№ 1015
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20241110217680 по описа за 2024 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № УРИ-433200-125449/29.11.2024г. по
описа на ОПП СДВР от А. А. А. с ЕГН: ********** и адрес в гр.София,
ж.к."Левски Г", бл. 14, вх. Д, ет. 5, ап. 129, срещу Наказателно постановление
N 23-4332-026698 от 03.11.2023г., издадено от началник група при СДВР,
отдел “ПП”, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - "глоба" в размер на 3
000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован, не се явява.
Призовката за него е върната в цялост с отбелязване, че лицето живее на
адреса, но на три различни дати не е намерено, като баща му е отказал да
получи призовката по делото.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно
уведомен не се явява, представлява се от юрк. Савина Кондова.
1
В хода на съдебните прении последната моли НП да бъде потвърдено,
като законосъобразно и издадено от компетентен орган в рамките на неговите
законоустановени правомощия. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено
следното:
Жалбата на А. А. А. с ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление N 23-4332-026698 от 03.11.2023г., издадено от началник група
при СДВР, отдел “ПП”, е подадена в законоустановения срок и от лице, което
има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 21.09.2023 г., в 00:01 часа, в гр. София, по ул. “3-та” с посока на
движението от Софийски околовръстен път към ул. „Зорница“ жалбоподателя
управлявал личния си лек автомобил БМВ 525 ТДС с рег. № СВ 5739 РС и
преди моста със Софийски околовръстен път умишлено извадил автомобила
от правилното му движение на суха настилка, като излязъл от едното в
другото платно като форсирал двигателя на автомобила.
В тази връзка на 21.09.2023 година Марио Грънчаров съставил акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 776172 срещу А.
А. А. за това, че като водач на моторно превозно средство умишлено извадил
автомобила от правилното му движение на суха настилка, като излязъл от
едното в другото платно като форсирал двигателя на автомобила.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно
постановление N 23-4332-026698 от 03.11.2023г., издадено от началник група
при СДВР, отдел “ПП”, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП -
"глоба" в размер на 3 000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца за нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови
решението си съдът следва да обсъди нА.чието на административно
нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.
2
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в АУАН и в Наказателното постановление фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се
считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране
на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство
пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред
съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни
доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и
условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
следствие.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН серия GA № 776172, който е съставен от старши полицай при СДВР,
в съответствие с материалната и териториална компетентност на същия,
съгласно чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. Въз основа на него е издадено и процесното НП, което също
е съставено от надлежно оправомощено лице, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12.
Не се констатират нарушения на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН,
относно съставянето на АУАН и издаването на НП.
Във връзка, с оглед възражението за допуснатото нарушение при
уведомяването на жалбоподателя за съставеното НП съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не
се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването.
Цитираната правна норма регламентира способ за връчване на
наказателното постановление, когато това не може да стане чрез личното му
3
връчване на нарушителя по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
В посочената норма от ЗАНН законодателят е въвел правна фикция, че
при определени предпоставки наказателното постановление е редовно
връчено.
Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от
него адрес и новия му адрес да е неизвестен.
Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма
предпоставки, при което за да е проявен съставът по чл. 58, ал. 1 от ЗАНН и да
се приеме, че е нА.це редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят
да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му
адрес е неизвестен.
Ако посочените предпоставки са нА.це и е проявен съставът въведен в
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, се счита, че наказателното
постановление е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените
обстоятелства в НП.
По делото са приложени докладни записки, от които е видно, че
жалбоподателят е търсен на посочения от него адрес на 13.09.2024г., на
17.09.2024, на 18.09.2024г, на 25.10.2024г, на 28.10.2024г, оставяни са
съобщения за необходимостта да се яви в приемната на 05 РУ – СДВР, както и
са правени многократни опити за осъществяване на контакт с него по телефон,
които са останА. безуспешни.
Предвид всички тези писмени доказателства, нА.чни по делото, то
настоящият съдебен състав намира, че АНО е предприел всички необходими
действия за надлежно връчване на процесното НП.
Ето защо съдът счита, че АНО е положил всички възможни усилия в
опит да връчи процесното НП, като наред с посещенията на адреса на
нарушителя, е оставял съобщения (на адреса) на нарушителя във връзка с
връчването на НП, като за всички извършени действия има надлежно
съставени документи.
С обжалваното Наказателно постановление N 23-4332-026698 от
03.11.2023г., издадено от началник група при СДВР, отдел “ПП” на
жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл.
175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - "глоба" в размер на 3 000 лева и е лишен от право
4
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и
от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя
А. е ангажирана правилно.
Същият като като водач на моторно превозно средство, умишлено
извадил автомобила от правилното му движение на суха настилка, като
излязъл от едното в другото платно като форсирал двигателя на автомобила.
От доказателствата по делото се установява, че нарушенията са
осъществени виновно от водача А. А. А..
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в
съдебно заседание свидетел – Костадин Маринов Вълев.
Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същите
пресъздават това, което е възприел непосредствено, като показанията му са
логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост.
При това положение и според съда правилно е била ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя, като му е бил съставен
АУАН, като съвсем точно е посочена правната квА.фикация на извършеното
по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, който сочи, че на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари.
Съответна на нарушената разпоредба е санкционната такава на
чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, регламентираща санкция за водач, който ползва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Именно в предметния обхват на тези норми-нарушена и санкционна,
влизат действията, извършени от жалбоподателя на процесните дата и място.
Поведението му е описано като умишлено изваждане на автомобила от
правилното му движение на суха настилка, като същият излязъл от едното в
другото платно като форсирал двигателя на автомобила.
Това налага извод за съзнателно опасно шофиране, излизайки от едното в
5
другото платно, форсирайки автомобила и то по начин, който е довел до
загуба контрола над автомобила на пътя, по който се е движил автомобилът.
Тези движения, както правилно е приел и АНО, не представляват
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата - за превоз на хора и товари.
Подобно съзнателно поведение по оживени улици в градовете
застрашават живота и здравето на останА.те участници в движението, а също
така и на случайно преминаващи пешеходци, а застрашават живота и здравето
и на самия водач и на останА.те пътници в автомобила, поради което се
характеризират с висока степен на обществена опасност.
Точно такава е била и целта на законодателя, въвеждайки нормата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното
увеличаване на подобни случаи в цялата страна.
Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи,
чрез които се постига крайния резултат-дА. това става посредством рязко
подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на
ръчната спирачка или по друг начин, и именно затова показанията на
контролните органи в тази насока, независимо дА. са категорични относно
конкретния способ или почиват на предположения от тяхна страна, са
неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен резултат.
Неоснователно е и възражението, че деянието следва да се квА.фицира
по чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП, защото по този текст изискуемото поведение е да не
се преминава внезапно от едната в другата пътна лента и/или обратно, без да е
необходимо да се извършват и други маневри, каквито са извършени в случая
- извадил автомобила от правилното му движение на суха настилка, като
излязъл от едното в другото платно като форсирал двигателя на автомобила.
Ето защо оспореното НП, което е отчело тези обстоятелства като
вА.дно, допустимо и правилно следва да се потвърди.
В случая е нА.це абсолютно определена санкция, в която предвиденото
наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може
да бъде редуцирано по страна на съда.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са нА.це основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
6
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други подобни случай.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005
г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл.
28 от ЗАНН, а тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната
власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дА. са нА.це
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на
обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените
отношения.
Целта на ЗДвП е да се опазят животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят
имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от
замърсяването от моторните превозни средства. Предвид този факт, законодателят
е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. Настоящия
съдебен състав съобразявайки обстоятелството, че нарушението по чл. 104Б, т.2
от ЗДвП не е формално и признаците на състава му изискват настъпването на
определен вредоносен резултат, намира, че деянието не следва да бъде
квА.фицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Само по себе
си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е
незначителна, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. За осъществяване на нарушението е достатъчно от
7
обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Имайки
предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът
намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени
щети на държавата и на трети лица. Поради което и в настоящия случай
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото
нарушението не може да бъде квА.фицирано като “маловажен случай” по смисъла
на посочената законова норма.
Наред с това, видно от справката картон на водача, А. е многократно
санкциониран за различни нарушения на правилата за движение по пътищата.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че Наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото в тежест на жалбоподателя , следва да бъдат
разноските на АНО за процесуално представителство
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 23-4332-026698 от
03.11.2023г., издадено от началник група при СДВР, отдел “ПП”, с което на А.
А. А. с ЕГН: ********** са наложени административни наказания на
основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - "глоба" в размер на 3 000 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.
104Б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. А. А. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР сумата
от 100 лева, възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9