№ 1283
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110159264 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Сдружение „Ф..“ е предявило срещу Т. К. Ч. осъдителен иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в
размер на 4250, 53 лв., представляваща платено при отпаднало основание обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до
окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че със заповед № ..05.10.2022 г. на основание чл. 328 ал. 1, т. 11 от
Кодекса на труда, трудовото правоотношение между ищеца и ответника било прекратено,
като клубът заплатил на 14.11.2022 г., сумата в размер на 5128.29 лв., (нетни размери),
включваща следните възнаграждения: обезщетение по чл. 220 КТ за 3 месеца в брутен
размер 4722.81 лв. - нетен размер 4250.53 лв., обезщетение по чл. 224 КТ за 5 дни в брутен
размер 393.57 лв. - нетен размер 354.21 лв., заплата за отработени 9 дни в брутен размер
674.69 лв. - нетен размер 523.55 лв. Впоследствие, с влязло в сила Решение № 695 от
19.06.2023 г. по гр.д. № 20225220103437 по описа за 2022 г., Районен съд – П.., били уважени
обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и по чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ, във вр. с чл. 225 КТ, на ответната страна, като била призната за незаконна и отменена
атакуваната заповед. С оглед на това счита, че основанието за заплащане на обезщетение на
неспазено предизвестие е отпаднало, поради което ответникът следва да възстанови тази
сума.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Оспорва, че му е заплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, а в случай, че се приеме,
че такова е заплатено, счита, че то е било дължимо на друго правно основание. Прави
възражение за прихващане със сума в размер на 19 800 лв., представляваща допълнително
възнаграждение, дължимо на основание допълнително споразумение към договор за
наемане на професионален футболист от 04.07.2022 г., дължимо до 31.07.2023 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
1
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
е заплатил на ответника сумата в размер на 4250,53 лв., представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие но чл. 220, ал. 1 КТ, както и че основанието за плащането на
процесната сума е отпаднало. Ответникът носи тежестта да докаже основанието за
задържането на процесната сума. Във връзка с направеното възражение за прихващане
ответникът носи доказателствената тежест да докаже дължимостта на сумата в размер на 19
800 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение.
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от приложения по делото договор за наемане на
професионален футболист се установява, че на 04.07.2022 г. между тях е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ответникът – футболист, е приел да упражнява
състезателни права в полза на ищеца – футболен клуб. Договорът е бил срочен със срок
03.06.2023 г. В чл. III от договора е посочено, че за упражняване на футболната игра като
професия ищецът се задължава да заплаща на ответника брутно месечно възнаграждение в
размер на 1546, 43 лв. (нетен размер от 1200 лв.) до 25-то число на месеца, следващ месеца,
за който се дължи възнаграждението. Предвидено е изплащането да се извършва в брой или
по банков път, като при изплащане в брой се издава надлежен документ, подписан и от
двете страни. Съгласно чл. IX договорът се прекратява с изтичане на срока му, като клубът
може да го прекрати без предизвестие, в който случай дължи на футболиста обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 3 месеца. В чл. X.3 е посочено, че
размерът и начините на заплащане на бонусите ще бъдат определени според постигнатите
резултати.
В деня на сключване на трудовия договор страните са подписали и допълнително
споразумение към него, съгласно което в допълнение към основното трудово
възнаграждение, уговорено в чл. III.2 от договора за наемане футболният клуб се задължава
да изплати на футболиста общо нетно допълнително възнаграждение в размер на 19 800 лв.,
платимо до 31.07.2023 г.
От приложеното на л. 14 преводно нареждане се установява, че на 14.11.2022 г. ищецът
е превел по банков път на ответника сума в размер на 5128, 29 лв. с посочено основание
„заплата м. октомври 2022 г. и обезщетения“.
С влязло в сила решение от 19.06.2023 г. по гр.д. № 3437/2022 г. по описа на РС – гр.
П.., е било признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. КТ уволнението,
извършено със заповед № ..05.10.2022 г., ищецът е бил осъден на основание чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на ответника сума в размер на 9445, 62 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода от 16.10.2022 г. до 16.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, като са били отхвърлени исковете на ответника
по чл. 128, т. 2 КТ за присъждане на сумата от 7100 лв., представляваща брутно трудово
възнаграждение за месеците август, септември и октомври 2022 г., както и по чл. 224 КТ за
заплащане на сумата от 475 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 5 дни за 2022 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По делото са приети 14 бр. разходни касови ордери, подписани от ответника с
различни суми и посочено основание „възнаграждение“, за периода 06.07.2022 г. –
02.09.2022 г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което следва да
бъде кредитирано след преценка по реда на чл. 202 ГПК като обективно, пълно и точно. В
заключението е посочено, че сборът от сумите по приложените разходни касови ордери се
равнява на 21 087, 37 лв. и тъй като в тях като основание е записано само „възнаграждение“
не е възможно да се установи точно на какво основание са били изплатени сумите. След
запитване към счетоводството на футболния клуб вещото лице е установило още, че сумите
по посочените разходни касови ордери не са били осчетоводени и не са били включени във
2
ведомостите за заплати. След запитване към футболния клуб и преглед на записванията в
подадените към НАП декларации, образец 1 вещото лице е установило още, че сумите по
разходните касови ордери не са били включени в посочените декларации. Съгласно
заключението няма начислени и изплатени трудови възнаграждения, включително и
допълнителни такива, както и допълнителни възнаграждения за премии, въз основа на
предходен трудов договор между страните. Посочено е още, че съгласно справка по чл. 73
ЗДДФЛ за 2022 г. на ответника е било изплатено възнаграждение общо в брутен размер
26 311, 87 лв.
От правна страна по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД:
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че с приложеното по делото платежно нареждане от 14.11.2022 г. ищецът е
превел по банков път на ответника сума в размер на 4250, 53 лв., представляваща
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на
процесното трудово правоотношение. Видно от текста на приетото влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 3437/2022 г. по описа на РС – гр. П.., сумата по това платежно
нареждане в общ размер от 5128, 29 лв. е била преведена в хода на производството по
посоченото дело. От текста на решението, както и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, приета по същото дело, което беше прието като писмено доказателство (л. 88) и
в настоящото производство, в тази сума са включени следните три вземания: обезщетение
по чл. 220, ал. 2 КТ в размер на 4250, 53 лв. нетна стойност, 354, 21 лв. нетна стойност на
обезщетение по чл. 224 КТ и 523, 55 лв. нетно трудово възнаграждение за отработените 9
дни през м. октомври 2022 г. Това заключение не е било изготвено по реда на чл. 195 и сл.
ГПК, затова няма характер на прието заключение на вещо лице в настоящото производство,
но съдът намира, че по делото няма доказателства за наличието на други задължения за
обезщетения между страните към датата на извършеното плащане 14.11.2022 г. Няма как със
сумата по платежното нареждане ищецът да е погасил присъденото с решението на РС – гр.
П.. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като към 14.11.2022 г. производството по
посоченото дело е било висящо, а освен това присъдената с решението сума е в по-голям
размер.
На следващо място, във връзка с възражението на ответника, че обезщетенията по чл.
220, ал. 1 КТ и по чл. 225, ал. 1 КТ, имат различни основания, поради което заплащането и
на двете обезщетения не води до двойно обезщетяване на едни и същи вреди, следва да бъде
посочено, че напротив, посочените две обезщетения репарират една и съща по естеството си
вреда – оставането на работника без работа, поради което няма как на работника да се
дължат едновременно и двете. В този смисъл е и константната и непротиворечива съдебна
практика, обективирана в решение № 271 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 409/2011 г.,
III г. о., решение № 770 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., III г. о., решение №
178 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 375/2017 г., III г. о., решение № 1940 от 18.12.2001 г.
на ВКС по гр. д. № 171/2001 г., III г. о.
В разглеждания случай уволнението на ответника е било признато за незаконно и
отменено с влязло в сила решение, като му е било присъдено и обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ, поради което с влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 3437/2022 г. по описа на
РС – гр. П.., е отпаднало и основанието, на което работодателят преди това е заплатил
обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ. В цитираната по-горе съдебна практика е прието, че
работодателят има право да направи прихващане с платено от него обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ срещу иск за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, именно поради това, че уважаването
на иска по чл. 225, ал. 1 КТ е последица от отмяната на уволнението като
незаконосъобразно, с което отпада и основанието, на което е заплатил обезщетението за
неспазено предизвестие.
По изложените съображения съдът намира, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД е
основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По направеното възражение за прихващане
3
От приложеното на л. 62 по делото допълнително споразумение се установява, че в
деня на сключване на договора за наемане на професионален футболист страните са
сключили към него допълнително споразумение, съгласно което „в допълнение към
основното трудово възнаграждение“, уговорено в договора за наемане, футболният клуб се
задължава да изплати на футболиста общо нетно допълнително възнаграждение в размер на
19 800 лв., платимо до 31.07.2023 г. Спорни между страните останаха въпросите при какви
условия е платимо това допълнително възнаграждение и по какъв начин – наведнъж или на
няколко плащания. Не бяха ангажирани доказателства от нито една от страните за
установяване на тези спорни моменти. Същевременно, ищецът-работодател представи по
делото 14 бр. разходни касови ордери, с които твърди, че е заплатил така уговореното
допълнително възнаграждение и дори по-голяма от уговорената сума. Ответникът изрично
призна, че ордерите са подписани от него, но направи възражение за антидатиране на
ордерите като изложи твърдения, че плащанията са били направени по друг трудов договор
между страните, предхождащ процесния.
Тези възражения останаха напълно недоказани, като съгласно неоспореното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза няма начислени и изплатени трудови
възнаграждения, включително и допълнителни такива, както и допълнителни
възнаграждения за премии, въз основа на предходен трудов договор. Ответникът не
ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за съществувало предходно
трудово правоотношение между страните, поради което съдът приема, че между тях през
процесния период е имало едно трудово правоотношение и всички плащания, за които има
представени доказателства по делото, са били извършени именно по него. От съдържанието
на разходните касови ордери и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че в рамките на почти два месеца футболният клуб е изплатил на ответника
сума в общ размер от 21 087, 37 лв. извън уговореното между тях трудово възнаграждение,
като плащанията са били извършени по времето от сключването на трудовия договор до
прекратяването му с отменената заповед. Възражението на ответника за антидатиране не се
подкрепя от доказателствата по делото, поради което съдът приема, че то не бе доказано в
хода на процеса. Действително, така заплатените суми по ордерите не са били осчетоводени,
нито включени във ведомостите за заплати или в декларация образец № 1, но тези
обстоятелства имат значение за заплащането на дължимите осигуровки и данъци съобразно
действителните уговорки между страните за начина на заплащане, а не към самия факт на
извършеното плащане на посочените суми. Предвид липсата на друго правоотношение
между тях и друго основание за заплащане на сумите, съдът приема, че действително с
приетите разходни касови ордери се установява, че ищецът е заплатил уговорената в
допълнителното споразумение сума за допълнително възнаграждение, поради което
възражението на ответника за прихващане е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
бъдат присъдени направените по делото и претендирани разноски в размер на общо 2020, 02
лв., от които 610 лв. адвокатско възнаграждение по производството за обезпечаване на
бъдещ иск, 40 лв. държавна такса по същото производство, 170, 02 лв. държавна такса по
настоящото производство и 1200 лв. адвокатско възнаграждение по настоящото
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк "С..", бл. .. ВХ.. ет. 3, ап. 7,
да заплати на сдружение „Ф..“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. П.., бул. „Г..“
..., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 4250, 53 лв., представляваща
платено при отпаднало основание обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1
4
КТ, ведно със законната лихва от 30.10.2023 г. до окончателното плащане на вземането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2020, 02 лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ при условията на чл. 298, ал. 4 ГПК направеното от Т. К. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк "С..", бл. .. ВХ.. ет. 3, ап. 7, възражение за прихващане
със сума в размер на 19 800 лв., представляваща допълнително възнаграждение, дължимо на
основание допълнително споразумение към договор за наемане на професионален
футболист от 04.07.2022 г., дължимо до 31.07.2023 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5