№ 321
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100511281 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11281/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. В. Т. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20078267 от 15.03.2021 г постановено по гр.д.
№28917/2020 г на СРС , 81 състав ; в частта , с която по иск на“Т.С.” ЕАД ЕИК ******* ,
гр.София на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е
признато за установено , че въззивникът дължи сумата от 1799,05 лева цена на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г – м.04.2019 г за ап.№98 в гр.София
ж.к.******* , ведно със законната лихва от 23.01.2020 г до окончателното заплащане на
сумата ; сумата от 201,66 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.09.2017 г – 15.01.2020 г ; сумата от 52,16 лева за дялово разпределение за периода
м.12.2016 г – м.04.2019 г ведно със законната лихва от 23.01.2020 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 9,27 лева лихви за забава върху посочената главница за
дялово разпределение за периода 31.01.2017 г – 15.01.2020 г ; за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.01.2020 г по ч.гр.д.№3239/20 г на
СРС , 81 състав ; както и въззивникът е осъден да заплати на Т.С.” ЕАД ЕИК ******* ,
гр.София сумата от общо 363,17 лева разноски пред СРС / не се обжалват разноските в
заповедното производство/ .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Счита , че задълженията
му са погасени по давност . Реално доставената топлинна енергия не е измерена и не е
1
установено каква е била температурата в жилището . Ищецът е монополист и се гаври в
бедните хора , а услугите му са некачествени . Съдът не защитава народа и „за милиони
няма закони , за кокошка няма прошка“ . Задълженията на бедните хора трябва да се
опрощават .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.05.2021 г
и е обжалвано в срок на 03.06.2022 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на исковете .
За да уважи частично исковете СРС е приел , че ищецът е предоставял „топлинни услуги“
на ответника за ап.№98 в гр.София ж.к.*******. Не се спори , че ответникът е собственик на
посочения имот , съответно , че е потребител на топлинна енергия . С представените
писмени доказателства и ССЕ е доказана доставената топлинна енергия , както и нейния
размер .
Според СРС сумите за топлинна енергия периода м.05.2016 г – м.12.2016 г са погасени по
давност , съответно погасени по давност са и лихвите за забава върху тази главница . Сумите
за главница за дялово разпределение и за лихва за забава също са частично основателни .
Решението на СРС е валидно , допустимо и като краен резултат правилно в
обжалваната част .
Законосъобразно първоинстанционният съд е взел предвид , че в случая са приложими ОУ
/2016 г / като дължимите суми за топлинна енергия следва да се заплатят в 45-дневен срок ,
след изтичане на периода , за който се отнасят . В случая предвид подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на 23.01.2020 г , за задължението на ответника за
м.12.2016 г всъщност не е погасено по давност , както и не е погасена лихвата за забава
върху него . Следователно СРС дори е приел за погасени давност повече от
2
действителните задължения за топлинна енергия , както и за дялово разпределение и за
лихви за забава върху двете главници .
По отношение на останалите доводи на въззивника – същите имат правно значение и смисъл
само в частта им , в която се оспорват доставките на топлинна енергия и се твърди
„некачествена услуга“ . Въззивникът не е опровергал данните от писмените доказателства
по делото и от ССЕ , че в имота му се ползва топлинна енергия за отопление , за сградна
инсталация и за топла вода .
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не води до извод , че
те не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на
вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на
общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за
топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат
правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават
потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на
отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и
вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса
на потребление на топлинна енергия.
С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост
е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от
разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго
законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се
даде предвид характера на подобни сгради.
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на
ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
3
доставената топлинна енергия. Въззивникът винаги може да се разпореди с имота си или да
инициира прекъсване на топлоснабдяването в сградата , но тъй като живее в етажна
собственост това става с колективно решение на Общото събрание на Етажната
собственост т.е. заедно с останалите етажни собственици .
Няма как поради твърдения за бедност и оплаквания от политическата ситуация в България ,
въззивникът да бъде освободен /поне от съда/ от заплащане на суми за топлинна енергия .
Впрочем по делото има данни , че въззивникът е продал през годините множество идеални
части от свои земеделски имоти в гр.София , както и е собственик на процесния имот .
Всичко това не кореспондира с твърденията му за крайна бедност , недоимък и липса на
възможности през годините да подобри положението си .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – депозит за
ССЕ и юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20078267 от 15.03.2021 г постановено по гр.д.№28917/2020 г
на СРС , 81 състав ; в частта , с която по иск на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София на
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за
установено , че С. В. Т. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 1799,05 лева цена на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г – м.04.2019 г за ап.№98 в
гр.София ж.к.******* , ведно със законната лихва от 23.01.2020 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 201,66 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 15.09.2017 г – 15.01.2020 г ; сумата от 52,16 лева за дялово разпределение за
периода м.12.2016 г – м.04.2019 г ведно със законната лихва от 23.01.2020 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 9,27 лева лихви за забава върху
посочената главница за дялово разпределение за периода 31.01.2017 г – 15.01.2020 г ; за
които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.01.2020 г по
ч.гр.д.№3239/20 г на СРС , 81 състав ; както и С. В. Т. ЕГН ********** от гр.София е
осъдена да заплати на Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от общо 363,17 лева
разноски пред СРС
ОСЪЖДА С. В. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* ,
гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5