№ 301
гр. Пазарджик , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200036 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул.
„***“ №9, ет.5, ап.19, против Наказателно постановление № 36-0000866 от 16.12.2020
г., издадено от директор на РД „Автомобилна администрация“- Пловдив, с което е
санкциониран за следното:
- на основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр) е
наложена глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.36 §1 т.i от Регламент (ЕС)
№ 165/2014 г.;
- на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В бланкетната жалба се съдържат оплаквания, че НП е материално и
процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и се
излага становище, подкрепено с писмени бележки, с което се представят аргументи в
подкрепа на искането за отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност. Прави се
1
искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за заплатен адвокатски
хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата по делото е постъпило писмено становище, в което се излагат
обосновани доводи за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска. Прави
се възражение за претендираното адвокатско възнаграждение. Не се прави искане за
присъждане на разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени изложеното в
нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 27.11.2020 г., около 14,30
часа в гр. Пазарджик, на ул. „Синитевска“, на паркинга на фабрика „Костал“ като водач
на автобус „***“ с рег. № ***, от категория МЗ, собственост на „Х.“ АД, извършва
случаен превоз на пътници с пътен лист № 4291-38/27.11.2020 г., пътническа ведомост
за случаен превоз на пътници, заверено копие на проформа фактура №
1000000101209913 и заверено копие № ********** от лиценз на Общността за превоз
на пътници, като е извършвал превоз попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006
с превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф „Мотометър“, модел ЕГК 100 с
фабр. _№ **********, като при проверката не е представил тахографски лист за
текущия ден и предходните 28 дни- периода от 30.10.2020 г.-27.11.2020 г., вкл. При
проверката било констатирано, че автобусът бил с поставена табела „случаен превоз“
на предното обзорно стъкло. При проверката водачът не представил КТ към СУМПС
№ *********.
За така констатираното св. Г.Д.- инспектор в РД „АА“- Пловдив, съставил срещу
жалбоподателя АУАН с бл. № 255696/27.11.2020 г., в присъствието на нарушителя и на
свидетел, след което го предявил на К. и връчил екземпляр срещу подпис.
Жалбоподателят не вписал в акта възражения, но отказал да подпише същия, което
било удостоверено с подпис на свидетел. На нарушителя бил връчен екземпляр от
АУАН, видно от разписката към същия.
Срещу АУАН били депозирани писмени възражения, които не били уважени от
АНО и на 16.12.2020 г. въз основа на съставения АУАН, било издадено атакуваното
НП. То било връчено лично на санкционираното лице на 29.12.2020 г., видно от
разписката към НП. Санкционираният лично подал жалбата срещу НП чрез АНО до
съда, която била входирана в деловодството на ОО „АА“- Пазарджик на 05.01.2021 г.,
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА като
2
подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Г.Д.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си
са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство съдът намира, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на обжалваното НП, което е основание за отмяна на постановлението по
следните съображения:
Вярно е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно техните
правомощия по закон и в предвидените от закона срокове. По своето съдържание обаче
те не са съобразени с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като вменените във
вина на въззивника нарушения не са индивидуализирани в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и да се защитава адекватно.
Видно от описанието на нарушението по пункт 1 в АУАН и в НП е посочено, че
водачът е извършвал „случаен превоз на пътници“ с посочените документи. Не е
посочено обаче по какъв маршрут е извършен този превоз, нито неговото разстояние.
Тези две обстоятелства са елементи от състава на вмененото нарушение по този пункт
и са от значение за преценка дали действително е извършван случаен превоз, какъв е
неговия маршрут и съответно дали важи изискването за използване от страна на водача
на монтирания в МПС тахограф, респ. дали извършвания превоз попада в приложното
поле на Регламент (ЕО) № 561/2006 г.
Така посоченото нарушение е съществено, тъй като засяга драстично правото на
защита на санкционираното лице, понеже го затруднява да разбере какво нарушение
му се вменява и срещу какво да се брани с оглед непълното и ясно описание на
нарушението по пункт 1.
Дори и обаче да се приеме хипотетично, че не е налице соченото СПН, то съдът
намира че има още едно основание за отмяна на НП, което касае спора по същество.
Нормата на чл.36 §1 т.i от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския
парламент и на съвета/04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за
3
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране
на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, разписва, че когато водачът управлява превозно средство, на което е
монтиран аналогов тахограф, трябва да е в състояние да представи по искане на
оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и
листовете, използвани от водача през предходните 28 дни.
От разпоредбата на чл.3 от същия регламент, регламентиращ приложното му
поле, става ясно, че тахографите се монтират и използват в превозни средства,
регистрирани в държава-членка, които се използват за автомобилен превоз на пътници
или товари и за които се прилага Регламент (ЕО) № 561/2006.
Съгласно разпоредбата на чл.4 т.а от Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета/15.03.2006 г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, „автомобилен превоз“ означава всяко пътуване,
осъществено изцяло или отчасти по пътища, отворени за обществено ползване с
превозно средство, без значение дали е натоварено или не, ползвано за превоз на
пътници или стоки.
Няма спор по делото, че ПС, с което е извършван превоз от жалбоподателя е
регистрирано в Р България, която е държава-членка на ЕС и че със същото е извършен
автомобилен превоз на пътници, тъй като от приложените към АНП доказателства
става ясно, че водачът е извършвал превоз на пътници по път отворен за обществено
ползване предвид изпълнявания маршрут- Пазарджик-фабрика Костал- Пазарджик.
Съгласно категорията на управлявания автобус- М3 и неговата марка, както и
броя на превозваните пътници, изводими от представените и приети по делото като
писмени доказателства уведомления и пътническа ведомост (л.9-12), става ясно че
процесното ПС е конструирано за превоз на повече от девет лица, в това число и
водача и е предназначено за превоз на пътници. В този смисъл съгласно разпоредбата
на чл.2 т.1 б Регламент (ЕО) № 561/2006 г. е приложим по отношение на извършван
автомобилен превоз на пътници с ПС от вида на процесното. От приложното му поле
обаче, е изключен автомобилния превоз извършван с превозни средства, използвани по
редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра.
Според легалната дефиниция, разписана в чл.4 т.н от Регламент (ЕО) № 561/2006
г. „редовни пътнически линии“ означава национални и международни линии съгласно
4
определението в член 2 от Регламент (ЕИО) № 684/92 на Съвета от 16 март 1992 г.
относно общите правила за международен автобусен превоз на пътници. В цитираната
разпоредба на чл.2 т.1, 1.1. от Регламент № 684/1992 г., „редовни превози“ са тези
превози, които предвиждат превоз с определена честота и по определени маршрути,
като вземането или оставянето на пътници става на предварително определени места за
спиране. 1.2. Превози, независимо от организатора им, които предвиждат превоз на
определени категории пътници, с изключение на всички останали пътници, при
условие че се спазват изискванията, посочени в точка 1.1. Освен това редовни са и
специалните превози на работници от и до дома и работното място (чл.4 т.1, 1.2., бук.а
от същия регламент).
При това положение е безспорно, че извършвания от жалбоподателя
автомобилен превоз с ПС е използван по редовна линия, макар и специален такъв на
работници- от дома до работното място и обратно, с определена честота и по
определен маршрут (виж пътен лист на л.8). Имайки предвид маршрута по който е
изпълняван превоза, съгласно пътния лист- гаража (база Заводски строежи)- Костал-
Пазарджик-Костал, с оглед и график за работа на водача за м. ноември 2020 г., в т.ч. и
за инкриминираната дата (л.52-57), предвид посоченото начало и край на работното
време за един курс (напр. 1-ви курс от 04:40 ч. до 07,10 ч.), както и изпълнявания
маршрут по спирки в гр. Пазарджик (л.46) става ясно, че маршрутът на изпълняваната
линия е под 50 километра, съгласно официалните данни на АПИ- ОПУ- Пазарджик на
официалния сайт на агенцията и обстоятелството, че базата и фабриката се намират на
една и съща улица „Синитевска“ в гр. Пазарджик, както и улиците по които се
изпълнява линията с посочените спирки в града, в какъвто смисъл са и обясненията на
жалбоподателя.
С оглед на това съдът намира за основателна претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че изпълняваният от водача превоз попада извън
обхвата на Регламент № 561/2006 г., регламентиращ използването на монтиран в ПС
аналогов тахограф (какъвто в процесното е налице и по това обстоятелство няма спор)
от водача, а от там и задължението му да представи при поискване от контролните
органи тахографски лист за текущия ден и за предходните 28 дни.
Съдът намира, че следва да вземе отношение и по направеното възражение за
това, че изпълняваният автомобилен превоз не е „случаен“, както е приел АНО, а
„специализиран“, както се твърди от жалбоподателя. Прав е последния, че
действително с оглед изяснените обстоятелства на база събраните доказателства се
касае за специализиран, а не случаен превоз, независимо, че ПС е имало поставена
табела на предното обзорно стъкло „случаен превоз“ и че са представени в ОО „АА“-
Пазарджик Уведомление и Пътническа ведомост за случаен превоз. Независимо, че
5
дружеството-превозвач е съставило посочените документи, с които е квалифицирало
превоза като „случаен“, контролният орган е следвало да провери дали действително
става дума за такъв превоз, а не директно да възприеме тази квалификация на превоза.
Според легалната дефиниция, дадена в §1 т.23. от ДР на ЗАПр „специализирани
автобусни превози“ са превозите на работници, служители и учащи по договор с
определени от клиента маршрут и разписание. В този смисъл е и цитираната по-горе
разпоредба на чл.2 т.1, 1.1. от Регламент № 684/1992 г.
Според §1 т.24 от ДР на ЗАвП „случайни автобусни превози“ са превозите на
предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от
началния до крайния пункт по предварително заявени условия“. В този смисъл е и чл.2
т.3, 3.1 от Регламент № 684/92 г., според който „случайните превози“ са превози, които
не отговарят на дефиницията за редовни превози, включително специализираните
редовни превози, и които се характеризират преди всичко с това, че превозват групи от
пътници, събрани по инициатива на даден възложител или на самия превозвач. А т.3.3.
от същата разпоредба пояснява, че превозите са случайни, дори когато се предоставят с
определена честота.
Видно от Договор за пътнически превоз от 20.08.2018 г. (л.44-45) сключен
между „Х.“ АД и „Костал България Аутомотив“ ЕООД, съгласно т.1 от който,
последното възлага на „Х.“, което се задължава да предостави транспорт на
служителите на възложителя по маршрути, одобрени от възложителя. Маршрутите са
предвидени като Приложение 1 по договора (л.46), където са уговорени и спирките по
посочените маршрути, часове на тръгване от начална и пристигане на крайна и от
който стана ясно, че процесният маршрут се изпълнява три пъти дневно, което
съответства на трите смени в работния цикъл на дружеството-възложител.
Превозът не е случаен, тъй като този превоз по дефиниция изисква превозваната
група пътници да няма промяна в състава от началния до крайния пункт. В случая
такава промяна е налице, тъй като след качването им от предприятието до последната
спирка в гр. Пазарджик, този състав на групата се променя, а и по обратния маршрут
по спирките в града до предприятието- също, защото при превозването им от
работното място до дома и обратно пътници слизат (при прибирането) и се качват (при
забиране) на съответните спирки. Затова и правилно извършваният превоз е
специализиран, а не случаен. Затова и от представената справка от дружество „Х.“
(л.43), става ясно, че в продължение но повече от две години извършваният по този
начин превоз е бил възприеман погрешно и от дружеството-превозвач и от ИА „АА“то
случаен, вместо като специализиран, която порочна практика от м. декември 2020 г. е
изоставена.
6
Независимо обаче, че извършваният превоз не е случаен, а специализиран, видът
му не засяга обективната съставомерност на деянието, тъй като нито посочената като
нарушена норма от европейското право, нито посочената санкционна от вътрешното
право (съдържаща и състава на нарушението), поставят като обективен елемент от
състава на нарушението вида на превоза. Тоест приложното поле на тези норми не е
обвързано с вида на превоза и същите са приложими, независимо дали той е случаен
или специализиран. Поради това и погрешното решение на контролния, и наказващия
относно вида на превоза е ирелевантно за съставомерността на приписаното
нарушение.
С оглед облаче на посоченото по-горе, а именно че превозът попада в хипотезата
на чл.3а от Регламент № 561/2006 г., то извършеното от жалбоподателя не съставлява
нарушение, поради което и същият неправилно и необосновано е бил санкциониран от
АНО. Това пък врече незаконосъобразността на издадения санкционен акт и обуславя
неговата отмяна в тази му част за нарушението по пенкт1.
Съдът намира, че е налице основание за отмяна на НП и в частта по отношение
на нарушението по пункт 2- на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Видно от описанието на нарушението в АУАН и НП е, че водачът не е
представил КТ към СУМПС. От показанията на актосъставителя св. Д. стана ясно, че
при пристигането му на място той е установил, че жалбоподателят е пристигнал на
паркинга пред предприятие Костал, управлявайки процесния автобус, поради което му
е извършил проверка. Поискал е документите му за проверка- на водача и на автобуса.
Той обаче не посочи дали водачът е предоставил КТ към СУМПС и поради каква
причина. Имайки предвид отдалечеността във времето от извършване на проверката до
разпита му в с.з. и това, че се извършват множество такива проверки и възможно,
свидетелят да не си спомня това обстоятелство. В АУАН обаче е посочено, а така е
приел и АНО, (е водачът не е представил КТ. Този факт не е борен от нито едно
доказателство. Това означава, че следва да се приеме, че жалбоподателят не е
представил на контролния орган въпросния документ. Тоест изпълнителното деяние на
нарушението възприето от актосъставителя е не е представил, а не „не е носел“, както
изисква разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. АНО в НП също е възприел и отразил,
че водачът не представя КТ към СУМПС. Непредставянето на този документ не
означава автоматично, че водачът не го носи със себе си. Той може да не представи
документа по субективни причини, например не желае да представи на контролния
орган документа, забравил е да го представи и др. под.
При това положение по делото не се събраха убедителни доказателства, че
жалбоподателят не е носел в себе си КТ към СУМПС, поради което и съдът намира, че
необосновано и незаконосъобразно е била ангажирана неговата
7
административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП и НП следва да бъде отменено в тази му част.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на последния на
сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар. Искането е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право на
такива разноски предвид изхода на делото съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от
ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна
помощ (л.29) и списък на разноските (л.62), от които се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева жалбоподателят е заплатил в брой на
адвокат В.Д. от ПзАК. Същевременно от страна на АНО е направено своевременно
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът
намира за основателно, тъй като делото се разгледа в 2 съдебни заседания с разпит на 1
свидетел и не е с фактическа и правна сложност. При това положение, ще следва да
бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски до размера на
минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно в размер на 335,70 лева, като за разликата до 50 лева претенцията следва да
бъде отхвърлена като неоснователна. Така уважените разноски следва да се възложат в
тежест на ИА „АА“- София, която има статута на ЮЛ със самостоятелен бюджет,
чието структурно звено е РД „АА“- Пловдив е органът издал НП.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000866 от 16.12.2020 г.,
издадено от директор на РД „Автомобилна администрация“- Пловдив, с което В. К. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ №9, ет.5, ап.19, е санкциониран за
следното:
- на основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр) е
наложена глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.36 §1 т.i от Регламент (ЕС)
№ 165/2014 г.;
- на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
8
АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. София, представлявана от изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ на В. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ №9, ет.5,
ап.19, разноски в размер на 335,70 лева (триста тридесет и пет лв. и 70 ст.) лева за
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на В. К. К., за присъждане на разноски за разликата от
350 лева до 335,70 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14 -дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9