Определение по дело №607/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:‗ел:овдивския А.

Предявен е иск за сумата в размер на 11000 лв. с правно основание чл. 2 т. 1 от ЗОДОВ.

Ищецът И.К.К. от гр. П. с ЕГН твърди в исковата молба, че в началото на месец февруари 2004 г. срещу него било образувано следствено дело № 250/2004 г. на ОСС- Пловдив. На 13.02.2004 г. Окръжна прокуратура- Пловдив внесла в О. съд- Пловдив искане за вземане мярка за неотклонение "задържане под стража", което било уважено и била взета най-тежката мярка за неотклонение от О. съд- Пловдив с определение от 13.02.2004 г. по ЧНД 315/04 г. по описа на ПОС. От същата дата ищецът бил задържан в Областно звено "Следствени арести"- Пловдив. Обжалвал така постановеното определение на Пловдивския О. съд пред А. съд- Пловдив, който потвърдил определената мярка за неотклонение "задържане под стража ". От проведените следствени действия се установила невинността на ищеца, който поискал изменение на взетата най-тежка мярка за неотклонение "задържане под стража" в по- лека, но по образуваното ЧНД № 553/04 г, Пловдивския О. съд отказал да я измени. Този отказ бил обжалван, но потвърден от ПАС. Едва на 02.06.2004 г. с Постановление на Окръжна прокуратура- Пловдив, наказателното производство срещу ищеца за престъпление по чл. 354а ал. 1 пр. 2 от НК било прекратено и на същата дата бил освободен от Областно звено "Следствени арести"- Пловдив. Счита, че са налице предпоставките за реализиране отговорност на ответниците по реда на чл. 2 т.1 и т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Ищецът претърпял неимуществени вреди в резултат на повдигнатото обвинение от ОП- Пловдив, в резултат от взетата мярка от ПОС и потвърждаването й от ПАС и обусловеното от тях задържане в Областно звено "Следствени арести" Пловдив през периода от 13.02.2004 г. до 02.06.2004 г. за изпълнение на наложената мярка за неотклонение "задържане под стража". Повдигнатото обвинение било отменено като незаконосъобразно, поради липса на вина, а ищецът бил държан незаконно и лишен от свобода 111 дни в Областно звено "Следствени арести"- Пловдив. Счита, че ответниците отговарят солидарно, при условията на чл. 53 от ЗЗД във вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ, тъй като цялостното действие на актовете на трите органа, довело до претърпените неимуществени вреди. Счита, че пасивно легитимирани да отговарят по иска били ответниците О. съд- Пловдив, А. съд- Пловдив и Прокуратурата на Република България. При определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следвало да се вземе предвид, че с продължителния престой в Областно звено "Следствени арести"-Пловдив, значително били ограничени правата му на свободно придвижване, правото на свободен избор, на място и условия на полагане на труд, била затруднена възможността за социално адаптиране, бил лишен от възможността да живее заедно със семейството си, да работи, да осигурява бъдещето на семейството си. Моли, ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение в размер на 11000 лв., ведно със законната лихва от 02.06.2004 г. до окончателното изплащане на обезщетението. С допълнителна молба от 03.12.2008 г., ищецът уточнява исковата молба като сочи, че общият юридически факт, на който се основава претенцията му, е незаконосъобразното задържане в Областно звено "Следствени арести"- Пловдив

през периода от 13.02.2004 г. до 02.06.2004 г. за изпълнение на наложената мярка за неотклонение "задържане под стража". Причините, довели до задържането, били незаконосъобразните актове и действия на тримата ответници: Постановление от 13.02.2004 г. на Окръжна Прокуратура- Пловдив за задържане за период от 72 часа, считано от 13.02.2004 г. на основание чл. 203 ал. 2 от НПК /отм./ по сл. д. № 250/2004 г. на ОСС- Пловдив; Постановление от 16.02.2004 г. на Окръжна Прокуратура- Пловдив за задържане за период от 72 часа, считано от 16.02.2004 г. на основание чл. 152а ал. 3 от НПК /отм./ по сл. д. № 250/2004 г. на ОСС- Пловдив; Искането от 19.02.2004 г. за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" от Окръжна прокуратура- Пловдив по сл. д. № 250/2004 г. на ОСС- Пловдив; Определението на О. съд- Пловдив от 19.02.2004 г, с която е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" по ЧНД 315/2004 г., по описа на О. съд- Пловдив; Определението на ПАС от 26.02.2004 г. по ВЧНД 90/2004 г., с което била потвърдена взетата с определението на ПОС от 19.02.2004 г. мярка за неотклонение „задържане под стража". Предявява претенции за солидарно осъждане на ответниците, тъй като било налице съпричиняване на вредоносния резултат при условията на чл. 53 от ЗЗД във вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Сочи доказателства.

Исковата молба се поддържа в съдебно заседание. Пълномощникът му в съдебно заседание по същество заявява, че след пребиваването на ищеца в затвора за срок от 5 години, започнал да се социализира в обществото, започнал работа, имал приятелка и задържането за тези няколко месеца повлияло върху неговата психиката и за това, той да не успее да се социализира. Разноски не претендира.

Ответникът О. съд- Пловдив в писмено становище не признава иска. Счита, че правната квалификация на претенцията на ищеца не била тази, посочена в исковата молба, както и оспорва наличието на предпоставки за солидарна отговорност.

Ответникът А. съд- Пловдив не взема становище по иска.

Ответникът Прокуратурата на Република България в съдебно заседание оспорва иска и моли да се отхвърли като недоказан. Поддържа, че неимуществените вреди следвало да са в пряка и непосредствена връзка от незаконното задържане на ищеца, което не било доказано. Били налице доказателства, установяващи трайна престъпна дейност на ищеца, който бил осъждан шест пъти, включително и след задържането му под стража, имал влязла в сила присъда, която изтърпял ефективно за срок от 3 години в затвора в гр. П.. Нямало данни по делото за това, ищецът да е изпитвал терзания, невъзможност за социализация.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура- К. счита иска за неоснователен и недоказан. За да е осъществен фактическия състав на отговорността на държавата, следвало да се установи, както обективния факт на противоправно действие от страна на правозащитните органи, така и настъпването на твърдяните неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от противозаконното действие, което в случая не се установявало, а ищецът демонстрирал трайна престъпна наклонност и в периода от 1992 г. до 2005 г. бил осъждан многократно за престъпления от общ характер. Освен това св. К.а, сестра на ищеца установявала, че преди постановяване на мярката за неотклонение ищецът бил в депресия , поради което състоянието му не може да се обвърже с твръдяните неимуществени вреди в резултат на задържането му..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:

От приложеното като доказателство сл. д. № 250/2004 г. по описа на ОСС-Пловдив, се установява, че делото е било образувано и водено срещу ищеца по настоящото дело И.К.К. за престъпление по чл. 354а ал. 1 пр. 2 от НК. С постановление за предварително задържане на основание чл. 202 ал. 1 от НПК от 13.02.2004 г. на следовател при ОСС- Пловдив, било постановено да се задържи И.К.К. за 24 часа, считано от 17 часа на 13.02.2004 г. С постановление за вземане на мярка за неотклонение на основание чл. 152а ал. 3 от НПК от 16.02.2004 г. на следовател при ОСС- Пловдив, било разпоредено ищецът да се задържи за срок от 24 часа, считано от 16.02.2004 г. до завеждането му в съда. По искане на Окръжна прокуратура гр. П., за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража", Пловдивският О. съд с протоколно определение от 19.02.2004 г. , постановено по ЧНД № 315 по описа за 2004 г, Пловдивският О. съд взел мярка за неотклонение „задържане под стража" спрямо И.К.К. с ЕГН *********, обвиняем по следствено дело № 250/2004 г. по описа на ОСС- Пловдив. И.К.К. обжалвал определението на Пловдивският О. съд, по която жалба Пловдивският А. съд се е произнесъл с протоколно определение от 26.02.2004 г, постановено по ВЧНД № 90 по описа за 2004 г, с което е потвърдил определението на Окръжният съд.

По делото се установява и това, че на 18.03.2004 г. И.К. подал молба до О. съд Пловдив за изменяване на мярката за неотклонение „задържане под стража" в по- лека, която молба е оставена без уважение с протоколно определение на Пловдивският О. съд от 23.03.2004 г. по ЧНД № 553 по описа за 2004 г. Това определение било потвърдено с протоколно определение на Пловдивския А. съд от 30.03.2004 г., постановено по ЧНД №148 по описа за 2004 г. , образувано по жалба на К..

С постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 20.05.2004 г, ищецът бил привлечен като такъв за престъ´ление по чл. 354а ал. 1 пр. 2 от НК. С постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 01.06.2004 г. прокурор при Окръжна прокуратура гр. П. прекратил частично наказателното производство срещу И.К.К. за престъпление по чл. 354а ал. 1 пр. 2 от НК поради недоказаност и отменена взетата спрямо същия мярка за неотклонение „Задържане под стража" по сл. дело с № 250/2004 г. Постановено било, да се води срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 354а ал. 1 пр. 2 от НК. С постановление от 10.09.2004 г. прокурор при Окръжна прокуратура гр. П. е прекратил наказателното производство срещу неизвестен извършител по чл. 354а ал. 1 пр. 2 от НК поради недоказаност.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Кремена Куртева К.а, сестра на ищеца, се установява, че преди задържането на брат и, през месец февруари 2004 година, той бил в затвора за срок от 5 години, пак бил зле психически, бил в депресия, работел, имал си приятелка, с която щели да се женят, но се разделили, тъй като той тръгнал по „лошия път". Бил много зле психически и не бил напълно възстановен от предходното излежаване на

наказанието. В ареста, състоянието му било влошено, бил изнервен, тъй като бил задържан без вина, бил в стрес. Не се задържал дълго в дома и започнал да скита. Баща му през този период починал. След задържането му през 2004 г., брат й бил в затвора. Вече втора година работел във фирма като общ работник в София, където си имал и приятелка. След като излезнал от следствения арест, нямал работа, започна да скита, изпаднал в депресия, започнал да краде и пак тръгнал по лошия път. След последния престой в затвора за срок от 3 години, пак не бил много добре.

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск от ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража" против ответниците е основателен, но завишен по размер.

Съгласно чл. 2 т. 1 от Закона за отговорността на Държавата за вреди причинени на граждани, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание, а съгласно т. 2 на същия текст Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Незаконна е мярката за неотклонение "задържане под стража", когато не отговаря на изискванията по чл. 152а ал. 7 НПК във вр. с чл. 152 НПК, действащ към момента на постановяване на процесното задържане на ищеца /т. 13 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г/ и Държавата отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ, когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство и в тези случаи обезщетението се определя самостоятелно. Ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, както е в случая, Държавата отговаря по чл. 2 т. 2 ЗОДВПГ и в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража.

След като наказателното производство спрямо ищеца е било прекратено поради недоказаност, респ. деянието не е извършено от същия, и в тази връзка е била отменена мярката за неотклонение по отношение на ищеца, то задържането му е било незаконно и за тези действия отговаря Държавата. Или, следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните органи, визиран в чл. 2 т. 2 от ЗОДВПГ, за вреди. В резултат на действията на прокуратурата, ОС- Пловдив и АС- Пловдив за периода от 13.02.2004 г. и до 02.06.2004 г., когато производството спрямо ищеца е било прекратено и е отменена взетата марка за неотклонение, същият е претърпял неимуществени вреди, които следва да се обезщетят. Съдът приема, че всеки един от тези органи е допринесъл þа настъпване на вредите, респ. вредата е била съпричинена от ответниците и отговорността им е солидарна. Това произтича от разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД и следва от препращането, което § 1 от ЗР на Закона за отговорността на Държавата, прави към гражданските закони.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете, както обстоятелствата посочени по- горе, така и многократните осъждания на ищеца преди и след задържането му в следствения арест /справка за съдимост на ищеца от Районен съд- Мадан и писмо на МП- ГД „Изпълнение на наказанията-ОЗИН- Пловдив/, който факт е релевантен при оценката личността на ищеца, и е бил от значение при започване на предварителното производство и при вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Още повече, че по делото, освен показанията на сестрата на ищеца, за това как е понесъл наложената му мярка за неотклонение, която като близък роднина е и заинтересована от изхода на делото, други доказателства в подкрепа твърденията на ищеца, не са посочени.

Съдът приема за справедливо ищецът да бъде обезщетен със сумата в размер на 1500 лв. предвид критериите на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на неимуществените вреди, причинени на ищеца от органите на Прокуратурата и съдилищата, изразяващи се в засягане на достойнството му, в отрицателните емоционални преживявания, съдът съобрази и периода, през който е бил задържан незаконно в следствения арест от 13.02.2004 г. до 02.06.2004 г. Сумата в размер на 1500 лв. следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 02.06.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над сумата от 1500 лв. до пълния му предявен размер от 11000 лв. като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

При този изход на делото на основание чл.10 ,ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с пар.9 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ ищеца следва да бъде осъден да заплати по сметка на КОС държавна такса в размер на 10 лв. Искане за присъждане на разноски не е правено от ищеца и такива не се присъждат .

Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. I от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ГПК съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, О. съд- Пловдив и А. съд- Пловдив да заплатят солидарно на И.К.К. с ЕГН , от гр. П. , ж.к. “Т.” бл.х, ет.х, ап.хх сумата в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконното му задържане по сл. д. № 250/2004 г. по описа на ОСС- Пловдив, по което наказателното производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението, на основание чл. 2 т. 2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.06.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част.

ОСЪЖДА И.К.К. от гр. П. с ЕГН да заплати на КОС държавна такса в размер на 10 лв.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския А. съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение за обявяването му.

Председател: