№ 86
гр. Дупница, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200062 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
И. С. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Я.........., обл. ..........., ул. ,,Г.
Р................."№... обжалва Наказателно постановление № 25-5310-000008 от 20.01.2025 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР ..........., група КПДГПА ..........., с което на основание
чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на
50 лв. за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП.
Релевира оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление по съображения подробно изложени в жалбата, като моли
същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С.
поддържа жалбата по съображения изложени в същата и допълнително изложени на
съдебните прения. Сочи, че нарушението не е доказано от събраните по делото
доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. С молба вх. № 4033/07.04.2025 г. процесуалният представител - юрисконсулт Л.
оспорва подадената жалба, счита същата за неоснователна и моли за потвърждаване на
оспореното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Ако съдът счете,
че жалбата е основателна и в случай, че жалбоподателят претендира присъждане на
разноски за адвокат над минималния размер съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г., прави
възражение за прекомерност и за присъждане на такова в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 06.01.2025 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение №
Серия GA № 3413262 от Г. С. – мл. автоконтрольор при ОДМВР ..........., група КПДГПА в
присъствието на свидетеля Р. З. и нарушителя И. Г. за това, че на 06.01.2025 г. около 14:29 ч.
на ПП1 Е-79 км 331.400 посока към път 2-62 управлява лек автомобил ,,А...........“ с рег. №
В......, собственост на Б. Н. Н............ от с. К.......... като водачът превозва дете на предна дясна
седалка без обезопасителна система за превозване на деца (детско столче). Актът е предявен
на нарушителя, подписан от него без възражения, след което получил екземпляр от същия. В
срока по чл. 44 от ЗАНН не е подал възражения срещу съставения му акт.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля по установяване на
нарушението – В.......... С. и Р. З., които са заявили, че нямат спомен за конкретния случай
поради големия брой съставяни от тях актове за същото нарушение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група в ОДМВР ..........., група КПДГПА, който към дата
20.01.2025 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор при ОДМВР-..........., който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата
на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
От внимателния прочит, както на АУАН, така и на НП, съдът намира, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, които безусловно налагат отмяна на атакуваното НП.
В този смисъл, както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по начин, който
възпрепятства съда, а и жалбоподателят да разбере фактическите параметри на вмененото
му нарушение.
Според настоящия състав този начин на описание на допуснатото нарушение се
намира в съществено противоречие с изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на
НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено
нарушението. Трайна е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде
описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са
фактическите параметри на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на
същото.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН
е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на
доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и
2
лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и
право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото
му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателния процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.
Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното
административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на
присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС №
1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на
даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания
субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича
от доказателствата по делото. От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят
на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН, ако в тях са
надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин
всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на
извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен
противоправния резултат). В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния
практически критерий:
АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите,
така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на
съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за
преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни
обстоятелства, които не са предявени на дееца.
В обратния случай - ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен
състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да
установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца,
НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита
на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва. Точно такъв е и
процесния случай.
В аспект на гореизложеното следва да се отбележи и, че съгласно задължителната
тълкувателна практика на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие
на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния
процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на
обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Така изрично ТР № 57 от 4.12.1984 г. по
н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, ТР № 61 от 13.12.1977 г. по н.д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
3
Според регламента на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП системите за обезопасяване на деца в
зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:
група 0 - за деца с тегло под 10 кг;
група 0+ - за деца с тегло под 13 кг;
група I - за деца с тегло между 9 и 18 кг;
група II - за деца с тегло между 15 и 25 кг;
група III - за деца с тегло между 22 и 36 кг.
Видно е от съдържанието на двата акта на административнонаказващия орган –
АУАН и НП, че той е допуснал неяснота в съдържанието на актовете, като в словесното
описание на соченото нарушение по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП е възприел описание, което не
съдържа минимум от данни относно обстоятелствата, при които се твърди да е извършено
административното нарушение. Нещо повече - в съдържанието на изписаната норма не се
съдържа дължимо правило за поведение, което да въвежда точно и ясно задължение за
конкретен субект. В нормата е посочено описание на различни хипотези свързани с
параметрите на детските седалки.
Така при неяснота касателно възприети обстоятелства – доколкото такива в АУАН и
последвалото го наказателно постановление по отношение на детето липсват – относно ръст
и тегло на детето и при ясното отчитане на обстоятелството посочената правна норма да не
въвежда състав на административно нарушение, наказателното постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на субекта на отговорността.
Посоченият порок в съдържанието на НП, състоящ се в липса на описание на основни
съставомерни факти е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства
от съда, който за първи път да установи ръста и теглото на детето към момента на
извършване на проверката.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело №
1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение,
че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са
надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези
факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение
на материалния закон са в контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия на районния
съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само
в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При
липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче /в случая досежно точния
ръст и тегло на детето/ единственото правомощие на съда е да отмени НП. В тази връзка
следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне
на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили
4
съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до АУАН, поради което и чл. 53, ал. 2
от ЗАНН е неприложим.
Предвид гореизложените съображения, съдът ще отмени изцяло наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-5310-000008 от 20.01.2025 г., издадено от
Началник група в ОДМВР ..........., група КПДГПА ..........., с което на основание чл. 183, ал. 4,
т. 10 от ЗДвП на И. С. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Я.........., обл. ..........., ул. ,,Г.
Р................."№... е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет
лева) за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд - ..........., по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5