Протоколно определение по дело №2208/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5389
Дата: 20 ноември 2024 г.
Съдия: Даниела Борисова
Дело: 20231100202208
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 5389
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.а Б.
СъдебниЕлмина Кр. Юркина

заседатели:Стефка Н. Дамянова
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
и прокурора К. Ив. Б. Л. Ив. Н. К. Ив. Б. З. Сп. М. К. Ив. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Д.а Б. Наказателно дело от общ
характер № 20231100202208 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:35 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Т. В. М. – редовно уведомен от
предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. В.
Б. от САК, редовно упълномощен защитник, с пълномощно
по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Л. Х. В. – редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, се явява лично и с адв. Т. Й. от
САК, редовно упълномощен защитник, с пълномощно за
съдебната фаза на наказателния процес от днес.

ПОДСЪДИМИЯТ Г. Л. С. – редовно уведомен от
предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. Е.
Г. от САК, редовно упълномощен защитник, с пълномощно
за съдебната фаза на наказателния процес от днес.

ПОДСЪДИМИЯТ Г. Й. И. – редовно призован, явява се
лично и с адв. Г. Ч. от САК, редовно упълномощен
защитник по делото.

1
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Г. А. И.
редовно уведомена по телефона чрез адв. Р. И., за който
по делото е налично пълномощно, не се явява.
За свидетелката И. е постъпила справка от ГД “ГП“
СДВР, откъдето се установява, че същата е напуснала
пределите на Република България през ГКПП Аерогара
София на 26.08.023 г., след която дата няма
регистрирано влизане обратно на територията на
страната.

СВИДЕТЕЛИТЕ:
Е. З. Т. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично.
К. Р. З. – редовно призована по телефона на
18.10.2024 г., както и редовно призована на 29.10.2024
г. чрез Р. З., баща, на адреса в град Пловдив, ж.к.
Тракия, бл. ****, не се явява.
К. П. А. – редовно уведомена по телефона, явява се
лично.
Л. Н. Б. – редовно уведомена, явява се лично.
СВИДЕТЕЛКАТА Б.: Сключила съм брак и новата ми
фамиЛ. е К..
Я. С. П. – нередовно призована, не се явява.
Изпратената до същата призовка на адреса в град София,
ул. **** е върната по делото в цялост, ведно с докладна
записка от Началника на 04 РУ-СДВР, от която се
установява, че свидетелката П. е търсена многократно на
адреса, както и на известните за нея мобилни телефонни
номера, но връзка с нея не е установена. В докладната
записка е посочено, че на 31.10.2024 г. е посетен
горепосоченият адрес.
Т. М. Т. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично.
2
Л. И. Ц. – редовно призована на 30.10.2024 г. на
адреса в град София, ж.к. Гоце Делчев, бл. ****, чрез
своя пълнолетен брат Г. Ц., не се явява.
От свидетелката Ц. по делото е налична молба, с
която заявява, че не желае да се конституира в
качеството на частен обвинител и граждански ищец срещу
подсъдимите по делото.
Х. А. К. – редовно призована, явява се лично.
Ф. Т. Б. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично.
Т. Д. М. – редовно призована чрез своята майка на
23.10.2024 г. на адреса в село Якимово, област Монтана,
ул. ****, не се явява.
За свидетелката М. е постъпила справка от ГД“ГП“,
откъдето се установява, че по отношение на нея е
регистрирано последно излизане извън територията на
Република България през ГКПП Аерогара София на
18.02.2024 г., след която дата няма регистрирано
обратно влизане в страната.
В залата присъства Р. С..

АДВ.Й. и АДВ.Г.: Получили сме препис от
разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на
делото в разпоредително заседание. Запознати сме с
него.

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Не желая да се конституирам в
качеството на граждански ищец и частен обвинител срещу
подсъдимите.
СВИДЕТЕЛКАТА А.: Не желая да се конституирам в
качеството на граждански ищец и частен обвинител срещу
подсъдимите.
СВИДЕТЕЛКАТА К.: Не желая да се конституирам в
3
качеството на граждански ищец и частен обвинител срещу
подсъдимите.
СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Не желая да се конституирам в
качеството на граждански ищец и частен обвинител срещу
подсъдимите.
СВИДЕТЕЛКАТА К.: Не желая да се конституирам в
качеството на граждански ищец и частен обвинител срещу
подсъдимите.
СВИДЕТЕЛКАТА Б.: Не желая да се конституирам в
качеството на граждански ищец и частен обвинител срещу
подсъдимите.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от 07.10.2024 г., депозирана
от свидетелката Г. А. И., с която желае да се
конституира в качеството на частен обвинител и в
качеството на граждански ищец срещу подсъдимия Л. Х.
В., както и претендира причинени й неимуществени вреди,
от непозволено увреждане на основание чл. 45 ЗЗД, в
размер на 120 000 лева.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че следва да бъде даден ход в
днешното съдебно заседание. Неявяването на свидетелката
Я. П. въпреки, че е нередовно призована, считам, че не
е пречка за даване ход на делото. Спрямо нея следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 247г, ал. 3 НПК, тъй
като тя видно от докладната записка не е могла да бъде
намерена на посочения от нея адрес в страната.
Гражданският ищец и частен обвинител по делото И. е
редовно призована чрез своя повереник, който също не се
явява, поради което считам, че и това не се явява
пречка по хода на делото.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед становището на страните намира, че с
4
оглед редовната процедура по призоваването им не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ констатира, че конституираната в качеството
на частен обвинител и граждански ищец Г. А. И. е
редовно призована за датата на днешното съдебно
заседание, чрез адв. Р. И., за който по делото се
съдържат доказателства за редовно процесуално
представителство. Адвокат Р. И. е редовно уведомен за
датата на днешното съдебно заседание, не се явява и не
сочи уважителни причини за неявяването си. За частният
обвинител и граждански ищец Г. И. са постъпили данни,
че същата е напуснала пределите на Република България
на 26.08.2023 г., след която дата не се е завърнала
обратно на територията на Република България. Не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото и
поради неявяването на свидетелката П., т.к. същата не е
намерена на известния за нея по делото адрес и мобилни
телефонни номера.
Ето защо водим от горното Съдът намира, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимите по
делото:
Т. В. М. – на 27 години, роден на **** г. в град
София, българин, български гражданин, неосъждан, женен,
висше образование, управител на „Т.М.“ АД, постоянен
адрес в град София, ул. **** и настоящ адрес в град
София, кв. Бояна, ул. ****, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия М. по НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Разбирам правата си по НПК, бяха ми
разяснение от Съда. Нямам искания за отвод на
5
председателя на съдебния състав, прокурора и съдебния
секретар.

Л. Х. В. – на 43 години, роден на **** г. в град
София, българин, български гражданин, осъждан, неженен,
основно образование, управител на фирма за почистване
„Б.***“ ЕТ, постоянен адрес в град София, ж.к. **** и
настоящ адрес в град Костинброд, ул. ****, ЕГН ****.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия В. по НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Разбирам правата си по НПК, бяха ми
разяснение от Съда. Нямам искания за отвод на
председателя на съдебния състав, прокурора и съдебния
секретар.

Г. Л. С. – на 36 години, роден на **** г. в град
Пазарджик, неосъждан, неженен, висше образование,
управител на фирма „П.Т.А.“ ООД, постоянен адрес в град
София, ул. ****, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия С. по НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Разбирам правата си по НПК, бяха ми
разяснение от Съда. Нямам искания за отвод на
председателя на съдебния състав, прокурора и съдебния
секретар.

Г. Й. И. - на 38 години, роден на **** г. в град
Бяла Слатина, българин, български гражданин, осъждан,
разведен, основно образование, работещ в „К.“ ЕООД като
шофьор/дистрибутор, постоянен адрес в град Севлиево,
ул. **** и настоящ адрес в село Крушовица, област
Враца, община Мизия, ул. ****, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия И. по НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ И.: Разбирам правата си по НПК, бяха ми
разяснение от Съда. Нямам искания за отвод на
6
председателя на съдебния състав, прокурора и съдебния
секретар.

АДВ.Б.: Нямам искания за отвод на председателя на
съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
АДВ.Й.: Нямам искания за отвод на председателя на
съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
АДВ.Г.: Нямам искания за отвод на председателя на
съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
АДВ.Ч.: Нямам искания за отвод на председателя на
съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Нямаме искания по
доказателствата.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по
доказателствата.
СЪДЪТ с оглед липсата на доказателствени искания от
страните по реда на чл. 275 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Делото е родово и место подсъдно на СГС
с оглед повдиганите обвинения на подсъдимите.
Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Считам, че на досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване правата на обвиняемите лица и на
пострадалите такива.
Относно разглеждане на делото по реда на особените
правила, към настоящия момент сс защитата на
7
подсъдимите Л. В. и Г. И. сме постигнали принципно
съгласие за решаване на делото със споразумение по реда
на Глава 29 НПК. За вида и размера на наказанието
относно подсъдимия Г. И. сме постигнали договорка, а
това за подсъдимия Л. В. е в процес на преговори.
Относно подсъдимите Т. М. и Г. С. няма основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила.
Не са налице основания за предприемане на
процедурните действия по т. 5 на чл. 248 НПК, както и
няма основания за промяна на мерките за процесуална
принуда, които са взети на подсъдимите.
Нямам искания за събиране на нови доказателства и
моля да насрочите дело по общия ред.

АДВ.Ч.: Поддържам казаното от прокуратурата по
всички точки, включително и по т. 2, че не са налице
допуснати съществени процесуални нарушения и по т. 4,
че желаем делото да бъде решено по реда на Глава 29
НПК.

АДВ.Й.: Считам, че делото е подсъдно на СГС.
Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По отношение на допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, аз продължавам да твърдя така,
както съм твърдял в предходното разпоредително
заседание, че моят подзащитен все още не знае и не е
обяснено в обвинителния акт, кога и при каква
фактическа обстановка е организирал това ОПГ, камо ли
като ръководител. Съображенията ни са по отношение на
В. в неяснотата на обвинителния акт, кога при каква
форма на вината и при какви обстоятелства е решил да
създаде така твърдяната ОПГ, с кои лица го е създал и
8
каква е йерархичната структура на тази ОПГ.
Съгласно решение № 193 от 26.03.2024 г. по н.д. №
1073/2023 г. на Първо наказателно отделение на ВКС с
докладчик съдия Деница Вълкова, съдът е върнал делото
за ново разглеждане поради това, че в предявеното
обвинение не са налице достатъчно данни затова дали
описаното в обвинителния акт деяние представлява
престъпление. Тук е моментът да спомена по отношение на
това, което е заявило държавното обвинение, а именно
структурирането на организираната престъпна група.
На следващо място съгласно Решение на Европейския
съд по дело С-608/2021 от 25.05.2023 г. относно
началния момент на получаване на информация за
престъпното деяние, в извършване на което е заподозряно
и обвинено едно лице, както необходимите подробности за
съдържанието на обвинение, съгласно качественият
критерии на чл. 6, § 1 от Директива 2012/13 на
Европейския парламент и на Съвета относно правото на
информация в наказателното производство от 22.05.2012
г., като се ръководи от принципите приложени в
съдържанието на обвинителния акт съгласно Тълкувателно
решение № 2/2002 на ОСНК на ВКС намира, че в
обвинителния акт следва да фигурират описания на всички
факти, включително ако са известни времето и мястото
свързани с престъпното деяние, в извършването на което
лицето е заподозряно или обвинено, както и евентуалната
правна квалификация на предполагаемото престъпление
следва да се предоставя с достатъчно подробности, като
се оттича стадият, на който се намира наказателното
производство, когато подобно описание се дава, за да се
гарантира справедливостта на производството и да се
позволи ефективно упражняване на правото на защита.
В обвинителния акт за нас не става ясно кога и при
каква фактическа обстановка е създадена тази ОПГ и
9
откъде на къде В. е ръководителят й, както и самата
йерархична структура. Това намирам аз като нарушение.
Не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила.
Разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник не се налага, както и извършването на съдебно
следствени действия по делегация.
Не считам, че има основания за промяна на взетите
мерки за процесуална принуда.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства.

АДВ.Б.: И аз като колегите преди мен считам, че
делото е родово и подсъдно на СГС съгласно повдигнатите
обвинения.
Не считам, че са налице основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
И към днешното съдебно заседание считам, че са
налице предпоставките за преценка на обстоятелствата,
съгласно които Съдът трябва да прецени дали са
допуснати в хода на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения отстраними, водещи до
ограничаване правото на предадените на съд лица да
разберат обвинението, за което са предадени на съд.
Както правилно отразихте обстоятелството, че веднъж
производството е било разглеждано по настоящата
процедура, не обвързва настоящия съдебен състав в
изводите и аргументите правени до този момент, защото
постановените съдебни актове нямат сила на присъдено
нещо. Не случайно законодателят е предвидил при подобни
хипотези да бъде проведено отново разпоредително
заседание, затова ще си позволя в днешното съдебно
заседание отново да занимая Съда с твърдението си, че с
10
внесения за разглеждане обвинител акт са допуснати
съществени отстраними процесуални нарушения, довели до
ограничаване правата на моя подзащитен, изразяващи се в
следното:
Действително, макар и във внесения обвинителен акт
наблюдаващият по делото прокурор да се е опитал в
голяма степен да изложи множество аргументи за данни и
факти, касаещи обвинението, считам, че може би от точно
този му опит е допуснал много грешки, водещи до
противоречие на факти описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт и съответно посочени в диспозитива
на повдигнатите обвинения.
На първо място на лист 3 от обвинителния акт е
описано, че подсъдимият В. е разговарял с подсъдимите
лица в различни периоди на месец февруари, като им
обяснил, че желае да осъществява конкретна престъпна
дейност, а на по-късен етап им обяснил и по каква схема
възнамерява да се случи.
За защитата, както и за подсъдимото лице не става
ясно какво е визирал прокурорът в твърдението си, че на
един по-късен етап това се е случило, както и какво е
имал предвид, посочвайки различни периоди на месец
февруари, тъй като в диспозитива на повдигнатото на М.
обвинение на лист 28 от обвинителния акт е отразено, че
групата е започнала да действа в началото на месец
февруари 2019 г., тоест тук влизаме в едно явно
противоречие, защото от една страна се излагат
твърдения за различни периоди на месец февруари, след
това се излагат твърдения, че на един по-късен етап
това се е случило, а в действителност обвинението касае
като начален период на действие на групата началото на
февруари 2019 г.
На следващо място на лист 5 от обвинителния акт се
твърди, че подсъдимият В. освен, че е бил едноличен
11
ръководител, той е и взимал решения за вторична
престъпна дейност на групата, еднолично е разпределял
задачите между участниците в нея. Това твърдение обаче
е в сериозно противоречие с повдигнатото обвинение по
чл. 159г НК, което фиксира, че деянието е изпълнено в
изпълнение на решение на ОПГ, защото основното
твърдение, че всички решения и схема на действие са
били вземани еднолично, а не при съгласуване на волите
на участниците в нея. При това положение се губи
необходимото съучастие между страните по смисъла на чл.
321, ал. НК.
На лист 4, както и на лист 5, лист 6, лист 26 от
обвинителния акт се твърди, че участниците са част от
сдружение, а не от група, което води до друга правна
квалификация, а именно така по чл. 321, ал. 6 НК, а не
на чл. 321 ал. 1 НК, каквото обвинение е повдигнато на
подсъдимите лица. Считам, че тази формулировка
накърнява правото на защита, тъй като е невъзможно
същите да разберат срещу кои факти и срещу какво
обвинение следва да организират своята защита, като
считам, че по този начин дори и самата защита е
поставена в състояние на неефективност в упражняване на
дейността си на защита по това дело.
Това са основните аргументи, които според защитата
към настоящия момент в цялост не са коментирани, дори и
при предходното разглеждане на делото, особено
касателно обстоятелството кога реално е създадена
твърдяната организирана престъпна група.
На следващо място считам, че към настоящия момент
не са налице основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила, поне по отношение на моя
подзащитен като в случай, че някои от други лица желае
да приключи споразумение по реда на Глава 29 НПК, ние
ще изразим съгласие за това нещо.
12
Във връзка с т. 5 на чл. 248, ал. 1 НПК не считам,
че са налице предпоставки за разглеждане на делото при
закрити врата, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник, както и извършване на
съдебно следствени действия по делегация.
Във връзка с т. 6 на чл. 248, ал. 1 НПК, към
настоящия момент моят подзащитен е с мярка за
неотклонение 1 000 лева, като аз моля почитаемият
съдебен състав, като съобрази обстоятелството, че той е
неосъждан, семейно и социално ангажиран и от момента на
привличането му в качеството на обвиняем до настоящия
момент са изтекли повече от 3 години и половина, да
приеме, че по отношение на него би могла да бъде
определена мярка за неотклонение „Подписка“, както
спрямо повечето от подсъдимите лица. Не би било пречка
за правилното развитие на процеса, още повече, че през
всички тези години г-н М. по никакъв начин не се е
опитвал да препятства или шиканира воденето на
наказателното производство.
Към настоящия момент нямам искания за събиране на
нови доказателства.
Моля делото да бъде нарочено в открито съдебно
заседание, като поне за първите съдебни заседания,
когато ще бъдат разпитвани свидетелите пострадали от
престъплението, първото съдебно заседание да бъде само
с техните разпитите, тъй като предполагам, че ще
отнемат по-дълго време. В този смисъл Ви моля да бъде
Вашето определение.

АДВ.Г.: Делото е подсъдно на този състав на СГС.
Не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателно производство.
Считам, че не е допуснато на досъдебното
13
производство съществено процесуално нарушение, което да
е довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите, пострадалите или техните защитници.
Също така не са налице основания за разглеждането
на делото по особените правила по отношение на моя
подзащитен.
Не са налице обстоятелства делото да бъде
разглеждано при закрити врата, привличане на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник, както и извършване
на съдебно следствени действия по делегация.
Също като колегата считам, че подзащитният ми С. му
е определена най-тежката в сравнение с другите
подсъдими мярка за неотклонение, а именно „Парична
гаранция“ в размер на 5 000 лева. Считам, че
подсъдимият С. е с перфектно процесуално поведение,
както в досъдебното производство, така и в съдебното.
Единствено той няма обвинение за вторична престъпна
дейност, а единствено за така наречено участие в ОПГ.
Както е видно от обвинителния акт, същият е с най-
кратно участие в твърдяната ОПГ, затова мисля, че
целите на мерките ще бъдат изпълнени, дори ако му бъде
определена „Подписка“, затова ще ви моля да измените
мярката му.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства и
моля да насрочите дело в открито съдебно заседание с
призоваване на първите свидетели по обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че обвинителният акт отговаря
на изисквания на чл. 246 НПК. В него ясно е посочено
времето, мястото и начинът на извършване на деянието от
всеки един от подсъдимите. Относно противоречието,
което адв. Б. каза, действително на страница 3 на
обвинителния акт е записано, че в средата на месец
февруари обвиняемият В. е разговарял, но това касае
14
обвиняемите Д. и С., а тяхното обвинение е от средата
на месец февруари, а относно нейният подзащитен Т. М.,
в обвинителния акт се твърди, че се касае за началото
на месец февруари, когато е била създадена групата и
тогава В. е разговарял с М. и И. и именно диспозитивът
на неговото обвинение е, че е от началото на февруари
2019 г. така, че такова противоречие не сезирам.
Единственото, което виждам аз е, че има очевидна
фактическа грешка в диспозитива. Изписано е името на Г.
Д. Д., за който изобщо не се твърдят никакви факти за
участие, това е останало от някъде другаде така, че
моля Съдът да даде законоустановения седмодневен срок
за отстраняването й по реда на чл. 248а, ал. 1 НПК.
АДВ.Б.: Посочих, че на лист 3 е описано, че В. е
разговарял с останалите подсъдими в различни периоди на
месец февруари, което е коректно и им обяснил какво
смята да прави, а на един по-късен етап, което за
защитата остава като неясно какво означава на един по-
късен, след месец, два, половин година е казал и по-
какъв начин ще бъдат реализирани неговите планове,
тоест се изнася един проблем, който е доста съществен,
защото от една страна се твърди, че групата действа от
началото на месец февруари, а в един друг момент се
твърди, че в различни моменти на месец февруари е
съобщил своето намерение, а на някакъв по-късен етап е
казал и по какъв начин ще действа въпросната група.
Това е противоречието, което според защитата е
съществено, защото няма как едно лице да участва от
началото на месец февруари в ОПГ, след като към този
период не е било ясно кога и по какъв начин това ще се
случи, след като самият ръководител на по-късен етап ги
е уведомил как ще действа въпросното формирование.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че в хода на съдебното
следствие ще бъдат изяснени всички тези неясноти, но
обвинителният акт е годен да постави началото на
15
съдебния процес.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Поддържам казаното от моя адвокат.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Поддържам казаното от моя адвокат.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Поддържам казаното от моя адвокат.
ПОДСЪДИМИЯТ И.: Поддържам казаното от моя адвокат.
Желая да сключа споразумение с прокуратурата.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание Съдът, съобразявайки
исканията, доводите и възраженията на страните, по
въпросите визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1
НПК, намира за установено следното:
Делото е родово и место подсъдно на Софийски
градски съд.
Не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
Не са налице основанията по чл. 248, ал. 1, т. 5
НПК за разглеждане на делото при закрити врати,
привличане на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на резервен защитник, преводач или
тълковник и извършване на процесуално-следствени
действия по делегация.
Не са налице процесуални пречки за разглеждане и
приключване на делото по реда на Глава 29 НПК по
отношение на подсъдимия Г. И. дотолкова, доколкото от
страна на неговия процесуален представител адв. Ч. се
прави искане за приключване на наказателното
производство спрямо подсъдимия Г. И., а именно по
диференцираната процедура на Глава 29 НПК със
споразумение, в каквато насока се заявява желание и от
подсъдимия И..
От страна на останалите подсъдими и техните
процесуални представителите не се правят искания за
16
разглеждане на делото по някоя от диференцираните
процедури, предвидени в НПК.
Съдът, съобразявайки становището на адв. Б. и адв.
Й. и направените от тях възражения, за допуснати в хода
на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на техните
подзащитни, а именно на подсъдимия Т. М. и подсъдимия
Л. В., по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, намира
същите за допустими и основателни.
Съдът, след като се запозна внимателно с внесения
от държавното обвинение обвинител акт, констатира, че
същият е неясен и вътрешно противоречив, което води до
извод за допуснати съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила в хода на досъдебното
производство, с които са ограничени процесуалните права
на подсъдимите В. и М., а също така и на подсъдимият
И.. Така, Съдът констатира, че е налице противоречие
между обстоятелствената част и диспозитива на
обвинителния акт, от една страна, както и е налице
вътрешно противоречие в обстоятелствената част на
обвинителния акт, от друга страна, както по отношение
на повдигнатото на подсъдимия В. обвинение, с твърдение
за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пред. 2,
т. 1, вр. ал. 1 НК, така и по отношение на обвиненията,
касаещи вторичната престъпна дейност, за която е
ангажирана наказателната отговорност на всеки един от
подсъдими лица, чрез внесения в съда срещу тях
обвинител акт.
На първо място следва да се посочи, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт държавният
обвинител действително е описал факти и обстоятелства,
свързани с дейността на подсъдимия В. по организиране
на ръководената от него организирана престъпна група.
17
Вярно е, че държавният обвинител е възприел в своето
обвинение само една от формите на изпълнителното деяние
по чл. 321, ал. 1 НК, като е вменил на подсъдимия В.
единствено противоправно извършени от него действия по
ръководене на организирана престъпна група, но не и
действия по организиране на така ръководената от него
престъпна група. В случая държавният обвинител не може
да бъде упрекнат в тази насока, защото само и
единствено в неговите прерогативи е да прецени какво
обвинение, за какви факти и обстоятелства и на кое лице
следва да повдигне чрез внесения в съда обвинител акт
обвинение. В конкретния случай, обаче, така описаните
факти и обстоятелства в обстоятелствената част на
обвинителния акт по организиране на престъпната група,
която се твърди, че е ръководена впоследствие от
подсъдимия В., с цел изпълнение на вторичните
престъпления, за извършване на които се твърди, че е
създадена тя, рефлектира на правото на защита на всяко
едно от подсъдимите лица и това е така, тъй като в
обстоятелствената част на обвинителния акт са описани
или така, както каза и адв. Б., различни периоди, през
които държавният обвинител счита, че първоначално е
била организирана лично от подсъдимия В. организираната
престъпна група, в която са участвали и останалите
подсъдими по делото лица, за което държавният обвинител
посочва различни периоди, в началото и средата на месец
февруари 2019 г., в които периоди твърди, че е била
създадена организираната престъпна група от подсъдимия
В., и в които периоди според държавния обвинител,
подсъдимия В. е мотивирал останалите подсъдими като
участници в нея да вземат участие. Така възприетите
периоди, касателно повдигнатото на подсъдимия В.
обвинение, влизат в противоречие с възприетото от
прокурора, като време на осъществяване на вторичната
престъпна деятелност от участниците в организираната
18
престъпна група. Ето защо в случая не е ясно началото
на времето, от което според прокурора, не само се
организира ръководената от подсъдимия В. организирана
престъпна група, с участници останалите подсъдими, но и
от кога започва да се осъществява вторичната престъпна
деятелност, с оглед мотивирането на всеки един от
подсъдимите да се включи в нея, предвид твърдението, че
в различни периоди на месец февруари всеки един от
подсъдимите е станал член на групата.
Така в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът, както се каза, сочи, че групата е
организирана чрез нейното създаване, както в началото
на месец февруари, така и в средата на месец февруари
2019 г., но от друга страна тази група, ръководена от
подсъдимия В., според прокурора, е започнала да
реализира, да осъществява вторичната престъпна
деятелност в периода считано от 18.02.2019 г. или през
периода, в който според прокурора единствено се твърди,
че е била създадена организираната престъпна група, или
това е станало преди още, отново според описанието в
обстоятелствената част на обвинителния акт, да е
започнало от подсъдимия В. набирането на свидетелките
по настоящето дело, с цел да осъществяват те срещу
заплащане сексуални услуги. Това е така, тъй като от
обстоятелствената част на обвинителния акт не може да
се установи достатъчно фактологически ясно как, по
какъв начин и на коя дата или по кое време всяка една
от пострадалите по делото свидетелки е била набрана.
Дали същата е била набрана лично от подсъдимия В.,
както се твърди в обстоятелствената част на
обвинителния акт, или тя е била набрана в резултат на
взето решение от всички участници в организираната
престъпна група, която е ръководена от подсъдимия В.
или така както се твърди в диспозитива на обвинителния
акт.
19
В случая противоречието се състои в това, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
изрично е посочил, че всички решения във връзка с
дейността на групата са се вземали еднолично от нейния
организатор и ръководител подсъдимият В., който
еднолично разпределял задачите между участниците в
сдружението и контролирал еднолично тяхното изпълнение.
Изрично прокурорът в обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочил, че подсъдимият В. еднолично
е ръководел групата, еднолично е разпределял задачите
между участниците в нея, еднолично е определял цените
на предлаганите от свидетелките сексуални услуги, като
е изисквал от участниците в организираната престъпна
група, или останалите четирима подсъдими, да охраняват,
да транспортират свидетелките до съответните адреси,
където ще предоставят сексуални услуги, след което
ежедневно да му се отчитат, поради обстоятелството, че
подсъдимия В. разпределял и съответното за всеки един
от подсъдимите заплащане, за участието им в
ръководената от него организирана престъпна група.
Независимо от посоченото от Съда до момента, то от
друга страна, прокурорът в обстоятелствената част на
обвинителния акт на свой ред сочи и, че всички решения
по изпълнение на вторичната престъпна дейност са се
взимали общо от всички участници в организираната
престъпна група, ръководена от В.. По този начин за
Съда остава неясна волята на прокурора, как и по какъв
начин се е осъществявала не само престъпната деятелност
лично от подсъдимия В., но как и по какъв начин се
осъществявала престъпната деятелност от всеки един от
подсъдимите като участници, с цел постигане на целите,
за които според прокурора е била организирана и
създадена престъпната група по инициатива на подсъдимия
В..
Тук е мястото да се посочи още, че отново според
20
прокурора ролите на участниците в престъпната група са
били структурно разпределени отново от подсъдимия В.,
тъй като се сочи в обвинителния акт, че всеки един от
обвиняемите изпълнявал функциите си съобразно
първоначалната уговорка, която имал с ръководителя на
престъпното сдружение.
На следващо място, в обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочено още от държавния обвинител,
че подсъдимият В. лично е набрал и мотивирал всяка една
от свидетелките да участва в предоставяне на сексуални
услуги на различни мъже срещу заплащане, при което не
става ясно дали в тази дейност на В. са участвали и
останалите подсъдими лица, тъй като се твърди от
обвинението, че всеки един от тях е участвал и в
престъпните намерения по набиране на жени, с цел те да
предлагат сексуални услуги срещу заплащане. На свой
ред, в обстоятелствената част на обвинителния акт също
така е посочено, че подсъдимият В. към момента, в който
е мотивирал отделните лица от женски пол да извършват
срещу заплащане сексуални услуги, им е обещавал и лично
да получават материална облага за извършваната от тях
дейност, в размер на част от получената парична сума от
клиента, а който са предоставили сексуалната услуга.
На последно място, така описаното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, от
държавния обвинител, влиза в противоречие с диспозитива
на същия, по отношение на повдигнатите обвинения на
подсъдимия Г. И. и на подсъдимия Т. М., тъй като в
диспозитива на обвинителния акт прокурорът е вменил на
И. и на М. извършени от всеки един от тях противоправни
действия на 19.02.2019 г., или около 03:00 часа на М. и
около 06:00 часа на И., свързани с транспортирането на
свидетелката Л. Н., както и с твърдения за това, че
предварително е била уговорена лично от тези двама
21
подсъдими със свидетелката Н. сумата, срещу която тази
свидетелката е следвало да предостави сексуални услуги,
за които твърдения обаче, никъде в обстоятелствената
част на обвинителния акт не се съдържат факти и
обстоятелства, касаещи тези обстоятелства, а именно, че
двамата подсъдими И. и М. са обещали на свидетелката Н.
да й заплатят срещу предоставената от нея сексуална
услуга парични суми в размер на 1 200 и на 400 лева.
Напротив, в обстоятелствената част на обвинителния акт
изрично е посочено, че сумите, които жените е следвало
да получат за предоставяните от тях сексуални услуги
са били предварително определяни и то лично именно от
подсъдимия В.. Не е ясно също така, както каза и адв.
Б., как и по какъв начин нейният подзащитен М. е
транспортирал свидетелката Л. Н. на посочената в
диспозитива на обвинителния акт дата или до мястото, на
което същата е следвало да предостави сексуалните
услуги, предварително уговорени лично, според
обстоятелствената част на обвинителния акт, от
подсъдимия В..
Всички тези неясноти в обвинителния акт поставят
Съда в невъзможност да разбере точно волята на
държавното обвинение. Също така всички така
констатирани процесуални нарушения, водят до
ограничаване правото на защита на подсъдимите лица да
разберат ясно, точно и недвусмислено волята на
прокурора, а именно за какви факти и обстоятелства
същият счита, че следва да бъдат наказателно
санкционирани.
По отношение на възражението на адв. Б., относно
правната квалификация на престъплението, а именно дали
се касае до организирана престъпна група или до
престъпно сдружение, то това възражение е неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение затова, защото
изрично в разпоредбата на чл. 93, т. 20 НК е дадено
22
тълкувание, от законодателя, на института на
организирана престъпна група и в тази насока, макар
изказът на прокурора да не е процесуално прецизен, то
не е пречка това процесуално, според защитата,
нарушение да бъде изяснено в хода на съдебната фаза на
наказателния процес, т.к. със същото не се ограничава
правото на защита на страните в процеса.
Вярно е, че в обвинителният акт е включено лице с
имена Г. Д. Д., за което лице липсва и няма повдигнато
обвинение, няма и постановление за привличане в
качеството му на обвиняем, при което не е ясно каква е
неговата роля в организирана престъпна група.
Действително, с оглед заявеното от прокурора, това лице
може да бъде изключено от обвинението по реда на чл.
248а, ал. 1 НПК, но с оглед на гореизложените от Съда
съображения, за допуснати съществени процесуални
нарушения на процесуалните правила в хода на
досъдебното производство, с които се нарушават
процесуалните права на подсъдимите и се ограничава
тяхното право на защита, то при връщане на делото на
прокурора и това процесуално несъответствие в
обвинителния акт би могло да бъде отстранено от
държавния обвинител.
Следва в заключение да се посочи, че
обстоятелствената част на обвинителния акт очертава
рамките на доказване на обвинението в съдебната фаза на
наказателния процес така, както постановява
Тълкувателно решение 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, т.к. на
доказване подлежат всички факти и обстоятелства, които
са описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Същите следва да бъдат ясно, недвусмислено и
несъмнено разбираеми, за да може и подсъдимите да
организират своето право на защита в пълнота.
В конкретния случай внесеният обвинителния акт е
23
неясен, фактологически неточен, създава неясноти, които
не могат да бъдат преодолени в хода на съдебната фаза
на наказателния процес, а ако Съдът приеме така
обвинителния акт, би допуснал свое вмешателство в
работата на прокуратурата, а именно да установи
вероятно факти и обстоятелства, срещу които подсъдимите
не са се защитавали в хода на досъдебното производство,
макар и същите да са били налични по делото.
По отношение на времето на инкриминираните деяния е
необходимо да се посочи, че за разлика от описанието
на престъпната деятелност, дадена от прокурора по
отношение на всеки един от подсъдимите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, то в
диспозитива на същия, прокурорът вече си служи с
конкретни дати, на които счита, че организираната
според него от подсъдимия В. престъпна група, и
съответно ръководена от него, е започнала да
осъществява своята престъпна дейност, или както е
посочено най-ранната дата би била 18.02.2019 г. Също
така Съдът намира, че е налице противоречие относно
инкриминираното време, в което прокурорът счита, че е
започнала дейността на организираната престъпна група,
не само по нейното създаване, организиране и
ръководене, но и по отношение на времето на
осъществяване на вторичната престъпна деятелност от
участниците в групата, сочейки различни периоди - от
неустановени дати, в началото на месец февруари,
средата на месец февруари, края на месец февруари 2019
г. и 18.02.2019 г., при което и при така формулирания
начин на обвинението, Съдът отново ще бъде поставен в
ситуация сам да прецени съответно, кое е времето от
неустановена дата в начало на месец февруари, от
неустановена дата в средата на месец февруари и от
неустановената дата в края на месец февруари 2019 г.
или 18.02.2019 г. Всички тези неясноти биха могли да
24
бъдат отстранени при връщане на делото на
прокуратурата, с цел изготвяне на един ясен обвинител
акт, който да съответства на изискванията на чл. 246,
ал. 2 НПК и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на
ВКС.
По изложените по-горе съображения Съдът намира, че
в хода на досъдебното производство са допуснати
съществени, но отстраними процесуални нарушения на
процесуалните права на подсъдимите и на техните
защитници, с които се ограничава тяхното право на
защита, а именно да я организират в пълнота.
По отношение на искането на адв. Б. и на адв. Г. за
изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите М.
и С., Съдът намира, че са налице основанията и
предпоставките по чл. 270 НПК за изменение на взетите
по отношение на двамата подсъдими мерки за
неотклонение.
Действително, по отношение на двамата подсъдими е
повдигнато обвинение, с твърдение за извършено тежко
умишлено престъпление. По делото се съдържат обем от
доказателства, обезпечаващи вероятната съпричастност на
двамата подсъдими към инкриминираните деяния, за които
са привлечени към наказателна отговорност. В същото
време обаче Съдът намира, че не са налице двете дадени
помежду си в алтернативност предпоставки, а именно
обвиняемият М. и обвиняемият С. да се укрият и по този
начин да възпрепятстват по-бързото приключване на
воденото срещу тях наказателно производство. Видно от
материалите по делото е, че обвиняемият М. и
обвиняемият С. до момента, както заявиха и техните
процесуални представители, са имали изрядно процесуално
поведение, не са се отклонявали от задълженията, които
имат в качеството на обвиняеми, същите имат постоянни
адреси на местоживеене на територията на град София, на
25
които могат да бъдат намерени, открити и осигурени за
нуждите на воденото срещу тях наказателно
производство. Също така от данните, приложени по
делото за съдебното минало на двамата подсъдими е
видно, че не са осъждани, с което не може да се изведе
извод, че е налице реална опасност от извършване на
престъпление.
Ето защо и в този смисъл Съдът счита, че взетата
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ на подсъдимият
Г. С. и взетата мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ на подсъдимия Т. М. следва да бъдат изменени
в по-лека такава, а именно в „Подписка“.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1,
вр. с чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА допуснати в хода на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите и на техните
защитници.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
2208/2023 г. по описа на СГС, НО, 1 състав.
ИЗМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия Т. В. М.,
ЕГН ********** мярка за неотклонение „Парична гаранция“
в „Подписка“.
ИЗМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия Г. Л. С.,
ЕГН ********** мярка за неотклонение „Парична гаранция“
в „Подписка“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в
седмодневен срок от днес пред САС по реда на Глава 22
НПК.
ВРЪЩА делото на Софийска градска прокуратура за
26
отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното
производство съществени, но отстраними процесуални
нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и
техните защитници.
След влизане в сила на определението на Съда,
внесеният размер на паричната гаранция за подсъдимия С.
и за подсъдимия М. следва да бъде освободена

Препис от протокола да се издаде на страните при
поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:00 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
27