РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Кърджали, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140101327 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 108 от ЗС.
Ищците А. М. Р. и В. Н. Р., двамата от гр.******* твърдят, че са собственици на
поземлен имот с идентификатор 40909.102.256 по КККР на гр.*******, находящ се в
гр.*******, целият с площ от 268 кв.м., подробно описан в исковата молба, придобит с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ******* на Нотариус Д. Г. с peг. №
******* на НК и район на действие *******, както и на СГРАДА с идентификатор
40909.102.136.7 по КККР на *******, находяща се в гр.*******, представляваща двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 93 кв.м., състояща се от кухня, две стаи,
коридор, тоалетна и общо помещение на първи етаж и кухня, три стаи, баня и коридор и
външно стълбище на втория етаж, построена в западната част на описаният по-горе
поземлен имот, придобита с Нотариален акт за собственост на недвижим имот ******* на
Нотариус Д. Г. 2 с peг. № ******* на НК и район на действие *******. Твърдят, че при
снабдяване с Нотариален акт за собственост на недвижим имот ******* на Нотариус Д. Г.,
установили, че притежаваният от тях имот е отбелязан в кадастралната карта на гр.*******
заедно с имот със сегашен идентификатор 40909.102.257, поради което предприели
процедури по отделяне на двата имота и обособяването им като самостоятелни имоти
съответно с №40909.102.256 и №40909.102.257, като след приключване на всички
административни процедури решили да изградят масивна ограда между техния имот и
съседните имоти, един от които е и имот с идентификатор 40909.102.132, собственост на
ответника Р. С. В., поради което извършили замерване на площта на имота от лицензиран
1
геодезист и се установило, че ответникът бил навлязъл в имот с идентификатор
№40909.102.256 по КККР на гр.******* с 2,36 кв.м. между т.12 и 13, съгласно Геодезическо
заснемане на обект Геодезическо заснемане на ПИ 40909.102.256 по КК на гр.*******,
извършено от „*******“ ЕООД. Твърдят, че при проведени разговори с ответника,
последния категорично отказал да освободи имота, поради което молят да се постанови
решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че ищците са собственици
на процесния поземлен имот, подробно описан в исковата молба, както и същият да бъде
осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците. Претендират разноски. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Д., както и в писмена защита се
излагат подробни съображения.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът Р. С. В. от гр.******* изцяло оспорва
обстоятелствата, на които се основава предявения иск при твърдение, че не отговарят на
действителното фактическото и правно положение, както и счита, че предявената искова
молба е нередовна, поради липсата на изложени факти и обстоятелства, както и на посочен
конкретен придобивен способ, въз основа на който ищците са придобили правото на
собственост върху процесния имот, тъй като липсвало и посочване на праводателя на
ищците, както и на какво основание същият е придобил имота, което затруднявало и
нарушавало правото му на защита на ответника. Твърди се в отговора, че през 1996г.
ответникът придобил от своите баба и дядо поземлен имот е пл.сн. №2931 в кв.22 по
кадастрално-регулационния и застроителен плана на гр.*******, с площ от 417 кв.м,, ведно с
построената в него масивна жилищна сграда, като сделката била материализирана в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот със запазване вещно право на ползване
******* по описа на нотариус при ******* и към момента на закупуването й имотните
граници на поземления имот били материализирани на място с трайни огради, две от тях -
по западната и източна граница били масивни подпорни стени, поради съществуващата
денивелация на терена, като подпорните стени, вкл. и тази по западната граница на имота
били изградени точно имотните граници и попадали изцяло в ПИ с пл.сн.№2931 в кв.22 по
плана, а времето на изграждането им датирало повече от 50 години, което обстоятелство се
потвърждавало от Скица №1633 от 23.11.1995г., изд. от Община ******* за имота,
представляваща извадка от одобрения през 1980г. кадастрално-регулационния и
застроителен плана на гр.*******, тъй като върху нея били отбелязани подпорните стени
като съществуващи и до настоящия момент не били променяни. Твърди, че при нанасяне на
ПИ с пл.сн.№2931 в КККР на гр.******* под идентификатор 40909.102.132, е допусната
непълнота и/или грешка, още повече, че от документа за собственост на ответника, площта
на закупения имот била 417 кв.м., а тази на ПИ с идентификатор 40909.102.132 по КККР
била 374 кв.м., т.е. с 43 кв.м. по-малко, за разлика от площта на имота на ответника, която
била намаляла с 43 кв.м. при отразяването му в кадастралната карта на града през 2006г.,
видно от приложената от ищците Скица на ПИ №15-905375-11.08.2022г., площта на
претендирания от тях имот с идентификатор 40909.102.256 по КККР била увеличена с 48
кв.м., поради което твърди, че при придобиване на имота си с Нотариален акт *******,
който ищците не прилагали към исковата молба, площта на собствения на ищците имот била
2
220кв.м., а в кадастрално-регулационния и застроителен план на гр.*******, имотът на
ищците бил нанесен с пл.сн.№2937 и той бил ситуиран единствено на юг спрямо имота на
ответника и между двата имота - ПИ с пл.сн.№2931 и ПИ с пл.сн.№2937, не е имало обща
граница откъм запад на имота на ответника. Твърди още, че площта между ПИ с
идентификатор 40909.102.132 по КККР и ПИ с идентификатор 40909.102.133, включена
понастоящем в ПИ с идентификатор 40909.102.256, никога не била принадлежала към ПИ с
пл.сн. №2937 по кадастралния план на града, както и ищците не били закупили тази реална
част, защото тази територия била отредена за улица и въпреки, че уличната регулация не
била приложена изцяло, улицата между ПИ с пл.сн. №2931 и ПИ с пл.сн.№2932
съществувала на място и обслужвала достъпа до тези имоти - ПИ с пл.сн.№2937 и ПИ с
пл.сн.№4140. 4 Прави възражение за придобивна давност по отношение на претендираните
2,36 кв.м. от ПИ с идентификатор 40909.102.256 по КККР на гр.*******, поради това, че
същият в качеството му на добросъвестен владелец, е придобил гореописания имот на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е бил
собственик на закупения от него имот, тъй като след осъществената сделка през 1996г.,
ответникът бил въведен във владение на имота и до настоящия момент го владял явно и
необезпокоявано. Алтернативно, прави възражение срещу предявения иск и като
противопоставя и недобросъвестно владение, при твърдение, че ответникът е владял и своил
за себе си претендираната част от процесния имот в предвидения за това 10-годишен
давностен срок. В съдебно заседание заседание чрез процесуалния си представител адв. Г.,
както и в представена писмена защита се излагат подробни съображения.
В хода на производството и на основание чл. 214 от ГПК съдът допусна изменение на
предявения иск, като увеличи размера на претендираната част от ПИ № 40909.102.256 от
2.36 кв.м. на 5 кв. м..
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Следователно за основателността на
предявения иск се изискват кумулативно следните предпоставки: 1/ищците да са
собственици на имота; 2/ процесния имот да се владее или държи от ответника;
3/ответникът да владее или държи имота без правно основание. Тежестта на доказване на
първите две условия лежи върху ищците по силата на чл.154, ал.1 от ГПК и то при
условията на пълно и главно доказване.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установи
твърдението на ищците, че са придобили собствеността върху недвижимия имот - 5 кв.м. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40909.102.256 по КККР на гр.******* попадащи в
защрихованата част от скицата към Геодезическо заснемане на обект: Геодезическо
заснемане на ПИ 40909.102.256 по КК на гр.******* извършено от „*******" ЕООД между
т.12 и 13. Не се установи ищците да са притежавали собствеността върху имота и по
давност, въпреки, че такава същите не са релевирали в ИМ.
Приложеният по делото констативен Нотариален акт за собственост на недвижим
имот ******* удостоверява, а не поражда правото на собственост на ищците. Цитираният
3
нотариалният е констативен, издаден въз основа на представени от ищците документи, а
именно: Нотариален акт за продажба на недвижим имот ******* по описа на нотариус при
******* и Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение *******
на Нотариус Д. Г. с рег.№******* по РНК.
Видно от първия цитиран по-горе нотариален акт, първият ищец - А. М. Р. е
придобил, чрез правна сделка дворно място с площ 220 кв.м., представляващо имот с пл.сн.
№2973, кв.29 по регулационния план на гр.*******, ведно с построената в него паянтова
едноетажна жилищна сграда.
А с вторият нотариален акт ищците са се снабдили по обстоятелствена проверка за
48/268 ид.ч. от ПИ 40909.102.256 по КК на гр.*******. Видно от приложената към
нотариалната преписка, както и от преписката представена по делото от СГКК - *******
Заповед №18-7673-22.07.2022г. на Началника на СГКК - *******, едва на 22.07.2022г., тоест
след издаването на цитирана заповед, е бил обособен и нанесен в Кадастралната карта ПИ
40909.102.256, предмет на обстоятелствената проверка. До тогава той е бил част от имот с
ПИ 40909.102.136 по КК на гр.*******, който имот ищците са владеели заедно с трети лица,
които след разделението на имота са станали индивидуални собственици на ПИ
40909.102.257.
От приетите по делото преписки е видно е, че Заповед №18-7673-22.07.2022г. на
Началника на СГКК - ******* не е била обявявана на собствениците на ПИ 40909.102.257,
както и че няма отбелязване върху цитираната заповед, че същата е влязла в законна сила.
Към нотариалната преписка, представена от Нотариус Д. Г. с per.№***** по РНК е
приложено Удостоверение за данъчна оценка с изх.№71/05.01.2022г., видно от която ищците
са декларирали и са заплащали данъци за земя с площ 220 кв.м. Или до 2022г. самите ищци
са декларирали, че това е площта от ПИ 40909.102.136, който са притежавали.
От протокола от 07.09.2022г. за разпит на свидетелите за извършената от нотариуса
обстоятелствена проверка, е видно, че ищците са имали спор за източната граница на имота,
както и че не са били променяни границите на владения от ищците имот, който са закупили
през 1995г., а от Нотариален акт за продажба на недвижим имот ******* се установява, че те
са закупили дворно място от с площ 220 кв.м..
Горните установени обстоятелства по делото, неоспорени от ищците, водят до
извода, че частта на ищците от общия с третите лица имот - ПИ 40909.102.136 е именно 220
кв.м., а не 268 кв.м. Тази разлика в площта на закупения от ищците имот и от претендирания
бе установено и при разпита на ВЛ инж.Т.Г. в последното съдебно заседание.
Тъй като ответникът оспори удостовереното в нотариалните актове правото на
собственост, както и валидността на нотариалните актове на ищците, съставени от Нотариус
Д. Г. с per.№***** по РНК, в тежест на ищците бе да докажат, че са негови носители, в т.ч.
наличието на активна материалноправна легитимация по отношение на претендираната част
от процесния имот.
Събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите, ангажирани и
4
от двете страни установят обстоятелствата, че: границите на имотите, придобити както от
ищците, така и от ответника не са били променяни от момента на тяхното закупуване. Или
ищците не са владели повече от придобитите от тях, чрез покупко-продажба имот с площ от
220 кв.м..
Безспорно бе установено, че ответникът е придобил, чрез надлежно извършена
покупко-продажба през 1996г. следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн.№2931 в
кв.22 по кадастрално-регулационния и застроителен план на гр.*******, с площ от 417 кв.м.,
ведно с построената в него масивна жилищна сграда.
Понастоящем, закупеният от ответника имот е нанесен в действащата КК като
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №40909.102.132 с площ 374 кв.м., т.е. ответникът
владее 43 кв.м. по-малко от първоначално закупения имот. Това обстоятелство бе установено
и при разпита на ВЛ инж.Т.Г. в открито съдебно заседание.
Към момента на закупуването на имота през 1996г. имотните граници на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн.№2931 в кв.22 по плана на града са били материализирани на
място с трайни огради.Две от тях - по западната и източна граница са били масивни
подпорни стени, поради съществуващата денивелация на терена.Подпорните стени, вкл. и
тази по западната граница на имота са били изградени точно имотните граници и попадат
изцяло в ПИ с пл.сн.№2931 в кв.22 по плана. Времето на изграждането им датира от преди
повече от 50 години. Подпорните стени са изградени от праводателя на ответника.
Горните обстоятелства се установиха безспорно по делото от събраните писмени
доказателства: Скица №1633 от 23.11.1995г., изд. от Община ******* за имота,
представляваща извадка от одобрения през 1980г. кадастрално-регулационния и
застроителен план на гр.*******, т.к. върху нея са отбелязани подпорните стени като
съществуващи, заключение на ВЛ инж.А. Ж. по първоначално назначената от съда СТЕ ,
както и от събраните по делото гласни доказателства.
Или още към 1980г. западната имотна граница на ответника, представляваща източна
за ищците понастоящем, е била материализирана с подпорна стена, попадаща изцяло в
имота на ответника. От тази година до настоящата имотна граница на ПИ с пл.сн.№2931 в
кв.22 по ПУП на гр.*******, респ. ПИ с идентификатор №40909.102.132 по КККР на
гр.******* не е променяна.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от извършените СТЕ се
установи, че в кадастрално-регулационния план на гр.******* имотът на ищците е бил
нанесен с пл.сн.№2937 и той е бил ситуиран единствено на юг спрямо имота на ответника.
Между двата имота: ПИ с пл.сп.№2931 и ПИ с пл.сн.№2937 не е имало обща граница откъм
запад на имота на ответника.
Установи се и че площта между ПИ с идентификатор 40909.102.132, собствен на
ответника и ПИ с идентификатор 40909.102.133, включена понастоящем в ПИ с
идентификатор 40909.102.256, никога не е принадлежала към ПИ с пл.сн.№2937 по
кадастралния план на града, както и ищците не са закупили тази реална част.
Тази територия е била отредена за улица, с оглед обслужване на предвидените
урегулирани поземлени имоти в кв.22 по регулационния план на града. И въпреки, че
уличната регулация не е била приложена изцяло, улицата между ПИ с пл.сн.№2931 и ПИ с
пл.сн.№2932 е съществувала на място и е обслужвала достъпа до тези имоти, както и ПИ с
5
пл.сн.№2937, и ПИ с пл.сн.№4140. От заключенията и на двете вещи лица е видно, че и по
сега действащия ПУП - ПРЗ процесната територия е отредена за улица, а от свидетелските
показания се установява и че се ползва като такава откъм имота на ответника.
Отделно от посоченото, следва да се вземе предвид обстоятелството, че от приетата
по делото СТЕ-основна и допълнителна ВЛ инж.Т.Г. посочи, че в първоначалното
заключение ответникът е навлязъл само с 2 кв.м в ПИ № 265.
От допълнително представеното заключение - Приложение №6, представляващо
Комбинирана скица е видно, че разстоянията между: т.8, т.9 и 10 от измерванията на място и
между т.11 и т.12 по ПУП ПРЗ, представляващи граници между процесния ПИ с
идентификатор №40909.102.256 и собствения на ответника ПИ с идентификатор
№40909.102.132, са в рамките на допустимата грешка по чл. 18, ал. 4, т. 1 от Наредба № РД-
02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, в която са посочени правилата за точността
на нанесените в кадастралната карта поземлени имоти.
Придобиването на право на собственост по давност настъпва с изтичането на
предвидения в закона срок па давностното владение (ТР №4/2012 г. на ВКС-ОСГК, т.2), а не
с позоваването на изтеклата давност.
Въпреки, че ищците не осъществиха възложеното в тяхна тежест пълно и главно
доказване на първите две кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на иска по
чл.108 ЗС, както и за настъпила в тяхна полза придобивна давност по отношение на спорния
имот, съдът съобрази също следното: надлежно релевираните от страна на ответника
възражения за придобивна давност, са основателни, поради следното:
От съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се
налага извода, че ответникът е упражнявал спокойна и необезпокоявана, явна фактическа
власт върху претенднраната част от ПИ с идентификатор 40909.102.256 по КККР на
гр.*******, одобрени със Заповед РД-18-66/18. Ю.Обг. на Изп. директор на АК, последно
изменени на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № 18-7673-22.07.22г. на
Началника на СГКК- *******, с предишен идентификатор 40909.102.136 и номер по
предходен план: пл.сн. № 2937, находящ се в *******, целия с площ от 268 кв.м.,
40909.102.141, 40909.102.140, 40909.102.139, 40909.102.257, 40909.102.132, 40909.102.
133,40909.102.130,40909.102.134 и 40909.102.135. Ответникът е владял процесния имот в
качеството му на добросъвестен владелец и е придобил гореописания имот на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателите му не са
собственици на закупения от него имот. След осъществената сделка през 1996г., ответника е
бил въведен във владение на имота и до настоящия момент го е владял явно и
необезпокоявано.
Или ответникът е упражнявал фактическата власт върху претендираната процесна
част от недвижимия имот, постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, с намерението да
го свои за себе си в продължение на давностния срок, предвиден в закона за добросъвестния
владелец. Според чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
6
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. Ответникът е станал собственик на
претендирания имот по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС на оригинерно правно основание - в
качеството му на добросъвестен владелец. По силата на чл. 70, ал. 1 ЗС достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, а според чл. 2
на текста, добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Задължителната практика на ВКС, установена в решения, постановени по реда на
чл.290 ГПК, приема, че при установено владение върху имот на годно да прехвърли
собствеността правно основание е налице добросъвестно владение, имащо за последица
оригинерно придобиване на правото на собственост, съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС. В този смисъл
са и следните решения: Решение № 280 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 344/2011 г., II г.
о., ГК, докладчик съдията *******, Решение № 176 от 15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
673/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията *******, Решение №385 от 6.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1359/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят ******* и Решение № 91 от
2.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 713/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията *******.
Ответникът е осъществил владението и на недобросъвестния владелец, т.к. бе
установено, че ответникът е владял и своил за себе си претендираната част от процесния
имот в предвидения за това 10-годишен давностен срок.
По гореизложените съображения съдът намира , че предявения иск по чл. 108 от ЗС
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото , следва ищците да заплатят на ответника направените по
делото разноски от 1 000.00 лева адвокатско възнаграждение и 973.00 лева – възнаграждение
на вещо лице по назначена СТЕ.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. Р. с ЕГН ********** и В. Н. Р. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ******* против Р. С. В. с ЕГН ********** и адрес: ******* иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено спрямо ответника , че ищците са
собственици на поземлен имот с идентификатор 40909.102.256 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. *******, одобрени със Заповед РД-18-66/18. 10.06 г. на изп.
директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със Заповед №
18-7673-22.07.22 г. на началника на СГКК – *******, с предишен идентификатор
40909.102.136 и номер по предходен план: пл.сн. № 2937, находящ се в *******, целия с
площ от 268 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи на имота: 40909.102.141, 40909.102.140,
40909.102.139, 40909.102.257, 40909.102.132, 40909.102.133, 40909.102.130, 40909.102.134 и
40909.102.135, придобит с Нотариален акт за собственост на недвижим имот ******* на
нотариус Д. Г. с peг. № ******* на НК и район на действие ******* и за осъждане на
ответника Р. С. В., с ЕГН ********** с адрес: ******* да отстъпи собствеността и предаде
на А. М. Р. с ЕГН ********** и В. Н. Р., двамата с адрес: ******* владението на следния
недвижим имот: 5 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 40909.102.256 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *******, одобрени със Заповед РД-18-
66/18.10.06 г. на изп. директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот е със Заповед № 18-7673-22.07.22 г. на началника на СГКК - *******, с предишен
7
идентификатор 40909.102.136 и номер по предходен план: пл.сн. № 2937, находящ се в
*******, целия с площ от 268 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана
и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи на имота:
40909.102.141, 40909.102.140, 40909.102.139, 40909.102.257, 40909.102.132, 40909.102.133,
40909.102.130, 40909.102.134 и 40909.102.135 40909.102.135, придобит с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот ******* на нотариус Д. Г. с peг. № ******* на НК и район на
действие *******, попадащи в защрихованата част от скицата към геодезическо заснемане
на обект: геодезическо заснемане на ПИ 40909.102.256 по КК на гр. *******, извършено от
„*******“ ЕООД между т. 12 и т.13, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. М. Р. с ЕГН ********** и В. Н. Р. с ЕГН **********, двамата с адрес:
******* да ЗАПЛАТЯТ на Р. С. В. с ЕГН ********** с адрес: ******* направените по
делото разноски от 1 000.00 лева - адвокатско възнаграждение и 973.00 лева –
възнаграждение на вещо лице по назначена СТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8