№ 283
гр. Благоевград, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210200259 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „...“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление ..., представлявано от управителя си ... с ЕГН ********** и ... с
ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 745530-F743959
от 22.12.2023 година на Заместник директора на Териториална дирекция (ТД)
на Национална агенция по приходите (НАП) – София, с което за
административно нарушение по чл.124 ал.5 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.182 ал.1 от Закона за данъка
върху добавената стойност, на търговеца е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
С жалбата се иска да се отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Развиват се съображения, че
при издаване на санкционния акт са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и в случая не е съобразена разпоредбата на чл.34 ал.1 от
ЗАНН, като АУАН е съставен след изтичане на тримесечният срок от
установяване на нарушението. Сочи се също, че неотразената в подадената
първоначално справка-декларация за м. юни 2023г. от 13.07.2023г.,
представляваща отразено в дневника за покупки за този данъчен период
Кредитно известие, е отразено в коригираща справка-декларация от
04.08.2023г.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
не се явява законния представител, представлява се от адв. С. Т., която
поддържа жалбата си, ангажира доказателства в подкрепа на защитната си
1
теза и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Претендира присъждане и на направените по делото
разноски от дружеството-жалбоподател за един адвокат.
Административно-наказващият орган, редовно призовани, изпращат
представител – юрисконсулт Младенова, която оспорва жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на наказателното постановление и взема становище
по същество, като представя писмени бележки, с които моли съдът да
потвърди санкционния акт, както и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
За Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани, представител
не се явява и не вземат становище по същество.
След като се запозна с доказателствата, съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 16.08.2023г. при извършване на проверка по установяване на факти и
обстоятелство, възложена на А. П. Ч. - старши инспектор по приходите с
Резолюция за извършване на проверка (и Промяна на Резолюция за
извършване на проверка) № П-22000123081492-001/002/003 от 24.04.2023г.
(лист 27-31 от делото) на „...“ ЕООД, с ЕИК ..., регистрирано лице по Закона за
данък добавена стойност (ЗДДС) и след извършена справка в
информационната система на НАП за подадени справки-декларации и
дневници за продажбите за месец 06.2023г. е установено, че „...“ ЕООД, с ЕИК
..., в качеството му на регистрирано по Закона за данък върху добавената
стойност лице, в компетентната за него ТД на НАП – София, офис Благоевград
е подало в срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС справка-декларация с вх. №
01003212653 от 14.07.2023г. за данъчния период от 01.06.2022г. до 30.06.2022г.
(лист 20 от делото), с деклариран резултат да периода ДДС за внасяне в размер
на 788,81 лева. Заедно с въпросната справка-декларация са подадени и
отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, като съгласно разпоредбата на чл.124
ал.5 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени,
включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по ЗДДС
(лист 21-23 от делото). При проверка на предоставените от дружеството-
жалбоподател документи и справка в информационния масив на НАП е
установено, че в дневника за покупки за данъчен период 01.06.2022г. –
30.06.2022г. „...“ ЕООД, с ЕИК ... не е отразило данъчен документ – кредитно
известие № ********** от 17.06.2022г., с ДО - 11781,82 лева и ДДС – 2356,36
лева, издадено от „Лизингова къща София лизинг“ с предмет „прекратен
договор 63864 от 08.03.219г. за МПС на лизинг“ (лист 13-14 от делото),
същото издадено към фактура № ********** от 29.03.2019г. на стойност
54131,12 лева (лист 16 от делото), от които ДО – 45109,27 лева и ДДС –
9021,85 лева. Видно от предоставените на 16.08.2023г. от лизинговата къща
доказателства – придружително писмо (лист 19 от делото) и извлечение от
сайта на куриерска фирма „Транспрес“ за пратка с товарителница №
2
#60533729 от 21.06.2022г. лист 17-18 от делото), „...“ ЕООД, с ЕИК ... е
получило кредитно известие № ********** от 17.06.2022г. на 21.06.2022г.,
поради което проверяващият приел, че дружеството-жалбоподател е било
наясно с издаденото кредитно известие, но не е включило същото в дневник
покупки на подадената справка-декларация за данъчния период м. 06.2022г.
Проверяващата приела, че неотразяването от дружеството-жалбоподател на
кредитно известие № ********** от 17.06.2022г. през съответния данъчен
период , през който е издадено, а именно месен юни 2022г. в дневника за
покупки и в справката-декларация по чл.125 от ЗДДС в законоустановения
срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС до 14.07.2022г. е довело до определяне на данък в
по-малък размер, с размера на данъка, посочен в неотразеното кредитно
известие – 2356,36 лева, като Кредитно известие № ********** от
17.06.2022г. е отразено в дневника за покупки за данъчен период месец
06.2022г. (лист 25-26 от делото) в подадена за същия период друга справка-
декларация с вх. № 01003445024 от 04.08.2023г. /коригираща/ (лист 24 от
делото), т.е. една година по-късно. Проверяващата А. П. Ч. приела, че с
описаното „...“ ЕООД, с ЕИК ..., като не е отразило в дневника за покупки за
данъчен период от 01.06.2022г. до 30.06.2022г., издадено в същия данъчен
период кредитно известие № ********** от 17.06.2022г., е нарушило
разпоредбата на чл.124 ал.5 от ЗДДС, като нарушението е извършено на
15.07.2022г. – датата, следваща датата, до която дружеството-жалбоподател е
следвало да отрази посоченото по-горе кредитно известие в отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС и в справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м.06.2022г., като мястото на извършване на нарушението е ТД
на НАП – София, офис Благоевград, компетентната териториална дирекция на
НАП за „...“ ЕООД, с ЕИК ... относно подаване на справка –декларация по
чл.125 от ЗДДС, заедно с отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, поради което
изпратила Покана с изх. № РД-21-27722 от 01.11.2023г. (лист 32 от делото) до
управителя Гецева на дружеството-жалбоподател, да се яви лично на
09.11.2023г. от 09.00 часа до 17.00 часа в ТД на НАП – Пловдив за съставяне
на АУАН, получена с Известие за доставяне на 14.11.2023г. (лист 33 от делото).
За констатираното А. П. Ч. на длъжност „Старши инспектор по приходите“
при ТД на НАП - Пловдив, в присъствие на свидетеля А. И. Г., на 14.11.2023г.
в сградата на ТД на НАП – Пловдив съставила акт за установяване на
административно нарушение № F743959 от 14.11.2023г. за констатирано
административно нарушение по чл.124 ал.5 от ЗДДС (лист 11-12 от делото).
Акта е връчен и подписан лично от управителя на дружеството-жалбоподател
Стоян Димитров Гецов на 21.11.2023г., който в графата за обяснение и
възражения не е отразил такива. Въз основа на този акт, на 22.12.2023 година
Заместник директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – София, като надлежно упълномощен представител със заповед №
ЗЦУ-ОПР-1149 от 25.08.2020г. издал атакуваното Наказателно постановление
№ 745530-F743959 от 22.12.2023 година (лист 8-10 от делото), с което за
административно нарушение по чл.124 ал.5 от Закона за данъка върху
3
добавената стойност, на основание чл.182 ал.1 от Закона за данъка върху
добавената стойност наложил на дружеството „...“ ЕООД, с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от управителя си ... и ...,
„имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Наказателното
постановление е връчено лично и срещу подпис на управителя на
дружеството-жалбоподател ... на 15.01.2024г., като в законоустановения срок,
на 29.01.2024г. по пощата е подадена разглежданата в настоящото
производство жалба с вх. № 53-06-1147/02.02.2024г. (лист 2-7 от делото).
По делото е представена Заповед на изпълнителния директор на НАП за
АНО № ЗЦУ-ОПР-1149 от 25.08.2020 г. (лист 34-36 от делото) и Заповед № З-
ЦУ-518 от 10.03.2023г. на Зам. изпълнителния директор на НАП (лист 48-51
от делото), които удостоверяват материалната и процесуална компетентност
на издателя на наказателното постановление и актосъставителя.
Представени са писма – кореспонденция по електронна поща между
проверяващата А. П. Ч. и „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, по повод
проверката на „...“ ЕООД, с ЕИК ... (лист 52 от делото), от която е видно, че
при проверката и по повод направено Искане за предоставяне на документи,
сведения и писмени обяснения от трети лица № П-22000123081492-041-001 от
14.08.2023г. до „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД (лист 53 от делото),
последното е предоставило за нуждите на проверката Лизингов договор №
63864 от 08.03.2019г., сключен между „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД –
лизингодател и „...“ ЕООД – лизингополучател, с предмет придобиване на
лизингово имущество: един брой нов автомобил, описан подробно в
спесификация –Приложение № 1; Приемо-предавателен протокол по същият
договор от 08.03.2022г.; Кредитно известие № ********** от 17.06.2022г.; 6
броя Дебитно нота, с получател лизингополучателя; и три броя Фактура –
оригинал, за лихва по вноски за м.1, 2 и 3.2022г. (лист 54-70 от делото).
Представени са Уведомление за приемане на Справка-декларация по
ЗДДС за данъчен период юни 2023г. с вх. № на данните ДДС, 0100-3435338 от
13.07.2023г. в 9:45:30 часа, ведно с дневник на покупките на „...“ ЕООД за
месен юни 2023г.; Дневник на продажбите на „...“ ЕООД за месец юни 2023г.,
удостоверяващи, че същите са подадени и приети от НАП за отчетния период
месец юни 2023г.
Изложената фактическа обстановка, подробно описана в акта за
установяване на административно нарушение се потвърждава при разпита на
актосъставителя А. П. Ч. и свидетеля по съставяне на акта А. И. Г.. Същите
сочат, че е установено извършването на нарушението по повод извършване
проверка на дружеството-жалбоподател, като за да установи всички
необходими факти и обстоятелства по случая, свидетелката Ч. е направила
насрещна проверка на дружеството, издател на процесното кредитно известие,
изискала е писмени данни и от трети лица, изготвила е и справки от
информационната система на НАП, като е стигнала до изводи за извършено
нарушение по ЗДДС. Свидетелите сочат също, че акта е съставен в сградата на
4
ТД на НАП – Пловдив, след което е връчен на управител на дружеството-
жалбоподател лично.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите, приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона срок от
връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган /съгласно заповеди на
изпълнителния директор на НАП за АНО/. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало след
извършена проверка, и въз основа на същата е съставен акт за установяване на
административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно
Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на
управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като се
съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение,
осъществено от ЕООД. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съгласно
които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от А. П. Ч.,
старши инспектор по приходите към ТД на НАП - Пловдив, която дава пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено.
В тази насока са и показанията на свидетеля А. И. Г., която въпреки, че не е
участвала при извършване на проверката и констатиране на нарушението е
запозната със случая и е свидетел при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от
ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението
и нарушителя, без да ограничава правото на защита на търговеца-
жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен
и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не
са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно-наказателната отговорност на търговеца-
5
жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до опорочаване на производството и обуславят отмяна на обжалвания
санкционен акт. Горното обуславя неоснователност на изложените в тази
връзка възражения на дружеството-жалбоподател, за постановяване на
обжалвания санкционен акт при допуснати от органа съществени процесуални
нарушение
Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на акта и
издаване на НП, като възраженията в тази насока съдът намира за
неоснователни. Съгласно посочената разпоредба, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушението, или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за данъчни нарушения, какъвто и настоящия казус, две
години. Съдът приема, че процесното нарушение е установено по повод
извършена проверка на дружеството-жалбоподател, започнала на 24.04.2023г.,
когато все още не са изтекли две години от извършване на нарушението, което
е станало на 15.07.2022г., когато е датата, следваща датата на която „...“ ЕООД
е следвало да отрази процесното кредитно известие в отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС и в справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчния
период м. 06.2022г. За момента, към който проверяващият е приел, че се касае
за откриване на данъчно нарушение следва да бъде приет, момента на
отправяне на покана до дружеството-жалбоподател за съставяне на АУАН,
което е станало 01.11.2023г., видно от Покана с изх. № РД-21-27722 от
01.11.2023г., като процесният АУАН № F743959 е съставен няколко дни по-
късно, на 14.11.2023г., когато все още не са били изтекли три месеца от
откриване на нарушението. Обстоятелството, че са били налични индикации
за осъществено от дружеството-жалбоподател данъчно нарушение
посредством известяване чрез светване в червено в системата на НАП на
партидата на „...“ ЕООД не може да бъде прието за начален момент на
установяване на процесното нарушение, тъй като за неговото установяване и
квалифициране по съответния начин е било необходимо извършване на
допълнителни действия по събиране на доказателства, чрез насрещни
проверки и други, поради което съдът намира разглежданото възражение за
неоснователно, и го отхвърли като такова.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 от ЗДДС,
регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри:
дневник за покупките и дневник за продажбите, а според ал.5 на същият
законов текст, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадените от лица, на които е прекратена
регистрацията по този закон. В случая не е спорно, а и страните не спорят, че
дружеството-жалбоподател „...“ ЕООД, с ЕИК ... има качеството на
регистрирано лице по ЗДДС и като такова има императивно вменено му
задължение да води дневник за покупките, в който да отразява получените от
6
него кредитни известия за данъчния период, през който са издадени. Съдът
установява всички елементи на процесното нарушение, като намира за
доказано по категоричен начин, че дружеството-жалбоподател „...“ ЕООД, с
ЕИК ... е регистрирано и задължено по ЗДДС лице и на 21.06.2022г. е
получило кредитно известие № ********** от 17.06.2022г., с ДО - 11781,82
лева и ДДС – 2356,36 лева, издадено от „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД
с предмет „прекратен договор 63864 от 08.03.219г. за МПС на лизинг“, същото
издадено към фактура № ********** от 29.03.2019г. на стойност 54131,12
лева, от които ДО – 45109,27 лева и ДДС – 9021,85 лева. именно това
кредитно известие е следвало по правилата на чл.124 ал.5 от ЗДДС да бъде
отразено в дневника за покупки през съответния данъчен период, през който е
издадено, а именно месец юни 2022 г., като срокът за това, съгласно чл.125 от
ЗДДС, е бил 14.07.2022г., но е пропуснат, като това е довело до определяне на
ДДС в по-малък размер за този период, а именно: с 2356,36 лева,
представляващи размера на данъка, посочен в самото неотразено кредитно
известие. С бездействието си дружеството-жалбоподател от обективна страна
е осъществило състава на нарушението по чл.124 ал.5 от ЗДДС. В тази връзка
възражението на защитата, че същото това кредитно извести е отразено в
дневника за продажбите и справката-декларация с вх. № 01003445024 от
04.08.2023г /коригираща/, с което нарушението е поправено е неоснователно,
доколкото това обстоятелство не променя изводите за неизпълнено
императивно вменено на дружеството-жалбоподател задължение в съответния
срок. По изложените съображения, съдът намира разглежданото нарушение
по чл.124 ал.5 от ЗДДС за доказано по безспорен и категоричен начин от
обективна страна, както правилно е приел и административнонаказващия
орган. Касае се за формално нарушение, а целта на законодателя е да
дисциплинира търговците, поради което настоящият съдебен състав намира,
че процесният случай не е маловажен такъв по чл.28 от ЗАНН. Деянието не се
различава по никакъв начин от други нарушения от същия вид, и не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на ЕООД при условията на чл.83 ал.1 от ЗАНН - за
неизпълнение на задължение към държавата или общината при
осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и
безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде
обсъждан.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл.124 ал.5
от ЗДДС, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
санкционирал дружеството-жалбоподател съгласно санкционната разпоредба
на чл.182 ал.1 от ЗДДС според която на регистрирано лице, което не издаде
данъчен документ или не отрази издаден или получен данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период, поради което определи
резултат за периода данък за внасяне в по-малък размер или данък за
7
възстановяване в по-голям размер, се наказва с глоба – за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и
едноличните търговци в размер на неначисления данък или на посочения
данък в неотразения документ, но не по-малко от 1000 лева. В случая, предвид
че макар и на по-късен момент, след една година въпросното кредитно
известие е било отразено в съответни отчетни регистри и данъкът по него е
внесен, съдът приема, че правилно е определена по вид и размер наложената
дружеството-жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
Същата е в императивно установен размер и не може да бъде намалявана,
поради което съдът я приема за съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Предвид изхода от делото и като прие, че процесното нарушение е
осъществено от обективна страна, а обжалваното наказателно постановление
като правна последица следва да бъде потвърдено като законосъобразно,
съдът намира направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото за основателно. С оглед изхода на делото и
на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва на Национална агенция по
приходите – София да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), съгласно препращащата
разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Производството по делото продължи в две съдебни заседания, с разпит на
двама свидетели, като фактическата и правна сложност не е значителна,
поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лева, който размер според съда съответства на действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63
ал.2 т.5 във връзка с ал.9 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 745530-F743959 от
22.12.2023 година на Заместник директора на Териториална дирекция на
Национална агенция по приходите (НАП) – София, с което на „...“ ЕООД, с
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от управителя
си ... с ЕГН ********** и ... с ЕГН **********, за административно
нарушение по чл.124 ал.5 от Закона за данъка върху добавената стойност, на
основание чл.182 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
8
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ...,
представлявано от управителя си ... с ЕГН ********** и ... с ЕГН **********
да заплати на Национална агенция по приходите – София, юрисконсултско
възнаграждение за производството пред районния съд в размер на 100 /сто/
лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от
съобщаването му на страните, пред Административен съд – Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9