен
период от 01.12.2016 до 31.12.2016г. е определен
ДДС за довнасяне в размер на 2499145,88лева и лихва
за забава в размер на 440856.83лв.. В срока по чл. 117 от ДОПК е издаден ревизионен доклад №Р-16001617000096-092-001/11.10.2018г., връчен на 12.10.2018г., против който не е подадено възражение от РЛ. Въз
основа на констатациите в РД е издаден и обжалваният в настоящото производство
РА № Р-16001617000096-091-001 от 05.10.2018г.. Същият е бил обжалван от
ревизираното дружество пред горестоящият административен орган, който със свое
Решение №270/07.05.2019г. го е потвърдил изцяло в частта, касаеща установени
задължения за данък добавена стойност. За да постанови своето решение, в
мотивната си част директора на дирекция ОДОП е приел, че са налице обстоятелства
по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК, извършените административно – производствени действия
са законосъобразно проведени, не са опровергани от нови доказателства, поради
което допълнително начислените задължения по ЗДДС за процесните данъчни периоди
са дължими. Недоволен от това произнасяне, жалбоподателят е инициирал и
настоящото съдебно производство. В хода на провеждането му жалбоподателят оспори приетите от ревизията писмени
доказателства, касаещи предварителни договори, нотариални актове и документи за
извършени разплащания по отношение на посочените в приета в съдебно заседание
от 03.10.2019г. молба за общо 38 лица, закупили обекти в процесните жилищни
комплекси. Открито е производство по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с § 2
ДР на ДОПК за оспорване истинността на посочените документи, за което в
изпълнение на указаната му тежест за доказване е ангажирал писмени
доказателства, касаещи приети заключенияе на проведените СТЕ и
ССчЕ. Така от заключението на проведената СТЕ се установяват етапа на
изпълнение на обектите в жилищните комплекси и средните пазарни цени на
процесните имоти към периода м.10.2016 година. Посочено е, че идеалните части от дворното място при прехвърлянето с
нотариален акт са с пазарна стойност, която отговаря на съответния процент от
цялата пазарна стойност на имотите. При използване на метода на оценка по § 1,
т. 10 от ДР на ДОПК и Наредба №Н-9/14.06.2008г на МФ вещото лице е посочило, че
средната пазарна стойност на апартамент около 484 евро/кв.м. (левова
равностойност 946лв./кв. м); на търговски обект от 555 евро/кв.м. (левова
равностойност 1 085лв/кв.м.); на гаражи е приела оценка от 396евро/кв.м.,
левова равностойност 775лв/кв.м.; на парцел е дадена оценка от 128.82
лева/кв.м. за ж.к. Оазис 5 и оценка в размер на 146.27лв/кв.м. за ж.к.Оазис -7 Вещото
лице е посочило, че при определяне на пазарната стойност по сравнителния метод
правото на строеж е компонента от пазарната стойност и не се натрупва
допълнително. Поради тази причина, правото на строеж се изчислява на 25% от
пазарната стойност, а останалите 75% се заплащат след приключване на грубия
строеж, когато правото на строеж се трансформира в самостоятелен обект. В
пазарната цена допълнително може да бъде включена и идеалната част от дворното
място, но това може да е предмет на допълнителна сделка. По отношение на паркоместа
не е дадена оценка в предвид невъзможността същите да бъдат самостоятелни
обекти.
В съдебното заседание на 14.06.2022г. е
прието с възражение от ответника и заключение на проведена съдебно – счетоводна
експертиза с вещо лице М.М.. От него се установява
характеристиката на сключените сделки. Вещото
лице е обобщило информацията за сключени предварителни договори за покупко –
продажба на обособени имоти и издадени нотариални актове за периода. В табличен
вид са посочени купувачите, обектите, нотариалните актове и издадените фактури
с предмет недвижим имот, права на строеж и на ползване, идеални части от
поземлен имот, идеални части от поземлен имот, ползвани като паркоместа, и
фактури за извършени СМР. Посочено е, че в предварителните договори за покупко
– продажби и в съставените нотариални актове сделките са посочени като една
обща стойност, като при изчисления на задълженията по ЗДДС и акцесорните
задължения за лихва, са съобразени суми за извършените СМР и стойности на
начисления ДДС по такива фактури, свързани със строителството на процесните комплекси.
При анализа е възприет подходът на ревизиращия екип от общата сума на всички
платени от купувачите суми по банкови сметки на дружеството, в брой и по сметки
на трети лица да бъдат приспаднати стойностите на всички издадени на купувачите
фактури. Прието е, че осъществените плащания от купувачите по сметки на третите
лица Т., Ш. и Д. не могат категорично да обосноват извод, че превода е за
стойността на закупените имоти или касае стойности за довършителни дейности.
Направена е обосновка, че фактурите за продажба на обособени обекти са намерили
отражение в отчетните регистри на дружеството по ЗДДС (дневник за продажбите и
справка – декларация за съответния данъчен период), като са осъществени
счетоводни записвания по дебит на сметка 411 „Клиенти“ или сметка 412 „Клиенти
по аванси“ срещу кредит на сметка 701 „Приходи от продажба на продукция
/апартамент, магазин, изба, паркомясто/, сметка 703 „Приходи от продажби на
услуги /СМР/“ и сметка 705 „Приходи от продажби на дълготрайни активи/земя“,
всички сметки от гр. 70 „Приходи“ по приетия
от ревизираното дружество сметкоплан. Взето е отношение във връзка със
счетоводно записване през данъчен период м.01.2017г. на постъпили приходи от
лицето М.П.М.. В заключението е посочено за кои от обектите на дружеството са
били извършени плащания от купувачите чрез банков кредит. В тази връзка са
посочени установените договори за банкови кредити, касаещи лицата И.Р.К., П.Й.П.,
И.Г.Е., А.К.К., И.К.К., М.А.А., М.Х.Ц., С.А.Т..За всеки от тях е отбелязано, че липсват представени
документи каква част от отпуснатия банков кредит е за покупка на имота и дали
някаква част касае извършване на ремонт, както и че липсват документи,
изясняващи усвояването и разходването на кредитите. В табличен вид е обобщена информацията
за издадените нотариални актове, фактури и извършените от купувачите преводи на
парични средства в брой и по банкови сметки на трети лица, без посочване на
датите на преводите и техните основания. Направен е извод, че в някои от
банковите преводи като основание за извършеното плащане са посочени
индивидуализиращи данни за закупените имоти и те съвпадат с индивидуализиращите
данни на имотите по НА, а в други преводи основанието за извършеното плащане е
посочено общо „покупка на имот“, без допълнителна информация за НА или фактура,
съдържащи индивидуализиращи данни за имота. В заключението е направен
категоричен извод, че липсва документална обоснованост за извършените плащания в
полза на установените по преписката трети лица, защото те не са страна по
сделките и не са собственици на имотите. Информацията е обобщена в табличен
вид, като е посочено и за преводи на каква стойност не са посочени никакви установъчни
данни за връзка с процесните обособени обекти на ревизираното дружество.
Аналазирана е и установената при ревизията документация за разплащания от
клиенти в брой, което е на база квитанции от ПКО. Посочено е, че ПКО не е
документ, с който се установява разплащане в брой (такива документи са ФБ от
ЕКАФП), но в издадените се съдържат индивидуализиращи данни за купувача, имота,
поредност на вноската или авансово плащане, а с някой изключения и дата на
плащане. Обоснован е извода, че в повечето случаи купувачите са извършили общо
плащане за обекти така, както е посочено в съставените НА и в тези случаи не
може да се извърши разделяне на сумите. При така възприетия от вещото лице
подход за формиране на средна продажна цена на база всички приети за платени
суми е изчислена средна продажна цена, както следва: за право на строеж и право
на ползване 161.26 лв/кв.м – 86,72лв.; за застроена жилищна и търговска площ – 457,593лв/кв.м.;
за паркоместа 281.12 лв/кв.м.. По отношение датата на изискуемост на данъка и настъпването
на данъчното събитие, вещото лице се е позовало на разпоредбата на чл. 25, ал.
2 от ЗДДС, като е посочило, че изискуемостта на данъка е настъпил през
м.12.2016година. Анализирало е строителната документация по отношение на
приемането на ж.к. Оазис 5 и ж.к. Оазис 7. В тази връзка на база поставената
задача вещото лице е извършило преизчисление на задълженията по ЗДДС за
процесния данъчен период. В своя анализ то е приело подхода те да бъдат
изчислени върху данъчна основа, съставляваща размера на установените като
платени от купувачите суми през ревизирания период, за които е прието, че
представляват авансови плащания и такива, изчислени по приетата от него средна
продажна цена за всеки един от обектите, по отношение на които строителната
услуга е завършена до 31.12.2016г.. При направените изчисления размерът на
допълнително дължимият ДДС във връзка с приетите
от органите по приходите укрити приходи от продажба на недвижими имоти за
данъчен период 2015г вещото лице е дало заключение за допълнително дължим от
жалбоподателя ДДС в общ размер на 55152.23 лева, а за данъчен период 2016г. за
допълнително дължим ДДС в общ размер на 1826524.34 лева. Конкретните размери по
всеки един месечен период е посочило в табличен размер като приложение.
Горната фактическа обстановка съдът установи от
събраните писмени доказателства- заключение на проведената СТЕ с вещо лице Г.,
прието в съдебно заседание с оспорване от ответника; от заключение на проведена
ССчЕ с вещо лице М., прието в съдебно заседание на 14.06.2022година, оспорено в
неговата цялост от ответника; събраните писмени доказателства, съдържащи се в приобщената
административна преписка по издадения административен акт, вкл. приложените
доказателства за компетентност на административните органи и от веществено
доказателство: 1бр. СД.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
събраните в производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Съдът намира ревизионното производство за проведено
при липсата на съществени нарушения на административно- процесуалните правила. Ревизионният акт е издаден в предвидената за
това форма, като неизменна част от него са констатациите по съставения
ревизионен доклад и доказателствата към него съобразно чл.120, ал.2 от ДОПК. Процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен
административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила.
Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните
за това органи по приходите, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка
чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК. ЗВР, РД и РА
са подписани с валидни електронни подписи от компетентни органи по приходите,
членове на ревизиращия екип С.Г., С.И. и Д.Б. (разпечатки на л. 16 – 19 т.1
делото) За
делегираните правомощия по делото е прието заверено копие на
заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив,
според приложение №1 на която на С.Г. е предоставено правомощието да издава
заповеди за възлагане на ревизии. Представени са и заверени копия на заповеди
№№ РД-09-158 от 29.01.2016г., РД-09-332 от 28.02.2017г., РД-09-363 от
01.03.2018г. и РД-09-1801 от 28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив, в които са посочени поименно длъжностни лица, които да изпълняват функциите
на ръководители на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сред които е
посочена С.И. – главен инспектор по приходите. В тази връзка следва да се
посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно
дело №10/2016г. на ВАС - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при
приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с
участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК,
във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за
приходите), не е нищожен. При така делегираните на правомощия на органите по
приходите, издатели на РА, настоящият състав на съда намира, че процесният РА е
издаден от компетентни органи по приходите, без съществени нарушения, водещи до
дълбок порок на формата, които да обуславят неговата нищожност.
По отношение на съответствието на обжалвания
ревизионен акт с материално правните разпореди, съдът отчете следното: предмет
на спора по делото е допълнително начислен ДДС за периода 06.04.2015г.-
31.12.2016г. в общ размер на 4 616 331,10лв., ведно с прилежащите
лихви. Направени от органите по приходите в тази връзка констатации и изводи в
РД са обосновани, законосъобразни и съответни на приобщения по преписката
доказателствен материал. Така от заключението на проведената ССчЕ и СТЕ
безспорно се потвърждават констатациите, установени от органите по приходите. Налице са осъществявани продажби на обособени обекти от
ж.к. Оазис 5 и Оазис 7 в гр.Пловдив, като извършените от контрахентите купувачи
плащания са постъпвали по сметките на трети лица, които нямат връзка с
ревизираното дружество, освен че са близки на неговия едноличен собственик и
управител. Действително не са отчетени от дружеството постъпилите действителни
приходи, което потвърждава извода на ревизиращите за наличие на обстоятелства
по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК.
Основното възражение на жалбоподателя в настоящото производство е свързано с
твърдяната липса на доказателства, от които да може да се извлекат данни за
облагане, като се сочи, че в хода на ревизията от страна на приходната
администрация не са ангажирани безспорни доказателства за наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК. Това негово възражение е напълно
неоснователно и необосновано. В тази насока
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, при
извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в
производството по обжалване на ревизионния акт се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанието по чл. 122, ал.1 ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. В конкретния случай, според настоящия
съдебен състав, обосновано органите на приходната администрация са възприели
наличието на данни за укрити приходи или доходи и определянето на данъчната
основа и допълнително дължимия ДДС по реда на чл.124 ДОПК. В тази насока са категоричните
доказателства, съдържащи се в приобщените в хода и към ревизионното
производство писмени доказателства, включително представените от лицата-
купувачи предварителни договори и документи за извършени разплащания за
закупени от тях обособени обекти в строящите се жилищни комплекси. В хода на
съдебното обжалване е открито нарочно производство по оспорване истинността на
тези документи по реда на чл. 193 от ГПК и е указано на жалбоподателя, че той носи
доказателствена тежест във връзка с оспорването. В тази връзка са и ангажирани
доказателства по заключението на съдебно – техническа и оценъчна експертиза за
пазарната цена на 1кв. м на обектите в ЖК „Оазис 5“ и ЖК „Оазис 7“ гр.Пловдив спрямо
степента на завършване на строителството. Тук следва да бъде подчертано, че
вещото лице е посочило средна пазарна цена на 1кв. м на обектите, предмет на
продажба, при използване на метода по § 1, т. 10, б. „а“ от ДР на ДОПК, без използване
за аналог на извършени разпоредителни сделки с недвижими имоти в район Тракия
на гр. Пловдив и без да бъде съобразена информация за заплатените от клиентите
суми за закупени право на строеж, право на собственост върху идеални части от
ПИ, право на собственост и СМР. В този смисъл, необосновано е определена
пазарна стойност на правото на строеж на 25% от посочената от вещото лице
пазарна цена, с обяснението, че 75% от пазарната цена за обектите следва да бъда
заплатена „на акт обр. 14“.
От експерта изцяло са игнорирани данните в събрани по делото доказателства, а
именно такива, представени от купувачи на недвижими имоти, съгласно
съдържанието на които от дружеството са им издавани фактури за сумата от 1200лв.,
включваща стойността на закупената земя /идеални части/ и на правото на строеж
на апартаментите. За останала сума е заявено, че документ ще бъде издаден при
издаване на акт обр. 16 (не както е прието в заключението акт обр. 14). Лицата
представят квитанции за извършени от тях плащания, вкл. по касов път в офиса на
дружеството, като направените преводи с платежни нареждания са осъществени по
банкови сметки с титуляри трети лица - Т.Т. /баща на управител на ревизираното
дружество/, П.Ш. и Д.Д.Д.. Напълно е игнориран несъмнено установеният факт, че
плащането на сумите, посочени в предварителните договори и договори за
строителство е извършено от клиентите изцяло към датата на съставяне на
съответния НА, която съвпада с датата на издадената от „О.С. БГ" ЕООД фактура,
независимо, че в нея като предмет на доставката са посочени „право на
строеж" или „недвижим имот" - апартамент, ведно с изба, паркомясто и
прилежаща земя. В този смисъл, направените плащания по банкови сметки на трети
лица категорично касаят заплащане на НИ, предмет на сключени договори с
дружеството. Тези суми е следвало да влезнат в патримониума на Оазис строй БГ
ЕООД и да бъдат осчетоводени по съответният ред. Направеното в заключението разделение
в процентно съотношение на определената от вещото лице пазарна цена за жилищна
площ е изцяло произволно и в противоречие със събраните доказателства, поради
което се явява изолирана и непочиващо на
каквито и да е било обективни критерии.
Тази пазарна оценка съща така се различава значително от изчислената вещото
лице в заключението на ССчЕ средна пазарна стойност от 457.59лв./кв.м за
застроена жилищна и търговска площ за 2015г и 2016г. Тези оценки не са
съобразявани с реално постъпилите плащания от клиентите- купувачи, а
изготвянето им е с голяма степен на условност при подхода на изключване на
определени авансови плащания, постъпили по банковите сметки на трети лица,
различни от РЛ. Разликата между стойности по приетите по делото две заключения
е значителна, поради което не може и да бъде обяснена с данните в обобщената
таблица на процесните обекти, отчитаща етапа на строителство на сградите. Същите изводи касаят и изчислените от двете вещи лица
пазарни стойности на други обекти. Така констатираните в заключенията на вещите
лица по СОцЕ и ССЕ различни стойности на пазарните цени за съответните периоди,
обосновават изводите на съда, че те не съдържат обективни методологически
подходи за тяхното изготвяне, явяват се вътрешно противоречиви по отношение на
самото обосноваване на изводите за даденото от тях заключение, поради което и
съдът намира, че същите не могат да се използват за база за определяне на
средна пазарна цена за кв.м на продадените обособени обекти в ЖК „Оазис 5“ и ЖК
„Оазис 7“ при различна степен на завършеност на строителството. При
изчисленията си двете вещи лица са игнорирали стойностите на заплатени от
купувачите суми в брой и по банкови сметки на третите лица и различието им с
продажните цени, посочени в издадените от РЛ фактури. В заключението на вещото
лице по ССчЕ се потвърждава, че съгласно отчетените в ревизираното дружество приходи
от продажби пазарната цена за кв. м би била около 200лв., която стойност се
различава значително от публично оповестените офертни цени към неограничен кръг
клиенти, които са в порядъка между 340 и 380 евро за кв.м. и което несъмнено е
изяснено в хода на ревизионното производство. В самото заключение на ССчЕ е
направено пояснение, че средните пазарни, изчислени в него, са по-ниски от
тези, изчислени от ревизиращия екип, но това се дължи на спецификата на
поставената от пълномощника на жалбоподателя задача за формиране на средна
продажна цена въз основа на всички платени суми, без да има възможност да се
определя от него дали това е извършено в полза на дружеството или по банкови
сметки на трети лица. Същевременно вещото лице изрично е подчертало, че
извършените от клиенти на дружеството парични преводи към банкови сметки на
трети лица, са необосновани документално и липсва основание за осъществяването
им. В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че действително няма никаква
икономическа логика парични средства от продажбата на определени права, стоки и
услуги да бъдат превеждани в полза на трети лица, различни от продавача, освен
по причина укриване на приходи от извършваната икономическа дейност. В хода на
ревизионното производство са събрани множество доказателства относно
извършваните продажби на недвижими имоти от жалбоподателя, включително НА от
Служба по вписванията при РС – Пловдив, както и предварителни договори за
предоставяне на строителна услуга към клиенти. Именно при обвръзката на
извършените от клиентите плащания, включително по банкови сметки на трети лица,
са установени различия между извършените плащания и продажната цена на
конкретни недвижими имоти, което е обосновало извод за наличие на укрити
приходи от дейността на дружеството. В случая не са ангажирани доказателства за
неистинност на представените лицата -купувачи предварителни договори и
документи за извършени разплащания, което означава, че данните в тях подлежат
на съвкупна преценка заедно с всички събрани по делото доказателства,
включително заключенията на вещите лица по СОцЕ и ССЕ. Това обосновава и изграденият
от ревизиращите органи извод, че в случаите, когато е налице едно
противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от
проявлението на някой или някои от фактите, възведени в нормата на чл.122, ал.1 ДОПК, се прилага особеният ред за извършване на ревизионно производство,
същността на което е да се установят и анализират онези от изброените в закона
обстоятелства /критерии/, които са относими към конкретния ревизиран данъчен
субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни,
които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се
стигнало при нормално развитие на правоотношението. В конкретният казус се
констатира, че органите на приходната администрация са съобразили и са взели
предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл.122,
ал.2 т.1-16 от ДОПК, като правилно са анализирали и разгледали критериите,
посочени в тази разпоредба, които са позволили да се определи основа за
определяне по възможно най-достоверния и обективен начин на дължимите
задължения по отношение на конкретния ревизиран субект.
Съгласно
чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато е налице едно от следните обстоятелства, в случая по: т. 2 -
налице са данни за укрити приходи или доходи. При извършване на ревизията са
спазени всички разпоредби, както на чл. 122, така и на чл. 3, чл. 5 и чл. 6 на ДОПК. Съгласно чл. 3, ал. 1, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК органът по приходите е
длъжен в пределите на своята компетентност служебно и добросъвестно да
установява обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата,
задълженията и отговорността на задължените лица. ДОПК предвижда изключение от
общия принцип - в определени случаи данъчното задължение да бъде определяно
чрез прилагане от страна на органа по приходите на установения от съответния
закон размер на данъка към определена от него основа.
Жалбоподателят,
в хода на настоящото производство не успя да обори констатациите в РД и РА
относно установения в хода на ревизията факт, че са създадени различни
документи (предварителни договори от една страна и НА и фактури от друга) за
едни и същи продажби, с цел укриване на фактическата цена на продадените имоти.
Липсват несъмнени доказателства, които да сочат, че цената по предварителните
договори е била предоговаряна или променяна. Наред с доказаното плащане на
цената по нотариални актове, е доказано и още едно плащане - на капаро при
подписване на предварителните договори, с което се установява, че се надвишава цената по нотариалните актове.
Горното е достатъчно основание да се приеме, че цената по нотариалните актове
не е действителната цена на сделките. В нотариалния акт се констатира единствено
фактът, че продавачът и купувачът по договора са се уговорили единият да
прехвърли собствеността на недвижимия имот срещу задължението на другия да
плати определена цена. В предварителния договор за покупко-продажба също е
договорена цена, част от която е била платена при подписване на предварителния
договор, а останалата част, че ще бъде заплатена след сключване на окончателния
договор, който е нотариалният акт. Записаното в нотариалния акт относно
извършено и получено плащане не сочи на освобождаване купувача от задължението
да заплати на продавача уговорената с предварителния договор цена, като в тази
връзка не са представени допълнителни споразумения, или анекси за промяна на
цената по предварителния договор. Ето защо законосъобразно органите по приходите
са взели в предвид направените от страните изявления в сключените предварителни
договори за стойността на цената, подкрепени и с останалите писмени
доказателства, като е приел, че действителната воля на страните е била
сключване на договор за покупко-продажба на конкретен недвижим имот на
стойност, посочена именно в предварителния договор. Сключването на окончателния
договор на по-ниска цена в тази насока е било извършено с цел заобикаляне на
закона, както и с цел начисляване на по-малък размер ДДС и отчитане на по-ниски
приходи. Последното от своя страна е достатъчно основание за извършването на
ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК с цел установяване и пълния
размер на дължимия корпоративен и косвен данък. НА е официален документ, удостоверяващ
единствено вещно-правния ефект на покупко-продажбата, т.е. правото на
собственост на приобретателя. По отношение на останалите факти, обхванати от
удостоверителното изявление на нотариуса, то същите се ползват с обвързваща
доказателствена сила само тогава, когато са извършени пред и от нотариуса. По
административната преписка и в настоящото производство не са представени
доказателства сумите по нотариалните актове да са били предадени от купувача на
продавача при подписването на самите актове и пред нотариуса. В тази връзка
подходът на ревизиращите органи по приходите за изчислена средна пазарна цена
за максимално обективен и съобразен с всички събрани по делото доказателства,
включително публично оповестената информация от самото дружество чрез оферти за
продажни цени, която се доближава максимално до изчислената средна пазарна цена
при ревизията. В заключението на вещото лице по СОцЕ е посочена на средна
пазарна цена на обособен обект, като същата е определена в процентно
съотношение на етап право на строеж и на етап на строителство разрешение за
ползване. Този необоснован подход на изчисления, за всеки един от обектите на
продажба се разминава от оферираната от дружеството по-висока пазарна цена,
като тя се разминава и от тази в заключението на ССчЕ и тази, която би се
получила при анализ на стойностите на действително платените парични средства от
клиентите на дружеството. В случаят по-правилният подход би бил за основа на
бъдат използвани данните в документите, представени от всички лица за извършени
от тях покупки на право на строеж, апартаменти, изби, магазини, паркоместа и
прилежащи площи и прилагане на тази информация по аналогия при извършените
покупки от останалите лица, които или не са представили изисканите им документи
и писмени обяснения.
Законосъобразно
от органите по приходите е определена и датата на данъчното събитие, съответно
изискуемостта на данъка за всеки един от данъчните периоди по начина, описан
по-горе в настоящото решение. В тази връзка, изводите на ревизиращия екип
изцяло се потвърждават в заключението на вещото лице по ССчЕ, което следва да
бъде кредитирано, в тази му част. Установените по надлежния ред в хода на
проведеното ревизионно производство приходи не са отчетени в ОПР, ГДД и СД по
ЗДДС и за тях не е начислен следващият се косвен данък. Това налага необходимостта
да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в
чл.122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната
основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен
закон. В конкретния казус се констатира, че органите на приходната
администрация са съобразили основните правила за облагане по ЗДДС и при
наличието на предпоставките, предвидени в нормата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК,
са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно
чл.122, ал.2, т.т.1 - 16 от ДОПК и по този начин законосъобразно са определили
размери на косвения данък. Законосъобразно са установени и допълнителните
задължения за лихви по главниците на публичните задължения. При това положение,
оспореният по делото РА, в обжалваната си част, е валиден и законосъобразен
акт, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно направеното
искане от страните за присъждане на разноски, такива се дължат на ответника за
юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.6 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като същото възлиза на 26171.64 (двадесет и шест хиляди сто и седемдесет и един
лев и шестдесет и четири стотинки).
По изложените мотиви и на основание чл.160 ал.1 и ал.7 и чл.161 ал.1 ДОПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “О.С. БГ” ЕООД, ЕИК *********, с настоящо
седалище в гр. София против РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-16001617000096-091-001/05.11.2018г.,
издаден от органите по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив в частта, потвърдена
с Решение № 270/07.05.2019г. на Директор Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив относно допълнително установено
данъчно задължение за ДДС за периода 06.04.2015г.- 31.12.2016г. в общ размер на
4 616 331,10лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 930881.31лева.
ОСЪЖДА „О.С. БГ” ЕООД, ЕИК *********, седалище в гр. София
да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 26171.64 лв
(двадесет и шест хиляди сто и седемдесет и един лев и шестдесет и четири стотинки),
разноски за юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването за
изготвянето му от страните.
СЪДИЯ: