РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа
докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 5808 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Б., срещу решение №308778/09.01.2018 г.,
постановено по гр. д. № 31778/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав. Въззивникът
моли да се отмени решението и съдът да постанови друго, с което да се определи
режим на лични отношения с детето му през лятото, в продължение на 45 дни.
Въззиваемата страна М.Н.Х., с подадения отговор на въззивната жалба, счита
същата за неоснователна и моли първоинстанционното решение да се потвърди.
В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена. Претендира
разноски, за които представя списък.
В съдебно заседание по делото въззиваемата страна моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден и
допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено
следното:
С решение от 07.07.2014 г. постановено по в.гр.д. № 16113/2013 г., СГС,
Гражданско отделение, Първи въззивен брачен състав е определил режим на лични
отношения на бащата Г.Б. с детето А.Г.Б., както следва: бащата има право да
вижда и взема детето А.Г.Б., за времето през първите пет дни от зимната
ваканция на детето всяка четна година, а през останалите дни от зимната
ваканция-всяка нечетна година; през първите пет дни от пролетната ваканция на
детето всяка година и в продължение на 35 дни през лятната ваканция на детето
всяка година, през време, което не съвпада с годишния отпуск на майката на
детето.
С решение №308778/09.01.2018 г., постановено по гр. д. № 31778/2017 г.,
СРС, ІІІ ГО, 117 състав е изменил режима на лични контакти, определен с решение
от 07.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 16113/2013 г., СГС, Гражданско
отделение, Първи въззивен брачен състав, както следва: Г.Б. има право да взема
сина си/и задължение да го връща/- А.Г.Б., всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10 до 19 часа, както и за по месец през летните ваканции и през
първата половина на зимните и пролетните.
Не се спори между страните, а и с
кредитираните гласни доказателства, събрани в
първоинстанционното производство- показанията на свидетелите Й.и Х., се установява, че през 2016 г. Г.Б. се е върнал в Р. България. Свидетелката Й.живее в условия
на фактическо съпружеско съжителство с Г.Б.. Твърди, че ако бащата е нямал
възможност да вземе детето в уговорения уикенд, е предлагал на майката да го
вземе следващия, но тя не се е съгласявала. Свидетелят Х., дядо на А.по майчина
линия дава показания, че след развода отношенията между страните са се влошили.
Бащата плаща издръжка нередовно и по своя преценка. След връщането на бащата в
страната, той се вижда с детето, съобразно определения от съда режим. Детето е неспокойно
преди предстояща среща с баща си, спи неспокойно, така се държи и след като се
върне. Няколко дни след това е плах, после се отпуска. През 2016 г. бащата е
водил А.за няколко седмици в Австрия и когато са се върнали, за седмица-две
детето е било плахо, несигурно, неспокойно.
Пред настоящата инстанция е представен социален доклад, изготвен от ДСП-Слатина,
според който непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето,
което живее в гр. София, полага неговата майка. Установена е силно изградена
емоционална връзка между детето и неговата майка.
Въззивният съд, в открито
съдебно заседание, проведено на 31.07.2020 г., е допуснал съдебно-психологична
експертиза, чието заключение, обаче, не е изготвено поради това, че въззивникът
Г.Б. не е представил доказателства за
внесен депозит за вещото лице в посочения от съда размер и срок, въпреки дадените
допълнително срок и възможност за това. В същото съдебно заседание, съдът е
указал на въззивника, че при непредставяне на доказателства за внесен депозит в
указания срок, въззивният съд може да приеме за доказани, на основание чл. 161
от ГПК, следните обстоятелства: 1.Че детето А.не е
емоционално привързано към бащата и, че детето няма положително отношение към
него. 2. Че емоционалното състояние на детето А.е нормално за дете на неговата
възраст. 3. Че при детето А.е налице конфликт на лоялност по отношение на
неговата майка, като причината за това е отношението на същата. 4.Че при
родителския капацитет на бащата са налице дефицити. 5.Че при детето А.не е
налице синдром на родителско отчуждение. 6.Че режимът на лични отношения,
определен с обжалваното решение, е подходящ за детето А..
Поради
изложеното, настоящия съдебен състав приема, че въззивника е създал пречки за
събирането на допуснато доказателство-
съдебно-психологична експертиза- за изготвяне на експертно заключение.
Изслушана в съдебно заседание на 31.07.2020
г., майката заявява, че работи като главен асистент в Институт по философия и
социология към БАН, със стандартно работно време- от 9 часа до 17,30 часа.
Детето се среща с баща си според съдебното решение. Майката е давала детето
допълнително, извън определения режим, но е имало множество обстоятелства,
които са я принудили да се придържа единствено към режима. Бащата обикновено
пристига в България месец юли и е с детето до 05.08. Майката е съгласна с този
режим.
Изслушан в съдебно заседание на 14.06.2021 г., бащата заявява, че работи в
глобална компания, специалист по информационни технологии, с гъвкаво работно
време. От три години живее на семейни начала с жена, в гр. София. Ако може да
вижда А., ще е в София, но ако не може да го вижда, това е психологически
проблем за него и в този случай предпочита да е в Австрия. Може да разчита на помощта
на негов приятел, който живее много близо и на приятелката си в грижите за А..
Има още един син на 22 години, на който също може да разчита. А.е в отлични
отношения с приятелката му, която полага грижи за него.
Изслушано от въззивната инстанция на основание чл. 15 от ЗЗДт, детето А.Г.Б.
сподели, че живее с майка си и се вижда с баща си три пъти в годината. Баща му
живее в Австрия и се вижда с него през ваканциите. Баща му идва тук, а понякога
след това ходят в Австрия. Не му харесва да се променя режима на виждане, така
сега му е добре. Когато не е с баща си, не общува с него по телефон и социални
мрежи. Иска да живее с майка си. При нея му харесва повече.
Социалния работник от АСП-ДСП-Слатина, присъствал на изслушването на детето,
изразява становище, че детето е повторило пред съда това, което е казало и пред
социалните работници. В интерес на детето е съдът да се съобрази с неговото
желание.
Според чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата
се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция
"Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените
по-рано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му и да определи нови. Правната възможност да се изменят
мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата
за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за
всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи
служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради
това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на
избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените
обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на
предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са
обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение
по чл. 59, ал. 9 от СК са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети
предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от
изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на
родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат
да имат различна проявна форма. Във всички случаи, обаче, съдът е длъжен да
обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на
ефикасността на мерките, които определят същото.
Действащият режим на
лични контакти между баща и син е определен преди повече от 7 години, когато
детето е било близо 6-годишно (родено е на *** г.). Малолетният вече е
поотраснал (понастоящем е на 12 години) и не съществува разумна причина, поради
която контактите му с бащата, който вече се е установил в страната, да не бъдат
разширени. Детето е момче, поради което все повече се нуждае от бащината фигура
в своя живот, още повече че по делото липсват каквито и да било доказателства
бащата да застрашава живота или здравето на детето си. Видно от социалния доклад, изготвен от ДСП-Лозенец,
бащата разполага с подходящи жилищни и социално-битови условия и възможност за
помощ от трети лица при отглеждането и възпитанието на А.. Същия има желание да
осъществява лични отношения с детето си по-често(твърденията на същия).
Съобразно изложеното, включително и
съгласно чл. 161 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение
е правилно – първостепенният съд е определил подходящ режим на лични отношения
на бащата
Г.Б. със сина му А.Г.Б., отчитайки всички обстоятелства
от значение за случая. Самата майка не е против да се промени режима на лични
отношения в посочения от първоинстанционния съд смисъл. Ето защо, решението
следва да бъде потвърдено.
Предвид характера на спора – спорна съдебна администрация, разноските, сторени от въззивника следва да останат в негова тежест. Правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 59, ал. 6 от СК.
Съдебното решение в случая изхожда от правилото за защита по най-добрия начин
на интересите на малолетното дете, поради което то ползва и двамата родители и
затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо
от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №308778/09.01.2018 г., постановено по гр. д. № 31778/2017
г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Б., персонален
№**********, за присъждане на разноски за въззивното производство, като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.