О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 24 февруари 2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание, на двадесет и четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ - мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в.ч. гр. д. №49 по
описа за 2021 г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е на основание чл. 396, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от С.Д.З., ЕГН:**********, чрез процесуалния си представител адв. Н. Т., против определение №260084 от 02.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. №220/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.
С обжалвания първоинстанционен акт е оставена без уважение молбата на З. за налагане на обезпечение – запор на банкови сметки, срещу „***“ ЕООД, гр. Пловдив.
В жалбата се отправя искане за отмяна на цитираното определение поради неговата неправилност, следваща от противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост. Иска се постановяване на определение, с което да бъде уважена молбата за налагане на обезпечение по бъдещ иск за осъждане на „***“ ЕООД, гр. * да плати на З. сума в размер на 16 800 лв., представляваща уговорено и дължимо допълнително трудово възнаграждение. Жалбоподателят сочи, че били налице кумулативно всички изискуеми предпоставки за уважаване на молбата – 1.Искът бил допустим, 2. Съществувал интерес за обезпечаване – т.е. без налагане на обезпечителна мярка щяло да се затрудни осъществяване на правата по съдебното решение, 3. Искът бил вероятно основателен – бил подкрепен с убедителни писмени доказателства, 4.обезпечителната мярка била подходяща и съответна на обезпечителната нужда. Атакуваното определение било немотивирано и това било самостоятелно основание за неговата отмяна. Сочи се ТР №6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което преценката за вероятната основателност на иска се извършвал на база въведените от молителя твърдения и писмени доказателства. Добавя се, че преценката в това производство не била тъждествена на тази, която се дължала при решаване на спора по същество. За основателността на молбата се акцентира на приложените към нея писмени доказателства: трудов договор, допълнително споразумение към него, извлечения от банкови сметки на служителя. Те обуславяли вероятната основателност на иска. Не било нужно, с оглед характера на производството, пълно и главно доказване на бъдещия иск. Претенцията била вследствие неплащане от работодателя на служителя на ежемесечна нетна премия в размер на 1200 лв. за периода от януари април 2019 г., както и от март до декември 2020 г. Интересът за налагане на обезпечителна мярка следвал от възможността бившият работодател на молителя да се разпореди с имуществото си, а същевременно същият не разполагал с недвижимо имущество. Исканата обезпечителна мярка била адекватна и съответна, тъй като била предвидена в нормата на чл.397, ал.1, т.2 от ГПК и исканият запор на банкови сметки бил до размера на сумата по бъдещия осъдителен иск.
Окръжен съд-Кюстендил,
след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба, след плащане на дължимата държавна такса и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт. Частната жалба е неоснователна и настоящият състав на КОС ще потвърди атакуваното определение на ДРС, но с други мотиви.
Както молбата, така и в частната жалба правилно са посочени предпоставки, при чието кумулативно наличие съдът следва да наложи адекватна и съответна обезпечителна мярка. В случая липсва една от тях – бъдещият иск да е вероятно основателен. Молителят мотивира изпълнението на това условие, извличайки го от Трудов договор №22/04.01.2019 г. между „***“ ЕООД и С.З., където в т.7 е посочено, че работникът може да получава допълнително заплащане към основното си трудово възнаграждение, по преценка на фирмата и в зависимост от степента на изпълнение на служебните му задължения, както и от Споразумение №1 към цитирания трудов договор, съгласно което е уговорено на основание т.7 от трудовия договор нетна ежемесечна премия за производство /неточен превод, а всъщност „за резултати“/ в размер на 1 200 лв. Тълкувайки уговорките, направени от страните по трудовия договор и допълнително споразумение, се установява, че плащането на премията е по преценка на работодателя и е в зависимост от постигнатите резултати на служителя, т.е. плащането не е безусловно, а е предпоставено от настъпването на бъдещо несигурно събитие – качествено изпълнение на възложената работа от служителя и оценка на работодателя. В случая липсват каквито и да е писмени доказателства за степента на изпълнение на задълженията на З. през периодите, за които претендира, че му се дължи премията, съответно липсват и доказателства каква е преценката на представляващия дружеството работодател на молителя. Не такъв би бил резултатът, ако се претендираше уговорено и неплатено основно месечно трудово възнаграждение, тъй като дължимостта му не е в зависимост от качеството на престирания от служителя труд.
Настоящият състав е съгласен с доводите на жалбоподателя относно наличието на останалите предпоставки – искът е допустим, налице е правен интерес за налагане на обезпечителна мярка спрямо бившият работодател на молителя, последната е адекватна и съответна по размер на претенция по бъдещ иск, но доколкото отсъства една от кумулативна изискуемите предпоставки – искът да е вероятно основателен, по изложените съображения, то молбата е частната жалба, а и молбата са неоснователни.
Ето защо, обжалваното определение №260084 от 02.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. №220/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница ще бъде потвърдено като правилно по изложените по-горе съображения.
По
обжалваемостта:
С оглед разрешението, дадено в ТР №1/2010г. по ТД №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, и по аргумент от чл. 396, ал. 2, изр. трето от ГПК, то настоящото определение се явява без възможност за обжалване
Водим от изложеното, съставът на Кюстендилския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№260084 от 02.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. №220/2021 г. по описа на Районен
съд – Дупница.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.