Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….
Гр. София, 30.10.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието
на секретаря МАЯ СИМЕОНОВА като разгледа т.д. № 142 по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 ал.4 във връзка с ал.6 от ЗЮЛНЦ.
Ицщата Х.З.Б. поддържа, че на 16.12.2019г. било проведено
Общо Събрание на Сдружение „О.Р.– А.“, с
описания дневен ред. Твърди, че до провеждане на събранието тя изпълнявала
функциите на председател на УС на сдружението, като твърди, че е основен
идеолог и създател на сдружението, майка на дете с А. и член на УС и
сдружението. Твърди, че решението на ОС за освобождаването й е взето в
противоречие с разпоредбите на ЗЮЛНЦ. Сочи, че в протокола било записано, че е
освободена от длъжността на основание чл. 26, т.4 от Устава поради неспазване
на задълженията, а във въпросната разпоредба на Устава само се регламентира
избора от ОС на членовете на УС и председателя. Твърди, че никога не е
констатирано неизпълнение на задълженията й или нарушение. Липсата на конкретика във взетото решение нарушава правото й на
защита. Твърди, че не й е дадена възможност да обясни дадено свое поведение.
Изтъква и че решението било вписано при нарушение на процесуалните правила, за
което се позовава на дадените указания от длъжностното лице на АВ. Твърди, че
решението противоречало на материалния закон и трайно установената съдебна
практика, с която се давало право на сдруженията с уставите си да дерогират диспозитивните норми на
закона и затова счита, че доколкото по ТЗ управителят може да бъде освободен
винаги, то председателят на УС на сдружението може да се прекрати мандата му
предсрочно само на изрично предвидените в Устава основания. Предвид горното
претендира отмяна на атакуваното решение в частта му, с която тя е освободена
от поста Председател на сдружението. В допълнителната искова молба оспорва
доводите на ответника, като твърди, че искът й е предявен в законоустановения
срок, по пощата. Оспорва, че е искала да бъде освободена сама от поста, като
твърди, че представените имейли касаят не същото юридическо лице, а фондация
със същото наименование, като кореспонденцията касае членството й в УС на
Фондацията. Оспорва твърденията, че представеният в ТР не бил пълния протокол,
както и т.нар. записки към отговора. Сочи, че същите нямало данни и яснота кога
и от кого са изготвени. Счита, че аргументът, че председателят на УС може да
бъде сменян на формално основание е в противоречие с Устава на сдружението.
Твърди, че в решението на ОС за освобождаването й липсват мотиви и изтъкването
на такива в отговора на исковата молба е недопустимо. Уточнява, че не предявява
иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. В хода на съдебното производство поддържа иска си
чрез процесуалните си представители адв. Б., адв. С. и адв. Б..
Ответникът Сдружение „О.Р.– А.“ е подал писмен отговор от
19.03.2020г. и допълнителен такъв от 27.07.2020г., с който оспорва иска.
Твърди, че бил недопустим, като следва да се приеме за безспорно провеждането
на ОС на 16.12.2019г., за което дневният ред бил определен с покана, подписана
и изпратена лично от ищцата на 29.11.2019г. до членовете на сдружението, като
изрична точка по същия е избор на нов
председател на сдружението. Твърди, че
ищцата е отправила изрично уведомление до членовете на сдружението и адвоката,
който го е регистрирал, че иска да бъде сменена като председател, поради което
счита, че за нея липсва правен интерес да обжалва освобождаването си. Твърди,
че не е налице изключване от управителния орган, или от сдружението. Поддържа,
че не е спазен преклузивния срок за предявяване на
иска, като печата на клеймото на плика от пощенска станция в Бояна бил
нечетлив. Поддържа, че на 20.11.2019г. г-жа Б. е изпратила ел. писмо до г-н М.
с молба да изготви необходимите документи за напускането й, а на 21.10.2019г.
уведомила и всички членове на сдружението по ел. поща за това. Твърди, че ОС е
свикано редовно и проведено при съответния кворум, като за освобождаването на
ищцата са гласували описаните лица. Поддържа, че съгласно чл. 29 от Устава на
сдружението, УС следва да заседава най-малко веднъж месечно, като се свиква от
председателя, а за периода от учредяването му – 20.01.2019г. до 16.12.2019г.
ищцата не е свикала нито едно заседание на УС, нямало и протоколи за взети от
него решения, а в противоречие с изискванията на Устава всички решения били
взимани еднолично от председателя. Горното изрично е посочено в дискусията като
основание за нарушение на Устава. С допълнителния отговор ответникът оспорва
твърденията по ДИМ от ищцата и твърди, че липсват доказателства, че тя била
оттеглила предложението си за напускане на председателския
пост. В хода на производството поддържа оспорването чрез процесуалния си
представител адв. М. и претендира отхвърляне на иска
и присъждане на разноски. Излага доводи и в писмена защита.
Съдът като
обсъди доводите по молбата и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Съгласно
представения с исковата молба протокол от проведеното на 16.12.2019г. общо
събрание на сдружението, в който е посочено, че на 16.12.2019г. в сградата на
УАСГ се състояло ОС, на което присъствали посочените шест членове, сред които и
по т.2 –ищцата, и посочените кандидат членове, като по т.1 от дневния ред –
Освобождаване на стари членове и приемане на нови, като е взето единодушно
решение за освобождаване като член на сдружението на В.В.П..
По отношение на прием на нови членове е прието, че се отлага за друга дата. По
т.2 е предложено и класумано Х. П. да бъде член на
КС. По т. 3, която по дневния ред е избор на Председател, е посочено, че Х. Ф.П.предлага
на основание чл. 26, т.4 от Устава поради неспазване на задълженията ищцата Х.Б.
да бъде освободена като председател на Сдружението. Отразено е, че Х.Б. иска да
остане на заемания пост, Б.М. гласува въздържал се, а Х. П., В.П.и И.А.гласуват
за предложението. Под протокола са се подписали пет от членовете, като е
отразено, че В.П.след гласуване на освобождаването й по т.1 от дневния ред е
напуснала събранието.
На стр.15 и
следващите с исковата молба е представен Устава на Сдружението, в чл. 23 от
който е регламентиран реда за свикване на ОС. Съгласно чл. 24 от Устава общото
събрание е редовно, ако присъстват най-малко половината плюс един от всички
членове, а в чл. 25 е предвидено, че решенията се взимат с обикновено
мнозинство – 50% плюс 1 от присъствалите, както и че никой член няма право да
гласува по въпроси, отнасящи се до него. Съгласно чл. 26, т.4 от Устава, Общото
събрание избира за срок от три години Председателя и членовете на УС и КС и
взима решения за предсрочното им освобождаване по тяхно искане, по уважителни
причини или при неспазване на задълженията, както и при други противозаконни и
противообществени прояви. По силата на чл. 31 от Устава председателя на УС е
председател на сдружението и той го представлява, взима решения по всички
текущи въпроси, които не са в компетенциите на ОС и УС, назначава и освобождава
работещите по договори работници и служители на сдружението, грижи се пряко
за средствата на Сдружението,
разпределянето им по фондове и оперативното им използване. В чл. 27 е
предвидено, че УС се състои от трима члена и заседава най-малко веднъж месечно,
като се свиква от неговия председател, както и по искане на всеки един от
членовете му. В чл. 28 т.1-14 са посочени правомощията на УС. Уставът е
подписан от седемте членове-учредители на сдружението, включително и ищцата,
като е посочено, че е приет на учредително събрание на 14.01.2019г.
На стр. 59
от делото е представена поканата за свикване на процесното
ОС, която е от 29.11.2019г. и е с подпис на председател. Дневният ред е по т.1
– промяна на членския състав на сдружението – напускане на стари членове и
приемане на нови; т.2 – избор на нов състав на УС и КС на сдружението и
освобождаване от отговорност на досегашния, по т.3 – избор на нов Председател
на сдружението и освобождаване от отговорност на досегашния, по т. 4 –
обсъждане на още належащи въпроси и други.
На стр.
60-66 от делото ответникът е представил неясно от кого съставена извадка от
точка 2 и точка 3, за които твърди да са стенограма, но без какъвто и да е
подпис на издател, респ. съставител на твърдяните
изявления, както и един лист, също без издател и липса на яснота от кого
изхожда, в който е описано, че Х. Б. отказвала да преведе сума по договор от
СОРА – 31.10.2019г., гони М.А., редовно крещи и обижда, отказва да пише мейли и да уведомява членовете за действията си, еднолично
взима всички решения, назначава терапент само за нейното дете на драстично по-голяма
заплата от тази на останалите тераперти, назначава с
еднолично решение некомпетентни терапевти /М. и В./, опитва се да скрие от
родители случка с наранено дете, изпраща имейли, че е решила да напусне СОРА –
до М. и всички родители, организира родителска среща на 27.10.2019г.
На стр. 57-58
са представени имейли, които са посочени да са изходящи от Х. и Х.Б., в които
се изразява желание за изготвяне на документи за напускане на председателския пост.
Допълнително
на стр. 95 и следващите са представени имейли и кореспонденция между посочените
лица, които са във връзка с описаните в тях събития, а от представения такъв от
24.11.2019г. е видно, че на първоначално определената дата – 25.11.2019г. няма
да се проведе ОС, тъй като не е спазен срока за поканите.
По делото са
събрани и гласни доказателства, като са изслушани двама свидетели. Свидетелят
доведен от ищцовата страна - Л.К., сочи, че се познава
с ищцата от април месец 2019 г., като ги запознала доктор Коцева, наблюдаващ
лекар дъщеря му, която е диагностицирана с А.. Тя ги насочила към Х.Б., която създава
нов клас за работа с деца с А.. Запознат съм с дейността на ответното сдружение
от момента, в който се познавам с Х.Б., лично от нея и съпругата му, която е член на сдружението. Сочи,
че сдружението е създадено от госпожа Б., с единствена цел да създаде клас за аутисти по формата на проект, а именно образователна работа
с деца със специални потребности. Знае, че управителният съвет на сдружението
се състои от трима члена. Сочи, че той
не могъл да стане член но това сдружение, било му отказано. от госпожа В.П.и
госпожа И.А.по причина, че подкрепял тогавашния председател, госпожа Х.Б..
Сочи, че на ОС на 16.12.2019г. той имал представител, на който бях дал пълномощно, който го набрал
по телефона, не могъл да присъства лично, но е изслушал цялото събрание на
телефона. На самото събрание госпожа В.П., която ни познавала него и съпругата
му вече осем месеца, казала, че не може да подпише препоръката, придружаваща молбата му за
членство, защото не ги познавала, въпреки че децата им ходят всеки ден на
училище заедно. Сочи, че знае как са вземани решенията на Управителния съвет.
От председателя на сдружението, госпожа Б. знае, защото тя докладвала на
членовете и на всички заинтересовани, а това са хората, на които децата им са свързани
с проектите, докладвала какво се случва на тези работни срещи - писмено по
имейли, лично, устно, по телефона. Сочи, че всеки, който е направил запитване към госпожа Б., е получил
отговор. Свидетелят твърди, че са свиквани заседания на Управителния съвет,
като за тях са уведомявани всички членове на сдружението и заинтересовани, на
които децата им са свързани с проектите, най-малко веднъж месечно, а са
всъщност много повече. Свидетелят сочи, че откогато работел със сдружението,
той бил присъствал поне веднъж месечно
на събирания на Управителния съвет. Сочи, че Управителният съвет се състои от госпожа
Х.Б., В.П.и господин Б.М., който никога не се е явявал на тези срещи, но по
Устав на това сдружение, за да се събере
Управителния съвет трябва да има мнозинство, и тъй като госпожа В.П.и госпожа Х.Б. били неразделни в дейността си,
тези работни срещи се осъществявали много често и много редовно, почти ежедневно.
Свидетелят сочи, че нямало изтъкната причина за смяната на председателя на Управителния
съвет. Било предложено от госпожа Х. П., госпожа Х.Б. да бъде махната от поста
председател поради неизпълнение на
задълженията си, но не били посочени такива, нито едно. Имало и брожение, и
скандал в този момент. Няколко човека викнали и реално нищо не било уточнено.
Свидетелят твърди, че госпожа Х. П., която живее в Благоевград, и никога не е
имала отношение към сдружението, а е просто човек на сегашната председателка,
приятелка и е привлечена, първоначално в каузата на сдружението да бъде негов счетоводител, но тя не е изпълнявала
такива задължения. Свидетелят уточнява, че на срещи на Управителния съвет на
сдружението са присъствали много от родителите на деца, като той е присъствал
на много срещи, поне на двадесет работни срещи. Тези срещи на Управителния
съвет включвали госпожа Х.Б., госпожа В.П.и поканени родители, но не е виждал
да се правят протоколи. Знае, че някои от тях са записвани и впоследствие са
представяни на технически сътрудник на сдружението на сдружението, да бъдат
дешифрирани и протоколирани. Сочи, че е получил покана за Общо събрание, в
която имало изложен ред, а именно: първа и главна точка: приемане на нови
членове. Втора точка не си спомня, като мисли че били три точки, като
последната „и други“. Поканите със съдържаните по точки са изпратени от госпожа
Б., като имало и точка избор на нов състав на Управителния съвет и избор на нов
председател. Свидетелят уточнява конкретните имейли на които е получавал
поканата, както и че пълномощник на събранието му бил Мирослав Томов.
Свидетелят Б.М.
сочи, че е запознат с дейността на сдружението, „О.Р.- А.“, тъй като е един от
учредителите му, като преди декември 2019 бил член на Управителния съвет, вече
не, а е член на Контролния съвет. Свидетелят
твърди, че нито веднъж не е свиквано
заседание на Управителния съвет за този период.
Първото, което свикали, било по повод провеждане на Общо събрание, тъй като
няколко пъти се направил опит да се
определи дата за това събрание, и да се поканят действащите членове и кандидат
– членовете на него, но трябвало да се спазват заложените в устава и закона
срокове, за да не може да се атакуват решенията на събранието впоследствие.
Имало само едно събрание, на което присъствали освен свидетеля, и В.П., и Х.Б.,
на което се взело решение, по предложение от тогавашния председател Х., да се
проведе събранието през декември месец,
с дневен ред, предложен от председателя Х.. Сочи, че председателят била
уведомила, че желае да отстъпи поста на друг човек, а точката - предложена от
самата нея. Присъствална събранието и бил определен за председателстващ събранието. То се провело
в сграда на ВИАС. На него били шест от седемте члена учредители, като едно
единствено момиче -Л. не присъствала на събранието. Имало още едно момиче,
което било подало молба за напускане и след като нейното напускане се
гласувало, тя си тръгнала от събранието.
Общото събрание гласувало дневния ред, който беше предварително оповестен в поканите и започнали
точка по точка. Свидетелят сочи, че имало дискусии и някакви обвинения по
отношение на дейността на дотогавашния председател, Х.Б., основно в посока на
това, че взима еднолични решения, и че
не е свикала нито веднъж заседание на
Управителния съвет, чиито решения следва да се изпълняват от Сдружението. Сочи,
че първоначално бил предложен той да стана председател, може би от В.П., но
отказал, защото е адвокат с доста натоварен график и нямал физическата възможност след което била предложена за
председател И.А.. Х.Б. заявила, също
желае да е бъде председател и предложила своята кандидатура. На гласуването била избрана И.А., като
свидетелят се въздържал при гласуването. Свидетелят сочи, че се гласувало предложението
за избор на нов председател с мнозинство от присъстващи, което е протоколирано
и е видно от самия протокол, който след приключване на Общото събрание бил подписан
от всички присъстващи. Свидетелят
уточнява, че възникнала някаква неформална дискусия и той обяснил, че дейността
на председателя е да взима дребни оперативни решения и да изпълнява решенията
на Управителния съвет и им дал за пример решенията на един Общински съвет, и на
един кмет. Кметът е изпълнителният орган, който трябва да изпълнява. По същия
начин председателят трябва да изпълнява решенията, взети от Управителния съвет.
Обвиненията били, че управителният съвет не е бил свикван, че не са взимани
решения по отношение на разходване на
средства, назначаване на персонал, но той е леко встрани от тази дейност. Свидетелят сочи, че основно го помагал
в провеждането на общи събрания, оформяне на юридическа документация, договори
и т.н. Свидетелят сочи, че доколкото знае сдружението е функционирало, а по отношение
на учебния процес не бил запознат изобщо в детайли. Първоначалния му ангажимент към Х. иВ.бил сдружението да „проходи“, като той помага с юридическите
си познания. По отношение на оперативното ръководство и вземането на решения,
касаещи обучителния процес на децата, свидетелят сочи, че не разбира нищо, няма
дете в училището и никой не го е търсил по повод вземане на подобни решения.
Сочи, че никой не му се е обаждал, за да се оплаква, че не са провеждани
събрания и не са свиквани. Преди събранието разбрал, че има някакво напрежение
между членовете и тези обвинения, които
описва най-общо били изнесени на самото общо събрание преди да се пристъпи към
гласуване по т. 3 „избор на председател“ и мисля, че Х. П. била тази, която ги
формулира, след което и други се намесили, било доста шумно и горещо
заседанието. Свидетелят сочи, че управителният съвет можело да се свиква от всеки
един от неговите членове, но нито веднъж, в рамките на тази година, не е свикван
управителен съвет, нито от него, нито от госпожа П.. Сочи, че той инициирал свикването
на единственото заседание на управителния съвет, за да се проведе едно
легитимно общо събрание, да се състави дневният ред, който да се гласува, след това да бъде изпратен на действащите членове, да се
спази срокът от уведомяването до провеждане на събранието, и след това да се
проведе събранието, съгласно приетия
дневен ред. Според свидетеля в Устава не е уредено кой ще протоколира
събранията на Управителния съвет, но ако е имало такива, все някой от тримата би
се справил с протоколирането. Свидетелят сочи, че в момента, в който се стигнало до гласуване по точка три, за избор
на нов председател, госпожа Б. каза, че не поддържа молбата за напускане, и че
предлага своята кандидатура за председател. След като се кандидатирала за
председател, очевидно, че не поддържа желанието си да напусне поста
председател. Свидетелят сочи, че не познава намиращия се в залата предходен
свидетел, господин Ковачев.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.
4 ЗЮЛНЦ, решенията на общото събрание подлежат на съдебен
контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, като в, ал. 6 от
същия член е предвидено, че тези спорове могат
да бъдат повдигани пред окръжния съд по
седалището на сдружението от всеки член на
сдружението или от негов орган,
или от прокурора
в едномесечен срок от узнаването им,
но не по-късно
от една година
от датата на вземане на
решението. В случая решението на ОС на
ответното сдружение от 16.12.2019г. е атакувано от негов член – ищцата Х.Б. в законоустановения едномесечен срок, тъй като исковата молба
е подадена по пощата на 16.01.2020г. и искът е процесуално допустим.
Възражението на ответника, че не бил спазен срока, като според твърденията му
исковата молба била депозирана в пощенска станция в Бояна, а печатът на плика
бил нечетлив, не могат да бъдат споделени. Датата на подаване на пратката по
пощата е ясно четима на приложения плик и е 16.01.2020г. Коя пощенска станция е
решил да използва процесуалния представител на ищеца е абсолютно неотносимо към срочността на иска
и съдът намира, че искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок. Независимо от гласуваното на процесното
ОС освобождаване на Х.Б. като председател на сдружението, не е спорно между
страните и не се твърди и установява, тя да е изключена, респ. освободена като
член на сдружението, следователно тя е такъв към релевантния момент, независимо
от вписването в ТР на новия председател, и като член на сдружението има потестативното право да атакува взетите от ОС решения пред
окръжния съд. Предвид горното съдът счита, че ищцата е активно материалноправно легитимирана и искът е процесуално
допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество.
Предмет на спора е решението на ОС от 16.12.2019г. в частта му, с която
ищцата Х.Б. е освободена от поста председател на Сдружението. Чл. 25 ЗЮЛНЦ определя компетенциите
на ОС като върховен орган на
юридическите лица с нестопанска цел и именно в неговите правомощия е изборът и освобождаването на членовете на оперативния
орган, в случая Управителния съвет и
неговия председател. Текстът
е възпроизведен и в Устава на сдружението, като в правомощията
на ОС по чл. 26 т. 4 от същия е възложен и избора на Председател
на УС. Касае се за мандатно
по своя характер
правоотношение, при което липсва императивна
нормативна или друга забрана по
отношение възможността за предсрочното му прекратяване. Съгласно предвиденото в чл. 26, т.4 от Устава на ответното сдружение, Общото
събрание избира за срок от три години Председателя и членовете на УС и КС и
взима решения за предсрочното им освобождаване по тяхно искане, по уважителни
причини или при неспазване на задълженията, както и при други противозаконни и
противообществени прояви. За процесния случай се установи, че дори и да е
депозирано искане за освобождаване чрез имейли, тъй като други молби и
доказателства не са представени, същото е оттеглено от Х.Б. видно от протокола
на ОС, а освобождаването й е извършено по предложение, направено на самото ОС
от друг член – Х. Ф.П.и с основание – неспазване на задълженията. Следователно
не е налице хипотеза на освобождаване на председателя по негово искане, нито по
посочени уважителни причини, а с твърдение - неспазване на задълженията. Принципно
фактът, че ищцата Б. е избрана за председател на УС и съответно представляващ
сдружението при учредяването му през януари 2019г. и съгласно Устава мандатът й
е три години, който срок не е изтекъл, не съставлява закононарушение. Определеният в Устава фиксиран срок на
мандата не е пречка ОС да вземе
решение по всяко време за
смяна членовете на УС и Председателя, тъй като макар ЗЮЛИЦ да не съдържа
изрична норма по този въпрос
така, както такива норми се
съдържат в ТЗ и ЗК (напр. чл. 141, ал. 4 ТЗ и чл. 235, ал. 5 ТЗ и чл. 26 ЗК, и разрешенията, дадени от тези норми са
принципни и следва да намерят съответно
приложение в настоящия случай. Както при
търговските дружества, така и при сдруженията,
органното представителство се учредява чрез
избор, направен от ОС. След избора,
който има за пряка последица
активна и пасивна представителна власт на управителя, съотв. - Управителния съвет или Председателя,
на тях се
възлага управлението. Възникналото по този начин правоотношение
е мандатно по своя характер и най-близко до него
са правилата на договора за
поръчка. За мандатните правоотношения е характерно доверието между страните, което доверие може
да бъде оттеглено
по всяко време от довереника,
съотв. - да бъде оттеглена и поръчката. Не е необходимо доверителят да е изпаднал в неизпълнение или лошо изпълнение на поръчката, за
да бъде тя
оттеглена от доверителя. Посочената близост на поръчката
и овластяването на органните представители е възприета и в практиката на ВКС, както и становището, че свободата за оттегляне
на овластяването не може да
бъде ограничавана в дружествените актове (така постановеното по реда на
чл. 290 ГПК Решение №
72/30.06.2010 г. на ВКС, І т.о.
по т.д. № 740/2009 г.). Следователно няма пречка освобождаването на Председателя на УС да се
извърши преди изтичане на мандата му, стига да се установи някое от основанията
за това по закона и/или Устава.
Ищцата твърди, че процесното решение на ОС е незаконосъобразно, тъй като вземането
на такова решение не е било
предвидено и включено в дневния ред, с който събранието е свикано. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЮЛНЦ установява задължителните реквизити на поканата.
Това са дневен
ред, дата, час и място за
провеждането на общото събрание и по чия инициатива
се свиква. Съгласно императивната разпоредба на чл.
29, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, по въпроси, които
не са включени
в обявения в поканата дневен ред, не
може да се
вземат решения. Тази забрана е възпроизведена и в чл. 25 от Устава. Задължителният характер на нормата на чл.
29, ал. 3 от ЗЮЛНЦ се обосновава с необходимостта да бъдат гарантирани правата на отделните
членове на юридическото рице с нестопанска цел, тъй като те
следва да се подготвят за
заседанието на ОС. В случая безспорно в дневния ред, който е по покана, подписана от Х.Б.
като председател на УС от 29.11.2019г. изрично е включена т.2 – избор на нов УС
и КС и освобождаване от отговорност на досегашния и т.3 – избор на нов
Председател на Сдружението и освобождаване от отговорност на досегашния. В
дневния ред не е посочено основанието, на което ще се сменя председателя, респ.
дали е по негова молба, уважителни причини, неизпълнение на задължения или
друго. Спорен между страните е въпроса дали преди процесното
ОС г-жа Б. е искала да напусне поста председател на процесното
сдружение или както твърди тя – поста във Фондация със същото наименование, тъй
като от съдържанието на представените имейли не се установява за кое точно
юридическо лице е искането, но е безспорен факт, установяващ се както от
отразеното в протокола, така и от свидетелските показания на пряко присъстващи
свидетели, включително свидетеля на ответника - М., че тя е оттеглила искането
си за напускане на поста преди пристъпване към разглеждане на тази точка по
дневния ред. Следователно категорично не се касае за освобождаване по нейна
молба като председател, а за освобождаване по предложение на член на
Сдружението поради неизпълнение на задължения, така както е формулирано от г-жа
П. на събранието. Конкретни неизпълнени задължения не са посочени и формулирани
в протокола на проведеното ОС. Приложеният от ответника лист към отговора на
стр. 66 от делото, без подпис на издател, не съставлява годен документ и не се
установи по делото, същият да е бил част от протокола, или пък от
документацията по свикване на ОС. Той има характер на написани забележки,
неясно от кого, но никъде не е възпроизведен нито в протокола, нито в поканата.
Съдът споделя в тази насока доводите на ищцата, че е недопустимо приобщаването
му към доказателствения материал за установяване на
твърдяното неизпълнение на задължения от нейна страна. Същите аргументи и
поради което следва да бъде изключен и да не е част от доказателствения
материал по делото се отнася за представеното на стр. 60-65 от делото с
твърдения, че съставлява извадка от стенограма. Същото не е подписано и не
съставлява документ, още повече частен удостоверителен такъв, за да има каквато
и да е доказателствена сила.
Както изрично се посочва в
определение №846/23.11.2016г., постановено от ВКС, II т.о. по т.д.№777/2016г., безпротиворечива и последователна е практиката на ВКС, че
при предявен конститутивен иск за отмяна на решения
на ОС в случай на изключен член на сдружението, проверката за законосъобразност
включва както процесуалните норми по свикване и провеждане на ОС, така и
проверка относно законосъобразността, а именно налице ли са основанията,
наложили изключването, както и да се прецени адекватно ли е това на виновно
извършеното нарушение. Съдът намира, че тази практика следва да се приложи по
аналогия и при освобождаване на председателя на УС с твърдения за извършени
нарушения, респ. неизпълнени задължения. Предсрочното прекратяване на мандата
му е правомощие на ОС като върховен орган, но когато това се извършва поради
неизпълнение на задължения или друга причина, свързана с поведението на самия
председател, то следва да се прецени налице ли е действително такава. В тази
връзка също по аналогия следва да се приложи и практиката, обективирана
в решение № 318 от 04.02.2018г. по т.д.№808/2018г. на ВКС, II т.о. и др., съгласно която се
приема, че „не е осигурено право на реална защита
на застрашен от изключване член
на Сдружение с идеална цел, ако
при непредвидено в Устава предварително предупреждение, конкретните негови действия, възприети за нарушения,
които са несъвместими, не са посочени в предварително
оповестения дневен ред на поканата
за ОС, оправомощено да наложи санкцията
"изключване".
Прието е, че тъй като се касае за приложение на санкция, въпреки предоставената засилена автономия на сдружението
с нестопанска цел, част от която
е и санкционната власт, реалното осъществяване на защита на
изключвания в рамките на съответното ОС - висш негов ръководен
орган, не може да бъде
отречено. Прието е, че е без значение,
че са изложени аргументите чрез множеството
различни по съдържание изказвания на членовете на
Сдружението по време на процесното
ОС, с които да са конкретизирани в достатъчна
степен и доказани неправомерните действия, ако същите не са посочени изрично в поканата за ОС. В случая съдът
намира, че доколкото предсрочното освобождаване на ищцата като Председател на
Сдружението е извършено по предложение, направено на самото ОС от госпожа Х. П.
и аргументирано в протокола само с неизпълнение на задълженията, не е спазено
принципа на правото й на защита, а именно независимо от присъствието й на процесното ОС, за да се приеме за законосъобразно
освобождаването й на това основание, е следвало тя да бъде предупредена за
конкретните твърдения за неизпълнение на нейни задължения, за да може да
организира защитата си. Предвид горното само на това формално основание, а
именно, че е проведено гласуване по освобождаване на председателя на
сдружението предсрочно от поста му, на твърдяно виновно поведение от негова
страна, а именно неизпълнение на задължения, без горното да е изрично отразено
в поканата и в дневния ред и без да са конкретизирани твърдяните
нарушения, респ. неизпълнени задължения предварително, за да може да се
организира правото на защита на лицето, е основание, с оглед горецитираната практика да се приеме, че решението на ОС в
тази му част, а именно за освобождаване на Х.Б. като председател поради
неизпълнение на задълженията й, се явява незаконосъобразно. Ирелевантно
е в случая, а и не се оспорва като отделна точка предвид петитума
на исковата молба, избора на И.А. за председател. В тази част решението на ОС
не се атакува от ищцата, тъй като тя иска отмяна единствено в частта, в която
тя е освободена от заемания пост.
В случая кои са неизпълнените
задължения, послужили като основание за предложението по чл. 26, т.4 от Устава
да бъде освободена г-жа Б. като Председател, дори не са обективирани
в протокола, там е посочено бланкетно само
„неспазване на задълженията“, което е
достатъчно основание да се приеме, че освобождаването е незаконосъобразно.
Такива основания се сочат от гласните доказателства и се изразяват в в това, че г-жа Б. не е са свиквала редовно заседания на
УС. По отношение на обвиненията, че еднолично са назначавани от нея служители и
освобождавани, на първо място, не се установи надлежно, че именно поради това е
предложено и гласувано освобождаването на Х.Б. като Председател на Сдружението,
тъй като това не е изрично отразено в протокола, а и съгласно чл. 31, т.3 от
Устава, това безспорно е в кръга на правомощията на председателя, тъй като в
тази разпоредба на Устава е предвидено, че именно председателя назначава и
освобождава работещите по договори работници и служители на Сдружението.
Горните мотиви са относими и към твърденията за
еднолично разходване на средства, тъй като и това е в правомощията на
Председателя съгласно чл. 31, т.4 от Устава, предвиждащ, че той се грижи пряко
за средствата на сдружението, разпределянето им по фондове и оперативното им
използване. По отношение на соченото неизпълнение на задължение за свикване на
УС на заседания, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 27,
ал.2 от Устава, УС заседава най-малко веднъж в месеца и се свиква от неговия
Председател, както и по искане на всеки един от членовете му. Доколкото относно
процедурата по свикване на УС, са налице диспозитивни
разпоредби и предвид регламентираното в Устава на ответното сдружение, право да
свика УС има всеки негов член. Следователно дори и да не е бил свикван от
Председателя, не е била налице пречка свикване да се извърши от някои от
другите му членове. Същевременно съдът намира, че от показанията на свидетеля
на ищцата, а също и от тези на ответника, тъй като свидетелят М. също сочи
категорично, че сдружението безспорно е функционирало в процесния
период, като той изрично изтъква, че с оглед заетостта си, е оставил вземането
на решения относно обучителния процес и оперативното ръководство на другите
членове на УС – ищцата Х.Б. иВ.П., като е поел
ангажимент само за юридически консултации във връзка с дейността на
сдружението, се установи безспорно, че в голяма част от периода, а именно от
месец април 2019г. до месец декември 2019г. са били провеждани множество
работни срещи с участието на членовете на УС, на които са били обсъждани текущи
въпроси, включително и с присъствие на други членове на сдружението и родители.
Следователно, макар и без да са протоколирани официално и да са свиквани по
съответния ред, на практика са провеждани събирания на част от членовете на УС
и посредством тези работни срещи сдружението е функционирало. Предвид горното и
с оглед обективната преценка на всички данни и обстоятелства по делото, съдът
намира, че формално посоченото основание за освобождаване на ищцата като
Председател на сдружението на виновно основание, а именно неспазване на
задълженията, не може да се приеме, че е надлежно осъществено, още повече, че
не е спазено правото й на защита, тъй като по никакъв начин, нито в поканата
или документите, съпровождащи свикването на процесното
ОС, нито на самото ОС съгласно представения протокол не са отразени и
конкретизирани конкретните нарушения, респ. неизпълнени задължения, послужили
като основание за прилагане на санкцията – предсрочно освобождаване от поста
Председател на сдружението, поради което атакуваното решение на ОС само в тази
част, следва да бъде отменено. Както се посочи по-горе предвид липсата на
изрично искане и съобразно диспозитивното начало
съдът не следва да извършва преценка на неатукуваните
решения на процесното ОС, а именно относно освобождаването
и избор на другите лица, включително и като председател на сдружението на И.А..
Разноски се претендират и от двете страни, като предвид изхода на спора
се следват такива на ищцата. В списъка й са включени разноски – 50 лв. – държавна
такса, като е посочена и сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение. С
исковата молба е представено пълномощно за адвокат от ищцата, както и договор
за правна защита от 15.01.2020г. между нея и адв. Б.,
но в същия не е отразено, че служи като разписка за платено възнаграждение,
напротив, изрично е посочено, че уговорената сума от 500 лв. като адвокатски
хонорар ще бъде платена на три вноски, като за всяко плащане ще бъде издадена
разписка. Предвид горното и независимо от отразеното в края на договора, че
същият следвало да служи като документ по чл. 9, ал.2 от ЗДДФЛ, то е видно от
самото му съдържание, че към датата на подписването му, волята на страните е
плащането да се осъществи за в бъдеще на три вноски. Никакви разписки за
получени суми не са представени, поради което съдът намира, че не може да се
приеме, че уговореното адвокатско възнаграждение е реално заплатено, поради
което и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК такова не следва да се
включва в разноските на ищцата. Предвид горното следва да бъде уважено искането
й за разноски само за ДТ в размер на 50 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по иска, предявен
от Х.З.Б., ЕГН **********,***, - адв. Б., срещу
СДРУЖЕНИЕ „О.Р.- А.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул.“********, ВТУ „********, и със съдебен адрес *** – адв. М., решенията на ОС на сдружението от 16.12.2019г. в частта, в която Х.Б. е освободена от
поста Председател на сдружението.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК СДРУЖЕНИЕ „О.Р.- А.“, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул.“********, ВТУ „********, и със съдебен
адрес *** – адв. М., да заплати на Х.З.Б., ЕГН **********,***,
- адв. Б., сумата от 50 лв. / петдесет лева/ -
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: