Решение по дело №6567/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4315
Дата: 27 септември 2023 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20231110206567
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4315
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110206567 по описа за 2023 година
гр. София, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-СОФИЯ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви състав, в
публично заседание на 11.09.2023 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ТОПАЛОВА

при секретаря АЛ, като разгледа докладваното от съдия Топалова АНД №6567 по
описа за 2023 г. на СРС, за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Б. Г. срещу наказателно постановление №687410-
F681609/19.01.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, с което й е наложена глоба
на основание чл. 274 ДОПК в размер на 500 лв. за нарушение на чл.112 ал.1 ДОПК вр.
чл. 113 ал. 1 т. 4 ДОПК.
1
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до пряко накърняване на правото на
защита на жалбоподателката, а именно неспазени срокове по чл.34 ЗАНН. Липсва
конкретика относно дата на откриване на нарушителя, датата на издаване на първата
заповед на изпълнителния директор на НАП №822/13.05.2022 г., с която е започнала
проверката по отношение на жалбоподателката, следващата заповед с №3-ЦУ-
1304/14.07.2022 г., датата на която са изискани писмения обяснения от нея като
служител на НАП. Твърди се и несъставомерност на извършеното нарушение, тъй като
PA №Р-22220520002563-091-001/21.01.2020 г. са установени задължения за ДДС на
дружеството, той не е бил обжалван и е влязъл в законна сила.. В случая, глобата е по
реда на чл. 274 ДОПК уреждащ „Незаконна ревизия“, но в конкретния случай не се
касае за незаконна ревизия по смисъла на така посочената разпоредба, защото е налице
Заповед за възлагане на ревизия, на второ място, че ревизионното производство е
извършено от определените в заповедта служители. Относно определените задължения
в размер на 2 695,74 лв. за периода от 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г. - ревизионният акт
в тази му част е нищожен, но доколкото ревизираното лице не е поискало прогласяване
на нищожност на РА в тази част, то същият е породил правният си ефект. В с.з.
процесуалния представител на жалбоподателката - адв. Калоян М.-САК поддържа
жалбата. Предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно. Представя писмени
бележки и претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Пенчева, която оспорва
жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на това на жалоподателката.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния
срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са
следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на Заповед на изпълнителният директор на НАП с №3-ЦУ-
1304/14.07.2022 г., обективирана с доклад изх. №11-02-198 #8/13.09.2022 г., била
извършена проверка на дейността на жалбоподателката от Инспектората на НАП.
При проверката било установено, че А. Б. Г. като орган по приходите е
извършила ревизия на дружество „АБИЛДЕКО" ЕООД, с ЕИК *********, по ЗДДС за
2
периода от 20.09.2019 г. до 04.11.2019 г., съгласно ЗВР №Р-22220520002563-020-
001/07.05.2020 г.
С ревизионен доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г. и ревизионен
акт №Р-22220520002563-091-001/21.10.2020 г. Г. е предложила и е установила
задължения и за ДДС в размер на 2 695,74 лв. по 9 бр. фактури в периода 05.09.2019 г.
до 19.09.2019 г., който не е включен в обхвата на ревизията.
По този начин, Г. е извършила ревизия на „АБИЛДЕКО" ЕООД, с ЕИК
********* за периода 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г. по ЗДДС, без да й е изрично
възложена по реда на чл. 112 ал. 1 ДОПК. За този период с ревизионен доклад №Р-
22220520002563-092-001/30.09.2020 г. и ревизионен акт №Р-22220520002563-091-
001/21.10.2020 г. Г. предложила и определила задължения за ДДС в размер на 2 695,74
лв. по 9 бр. фактури, издадени в посочения период.
Контролните органи на въззиваемата страна приели, че жалбоподателката Г. е
осъществила нарушение по смисъла на чл.112 ал.1 ДОПК вр. чл. 113 ал. 1 т. 4 ДОПК
в качеството си на орган по приходите е нарушила чл. 112 ал. 1 ДОПК, като е
извършила ревизия за периода от 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г. без да й е възложена по
реда на ДОПК със заповед за възлагане на ревизия.

Посоченото по-горе нарушение е установено при проверката от инспектората на
НАП и намерило отражение в доклад изх. №11-02-198 #8/13.09.2022 г. За място на
извършване на нарушението контролните органи приели - ТД на НАП-София с
административен адрес гр. София, ул. "Аксаков" №31.
Свидетелката П. Б. Русинова заемаща длъжността главен инспектор при ЦУ на
НАП съставила и връчила надлежно на жалбоподателката АУАН №F681609/17.10.2022
г.
Жалбоподателката се е възползвала от възможността, предоставена й с
разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН /въпреки неправилно отразяване в НП, че не го е
сторила/, като изложила доводи, идентични с тези в жалбата.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка отразена в акта и
издал атакуваното наказателно постановление, като приел, че е налице извършено
нарушение. При обсъждане приложението на чл.28 ЗАНН е отразил в НП неправилно,
че тъй като санкцията в чл. 274 ДОПК е в абсолютен размер, не е налице необходимост
от обсъждане на смекчаващи/отегчаващи обстоятелства.


Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:


Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК /Заповед за възлагане на
ревизия №Р-22220520002563-020-001/07.05.2020 г., Ревизионен доклад №Р-
3
22220520002563-092-001/30.09.2020 г. и Ревизионен акт №Р-22220520002563-091-
001/21.10.2020 г., доклад изх. №11-02-198#8/13.09.2022 г., Заповед на изпълнителният
директор на НАП с №3-ЦУ-1304/14.07.2022 г., заповеди за компетентност на
жалбоподателката, на наказващия орган и на актосъставител, Постановление на СГП
от 28.04.2022 г./, както и от гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелката П. Б. Русинова, които съдът кредитира с доверие, тъй като същата е
очевидец на нарушението и няма данни за нейна заинтересованост от изхода на делото.
Съдът намира, че безспорно се установява качеството на жалбоподателката А. Б.
Г. като орган по приходите – тя е заемала длъжността главен инспектор по приходите
отдел „Ревизии” дирекция „Контрол” към ТД на НАП-София. /л.17 от делото/.
Безспорно се установява, че в това й качество със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-22220520002563-020-001/07.05.2020 г. /л.88 от делото/ на нея и трето лице
– Георги Александров Проданов им е възложена ревизия на дружество „АБИЛДЕКО"
ЕООД, с ЕИК ********* по ЗДДС за периода от 20.09.2019 г. до 04.11.2019 г.
Факт е, че с Ревизионен доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г., /л.96
от делото/, двамата данъчни служители-ревизори Проданов и Г. са предложили и
установили задължения на дружеството за ДДС в размер на 2 695,74 лв. по 9 бр.
фактури в периода от 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г., който обаче не е включен в обхвата
на ревизията. Впоследствие под контрола на жалбоподателката е издаден и Ревизионен
акт №Р-22220520002563-091-001/21.10.2020 г. /л.91 от делото/.
С посочените действия жалбоподателката е изпълнила от обективна и
субективна страна състава на нарушение по чл.112 ал.1 ДОПК вр. чл. 113 ал. 1 т. 4
ДОПК – със заповедта за възлагане на ревизията се определя и ревизираният период ,
като чл. 274 ДОПК е категоричен, че „Който, като орган по приходите, извърши
ревизия, без да му е възложена, или продължи извършването на ревизия извън
определения срок, освен когато този срок е продължен по установения ред, се наказва
с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1 000 лв.”.
Въпреки безспорно установеното нарушение обаче в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита на
санкционираното лице.
На първо място в АУАН и НП липсва посочена дата на нарушението от страна
на жалбоподателката и това съществено нарушава нейните права. Ако се приеме, че
датата на извършеното от нея нарушение е датата на изготвяне и входиране на
Ревизионен доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г. – 30.09.2020 г., в който
се съдържат данни, че тя неправомерно е разширила периода на ревизията, то още на
тази дата наказващият орган с оглед заеманата от жалбоподтелката длъжност е бил
наясно, както за извършеното нарушение, така и кой е неговият автор.
Абсолютно ненужно е било друга инстутиция, в случая Софийска градска
прокуратура /арг. Постановление на СГП от 28.04.2022 г./ да инициира каквато и да
било проверка, което тя всъщност не е сторила, тъй като прокурорът от СГП е дал
указания на директора на НАП-София да извърши повторна данъчна ревизия на съвсем
различно дружество от посоченото в АУАН и НП и то само по отношение на
обвиняемия по ДП - Георги Александров Проданов. Тук съдът е длъжен да уточни, че
наказателнотото производство по ДП №114/2022 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр.
4
№8630/2022 г. по описа на СГП е водено именно срещу– Георги Александров
Проданов /колега на жалбоподателката/, а не срещу нея, за да се приеме например, че
сроковете по чл.34 ЗАНН не текат.
Въпреки, че нарушението от страна на жалбоподателката е обективирано не
само в Ревизионния доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г. изготвен от нея,
но и в издадения впоследствие Ревизионен акт №Р-22220520002563-091-
001/21.10.2020 г., АУАН срещу нея е съставен едва на дата 17.10.2022 г. или след
изтичане на едногодишния срок.
Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с изтичането им се погасява
възможността наказващият орган да реализира административнонаказателната
отговорност, съобразно постановеното в ТР № 1/27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014
г, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Тримесечният срок започва от деня, в който
органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на
контролните органи в конкретния случай повече от три месеца /две години/ от
откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на
нарушителя. Същевременно, тримесечният срок е в отношение на поглъщане с
едногодишния срок от извършване на нарушението, при което най-късният момент, до
който АУАН в случая е могъл да бъде съставен е 30.09.2021 г.
Доколкото процесният АУАН е съставен извън рамките на едногодишния срок
от извършване на нарушението, атакуваното постановление подлежи на отмяна поради
незаконосъобразното образуване на административнонаказателното производство.
Направеното възражение в тази надока е основателно и се споделя от настоящия
докладчик. Това налага цялостна отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата
страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което е съобразено с
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът





РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №687410-F681609/19.01.2023 г. на
5
изпълнителния директор на НАП, с което на А. Б. Г., е наложена глоба на основание
чл. 274 ДОПК в размер на 500 лв. за нарушение на чл.112 ал.1 ДОПК вр. чл. 113 ал. 1
т. 4 ДОПК.
ОСЪЖДА ТД на НАП София да заплати на А. Б. Г., сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите



Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Б. Г. срещу наказателно постановление №687410-
F681609/19.01.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, с което й е наложена глоба
на основание чл. 274 ДОПК в размер на 500 лв. за нарушение на чл.112 ал.1 ДОПК вр.
чл. 113 ал. 1 т. 4 ДОПК.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до пряко накърняване на правото на
защита на жалбоподателката, а именно неспазени срокове по чл.34 ЗАНН. Липсва
конкретика относно дата на откриване на нарушителя, датата на издаване на първата
заповед на изпълнителния директор на НАП №822/13.05.2022 г., с която е започнала
проверката по отношение на жалбоподателката, следващата заповед с №3-ЦУ-
1304/14.07.2022 г., датата на която са изискани писмения обяснения от нея като
служител на НАП. Твърди се и несъставомерност на извършеното нарушение, тъй като
PA №Р-22220520002563-091-001/21.01.2020 г. са установени задължения за ДДС на
дружеството, той не е бил обжалван и е влязъл в законна сила.. В случая, глобата е по
реда на чл. 274 ДОПК уреждащ „Незаконна ревизия“, но в конкретния случай не се
касае за незаконна ревизия по смисъла на така посочената разпоредба, защото е налице
Заповед за възлагане на ревизия, на второ място, че ревизионното производство е
извършено от определените в заповедта служители. Относно определените задължения
в размер на 2 695,74 лв. за периода от 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г. - ревизионният акт
в тази му част е нищожен, но доколкото ревизираното лице не е поискало прогласяване
на нищожност на РА в тази част, то същият е породил правният си ефект. В с.з.
процесуалния представител на жалбоподателката - адв. КМ-САК поддържа жалбата.
Предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно. Представя писмени бележки
и претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Пенчева, която оспорва
жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на това на жалоподателката.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния
срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са
следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на Заповед на изпълнителният директор на НАП с №3-ЦУ-
1304/14.07.2022 г., обективирана с доклад изх. №11-02-198 #8/13.09.2022 г., била
извършена проверка на дейността на жалбоподателката от Инспектората на НАП.
При проверката било установено, че А. Б. Г. като орган по приходите е
извършила ревизия на дружество „АБИЛДЕКО" ЕООД, с ЕИК *********, по ЗДДС за
1
периода от 20.09.2019 г. до 04.11.2019 г., съгласно ЗВР №Р-22220520002563-020-
001/07.05.2020 г.
С ревизионен доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г. и ревизионен
акт №Р-22220520002563-091-001/21.10.2020 г. Г. е предложила и е установила
задължения и за ДДС в размер на 2 695,74 лв. по 9 бр. фактури в периода 05.09.2019 г.
до 19.09.2019 г., който не е включен в обхвата на ревизията.
По този начин, Г. е извършила ревизия на „АБИЛДЕКО" ЕООД, с ЕИК
********* за периода 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г. по ЗДДС, без да й е изрично
възложена по реда на чл. 112 ал. 1 ДОПК. За този период с ревизионен доклад №Р-
22220520002563-092-001/30.09.2020 г. и ревизионен акт №Р-22220520002563-091-
001/21.10.2020 г. Г. предложила и определила задължения за ДДС в размер на 2 695,74
лв. по 9 бр. фактури, издадени в посочения период.
Контролните органи на въззиваемата страна приели, че жалбоподателката Г. е
осъществила нарушение по смисъла на чл.112 ал.1 ДОПК вр. чл. 113 ал. 1 т. 4 ДОПК
в качеството си на орган по приходите е нарушила чл. 112 ал. 1 ДОПК, като е
извършила ревизия за периода от 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г. без да й е възложена по
реда на ДОПК със заповед за възлагане на ревизия.

Посоченото по-горе нарушение е установено при проверката от инспектората на
НАП и намерило отражение в доклад изх. №11-02-198 #8/13.09.2022 г. За място на
извършване на нарушението контролните органи приели - ТД на НАП-София с
административен адрес гр. София, ул. "Аксаков" №31.
Свидетелката П. Б. Русинова заемаща длъжността главен инспектор при ЦУ на
НАП съставила и връчила надлежно на жалбоподателката АУАН №F681609/17.10.2022
г.
Жалбоподателката се е възползвала от възможността, предоставена й с
разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН /въпреки неправилно отразяване в НП, че не го е
сторила/, като изложила доводи, идентични с тези в жалбата.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка отразена в акта и
издал атакуваното наказателно постановление, като приел, че е налице извършено
нарушение. При обсъждане приложението на чл.28 ЗАНН е отразил в НП неправилно,
че тъй като санкцията в чл. 274 ДОПК е в абсолютен размер, не е налице необходимост
от обсъждане на смекчаващи/отегчаващи обстоятелства.


Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:


Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК /Заповед за възлагане на
ревизия №Р-22220520002563-020-001/07.05.2020 г., Ревизионен доклад №Р-
22220520002563-092-001/30.09.2020 г. и Ревизионен акт №Р-22220520002563-091-
001/21.10.2020 г., доклад изх. №11-02-198#8/13.09.2022 г., Заповед на изпълнителният
2
директор на НАП с №3-ЦУ-1304/14.07.2022 г., заповеди за компетентност на
жалбоподателката, на наказващия орган и на актосъставител, Постановление на СГП
от 28.04.2022 г./, както и от гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелката П. Б. Русинова, които съдът кредитира с доверие, тъй като същата е
очевидец на нарушението и няма данни за нейна заинтересованост от изхода на делото.
Съдът намира, че безспорно се установява качеството на жалбоподателката А. Б.
Г. като орган по приходите – тя е заемала длъжността главен инспектор по приходите
отдел „Ревизии” дирекция „Контрол” към ТД на НАП-София. /л.17 от делото/.
Безспорно се установява, че в това й качество със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-22220520002563-020-001/07.05.2020 г. /л.88 от делото/ на нея и трето лице
– Георги Александров Проданов им е възложена ревизия на дружество „АБИЛДЕКО"
ЕООД, с ЕИК ********* по ЗДДС за периода от 20.09.2019 г. до 04.11.2019 г.
Факт е, че с Ревизионен доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г., /л.96
от делото/, двамата данъчни служители-ревизори Проданов и Г. са предложили и
установили задължения на дружеството за ДДС в размер на 2 695,74 лв. по 9 бр.
фактури в периода от 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г., който обаче не е включен в обхвата
на ревизията. Впоследствие под контрола на жалбоподателката е издаден и Ревизионен
акт №Р-22220520002563-091-001/21.10.2020 г. /л.91 от делото/.
С посочените действия жалбоподателката е изпълнила от обективна и
субективна страна състава на нарушение по чл.112 ал.1 ДОПК вр. чл. 113 ал. 1 т. 4
ДОПК – със заповедта за възлагане на ревизията се определя и ревизираният период ,
като чл. 274 ДОПК е категоричен, че „Който, като орган по приходите, извърши
ревизия, без да му е възложена, или продължи извършването на ревизия извън
определения срок, освен когато този срок е продължен по установения ред, се наказва
с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1 000 лв.”.
Въпреки безспорно установеното нарушение обаче в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита на
санкционираното лице.
На първо място в АУАН и НП липсва посочена дата на нарушението от страна
на жалбоподателката и това съществено нарушава нейните права. Ако се приеме, че
датата на извършеното от нея нарушение е датата на изготвяне и входиране на
Ревизионен доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г. – 30.09.2020 г., в който
се съдържат данни, че тя неправомерно е разширила периода на ревизията, то още на
тази дата наказващият орган с оглед заеманата от жалбоподтелката длъжност е бил
наясно, както за извършеното нарушение, така и кой е неговият автор.
Абсолютно ненужно е било друга инстутиция, в случая Софийска градска
прокуратура /арг. Постановление на СГП от 28.04.2022 г./ да инициира каквато и да
било проверка, което тя всъщност не е сторила, тъй като прокурорът от СГП е дал
указания на директора на НАП-София да извърши повторна данъчна ревизия на съвсем
различно дружество от посоченото в АУАН и НП и то само по отношение на
обвиняемия по ДП - Георги Александров Проданов. Тук съдът е длъжен да уточни, че
наказателнотото производство по ДП №114/2022 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр.
№8630/2022 г. по описа на СГП е водено именно срещу– ГАП /колега на
жалбоподателката/, а не срещу нея, за да се приеме например, че сроковете по чл.34
3
ЗАНН не текат.
Въпреки, че нарушението от страна на жалбоподателката е обективирано не
само в Ревизионния доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г. изготвен от нея,
но и в издадения впоследствие Ревизионен акт №Р-22220520002563-091-
001/21.10.2020 г., АУАН срещу нея е съставен едва на дата 17.10.2022 г. или след
изтичане на едногодишния срок.
Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с изтичането им се погасява
възможността наказващият орган да реализира административнонаказателната
отговорност, съобразно постановеното в ТР № 1/27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014
г, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Тримесечният срок започва от деня, в който
органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на
контролните органи в конкретния случай повече от три месеца /две години/ от
откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на
нарушителя. Същевременно, тримесечният срок е в отношение на поглъщане с
едногодишния срок от извършване на нарушението, при което най-късният момент, до
който АУАН в случая е могъл да бъде съставен е 30.09.2021 г.
Доколкото процесният АУАН е съставен извън рамките на едногодишния срок
от извършване на нарушението, атакуваното постановление подлежи на отмяна поради
незаконосъобразното образуване на административнонаказателното производство.
Направеното възражение в тази надока е основателно и се споделя от настоящия
докладчик. Това налага цялостна отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата
страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което е съобразено с
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
4