№ 934
гр. Сливен, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230102366 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 432 от КЗ.
В исковата молба ищцата твърди, че на 16.01.2023 г., пътувайки с автобус,
собственост на „Пътнически превози” ЕООД, пострадала при ПТП, предизвикано от водача
на автобуса.
От пътния инцидент, констатиран с протокол за ПТП 21 от 16.01.2023 г. на ОДПКПД
- СПП на ОД- МВР гр. Сливен, получила сериозни и болезнени травми на гръдния кош,
лявата тазобедрена става и главата.
На местопроизшествието пристигнал екип на „Пътна помощ“ и била транспортирана
по спешност в МБАЛ „Д-р Иван Селимински-Сливен“ АД. Поради сърдечните си
заболявания и Паркинсон, било рисково да бъде подложена на операция и лекарският екип
взел решение, че след като нараняванията й не са животозастрашаващи, било най-добре да
се лекува в домашни условия.
Тъй като приемала много медикаменти за сърце и кръвно и заради Паркинсона, й
били изписани щадящи лекарства, което обаче удължило възстановителния период, а
силните й болки не можели да се облекчат. Наложило се да я посещава медицинска сестра,
която й поставяла изписаните инжекции и контролирала приема на лекарствата й. Това
изключително много я натоварило финансово, тъй като била пенсионер с минимална пенсия
от 396.00 лева месечно.
Твърди, че състоянието й не се подобрявало, а напротив – влошило се, което
наложило отново да потърси медицинска помощ и да постъпи в болница.
На 10.02.2023 г. я приели в МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД гр. Сливен, където
1
престояла до 14.02.2023 г. Имала силни болки в главата, световъртеж и повръщане. Бил й
направен скенер /Т.ография/ на главата, поради съмнение за образуван хемаТ. вследствие на
удара в главата при пътния инцидент. След изписването си продължавала и до днес да е под
наблюдение и домашно лечение, но главоболието и световъртежът били все още актуални.
Не след дълго от 15.03.2023 г. до 20.03.2023 г. постъпила и в неврологичното
отделение на МБАЛ ,,Хаджи Димитър“ ООД“ гр. Сливен, поради влошаване на състоянието
й вследствие на травмите в гръдния кош и тазобедрената става.
В началото на месец април потърсила и психиатър, направила и консултация с
психолог, поради появилите се страхове и негативни емоции. Вследствие на преживения от
катастрофата шок, започнала да сънува кошмари, трудно заспивала, будела се често със
сърцебиене и задух, а сутрин се събуждала с главоболие и умора. Започнали страхове от
преминаващи покрай нея авТ.обили и затова спряла да излиза дори от къщи. Не можела да
пътува с кола, а това се налагало, за да посещава лекарите. Чувствала се безпомощна,
ежедневно плачела от болки, от мъка и от отчаяние.
Сочи, че от преживяното съпругът й също много се притеснил, като стресът му
причинил инфаркт и влизане в болница в Сливен, а поради влошаване на състоянието му,
бил транспортиран в болница „Токуда“ в София, където на 14.04.2023 г. починал.
От физическите и психически болки и страдания, актуални и към момента, рухнала
изцяло. Затворила се и нямала желание да контактува с никого.
Съгласно КЗ, била длъжна да чака три месеца преди да заведе настоящото
производство, защото законът я задължавал да уведоми преди това застрахователя на
причинилия катастрофата водач на МПС. Адвокатът й е получил писмо, с което болките и
страданията й били оценени от „ОЗК Застраховане“ АД на 1000.00 лева.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи претенцията
й и да осъди ЗАД „ОЗК Застраховане “ АД за сумата от 15 000.00 лева, затова, че в
условията на обективна отговорност, същото следвало да я обезщети за претърпените
неимуществени веди, изразяващи се в преживени и актуални и към момента физически и
емоционални болки и страдания с висок интензитет и трайност, за това, че на 16.01.2023 г.
пътувайки с автобус, собственост на ,,Пътнически превози“ ЕООД е пострадала при ПТП,
предизвикано от водача на автобуса, който е имал валидна към онзи момент застрахователна
полица „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество.
Ведно с главницата, претендира и лихви върху определеното обезщетение от
момента на увреждането до изплащането й, съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Претендира разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, който оспорва изцяло предявените искове по основание и по
размер. Счита същите за неоснователни, необосновани и не подкрепени с доказателства.
Сочи се, че във връзка с процесното ПТП, в дружеството е постъпила претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение от С. Й. Л.. Въз основа на постъпилата
2
претенция била образувана щета под № 0411-8800002-2023. В тази връзка на 05.06.2023 г. от
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е изпратено Писмо до ищцата, в което е направено
предложение от страна на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лв.
От името на дружеството и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, се прави признание на
настоящия иск но основание. Признава се същия до размер от 1000 лв. (хиляда лева), като
размерът на призната част от иска е съобразен с критериите за справедливост и със
съдебната практика за подобни казуси, както и с наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата, която е пътувала в процесното МПС без поставен обезопасителен колан и без
да се държи за обособените за захващане места.
С оглед изложеното заявява, че ЗАД „ОЗК - Застраховане”АД не е дало повод за
завеждане па настоящото дело и не е налице отказ за доброволно изплащане на сумата от
1000 лв. По тази причина се счита, дружеството не е дало повод за завеждане на настоящото
дело, признава иска, поради, което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК - разноските следва да
бъдат възложени върху ищеца.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищцата.
Твърди се, че при определяне на справедливия размер на застрахователно
обезщетение, следва да бъде съобразено поведението на пострадалата, което във висока
степен е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, т.е. налице е съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Твърди се, че ищцата не се е държала никъде и не е пътувала с поставен предпазен
колан, поради което се е ударила в салона на автобуса и по този начин сама е допринесла за
настъпване на инцидента. Получените увреждания са в резултат на нейното поведение,
която не се е захванала така, че да осигури стабилна позиция на тялото си в автобуса. По
този начин пострадалата сама се е поставила в опасност и е допринесла в значителна степен
за причиняване на вредоносния резултат.
Оспорва се твърдението, че в резултат на ПТП за ищцата са възникнали всички
описани в исковата молба като вид и характер телесни увреждания и съответно
неимуществени вреди, както и тяхната продължителност.
При предявяване на доброволната претенция, ищцата е представила допълнителни
медицински документи, които не били представени към исковата молба. От представената
медицинска документация се установявало, че в резултат на ПТП ищцата не е губила
съзнание, била е адекватна и контактна. От резултат от образното изследване от 10.02.2023
г. се установява, че при ищцата няма установени увреждания, единствено са констатирани
артрозни промени, които при ищцата били дегенеративни. Ищцата е била в увредено общо
здравословно състояние, което е удължило и възстановителния период.
Оспорва се представеният към исковата молба Протокол № 71/04.04.2023 г. за
психологично изследване като частен документ по съдържание, оспорват се обстоятелствата
обективирани в него и че са били извършени единствено за целите на настоящото
3
производство.
Оспорва се пряката причинно-следствена връзка между претърпените
неимуществени вреди от ищцата и процесното ПТП. По делото не са представени
доказателства за последващи интервенции и усложнения, настъпили в следствие на
процесното ПТП.
Оспорват се исковете и по размер. Счита се, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания и неудобства, е
изключително завишен по размер, с оглед степента и характера на получените телесни
увреждания и исканото от ищцата обезщетение, не съответства на степента и характера на
получените травми. На отделно основание се счита предявения размер за прекомерен,
предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С. Л., настъпило
като резултат от нарушение на вменените й по смисъла на ЗДвП задължения. На основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, се счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален,
съобразно приноса на пострадалата.
Оспорва се и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се търсят, по аргумент за
неоснователност на главния иск.
Предвид изложеното се счита, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност”, поради което се моли съда да приеме исковете за неоснователни
и необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива.
В с.з. ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирано е
заявление от процесуален представител, с която уведомява съда, че е в невъзможност да се
яви в с.з. Моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Моли да се приеме
представената по делото съдебно-медицинска експертиза. Няма въпроси и възражения по
нея. Няма въпроси към вещото лице. По същество моли съда да уважи предявения иск както
по основание така и по размер. Претендира разноските по делото.
В с.з. ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирана е молба от процесуален представител, с която уведомява съда, че няма
възможност да се яви в с.з. поради служебна ангажираност. Не възразява да се даде ход на
делото. Запознат е със заключението на вещото лице изготвило съдебно-медицинската
експертиза. Няма въпроси към него. Моли същата да бъде приета. В случай, че ищецът
направи възражения, представи доказателства или ангажира други такива, моли за
възможност да вземе отношение по тях. По същество моли за постановяване на решение
съобразно събрания по делото доказателствен материал. Претендира разноските по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 16.01.2023 г., пътувайки с автобус, собственост на „Пътнически превози” ЕООД,
ищцата пострадала при ПТП, предизвикано от водача на автобуса. Пътният инцидент бил
4
констатиран с протокол за ПТП 21 от 16.01.2023 г. на ОДПКПД - СПП на ОД- МВР гр.
Сливен.
Издадено е НП № 23-0804-000277 на 09.02.2023 г. с което на Г. Р. Л. е наложена
глоба в размер на 20 лева по чл. 185 от ЗДвП
Ищцата е депозирала искане за изплащане на застрахователно обезщетение на
03.05.2023 г.
С писмо от ЗАД ОЗК Застраховане АД е предложено на ищцата да й бъде заплатено
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 1000 лева.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. Г. Л. сочи, че си спомня за инцидента. Управлявал автобус
„Ивеко“ на „Пътнически превози“. Изведнъж се закашлял и му прилошало, загубил контрол
и се озовали в канала, който бил в центъра на с. Ж. войвода. Имало пътници, нямало
пострадали. Тази жена, която била до него, се качила за една спирка. Тя стояла зад него.
Дори като бил залитнал на една страна, тя му била помогнала. Била седнала встрани от него
до седалките. Качила се от първата спирка на с. Ж. войвода до центъра. Не се била
оплаквала. Дошли линейките, имало прегледани две жени, а тази жена я взели с линейката,
за да й направят преглед, защото се оплаквала, че я боли врата. Изчакали са до 15:30 часа да
излязат всички резултати, кметът на селото поддържал връзка с нея, всичко й били
направили, нямало й нищо и им казали, че могат да вадят автобуса и да напускат
произшествието. Подлакътник имало на седалките в автобуса, но колани нямало. Жената
била контактна и в съзнание.
В показанията си свид. К.С. сочи, че с ищцата били в много добри отношения,
познавали се от 30 години, били приятелки. В началото на м. януари автобусът паднал от
моста, свлякъл се в канала. Това С. много тежко психически го преживяла. Даже си ударила
главата и комоцио преживяла. Видяла я скоро след инцидента, защото се наложило да й
слага инжекции в продължение на една седмица. Преди това също й слагала инжекции.
Преди инцидента й слагала инжекции за разреждане на кръвта, защото имала операция на
червата. Инцидента се случил месеци след операцията. Разказала й, че се чувствала много
зле, ръката я боляла, главата, психически много го е изживяла. Свидетелката сочи, че е
медицинско лице. Много я боляло рамото и затова се наложило да й слага инжекции
болкоуспокояващи. Главоболието й било много силно от комоциото и удара в главата.
Скоро не я била виждала, а и откакто и мъжът й бил починал, много тежко преживяла
всичко. Страхувала се да се качи на превозно средство. Била много разтроена, докато
започнела да говори и се разплаквала. Много й се отразило на психическото състояние.
Последно преди две - три седмици я видяла, състоянието й било почти същото.
В показанията си свид. К.С. сочи, че познава ищцата от около 32 години, живеели
съвсем наблизо. Идвала при жена му да й слага инжекции. В началото на годината се случил
инцидента. Тя била много жизнерадостна жена, а след този инцидент посърнала, променила
се. Идвала при жена му да й слага инжекции, тъй като я било страх да ходи до града. Мъжът
5
й починал и сега била сама. Имала травма в рамото, а другото било психически. В момента
била неуравновесена, някаква страхова невроза била получила. По-скоро смята, че
състоянието й е вследствие инцидента, защото след инцидента и двамата не го преживели
както трябва – тя получила някаква страхова невроза, а той се притеснил за жена си.
Последно я бил видял преди две седмици, нямало промяна в състоянието й, промяната била
в по-лошо. Не искала да се вози, не искала да си лекува рамото, защото се страхувала.
По делото е изготвена съдебно-психологична експертиза, от заключението на която е
видно, че при освид. С. Й. Л. не се установяват и няма данни за патологични отклонения в
процесите на възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на данни. Следователно същата
може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и е в състояние да дава
достоверни обяснения за тях. Освидетелстваната споделя, че след инцидента е изпитвала
страхове свързани със физическото си оцеляване и възстановяване. Изпитвала е силни болки
в тялото и главата вследствие на претърпения инцидент. Към момента на изготвяне на
експертизата твърди, че изпитва страх да се вози в кола или в автобус.
Вещото лице сочи, че от проведеното психологично изследване и материалите по
делото не се очертават данни за болестни разстройства на отделните психични процеси и
личностово функциониране.
Експертизата приема, че към настоящия момент освидетелстваната се е адаптирала и
преработила преживяното и се е върнала доколкото е това е възможно след подобно
житейско събитие към нормалния си начин на живот.
Данните от психологическото изследване, диагностичното интервю, медицинската
документация и материалите по делото дават основание да се приеме, че в резултат от
преживяното ПТП, освидетелстваната е изпаднала в състояние на Остра реакция на стрес. В
случая се касае за преживяно ПТП със сериозна заплаха за живот. СимпТ.ите са
разнообразни, но при освидетелстваната включват първоначално състояние на
„зашеметеност”, с известно стесняване на полето на ясното съзнание, стеснение на
вниманието и невъзможност за възприемане на стимули и дезориентация, след което се
наблюдава депресия, тревожност, гняв, отчаяние, свръхактивност и др. Сериозната и
травмираща проява на симпТ.ите са отзвучали по-късно, тъй като пострадалата е лекувана
неколкократно в болница заради нараняванията й вследствие на инцидента. Пълно
заличаване на спомена на събитието не е вероятна, тъй като всяка личност е изградена от
нейните спомени, играещи роля на минал опит. Възможно е в ситуация наподобяваща
преживяното, спомените да оживеят, което представлява ситуационна хипермнезия /някой
спомени остават живи и свежи постоянно в паметта/ и е нормално психогологично
преживяване.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е
видно, че в резултат на претърпяното на 16.01.2023 г. ПТП в центъра на с. Желю войвода,
общ. Сливен, ищцата е получила авТ.обилна травма (травма в салона на пътнически
автобус, като пътник на преден десен ред седалки, в резултат на пропадане на автобуса с
предните си състави в отводнителен канал), изразяваща се в следните телесни увреждания:
6
Контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в лявата половина на
челната област, на около 2 см над лявата вежда с дължина 1-2 см, която рана е била
обработена в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - Сливен;
Контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб без клинични и от образните
изследвания данни за травматични промени на изграждащите го прешлени;
Контузия на гръдния кош, изразяваща се в палпаторна (при опипване и натиск с
пръстите на ръката) и функционална (при движение на тялото) болезненост, без наличие на
видими травматични изменения и без клинични и от образните изследвания данни за
фрактури на ребра или белодробни контузии;
Контузия в лявата половина на тазовия пръстен, в областта на лявата тазобедрена
става без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури,
участващи ви изграждането й;
Контузия в областта на дясната раменна става с данни от образните изследвания за
луксация (дислокация, изкълчване) на акромиоклавикуларната става (ставата между
външния край на ключицата и раменния израстък на лопатката).
Вещото лице сочи, че при извършения на 15.11.2023 г. личен преглед на ищцата С. Л.
се установи добро и пълно възстановяване от получените по време на процесното ПТП
телесни увреждания. Изключение прави луксацията на акромиоклавикуларната става, която
и към настоящия момент създава дискомфорт, лека до умерена болезненост при движения
на дясната ръка и известно ограничения в обема на движенията й.
Търпените болки и страдания са най-интензивни в началния период след
получаването на травмата, при липса на появили се усложнения. Постепенно с времето те
прогресивно намаляват, до пълното им отзвучаване. Характеристиките на получените от
ищцата Станка Л. телесни увреждания предполагат възстановяване независимо от
изразените дегенеративни промени и хронични заболявания, установени по време на
болничните й пролежавания.
Имайки предвид механизма на процесното ПТП, неговото описание от самата
пострадала и характеристиките и локализациите на уврежданията, настоящата експертиза
прави заключението, че към момента на настъпване на ПТП в с. Желю войвода, общ. Сливен
с пътнически автобус, ищцата С. Й. Л. е била без поставен обезопасителен колан.
В материалите по делото и най-вече в приложените медицински документи, не се
откриват описани характерни следи по тялото на ищцата С. Й. Л., които по категоричен
начин да могат да бъдат свързани с възпиращото действие на предпазен колан.
В материалите по делото и в медицинските документи приложени в него не се
откриват данни за това ищцата С. Й. Л. да е изпадала в безсъзнателно състояние макар и за
кратък период от време в резултат на процесното произшествие. За загуба на съзнание не
съобщава и самата пострадала по време на извършения й на 15.11.2023 г. личен преглед, по
време на който тя разказва в правилен хронологичен ред подробности за времето преди, по
време и след произшествието.
7
След детайлно проучване на приложеното в материалите по делото Извлечение от
НЗОК, касаещо всички прегледи, епикризи, изследвания, резултати от тях, хоспитализации,
диагнози и провеждани лечения на ищцата С. Й. Л. за периода от 27.03.2009 г. до 19.06.2023
г., настоящата експертиза установи, че ищцата Л. страда от редица хронични заболявания,
които не представляват казуистична рядкост на нейната възраст. Основните и от най-дълго
време заболявания са свързани с Артериалната хипертония (високо кръвно налягане),
Хипертонично сърце (уголемяване на сърцето предимно за сметка на лявата му камера),
Застойна сърдечна недостатъчност (невъзможност на сърцето да осъществява адекватно
помпената си функция), Стенокардия (болки в сърдечната област), ХОББ (хронична
обструктивна белодробна болест), Венозна недостатъчност на долните крайници (Варици -
разширени вени), Болест на Паркинсон, Гонартроза на дясно коляно (дегенеративни
промени в дясна колянна става), Васкуларна енцефалопатия (нарушено кръвоснабдяване на
мозъка), Цервикоспондилоза и остеохондроза на цервикални прешлени (дегенеративни
промени в шийния сегмент на гръбначния стълб), Спондилозис и пондилоартрозис на
лумбални прешлени (дегенеративни промени в поясния сегмент на гръбначния стълб),
Състояние след оперативно лечение на остър панкреатит, Постоперативно вентрална
херния.
Всички тази заболявания на тази възраст по един или друг начин оказват в различна
степен негативно влияние върху възможностите на организма за бързо възстановяване от
различни болестни процеси и травми. В конкретния случай те също са опосредствали до
известна степен по-дълъг от нормалния при млади и здрави индивиди възстановителен
период.
При извършения на 15.11.2023 г. личен преглед на ищцата С. Й. Л. се установи белег
от разкъсно-контузна рана в лявата половина на челната област с размери 1 см, както и
описаната по-горе при прегледа промяна в контура на дясната раменна област.
Вещото лице сочи, че в материалите по делото не се откриват категорични обективни
данни, ищцата изпълнила ли е предписаното й медикаментозно лечение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Безспорно се установи в производството, че на 16.01.2023 г. е настъпило ПТП с МПС
СН6841СН, марка Ивеко, собственост на Пътнически превози ЕООД с водач Г. Р. Л. с
пострадало лице С. Й. Л..
За управляваното МПС е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, което обстоятелство не се оспорва в производството.
Предявеният иск за неимуществени вреди е с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
8
Искът е допустим, а преценен по същество основателен и доказан, но предявен в завишен
размер.
Отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка
„ГО“ на авТ.обилистите при действието на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г.
Разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ във вр. чл. 496 и чл. 380 от КЗ, предвижда като
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
на „ГО“ на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл.498, ал.3, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В случая застрахователят е сезиран от ищеца по реда на чл. 380 от КЗ , но не се е
стигнало до извънсъдебно споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение.
Наличието на доказателства за изтичане на срока по чл. 498, ал.3 от КЗ и
приключване на процедурата за доброволно уреждане на спора, води до извод за
допустимост на предявеният пряк иск по чл. 432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо който застрахователят
е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“, при
спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът в случая е увредено лице по смисъла на чл.478
КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица /и други участници в движението по пътищата/,
вреди – вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесни увреждания
или смърт; вредите причинени на чуждо имущество, пропуснати ползи – пряк и
непосредствен резултат от увреждането; разумно направени разноски, включително съдебни
разноски както и лихвите по чл.429, ал.2 т.2 КЗ.
Съгласно последната разпоредба, се дължат лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице по ал.3 – заплащат се в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпване
на застрахователното събитие или по-ранната от двете дати на уведомяване или предявяване
на претенциите от увредените лица.
За да бъде уважен предявеният пряк осъдителен иск на увреденото лице спрямо
застрахователя по застраховка „ГО“, по делото следва да са установени предпоставките на
чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за
определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД. Установи се от приложения по
9
делото протокол за Констативен протокол за ПТП,че вина за настъпване на ПТП, при което е
пострадал ищцата има водача на лек авТ.обил Автобус Ивеко с peг. ......................... - Г. Р.
Л.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че в
резултат на претърпяното на 16.01.2023 г. ПТП ищцата е получила авТ.обилна травма
(травма в салона на пътнически автобус, като пътник на преден десен ред седалки, в
резултат на пропадане на автобуса с предните си състави в отводнителен канал), изразяваща
се в следните телесни увреждания:
Контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в лявата половина на
челната област, на около 2 см над лявата вежда с дължина 1-2 см, която рана е била
обработена в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - Сливен;
Контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб без клинични и от образните
изследвания данни за травматични промени на изграждащите го прешлени;
Контузия на гръдния кош, изразяваща се в палпаторна (при опипване и натиск с
пръстите на ръката) и функционална (при движение на тялото) болезненост, без наличие на
видими травматични изменения и без клинични и от образните изследвания данни за
фрактури на ребра или белодробни контузии;
Контузия в лявата половина на тазовия пръстен, в областта на лявата тазобедрена
става без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури,
участващи ви изграждането й;
Контузия в областта на дясната раменна става с данни от образните изследвания за
луксация (дислокация, изкълчване) на акромиоклавикуларната става (ставата между
външния край на ключицата и раменния израстък на лопатката).
Вещото лице сочи, че при извършения на 15.11.2023 г. личен преглед на ищцата се е
установило добро и пълно възстановяване от получените по време на процесното ПТП
телесни увреждания с изключение на луксацията на раменната става, която и към
настоящия момент създава дискомфорт, лека до умерена болезненост при движения на
дясната ръка и известно ограничения в обема на движенията й.
Търпените болки и страдания са най-интензивни в началния период след
получаването на травмата, при липса на появили се усложнения. Постепенно с времето те
прогресивно намаляват, до пълното им отзвучаване. Характеристиките на получените от
ищцата Станка Л. телесни увреждания предполагат възстановяване независимо от
изразените дегенеративни промени и хронични заболявания, установени по време на
болничните й пролежавания.
Имайки предвид механизма на процесното ПТП, неговото описание от самата
пострадала и характеристиките и локализациите на уврежданията, настоящата експертиза
прави заключението, че към момента на настъпване на ПТП в с. Желю войвода, общ. Сливен
с пътнически автобус, ищцата С. Й. Л. е била без поставен обезопасителен колан.
В материалите по делото и в медицинските документи приложени в него не се
10
откриват данни за това ищцата С. Й. Л. да е изпадала в безсъзнателно състояние макар и за
кратък период от време в резултат на процесното произшествие. За загуба на съзнание не
съобщава и самата пострадала по време на извършения й на 15.11.2023 г. личен преглед, по
време на който тя разказва в правилен хронологичен ред подробности за времето преди, по
време и след произшествието.
След детайлно проучване на приложеното в материалите по делото Извлечение от
НЗОК, касаещо всички прегледи, епикризи, изследвания, резултати от тях, хоспитализации,
диагнози и провеждани лечения на ищцата С. Й. Л. за периода от 27.03.2009 г. до 19.06.2023
г., настоящата експертиза установи, че ищцата Л. страда от редица хронични заболявания,
които не представляват казуистична рядкост на нейната възраст. Основните и от най-дълго
време заболявания са свързани с Артериалната хипертония (високо кръвно налягане),
Хипертонично сърце (уголемяване на сърцето предимно за сметка на лявата му камера),
Застойна сърдечна недостатъчност (невъзможност на сърцето да осъществява адекватно
помпената си функция), Стенокардия (болки в сърдечната област), ХОББ (хронична
обструктивна белодробна болест), Венозна недостатъчност на долните крайници (Варици -
разширени вени), Болест на Паркинсон, Гонартроза на дясно коляно (дегенеративни
промени в дясна колянна става), Васкуларна енцефалопатия (нарушено кръвоснабдяване на
мозъка), Цервикоспондилоза и остеохондроза на цервикални прешлени (дегенеративни
промени в шийния сегмент на гръбначния стълб), Спондилозис и пондилоартрозис на
лумбални прешлени (дегенеративни промени в поясния сегмент на гръбначния стълб),
Състояние след оперативно лечение на остър панкреатит, Постоперативно вентрална
херния.
Всички тази заболявания на тази възраст по един или друг начин оказват в различна
степен негативно влияние върху възможностите на организма за бързо възстановяване от
различни болестни процеси и травми. В конкретния случай те също са опосредствали до
известна степен по-дълъг от нормалния при млади и здрави индивиди възстановителен
период.
Изготвена е и съдебно-психологична експертиза, от заключението на която става
ясно, че при освид. С. Й. Л. не се установяват и няма данни за патологични отклонения в
процесите на възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на данни. Освидетелстваната
споделила, че след инцидента е изпитвала страхове свързани със физическото си оцеляване
и възстановяване. Изпитвала е силни болки в тялото и главата вследствие на претърпения
инцидент. Към момента на изготвяне на експертизата твърди, че изпитва страх да се вози в
кола или в автобус.
Вещото лице сочи, че от проведеното психологично изследване и материалите по
делото не се очертават данни за болестни разстройства на отделните психични процеси и
личностово функциониране.
Експертизата приема, че към настоящия момент освидетелстваната се е адаптирала и
преработила преживяното и се е върнала доколкото е това е възможно след подобно
житейско събитие към нормалния си начин на живот.
11
От показанията на св. Л. става ясно че е управлявал автобус „Ивеко“ на „Пътнически
превози“. Изведнъж се закашлял и му прилошало, загубил контрол и се озовали в канала,
който бил в центъра на с. Ж. войвода. Имало пътници, нямало пострадали. Тази женасе
качила за една спирка и стояла. зад него. Дори като залитнал на една страна, тя му
помогнала. Била седнала встрани от него до седалките. Не се оплаквала. Дошли линейките,
имало прегледани две жени, а тази жена я взели с линейката, за да й направят преглед,
защото се оплаквала, че я боли врата. Всичко й направили, нямало й нищо и им казали, че
могат да вадят автобуса и да напускат произшествието. Подлакътник имало на седалките в
автобуса, но колани нямало. Жената била контактна и в съзнание.
Разпитаната свид. К.С. заяви, че С. много тежко психически преживяла инцидента.
Даже си ударила главата и комоцио преживяла. Видяла я скоро след инцидента, защото се
наложило да й слага инжекции в продължение на една седмица. Преди това също й слагала
инжекции. Преди инцидента й слагала инжекции за разреждане на кръвта, защото имала
операция на червата. Инцидентът се случил месеци след операцията. Разказала й, че се
чувствала много зле, ръката я боляла, главата, психически много го е изживяла. Много я
боляло рамото и затова се наложило да й слага инжекции болкоуспокояващи. Главоболието
й било много силно от комоциото и удара в главата. Била много разтроена, докато започнела
да говори и се разплаквала. Много й се отразило на психическото състояние. Последно
преди две - три седмици я видяла, състоянието й било почти същото.
В показанията си свид. К.С. сочи, че ищцата идвала при жена му да й слага
инжекции. В началото на годината се случил инцидента. Тя била много жизнерадостна
жена, а след този инцидент посърнала, променила се. Идвала при жена му да й слага
инжекции, тъй като я било страх да ходи до града. Имала травма в рамото, а другото било
психически. В момента била неуравновесена, някаква страхова невроза била получила.
Последно я видял преди две седмици, нямало промяна в състоянието й, промяната била в
по-лошо. Не искала да се вози, не искала да си лекува рамото, защото се страхувала.
Безспорно е, че в резултата на ПТП ищцата е получила посечените от вещите лица
физически и психически травми.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и
обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки
и страдания и техния интензитет и пр. Като съобрази интензитета и продължителността на
преживяните болки и страдания и техния характер, възрастта на ищцата и установените от
медицински документи от вещото лице по изготвената СМЕ заболявания на ищцата, които
е имала преди настъпване на ПТП, съдът намира за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди- претърпени болки и страдания в резултат на настъпилото ПТП
сумата 5000 лева. Касае се няколко леки телесни повреди, като се установи, че е налице
пълно възстановяване на ищцата към момента с изключение на луксацията на раменната
става, която и към настоящия момент създава дискомфорт, лека до умерена болезненост при
движения на дясната ръка и известно ограничения в обема на движенията й.. Инцидентът се
12
е отразил и негативно на психичното състояние на С. Л..
Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51 , ал.2 от ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на посочената норма,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат.
Имайки предвид заключението на вещото лице, съдът приема, че ищцата към
момента на ПТП не е била с поставен предпазен колан, но от показанията на св. Л. се
установи, че на седалките на автобуса е нямало монтирани предпазни колани поради което
не може да се приеме, че ищцата не е изпълнила нормативно вмененото задължение по чл.
137а от ЗДвП за използване при движение на обезопасителния колан в МПС. Поради това
съдът приема, че ищцата със своето поведение не е допринесла за част от уврежданията и
приема, че не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
В останалата си част до пълния размер на сумата 15000 лева, искът ще се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Обезщетението се дължи ведно с законната лихва за забава, която съдът следва да
присъди, но не от датата на увреждането а от датата на предявяване на застрахователната
претенция пред застрахователя.
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата,
на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице. Застрахователят е уведомен от ищеца за настъпилото застрахователно
събитие на 03.05.2023 г. и от тази дата следва да бъде начислена законна лихва съгл. чл.
429, ал.3 от КЗ .
Претендирани са разноски от ищцата за заплащане на адвокатско възнаграждение, но
такива не са доказани в производството.
При отхвърляне частично на иска на ищец, освободен от заплащане на такси и
разноски по производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, разноските, направени от
ответника по иска за събиране на доказателства, допуснати по негово искане, както и
разноските за заплатено от него адвокатско възнаграждение се дължат на общо основание
при приложение на нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК. В случая иска на ищцата е отхвърлен
частично, поради което и съобразно изхода от делото същата дължи заплащане на ответното
дружество сторените от него разноски по воденето на делото, вкл. и за юриск.
13
възнаграждение.
Предвид крайния изход на материално правния спор по делото, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от иска 100 лева юриск. възнаграждение и 100 лева възнаграждение за
вещо лице.
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на СлРС сумата от 200 лв. държавна такса и сумата от 120.70 лв. направени от
бюджета на съда разноски за възнаграждението на вещите лица, съразмерно с уважената
част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Света София” № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. Л. с ЕГН ********** и адрес с.
..................................., сумата 5000 лева / пет хиляди лева /, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени веди, в резултата на настъпило на 16.01.2023 г. ПТП, ведно със
законната лихва считано от 03.05.2023 до окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълният му претендиран размер като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. Й. Л. с ЕГН ********** и адрес с. ................................... да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
направените по делото разноски в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Света София” № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка
на СлРС сумата 200 лева д.т. и 120.30 лева възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
14