О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2105
гр.Пловдив, 14.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Двадесет и първи състав в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
Председател: Явор Колев
Членове:
Янко Ангелов
Величка Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Янко Ангелов частно к.а.н.д. № 2307 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба на Г.Л.Р. против определение №193 от 07.08.2020 г., постановено по а.н.д.№ 234/2020 г. на Районен съд Асеновград, с което се оставя без уважение искането за присъждане на разноски по делото.
Частният жалбоподател сочи, че е без значение дали оспорения административен акт е отменен изцяло или частично, тъй като законодателят не е въвел като предпоставка за присъждане на разноските пълната му отмяна.
Претендира отмяна на постановеното определение в частта за разноските и присъждането на адвокатско възнаграждение за производството пред Районен съд – Асеновград.
На ответника по жалбата РУ на МВР Асеновград е изпратен препис от частната жалба, като в дадения от съда срок не е постъпило становище по жалбата.
Съдът намира депозираната жалба в срока за обжалване, а по същество за основателна. Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.
В нормата на чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в провежданите контролни производства /въззив и касация/ размерът на наказанието е бил потвърден или редуциран.
Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос.
Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Разгледана и съобразно препращащата норма на чл. 144 от АПК, молбата от 03.07.2020 г. е такава по чл.248 от ГПК с искане за допълване на решението в частта му за разноските, което налага отмяна на оспореното определение и връщане на делото на Районен съд Асеновград за произнасяне.
Водим от горното, Административен съд- Пловдив, ХХI състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №193 от 07.08.2020 г., постановено по а.н.д.№ 234/2020 г. на Районен съд – Асеновград.
ВРЪЩА делото на Районен съд Асеновград за произнасяне по молбата за допълване на решението в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: