№ 52
гр. Смолян, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20235400500027 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№6102/18.11.2022г. от ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР, Р. Д. - ВПД ДИРЕКТОР чрез
процесуалния представител главен юрисконсулт М. Х., против решение№268
от 04.11.2022г., постановено по гр.дело №757 по описа за 2022г. на районен
съд-Смолян, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ е осъдена да
заплати на В. А. Б. от гр.С., ул.“Л. К.“ № следните суми: 2
565,38лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен нощен труд за периода от 24.07.2019г. до 31.07.2022г ., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.08.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 382,83лв. - обезщетение за
забава върху неизплатеното възнаграждение за положен нощен труд за
периода от 01.08.2019г. до датата на подаване на исковата молба в
04.08.2022г.; 214,80лв, представляваща левовата равностойност на храна и
ободряващи напитки за периода 24.07.2019г. до 31.07.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата за левовата равностойност за храна и
ободряващи напитки, както и сумата от 52, 82лв. съставляваща лихвата за
забава върху дължимата сума за равностойност на храна и ободряващи
напитки за положен труд в часовия диапазон 22:77 - 06:00часа за процесния
период от 24.07.2019г. до 31.07.2022г. сумата от 400лв., представляваща
адвокатско възнаграждение ,сумата от 202,62лв., представляваща дължима
държавна такса върху уважените искове по сметка на районен съд-Смолян и
сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.
1
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е уважил изцяло
предявените обективно съединени искове по чл.178, ал.1, т.З във връзка с
чл.187, ал.7 от ЗМВР., както и иска по чл.181, ал.З от ЗМВР.Счита
обжалваният съдебен акт за неправилен, поради нарушение на материалния
закон и необоснован в мотивите си, а от там и в осъдителната част.За да
постанови този краен правен резултат първоинстанционният съд е изложил
мотиви, съдържащи вътрешно противоречие. От една страна - за
приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради
празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ
нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР.Счита ,че районен съд
се е позовал е на неотносимата към конкретния спор разпоредба на чл.67,
ал.З от ЗДСл, според която минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.В разглеждания случай счита ,че
районния съд е прибягнал до аналогия на закона съгласно чл.46, ал.2,
изр.първо от Закона за нормативните актове“Когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Направените
от районния съд правни изводи намира ,че са неправилни и формирани в
резултат на неправилно прилагане на материалния закон.За трите групи
служители в МВР(по чл.142, ал.1 от ЗМВР) една и съща правна материя:
възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията, статута,
правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските,
възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност,
закрилата, социалното сдружаване и др. е регламентирана в три различни
нормативни акта - ЗМВР, Закона за държавния служител(ЗДСл) и Кодекса на
труда(КТ), т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които счита ,че са
относими само, към правоотношенията с конкретните правни субекти. По
аргумент от чл.142, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ЗМВР страните по делото са
обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Намира ,че статута
на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Счита ,че нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има
непряко препращане, към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в
тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи,
в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на
тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни
норми
НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради
което счита ,че не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в
хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца
за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на
положен от него нощен труд като работещ на 12-часови смени по правилата
на чл.9 от НСОРЗ, счита ,че се основава на нормативен акт, който не може да
2
намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради
което е изцяло неоснователна.При паралелното действие на норми, уреждащи
една и съща материя, приложение намират специалните норми, които
изключват действието на общите. Счита ,че липсата на аналогична разпоредба
не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото
уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна. Сочи съдебна
практика
Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал.9 от ЗМВР
министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния
период Наредба №8121з776/2016г.; Наредба №8121з-36/2020г.; Наредба
№8121 з-1174/2020г.; Наредба №8121з1353/2020г. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощния труд, който
ищеца е полагал е 8 часа. Съгласно неправилно приложената от съда норма на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ „При сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място“. Същата е приложима за труда, положен от служители и работници,
чиито статут е уреден в Кодекса на труда и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Регламентираната в КТ продължителност на
нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд - 7 часа
нощен труд и 8 часа дневен труд. В тази хипотеза, с цел изравняване
заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при
полагане на дневния труд, се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.За
служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед
специфичния характер на работа, счита ,че е установена еднаква
продължителност за дневния и за нощния труд (арг.чл.187, ал.1 и ал.З от
ЗМВР). Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на
допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е
използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява
на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове,
съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране
налице ли е положен извънреден труд. Превръщането му става чрез
умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. 8:7=1,143. Предвиденото в чл.9, ал.2 от
НСОРЗ (за която наредба изрично е посочено в чл.2, ал.З, че не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за
които се прилага чл.107а КТ и в този смисъл още по-малко тази наредба е
приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР) превръщане на
нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния
отчетен период има положен извънреден труд.Твърди ,че различието на двете
3
правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения
на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от
значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на
техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно
по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови
правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредния труд
е изрично забранен и не може да надвишава 150ч. годишно в хипотезите на
чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно
чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други
извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми
до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Твърди ,че тези
различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на
конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните
условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в
сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите
държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица
компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и
нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови
правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите
държавни служители се ползват.Моли съда да се произнесе в този смисъл.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Няма постъпил в законния срок писмен отговор от В. А. Б. чрез
адв.М. О.
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят
ГД „Гранична полиция“ редовно призован се представлява от юриск. М. Х.
,която поддържа изцяло депозираната въззивна жалба. Представя подробни
писмени бележки .Претендира разноски за въззивното
производство,представляващи юриск. възнаграждение.
Въззиваемият В. А. Б. редовно призован , не се явява .Вместо него
пълномощникът му адв. О. поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна и моли да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано обжалваното решение на районен съд –Смолян.Претендира
разноски по представен списък.
Съдът намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.
Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в
законния срок ,с внесена държавна такса , срещу акт на съда , който подлежи
на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Не е спорно по делото, че ищеца е в служебно правоотношение с
ответника, като за процесния период е бил „старши полицай“ –водач на
патрулен автомобил в граничен полицейски участък-Р. .
От допуснатата, изслушана и неоспорена съдебно-икономическата
експертиза се установява, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без
4
същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2
от НСОРЗ. Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил
общо 1459 часа ,което се равнява на 2565,38лева /Таблица 1 към
заключението ,а размера на законната лихва според в.л. е 382,83 лева.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона
според въззивната инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които
съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд.
Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън
редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10
от ЗМВР от министъра на вътрешните работи. За процесния период от време
са действали Наредба № 8121з1059/26.09.2019 г. и Наредба № 8121з-
1353/15.12.2020 г., в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 от които е предвидено, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична
норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на
тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на
преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР. При липса
на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на
отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва
субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ
следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият
коефициент за преизчисляване на нощниятруд в дневен е 1, 143, получен при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната
жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в
неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така
и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които
получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е
решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. №1144/2018 г. на ВКС/ Следва да
намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5
ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да
приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на
правото, обичая или морала. За всеки отработен час през нощта или за част от
него между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните служители се изплаща
5
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази
специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ,
съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00
ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на
положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на
другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд/В
този смисъл-Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV
г. о., ГК).
В чл. 188, ал. 2 ЗМВР е посочено, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със специалната
закрила по КТ, т. е. би могло да се приеме директно препращане и към чл.
140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този текст), приложимо и за служителите
на МВР, тъй като единият от елементите на специалната закрила по КТ следва
да се приеме и установената намалена в сравнение с дневната
продължителност на работното време през нощта.Ако не се приеме
гореизложеното във връзка с приложението начл. 188, ал. 2 ЗМВР, то
празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46,ал. 2 ЗНА - аналогия на
закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз основа на изрично
уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба на трудовите
правоотношения в тази насока. В случая следва да се вземе предвид, че
въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР . По отношение на работното време, почивките и отпуските на
държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно
приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. Последните два закона, както и двете
цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен
кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут
на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДСл, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по
Кодекса на труда.
От друга страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР /до изменението с ДВ бр.
60/07.07.2020 г./ , нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
6
дневна работна седмица. Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични
правни изводи на тези по приложението на чл. 136 ал. 1 -3 КТ, според които
нормалното работно време е установено за работния ден и за работната
седмица, като за работния ден то е продължителността му в рамките на едно
денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като
продължителността на работния ден е установена с оглед на дневната, а не на
нощната част от денонощието. Работното време се дели на два вида: дневно
(или денно), при което трудът се полага през денната част на денонощието, и
нощно работно време, при което трудът се полага през нощната част на
денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната регламентация
на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че друг съществен пропуск
на първоинстанционния съд се състои в това, че не мотивира по никакъв
начин извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се
дължи заплащане като извънреден труд, като веднъж съдът твърди, че се
полага възнаграждение за нощен труд, а след това е постановил решение, че
на ищеца се дължи заплащане на извънреден труд, а извънреден труд би бил
налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време. В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011
г. на МТСП е посочено, че когато нормалната продължителност на работното
време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната продължителност на работното
време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143, като целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в тези случаи служителят
не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен.Поради това са неоснователни доводите във въззивната
жалба за смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ от
районния съд.
Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр. 60/07.07.2020
г. следва да се допълни: Съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ от ЗМВР,
според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Създадена е
нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Този
коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто коефициент
се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата при сумарно
изчисляване на работното време. С тези изменения вече се установява
7
законово закрепено неравенство в третирането на полицаите и
пожарникарите, те са поставени в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и
това е в противоречие с изрично прогласеното в чл.188 ал. 2 от ЗМВР
приложение спрямо служителите на МВР на уредената в КТ специална
закрила на нощния труд.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът приема
в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в
третирането, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна
практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на
обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона
цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от
29 октомври 2020 г., Veselības ministrija, C-243/19 , EU:C:2020:872, т. 37 и
цитираната съдебна практика). В това отношение от преюдициалното
запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в
Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на нощните часове
труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически
порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго проверките, които следва да
направи запитващата юрисдикция, подобен аргумент видимо не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането; от друга страна, запазването на подобен
механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни
финансови средства. Прието е, че подобен аргумент не може да се приеме;
всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от
политически,социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.В
решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно найголяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с
нея цел. Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел.“ В същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки
8
работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на
периоди на почивка, по-специално междудневна, не само представлява
особено важно правило на социалното право на Съюза, но и е изрично
прогласено в член 31 параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС
придава същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021
г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19 , EU:C:2021:210, т. 36
и цитираната съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и
поспециално членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради
това трябва да се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г.,
Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това
напомняне, от постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на
разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният
текст, но и контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част
(решение от 11 юни 2020 г., CHEP Equipment Pooling, C-242/19 ,
EU:C:2020:466, т. 32 и цитираната съдебна практика).“
Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. Такъв е ДЕС, който, както е посочено и в решението на СЕС, в
своя член 6, параграф 1 придава на Хартата на основните права на ЕС същата
юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de
Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната
съдебна практика). По т.1 от диспозитива на решението на СЕС е прието, че,
член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.
В тази връзка следва да се посочи, че с промяната на ЗМВР не са
предвидени такива мерки за защита, които да ползват само полагащите нощен
труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1 ЗМВР, а съществуващите в
ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички държавни служители,
включително неполагащите труд през нощта. По този начин, както е описано
и в т. 69 от решението на СЕС, националното право видимо изключва
държавните служители в МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на
общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на
нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не
предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване на
нощния труд в дневен. При това положение разпоредбата на чл. 187 ал 4 от
9
ЗМВР и изр. второ на ал.1 на същия член не следва да се прилагат, защото са
несъвместими с правото на Съюза – те допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, без тази разлика в третирането да се основава на обективен и
разумен критерий.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата претенция,
поради което решението следва да бъде потвърдено,като въззивния съд
препраща към мотивите на районен съд –Смолян на основание чл.272 ГПК
.Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лева за
адвокатско възнаграждение за адв.О. .Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за прекомерност на това възнаграждение, тъй като то е
определено в минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 268/04.11.2022 г. по гр. д.№
757/2022 г.по описа на Смолянски районен съд като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР да
заплати в полза на В. А. Б. -ЕГН-**********, деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 600 /шестотин / лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10