Решение по дело №77/2017 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

2017

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

16.02.

Година

2017

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Т.Ц.

Прокурор

Васви Юсеинов

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

77

по описа за

2017

година.

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия С.М.С., роден на ***г***, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

      На 29.10.2015г. в гр.Кърджали потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.151 ал.5 от Закона за движението по пътищата, се дава пред орган на властта- служител в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Кърджали, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че обичайното му пребиваване не е в друга държава- членка на европейския съюз- престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лв.

ОСЪЖДА обвиняемия С.М.С. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОДМВР- гр.Кърджали направените по делото разноски в размер на 166.00лв.

ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила вещественото доказателство- Декларация по чл.13 т.6 от Наредба № I- 157 на МВР от 2002г. от 29.10.2015г. да бъде отнето в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК.

 

Решението подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен съд гр.Кърджали в 15- дневен срок от днес. 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към Решение от 27.10.2016г. по НАХД № 1220/ 2016г. на КРС

Постъпило е Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание срещу Бирхан М. Тахир по чл.313 ал.1 от НК за това, че на 02.11.2015г. в гр.Кърджали потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.160 от Закона за движението по пътищата, се дава пред орган на властта- служител в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Кърджали, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че свидетелството за управление на МПС № ********* било изгубено.

Представителят на прокуратурата моли съда да признае обвиняемия за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „глоба” към средния размер за предвиденото.

Обвиняемият Тахир, редовно призован за съдебно заседание, не се явява. Същият се представлява от адвокат. Защитникът в ход по същество пледира, че били налице основанията за прилагане на чл.78а от НК. Моли съда да му наложи наказание в минимален размер, тъй като не бил осъждан, имал добри характеристични данни, съдействал за разкриване на обективната истина, а и видно от материалното му положение глоба в посочения размер бил постигнала превенцията на закона.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият Бирхан М. Тахир, роден на ***г***, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

По делото безспорно се установи фактическата обстановка, описана в постановлението на прокурора, а именно: През 1991г. обвиняемият Бирхан Тахир придобил правоспособност да управлява МПС с категории за правоуправление „В, С, М и Ткм“ В тази връзка му било издадено Свидетелство за управление на МПС с № *********.

В началото на 2015г. обвиняемият Бирхан Тахир се намирал в Република Словения. Поради извършени административни нарушения и наложени „глоби“, компетентните словенски власти му отнели посоченото свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. В края на месец октомври 2015г. обвиняемият Тахир се завърнал в Република България. Решил да се снабди с дубликат на отнетото му поради неплатени „глоби“ свидетелство за управление на МПС. За целта на 02.11.2015г. той посетил сградата на КАТ- Пътна полиция в гр.Кърджали. Там на место деецът бил приет от свидетелката Добринка Пеева. Пред нея той попълнил декларация изискваща се по чл.160 от ал.1 от Закона за движението по пътищата и в нея декларирал, че бил изгубил свидетелството си управление на МПС с № ********* в гр.Пловдив, когато завел приятел в болница на 22- 23.09.2015г. Въпреки, че му било известно, че не бил загубил свидетелството си управление на МПС, обвиняемият Тахир потвърдил неистина в писмената декларация, в която се подписал на мястото на „декларатор“. Малко по- късно същият ден, той попълнил и Заявление № 27780092/ 02.11.2015г., към която приложил и подписана от него Декларация по чл.160 от ЗДвП, в която потвърдил неистина. След това и двата документа ги подал на свидетелката Добринка Пеева.

Впоследствие на 28.11.2015г. чрез Посолството на Република България в гр.Любляна, Република Словения, било изпратено в Министерството на вътрешните работи на Република България отнетото от компетентните словенски власти свидетелство за управление на МПС № ********* издадено на обвиняемия Бирхан М. ***. След извършена проверка в Архива на КАТ- Пътна полиция при ОДМВР- гр.Кърджали било установено, че обвиняемият Тахир бил попълнил декларация от 02.11.2015г., в която бил потвърдил неистина.

От заключението на вещото лице изготвило съдебно- графическата експертиза се установява, че ръкописния текст и положеният подпис срещу графа „декларатор” в „Декларация по чл.160 от ЗДвП” бил изпълнен от обвиняемия Бирхан М. Тахир.

Тази фактология бе възприета от съда на база признанията на обвиняемия дадени на додебното следствие; от свидетелските показания на Добринка Пеева; от графическата експертиза; от писмените доказателства- Декларация по чл.160 от Закона за движението по пътищата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Чл.313 от НК криминализира лъжливо документиране в своя полза. Престъплението по ал.1 на цитирания текст е налице само тогава, когато е потвърдена неистина или затаена истина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. Безспорно е по делото, че такава декларация се изисква по силата на чл.160 от ЗДвП. Деянието е формално- такова на просто извършване и се явява довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние- в случая потвърждаване на неистина чрез подписване и депозиране на декларацията. Съдът намира, че предвид гореизложеното и установеното по делото обстоятелство, че обвиняемият е посочил, че изгубил свидетелството си за управление на МПС, в изискуемата по закон декларация, е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.313 ал.1 от НК.

Обвиняемият Тахир от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Причини за извършване на деянието се коренят в незачитане на законовия ред.

ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.313 ал.1 от НК- „лишаване от свобода” до 3 години или глоба, като същото е извършено при пряк умисъл, а също и че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и че не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Съдът като взе предвид степента на обществена опасност- типична, предвид на вида на засегнатите обществени отношения и тази на дееца; като отчете наличието на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни и пълните самопризнания, които прави на досъдебното производство, намира, че чрез административно наказание „глоба” към минимума на предвиденото, а именно в размер на 1000лв. при превес на смекчаващите обстоятелства, ще изпълни целите на чл.36 от НК.

Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК на дееца бяха възложени направените по делото разноски в размер на 45лв., които да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.

След влизане на решението в сила, бе постановено, веществените доказателства- Декларация по чл.160 от Закона за движение по пътищата от 02.11.2015г. да бъде отнето в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК, а свидетелство за управление МПС № ********* издадено от МВР Кърджали на 09.05.2012г. и Декларация от Бирхан М. Тахир от 01.11.2015г. представляваща Приложение № 3 към чл.63 ал.4 да бъдат върнати на сектор „Пътна полиция”- Кърджали при ОДМВР гр.Кърджали.

По изложените съображения от фактическо и правно естество,съдът постанови присъдата си.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към Решение от 16.02.2017г. по НАХД № 77/ 2017г. на КРС

Постъпило е Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание срещу С.М.С. по чл.313 ал.1 от НК за това, че на 29.10.2015г. в гр.Кърджали потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.151 ал.5 от Закона за движението по пътищата, се дава пред орган на властта- служител в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Кърджали, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че обичайното му пребиваване не е в друга държава- членка на европейския съюз.

Представителят на прокуратурата настоява, че обвиняемият С. е извършил престъпление по чл.313 ал.1 от НК. Моли съда да го признае за виновен и тъй като били налице условията на чл.78а, ал.1 от НК, да постанови решение, с което като го освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание към минималния размер посочен в закона.

Обвиняемият С.С., редовно призован за съдебно заседание, не се явява. Същият се представлява от адвокат, който в ход по същество пледира, че от доказателствата по делото безспорно се установило, че подзащитният му бил потвърдил неистина в подадена от него декларация. Поради това моли съда да уважи постановлението, с което прокуратурата предлага да бъде освободен от наказателна отговорност като му наложи административно наказание към минимума.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият С.М.С., роден на ***г***, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

По делото безспорно се установи фактическата обстановка, описана в постановлението на прокурора, а именно: Обвиняемият С.С. заминал през 2012г. за Германия, където се установил да живее и работи. През 2015г. той се завърнал в страната и след завършен курс за придобиване на правоспособност за категория „С“, той положил изпит. След успешно взет такъв от него, на 29.10.2015г. обвиняемият С. посетил  Пътна полиция при ОДМВР- гр.Кърджали. Целта била да се снабди с документ за придобитата нова правоспособност за управление на МПС. По този повод той попълнил всички необходими документи, както и Декларация по силата на чл.151 ал.5 от ЗДвП вр.чл.13 т.6 от Наредба № I- 157 от 2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В последната деецът декларирал, че обичайното му пребиваване не било в друга държава- членка на Европейския съюз. След това я подал чрез свидетелката Д.Д., която работела като системен оператор в сектор Пътна полиция до ръководителя на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали.

Въпреки, че му било известно, че живеел повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца в Германия, обвиняемият С. потвърдил неистина в писмената декларация, в която се подписал на мястото на „декларатор“.

От заключението на вещото лице изготвило съдебно- графическата експертиза се установява, че ръкописния текст и положеният подпис срещу графа „подпис” в „Декларация по чл.151 от ЗДвП” бил изпълнен от обвиняемия С.С..

Тази фактология бе възприета от съда на база признанията на обвиняемия дадени на додебното следствие; от свидетелските показания на Д.Д.; от графическата експертиза; от писмените доказателства- Декларация по чл.151 от Закона за движението по пътищата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Чл.313 от НК криминализира лъжливо документиране в своя полза. Престъплението по ал.1 на цитирания текст е налице само тогава, когато е потвърдена неистина или затаена истина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. Безспорно е по делото, че такава декларация се изисква по силата на чл.151 от ЗДвП вр.чл.13 т.6 от Наредба № I- 157 от 2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Деянието е формално- такова на просто извършване и се явява довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние- в случая потвърждаване на неистина чрез подписване и депозиране на декларацията. Съдът намира, че предвид гореизложеното и установеното по делото обстоятелство, че обвиняемият е посочил, че обичайното му пребиваване не е в друга държава- членка на Европейския съюз, в изискуемата по закон декларация, е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.313 ал.1 от НК.

Обвиняемият С. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Причини за извършване на деянието се коренят в незачитане на законовия ред.

ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.313 ал.1 от НК- „лишаване от свобода” до 3 години или глоба, като същото е извършено при пряк умисъл, а също и че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и че не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Съдът като взе предвид степента на обществена опасност- типична, предвид на вида на засегнатите обществени отношения и тази на дееца; като отчете наличието на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни и пълните самопризнания, които прави на досъдебното производство, намира, че чрез административно наказание „глоба” към минимума на предвиденото, а именно в размер на 1000лв. при превес на смекчаващите обстоятелства, ще изпълни целите на чл.36 от НК.

Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК на дееца бяха възложени направените по делото разноски в размер на 166лв., които да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.

След влизане на решението в сила, бе постановено, веществените доказателства- Декларация по чл.13 т.6 от Наредба № I- 157 на МВР от 2002г. от 29.10.2015г. да бъде отнето в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК.

По изложените съображения от фактическо и правно естество,съдът постанови присъдата си.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: