РЕШЕНИЕ № 608
Гр. Пловдив, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на двадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
при секретаря
Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов
въззивно гр. дело № 508 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от П.Г.И. чрез адв. П.Т. против решение №
158/14.01.2020 г., постановено по гр.д. № 16184/2018 г., по описа на Пловдивски
районен съд, ХХ гр.с., с което отхвърлен иска с правно основание чл.30 от ЗН за
възстановяване на запазената част от наследството на родителите му Г. С. И., починал на 01.12.2017 г. и Е. И. И., починала на 16.01.2018 г.,
накърнена с извършено дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 75, том III, рег. № 2212, нот. дело №
306/2015 . на нотариус Радинела Ставрева – район на действие РС-Пловдив, по
силата на който Г. С. И. и Е. И.И. са прехвърлили на Г.Х.И. следния
недвижим имот, а именно жилище - апартамент с идентификатор №
56784.531.481.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ***, в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор №
56784.531.481, с площ от 121.07 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж
56784.531.481.1.5, под обекта – 56784.531.481.1.4, над обекта –
56784.531.481.1.8, ведно с прилежащите части – партерна стая с
площ от 13.90 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от таван с площ от
27.70 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 2/24 ид.ч.
от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 56784.531.481, с площ от 689 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване. Отхвърлен е и иска за
делба на същия недвижим имот, предявен от жалбоподателя П.И..
Във въззивната
жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното
решение и се моли то да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се
намали дарението на недвижим имот и да
бъде допусната делбата на недвижимия имот при квоти: по 1/3 ид.ч. на П.И., Х.И.
и Г.И.. Няма доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от адв. Е.И., процесуален представител на Х.И. и Г.И., с който
се взема становище за нейната неоснователност и се иска първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
Пред РС-Пловдив производството е образувано по искова молба на П.Г.И. срещу Х.Г.И. и Г.Х.И., като е предявен иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН,
за възстановяване на запазената част на П.Г.И., ЕГН ********** от наследството
на родителите му Г. С. И., и Е. И. И., накърнена с извършено дарение, обективирано в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 75, том III, рег. № 2212, нот. дело № 306/2015 .
на нотариус Радинела Ставрева – район на действие РС-Пловдив, по силата на който Г. С.
И. и Е. И.И.са прехвърлили
на Г.Х.И., ЕГН **********, жилище апартамент с
идентификатор № 56784.531.481.1.6 с адрес: гр. Пловдив, ул***, с площ от 121.07 кв.м., ведно с прилежащите
части – партерна стая с площ от 13.90 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от таван с площ от 27.70 кв.м., ведно
с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 2/24 ид.ч. от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор № 56784.531.481. Ищецът е предявил и иск за делба на описания имот при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки един от съсобствениците.
Излага твърдения, че с извършеното дарение от родителите му е
накърнена неговата запазена част от наследството. Сочи, че неговата и на неговия
брат- ответника Х.И. запазени части са по 1/3 ид.ч., а разполагаемата част е
1/3 ид.ч, която е прехвърлена с договора за дарение на ответника Г.Х.И.. По тези причини счита, че след намаляване на дарственото разпореждане
страните ще имат качеството съсобственици по отношение на процесния имот, който
съответно ще подлежи на делба.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответниците, с който излагат съображения, че
искът е неоснователен. Твърди се, че не е спазен срока за приемане на
наследството по опис, което е необходимо условие за уважаване на претенцията на
ищеца за намаляване на запазената му част. Посочват, че договорът за дарение, с
който Г. С. И. и Е. И. И. прехвърлят на Г.Х.И. процесния недвижим имот е привиден,
с който се прикрива договор за покупко- продажба, за което и Г.Х.И. и П.Г.И.
подписали споразумение с нотариална заверка на подписите, в което споразумение
е отразена продажната цена на имота – 29 990 лева, от която сума на
наследодателите е заплатена 20 000 лева, а на ищеца сума в размер на 9990 лева
и било предвидена неустойка в размер на 20 000 лева, дължима от ищеца. Освен
това смята, че не е накърнена запазената част на ответника, тъй като
наследодателите са оставили в наследство осем на брой ниви, описани в отговора
на исковата молба.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно
правилността на обжалвания съдебен акт.
Решението е правилно, като
на основание чл.272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.
РС-Пловдив е събрал всички
доказателства, които имат значение за изясняване на правния спор.
Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Не е
спорно по делото, а и от нотариален акт е видно, че Г. С. И. и Е. И. И. са прехвърлили безвъзмездно на своя внук- Г. С. И. процесния недвижим имот. По
делото е установено и че Г. С. И. е починал на 01.12.2017г., а съпругата му Е. И. И. на 16.01.2018г. Към момента на
смъртта на Г.
С. И. и Е. И. И. и съответно
откриване на наследството им, техният внук и преобретател по договора за
дарение на процесния имот - Г.Х.И. не е притежавал спрямо тях качеството на
наследник по закон и съответно не е призован към наследяване съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН. „ Наследници по закон“ са
единствено синовете им -ищеца П.Г.И. и ответника Х.Г.И. / Така ТР №
1/4.02.2005 г. на ОСГК/
С оглед на гореизложеното и предвид
разпоредбите на чл.30 ал.2 ЗН във връзка с чл.61ал.2 ЗН жалбоподателят П.И. има
право да възразява за накърнена запазена част от наследството на своите
родители и за да иска възстановяване на запазената част от наследството на
своите родители и намаляване на дарственото разпореждане жалбоподателят е
следвало да приеме по опис наследството на своите родители в тримесечен срок, от узнаването, че наследството е открито. Този срок е преклузивен. От
доказтелствата по делото се установява/приложеното по делото за послужване
ч.гр.д. № 6280/2018 г. по описа на ПРС /, че ищецът Г.Х.И. е приел
наследството, оставено от баща му Г. С. И., по опис, като заявлението за това е
подадено в съда на 19.04.2018г. , както и че П.И. е приел наследството,
оставено от майка му Е. Х. И., по опис, като заявлението за това е подадено в
съда на 20.04.2018г.
Тъй като в конкретиката на
настоящия случай П.И. не твърди, а и не ангажира доказателства, че е узнал в по-късен момент за откриването на
наследството, РС-Пловдив правилно е приел, че началото на този срок е настъпило
със смъртта на родителите му. Следователно, приемането на наследство след
преклузивния срок по чл.61ал.2 не може да породи правни последици. Въззиваемите
страни са възразили своевременно за неспазването на този срок в
първоинстанционното производство.
Предвид всичко гореизложено
основен спорен въпрос по делото е дали ответниците в исковото производство
могат да оспорят неспазването на този преклузивен срок. В случая Г.И. се явява лице, в чиято полза
наследодателите са се разпоредили с
имуществото си чрез дарение. Съдебната
практика е категорична, че производството по приемане на наследството по опис е
едностранно, охранително и в него е недопустимо участие, както и възражения на
трети лица, което означава, че Г.Х.И. не
е разполагал с възможност в производството по чл.61 ЗН да оспори твърденията и
доказателствата на П.И. за момента, в който е узнал,
че наследството е открито и съответно спазен ли е срока по чл.61ал.2 ЗН от заявителя.
По тези причини следва да бъде признато правото на П.И. да заяви възраженията си за
неспазване на срока за приемане на наследството по опис в производство по
чл.30, ал.1 ЗН./ В този смисъл ТР № 3/19.12.2013 г. по т.д. №
3/2013 г. на ОСГК на ВКС./
С оглед на изложеното
искът по чл.30, ал.1 ЗН се явява неоснователен и като такъв правилно е бил
отхвърлен от РС-Пловдив. В случая иска
по чл.34, ал.1 ЗС се явява обусловен от
иска по чл.30, ал.1 ЗН, защото се претендира делба на процесния недвижим
имот, а се установи, че
жалбоподателят не е собственик на идеални
част от него, което означава, че не може да има претенция към прекратяване на съсобствеността
върху чуждо имущество.
С оглед на гореизложеното решението на
РС-Пловдив следва да се потвърди.
По отговорността за разноските
С оглед
изхода на спора право на направени разноски се поражда за въззиваемите страни.
Жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на Г.Х.И. сума в размер от 1000 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
В настоящето производство е представен договор
за правна помощ и съдействие, съгласно който на ответника Х.Г.И. е предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА.
Въззивната
страна е направила своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемите.
Настоящият съдебен състав счита, че същото е основателно, доколкото делото
не е с фактическа и правна сложност. Размерът
на възнаграждението за адвокатска защита на Х.Г.И. следва да бъде определен на основание чл.36 ал.2 от ЗА във вр. с чл.7,
ал.4, вр. с ал.2, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
като П.Г.И. следва да заплати на адв. Е.И. сумата от 1769.21 лева.
Заплатеното адвокатското възнаграждение от Г.Х.И. е в рамките на минимума и не
следва да се намалява.
В полза на адв. Е.И. ще се присъдят разноски в размер на 1769.21
лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА..
С оглед на правилата,
установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК въззивното решение подлежи
на касационно обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/14.01.2020 г.,
постановено по гр.д. № 16184/2018 г., по описа на Пловдивски районен съд, ХХ
гр.с.
ОСЪЖДА П.Г.И., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.И., ЕГН **********,
разноски в производството в общ размер на 1000
лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА П.Г.И.,
ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Е.Г.И., с адрес: ***, разноски в
производството в общ размер на 1769.21 лева, на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: