Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр. Перник, 29.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, наказателна колегия, в публичното заседание на петнадесети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
Мл. съдия:
СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Катя Станоева и с участието на прокурор
Анита Джамалова, като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова В.Н.О.Х.Д. № 50 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 327, вр. чл. 374 НПК, образувано след възобновяване на
наказателното производство при условията на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като
делото е върнато на Пернишки окръжен съд от стадия на въззивното производство
за проверка на присъда № 787/21.12.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1444/2017
г. по описа на Районен съд П..
С присъдата, постановена в производство по гл. 27 НПК,
подсъдимият К.А.Я. е признат за виновен в това, че на 21.07.2016 г. в *** в
л.а., марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. №
***, в жилището си, находящо се в ***, в прилежаща част към жилището,
обособена като гараж; в храст, разположен в непосредствена близост до
прилежащата част към жилището, и на перваз на прозорец в непосредствена близост
до прилежащата част към жилището, без надлежно разрешително, държал
високорискови наркотични вещества (коноп, амфетамин и
3,4-метилен-диокси-мета-амфетамин), на обща стойност 468,83 лв., поради което и
на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл.54, вр. чл. 55, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. ал. 1 НК го е осъдил на наказание „Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.
66, ал. НК за три години от влизане на присъдата в сила.
С присъдата при условията на чл. 55, ал. 3 НК съдът не е
наложил кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, отнел е в полза на
държавата приобщените веществени доказателства и е постановил тяхното
унищожаване, като е възложил разноските по делото в тежест на осъдения.
В законоустановения срок срещу присъдата е постъпил
въззивен протест, в който са изложени подробни съображения за явна
несправедливост на наложеното наказание с искане за нейното изменение, като
размерът на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ бъде увеличен и бъде
постановено ефективното му изтърпяване и се наложи кумулативно предвиденото
наказание „Глоба“.
При администриране на делото не е постъпило писмено
становище по така депозирания протест от страна на защитата.
Присъдата е била потвърдена с решение на ПОС от
05.06.2018 г., като в последствие делото е възобновено с Решение № 92/28.02.2019
г. по в.н.д. № 1625/2018 г. на Апелативен съд С., с указания за стадия, от
който следва да продължи наказателното производство.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
Перник поддържа депозирания протест с искане за увеличаване на наказанието.
Защитникът адв. М., оспорва протеста, като акцентира
върху множество обстоятелства, смекчаващи отговорността на осъденото лице.
В лична защита подс. Я. се присъединява към изложените от
защитника му съображения, като в последната си дума моли наказанието да остане
в размера, определен от първостепенния съд.
Окръжен съд Перник, след като
обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното изменение.
Производството по делото е
протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК при условията на съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като
подс. К.Я. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Съобразявайки разпоредбата на
чл. 373, ал.3 НПК, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е
приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание.
Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство, като липсват
основания за корекция на този извод на районния съд.
Настоящият състав също счита,
че фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия, се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, което налага
извод за възприемане на същите, съобразно отразяването им в обвинителния акт и възпроизвеждането
им и в мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимият К.А.Я. е роден на ***
в ***, българин, български гражданин, женен, безработен, *** образование, с
постоянен адрес ***, а с настоящ адрес ***, с ЕГН **********.
На 21.07.2016 г., свидетелите
А. В. В. – на длъжност „***“” при ** РУ на ОДМВР – П., и Н. Н. – *** служител
към ** РУ на ОДМВР – П., като автопатрул, изпълнявали служебните си задължения
по охрана на обществения ред на територията на районното управление на
полицията. Във връзка с това заедно със служител от сектор „Криминална полиция“
към районното управление, били разположени на установъчен пункт в ***, на ул. ***,
при ***.
Около 12:15 ч. полицейските
служители спрели за проверка движещ се в посока пътен възел “***” – кръстовище „***“,
лек автомобил марка Форд, модел Фиеста с рег. № ***, управляван от подсъдимия К.А.Я.,
който пътувал сам. При проверката полицейските служители забелязали на пода на
автомобила, пред предната лява седалка пакетче от черен найлон, свито във форма на
кесия, като попитали подсъдимия какво съдържа пликчето. Подсъдимият отговорил,
че пликчето е негово и съдържа марихуана, поради което полицейските служители
поискали незабавно съдействие от други свои колеги при ** РУ-ОДМВР П..
На място пристигнали свид. Я.
Е. С. и Р. П. (също служители в ОДМВР – П.), както и дежурна оперативна група. Бил
извършен оглед на местопроизшествие, при който от купето на лекия автомобил
било иззето описаното по-горе найлоново пликче, за което бил съставен протокол.
Непосредствено след това
полицейските служители извършили претърсване и изземване в жилище, находящо се
в ***, обитавано от подс. К.Я. и неговата майка, която била в силно влошено
здравословно състояние. Апартаментът имал две входни врати: една – към тротоара
на ул. „***“ и представляваща главен вход, и втора – разположена на задната
страна на апартамента, водеща към градинка зад блока. Откъм страната на тази
втора врата съществувало оградено пространство, пригодено като гаражно
помещение и ограничено чрез поставена телена мрежа от три страни, а четвъртата
представлявала фасадната стена на самата жилищна кооперация /и по-точно самия
апартамент, ползван от подсъдимия Я./. Покривът на това пространство бил
направен от ламаринени плоскости, а входът му бил ограничен чрез поставена
врата от мрежа, която била отключена. Гаражното помещение се ползвало от
подсъдимия Я. и представлявало прилежаща външна част от обитавания от него и
майка му апартамент. В непосредствена близост до описаното по-горе гаражно
помещение се намирал прозорец на мазе с изграден перваз – точно под прозореца
на апартамент № *, както и израсла храстова растителност.
При извършеното претърсване
били проверени обстойно както самият апартамент, така и описаното гаражно
помещение и площите в непосредствена близост до него, при което били открити и
иззети следните предмети, за което бил съставен протокол:
- в гаражното помещение била
открита тръба от ПВЦ, във вътрешността на която имало завит в детски потник
найлонов плик тип „спейс бег“ /означен като обект № 2/, съдържащ суха, зелена,
листна маса;
- в основата на прозореца на
мазе, находящ се непосредствено под стая от апартамент № *, под поставена
керемида, била открита кутия от цигари с надпис „Victory” /означена като обект
№ 1/, съдържаща поставен в нея черен найлон, а в черния найлон – две топчета от
суха, зелена, листна маса;
- в основата на храст, израсъл
непосредствено до телената оградна мрежа били открити: 1) жълта кутийка от
шоколадово яйце /описана като обект № 4/ и съдържаща жълто на цвят хапче и един
брой найлоново пликче тип “кесийка”, съдържащо бяло твърдо вещество; 2)
пластмасова кутия със затворен капак /описана като обект № 3/, съдържаща 4 бр.
пликчета от черен найлон, като всяко от тях съдържало както следва: зелена
листна маса, зелена листна маса, 6 бр. пликчета тип „кесийка“ със зелена листна
маса и 6 бр. пликчета тип “кесийка” с бяло твърдо вещество; 3) три броя черни
пластмасови кутии с поставени капаци и един брой черна пластмасова кутия без
капак – всички празни /описани като обект № 5/;
- в стая в апартамент № *,
намираща се след входната врата, била открита черна мъжка чанта и след
отварянето й, на дъното било намерено и описано като обект № 6 найлоново
пликче, съдържащо бяло твърдо вещество.
В хода на досъдебното
производство били назначени и извършени физикохимична експертиза и комплексна
дактилоскопна и физикохимическа експертиза, като е установено, че иззетите
вещества представляват:
- сухата, зелена листна маса,
намираща се в найлоновия плик тип “спейс бег” /обект № 2/ представлява коноп
/марихуана/ с нето тегло 48,79 гр. и със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 26,10 %;
- в иззетата като обект № 1
кутия от цигари с надпис “Victory” са открити две топчета от суха, зелена
листна маса с нето тегло 1,1699 гр и 1,0445 гр, като всяко от двете топчета
представлява коноп /марихуана/ със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 26,10 %;
- в иззетата като обект № 3
пластмасова кутия се намирали четири пликчета от найлон, съдържащи както
следва: 1/ зелена, листна маса, представляваща коноп /марихуана/ с нето тегло
1,4760 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 26,10 %; 2/
зелена, листна маса, представляваща коноп /марихуана/ с нето тегло 1,4394 гр. и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 26,10 %; 3/ 6 броя пликчета,
съдържащи суха, зелена, листна маса, представляваща коноп /марихуана/ с общо
нето тегло 3,0533 гр и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
26,10 %; 4/ 6 броя пликчета, съдържащи бяло вещество, представляващо амфетамин,
с общо нето тегло 2,9401 гр. и със съдържание на активнодействащ компонент 14,1
%;
- в иззетата като обект № 4
кутийка от шоколадово яйце се намирали: 1/ жълта на цвят таблетка с нето тегло
0,2565 гр., като същата представлява MDMA /екстази/ със съдържание на
активнодействащ компонент 47,5 % и 2/ 1 бр. найлоново пликче, съдържащо твърдо
бяло вещество, представляващо амфетамин с нето тегло 0,5006 гр. и със
съдържание на активнодействащ компонент 14,1 %;
- в иззетото и описано като
обект № 6 найлоново пликче се съдържало бяло, твърдо вещество, представляващо
амфетамин, с нето тегло 0,4802 гр и със съдържание на активнодействащ компонент
30,4 %;
- в найлоновото пликче, иззето
от лекия автомобил, се съдържала суха, зелена листна маса, представляваща коноп
/марихуана/ с общо нето тегло 0,4930 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 26,10 %.
Върху опаковката на обект № 2
/найлонов плик тип „спейс бег“/ са установени два броя дактилоскопни следи,
годни идентификационно изследване, като е установено, че същите са оставени от
палеца и показалеца на лявата ръка на подс. Я..
Общото тегло на държаното от
подсъдимия К.Я. високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/ възлиза на
57,4654 грама и стойността му, съгласно Приложение № 2 на ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, се определя на
344,79 лева.
Общото тегло на държаното от
подсъдимия К.Я. високорисково наркотично вещество амфетамин, възлиза на 0,4802
грама със съдържание на активен компонент 30,4 % на стойност 14,41 лева; 3,4407
грама със съдържание на активен компонент 14,1 %, като стойността му, съгласно Приложение
№ 2 на ПМС № 23/29.01.1998 г., се
определя на 103,22 лева.
Общото тегло на държаното от
подсъдимия К.Я. високорисково наркотично вещество MDMA /Екстази/ възлиза на
0,2565 грама със съдържание на активнодействащ компонент 47,5 % на стойност
6,41 лв.
Общата стойност на държаните
от подсъдимия К.Я. високорискови наркотични вещества е 468,83 лева.
За държането на
високорисковото наркотично вещество подс. Я. не е имал разрешение, изискващо се
съгласно разпоредбата на чл. 73, ал.1, и чл. 30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 от Наредбата за условията и реда
за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал.1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка съдът изведе
от самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК на фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт и от подкрепящите го по съдържание и
насоченост писмени и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите А. В. В., Я.
Е. С., Е. В. И., И. К. С., доказателствени средства и способи за доказване:
физикохимическа експертиза, комплексна дактилоскопна и физикохимическа
експертиза, писмени доказателства и доказателствени средства: одобрените протокол
за оглед на местопроизшествие от *** г.с албум, протоколи за претърсване и
изземване от *** г., ведно с албуми, протокол за оценка на наркотични вещества;
удостоверение за семейно положение, удостоверение от *** г. от Окръжна прокуратура
Перник, протокол за снемане на сравнителни образци, приемо-предавателни
протоколи от *** г., от *** г., експертна справка № 74/*** г., справка за
регистрация в Централния полицейски регистър, характеристики на подсъдимия от С.
К., И. С., Е. И., епикризи на К.Я., издадени от УМБАЛ „Софиямед“ АД и МБАЛ
„Рахила А.“ АД, Справка и бюлетин за съдимост, ведно с копия от съдебните
актове, копие от решение № 57/22.04.2019 г. на ВКС по н.д. № 57/2019 г. и
удостоверения за липса на обвинения срещу подс. Я. от РП и ОП Перник.
При обсъждането на тези
доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна в установената по
делото фактическа обстановка, която не се оспорва от страните. В рамките на компетентността си съдът е разгледал
делото в съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като е извършил
преценка, че така изброените доказателствени материали, имат отношение към
самопризнанието на подсъдимия и го подкрепят. След произнасяне на определението
по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становище по съответствие на
самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от
досъдебното производство, съдът не следва да извършва анализ на материалите,
които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната
характеристика на диференцираната процедура и допустимото при нея изключение на
принципите за непосредственост и устност. Тъй като съдът вече е решил въпроса
за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, той е приел за установени и
залегналите в обвинителния акт констатации за фактите и ги е поставил в
основата на своите изводи без да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил
в случай че делото се разглежда по общия ред.
При
правилно установената фактическа обстановка районният съд е достигнал и до
законосъобразни правни изводи, а именно, че от обективна и субективна страна
подсъдимият К.А.Я. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК.
От
обективна страна, на 21.07.2016 г.
в *** в л.а., марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № ***, в жилището си, находящо се в ***, в
прилежаща част към жилището, обособена като гараж; в храст, разположен в
непосредствена близост до прилежащата част към жилището, и на перваз на
прозорец в непосредствена близост до прилежащата част към жилището, без
надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества (коноп,
амфетамин и 3,4-метилен-диокси-мета-амфетамин), на обща стойност 468,83 лв. Безспорно е установено по делото осъществяването на
изпълнителното деяние „държане“ от страна на подсъдимия, доколкото предметът на
престъплението се е намирал в негова фактическата власт към момента, когато същият
е бил спрян за проверка от полицейските служители и към момента на извършеното
претърсване и изземване.
Държаните от подсъдимия вещества –
коноп /марихуана/, амфетамин и 3,4 – метилендиоксиметамфетаминът /MDMA/
/Екстази/, се явяват наркотични, поставени под контрол, съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и Единната конвенция
за упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от Република България. Същите
са включени и към списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина” – Приложение №1 към чл. 3,
т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Доколкото по делото не се
установи подсъдимият Я. да е разполагал с лицензия, издадена по реда и
условията на ЗКНВП, то правилно контролираният съд е приел, че подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението по чл. 354а, ал.3,
т. 1 НК, като е държал високорисковите наркотични вещества – коноп, амфетамин и 3,4-метилен-диокси-мета-амфетамин, в нарушение на установения за това ред и без
надлежно разрешение, каквото се изисква, съгласно чл. 73, ал.1, и чл. 30 от
ЗКНВП и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по
чл. 73, ал.1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП.
Деянието е изпълнено и от субективна страна при форма на
вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал противообществения характер
на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на неговите
общественоопасни последици. С оглед възприетото от съда, че подсъдимият е
знаел, че веществата, които държи, са наркотични, у него е било налице знание за
фактическото обстоятелство, което принадлежи към състава на престъплението по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Подсъдимият също така е съзнавал, че е запретено
държането на инкриминираните вещи без да има съответното разрешение за това,
тоест съзнавал е, че с осъществяването на действия по държането им при липса на
съответното разрешително, той осъществява запретено и наказуемо деяние.
Основният спорен въпрос, предметно
очертан пред настоящата инстанция, касае вида
и размера на наказанието, явяващо се справедливо с оглед конкретното деяние.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимия Я. съдът съобрази следните обстоятелства:
Подсъдимият е проявил добросъвестно
процесуално поведение, изразил е критично отношение към стореното и при
първоначалната проверка е оказал съдействие на полицейските органи и сам е
посочил, че държи забранени за притежание вещества. Не може да не бъде взет
предвид като смекчаващо обстоятелство и дългият период, изминал от извършване
на предходното престъпление за което е осъден.
Отчетени следва да бъдат и добрите
характеристични данни на подсъдимия, и обстоятелството, че полага непрестанни
грижи и издръжка за болната си майка и две непълнолетни деца.
Категорично не могат да бъдат споделени доводите в депозирания
протест, че подсъдимият няма „никакво
задължение“ спрямо едното дете, което не е биологичното му, доколкото
еднаквото полагане в пълен обем на грижи към двете деца, независимо от
биологичния им произход, поначало е нравствено задължение и разумно очаквано
изпълнение на родителски функции и отговорност, обичайно съпътстващи
състоянието на фактическо съжителство с майката на двете деца. По същата
логика, per argumentum ad absurdum, в
противовес с поддържаната в протеста теза, би могло да се посочи, че е без
значение обстоятелството, че жената на подсъдимия би могла да полага грижи за
болната му майка (изтъкнато от прокурора като възможност), доколкото за нея не
съществува подобно правно задължение, предвид липсата на роднинска връзка между
тях. Очевидно, подобна теза е неудържима, тъй като се касае за възприети от
обществения морал обичайни отношения на уважение, грижа и отговорност в
семейния кръг, присъщи включително на лицата, които се намират във фактическо
съжителство.
Като смекчаващо обстоятелство следва
да се цени и влошеното имуществено състояние на подсъдимия, без обаче същото да
се надценява, доколкото в настоящата
икономическа конюнктура множество граждани изпитват същите материални затруднения,
без да реализират неправомерно поведение. Още повече, че конкретният случай
касае престъпление, чийто родов обект са друг тип обществени отношения, а не
свързаните със собствеността. По същите съображения без относителна тежест
следва да бъде отчетено и здравословното състояние на подсъдимия,
диагностициран с хроничен гастрит и
панкреатит, ерозивен дуоденит – още повече, че при нарушено физическо здраве
усилията на болния би следвало да бъдат насочени към неговото възстановяване и
укрепване, което ноторно е трудно реализируемо при държането на наркотични
вещества за лична употреба.
Тези смекчаващи обстоятелства не
представляват съществено отклонение от типичните случаи и не притежават онази
изключителност, извънредност и необичайност, която законодателят изисква за
приложението на чл. 55 НК. Самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК само по себе си
също не следва да бъде отчитано като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като благоприятната последица от него е предвидена в закона
(чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58, ал. 1 НК).
Наред с това следва да се съобрази
количеството на държаните наркотични вещества от различен вид и фактът, че
подсъдимият не е наркотично зависим, които завишават степента на обществената
опасност на конкретното поведение. Към момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил на ** години – възраст, в която следва да е натрупан
достатъчно житейски опит и възможност за пълна оценка на ситуациите.
С оглед висящото към момента
производство по съдебна реабилитация след възобновяването му от Върховния
касационен съд, към момента на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият
не е бил реабилитиран. Обремененото
му съдебно минало обаче не следва да се отчита a priori с прекомерна тежест, доколкото видно от справката за съдимост, предходните
му две прояви са значително отдалечени във времето – за деяния, извършени през
1996 г. и през 2003 г.
С оглед отсъствието на основанията
за приложението на привилегията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наказанието следва
да бъде определено при условията на чл. 54 НК, но при превес на
обстоятелствата, смекчаващи неговата отговорност. След анализ на относителната
тежест на всички гореизложени факти съдът намира, че наказанието лишаване от
свобода следва да бъде отмерено на една година и три месеца и глоба в размер на
2500 лв., съобразно вида и минималния размер на наказанията, кумулативно
предвидени в санкционната част на разпоредбата на чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.
Със ЗИД НК (обн. Д.В., бр. 26 от
06.04.2010г.) е приета редакция на чл. 58а от НК, приложима и в процесния
случай, указваща начина на определяне на наказанието при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК. В случай, че
подсъдимият признае фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, се предвижда индивидуализация на наказанието, според общите правила и
последващата му редукция с 1/3, поради което при прилагане нормата на чл. 58а,
ал. 1 НК определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено на 10
месеца.
Обсъдените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, в частност добрите характеристични данни на
подсъдимия и изградената взаимна привързаност с непълнолетните деца, сочат, че
индивидуалната превенция поначало би
могла да бъде постигната и без изолиране на подсъдимия от обществото и
обичайната му семейна среда, а що се отнася до генералната такава, тя се
реализира не само и не толкова с високи по размер наказания, а преди всичко със
своевременното санкциониране на извършителите на престъпления.
Въпреки това предпоставките на
института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК в случая не са налице,
доколкото поради изложените по-горе съображения към датата на деянието подсъдимият
се явява осъждан, поради което в процесния случай съдът не разполага с
правомощието да отложи изтърпяването на наложеното наказание.
Ето защо присъдата следва да бъде изменена
в частта досежно наказанието, като наложеното наказание бъде определено по реда
на чл. 54 НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца,
което след редукцията по чл. 58а НК възлиза на 10 месеца, като бъде наложена и
допълнителната кумулативно предвидена санкция „глоба“ в размер на 2500 лв. Поради
липса на предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК наказанието „лишаване от свобода“
следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.
В случая от съществено значение за
поправката и превъзпитанието на подсъдимия е пълното осъзнаване на извършеното
престъпление и неговото значение, преоценката на самосъзнанието му за неговата
социална роля и личен пример като глава на семейството, изграждането и
утвърждаването на трудови навици и реализиране на доходи чрез полагане на личен
труд, в които аспекти следва да бъдат съсредоточени и личните му усилия.
Присъдата следва да бъде потвърдена в
частта относно разноските и разпореждането с приобщените по делото веществени
доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл.
337, ал. 2, т. 1 и т. 2 НПК, Окръжен съд Перник
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 787/21.12.2017 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1444/2017 г. по описа на РС П., в частта относно наказанието, като:
УВЕЛИЧАВА на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 54, вр. вр. чл.
58а, ал. 1 НК наложеното наказание от 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“ на 10 /десет/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА
в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
ОТМЕНЯ постановеното освобождаване от изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ по чл. 66, ал. 1 НК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от
свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 2 от НПК подс. К.А.Я., ЕГН ********** да заплати по 5,00 /пет/ лева за
всяко служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.