Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

21.07.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

22.06.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

146

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от К.Ю.Х. от ***, с ЕГН **********, действащ чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-92/16.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2175-08-30#1/08.02.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Излага съображения, че органът, издал оспорвания акт, не се е съобразил с издадените от ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали  и влезли в сила ИАА, а именно: Разпореждане № 2140-08-316/19.10.2018 г. и Разпореждане № 2140-08-377/04.12.2018 г., с които ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ е удостоверил, че жалбоподателят има „Общ осигурителен стаж“ от 15 години, 06 месеца и 15 дни. В този смисъл твърди, че след като органите на НОИ вече са установили, че е налице общ осигурителен стаж от 15 години, 06 месеца и 15 дни, то било недопустимо същите тези органи в последващ момент да констатират други обстоятелства, различни от тези, отразени в издадените от тях индивидуални административни актове. Горецитираните разпореждания били издадени от пенсионния орган на ТП на НОИ, който е бил сезиран със заявления за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По подадените заявления са били образувани административни производства и пенсионният орган е могъл и е бил длъжен да извърши проверка и да установи осигурителния стаж на жалбоподателя. Поради това, неправилно и незаконосъобразно административният орган е приел, че К.Ю.Х. има общ осигурителен стаж от 14 г., 06 месеца и 14 дни.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-92/16.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2175-08-30#1/08.02.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, след което задължи органът да издаде разпореждане, с което бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощникът адв. Д.И. е постъпило становище, в което поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло подадената жалба по съображенията изложени в оспореното решението. Сочи, че разликата относно размера на зачетения стаж, между трите разпореждания на пенсионния орган се явявала вследствие на представено от жалбоподателя ново удостоверение обр. УП-3 от 18.11.2019 год., издадено от ***, с различни периоди и продължителност. Това, от своя страна, е довело до проверка от контролните органи, относно положения стаж за отразения стаж в удостоверение обр. УП-3. Вследствие на тази проверка е издаден ново удостоверение обр. УП-3 от 12.01.2021 год., въз основа на което е извършена нова преценка и са зачетени периодите по новото удостоверение. Военната служба също е зачетена за действителен стаж и по този начин, пенсионният орган е издал законосъобразно разпореждане.

Моли съда да отхвърли жалбата и присъди в полза на ТП на НОИ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление с вх. № Ц2113-08-2004/01.12.2020 г./л. 93/, К.Ю.Х. от *** е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По повод подаденото заявление, с Разпореждане № Ц2113-08-2004#10/25.03.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали/л. 57/, на заявителя е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Видно от приложеното известие за доставяне, на 20.04.2021 г. разпореждането е получено на посочения от заявителя адрес, като няма данни за оспорването му в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, поради което същото е влязло  в законна сила.

Ha 03.08.2022 г. К.Ю.Х. отново подал заявление/вх. № 2113-08-1306 – л. 54/ за отпускане на лична пенсия за ОСВ. В тази връзка е извършена проверка и е изготвен Констативен протокол № КВ-5-08-01185170/23.08.2022 г./л. 51/, според  който, в периода от 17.12.2021 г. до 31.07.2022 г./вкл./, заявителят е регистриран като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин. Посочено е, че за последния период лицето е избрало да се осигурява за фонд “Пенсии“ и е внесло осигурителни вноски върху определения минимален осигурителен доход за земеделски стопани.  В КП е прието също, че в горния период:  17.12.2021 г. - 31.07.2022 г. лицето не е упражнявало дейността, за която е регистрирано, поради което не е възникнало осигуряване и същия период не следва да се зачита за осигурителен стаж.

С  Разпореждане  №2113-08-1306#6/02.12.2022 г./л. 36/, издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено административното производство по подадено от жалбоподателя заявление вх.№ 2113-08-1306/03.08.2022 г. Разпореждането е обжалвано от Х. пред Административен съд – Кърджали, който с влязло в сила Определение № 7/10.01.2023 г. по а.д. № 22/2023 г. е отменил оспорения акт и е върнал преписката на органа за произнасяне.

От опис на осигурителния стаж на К.Ю.Х., с ЕГН ********** /л. 17 – л. 18/, се установява, че жалбоподателят е придобил общ осигурителен стаж в размер на 14 години 6 месеца и 14 дни.

С Разпореждане № 2175-08-30#1/08.02.2023 г./л. 14/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е зачетен осигурителен стаж на К.Ю.Х., с ЕГН **********,  както следва: 07 г. 00 м. 24 дни – II категория; 07 г. 05 м. 20 дни – III категория. Приет е за действителен осигурителен стаж 14 г. 06 м. 14 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2022 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 10 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. С оглед изложеното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителя.

К.Ю.Х. е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, при което с Решение № 2153-08-92/16.03.2023 г./л. 7 – л. 8/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което и независимо, че притежава изискващата се възраст от 66 години и 10 месеца, постановеният отказ за отпускане на пенсия е законосъобразен.

Административния орган е изложил мотиви и относно възраженията в жалбата за постановени предходни разпореждания на ръководител „ПО“, с които е зачел общ осигурителен стаж от 15 г. 06 м. 15 дни. В тази връзка е посочено, че в действителност по подадени заявления № 2113-08-1759 / 25 09 2018 г. и № 2113-08-2137 от 05.11.2018 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № 2140-08-316/19.10.2018 г. и разпореждане № 2140-08-377/ 04.12.2018 г. на ръководител „ПО“ е зачетен общ осигурителен стаж без превръщане 15 г. 06 м. 15 дни, от които действителен стаж - 13 г. 04 м. 15 дни и на основание чл. 68, ал. 3 от КСО с постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По подадените заявления лицето е представило удостоверение обр. УП-30 с изх. № **/ *** г. и обр. УП- 30 с изх. № **/ *** г. издадени от ***.

След подадено трето поред заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст № Ц2113-08-2004 от 01.12.2020 г. към което лицето прилага удостоверение обр. УП - 3 с изх. № *** от *** г. издадено от *** с различни периоди и продължителност, с място на работа РПС и забележка, че стажа е трета категория труд с писмо изх. № Ц2113-08-2004//8 от 29.12.2020 г. ръководител „ПО“ с поискал от началник на отдел „КПК“ при ТП на ПОИ ***, последния да извърши проверка относно положени осигурителен стаж за периода от 01.03.1969 г. до 31.12.1977 г.

С писмо вх. № Ц2113-08-2004//9 от 14.01.2021 г. ТП на НОИ - *** изпращат констативен протокол № КП-5-20-00863870/ 13.01.2021 г. от извършена проверка в осигурителя „Областно пътно управление - ***“ и издаден образец УП - 3 № ***/*** г., във връзка с положения осигурителен стаж от лицето К. Ю. Х. за периода от 01.03.1969 г. до 31.12.1977 г.

По време на проверката контролните органи при ТП на ПОИ - *** са установили, че К.Ю.Х. е работил в *** - ***, т.е. *** или още поддържане на пътя свързана с почистване, а не строителство. Лицето не е работило на пътно- строителен обект, а е бил поддръжка, което отговаря на трета категория труд, поради което издадените образци УП - 30 № **/*** г. и образец УП - 30 № **/*** г. не се потвърждават, същите са анулирани от осигурителя. По време на извършената проверка е издаден нов образец УП - 3 № ***/*** г.

На база констатациите, обективирани в констативен протокол № КП-5-20- 00863870/13.01.2021 г. и издаденото ново удостоверение образец УП - 3 № ***/*** г. пенсионният орган с извършил нова преценка, като е зачел периодите по представеното ново удостоверение образец УП - 3 № ***/*** г.

Предвид горното по подаденото трето заявление е постановено разпореждане № Ц2113-08-2004#10 от 25.03.2021 г. като пенсионния орган е зачел общ осигурителен стаж без превръщане - 14 г. 06 м. 14 дни, от които действителен осигурителен стаж - 12 г. 04 м. 14 дни.

Впоследствие е издадено и обжалваното разпореждане № 2175-08-30#1 от 08.02.2023 г., с което общият и действителният осигурителен стаж са изчислени съобразно представените документи за осигурителен стаж. Правилно е извършено и пресмятането на действителния осигурителен стаж, военната служба е зачетена за действителен осигурителен стаж, съгласно промените § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. В тази връзка, решението е издадено от надлежно оправомощено лице/Заповед № 1015-08-131 от 27.09.2022 г., в хипотезата на заместване поради отсъствие на титуляра – Заповед № 5466/07.03.2023 г. – л. 163 и л. 164 от делото/. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила и в съответствие с целта на закона, по следните съображения:

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на заявлението/03.08.2022 г./, следва по отношение на К.Ю.Х. да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. да е на възраст 66 години и 10 месеца и 2. да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Към датата на подаване на заявлението К.Ю.Х./роден на *** г./ е на възраст 70 г. 00 м. и 21 дни. В процесното Разпореждане № 2175-08-30#1/08.02.2023 г., е посочено, че лицата, които към 2022 г. нямат изискуемия стаж осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 66 години и 10 месеца. На жалбоподателя е отказано право на пенсия с мотива, че няма изискуемия 15 г. действителен трудов стаж.

С оглед въведените мотиви в жалбата, спорно по делото е, притежава ли към датата на депозиране на заявлението К.Х. действителен осигурителен стаж в размер на 15 г. и следва ли в тази връзка да се имат предвид  Разпореждане № 2140-08-316/19.10.2018 г. и Разпореждане № 2140-08-377/04.12.2018 г., с които ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ е удостоверил, че жалбоподателят има „Общ осигурителен стаж“ от 15 години, 06 месеца и 15 дни.

Следва да се посочи, че правото на пенсия на лицето се преценява от органа към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия.  Посочените в жалбата Разпореждане № 2140-08-316/19.10.2018 г./л. 12/ и Разпореждане № 2140-08-377/04.12.2018 г./л. 13/, с които ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ е удостоверил, че жалбоподателят има „Общ осигурителен стаж“ от 15 години, 06 месеца и 15 дни, са постановени по депозирани предходни заявления от Ю.. С всяко едно разпореждане е бил постановен отказ за отпускане на лични пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради липсата на 15 г. действителен осигурителен стаж. Безспорно и в двете разпореждания не е бил зачетен за действителен осигурителен стаж на лицето периодът на наборната му военна служба.

Разпорежданията не са обжалвани по административен или съдебен ред и представляват влезли в сила ИАА, с които обаче е бил разрешен въпросът относно правото на пенсия на лицето по чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това и съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК представляват процесуална пречка за провеждането на административно производство между същите страни и същия предмет, при липсата на нови обстоятелства, релевантни за правото на пенсия на лицето.

При наличието на нови заявени обстоятелства от лицето, свързани с осигурителен стаж, то органът извършва нова преценка на правото на пенсия, вземайки предвид представените от заявителя данни за осигурителен стаж и резултатите от извършените служебни проверки за наличието на заявения стаж. В конкретния случай е налице именно посочената хипотезата, съображенията за което са следните: След подадено трето поред заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст № Ц2113-08-2004 от 01.12.2020 г. към което К.Ю.Х. е приложил удостоверение обр. УП - 3 с изх. № *** от *** г. издадено от ОПУ гр. *** с различни периоди и продължителност, с място на работа РПС и забележка, че стажа е трета категория труд, поради което с писмо изх. № Ц2113-08-2004//8 от 29.12.2020 г. ръководителят „ПО“ с поискал от началник на отдел „КПК“ при ТП на ПОИ ***, последния да извърши проверка относно положени осигурителен стаж за периода от 01.03.1969 г. до 31.12.1977 г.

С писмо вх. № Ц2113-08-2004//9 от 14.01.2021 г. ТП на НОИ - *** е изпратен констативен протокол № КП-5-20-00863870/ 13.01.2021 г. от извършена проверка в осигурителя „Областно пътно управление - ***“ и издаден образец УП - 3 № ***/*** г., във връзка с положения осигурителен стаж от лицето К. Ю. Х. за периода от 01.03.1969 г. до 31.12.1977 г.

При проверката контролните органи при ТП на НОИ - *** са констатирали, че К.Ю.Х. е работил в *** - ***, т.е. *** или още поддържане на пътя, свързана с почистване, а не строителство. Лицето не е работило на пътно-строителен обект, а е бил поддръжка, което отговаря на трета категория труд, поради което издадените образци УП - 30 № **/*** г. и образец УП - 30 № **/*** г. не се потвърждавали и същите са бил анулирани от осигурителя. Именно тези анулирани образи УП-30, са били взети предвид при издаване на Разпореждане № 2140-08-316/19.10.2018 г. и Разпореждане № 2140-08-377/ 04.12.2018 г. на ръководител „ПО“, с които е бил зачетен е зачетен общ осигурителен стаж без превръщане 15 г. 06 м. 15 дни.

В хода на проверката е бил издаден нов образец УП - 3 № ***/*** г. На база констатациите, обективирани в констативен протокол № КП-5-20- 00863870/13.01.2021 г. и издаденото ново удостоверение образец УП - 3 № ***/*** г. пенсионният орган с извършил нова преценка, като е зачел периодите по представеното ново удостоверение образец УП - 3 № ***/*** г., при което е издал Разпореждане № Ц2113-08-2004#10/25.03.2021 г., с което зачетен общ осигурителен стаж на заявителя от 14г. 06 м. и 14 дни, от който действителен осигурителен стаж 12 г. 04 м. и 14 дни. Отново не е зачетена за действителен осигурителен стаж периода на наборната военна служба и е постановен отказ отпускане на пенсия.

 С Разпореждане № 2175-08-30#1/08.02.2023 г., жалбата против което е била отхвърлена с оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, пенсионният орган е зачел общ осигурителен стаж на К.Х. в размер на 14 г. 6 м. и 14 дни, респ. действителен осигурителен стаж в същия размер, като периода на наборна военна служба на жалбоподателя е зачетен за действителен осигурителен стаж. При преценката на осигурителни стаж органът е взел предвид именно горепосоченият нов образец УП - 3 № ***/*** г. с осигурител ОПУ – ***. Независимо от зачитането на периода на наборна военна служба за действителен осигурителен стаж при пенсиониране, то жалбоподателят не притежава изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО действителен осигурителен стаж в размер на 15 г., поради което отказът за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст се явява законосъобразен.

Видно от опис на осигурителния стаж на К.Ю.Х., с ЕГН ********** /л. 17 – л. 18/, се установява, че пенсионният орган е зачел придобит общ осигурителен стаж в размер на 14 години 6 месеца и 14 дни. Не са зачетени за осигурителен стаж при пенсиониране периодите на самоосигуряване – 07.01.2019 г. до 13.09.2020 г. и от 17.12.2021 г. до 01.08.2022 г. В тази връзка са посочени Констативен протокол № КВ-5-08-00860832/23.08.202 г.   Констативен протокол № КВ-5-08-01185170/23.08.202 г. Следва да се отбележи, че за периода за самоосигуряване 17.12.2021 г. - 01.08.2022 г. са изложени мотиви в Разпореждане № 2113-08-1306#6/02.12.2022 г., издадено във връзка с процесното заявление № 2113-08-1306/03.08.2022 г. Развити са съображения, времето през което жалбоподателят е бил самоосигуряващо, не следва да се зачита за осигурителен стаж, тъй като за лицето не е възникнало осигуряване, предвид това, че не е упражнявал трудовата дейност, за която е бил регистрирано.

В заключение, съдът счита, че въведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на Разпореждане № 2175-08-30#1/08.02.2023 г. и Решение № 2153-08-92/16.03.2023 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали,  поради на незачитане на приет с влезли в сила Разпореждане № 2140-08-316/19.10.2018 г. и Разпореждане № 2140-08-377/04.12.2018 г., общ осигурителен стаж на жалбоподателя от 15 години, 06 месеца и 15 дни, са неоснователни и необосновани. Както вече бе посочено по-горе разпорежданията са били постановени по предходни заявления за пенсия на лицето и представени доказателства за осигурителния му стаж, различни от тези, приложени към процесното заявление за отпускане на пенсия. Да се приеме, че веднъж приет от пенсионния орган размер на осигурителния стаж, не подлежи на последваща ревизия дори и при промяна на доказателствата за това, би било и в противоречие с разпоредбата на чл. 99  от КСО, която предвижда няколко хипотези, при които влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, включително по заявление на пенсионера, когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането – ал. 1, т. 1, б. „а“; по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание – ал. 1, т. 2, б. „а“.

По изложените съображения настоящия състав счита, че оспореното Решение № 2153-08-92/16.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него против Разпореждане № 2175-08-30#1/08.02.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, са законосъобразни, респ. издадени при липсата на отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

Р Е Ш И  :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К.Ю.Х. от ***, с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-08-92/16.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 2175-08-30#1/08.02.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА К.Ю.Х. от ***, с ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                               Председател: