Р Е Ш Е Н И
Е
№ 237
гр. Велико Търново, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М.
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М. Н.и участието на прокурора от ВТОП Невена Орманджиева,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10216/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Касаторът - ТД
на НАП – Велико Търново, е обжалвал като неправилно Решение № 368 от 05.07.2021
г. по НАХД № 321 по описа на Великотърновският районен съд за 2021 година, с
което е отменено НП № 552256-F573286/18.12.2020 г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл.
179, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 125, ал. 1 от същия закон на „Габипет“
ЕООД, гр. Горна Оряховица е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С касационната жалба решението се оспорва като неправилно – касационно основание
по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Касаторът намира, че съдът неправилно е приел
наличие на допуснати от наказващия орган съществени нарушения на
административно-наказателните правила. Поддържа се, че в хода на издаването и
връчването на АУАН, въз основа на който акт е издадено и потвърденото от съда
наказателно постановление, не е допуснато нарушаване на разпоредбата на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, а нормата на чл. 28 от същия закон е неприложима, тъй като не са
налице предпоставките случаят да се определи като маловажен. Подробни мотиви
излага в писмени бележки. Претендират се и разноски за юк възнаграждение в
размер на 120 лева за касационната инстанция.
Ответникът
по касация - „Габипет“ ЕООД, Горна Оряховица,
чрез представителя си ***М. С. от ВТАК, оспорва основателността на жалбата,
като аргументите си и тази страна излага в представеното по делото подробно писмено
становище. Сочи, че при съставянето на процесния АУАН е допуснато нарушаване на
разпоредбата на чл. 40, ал .2 от ЗАНН, която е императивна и нарушаването й не
може да бъде санирано при прилагането на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Счита, че
независимо от формалния характер на нарушението и липсата на последици от него
предвид този му характер не може да се отрече приложението на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като това би означавало да се приеме, че всички формални нарушения по
определение не може да са маловажни. Претендира разноски за касационната
инстанция от 400 лв. за платен хонорар, за които представя по списък.
Прокурорът
дава заключение за основателност на жалбата.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в жалбата касационни основания,
съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление № №
552256-F573286/18.12.2020 г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл.
179, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 125, ал. 1 от същия закон на „Габипет“
ЕООД, гр. Горна Оряховица е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева и
е присъдил разноски на жалбоподателя.
За да
постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването и връчването
на АУАН не са спазени императивните правила и по-конкретно е налице нарушение
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което е съществено такова, както и неправилно не е
приложен института на чл. 28 от ЗАНН, въпреки че процесното нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. По отношение на
основното оплакване на жалбоподателя (ответник по касационната жалба сега), ВТРС
е изложил мотиви, че то е основателно. Посочено е в мотивите към решението, че нарушението
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е съществено и АУАН в отсъствие на нарушителя е
допустимо да се състави, само когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне. В случая, на дружеството –
жалбоподател пред въззивния съд е била изпратена покана на електронната поща,
декларирана пред ТД на НАП, но тя не е получена, поради което не може да се
приеме, че дружеството е надлежно поканено за съставяне на АУАН. Алтернативно
са изложени мотиви и за приложимост на чл. 28 от ЗАНН в случая, тъй като се касае
за нарушение, извършено за първи път, от дружество, което не е санкционирано
преди, касае се за неподаване на нулеви СД по ЗДДС и липса на каквато и да е
вреда за фиска.
Решението е неправилно,
като постановено, на първо място, при неправилно тълкуване е прилагане на ЗАНН.
От материалите по делото се констатира, че АУАН № F573286 от 01.10.2020 г. е връчен на 26.10.2020 година,
като посоченото означава, че е съставен в отсъствието на законният представител
на дружеството – ответник по касация. Преди съставянето на този АУАН е
изготвена покана до управителя на дружеството да се яви за съставяне на АУАН,
която покана е изпратена до електронния адрес на дружеството за целите на ЗДДС
и до електронния адрес за данъчни цели. На нито един от тези два адреса обаче поканата
не е получена. Следователно, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но без
да са налице основанията за това. Същевременно по делото е налично съобщение за
връчване по електронен път на електронния адрес за целите по ЗДДС на Акт за
дерегистрация по ЗДДС 040992003118132 от 15.10.2020 г. на дружеството, като не
се спори, че този акт е получен. Няма спор, че съставеният в отсъствие на
нарушителя АУАН е връчен на управителя му лично, както и че той е упражнил
правото си да подаде възражения срещу него.
При това
положение касационната инстанция намира, че неправилно районният съд е приел,
че е налице съществено нарушение на административно – производствените правила,
проявлението на което да обуславя незаконосъобразност на наказателното
постановление. Телеологичното тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН води до извод, че изискването за присъствие на нарушителя (или на
представителя му в случаите, когато става въпрос за юридическо лице) цели
охраняването на интереса му, чрез предоставянето на възможността да установи
какви признаци от състава на нарушението приема за налични актосъставителя,
като противопостави своите възражения чрез процесуалния инструментариум,
предвиден в разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН. АУАН е предявен на управителя на
дружеството- ответник, като срещу него е подадено възражение, в което при това не
е отбелязано неспазването на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Реализирането на това право
от страна на заподозряното в административно нарушение лице опровергава тезата
за съществено нарушено право на защита. До този извод води и стриктният анализ
на разпоредбите на чл. 52, ал. 2 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, които пресичат
възможността за продължаването на административно-наказателното производство
единствено в случая, когато АУАН не бил предявен на нарушителя (като и в този
случай се преследва посочената цел – охраняването на интереса на заподозрения в
административно нарушение) и изискват съставянето на НП при всяка друга нередовност
в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В идентичен смисъл е например Решение
№ 122 от 09.6.2021 г. по КНАХД №10071/2021 г. по описа на АСВТ.
Що се касае
до прилагането на материалния закон и до изводите на съда за приложимостта на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, касационната инстанция намира следното: НП е
материално - правно законосъобразно, тъй като е установено от материалите по
делото, че дружеството – ответник по касация, не е изпълнило законовото задължение
по чл. 125, ал.1 от ЗДДС да подаде СД по ЗДДС за данъчен период м.06.2020 г. до
14.07.2020 г. Всъщност касаторът не е изпълнил това свое нормативно задължение
и към момента на съставянето на АУАН. Това нарушение е формално, довършено е на
деня, следващ изтичането на крайния срок за подаване на СД за съответния месец
и бездействието да се стори това осъществява състава на нарушението по чл. 179,
ал. 1 от ЗДДС. Касае се за формално нарушение, което е довършено с факта на
изтичане на посочения срок.
Настоящият
състав не споделя мотивите на въззивния съд за ниската степен на обществена
опасност на деянието и липсата на правни последици от нарушението, защото не е вярно
твърдението във въззивното решение, че се касае за единичен, изолиран пропуск
на дружеството. На настоящия съд е служебно известно, че се касае за системен
пропуск, като дружеството е санкционирано за абсолютно идентично нарушение (за други
периоди) с още две НП, едновременно с настоящето. В този смисъл не може да се
приеме, че това е първо и единствено нарушение на търговеца. Нещо повече, то не
е и без правни последици, защото именно поради неоткриването на дружеството на
тези му адрес е пристъпено към дерегистрацията му по ЗДДС. Липсата на фискални
последици пък не може да се установи, защото не е ясно въз основа на какво се
приема, че СД за съответния период са с данни за нулево ДДС (такива не са
подадени и няма как да се цени съдържание на липсващ документ). В този смисъл
твърдението на съда, че няма фискални последици е недоказано и не почива на
нищо, извън твърденията на дружеството, че не е развивало дейност и ответните
му регистри по ЗДДС са (или би трябвало да са) с нулева стойност. Ето защо
неправилен и необоснован е изводът на съда за маловажност на случая и липса на
последици от нарушението.
По изложените мотиви, съдът намира обжалваното решение за неправилно.
Това налага то да се отмени и тъй като спорът по делото е изяснен фактически
следва да се постанови ново решение, с което процесното НП се потвърди като законосъобразно.
При този изход на спора на касатора по настоящето дело се следват разноски
за юк възнаграждение и за двете инстанции, в размер на по 80 лева за всяка от
тях предвид фактическата и правната сложност на делата, или общо 160 лева, на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 228 от АПК вр. с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 368 от 05.07.2021 година, постановено по НАХД
№ 321 по описа на Великотърновският районен съд за 2021 година г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
552256-F573286/18.12.2020 г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Габипет“
ЕООД, Горна Оряховица, с ЕИК *********, да плати на НАП, София разноски в
размер на 160 (сто и шестдесет) лева юк възнаграждение за две инстанции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.