Решение по дело №2310/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1159
Дата: 13 юли 2021 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20215330102310
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1159
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330102310 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8 против С. Е. Н., ЕГН
**********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД
В исковата молба се твърди, че между ответницата и Българска телекомуникационна
компания ЕАД бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***, с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер: ***, с тарифен
план VIVACOM Smart Net L, с месечна абонаментна такса 19.99 лева с ДДС. Срокът на
договора бил 24 месеца до 15.02.2019 г. с допълнително споразумение от 01.03.2017 г.,
условията по договора били променени, като длъжникът избрал тарифен план Vivacom
Smart L с месечен абонамент 29.99 лева с ДДС, като срокът на договора бил 24 месеца до
01.03.2019г. Въз основа на сключения договор за предоставянето на електронни
съобщителни услуги били издадени фактури № **********, №**********, №********** и
№ ********** за периода от 05.04.2016 г. до 14.06.2017 г. Абонатът бил потребител и не бил
заплатил мобилни услуги за 4 последователни месеца м. 03/2017г – м. 06/2017 г.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги обусловило правилото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната на осн. т. 43 от Общите условия на 20.06.2017г. и да начисли неустойка
за прекратяване. Издадена била крайна фактура № **********/15.07.2017 г. По отношение
1
на неустойката се претендира сумата от 59,97 лева с ДДС – равна на оставащите до края на
срока на договора месечни абонаментни такси по договора, но не повече от трикратния им
размер.
В исковата молба се твърди, че претендираните вземания били прехвърлени в полза
на „С.Г. Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., което дружество от своя страна ги е
прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г. Ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за процесните суми, по което
било образувано ч.гр.д. № 12730/2020г. по описа на РС Пловдив. На осн. чл. 415 вр. чл. 422
от ГПК предявил настоящия иск. Претендира се установяване на вземане за неустойка в
редуциран размер от 59,97 лева. Иска се осъждането на ответника да заплати разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 12730/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на
23.03.2021 г./л.53/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно на 10.06.2021 г.
/л.58/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на
ищеца с молба – становище от 02.07.2021 г..
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
2
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 205 лева
разноски в заповедното производство, от които 25 лева – държавна такса и 180 лева –
адвокатско възнаграждение.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 205 лева, от които 25
лева – платена държавна такса и 180 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата
в размер на 59.97 лева, представляваща неустойка по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги № ***, сключен с „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, равняваща се на три месечни абонаментни такси по договора, което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“ ООД, което ги е
прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12730/2020 г. по
описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА С. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Триадица, бул.
„България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц., сумата в общ размер на 205 лева,
разноски в исковото производство и 205 лева разноски по ч.гр.д. 12730/2020 г. по описа
на ПРС.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3