Р Е Ш
Е Н И Е
№ 283
Гр. Перник, 01.12.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на
прокурор Красимир Тренчев от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 293 по описа за 2022
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1,
ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на З.К.С. с ЕГН: **********,
с адрес ***, ап. 32
против Агенция за социално подпомагане със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Триадица“ № 2.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата от 2 000 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вред за период от
01.04.2015 година до 01.11.2016 година, причинени от незаконосъобразна Заповед
№ 149 от 22.04.2015 година, издадена от Директора на Дирекция „ Социално
подпомагане“ Младост, отменена по съдебен ред с Решение № 5998 от 13.10.2015
година, постановено по административно дело № 5359 по описа за 2015 година на
Административен съд София – град, оставено в сила с Решение № 6722 от
07.06.2016 година, постановено по административно дело № 12840 по описа за 2015
година на Върховен административен съд и от незаконосъобразна Заповед № 149а от
17.10.2016 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Младост,
отменена по административен ред с Решение № 22-РД06-0066/ 10.11.2016 година на
Директора на Регионална дирекция „ Социално подпомагане“ София, ведно със
закона лихва върху тази сума, считано от 01.11.2016 година до окончателното ѝ изплащане.
Първоначално по така депозираната искова молба е
образувано административно дело № 6129/ 2018 година по описа на Административен
съд София – град, но поради отвод на всички съдии с Определение № 7079 от
13.07.2022 година, постановено по административно дело № 5561/2022 година
Върховния административен съд е изпратил исковата молба на З.К.С. против
Агенция социално подпомагане за разглеждане на Административен съд – Перник,
предвид което е образувано настоящото административно дело № 293 по описа за
2022 година на настоящия съд.
В проведеното на 14.11.2022 година съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от назначения особен
представител адвокат И.В. ***, която моли съда да уважи искането за присъждане
на обезщетение в посочения в исковата молба размер, съобразно причинените на
ищеца неимуществени вреди.
В проведеното на 14.11.2022 година съдебно заседание ответникът
по иска – Агенция за социално подпомагане, редовно призован се представлява от
юрисконсулт Т.М.,която моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. По делото е постъпил
отговор на искова молба от 18.07.2018 година, в който ответникът заявява, че е
налице постановен съдебен акт, а именно Решение № 5998 по административно дело №
5359/2015 година на Административен съд София – град, с който е отменена като
незаконосъобразна издадената Заповед № 149/ 22.04.2015 година от страна на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Младост, но твърдените от страна
на ищеца вреди не се намират в причинно – следствена връзка с отменения административен
акт. Изразява становище, че по – голямата част от приложените от страна на
ищеца писмени доказателства са неотносими към
настоящия случай, защото са свързани с период, който е извън процесния, а именно 01.04.2015 – 01.11.2016 година. Въз
основа на това, излага становище за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция и в съответствие с това моли съда да я отхвърли, а алтернатива да
бъде намален размера на претендираните неимуществени
вреди.
В проведеното на 14.11.2022 година съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура Перник, прокурор Красимир Тренчев намира исковата
претенция за доказана по основание и предлага същата да бъде уважена до
доказания със съдопроизводствените действия
размер.
Настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост, след като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ приетите по делото писмени доказателства, включващи и материалите
по адм. дело № 6129/2018 година по описа на
Административен съд София – град, адм. дело № 5359/2015 година по
описа на Административен съд София – град, адм. дело
№ 12849/2015 година по описа на Върховен административен съд, адм. дело № 9084/2017 годна по описа на Административен съд
София – град, адм. дело № 9594/2019 по описа на
Върховен административен съд, адм. дело № 13336/2017
година по описа на Върховен административен съд и адм.
дело № 8928/2018 година по описа на Върховен административен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът е депозирал Молба – декларация № 149 от 03.04.2015
година до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ Младост, с която е
поискал отпускане на еднократна целева социално помощ по реда на чл. 16 от
ППЗСП. Със Заповед № 149/22.04.2015 година Директорът на ДСП Младост е отказал
отпускане на еднократна социална помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП за период с начална
дата 01.04.2015 година. Заповедта на директора е обжалвана по административен
ред пред непосредствено по – горестоящия
административен орган, а именно директорът на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ София, който с Решение № РД-01-238/19.05.2015 година е отхвърли
жалбата и е потвърдил така издадената от Директора на ДСП Младост заповед. С
жалба с вх. № 13171/25.05.2015 година, настоящият ищец е оспорил
законосъобразността на Заповед № 149 от 22.04.2015 година по съдебен ред пред
Административен съд София – град /АССГ/, който с Решение № 5998/13.10.2015 година,
постановено по административно дело № 5359/2015 година,
отменя заповедта поради това, че същата е немотивирана, т.е. липсват ясни и
недвусмислени съображения относно отсъствието на предпоставки по чл. 16 от
ППЗСП и връща делото като административна преписка на директора на ДСП Младост
за ново произнасяне съобразно мотивите на съда. Решението на АССГ е потвърдено
с Решение № 6722/07.06.2016 година на Върховен административен съд.
В изпълнение на съдебното решение е издадена Заповед №
149а от 17.10.2016 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Младост, с която отново е отказано отпускането на еднократна социална помощ на
настоящия ищец на основание чл. 16 от ППЗСП, поради това, че в подкрепа на
молбата от 03.04.2015 година не е представена медицинска документация или
препоръка от лекар относно необходимостта от провеждане на медицински
изследвания и освидетелстване от ТЕЛК, а също така и че от наличните
доказателства не може да се установи здравословното състояние на лицето, на
какви изследвания следва да бъде подложено то, каква сума е необходима за тях,
за да се докаже по безспорен начин болестта довела до явяване пред ТЕЛК. Тази
втора заповед също е обжалвана пред по – горестоящият
административен орган, а именно Директор на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ София, който я отменя с Решение № 22- РД06-0066 от 10.12.2016
година и връща преписката на по – долустоящия
административен орган за ново произнасяне. В резултат на това е издадена
Заповед № 149а от 18.11.2016 година на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Младост, с която е отпусната заявената с Молба- декларация №
149/03.04.2015 година еднократна социална помощ на основание чл. 16 от ППЗСП в
размер на 300 лева, считано от 01.11.2016 година.
С Разпореждане от 19.07.2018 година съдебен състав в Административен
съд София – град /АССГ/ е назначил комплексна съдебно – медицинска експертиза,
като е определил за вещи лица доктор М.И.К.-Д.специалист – психолог и доктор В.С.Т.–
общопрактикуващ лекар. След многократна замяна на
вещите лица от страна на съдебния състав се стига до определянето на други две,
а именно доктор Д.Ц.Б., специалист вътрешни болести и А.П.А.– психолог.
Представено е заключение по назначената СМЕ от страна на вещото лице доктор Д.Ц.Б.,
което след извършен преглед на ищеца е отговорило на поставените два въпроса и
е установило, че всички състояния на ищеца са в компенсирано състояние и не се
отбелязват усложнения за периода от 1 година и 10 месеца, т.е. през времето
когато не е била отпусната социалната помощ. Също така в заключението се
приема, че не може да се твърди, че неотпускането на социалната помощ е довело
до влошаване на здравословното състояние на лицето, защото липсват обективни
данни за такова твърдение. С определение, обективирано
в Протокол от 24.09.2019 година след проведено съдебно заседание, съдебният състав
на АССГ е приел заключението на вещото лице. Така дадено настоящото заключение
по назначената съдебно- медицинска експертиза настоящият съдебен състав го
кредитира изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо на събрания по
делото писмен доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник достигна до следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим, тъй
като е подаден от активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла неимуществени
вреди в резултат на отменени като незаконосъобразни два административни акта, а
именно Заповед № 149 от 22.04.2015 година, отменена по съдебен ред с Решение №
5998 от 13.10.2015 година, постановено по административно дело № 5359 по описа
за 2015 година на Административен съд София – град, оставено в сила с Решение №
6722 от 07.06.2016 година, постановено по административно дело № 12840 по описа
за 2015 година на Върховен административен съд и от незаконосъобразна Заповед №
149а от 17.10.2016 година отменена по административен ред с Решение № 22-
РД06-0066/10.11.2016 година на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ София. Съобразно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК, исковата
претенция е насочено срещу юридическо лице, каквото всъщност се явява самата
Агенция за социално подпомагане, съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане,
приет с Постановление на Министерски съвет № 25 от 07.02.2003 година. С оглед
на това се прави извод, че искът е предявен срещу надлежна страна.
Разгледан по същество предявения иск за неимуществени
вреди е неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България
държавата отговаря за вреди, които са причинени от незаконосъобразни актове или
действия на нейните органи и длъжностни лица. Тази разпоредба се съдържа в
Глава първа на Конституцията, която е посветена на основните начала на държавно
устройство, но тя не представлява пряка защита на правата на гражданите, а
същата прогласява основен принцип, осъществяването, на който трябва да бъде
уреден със закон. Такъв именно закон е Законът за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/. В ЗОДОВ се разграничават два вида отговорност на
държавата, като първият вид е отговорност за дейността на администрацията, а
вторият вид е отговорност за дейността на правозащитните органи, като в чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вреди, които са причинени
на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни орани и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административната дейност. По силата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1
се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния
кодекс, като местната подсъдност се определя по правилото на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба искът за обезщетение може да се предяви пред
съд по мястото на увреждане или по настоящ адрес или седалище на увредения
срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконосъобразни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. В настоящият казус мястото на
увреждане и настоящият адрес на ищеца са в град София, поради което компетентен
да разгледа настоящата искова претенция се явява именно Административен съд
София – град, но поради посочените по – горе обективни факти, а именно отвод на
всички съдии от този съд и въз основа на определение на Върховния
административен съд, с което делото е изпратено за разглеждане на
Административен съд – Перник, то безспорно последният се явява компетентен да
разгледа правния спор.
В разпоредбата на чл. 203 от АПК е регламентиран редът за
предявяване на исковете за обезщетения, а за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се посочва, че са приложими разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Въз основа на тази
разпоредба, може да се направи извод за обективния характер на отговорността по
ЗОДОВ, доколкото същата не е обвързана с наличие, респективно с липса на вина у
длъжностното лице, което е пряк причинител на вредата. Елемент от фактическия
състав на отговорността на държавата е установяването на незаконосъобразност на
акта , действието или бездействието на държавния орган. Отговорността не се презумира от закона, което означава, че в тежест на ищеца е
да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорност
по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, който е отменен по
съответния за това ред или действие и бездействие на административен орган по
повод изпълнението на административната дейност, на второ място настъпила вреда
и причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса, на който и да било елемент от фактически състав
не може да бъде реализирана отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай по предявения иск се претендират
неимуществени вреди, които са настъпили от отменените като незаконосъобразни
индивидуални административни акта, а именно Заповед № 149/22.04.2015 година и
Заповед № 149а /17.10.2016 година на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Младост. Съгласно цитираната вече правна норма на разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ под вреда следва да се разбира всяко неблагоприятно
изменение в имуществената или лична сфера на гражданина или юридическото лице,
което е настъпило като последица от незаконосъобразния административен акт,
действието или бездействието на длъжностните лица, действащи при или по повод
на осъществяване на административната си дейност. Обемът на отговорността се
регламентира в чл. 4 от ЗОДОВ, като на обезщетение подлежат всички имуществени
и неимуществени вреди. Тук са включени претърпените загуби, пропуснати ползи и
неимуществени вреди, засягащи личността в нейната цялост /физическа,
психологическа, ментална/.
За да се реализира отговорността по смисъла на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ е необходимо да е налице определен фактически състав, чийто елементи
се посочиха и които трябва да са налице кумулативно.
Първият елемент е наличието на незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на държавните органи или
длъжностните лица при или по повод изпълнението на административната дейност.
От своя страна наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
административен орган или длъжностно лице не само, че е елемент от фактическия
състав, пораждащ отговорността на държавата, респективно на общината, но така
също той се явява и положителна процесуална предпоставка за допустимост на
самия иск. В случая по категоричен начин се установява, че са налице два
постановени индивидуални административни акта, които са били отменени като
незаконосъобразни. Първият от тях е Заповед № 149 от 22.04.2015 година,
издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Младост, която е била
отменена като незаконосъобразна със съдебен акт, а именно Решение № 5998 от
13.10.2015 година, постановено по адм. дело № 5359 по
описа за 2015 година на Административен съд София – град, оставено в сила с
Решение № 6722 от 07.06.2016 година, постановено по адм.
дело № 12840 по описа за
2015 година на Върховен административен съд. Вторият е Заповед № 149а от
17.10.2016 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Младост,
отменена по административен ред с Решение № 22-РД06-0066/10.11.2016 година на
Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ София. Всеки един от
тези административни актове, който е бил отменен по съответния ред като
незаконосъобразен е самостоятелно основание за претендиране на обезщетение,
след като административното производство е приключило – в тази връзка са и
мотивите на Върховния административен съд, обективирани
в Решение №10146 от 01.08.2017 година, постановено по приложеното за послужване
адм. дело № 3122/2017 на Върховния административен
съд. От приложените по делото писмени доказателства по безспорен начин се
установява, че административното производство по повод на депозираната от
страна на настоящият ищец Молба – декларация № 149 от 03.04.2015 година е
приключило с постановяване на благоприятен за същия акт, а именно със Заповед №
149а от 18.11.2016 година, с която е отпусната поисканата еднократна социална
помощ в размер на 300 лева, считано от 01.11.2016 година, т.е. от този момент
нататък ищецът може да претендира вреди от отменени в хода на протеклото
административно производство заповеди. Въз основа на изложеното, в контекста на
отменените като незаконосъобразни индивидуални административен акт се
установява и първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Вторият елемент от фактическия състав на отговорността за
наличие на неимуществени вреди, съдът приема за доказан. В конкретният случай
се претендират неимуществени вреди, изразяващи се в негативно въздействие върху
здравословното му състояние. С цел доказване на тези обективни факти, към
исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства,в това число амбулаторни
листи, лабораторни резултати, рецепти, издадени във връзка с предписани
лекарствени продукти, които същият е приемал, с цел поддържане на добро
здравословно състояние.Въз основа на приложените за послужване административни
дела, които бяха описани по – горе се установи, че към датата на подаване на
молбата – декларация № 149/03.04.2015 година ищецът страда от язва на
дванайсетопръстника, която е в ремисия, от артериална
хипертония, хипертонично сърце и съмнения за ИБС, хемороидална
болест, сетатоза на черния дроб, двустранна микролитиаза на бъбреците и пиоленфритни
промени на левия бъбрек с наличие на малка паренхимитозна
киста на десния. Както вече се посочи ищецът е приложил писмени доказателства,
част от които са свързани с много по – предходен от процесния
период, но същите могат да послужат като доказателство, въз основа на което
настоящият съдебен състав да направи своите крайни изводи. Останалите писмени
доказателства, които са с дата, попадаща в процесния
период са свързани само с удостоверяване на направени прегледи по отношение на атипичен гръден дискомфорт, без
да има връзка с физическо натоварване, но въпреки това не са констатирани
промени, които да изискват лечение в болнично заведение. За този период има и
медицински документи за преживяна хипертонична криза, придружена от общомозъчна симптоматика по време на кризата, но няма данни
за изясняването й. С настоящата искова молба се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, както бе вече посочено, които се изразяват в ежедневни
хипертонични кризи, постоянен страх за живота, болки в сърдечната област,
кошмари, неадекватност в отношенията с близките и хората, сърцебиене,
световъртеж, шум в ушите. Тези състояния безспорно се доказва, че съществуват и
че същите биха моли да се разглеждат като вреди, доколкото засягат
неблагоприятно именно личната сфера на лицето, рефлектирайки върху неговото
здравословно и психическо състояние. Предвид това настоящият съдебен състав
приема, че обективно са налице вреди, т.е. че е налице втория елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Третият елемент от фактическия състав на отговорността се
изразява в това, че настъпилите вреди трябва да са в причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен индивидуален административен акт. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ вредите
трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, а това означава,
че в случая се изисква и тази причинна връзка да бъде пряка и
непосредствена.Съобразно константната практика на Върховния административен съд
под пряка последица се разбира директно въздействие върху правната сфера на
увредения, т.е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе
незаконосъобразния административен акт. Под преки вреди, според Върховния
административен съд следва да се разбират само тези, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, но освен преки,
вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили на мястото и по
време следващо противоправния резултат /в тази връзка е Решение №
8648 от 17.06.2013 година, постановено по адм. дело №
11241/ 2012 година на Върховния административен съд/. В настоящият казус обаче
такава пряка и непосредствена причинна връзка липсва. Именно в тежест на ищеца
е да докаже с всички възможни доказателства и доказателствени
средства, че претърпените от него неимуществени вреди са вследствие на
отменените като незаконосъобразни два индивидуални административни акта. По
настоящото дело, ищецът не успя да докаже именно този трети елемент, който е
кумулативно изискуем с предходните два, за да бъде ангажирана отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Както се посочи в предходния абзац, настоящият ищец е
приложил писмени доказателства, които са годни, за да обусловят извод за
влошеното здравословно състояние на същия, характеризиращо се с различни по вид
обективни състояния. Следва обаче да се отбележи, че същите са били налице и
преди да започне административното производство във връзка с депозираната от
страна на ищеца молба за отпускане на еднократна социална помощ, в рамките на
което са издадени отменените като незаконосъобразни заповеди на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Младост, т.е. те не следва да се приемат, че са пряко
следствие от отмяната на двата индивидуални административни акта. Изводите на
съда се подкрепят и от заключението на вещото лице по настоящата съдебно – медицинска
експертиза, в която се приема, че се касае за мъж с множество хронични
заболявания и че в този период от година и 10 месеца през което време не е била
отпусната социалната помощ не се доказват усложнения във връзка със здравословното
състояние на ищеца. Изрично се подчертава в него и, че неотпускането на
социална помощ не е довело до влошаване на здравословното състояние на лицето. От
друга страна поради липса на медицинска документация с психиатрична насоченост
не може да се направи извод и относно изострянето на психиатричната симптоматика
за периода 2015 – 2016 година, което би могло да бъде свързано с доказване на
евентуално преживян стрес от страна на ищеца във връзка с това, че същият
евентуално би се почувствал поставен в несигурно положение, в следствие на
постановените два отказа от страна на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Младост. В тази връзка от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства, въпреки дадената му възможност от страна на настоящия съдебен състав.
Предвид всичко изложено не би могло да се сподели твърдението на ищеца,
посочено в депозираната пред съда искова молба, че тези обективни състояния
биха могли да се квалифицират като неимуществени вреди, които да са във връзка
именно с отменените като незаконосъобразни заповеди. Съдът отчита факта, че е
налице неблагоприятно въздействие върху личната сфера на лицето, водещи до
засягане на здравословното и психическото състояние на същото, но в настоящият
случай се приема, че те са породени от странични фактори, предхождащи дори
отмяната на двата индивидуални административни акта, предвид което не може да
се приеме, че те са породени именно от последното. Предвид това, настоящият
съдебен състав приема, че не е налице третия елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид което липсва една от
кумулативно изискуемите предпоставки за пораждане на безвиновната
отговорност на държавата.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че в
случая не са налице изискуемите кумулативни материални предпоставки на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендирането на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на отменените като
незаконосъобразни два административни акта, както следва Заповед № 149/ 03.04.2015 година и Заповед №
149а/17.10.2016 година, издадени от директора на Дирекция „ Социално
подпомагане“ Младост. Искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
Страните не претендират присъждане на съдебни разноски,
поради което съдът неи следва да се произнася.
Така мотивиран и на основание чл. 203 и чл. 204, ал. 1 и
ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от З.К.С., с ЕГН **********, с адрес ***
против Агенция за социално подпомагане, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Триадица“
№ 2, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди за периода от 01.04.2015 година
до 01.11.2016 година, ведно със законна лихва от 01.11.2016 година до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/