РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Перник, 14.10.2020 г.
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от
съдия Силвия Димитрова административно дело № 159/2020 г. по описа на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.166,
ал.3 от ДОПК и във връзка с чл.27, ал.3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на Д.Н.Ю. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Акт за установяване на
публично държавно вземане №
14/06/3/0/01813/3/01/04/01 от 30.12.2019 г., издаден от директора на Областна
дирекция – София на Държавен фонд „Земеделие”, с който, на основание чл.37, ал.1,
т.2, т.3, т.8 и т.11 от Наредба №10 от 10.06.2016 г. за прилагане на
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитите на малки стопанства” от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитите на селските
райони за периода 2014 – 2020 г., във връзка с чл.9, ал.1, т.2, т.4, т.8 и
ал.2, т.1 от Договор № 14/06/3/0/01813 от 09.06.2017 г., чл.59, ал.1 и 2 от Административно-процесуалния
кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-процесуалния кодекс, и чл.20а, ал.1 от Закона
за подпомагане на земеделските производители:
1. е отказано изплащането на
финансовата помощ общо в размер на 9797,00 лв., представляваща второ плащане по
Договор № 14/06/3/0/01813 от 09.06.2017 г. и
2. е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на
19 558,00 лв., съгласно таблица 1
към АУПДВ.
Жалбоподателката
счита, че издаденият срещу нея АУПДВ
е незаконосъобразен като постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, при неспазване на установената форма и
в противоречия с материалния закон и моли за неговата отмяна. Твърди, че при
издаването на акта са сменеси производствата по налагане на финансова корекция
на основание чл.27, ал.3, ал.4 и ал.5 от Закона за подпомагане на земеделски
производители с производството по установяване на публично държавно вземане по
реда на чл.166, ал.2 от ДОП. Като резултат от неправилно проведената процедура,
при дължимо решение за финансова корекция всъщност е издаден акт за
установяване на публично държавно вземане. Сочи, че актът е издаден и в
противоречие с материалноправните предпоставки по чл.37, ал.1, т.2, т.3, т.8 и
т.11 във връзка с чл.14, ал.4, във връзка с § 1, т.28 от Наредба № 10 от
10.06.2016 г., а именно: налице е изискуемият специфичен резултат, изпълнен е
стандартния производствен обем на стопанството в рамките на предвиденото в
чл.5, ал.2, т.3 от Наредбата, постигнато е и заложеното увеличение в бизнес
плана с повече от 2000 евро. С оглед на това, жалбоподателката счита за
неоснователен и необоснован изводът на административния орган за неизпълнение
на поети от страна на ползвателя на помощта договорни задължения във връзка с
коректното изпълнение на бизнес плана или с неподдържане на нормативно
заложения стандартен производствен план на стопанството. Твърди, че е изпълнила
точно всички поети ангажименти, представила е изискваните й документи, съобразявала
е поведението си с нормативните изисквания и обявените от административния
орган правила и инструкции. Не е укривала или преиначавала информация във
връзка със засадения в земеделското й стопанство дървесен вид, поради което е
останала изненадана от извода, направен две години след стартиране на
процедурата, че същият не отговаря на изискванията за подпомагане съгласно
Наредба № 10 от 10.06.2016 г.
В проведените съдебни
заседания, жалбоподателката - редовно призована, не се явява. Представлява се
от адвокат А.Б. с пълномощно по делото. Последната поддържа жалбата и доводите
в нея, моли за отмяна на оспорения административен акт, претендира присъждане
на направените по делото разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. В депизирани писмени
бележки поддържа жалбата и допълва доводите в нея.
Ответникът по жалбата – директорът на Областна дирекция – София на
Държавен фонд „Земеделие”, – редовно призован, не се явява. Вместо него
се явява упълномощеният юрисконсулт Б.М.***, който оспорва жалбата, счита
същата за неоснователна, моли за отхвърлянето й, респ. за потвърждаване на
оспорения АУПДВ. Представя становище по същество, прави възражение за
прекомерност на платения от жалбоподателката адвокатски хонорар, моли за
присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по жалбата
представя в депозирани по делото писмени бележки.
Административен съд –
Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл.168,
ал.1 от АПК въз основа на събраните по
делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена срещу
подлежащ на пряк съдебен контрол административен акт, от лице по чл.147,
ал.1 от АПК, чиито права и законни
интереси са засегнати от него в срока по чл.149,
ал.1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
Не се спори по делото, че
на 04.08.2016 г. жалбоподателката Д.Н.Ю. е подала Заявление за подпомагане №
14/06/3/0/01813 от 04.08.2016 г. по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитите на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитите на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. /л.33 и сл./ и е регистрирана с УРН № 648986. След извършени административни
проверки, между нея и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен Договор №
14/03/3/001813 от 09.06.2017 г. /л.260 и сл./, по силата на който й е
предоставена безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на одобрен проект №
14/06/3/0/01813 в размер на не повече от левовата равностойност на 15 000
евро – 29 337,00 лв. /двадесет и девет хиляди триста тридесет и седем
лева/. Помощта по чл.3, ал.1 от договора се предоставя на два етапа: първо
плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро – 19 558,00
лв. /деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева/, платими в срок до два
месеца от сключването на договора /съгласно чл.3, ал.2, т.1 от договора/, и
второ плащане в размер на левата равностойност на 5000 евро – 9779,00 лв.
/девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева/, което се извършва в срок до
три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с
всички изискуеми документи съгласно Приложение № 11 към Наредба № 10 от
10.06.2016 г. заявка за второ плащане от ползвателя. В чл.3, ал.2, т.2 от
договора изрично е уговорено, че второто плащане се прави в случай на одобрение
на помощта след извършени проверки, включително на място, относно изпълнението
на бизнес плана и извършен анализ за установяване на съответствието между
фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл.8, ал.5 от
договора. В чл.3 е посочен срока за подаване на заявката за второ плащане, а
съгласно чл.4, плащането по чл.3 от договора се извършва след проверките и при
спазване на изискванията на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 г. на
Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на
Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на
селските райони и кръстосаното съответствие, на условията и на задълженията на
ползватела, определени в акт на правото на Европейския съюз, Наредба № 10 от
10.061.2016 г. и договора.
В изпълнение на
договореностите и на основание чл.20а, ал.2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители и чл.28 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Стартова помощ за малки земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2020 г. директорът на ОД София на ДФЗ издал Решение
№ 14/06/3/0/01813/2/01/03/01 от 13.10.2017 г. /л.281/, с което одобрил
изплащането на финансова помощ по горепосочения договор, съгласно Заявка за
плащане № 14/06/3/0/01813/2/01 в размер на 19 558,00 лв. с дата на плащане
29.06.2017 г.
На 23.11.2018 г.
жалбоподателката Д.Ю. подала Заявка за плащане 14/06/3/0/01813/3/01 от същата
дата /л.283/. Според данните за земята в земеделското стопанство в последното
са включени 6 /шест/ имота, находящи се в землището на с. С., общ. Б., обл.
Перник, с обща площ 15,919 дка. Площта на заложените по бизнес план култури и
по предоставената от Ю. Таблица 1 към заявката за второ плащане е 14,100 дка
/1,41 ха/ костилкови овощни видове /череши/ и 1,819 дка други /угари/други/ -
угари. Начинът на трайно ползване е посочен в Приложение 9 /л.293/.
Съгласно Приложение 2 към
Договор № 14/03/3/001813 от 09.06.2017 г. една от инвестициите е „Създаване на
трайни насаждения 3,500 дка“, при поставена цел съгласно Приложение 3 към него
„Създадени нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени – най-малко
2 дка“, чрез изпълнението на което тя увеличава площта на костилковите овощни
видове /череши/ от 10,600 дка /1,06 ха/, при одобрение до 14,100 дка /1,41 ха/,
към периода на проверката.
Със заявката за второто
плащане жалбоподателката представя документи, удостоверяващи закупуването на
300 бр. фиданки дива череша „Prunus avium“:
- Фактура №
**********/30.11.2017 г., издадена от **** /л.389/, за закупуване на 300 бр.
дива череша на обща стойност 216,00 лв. с ДДС;
- Платежно нареждане за
кредитен превод от 29.11.2017 г. за
превод на сумата от 216,00 лв. с наредител: Д.Н.Ю., и получател: **** /л.391/;
- банково извлечение от
29.11.2017 г. от сметката на Д.Н.Ю. в „****“ ЕАД /л.393/;
- Протокол за предаване и
приемане на горски репродуктивни материали /ГРМ/, произведени в горски
разсадник ****от 30.11.2017 г. /л.394/;
- Удостоверение изх. №
1820-1/20.11.2018 г., издадено от ****/л.395/, според което ****е вписано с №
123 от 05.10.2012 г. в публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите на
достачиците на горски репродуктивни материали и има право да извършва търговия
и внос на горски репродуктивни материали, както и че произвежда горски
репродуктивни материали със семена, окачествени от ГСС – П., съгласно
изискванията на наредбата по чл.95, ал.2, т.2 от ЗГ и за тях има издадено
семеконтролно свидетелство, както и сертифицирани с издаден основен сертификат
за идентификация на произхода на ГРМ за видовете, включени в списъка по
приложение към наредба по чл.95, ал.2, т.2 от ЗГ, ползвани за лесовъдни цели
/л.395/;
- Удостоверение за
регистрация в официалния регистър за фитосанитарен контрол № PAZ058/13.10.2016 г. на ДГС **** – гр. Ц.
/л.396/;
- Протокол за
фитосанитарното състояние на фиданките изх. № 1666-1/01.11.2017 г. /л.397/;
- Семеконтролно
свидетелство № 42, издадено на ****от ИАГ за партида семена от обикновена
череша „Prunus avium“ /л.399/;
- Инспекционен доклад за
фитосанитарна проверка от 09.10.2017 г., извършена от ОДБХ – П.в горски
разсадник ****/л.400/;
- Удостоверение №
123/05.10.2012 г., издадено от ИАГ на ТП ДГС – П./л.401/, че горското
стопанство е вписано в публичния регистър на ИАГ по чл.96, ал.2 на доставчиците
на горски репродуктивен материал и има право да извършва търговия и внос на
горски репродуктивни материали.
При извършени проверки по
документи и на място служители на Областна дирекция София при ДФЗ установили,
че стопанисваните от Д.Ю. имоти са засадени с горски репродуктивен материал, а
не с овощен посадъчен. Резултатите от проверките са обективирани в контролни
листове за посещение на място /л.405 и сл./, които са предадени с протокол
заедно със Заповед за извършване на проверка на място № 372132/06.12.2018 г.
/л.428/, доклади /л.429 и сл./, докладни записки /л.453 и сл./, обяснителна
записка от ЗП Д.Н.Ю. /л.457/, Контролен лист за процедурна проверка /л.458/ и Уведомително
писмо изх. № 01-222-6500/4 от 15.01.2019 г. /л.459/. С последното
жалбоподателката е уведомена, че при проверката на място са констатирани
несъответствия, детайлно описани в приложения контролен лист /доклад за
проверка/, във връзка с което й се предоставя възможност да направи забележки и
възражения в 14-дневен срок от получаването на писмото.
Във връзка с установените
несъответствия, касаещи засаждането на заявените от жалбоподателката имоти с
фиданки дива череша, ответникът направил допълнителни проучвания, за да
установи дали фиданките представляват овощен посадъчен материал или горски
репродуктивен материал, дали площта, засадена с тях, е относима към
нарастването на стопанството, респ. дали е увеличен икономическият размер на
стопанството, измерен в СПО /стандартен производствен обем/ и дали чрез
създаденото насаждение е постигнат специфичния резултат „създадени нови трайни
насаждения, ягодоплодни и лозя, вкл. винени – най-малко 2 дка“. Изпратил
Запитване изх. 0 01-223-2600/25 от 10.01.2019 г. до директора на ДГС П./л.465/.
В получения отговор изх. № 109-1/21.01.2019 г. /л.467/ изрично е отбелязано, че
„фиданките не са произведени за нуждите на овощарството и не биват използвани с
това предназначение. Използването им като овощен посадъчен материал, както и
дали това е възможно след закупуването им от стопанството не е в компетенцията
на ТП ДГС П.“.
След анализ на допълнително
постъпилата информация и преглед на резултатите от извършената проверка на
място, в т.ч. и снимков материал, в Писмо изх. № 05-2-220/29 от 01.02.2019 г.
/л.463/ директорът на Дирекция ОППМРСР обективирал констатации, че всички
заявени от жалбоподателката имоти са засадени с млади и видимо неплододаващи
фиданки. В тази връзка изразява съмнения за изкуствено създадени условия за
допустимост за финансиране и предимство пред други кандидати.
С Писмо изх. №
01-220-6500/63 от 21.02.2019 г. на директорът на Областна дирекция София на ДФ
„Земеделие“ /л.469/ жалбоподателката е уведомена за открито срещу нея производство
по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.
На 08.03.2019 г. Д.Ю.
представя Придружително писмо вх. № 01-220-6500/63 от 08.03.2019 г. /л.478/, в
което излага обяснения във връзка с горното писмо и относими към направените
констатации. Излага причините, поради които е засадила имотите с дива череша –
устойчив сорт, подходящ за високопланинския район, в който се намира
стопанството й, почти неизискващ третиране с препарати, което е съобразено с
регистрацията й като биопроизводител /видно от Сертификационно писмо на л.498/
и даващ плодове, които са предназначени за търговска продажба. Към писмото
прилага становище от агроинженер Б.Б.Й. /л.481/ и копие от дипломата му за
висше образование /л.484/, становище от агроном М.М.С./л.485/ и и копие от
дипломата й за висше образование /л.486/.
Във връзка с направено
запитване от ОД София на ДФЗ до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
по сортоизпитване, апробация и семеконтрол е получено Писмо вх. №
07-225-1200/21 от 09.05.2019 г. /л.517/. Отразено е, че дивата череша „Prunus avium“ е вид, който не принадлежи към даден сорт,
но би могъл да се използва като подложка за облагородяване при спазване
изискванията на Наредба № 3825.02.2010 г., както и че според всички документи
закупените от бенефициента фиданки „дива череша“ не са овощен материал и не
подлежат на контрол от ИАСАС.
В хода на съдебното
производство по искане на двете страни са назначени съдебно-техническа и тройна
съдебно-техническа експертиза. Вещите лица, след посещение на място в
земеделското стопанство на жалбоподателката, са установили, че то е добре
поддържано, площите са обработени и засадени с череши от вида Prunus avium или Sweet cherry, на които са поставени
протектори против гризачи. Насажденията представляват дървесен широколистен
овощен посадъчен материал Primus avium или Sweet cherry, много устойчив на болести и неприятели,
подходящ за отглеждане за биопроизводство, при което третирането с препарати за
растителна защита и използването на изкуствени торове и подобрители е сведено
до минимум. Експертите подчертават, че когато се говори за отглеждане на
плододаващи култури те не се делят на диви и култивирани/опитомени, а се говори
за диворастящи и овощни видове. Приликата между тях от един и същи вид е, че
дават едни и същи плодове – в случая: череши, а разликата е в начина на
отглеждане. Диворастящите плододаващи видове се отглеждат при условията на
гората и без намесата на човека, без да се следи за производство и реализация
на плодовете от тях. Те служат за поддържане на разнообразието на горските
дървесни видове, а плодовете им за храна на горските птици и други животински
видове. За разлика от тях овощните плододаващи видове се отглеждат при
участието на човека, чрез създаване и отглеждане на насаждения от тях и
създаване на условия за тяхното максимално плододаване. Т.е. касае се за
предумишлена, целенасочена дейност за производство, в основата на която стои
материалния или друг интерес на човека, а в процесния случай това е материалния
интерес от генериране на доходи от производство на плодове.
Във връзка с документите за
покупка на 300 бр. фиданки от ТП ДГС П., експертите поясняват, че действително
стопанството е вписано в публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите
като доставчик на горски репродудкивен материал, за което е издадено
Удостоверение № 123/05.10.2012 г., поради което има право да извършва търговия
и внос на горски репродуктивни материали. От гледна точка на горите, по
отношение на горското видово разнообразие закупените фиданки представляват
репродуктивен /възстановителен/ материал, а не плодоносен. Същевременно обаче,
закупен с цел създаване на насаждения за плодопроизводство и с участието на
човека, при създаване на условия за това, става овощен. По тази причина
заключението на вещите лица е, че насажденията на жалбоподателката оформят
овощна едновидова градина от вида Prunus avium /обикновена череша/ и
дръвчетата представляват овощен посадъчен материал.
Мнението на експертите е,
че след като дръвчетата са овощни и по вид са череша, то те са включени в
Приложение № 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. под кодове
3068+3069+3070+3071+3072 за костилкови овощни видове /череша, вишна, праскова,
кайсия, сливи/ със Стандартен производствен обем /СПО/- 1417 лева на декар. Те
считат, че законодателят е определил костилков вид череша без да отбелязва
разнообразието по сортова и друга структура, дали са диворастящи и/или
култивирани, а той в процесния случай е овощен, защото се отглежда от човека за
нуждите на плододаването и влиза по всички правила и определения в обсега на
науката овощарство. Насаждението е в процес на плододаване, но през 2020 година
реколтата е провокирана от късни пролетни студове. Насаждението и продукцията
са със статус биологични.
При така установените факти, настоящият състав
на Административен съд – Перник, намира от правна страна следното:
Актът за установяване на
публично държавно вземане е издаден от компетентен орган. Чл.166,
ал.1 от ДОПК предвижда, че публичните
държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон.
Съответният закон в случая е Закона за подпомагането на
земеделските производители. В чл.20а,
ал.5 от ЗПЗП е предвидено, че
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал.6 на същата разпоредба урежда
възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Оспореният в
настоящото производство административен акт е издаден от директорът на ОД София
на ДФ „Земеделие“, който е оправомощен със заповед на изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ № 03-РД/2700≠2/10.10.2019 г. Следователно същият е издаден
от компетентен орган, в кръга на предоставени му правомощия, поради което не е
налице основание за отмяната му по чл.146,
т.1 от АПК.
Процесният акт е издаден в
изискуемата от чл.166,
ал.2 от ДОПК писмена форма и съдържа
реквизитите по чл.59,
ал.2 от АПК. Посочени са издателят и
адресатът му, фактическите и правни основания за издаването му. Съдържа ясно и конкретно разпореждане и разяснение
относно възможността за обжалване. Датиран и подписан.
При издаването му не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи
отмяната му на основание чл.146,
т.3 от АПК. В съответствие с
изискването на чл.26 от АПК жалбоподателката е
уведомена за образуваното административно производство. Дадена й е възможност
да направи възражения и да представи доказателства в определен срок, като й е
осигурено упражняването на правото и по чл.34 от АПК. Спазени са принципите за
служебно изясняване на относимите обстоятелства и събиране на доказателства за
установяването им. Спазени са и специалните
разпоредби на Наредба
№ 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г.
Настоящият съдебен състав
обаче намира, че оспореният акт е издаден
при неправилно
приложение на материалния закон и не съответства
на целите на закона. Съображенията са следните:
АУПДВ е издаден на основание чл.37, ал.1, т.2, т.3,
т.8 и т.11 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., която определя условията и реда за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и чл.9, ал.1, т.2, т.4 и т.8 и ал.2, т.1 от Договор № 14/03/3/001813 от 09.06.2017 г. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ, сключен между жалбодателката и ДФЗ.
Съгласно
разпоредбите, на които административният орган е
основал акта /чл.37, ал.1, т.2, т.3, т.8 и т.11 от от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 – 2020/ ползвателят на
помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и
дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ ведно със законната лихва
към него, изчислена за период, посочен в
договора, когато бизнеспланът
не е изпълнен коректно, включително и
когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за
предоставяне на финансова помощ; не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000
евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на
посочената в бизнесплана крайна дата на
период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на
обработваемата площ, в т.ч. на
засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от
площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на отглежданите животни (всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо животните към момента на кандидатстване; проектът му е оценен по
някой от критериите за подбор, посочени в чл.19,
ал.1, т.1 – 4, и
ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от
критериите, по които проектът му е бил оценен; Разплащателната агенция установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти във връзка с разпоредбите на чл.35,
ал.1, т.1 и 2, включително когато ползвателят на помощта не отстрани непълнотите и пропуските в срока по чл.35,
ал.2.
Прието е от административния орган, че
жалбоподателката – получател на безвъзмездна финансова помощ по Договор № 14/03/3/001813 от 09.06.2017 г., сключен между нея и ДФЗ е нарушила чл.9, ал.1, т.2, т.4 и т.8 и
ал.2, т.1 и ал.2, т.1 от същия договор. Този извод е направен въз основа на
становището, че Ю. не е създала стопанството си от овощен посадъчен материал, а
от горски репродуктивен такъв и поради това не е изпълнила специфичния резултат
„Създаване на нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени –
най-малко 2 дка“ и целта „Увеличение на икономическия размер на стопанството с
минимум 2000 евро, измерен в Стандартен производствен обем“.
Административният орган е приел, че след като ТП
ДГС П.не е вписан в публичния национален електронен регистър на лицата, които
търгуват с посевен и/или посадъчен материал и след като произведените от него
фиданки не са за нуждите на овощарството и не се използват от тях с това
предназначение, то те не представляват овощен посадъчен материал. Счел е, че
дивата череша представлява горски репродуктивен материал /а не овощен посадъчен материал, овощна култура и земеделска
култура/ и предвид разпоредбата на чл.14, ал.4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г.
не е част от Приложение № 1 към Наредба № 10/10.06.2016 г. и за нея не е
предвиден показател СПО. Този извод обаче се опровергава категорично от
изслушаните и приети по делото съдебно-техническите
експертизи, които съдът възприема като професионално и компетентно изготвени.
От тях се установява, че засадените в стопанството на жалбоподателката фиданки
са череши от вида Prunus
avium или Sweet cherry, представляващи дървесен широколистен овощен посадъчен
материал Primus avium или Sweet cherry. Експертите подчертават, че когато се говори
за отглеждане на плододаващи култури те не се делят на диви и
култивирани/опитомени, а се говори за диворастящи и овощни видове. Приликата
между тях от един и същи вид е, че дават едни и същи плодове – в случая: череши,
а разликата е в начина на отглеждане. Диворастящите плододаващи видове се
отглеждат при условията на гората и без намесата на човека, без да се следи за
производството и реализацията на плодовете им, служат за поддържане на разнообразието на
горските дървесни видове, а плодовете им - за храна на горските птици и други животински
видове. За разлика от тях овощните плододаващи видове се отглеждат при
участието на човека, чрез създаване и отглеждане на насаждения от тях и
създаване на условия за тяхното максимално плододаване. Т.е. касае се за
предумишлена, целенасочена дейност за производство, в основата на която стои
материалния или друг интерес на човека. В процесния случай това е материалния интерес
от генериране на доходи от производство на плодове, поради което и становището на вещите лица е, че насаждението в
стопанството на Ю. е овощна градина и дръвчетата представляват овощен посадъчен
материал, като същите са старателно и добре обгрижени, предпазени от вредители
чрез протектори против гризачи. С оглед обстоятелството, че видът Primus avium е много устойчив на болести и
неприятели, при което третирането с препарати за растителна защита и
използването на изкуствени торове и подобрители е сведено до минимум, то същият е подходящ за отглеждане за
биопроизводство. Това е взето предвид от жалбоподателката, която е
регистрирана като биопроизводител, изложено от нея в дадените в хода на
проверката обяснения и удостоверено с документи. Същата е представила и
доказателства за реализирана продукция чрез продажбата на близо два тона череши
на ****ЕООД, което е установено и от служители на дирекция „Противодействие на
измамите“ при ДФЗ /обективирано в Докладна записка вх. № 05-2-220/64 от
06.04.2019 г.
Разпоредбата на чл.14, ал.4 от приложимата в случая
Наредба № 10 от 10.06.2020 г. се отнася за земеделски култури. Съгласно §
единствен, т.7 от ДР на Наредбата, земеделски култури са растения от даден ботанически вид и род,
които се отглеждат от човека, за да задоволяват определени негови потребности. Засадените от жалбоподателката фиданки са череши от вида Prunus avium, които тя отглежда за задоволяване на потребностите на човека. Вещите
лица са категорични, че плодовете от засадения черешов вид намират приложение в
медицината, за консумация, в кулинарията и козметиката. Те могат да се
реализират на пазара в прясно, консервирано, изсушено и преработено състояние.
Приложение намират и други части от растението – цветовете, дръжките и
костилките на плодовете, дървесината, листата и дори смолата. Възможността за
използване и на други части от растението, а не само на плодовете, не го прави
горски посадъчен материал и не изключва приложението му като овощен такъв.
Такова е и становището на експертите, а по въпроса дали насажденията са
включени в Приложение 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. те приемат, че
дръвчетата са овощни и по вид са череша, поради което дават положителен отговор
– приемат, че са включени в Приложение 1 под кодове 3068+3069+3070+3071+3072 за
костилкови овощни видове /череша, вишна, праскова, кайсия, сливи/ със
Стандартен производствен обем /СПО/ - 1417 лева на декар.
В горния смисъл, съдът възприема като основателно
възражението на жалбоподателката, че след като законодателят е определил
костилков вид череша, който е овощен, защото се отглежда от човека и за нуждите
на плодоотдаването с цел задоволяване потребности на човека /без да отбелязва
разнообразието по сортова и друга структура, дали са диворастящи и/или
култивирани/, то този вид влиза по всички правила и определения в обсега на
науката овощарство. В тази връзка счита, че изводите на административния орган
относно вида на насаждението са неправилни и необосновани, а същевременно
убедително оборени чрез представените по делото доказателства сред които не
само експертизи на вещи лица, но и писмени доказателства, които са били
известни и налични и в произвоството по издаване на акта/.
Не на последно място следва да се посочи, че
оспореният акт е издаден след производство, което се е развило след подадената заявка за второ /окончателно/ плащане по договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ. Първото плащане по същия договор е вече
получено, а самият договор е сключен въз основа на издадена заповед за
одобряване на финансирането след извършени административни проверки и проверка на
място. В хода на тези проверки са изисквани и представяне документи, касаещи
схемата на засаждане на земеделските култури, както и вида на предвижданата за
засаждане и отглеждане култура, с която ще се увеличи икономическия размер на
стопанството. Информацията, че се предвижда засаждане на диви череши не е
останала скрита от административния орган. Дори напротив, същата е видна и от
заявлението за подпомагане, в което жалбоподателката е декларирала отглеждане
на костилкови видове /череши/, така и от приложените документи за закупуването
на фиданките. Тя е проучена и анализирана, а видът на насажденията не е
предизвикал въпроси, нито е обосновал допълнителна проверка от страна на
административния орган. Тези насаждения, са послужили при изчисляване на СПО на
стопанството, въз основа на който икономически размер е одобрено финансирането,
сключен е договор за подпомагане и е извършено първото плащане по него.
При проверката на място контролният орган не е
отбелязал каквито и да е несъответствия относно вида на насаждението в
контролния лист. В заповедта за одобряване на финансирането също не са
установени несъответствия с критериите за допустимост. Отделно, всички данни по
делото сочат, че СПО е изчислен за култура череша с код 3068, съгласно
Приложение № 1 на Наредба № 10.
Безспорно, административният орган е приел, че към
датата на подаване на заявлението за подпомагане, земеделското стопанство на
жалбоподателката е засадено с череши и е допустимо за подпомагане, а културата
е възприета като такава, подлежаща на класифициране с код 3068, за която е
предвиден показател за СПО – 1417 лева на декар, послужил при изчисляване на
началния икономически размер на стопанството. Това е възприето и към датата на
издаване на заповедта за одобрение, към датата на сключване на договора за
предоставяне на помощта и към датата на извършване на първото плащане по
договора. Това налага извода, че при постановяването на спорния АУПДВ
недопустимо е извършена проверка на факти и обстоятелства, които са били
проверени към момента на одобряване на финансирането и които са приети за
установени към този момент. Те са послужили като основа за изчисляване на
първоначалния икономически размер на стопанството на жалбоподателката, измерен
в СПО, без да се изследва въпроса за вида и сорта на насажденията. Именно този
икономически размер е и една от предпоставките, обусловили допустимост на
заявеното от Д.Н.Ю., довела до одобряване на финансирането и предпоставила извършването на първо
плащане по договора.
Съгласно чл.27, ал.3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г.
първоначалният икономически размер на земеделското стопанство, посочен в
заповедта за одобрение, е основата, спрямо която трябва да се реализира и
задължителното нарастване на икономическия размер на стопанството по чл.14,
ал.1, т.2 от с.н. и който подлежи на проверка.
Заявлението на жалбоподателката за второ плащане е
подадено в срока по чл.3, ал.3 от договора. То е окомплектовано с всички
изискуеми съгласно Приложение № 11 към Наредба № 10 от 10.06.2016 г. документи.
Представени са и допълнително изисканите такива, както и допълнителна
информация. Последните убедително сочат, че е заявено постигането на заложената
в договора специфична цел – увеличаване
на икономическия размер на стопанството й с минимум 2000 евро, измерен в
СПО, съответно постигане на заложения в бизнес плана специфичен резултат –
засаждането на нови трайни насаждения. Заявеното е подложено на административни
проверки и проверки на място. Установено е, че Ю. е създала земеделско
стопанство, обхващащо 6 имота с обща площ 15,919 дка. В изпълнение на заложения
бизнесплан, 14,100 дка от тях са засадени с костилкови овощни видове /череши/,
а 1,810 дка други /угари/други/ - угари. Към подаване на заявката за второто
плащане площта на стопанството е увеличена с нови 3,500 дка, в които са
засадени култури, посочени в бизнес плана – череши, и уведомленията към него,
както и че се изпълнява производствената програма на стопанството съгласно
Таблица № 9 на бизнесплана. Констатирано е, че инвестицията в дълготрайни
материални нематериални активи, включени в бизнес плана е изпълнена. Прието е,
че за това са представени са документи и съответни доказателства, а посадъчният
материал е с доказан произход. Установено е, че площта на създадените нови
трайни насаждения е минимум 2 дка, като е представен документ за закупуването /Фактура № **********/30.11.2017 г./, банкови документи, удостоверяващи плащането, и такива за предаването на
300 бр. фиданки.
Предвид всичко гореизложено, съдът счита, че обжалваният акт е несъответен на материалноправните предпоставки по чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Заявителката е доказала постигане
на заложената в бизнесплана и договора специфична цел, тъй като е увеличила
икономическият размер на стопанството си с минимум 2 000 евро, измерен в
СПО, тъй като при проверките е установено, че е засадила костилкови овощни
видове /череша/, в случая: дива череша, върху което насаждение е изчислен и първоначалния
икономически размер на стопанството й, прието за допустимо за подпомагане, с
което е постигнала и заложения в договора специфичен резултат – създаване на
нови трайни насаждения – най-малко 2 дка.
Същевременно, нито актът, нито административната
преписка съдържат конкретни фактически основания, обусловящи прилагането на т.8
и т.11 от чл.37, ал.1 от Наредбата, поради което спрямо тях не може да бъде
осъществен съдебен контрол за материална законосъобразност и в тази част актът
е немотивиран.
Съобразно гореизложено се налага извода, че оспореният
АУПДВ е незаконосъобразен. По отношение на него са налице основанията по
чл.146, т.4 и т.5 от АПК и същият следва да бъде отменен, а преписката да се
изпрати на Областна дирекция София на ДФЗ за произнасяне по заявката за второ
плащане на Д.Н.Ю. - Заявка за плащане
14/06/3/0/01813/3/01 от 23.11.2018 г.,
подадена на 23.11.2018 г., при спазване на указанията по прилагане на
закона, дадени решението.
По разноските:
Предвид извода относно изхода на делото съдът намира
за основателно искането на жалбоподателката за присъждане на направените
разноски. Същата е представила списък по чл.80 от ГПК, както и документи,
доказващи направените разходи. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден
да й заплати сумата от 1640,00 лв. /хиляда шестстотин и четиридесет лева/, от които: 10,00 лв.
/десет лева/ - внесена държавна такса, 1430,00 лв. /хиляда четиристотин и
тридесет лева/ - платено адвокатско възнаграждение, 200,00 лв. /двеста лева/ -
внесено възнаграждение за вещо лице.
Претенцията
на ответника за разноски – юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за
вещи лица, следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд -
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване
на публично
държавно вземане № 14/06/3/0/01813/3/01/04/01 от 30.12.2019 г., издаден от
директора на Областна дирекция – София на Държавен фонд „Земеделие”, с който, на основание чл.37, ал.1, т.2, т.3, т.8 и т.11 от Наредба №10 от 10.06.2016 г.
за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитите на малки стопанства”
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитите на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., във връзка с чл.9, ал.1, т.2, т.4,
т.8 и ал.2, т.1 от Договор № 14/06/3/0/01813 от 09.06.2017 г., чл.59, ал.1 и 2 от Административно-процесуалния
кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-процесуалния кодекс, и чл.20а, ал.1 от Закона
за подпомагане на земеделските производители е отказано изплащането на финансовата
помощ общо в размер на 9797,00 лв., представляваща второ плащане по Договор №
14/06/3/0/01813 от 09.06.2017 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00 лв., съгласно таблица 1 към АУПДВ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ИЗПРАЩА преписката на Областна
дирекция – София на Държавен фонд „Земеделие” за произнасяне по Заявка за плащане
14/06/3/0/01813/3/01 от 23.11.2018 г., подадена от Д.Н.Ю., при спазване на указанията по
прилагане на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна
дирекция – София на Държавен фонд „Земеделие” да
заплати на Д.Н.Ю.
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 1640,00 лв. /хиляда шестстотин и четиридесет
лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, 1430,00 лв.
/хиляда четиристотин и тридесет лева/ - платено адвокатско възнаграждение,
200,00 лв. /двеста лева/ - внесено възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/