Р Е
Ш Е Н
И Е
№
290
гр.
Перник, 26.07.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 26.06.2019 г., ІII-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00327 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от Община П. против решение № 360/20.03.2019г. по гр. д. №
6986/2018г. по описа на РС – П., в
частта с която по предявените от И.И. срещу Община П. искове с пр. осн. чл. 49 ЗЗД ответникът е осъден да заплати сумата 10 500 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от травма на левия крак, получена на 29.01.2018 г. при
падане поради заледена пътна настилка на ул. "***" в ***, както и
сумата 1 100 лева - обезщетение за имуществени вреди (направени разноски по
проведеното медицинско лечение – закупуване на металната остеосинтеза, тип 1/3
тубуларна плака), вследствие от същото увреждане, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от увреждането – 28.01.2018 г. до окончателното
изплащане. В жалбата са развити
са подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че не са
обсъдени доказателствата и съдебно-медицинска експертиза, както и наведените от
ответника възражения за съпричиняване. Твърди се, че от гл. доказателства се
установява, че на процесната дата ул. "***" била почистена, ледът е
бил разбиван ръчно и машинно, след което е бил извозван и цялата улица била
почистена от лед и сняг. Излагат се доводи за неправилно
приложение на чл. 52 от ЗЗД, като обезщетението не е съобразено с евентуално
претърпените вреди съгласно принципа за справедливост и размерът е завишен. Иска
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете
изцяло, евентуално - обезщетението за неимуществени вреди се намали до размер
на реално претърпените от ищеца вреди.
Въззиваемата
страна излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и за
потвърждаване на решението в обжалваната част с присъждане разноски за
въззивната инстанция.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо – в
обжалваната част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на
първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
Събраните в първоинстанционното
производство гласни и писмени доказателства установяват, че сутринта на 29.01.2019 г. придвижвайки се пеш по ул. "***" в ***
заедно със свидетеля С., в участъка между магазин "***" и офиса на "***" на ул. "***" въззиваемият-ищец се е подхлъзнал и паднал, като е получил счупване в областта
на лява глезенна става. Св.-очевидец С. установява,
че настилката на ул."***" била на места
заледена, като на места имало оформени пътеки, а на други места липсвали такива
и съществували неравности и бабуни от лед,
съответно,
че ищецът се подхлъзнал на заледен участък от пешеходната зона, поради което
паднал на земята. Механизмът на злополуката
и настъпилите увреждания се потвърждават и от епикризи за периода от 29.01.2018
г. до 01.02.2018 г., съотв. от 08.02.2018г. до 14.02.2018г., и съдебно –
медицинската експертиза (СМЕ). В СМЕ е
обоснован извод, че на
29.01.2018 г. пострадалият е посетил лечебното заведение, като му е поставена
диагноза "счупване на външния глезен на лява глезена става" и счупването
е наместено и поставена гипсова имобилизация. След една седмица при контролна
рентгенова снимка е установено вторично разместване на счупването и
пострадалият е приет отново в лечебното заведение, където е проведено
оперативно лечение, изразяващо в открито наместване на счупването и фиксиране
на фрагментите с плака и винтове. Увреждането е довело до трайно затруднено движение на
левия крайник за срок от два месеца, като лечебният процес протича за около 4-
5 месеца. Налице е ограничен обем в движенията
в лява глезенна става от 20 градуса при норма 30 градуса за повдигане на
ходилото нагоре. За времето на лечението ищецът е изпитвал болки и
страдания, които в първите два месеца са били с по – голям интензитет. Не е отстранена поставената
металната остеосинтеза, тип 1/3 тубуларна плака.
Според
така установените факти следва, че са налице всички елементи от състава на чл.
49 ЗЗД - установено е травматично увреждане на ищеца,
което е настъпило вследствие неподдържането на улицата от сняг и заледени
участъци. Деликтът е резултат от наличието на необезопасен и неподдържан
тротоар/улица като елемент от пътната инфраструктура на община П. и нейна
собственост /чл. 8, ал.3 ЗП, вр. чл. 3, ал.2,
т.1 ЗОС/, чиято поддръжка, в това число и за ремонтиране,
обезопасяване и поддържане на тротоара/улицата е в тежест на общината /чл. 31,
ал.1 ЗП, вр. чл. 5, ал.1
и 2 ЗП,
вр. §1, т.2 от ДР
на ЗП/, без означение за извършван ремонт или забрана за ползване,
което да позволи на ищеца да възприеме и избегне опасността. С оглед на което и
на осн. чл. 49 ЗЗД отговорността възниква за община П., тъй като полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
общинските пътища и улици, част от които е и между магазин "***" и офиса на "***" на ул. "***" на ***, е задължение на ответника Община П.. За осъществяване на
отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането
е извършено поради бездействие на служител на община П. и без да е установено
кое точно е това лице, тъй като общината е отговорна за вредите, които са
причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои служители
конкретно са причинени същите вреди. Същевременно при възложената му док.
тежест ответникът не е установил, че на процесната дата улицата е била
почистена, поради което не е изпълнил правното задължение да поддържа
състоянието й с цел осигуряване на безопасното придвижване по нея. В показанията си ангажираният от ответника св. И. е категоричен единствено за това, че на процесната
дата 29.01.2018г. „нямало купове, заради кукерските празници всичко беше чисто“,
но не установяват, че не е имало сняг и лед на конкретния
участък от улицата, където е станала злополуката с ищеца, което рефлектира
върху преценката за тяхната достоверност и водят до извод за тяхната
декларативност. Поради което се преценяват от въззивния съд, че не опровергават
горепосочените показания на св.-очевидец С., че настилката на конкретния участък от ул. "***", където е станала злополуката с ищеца, била на места заледена и съществували неравности и бабуни от лед, съответно, че ищецът се подхлъзнал
на заледен участък, поради което паднал на земята.
При
определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД,
въззивният съд взе предвид конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на
болките и страданията, продължителността на възстановителния период и др. С оглед
на това се отчитат претърпените болки и страдание, описани от медицинската експертиза и продължителността и
интензитета на страданието /при злополуката и след това ищецът е изпитал болки и
страдания, които в първите два месеца са били с по – голям интензитет/; характерът и
степен на
увреждането /счупване в областта на лява глезенна става /. Ограниченията, които е следвало да
изтърпи ищецът /счупването е наместено
и поставена гипсова имобилизация; след вторично разместване на счупването
е проведено оперативно лечение,
изразяващо в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
плака и винтове/, като затрудненото движение на левия крайник е било за срок от два месеца; възстановителният период е
протекъл за срок около 4- 5 месеца. Обстоятелствата, че увреждането има последици и е довело до функционален дефицит /налице е ограничен обем в движенията в лява глезенна става от
20 градуса при норма 30 градуса за повдигане на ходилото нагоре/, както и че самото негативно изживяване,
като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и
продължителността им, са естествена последица от претърпените от ищеца телесни
повреди, тъй като всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в
счупване на
лява глезенна става, изживява негативни емоции, включително и
твърдяните и доказани от ищеца болки и страдания, което е потвърдено и от
гласните доказателства. При съвкупната
преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства въззивният съд приема, че справедливият по смисъла
на чл. 52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е
в размер на 10 500 лв. При това
положение, въззивният съд намира, че размерът и обхватът на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 500
лв. е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968
г., поради което оплакването в жалбата за неправилно прилагане на материалния
закон, респ. че обезщетението е завишено е неоснователно.
От
събраните гласни и писмени доказателства, както и от СМЕ не може да се направи
извод, че увреждането на ищеца е обусловено и е в причинна връзка с поведението
на последния, т.е. че е съпричинил вредите, поради което възражението на
ответника в обратен смисъл е неоснователно. Не е доказано по делото от
ответника, че настъпилите увреждания е нямало да настъпят или щяха да бъдат по-
малки, ако ищецът е избрал алтернативен маршрут или до каква степен е могло
безпрепятствено да премине, за да се приеме съпричиняване. Приемането на
обратното би довело до неоснователно накърняване на правната сфера на
увреденото лице и до автоматичен принос на всички пешеходци ползващи улица/тротоар,
който е покрит със сняг и заледени участъци и не е обезопасен, която хипотеза е
извън законово регламентираните. Напротив, ако община П. е била изпълнила
задълженията си за поддръжка и обезопасяване на улицата/тротоара, ищецът е щял
да премине безпрепятствено по него и е нямало да се стигне до увреждането му, поради което не съществува основание размерът
на дължимото обезщетение да бъде намалено.
По
отношение на претендираните от ищеца разходи за закупуване на металната
остеосинтеза, тип 1/3 тубуларна плака, съдът
счита, че
се установява от съвкупната преценка на
представените епикризи, фактура и фискален бон, че последните удостоверяват
разходи, свързани с лечението и възстановяването на ищеца, обусловено от
инцидента с него. Въпросните документи са издадени след инцидента и съдържат
информация за вида и стойността на платените от ищеца медицински услуги и за
закупуване на предписаните медицински изделия на стойност 1100 лева, поради което следва извод за относимостта им към
настоящия правен спор, включително това се установява и от съдебно-медицинската
експертиза, които несъмнено са
били необходими и използвани за лечението на полученото от него увреждане. Налице
е причинна-следствена връзка на извършените от ищеца разходи и противоправното
поведение, за което ответникът носи гаранционно-обезпечителна отговорност и
следователно му се дължат от ответника като обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата 1100 лв., в какъвто размер е и претенцията на ищеца.
С решението си в обжалваната част първоинстанционният
съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния
съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемият доказва разноски по въвзивното
производство общо 900 лв. – заплатено адв. възнагражедине (съгласно
представения договор за правна защита, в който е отбелязано, че
възнаграждението е платено изцяло в брой и списък по чл. 80 ГПК). Възражението
на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адв. възнаграждение от 900 лв., при минимален размер от 893 лв., съгл. чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., се явява неоснователно. На първо
място поради това, че е бланкетно и на второ – адв. възнаграждение се определя
по свободно договаряне, като Наредбата само определя минималния размер за
съответния вид помощ, като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност, каквато не е
налице в случая, преценявайки съотношението между заплатеното адв.
възнаграждение и предвидения минимален размер. Разноските на въззиваемия
му се дължат от жалбоподателя изцяло предвид неоснователността на жалбата.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 360/20.03.2019г. по гр. д. № 06986/2018г. по
описа на Районен съд – П. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА
Община П., ЕИК *********, адрес: ***, да заплати на И.П.И.,
ЕГН ********** от ***, сумата 900 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.