Р Е Ш Е Н И Е
№ 450
гр.Плевен, 10.09.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на седми септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №480 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Делото е образувано по жалба от Медицински университет
- Плевен, представляван от ректора проф.д-р Д.Д., против решение №Х-0424-12/17.05.2021
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Оперативна програма
„Наука и образование за интелигентен растеж“ /ИА ОПНОИР/ и ръководител на
управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Наука и образование за
интелигентен растеж“, с което се определя финансова корекция /ФК/ в размер на
1164,94 лева по договор BG05M2ОP001-2.009-0031 „Създаване на център за обучение на докторанти,
постдокторанти, специализанти и млади учени към факултет „Медицина“ на
МУ-Плевен“, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Иска се отмяна на същия индивидуален административен акт поради съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че
между същите страни, за идентични факти и обстоятелства е постановено влязло в
сила съдебно решение № 175/04.03.2020 г. по адм.д. 826/2019 на Административен
съд Плевен, оставено в сила с решение № 1106/28.01.2021 г. по адм.д. №4110/2020
на ВАС. В решението за налагане на ФК е посочено различно правно основание.
Приложими обаче според жалбоподателя са разпоредбите на чл.177, ал.2 от АПК и
чл.297 и сл. АПК. По тези причини решението е нищожно. Сочи, че са нарушени принципите,
посочени в чл.4, чл.6, чл.7 и чл.10 от АПК, доколкото нередност не е налице.
Сочи, че решението е издадено от компетентен орган, но липсва нередност,
доколкото липсва действие или бездействие, което води до нарушение на правото
на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане. Относно
съответствието с материалния закон сочи, че съгласно решението, посочената сума
представлява такава, за която не е налице одитна следа. Същата е изплатена за
дневни разходи на 8 лица от целева група, наети за изпълнение на проекта. Сочи,
че разходът е в рамките на определения бюджет, като разликата между изплатените
суми по разходни касови ордери /РКО/ и заявената сума е в резултат от
по-високата цена на нощувките и самолетните билети. В ИСУН сумите за нощувки и
самолетни билети са посочени до размера, определен в бюджета, а дневните са в
пълен размер. В изплатената сума с РКО е извършено прихващане между изплатената
сума по фактури и действителния размер на полагащите са дневни разходи. Твърди,
че разходите са допустими съгласно чл. 7, ал. 1
от Постановление № 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални
правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 –
2020 г. (ПМС 189/28.07.2016 г.). Разходите са допустими, тъй като са
платени в срока за допустимост съгласно чл.58 от ЗУСЕСИФ, реално са извършени,
и са отразени в счетоводната документация, като са надлежно въведени в ИСУН. Моли
да се отмени решението, да се присъдят разноски.
От ответника е подаден писмен отговор /л.239-246/, чрез
юрк.С. /пълномощно на л.17/, в който претендира да се отхвърли жалбата. Сочи,
че липсват изложени конкретни съображения относно твърдените съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че
не са нарушени посочените принципи на АПК. Спазен е чл.35 АПК, като са изяснени
всички факти и обстоятелства по случая. Налице е липса на документи, доказващи
съответствието между стойността на отчетените и поискани за възстановяване
разходи и стойността на приложените разходооправдателните документи /разходни
касови ордери /, квалифицирано като липса на одитна следа за част от проекта. Същата
липса на съответствие е в размер на 1164,94 лева, като нередността попада в
хипотезата на чл.70, ал.1, т.5 от ЗУСЕСИФ, която е посочена като правно
основание за издаване на решението за налагане на ФК. В случая не е налице
процедура по верифициране на разходи. Разходите са допустими. Налице е обаче
реална вреда за бюджета на ЕС, доколкото липсват документи, доказващи
съответствието между стойността на отчетените и поискани за възстановяване
разходи и стойността на приложените разходооправдателните документи. Моли да се
отхвърли жалбата, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Г.
с пълномощно на л.275 от делото, която моли съда да отмени решението, предмет
на оспорване като незаконосъобразно. Счита, че не е налице фактическия състав
на нередност по смисъла на европейския регламент. Позовава се на приетата по делото експертиза, която
установява наличието на одитна следа при осчетоводяването на съответните
документи по съответната програма. Същото е установено и анализирано в
решението по адм.дело 826/2019 г. с малко по-различни правни мотиви и в
решението на ВАС № 1106/28.01.2021 г. Сочи още, че е налице влязъл в сила акт, с който съответните
разходи са верифицирани. Дори да се приеме соченото в мотивите в решението по
адм.д.826/2019 г., че няма пречка да се издаде Акт за финансова корекция,
счита, че различното правно основание не променя доказаните по делото факти за
наличие на одитна следа по делото в осчетоводените разходи, предвид което моли
съда да отмени решението със законните последици. Претендира направените по
делото разноски само за държавна такса.
Ответникът по жалбата в съдебно заседание не се явява
и не се представлява. Депозирал е молба –становище на л.273-274 от делото, в
което моли съда да отхвърли подадената жалба като неоснователна и недоказана.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, при
условията на алтернативност, при уважаване на жалбата, прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.
Административен съд-Плевен, пети състав, като провери
законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, приема за установено следното:
Предмет на делото, образувано по жалба МУ Плевен, е решение
№Х-0424-12/17.05.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ръководител
на управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за
интелигентен растеж“, с което се определя финансова корекция в размер на
1164,94 лева по договор BG05M2ОP001-2.009-0031 „Създаване на център за обучение на докторанти,
постдокторанти, специализанти и млади учени към факултет „Медицина“ на
МУ-Плевен“, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Съгласно
същото е налице липса на одитна следа за част от проекта - несъответствие между
стойността на отчетените и поискани за възстановяване дневни разходи и
стойността на приложените разходооправдателните документи /РКО/ в размер на
1164,94 лева. Посочена като приложима е разпоредбата на чл.70, ал.1, т.5 от
ЗУСЕСИФ, и диференциалният метод по Наредба за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
/по-долу Наредба за посочване на нередности/.
От приобщените по делото доказателства се установява
следвана фактическа обстановка:
Между ръководителя на УО по ОПНОИР и МУ Плевен е
сключен административен договор BG05M2ОP001-2.009-0031-C01 /л.199-205 от делото/, като на л.17-96 от преписката
към дело 826/2019 са приобщени приложенията към същия договор. Неделима част от
договора е и анекс IX към същия /л.163-165 от
преписката към дело 826/2019/, в който са описани конкретни суми за разходите
за командировки на целевата група - за транспорт, квартирни, дневни и
застраховки. Въз основа на така сключения административен договор, МУ е
командировало осем представители на целевата група - докторанти,
постдокторанти, специализанти и млади учени в чужбина, за участие в различни
научни мероприятия. На л.104-167 са представени за всяко от лицата заявление за
командировка, заповед за командировка, отчет за командировката, копие на
получен сертификат, авансов отчет за валута, РКО за „командировка в чужбина“,
като в ИСУН разхода по съответните РКО е посочен като дневни пари, но в
по-голям размер. Същите документи са представени и по дело 826/2019 - на
л.46-124 от това дело.
Налице е предходен акт /писмо/ от УО с искане за
възстановяване на сума в размер на 1164,94 лева, като се сочи, че са установени
недължимо верифицирани и заплатени суми. Същото е оспорено по съдебен ред, като
с решение № 175/04.03.2020 г. по адм.д. 826/2019 на Административен съд Плевен,
оставено в сила с решение № 1106/28.01.2021 г. по адм.д. №4110/2020 год. на
ВАС, писмото е отменено. Видно от съдебното решение на ВАС, писмото
представлява по правната си същност изменение на влязъл в сила акт за
верификация, за който е приложим редът на чл.99 и сл. АПК, за чието спазване
нито са представени доказателства, нито се твърди спазване от страна на
издателя на акта.
След постановяване на решението на ВАС, до МУ е
изпратено писмо от 31.03.2021 г. /л.34-41/, в което се сочи, че започва
производство по издаване на решение за налагане на ФК по договора, тъй като за
част от проекта не е налична одитна следа, налице е съмнение за нередност.
Посочени са установени несъответствия относно предявени за възстановяване
дневни разходи на лица от целевата група, наети за изпълнение на проекта, на
стойност, по-висока от стойността на приложените разходооправдателните
документи /РКО/, както следва:
Сумата по РКО №394/18.04.2018 г. на д-р Е. Г. е 270,75
лева, а отчетената сума в ИСУН е 273,00 лева, превишение 2,25 лева;
Сумата по РКО №616/30.05.2018 г. на Л.П.-Т. е 178,72
лева, а отчетената сума в ИСУН е 409,50 лева, превишение 230,78 лева;
Сумата по РКО №770/06.07.2018 г. на д-р Е. Ф. е 276,75
лева, а отчетената сума в ИСУН е 477,75 лева, превишение 201,00 лева;
Сумата по РКО №758/04.07.2018 г. на д-р К.Н. е 276,75
лева, а отчетената сума в ИСУН е 477,75 лева, превишение 201,00 лева;
Сумата по РКО №904/27.08.2018 г. на д-р Д. Н. е 276,76
лева, а отчетената сума в ИСУН е 477,75 лева, превишение 200,99 лева;
Сумата по РКО №764/05.07.2018 г. на д-р Е. О. е 283,73
лева, а отчетената сума в ИСУН е 409,50 лева, превишение 125,77 лева;
Сумата по РКО №858/30.07.2018 г. на д-р М. М. е 307,92
лева, а отчетената сума в ИСУН е 409,50 лева, превишение 101,58 лева;
Сумата по РКО №859/30.07.2018 г. на д-р Н. В. е 307,93
лева, а отчетената сума в ИСУН е 409,50 лева, превишение 101,57 лева;
Посочена е и общата сума – 1164,94 лева, както и че ФК
следва да възлиза на 100 % от същата. Като приложими са посочени чл.70, ал.1,
т.5 от ЗЕСЕСИФ, чл.3, ал.2 и чл.4 от Наредбата за посочване на нередности, чл.25,
§1, буква „б“ от Регламент /ЕС/ №1303/2013. Даден е двуседмичен срок за
представяне на възражение, представяне на доказателства и пояснения.
С възражение от 12.04.2021 г. /л.30-33/ констатациите
за нередност са оспорени от МУ, като са посочени влязлото в сила съдебно
решение по адм. дело 826/2019, разпоредбите на чл.177, ал.2 и чл.4 АПК, а също
и заключението на ССчЕ по адм. дело 826/2019.
Издадено е процесното решение №Х-0424-12/17.05.2021 г.
/л.19-28/. Като правно основание за издаването му са посочени нормите на чл.70,
ал.1, т.5, чл.9, ал.1 и ал.5 от ЗУСЕСИФ, чл.3, ал.2 и чл.4 от Наредбата за
посочване на нередности, чл.143, §2 вр. чл.2, §15 и § 36 от Регламент /ЕС/
№21303/2013. Посочено е, че е налице липса на одитна следа за част от проекта -
несъответствие между стойността на отчетените и поискани за възстановяване
дневни разходи и стойността на приложените разходооправдателните документи
/РКО/ в размер на 1164,94 лева. Налице е препращане към описаната в УП от
31.03.2021 г. фактическа обстановка. Прието е, че възраженията от страна на МУ
не са основателни, като решението е издадено на друго правно основание, и не е
нарушен принципът на законност по чл.4 АПК, доколкото не се оспорват
констатациите. Заключението на ССчЕ по адм. дело 826/2019 изцяло преповтаря
констатациите в УП, като по отношение на дневните разходи са налице посочените
несъответствия.
По дело 826/2019 е назначена
съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, чието заключение е приобщено на л.148-173
от това дело. Съгласно последното, по административния договор са допустими
разходите за командировки на целевата група, включващи разходи за транспорт, за
квартирни, за дневни, за застраховки при командировки извън страната. За всички
лица изразходваната сума за всяко от тях е по-ниска от общата предвидена сума в
одобрения бюджет по проекта за съответното лице. По отношение на осемте лица е
посочено каква сума по всяко от перата по бюджета се полагат на всяко лице.
Посочено е също, че:
-по отношение на д-р Е. Г.
сумата 2,25 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена на
нощувките- фактурата за нощувки е подадена с 2,25 лева по-малко, а дневните
разходи са посочени в пълен размер - с 2,25 лева повече;
-по отношение на Л. П.-Т.
сумата 230,78 лева се явява разлика в дневните разходи поради заплащането на
една нощувка повече, като фактурата за нощувки е подадена с 230,78 лева по-малко,
а дневните разходи са посочени в пълен размер - с 230,78 лева повече;
-по отношение на д-р Е.Ф.
сумата 201,00 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена
на самолетния билет, платен по протокол и фактура, като протоколът за самолетен
билет е подаден с 201,00 лева по-малко, а дневните разходи са посочени в пълен
размер - с 201,00 лева повече;
-по отношение на д-р К. Н.
сумата 201,00 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена
на самолетния билет, платен по протокол и фактура, като протоколът за самолетен
билет е подаден с 201,00 лева по-малко, а дневните разходи са посочени в пълен
размер - с 201,00 лева повече;
-по отношение на д-р Д. Н.сумата
200,99 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена на
самолетния билет, платен по протокол и фактура, като протоколът за самолетен
билет е подаден с 200,99 лева по-малко, а дневните разходи са посочени в пълен
размер - с 200,99 лева повече;
-по отношение на д-р Е. О.
сумата 125,77 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена
на самолетния билет, платен по протокол и фактура, като протоколът за самолетен
билет е подаден с 125,77 лева по-малко, а дневните разходи са посочени в пълен
размер - с 125,77 лева повече;
-по отношение на д-р М. М.
сумата 101,58 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена
на нощувките, платени по фактура, като фактурата за нощувките е подадена с 101,58
лева по-малко, а дневните разходи са посочени в пълен размер - с 101,58 лева
повече;
-по отношение на д-р Н. В.
сумата 101,57 лева се явява разлика в дневните разходи поради по-високата цена
на нощувките, платени по фактура, като фактурата за нощувките е подадена с
101,57 лева по-малко, а дневните разходи са посочени в пълен размер - с 101,57
лева повече;
Разходите в размер на
1164,94 лева представляват разходи за дневни на лица, наети по изпълнение на
проекта, изплатени са в периода на допустимост и съответстват на одобрените
разходи за командировки по проекта, като не превишават общия размер на бюджета
по подраздела на проекта. Разходите за командировки са правилно осчетоводени, налице е
документална обоснованост и съответствие с разходооправдателните документи,
което осигурява одитна следва при проследяването им. Отчетените суми в ИСУН за
дневни разходи са повече с 1164,94 лева от сумите, отразени в РКО. Отчетените
суми в ИСУН за пътни и квартирни разходи са по-малко с 1164,94 лева от сумите,
отразени във фактурите и протоколите за самолетни билети. На командированите
лица е заплатено в рамките на бюджета на проекта, а разликата между бюджет и
отчетни документи е за тяхна сметка.
Процесното решение е получено по електронен път на
17.05.2021 г., и отворено на 18.05.2021 г., видно от разпечатката на л.29, а
жалбата срещу него е постъпила на 27.05.2021 г., видно от вх.№ на органа /л.6/.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
С оглед на датата на получаване на решението - 17.05.2021
г., съдът приема, че постъпилата
27.05.2021 г. срещу него жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В случая Решението, издадено на основание
чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е постановено от компетентен орган.
Съгласно чл. 73, ал. 1
от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.
В чл. 9, ал.5
от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващия орган, или оправомощено от него лице. В ал.2 на същата разпоредба
е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по
реда на Закона за
администрацията или Закона за
местното самоуправление и местната администрация, или като отделна
администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз,
функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган
или организация.
Съгласно чл.4, ал.1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за
интелигентен растеж" /Приложение № 3
към ПМС № 237
от 23.10.2017 г., обн., ДВ, бр. 86
от 27.10.2017 г., в сила от 1.11.2017 г., изм. и доп., бр. 24 от 22.03.2019 г.,
в сила от 22.03.2019 г. изм., бр. 20 от 9.03.2021 г., в сила от 9.03.2021 г./,
Агенцията изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма
"Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 – 2020 г. (ОП
"НОИР") и всички произтичащи от това задължения и отговорности
съгласно националното законодателство и правото на Европейския съюз. Следователно
е налице хипотезата на отделна администрация съгласно последното предложение на
чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ. Писмото е подписано от изпълнителния директор на
агенцията, с електронен подпис, като по делото са налице доказателства за
валидността на последния. По настоящето дело е приобщена заповед № РД
12-100/20.04.2021 г. /л.252/, с която подписалият решението И.П. е назначен за
изпълнителен директор на ИА ОПНОИР, а на л.27 от ад826/2019 год. е приобщена
Заповед №РД 12-251/30.10.2017 год, с която подписалият УП К. Г. е назначен за
изпълнителен директор на ИА „ОП“НОИР“. Приобщени са доказателства за притежаваните
от тези лица електронни подписи /л.256-262/, от които е видно, че към датите на
изпращане на УП и постановяване на решението електронните подписи на
подписалите УП и оспореното решение лица
са били валидни.
Предвид наличието на валидно назначаване и съобразно посочените
по-горе приложими правни норми, съдът приема, че оспореното решение е
постановено от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия.
Като фактическо основание за издаване на
акта са посочени констатираните конкретни обстоятелства, възприети като
нередност - за част от проекта не е налична одитна следа, като са установени
несъответствия относно предявени за възстановяване дневни разходи на лица от
целевата група, наети за изпълнение на проекта, на стойност по-висока от
стойността на приложените разходооправдателните документи /РКО/, които са
подробно описани. Посочена е и общата сума по същите – 1164,94 лева.
Доколко посочените
фактически основания са налице, и доколко твърдените факти попадат под
хипотезите на правните норми, като са налице всички елементи на фактическия
състав за налагане на финансова корекция е въпрос на материална
законосъобразност на акта.
Законодателят е
регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата
корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ преди издаване
на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на
Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в
разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени
възражения по основателността и размера на корекцията. От доказателствата по
делото се установява, че това изискване на закона е спазено - органът е
уведомил МУ за основанието и за размера на финансовата корекция по смисъла на
чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, като в определения срок са изложени съображения от
страна на МУ.
Не е спазен изискуемият от
чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ срок за издаване на решението /просрочен е с няколко
дни/, но съдът счита, че това нарушение не е съществено, тъй като този срок е
инструктивен. Не е съществено нарушение и посочването на АССГ, а не
Административен съд Плевен като съд, компетентен да разгледа жалбата срещу
решението за налагане на ФК.
С оглед на изложеното в хода
на административното производство органът не е допуснал съществено нарушение на
административно производствените правила.
По съответствието с
материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 143 (1)
Регламент № 1303/2013 (чл. 98 Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 (1)
Регламент № 1303/2013), държавите-членки носят отговорност за разследването на
нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и
възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122 (2) Регламент №
1303/2013 (чл. 70 (1) Регламент № 1083/2006), държавите-членки предотвратяват,
откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми.
Така формулираното
задължение на държавите-членки изисква доказването на нередността.
Дефиницията за нередност се
съдържа в чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2 / 7 Регламент №
1083/2006 с оглед на чл. 152 (1) Регламент № 1303/2013), съгласно които
"нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от
действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като
последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Следователно при
определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като
"нередност" следва да се вземат предвид три елемента от обективна
страна: 1.доказано нарушение на разпоредба на съюзното право, произтичащо от
действие или бездействие на икономически субект /оператор/; 2. нанасяне на вреда
на общия бюджет на Европейския съюз, като се отчете неоправдан/неправомерен
разход в общия бюджет или вероятност за настъпване на такава вреда и 3.
причинна връзка между нарушението и вредата.
В случая жалбоподателят МУ
Плевен има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 (37) Регламент
№ 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските
структурни и инвестиционни фондове. Именно в това свое качество, страна по
административен договор за безвъзмездна финансова помощ, е осъществила действия
по командироване на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени,
като е разходвал получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и
инвестиционни фондове.
Съгласно разпоредбата на чл.
70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските
структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от
лимитативно посочените правни основания, т.е. българският
законодател е приел, че всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ
основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното
право, свързано с неговото прилагане, и има или би имало като последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на
неоправдан разход в общия бюджет.
На органа е доказателствената
тежест с оглед на чл. 170, ал. 1 АПК, и за да се приеме за законосъобразен акта
му по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, органът трябва да докаже този елемент на
фактическия състав на нередността - нарушение на правото на Европейския съюз
или на националното право, което е свързано с неговото прилагане. В случая
органът твърди, че е налице нарушение, изразяващо се в липса на одитна следа за
част от разходите по проекта, и засягащо дневните разходи на командированите по
този проект лица.
Това нарушение, ако бъде
доказано като осъществено, ще попадне в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 5
ЗУСЕСИФ - за проекта или за част от него не е налична одитна следа и/или
аналитично отчитане на разходите в поддържаната от бенефициента счетоводна
система.
Актът, с който са определя възможния
размер на ФК за различните видове нередности, посочени в ЗУСЕСИФ, е Наредбата
за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции
по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от
31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила
от 22.08.2017 г. изм. и доп., бр. 67 от 23.08.2019 г., в сила от 23.08.2019 г. бр.
19 от 6.03.2020 г.
/Наредба за посочване на нередности/.
Това е редакцията на наредбата към датата на постановяване на решението.
Съгласно
чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, приложимите процентни
показатели на финансови корекции за нередностите по чл. 70, ал.
1, т. 1, 3
– 7 ЗУСЕСИФ
са посочени в приложение №
2. Доколкото нередността е по чл.70, ал.1, т.5, за нея е приложимо
това приложение към наредбата.
Съгласно
Приложение №2 към чл.2, ал.3, и там т.4 от същото, е посочено, че когато за
проекта или за част от него не е налична одитна следа и/или аналитично отчитане
на разходите в поддържаната от бенефициента счетоводна система, показателят на
корекцията е 100 на сто в случаите, когато е налице пълна липса на одитна
следа; В съответствие с принципа на пропорционалност размерът на финансовата
корекция може да бъде намален на 25, 10 или 5 на сто, когато естеството и
тежестта на индивидуалното или системното нарушение не оправдава определяне на
по-висок размер.
Следва да се посочи обаче,
че в процесното решение като приложими са посочени само чл.3, ал.2 и чл.4 от
Наредбата за посочване на нередности. Съгласно чл.3, ал.2, определянето на
размера на финансовите корекции се извършва чрез прилагането на диференциален
метод, а когато това е невъзможно – чрез пропорционален метод. В случая органът
е използвал диференциалния метод. Съгласно чл.4, когато се определя финансова
корекция чрез прилагане на диференциалния метод, нейният размер трябва да е
равен на реално установените финансови последици на нередността върху
изразходваните средства – допустими разходи.
В случая се установява, че
общият бюджет не е преразходен, както е видно и от заключението на ВЛ по дело
826/2019, което съдът приема за задълбочено и компетентно изготвено, отговарящо
на поставените въпроси. Същото не е и оспорено от страните. Видно от
констативната част на същото, налице е остатък от общия бюджет по отношение на
всяко от лицата. Както се признава в самата жалба, разликата между изплатените
суми по разходни касови ордери и заявената сума е в резултат от по-високата
цена на нощувките и самолетните билети, като в ИСУН сумите за нощувки и
самолетни билети са посочени до размера, определен в бюджета, дневните са в
пълен размер, и в изплатената сума с РКО е извършено прихващане между
изплатената сума по фактури и действителния размер на полагащите са дневни
разходи. Така извършеното „прихващане“ е в нарушение на разпоредбите на чл.12 и
чл.15, ал.1, изр. първо от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, която е приложима при
командироването на лицата от целевата група. Съгласно чл.12, командированите
лица имат право на пътни пари съгласно заповедта за командировка в размер на
действително извършените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния
маршрут. Доколкото самолетните билети са били осигурени от МУ, е следвало да
бъдат поети изцяло. Съгласно чл.15, ал.1, изр. първо, за покриване разходите на
командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и
валути съгласно приложение № 2. Не е дадена никаква възможност в Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина за каквото и да е
„прихващане“ /което е намаляване на дневните пари/, дневните и квартирни пари
следва да се изплатят в посочения в приложението към тази наредба размер. В
случая пътните и квартирни пари са били изплатени в действителен размер от МУ,
но не е поискано пълното им изплащане от средствата от ЕСИФ. За сметка на това
дневните пари са били изплатени в намален размер, като МУ е поискал и получил
изплащането им в увеличен размер, включващ както действително платените на
командированите суми за дневни пари, които са надлежно отразени в РКО, така и
сумите, с които пътните и квартирните пари са в по-голям размер от отчетения,
до действителния размер по фактурите.
Следва
да се посочи, че съгласно Приложение №1 към сключения административен договор,
и там чл.8.3 /л.54 от преписката към дело 826/2019/, МУ може да иска промяна на
договора, като, когато промяната не засяга основната цел на проекта, а
финансовият ефект се ограничава до прехвърляне на средства в рамките на един
тип разходи или промяна до 15% при
прехвърляне на средства, като тази промяна няма да попречи за постигане на
предвидените резултати, бенефициентът има право да предложи такова изменение. В
случая МУ не се е възползвал от това си право, няма данни по делото да е
поискал промяна, като се увеличат разходите за пътни и квартирни пари. Видно от
заключението на ВЛ по дело 826/2019, средства за това са налице, доколкото
средствата за дневни пари за всяко от лицата не са използвани изцяло дори с
оглед на по-големия размер, посочен в ИСУН.
При тези обстоятелства,
според настоящия съд неправилно е прието от УО, че следва да се използва
диференциалния метод при определяне на ФК. От приобщените доказателства, а също
от ССчЕ по дело 826/2019, която самият УО е цитирал в решението, е видно, че
разликата между поисканите за възстановяване в ИСУН средства за дневни разходи,
и сумите по РКО за същите дневни разходи, е използвана за заплащане на
по-високите цени на разходите за пътни и нощувки, за които разходи са налице
съответните документи, представени на УО и надлежно приобщени и по делото.
Следователно не би могло да се приеме, че е налице пълна липса на одитна следа,
както се сочи от УО. Ясно е за какво са използвани средствата. Вярно е, че
съществува разлика между сумите по РКО и заявените за възстановяване суми за
дневни разходи, но от съпоставката на събраните доказателства е видно, че тази
разлика е използвана за заплащане на по-високите суми за пътни и квартирни
разходи. Безспорно е, че е налице нарушение, но УО е следвало да съобрази и
разпоредбата на т.4 от Приложение №2 от Наредбата за посочване на нередности,
като изложи мотиви защо не може да се определи ФК в по-нисък размер от 100%.
Само по себе си липсата на одитна следа не означава, че следва да се наложи ФК
в размер на 100%, както е направено в настоящия случай. Същата липса следва да
бъде пълна. В случая е доказано, че разликата в сумите е използвана за
заплащане на по-високите по размер пътни и квартирни пари, доказателства за
което са представени на УО, и не е налице пълна липса на одитна следа. При тези
обстоятелства е следвало да се наложи ФК в по-нисък размер, като УО съответно
се мотивира, за да може съдът да извърши преценка по отношение
законосъобразността на ФК. В случая това не е станало.
Елемент на
фактическия състав на нередността е нанасянето или възможността от нанасяне на
вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия
бюджет. В случая не е спорно, че лицата от целевата група са били
командировани, разходите за път и нощувки са били заплатени изцяло от МУ, като
за част от тях това е станало за сметка на полагащите се на командированите
дневни пари. ФК е наложена за сумата, посочена в ИСУН като изплатени дневни, и
документите, съгласно които дневни пари са изплатени в по-нисък размер, като
тази разлика е покрила по-големите разходи за пътни и нощувки. Не са изложени
никакви съображения защо в случая е налице вреда на общия бюджет на Съюза, като
е отчетен неоправдан разход в общия бюджет. Ако МУ своевременно в съответствие
с административния договор беше поискал изменение, като се заплатят по-високите
цени на нощувки и пътни /за което е налице и бюджет/, разходите на Съюза биха
били по-големи, защото в този случай командированите щяха да получат дневните
си пари в пълен размер.
Следователно
в случая е налице нарушение на правото на съюза и свързаното с него национално
право с оглед липсата на одитна следа, която липса обаче не е пълна. УО не е
доказал размер на вреда на общия бюджет на Съюза, и не е изложил съображения
относно размера на ФК. По тези причини решението следва да се отмени.
По отношение на останалите твърдения на
страните: В случая не са приложими разпоредбите на чл.177, ал.2 от АПК и чл.297
и сл. АПК. Предходното, влязло в сила съдебно решение е по отношение на акт,
издаден на различно правно основание – решение за изменение на акт за
верификация съгласно мотивите на съдебното решение на ВАС. След като правното
основание е различно, липсва основание за прогласяване на нищожност на
основание чл.177, ал.2 АПК. Разпоредбите на чл.297 и сл. АПК са неотносими,
доколкото касаят обжалване на действия на органа по изпълнението, каквито действия
в случая не са налице, а е налице издаден индивидуален административен акт. Не
са нарушени принципите, посочени в чл.4, чл.6, чл.7 и чл.10 от АПК, като
нередност е налице. Същата обаче не се изразява в пълна липса на одитна следа,
с оглед на което е следвало да се изложат мотиви по отношение на размера на ФК,
която не следва да е 100%.
С оглед на изложеното, решението е
постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразено
със съществените административнопроизводствени правила, но не е
съобразено с материалния закон, с оглед на което следва да бъде отменено.
При този изход на делото е
основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Такива адв.Г.
претендира единствено за заплатената държавна такса в размер на 9,32 лева.
Воден от горното
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на Медицински университет - Плевен, Решение
№Х-0424-12/17.05.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ръководител
на управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за
интелигентен растеж“, с което се определя финансова корекция в размер на
1164,94 лева по договор BG05M2ОP001-2.009-0031 „Създаване на център за обучение на докторанти,
постдокторанти, специализанти и млади учени към факултет „Медицина“ на
МУ-Плевен“, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Оперативна програма
„Наука и образование за интелигентен растеж“ да заплати на Медицински
университет - Плевен, ЕИК ********* сумата 9,32 /девет лева и тридесет и две
стотинки/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/