Решение по дело №787/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 150
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия: Ивайло Младенов
Дело: 20211001000787
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000787 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на „Силотех-Бул“ООД, чрез неговия управител
М. Б., за отмяна на неприсъствено решение № 260684 от 27.04.2021 г.,
постановено по т.д.№ 1203/2020 год., по описа на Софийския градски съд, VІ
т.о., 5 състав, с което молителят е осъден да заплати на ищеца „Дрийм
Билдинг България“ЕООД сумата от 93 882.90 лв., получена на отпаднало
основание, поради разваляне на сключен между страните предварителен
договор за учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на
строителен продукт от 1.03.2018 г., в изпълнение на чл. 2 от който е била
заплатена ; сумата от 158 062.32 лв., получена на отпаднало основание поради
разваляне на същия договор и в размер на направените от ищеца разходи във
връзка с изпълнение задълженията му по него ; сумата от 50 000 евро,
представляваща договорна неустойка; сумата от 30 000 лв., предоставена от
ищеца в заем по сключен между страните договор за паричен заем от
19.11.2018 г. както и мораторната лихва върху нея в размер на 4500 лв.,
дължима за периода от 19.11.2018 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от 30.06.2020 г. до окончателното
1
им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – разноски по делото
в размер на 26 307.50 лв.
Твърди се, че молбата по чл. 240 от ГПК е подадена в
законоустановения срок, тъй като дружеството-молител е узнало за воденото
производство на 8.06.2021 г., когато ЧСИ Р. М. е връчила на неговия
управител покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 1114/2021 г., ведно с
изпълнителен лист от 10.05.2021 г., издаден въз основа на решението, чиято
отмяна се претендира. Твърди се, че макар вписаният в търговския регистър
адрес на управление да е в гр. София, на ул. „Мара Петлякова“№ 28Б, в
клаузата на чл. 27 от сключения между страните предварителен договор от
1.03.2018 г. е уговорено всички уведомления във връзка с него да се връчват
на „Силотех-Бул“ООД на адрес гр. София, ул. „21-ви век“№ 11, вх. „А“, офис
№ 5, който е бил известен на ищеца, но от който не са предприети действия за
призоваването му по делото и за връчване на преписи от исковата молба с
приложенията. Инвокирано е оплакване, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК по отношение
призоваването на молителя, тъй като данните, че дружеството е напуснало
адреса и на него няма офис и служители, са получени от лице, което не живее
на същия адрес, а в съседен вход, като призовката не съдържа достатъчно
данни за неговата самоличност. Поддържа се, че след като връчителят не е
получил достъп до канцеларията на дружеството, съдът е следвало да
разпореди призоваването му да се извърши по реда на чл. 50, ал. 4, във връзка
с чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, а не по този на чл. 50, ал. 2
от ГПК. Наведен е довод, че от обстоятелството, че при посещението на
връчителя търговецът не е бил намерен на адреса на управление не следва, че
той го е напуснал. Формулирано е искане за отмяна на неприсъственото
решение, на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК и за връщане на делото за
ново разглеждане на делото от друг състав на Софийския градски съд, от
фазата на връчване на препис от исковата молба и доказателствата.
Ответникът по молбата „Дрийм Билдинг България“ЕООД оспорва
същата. В подадения писмен отговор чрез пълномощника си адв. А. е
посочено, че уговореният в предварителния договор адрес за връчване на
съобщения не дерогира нормата на чл. 50, ал. 1 от ГПК, според която мястото
на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Изложено е, че страните по
2
предварителния договор действително са уточнили, че уведомленията във
връзка с изпълнението на договора ще се връчват на посочения от молителя
адрес, но тази уговорка не може да тълкува в смисъл, че страните са
дерогирали императивните норми на закона. Поддържа се е, че съдът е
изпълнил задължението си, като е разпоредил изпращането на исковата молба
и приложенията на молителя на посочения в търговския регистър адрес, като
на 12.02.2021 г. връчителят е върнал книжата в цялост и в разписката изрично
е посочил, че е посетило адреса на 10.01.2021 г., 26.01.2021 г., 28.01.2021 г.,
2.02.2021 г. 7.02.2021 г. и на 8.02.2021 г. Посочено е, че на 18.02.2021г. съдът
е разпоредил връчването на ново съобщение на ответника, като в изпълнение
на задълженията си по чл. 50, ал. 3 от ГПК е разпоредил и залепването на
уведомление на адреса, което е било осъществено от връчителя на 27.02.2021
г., като уведомлението за получаване на съдебните книжа е било залепено на
входната врата на адреса, който не се явил в деловодството на съда да ги
получи. Наведен е довод, че след като търговецът не се намира на адреса на
управление, индиция за което е липсата на обозначение за поддържането на
канцелария, е невъзможно да бъде постигната целта на залепването на
уведомление - до търговеца да достигне информацията за изпратената до него
призовка или съобщение, поради което в тази хипотеза е приложима нормата
на чл.50, ал.4 от ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата.
Оспорено е и оплакването на молителя, че съдът е следвало да му назначи
особен представител, с възражението, че такъв се назначава само на ответник-
физическо лице, но не и на юридическо такова, по отношение на което е
неприложима нормата на чл. 47 ал.6, предложение второ от ГПК, тъй като
юридическите лица се представляват от своите органи. Направено е искане
молбата за отмяна да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
С нормата на чл. 240, ал. 1 от ГПК правото на страната, срещу която е
постановено неприсъствено решение, да сезира въззивния съд с искане за
неговата отмяна е ограничено от процесуално-преклузивен едномесечен срок
от неговото връчване. По смисъла на цитираната норма релевантно за
течението на срока е връчването на решението, а не узнаването от страна
3
на ответника за неговото постановяване или връчването на други актове,
издадени въз основа на него, независимо дали възпроизвеждат частично
съдържанието му. По делото е представена покана за доброволно изпълнение
с изх.№ 16884/17.05.2021 г. на ЧСИ с рег.№ 790, по изп.д.№ 20217900401114,
с която „Силотех-Бул“ООД е поканено да заплати в полза на взискателя
„Дрийм Билдинг България“ЕООД суми в общ размер от 473 013.10 лв.,
съгласно изпълнителен лист, издаден на 10.05.2021 г. по т.д.№ 1203/2020 г. по
описа на Софийския градски съд, VІ т.о., 5 състав, въз основа на решение по
същото дело. Безспорно е между страните, а това е удостоверено и с бележка
на връчителя върху поканата, че тя е била връчена на управителя на
„Силотех-Бул“ООД в кантората на ЧСИ на 8.06.2021 г. Връчването на покана
за доброволно изпълнение, възпроизвеждаща съдържанието на
изпълнителния лист, респ. диспозитива на решението, въз основа на което е
издаден, не може да се квалифицира като връчване на самото решение с ефект
начало на течението на преклузивния срок. Независимо от това, молбата за
отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК е подадена на 7.07.2021 г., т. е. в рамките на 1-
месечен срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение, поради
което е допустима.
С разпореждане от 2.07.2020 г. съдът е разпоредил препис от исковата
молба с приложенията да бъде връчен на ответника „Силотех-Бул“ООД с
указанията по чл. 367 от ГПК за писмен отговор в 2-седмичен срок. Видно от
върнатата в цялост призовка (л. 82), съгласно обясненията на връчителя с дата
10.08.2020 г., на адреса няма отличителни знаци за посочената фирма, като
при позвъняване на звънците на входната врата на жилищната сграда, никой
не отговаря. Посочено е, че от няколко години дружеството не е на адреса и
няма офис и служители, по сведения на лице, живущо в съседния вход „А“,
посочено като И. Ц.. С резолюция от 10.08.2020 г., съдът е разпоредил
прилагане на съобщението към делото, като връчено по реда на чл. 50, ал. 2 от
ГПК. По този ред на „Силотех-Бул“ООД е била връчена и призовката за о.с.з.
по делото на 11.03.2021 г. от същия адрес- тя е приложена по делото като
невръчена, с бележка на връчителя от 12.02.2021 г. , че при посещенията на
адреса, извършени на 14.01., 28.01. и на 7.02.2021 г., посоченото в нея лице-
управителя Б., не е било открито, както и че никой не се е отзовал на
оставените съобщения. С молба от 8.01.2021 г. ищецът „Дрийм Билдинг
България“ЕООД е уточнил обстоятелствената част на исковата молба относно
4
сключения с ответника договор за паричен заем по предявения иск с правно
основание чл. 240 от ЗЗД, като е посочил датата, на която е превел по банков
път заетата сума, чието връщане претендира – 19.11.2028 г. и периодът на
претендираната мораторна лихва върху главницата- от 19.11.2018 г. до
30.06.2020 г. По разпореждане на съда от 18.02.2021 г. е предприето връчване
на препис от молбата на ответника чрез залепване на уведомление,
извършено на 27.02.2021 г. На 17.03.2021 г. преписът от молбата е приложен
по делото със забележка, че в 2-седмичния срок представител на ответника не
се е явил в канцеларията на съда да я получи. В о.с.з. по делото на 11.03.2021
г. процесуалният представител на „Дрийм Билдинг България“ ЕООД, като е
посочил, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е изпратил
представител в първото по делото заседание, е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по делото. В решението си от
27.04.2021 г. съдът е констатирал наличието на споменатите предпоставки по
чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че ответникът не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, и като е приел, че с оглед
представените доказателства, преценени във връзка с изложените в исковата
молба твърдения, исковете са вероятно основателни, е уважил същите, като е
осъдил „Силотех-Бул“ООД да заплати на „Дрийм Билдинг България“ЕООД
сумата от 93 882.90 лв., получена на отпаднало основание, поради разваляне
на договора и заплатена в изпълнение на чл. 2 от сключен между страните
предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за
изграждане на строителен продукт от 1.03.2018 г. ; сумата от 158 062.32 лв.,
получена на отпаднало основание, поради разваляне на договора и
съизмерима с направените от ищеца разходи във връзка с изпълнение
задълженията му по договора; 50 000 евро - договорна неустойка; 30 000 лв.,
предоставена в заем по сключен между страните договор от 19.11.2018 г.,
както и начислената върху нея мораторната лихва в размер на сумата от 4 500
лв. за периода от 19.11.2018г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от 30.06.2020 г. до окончателното им
изплащане.
При горните данни, съдът намира следното :
Нормата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, регламентира извънреден способ
за отмяна на неприсъствено решение от въззивния съд, поради лишаване на
страната от възможност да участва в делото при условията на две
5
алтернативно предвидени хипотези, а именно вследствие ненадлежно
връчване на преписа от исковата молба или на призовките за съдебното
заседание.
От данните по делото се установява, че „Силотех-Бул“ООД е било
призовавано и съдебните книжа са били връчвани по два процесуални
способа- преписът от исковата молба с приложенията и призовката за о.с.з. по
делото, насрочено за 11.03.2021 г. са били връчени при условията на чл. 50,
ал. 2 от ГПК, а молбата на ищеца от 8.01.2021 г. за уточняване
обстоятелствената част на исковата молба в частта относно претенцията по
договора за заем- по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 1 от
ГПК- чрез залепване на уведомление, чийто фактически състав не е бил
завършен преди датата на заседанието от 11.03.2021 г., тъй като
уведомлението е залепено на 27.02.2021 г., а двуседмичният срок за
получаване, с чието изтичане нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фингира
връчването на книжата, изтича на 13.03.2021 г. (неприсъствен ден), респ. на
първия присъствен такъв- 15.03.2021 г., т.е. след провеждане на съдебното
заседание по делото, поради което не може да се приеме, че препис от
уточнителната молба е бил връчен на ответника. Доколкото обаче по
отношение връчването на исковата молба с приложенията и на призовката за
о.с.з. по делото съдът е приложил фикцията на чл. 50, ал. 2 от ГПК и тъй като
фактическия състав на отменително основание по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК
включва ненадлежното връчване на препис от исковата молба или на
призовките за съдебното заседание, но не и на допълнителните молби по
делото, това обстоятелство е ирелевантно за основателността на молбата, ако
се установи, че са налице предпоставките за надлежно фингирано връчване
по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, тъй като в този случай всички последващи
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
В молбата за отмяна молителят е посочил, че за осъществяване на
търговската си дейност, освен от вписания в търговския регистър адрес на
управление - ул. „Мара Петлякова“ № 28Б, осъществява обичайната си
ежедневна търговска дейност и на друг адрес- гр. София, район Студентски,
ул. „21-ви век“№ 11, вх. „А“, ет. 5. Твърди се, че управителят на дружеството
посещава имота поне два пъти седмично и не е установил наличието на
залепено уведомление на вратата на вход „Б“ в жилищната сграда, нито
6
поставено съобщение за получаване на съдебни книжа. От това по същество
следва, че ответното дружество осъществява търговската си дейност от друг
адрес, а използва регистрирания адрес на управление само като такъв за
кореспонденция. Писменото изявление на връчителя върху върнатата в
цялост призовка или съобщение относно обстоятелствата, поради които не е
било осъществено тяхното връчване на страната, до която са адресирани, е
официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред, поради което и съобразно чл. 179,
ал. 1 от ГПК представлява доказателство за извършените от него и пред него
действия. В производството по делото молителят не е ангажирал никакви
доказателства, опровергаващи материалната доказателствена сила на
удостоверителните изявления на връчителя върху приложените по делото
съобщения, чрез установяване на факти, които изключват надлежното
осъществяване на действията по връчването на призовките и съдебните
книжа, поради което тя не може да се счита оборена. Съдът обаче намира, че
доколкото самият молител признава, че не е осъществявал постоянно
управлението на дружеството от вписания в търговския регистър адрес на
управление, а от друг, известен на ищеца адрес, следва да бъде разгледан
доводът му, че той не е бил призован в производството от другия адрес, който
е бил уговорен като такъв за кореспонденция между него и ищеца с двата
договора, на които са основани предявените по делото искове. В клаузите на
чл. 27 от сключения на 1.03.2018 г. предварителен договор за учредяване
право на строеж срещу задължение за изграждане на строителен продукт е
уговорено, че всички уведомления и съобщения във връзка с него се
изпращат, респ. връчват на посочените в нея адреси, като за „Силотех-
Бул“ООД уговореният адрес за кореспонденция е в гр. София, ул. „21-ви
век“№ 11, вх. „А“, офис 5. Същият адрес е уговорен като такъв за
кореспонденция и в клаузата чл. 13 от сключения на 19.11.2018 г. договор за
паричен заем, чието реално изпълнение е предмет на иска по чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД, обективно съединен за съвместно разглеждане в същото производство. В
нормата на чл. 3 от ГПК е установен принципът за добросъвестно и съобразно
добрите нрави упражняване на предоставените на страните процесуални
права. Целта на института на връчването на съдебни книжа и призоваването,
разбиран като съвкупност от норми, регламентиращи отделните процесуални
способи за това и предпоставките за тяхното прилагане, е осигуряване на
7
действителна възможност на страните за участие в производството, при
балансиране на техните интереси, съобразно процесуалното качество на всяка
от тях, обусловено от мястото им в процесуалното правоотношение, като
едновременно с това не се препятства развитието на производството, когато
ответникът не е заявил за вписване новия си адрес на управление (чл. 50, ал. 2
от ГПК) или когато не е осигурил постоянен достъп до адреса, на който
осъществява търговската си дейност или лица, натоварени с приемането
призовки и съдебни книжа (ал. 4 на с. чл. , във връзка с чл. 47, ал. 1 от ГПК).
В решение № 46 от 07.05.2012 г. по т. д. № 889/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на
ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не забранява
призоваване на търговеца на друг адрес, който същият добросъвестно е
обозначил в отношенията си с противната по спора страна, като адрес,
на който да бъде намерен, макар ненамирането на търговеца на този,
различен от седалището и адреса на управление адрес, сам по себе си да не
предпоставя прилагане на чл. 50, ал. 2 от ГПК, доколкото законовата фикция
е приложима единствено спрямо вписаните в търговския регистър седалище и
адрес на управление на търговеца. Посочено е, че призоваването на ответника
на друг известен на ищеца адрес, съответства на принципа за добросъвестно
упражняване на процесуални права, съгласно чл. 3 от ГПК, то не е в
нарушение на процесуална норма, обуславящо порок на производството и
постановения по него съдебен акт и гарантира правото на ответника да бъде
уведомен за образуваното производство. Направен е извод, че
непризоваването на ответника от известен на ищеца друг адрес, различен от
вписания в търговския регистър адрес на управление, обуславя нарушение на
процесуалната норма на чл. 49 от ГПК във връзка с чл. 37 от ГПК -
непризоваване от известно място на връчване, на което търговецът, като
адресат по смисъла на чл. 37 от ГПК, може да бъде намерен, съгласно
формулировката на понятието „място на връчване“, съдържаща се в чл. 49 от
ГПК, с която нормата на чл. 50, ал. 1 от ГПК не се конфронтира. Според
състава на Върховния касационен съд, непризоваването на ответника от такъв
адрес, който е бил посочен от него като такъв за кореспонденция в
отношенията с насрещната страна, го лишава от участие в производството и
представлява нарушение, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо от
ГПК, обуславящо отмяна на постановеното решение.
В случая, с двата договора, от които произтичат претенциите на ищеца
8
по предявените обективно съединени искове, е уговорен адрес за
кореспонденция, на който да бъдат връчвани всички писмени волеизявления,
адресирани до ответника- гр. София, ул. „21-ви век“№ 11, вх. „А“, офис 5,
различен от вписания в търговския регистър адрес на управление, който е бил
не просто известен, но и договорен с насрещната по правоотношението
страна във връзка с правоотношенията по тях. Ето защо, съобразно
принципа на добросъвестно упражняване на процесуалните права, след като е
било установено, че представител на ответното дружество не може да бъде
открит на вписания в търговския регистър адрес на управление, той е
следвало да бъде призован от адреса, уговорен с ищеца в идентичните клаузи
на двата договора, като такъв за кореспонденция, на който ответникът може
да бъде намерен. Едва ако не бъде открит и на този адрес, съдът може да
приложи фингираното връчване по чл. 50, ал. 2 от ГПК или по ал. 4 от същия
чл., в зависимост от наличието на специфичните обстоятелства, които
разграничават двата фактически състава, като различни процесуални способи
за връчване на съдебни книжа и за призоваване на ответника.
В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че непризоваването
на ответника от адрес, който е уговорен с ищеца като такъв за
кореспонденция със същите договори, от които произтичат претенциите му по
предявените искове, обуславя ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба или на призовките за съдебното заседание и представлява отменително
основание по смисъла на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По изложените съображения, молбата следва да бъде уважена, а делото
върнато на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав, от
фазата на връчване препис от исковата молба и приложенията към нея, от
адреса в гр. София, ул. „21-ви век“№ 11, вх. „А“, офис 5.
Направените в настоящото производство разноски следва да бъдат
присъдени с оглед изхода на спора при повторното му разглеждане от
първоинстанционния съд .
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯВА, на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК
неприсъственото решение № 260684 от 27.04.2021 г., постановено по т.д. №
1203/2020 год., по описа на Софийския градски съд, VІ т.о., 5 състав.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг
състав на същия съд от фазата на връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10