Р Е Ш Е Н И Е
№ 156 02.11.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
трети октомври две
хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 47 по описа
на съда за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.118, ал.1 и 3 от КСО.
З.С.М.,
ЕГН ********** *** обжалва решение №2153-09-28/23.12.2021г. на директора на ТП
на НОИ - гр.Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му
против разпореждане №**********/26.10.2021г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което на основание чл.68 и чл.9а от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Релевира основанието за оспорване
по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с наличие на условията за пенсиониране по чл.68а от КСО на 23.05.2021г.
поради навършена възраст и доказан осигурителен стаж в България и Австрия.
Твърди, че в началото на м.05.2021г. е имало налична информация в НОИ за
потвърдения стаж в Австрия, поради което е лишен от правото да бъде своевременно
информиран за зачетения и недостигащ стаж за да може да заплати липсващия такъв
по чл.9а, ал.1 от КСО. Моли за отмяна на решението и отпускане на пенсията от 23.05.2021г.
В
с.з. представителят на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира деловодни
разноски.
В
с.з. представителят на ответния директор на ТП на НОИ - гр.Кюстендил оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическата обстановка по спора:
Със
заявление вх.№2113-09-37/02.03.2021г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил
жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за ОСВ – чл.9а от КСО. Представил
е заверена трудова книжка за прослужено време, удостоверение от ЦВО – София и
документи от Австрия.
В
описа на осигурителния стаж от 12.03.2021г. длъжностното лице по пенсионно
осигуряване е зачело като осигурителен стаж, положен в България наборната
служба от 02г,00м.27д през периода 28.09.1976г. - 24.10.1978г., положения труд
като специалист по управление на продажбите в „Булбанк“АД от 18г,01м,00д през
периода 01.10.1984г. – 01.11.2002г. и дейността без трудово правоотношение в
„Булгартабак Холдинг“ /от РОЛ/ от 00г,10м,00д през периода 10.06.2013г. –
31.03.2014г. Този стаж, превърнат към III категория
труд е 20г,11м,27д. Като осигурителен стаж, положен в държава по международен
договор /Австрия/ е зачетен общо 17г,04м,00д въз основа на документ Е-205 за
периодите 01.11.2002г. - 31.05.2013г. и 01.04.2014г. - 31.12.2020г. Общата
преценка е за навършена възраст към датата на подаване на заявлението от
63г,2м,9д при изискуема по чл.68 от КСО от 64г,5м, която следва да се навърши
на 23.05.2022г. Общият ОС е изчислен на 38г,03м,27д при необходими по чл.68а от КСО от 39г,02м. Недостигащият стаж по чл.9а, ал.1 е отбелязан като 0г,10м,3д.
С
документ Е001 изх.№2213-09-37-3/26.03.2021г. пенсионните органи са изискали
формуляр Е-205/Р 5000 съгласно Регламент /ЕИО/ №1408/71 за положения стаж на
заявителя в Австрия.
Приложено
е удостоверение УП-2 изх.№55/29.04.1021г. от „Уникредит Булбанк“ за периода
01.04.1993г. - 31.03.1996г., съгласно данните от изплащателните ведомости за
получено БТВ.
С
нов документ Е001 с изх.№2213-09-37-10/02.06.2021г. пенсионните органи са
изискали от властите в Австрия потвърждаване на стажа до 01.06.2021г. от
жалбоподателя.
С
писмо вх.№2213-09-37-1/15.06.2021г. ръководителя на „Уникредит Булбанк“ е
потвърдил данните в удостоверението УП-2 и е приложил ново удостоверение УП-2
их.№77/11.06.2021г. за осигурителен стаж на лицето през периодите 01.10.1997г. -31.12.1997г.,
01.08.1998г. - 30.11.1998г., 01.09.1999г. - 31.12.1999г. и 01.01.2001г. -31.05.2001г.
поради липса на информация в РОЛ.
Жалбоподателят
е депозирал удостоверение №1021-09-8-1/13.07.2021г.
/вх.№2213-09-37-12/14.07.2021г. от ТП на НОИ – Кюстендил/ за внесени
осигурителни вноски за ОС на основание чл.9а, ал.1 от КСО за периода
01.09.1979г. - 10.04.1980г. или за ОС от 00г,07м,10д за обучение в УНСС –
София.
Ръководителя
на „Уникредит Булбанк“ е представил още едно удостоверение УП-2 №149/07.10.2021г.
за положен ОС от заявителя през цялата 2020г. поради липса на информация в РОЛ.
По
преписката е постъпил потвърден ОС на лицето в Австрия по документ Р5000 от
10.08.1995г. до 30.09.2021г. с периоди на прекъсване с общо 295 месеца на
задължително осигуряване.
Въз
основа на постъпилите по преписката документи, на 22.10.2021г. е изготвен нов
опис на осигурителния стаж. За стаж, положен в България, освен стажа по описа
от 12.03.2021г. е включен закупения такъв по чл.9а, ал.1 от КСО за периода 01.09.1979г.
-11.04.1980г. от 00г,07м,10д. Така, общият стаж, превърнат към III категория труд е изчислен на 21г,07м,07д. Като осигурителен
стаж, положен в Австрия е зачетен освен стажа по първия опис по документ Е-205 и
допълнителния такъв по документ Р 5000 от 01.11.2002г. до 30.09.2021г. със
съответните прекъсвания или общо 17г,05м,00д. Общият ОС в България и Австрия е
изчислен на 39г,00м,07д. Има изготвен и предходен опис на стажа при зачитане на
данните за положен ОС в България и в Австрия до 31.05.2021г.
С
разпореждане от 26.10.2021г. ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Кюстендил е
отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ, като е приел, че на основание чл.68,
ал.1-2 от КСО заявителят няма право на пенсията, т.к. не е навършил изискуемата
се възраст от 64г,05м и няма необходимия ОС от 39г,02м. Разпореждането е
връчено на адресата на 25.11.2021г., който го е оспорил с жалба
вх.№1012-09-42/26.11.2021г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил.
Междувременно,
с ново заявление вх.№2113-09-1128/27.10.2021г. до директора на ТП на НОИ –
Кюстендил жалбоподателят отново е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ по
чл.68а от КСО въз основа на приложените документи в пенсионното досие, като е
представил вносна бележка от 27.10.2021г. за закупуване на ОС от 00г,02м,00д,
съгласно Удостоверение №1021-09-12-1/01.11.2021г. от ТП на НОИ – Кюстендил по
чл.9а, ал.1 от КСО за периода 01.05.1980г.-30.06.1980г. /обучение в УНСС –
София/.
С
писмо изх.№2113-09-1128-3/02.11.2021г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил до
ЦУ на НОИ – София, дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ е
посочено движението по преписката по двете заявления на лицето с установен
застъпващ се ОС и недостигащ такъв с още 2 месеца, която преценка е направена
към 30.09.2021г. с данни за постъпило на 27.10.2021г. друго пенсионно досие на
лицето от посочената дирекция на НОИ, в което се съдържат документи с искане от
Австрия от 16.11.2017г. и Е 205 с потвърден ОС до 30.11.2017г. Към това досие
са приложени и поисканите от органите документи за ОС в Австрия, а именно: СЕД
– Р 5000, наличен още през м.05.2021г. с потвърден стаж до 30.04.2021г. и Е 205
с потвърден стаж до 31.08.2021г. Твърди се, че въз основа на първия документ
органите са могли да извършат преценка за правото на пенсия преди навършване на
възрастта по чл.68а от КСО и да се осигури правото на лицето да внесе сумата по
недостигащия стаж, като подаде заявление за пенсия по чл.68а от КСО. Поставя се
въпроса дали да се даде възможност на лицето да дозаплати недостигащия ОС,
съгласно преценката за придобиване на правото на 23.05.2021г. поради наличния
документ през м.05.2021г. за ОС. В отговор изх.№2113-09-112-6/17.11.2021г.
директорът на посочената дирекция в НОИ – София сочи, че СЕД Р 5000 е постъпил
в системата за електронен обмен на 11.05.2021г., а Е 205 е постъпил по пощата
на 31.08.2021г., пенсионното досие е изпратено на ТП на НОИ – Кюстендил на
22.10.2021г., постъпило на 27.10.2021г., като формуляр Е 202 не е постъпвал.
Посочено е, че преценката за недостигащ стаж се прави към датата на заявление
за пенсия по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, като такава преценка не се извършва към
заявление за пенсия по чл.68а от КСО, т.к. лицата не могат да се ползват от
правото на внасяне на осигурителни вноски за недостигащ стаж по чл.9а от КСО
при пенсиониране по този ред, а внасянето се извършва предварително.
На
04.11.2021г. е изготвен нов опис на ОС, съдържащ периодите на зачетен ОС в
България и Австрия, идентичен с описа на ОС от 22.10.2021г. с включване на
заплатения стаж по чл.9а, ал.1 от КСО. Така, ОС в България, превърнат към III категория труд е увеличен на 21г,09м,07д при запазен ОС в
Австрия до 30.09.2021г. от 17г,05м,00д. Общият ОС е изчислен на 39г,02м,07д.
Въз основа на така установения ОС, с разпореждане от 08.11.2021г. на жалбоподателя
е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.68а, ал.1 от КСО, считано от 27.10.2021г.
пожизнено в минимален размер по чл.70, ал.12 от КСО. След допълнително установен
общ ОС в Австрия от 17г.,05м,26д, с разпореждане от 16.12.2021г. при условията
на чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО във вр. с §2ц от ПЗР на КОС и Регламент на
Съвета /ЕО/ №883/2004г. е изчислен индивидуален коефициент по чл.70, ал.4-7,
ал.10, т.1 и ал.11 от КСО, като пенсията е преизчислена.
С
оспореното решение №2153-09-28/23.12.2021г. на директора на ТП на НОИ –
Кюстендил жалбата на М. срещу разпореждането от 26.10.2021г. е отхвърлена като
неоснователна. Органът е приел липса на предпоставките по чл.68, ал.1-2 от КСО
към момента на подаване на заявлението от 02.03.2021г. с оглед липса на
изискуемата възраст от 64г и 05 месеца и
отсъствие на необходимия ОС от 39г и 2м. при общ изчислен такъв от 38г,08м,07д
с недостигащ от 00г,05м,23д. Отчетено е подаденото от лицето второ заявление от
27.10.2021г., по което е отпусната исканата пенсия по чл.68а от КСО. Органът е
взел предвид, че новата адресна регистрация на лицето в гр.Кюстендил е от
08.09.2021г. и поради тази причина пенсионното досие е изпратено в ТП на НОИ –
Кюстендил след тази дата.
Решението
е връчено на адресата на 21.01.2022г., а жалбата е подадена чрез
администрацията на органа на 02.02.2022г.
По
делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо
лице Н.С.С.. Съдът намира заключението за необективно, т.к. освен на писмените
доказателства по делото, експертизата се базира на осъществена консултация с
началник сектор при ТП на НОИ – Кюстендил, в резултат на която вещото лице установява
данни, извън писмените доказателства. Консултацията не представлява годен
доказателствен източник за фактите по делото. Отделно от това, заключението
съдържа множество несъответствия досежно дублирането на периодите на ОС в
България и Австрия с писмените доказателства по делото, погрешни данни за
навършената възраст на лицето и придобит ОС. В съдебно заседание вещото лице
прави погрешен извод, че към датата на навършване на възрастта по чл.68а от КСО, т.е. към 23.05.2021г., жалбоподателят е имал ОС от 39г,02м,00д., което не
се подкрепя от писмените доказателства по делото и анализа на приложимото
съюзно право. С оглед на изложеното, при условията на чл.202 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК, съдът не възприема заключението на вещото лице, извън посочените
в него данни, повтарящи съдържанието на писмените доказателства по делото.
Съдът намира, че релевантните по делото факти се установяват от приобщените
писмени доказателства, между които са пълните преписки по двете заявления на
жалбоподателя, пенсионното досие от НОИ – София и документите за ОС в Австрия с
превода на български език.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като
подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК
във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд в
преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО. Разгледана по същество,
жалбата е основателна като краен резултат. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът намира, че
решението на директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил е издадено от оправомощен
орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 от КСО и в изискуемата се писмена форма.
В
административното производство обаче е допуснато нарушение на процесуалното
правило по чл.35 от АПК за изясняване на спора от фактическа страна и на
принципа за истинност по чл.7 от АПК. В заявлението на жалбоподателя от
02.03.2021г. е поискана лична пенсия за ОСВ, като е цитиран текста на чл.9а от КСО. Видно от приложенията към заявлението, лицето не е представило документ за
заплатени осигурителни вноски за зачитане на ОС в хипотезата по чл.9а, ал.1 от КСО - липсва удостоверение по чл.45, ал.1 от НПОС. Заплащането на вноските по
чл.9а, ал.1 и ал.2 от КСО е относимо към различни видове пенсия за ОСВ.
Заявление в подобен вид е допустимо в хипотезата по чл.9а, ал.2 от КСО, редът
за заплащане на ОС при която се подчинява на правилата по чл.45а от НПОС за
предварителна преценка на недостигащия осигурителен стаж, в рамките на която
органът дължи уведомление до лицето за недостигащия стаж. При пенсията по
чл.68а от КСО не е приложимо правилото по чл.9а, ал.2 от КСО, а това по чл.9а,
ал.1 от КСО, изискващо предварително заплащане на осигурителните вноски и
прилагане към заявлението на съответното удостоверение. Аргумент за това е
нормата на чл.9а, ал.4 от КСО, съгласно която само в случаите по чл.9а, ал.2 от КСО недостигащият ОС се преценява към датата на заявлението, като пенсията се
отпуска към датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни
вноски. Неяснотата в реда за разглеждане на заявлението е довела до погрешна
преценка в разпореждането от 26.10.2021г. относно вида на заявлението като
такова за пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО. Органът е следвало да укаже на
жалбоподателя да прецизира искането по чл.9а от КСО относно вида на исканата
пенсия за ОСВ. С подаване на второто заявление от 27.10.2021г. обаче заявителят
е уточнил пенсията като такава по чл.68а от КСО, което определя и
материалноправната незаконосъобразност на разпореждането от 26.10.2021г., т.к.
се касае за произнасяне по неизяснено и непредявено искане. При издаване на
разпореждането от 26.10.2021г. органът не е бил изправен пред хипотезата на
чл.68, ал.1-2 от КСО, а е следвало след уточняване на заявлението от М. да
прецени предпоставките за отпускане на пенсията по чл.68а от КСО.
Подаденото
след разпореждането ново заявление от 27.10.2021г. за отпускане на пенсия по
чл.68а от КСО, неговото уважаване с издаване на разпореждането от 08.11.2021г.
и обсъждане на предпоставките за отпускане на този вид пенсия в оспореното
решение на органа, съобразно възраженията в жалбата от 26.11.2021г., налагат
разглеждане на спора по същество.
Съвкупният
анализ на приобщените по делото доказателства налага извод, че към датата на
издаване на оспореното разпореждане от 26.10.2021г. са били налице
материалноправните основания за отпускане на пенсия по чл.68а от КСО.
По
отношение на възрастта:
Вярно
е, че към момента на подаване на заявлението от 02.03.2021г. лицето не е имало
навършена възраст, която е до 1 година по-рано от възрастта по чл.68, ал.1 от КСО. Това ще рече, че заявителят е следвало да има навършени 63 години и 5
месеца. Тази възраст обаче лицето е достигнало на 23.05.2021г., за което
страните не спорят. След като пенсионните органи са приели за допустимо,
разгледали са и са се произнесли по подаденото първо заявление, при наличие на
висяща административна преписка, директорът на ТП на НОИ – Кюстендил следва да
зачете като правно релевантно достигането от лицето на необходимата възраст по
чл.68а от КСО в рамките на образуваното административно производство.
По
отношение на ОС:
Изискуемия
ОС по чл.68, ал.2 от КСО е законово определяем на 39 години и 2 месеца, за
което страните не спорят. Спорното обстоятелство е на коя дата е достигнат този
ОС. В ОС по преписката се включва стажът, положен в България и Австрия.
Доказването
на стажа в България се подчинява на правилата по чл.40 от НПОС. Съгласно чл.40,
ал.1-3 от НПОС, осигурителният стаж се доказва с посочените документи, между
които са записванията в трудовата книжка, разплащателните ведомости на
осигурителя, други разходооправдателни документи, договори за възлагане на труд
и др., респ. с документ по утвърден образец въз основа на данните от първичните
документи за положен труд. Такива документи по делото са приложените към
заявлението от 02.03.2021г. трудова книжка и удостоверението УП-2 от
осигурителя, както и допълнително приобщените от органа удостоверения УП-2.
Трудовата книжка е редовно оформена. Съдържа записвания относно
продължителността на труда на жалбоподателя с начален и краен период, има
положени подписи на длъжностното лице, а прекратяването на трудовото правоотношение
е оформено със запис, отговарящ на изискването по чл.6 от НТКТС. Съдържанието
на трудовата книжка покрива изискванията на чл.349, ал.1 и ал.2 от КТ. Книжката
има материална доказателствена сила по чл.347 от КТ на удостоверителен документ
за вписаните в нея обстоятелства и удостоверява ОС през периода 01.10.1984г. - 01.11.2002г.
Удостоверенията УП-2 от осигурителя, удостоверението за прослужени години в Българската
армия и данните от РОЛ за положен труд в „Булгартабак Холдинг“ са годни
доказателства за придобит ОС по реда на чл.40, ал.1-3 от НПОС. Отделно от това,
към доказания ОС с посочените допустими и относими документи, следва да се
прибави и закупения от лицето стаж по чл.9а, ал.1, т.1 от КСО, удостоверен и
доказан с удостоверенията от ТП на НОИ – Кюстендил №1021-09-8-1/13.07.2021г. и
№1021-09-12-1/01.11.2021г. При неприключила преписка по жалбата срещу
разпореждането от 26.10.2021г., директорът на ТП на НОИ - Кюстендил е следвало
да зачете ОС по чл.9а, ал.1, т.1 от КСО към момента на разглеждане на жалбата. Този
ОС удостоверява по реда на чл.45 от НПОС внесени вноски общо за 00г,09м,10д. Липсва
законова разпоредба, съгласно която времето за обучение да се зачита за един
фиктивен по-късен период, който започва да тече след внасяне на осигурителните
вноски. Датата на внасяне на осигурителните вноски не променя периода на
подлежащия на зачитане ОС, който съвпада с времето на обучение за придобиване
на съответното образование. При пенсиониране на лицето следва да се вземат
предвид всички обстоятелства за положения от лицето ОС към датата на преценка
за наличие на основанията за отпускане на пенсията. Следователно, макар и
вноските да са внесени след подаване на заявлението от 02.03.2021г., следва да
се приеме, че стажът е придобит за посочените периоди по удостоверенията от ТП
на НОИ – Кюстендил и да се включи в общия ОС към датата на преценката за
осъществено право на пенсия, включително да се подложи на преценка в оспореното
решение на директора на ТП на НОИ. При това положение, общият ОС на лицето в
България възлиза на зачетения такъв в описа на ОС, изготвен на 04.11.2021г. от
21г,09м,07д. /вж. л.58-59/.
Доказването
на стажа в Австрия се подчинява на правилата на съюзното право и действащата
Спогодба между Република България и Република Австрия за социална сигурност,
ратифицирана със закон, обн.ДВ, бр.105/29.12.2005г., в сила за страната от
01.04.2006г. Съюзното право включва разпоредбите на Регламент /ЕО/ №883/2004г.
на Европейския Парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите
за социална сигурност и на Регламент /ЕО/ №987/2009г. на Европейския Парламент
и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване процедурата за прилагане на
Регламент /ЕО/ №883/2004г.
Текстът
на чл.6 от Регламент №883/2004г. е свързан с придобиване на правото на пенсия
на лицето при наличие на материалноправните предпоставки по съответния
национален закон, но при зачитане на периодите на осигуреност, които са
завършени в друга държава-членка и не съвпадат с тези по вътрешното право. В
този порядък е и правилото на чл.12, §2 на Регламент №987/2009г., съгласно
което осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на
държава-членка, се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на
всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагане
на чл.6 от основния регламент, при условие, че тези периоди не съвпадат. Или, в
чл.6 от Регламент №883/2004г. е уреден принципа за сумиране на осигурителните
периоди при недостатъчен български ОС. Съгласно чл.52, §1, б.“а“ от Регламент
№883/2004г., компетентната институция изчислява размера на дължимото
обезщетение съгласно прилаганото от нея законодателство само когато
изискванията за получаване на обезщетения са били изпълнени изключително
съгласно националното право. Подобна е и нормата на чл.20 от посочената по-горе
Спогодба, въвеждаща сумиране на ОС при зависимост на правото на обезщетение от
придобиването на ОС в другата договаряща страна, при условие, че стажа не
съвпада по време. По см. на чл.1, б.“у“ от Регламент №883/2004г. „осигурителен
период“ означава периодите на внасяне на осигурителни вноски, или на заетост
или самостоятелна заетост, определени или признати за осигурителен период от
законодателството, съгласно което е завършен или се смята за завършен, както и
всички периоди, разглеждани като такива, ако посоченото законодателство ги
признава за равностойни на осигурителен период. Следователно, зачитането на
даден период за осигурителен, като и характера/вида на периода се определя от
законодателството, по което същият е завършен в другата държава-членка, като
този период не следва да съвпада с периодите по националното право. В казуса по
делото, периодите на ОС по националното право не са достатъчни с оглед
изискването за ОС по чл.68а от КСО от 39г,02м,00д. Това налага сумиране на
осигурителния стаж от Австрия, доказан посредством документите, издадени от
компетентната институция в Австрия във вид на СЕД Р 5000 и Е-205. Документите
удостоверяват завършени периоди на осигуряването. Не всички периоди по двата
документа обаче следва да се вземат предвид с оглед правилото за ненатрупване
на ОС. Така, от периодите по ОС в Австрия следва да се изключат периодите,
взети от органа като действителен ОС в България. Тези периоди са два. Първият е
удостоверен с трудовата книжка от 01.10.1984г. до 01.11.2002г., поради което
правилно в описа на стажа на л.58-59 като първи период на осигуряването в
Австрия е взет периода 01.11.2002г. - 31.05.2003г., като записания такъв в СЕД
Р 5000 предходен такъв от 01.08.1995г. до 01.11.2002г. не е включен в
изчисляването на ОС за пенсия. Вторият период на ОС в Австрия, който подлежи на
изключване от ОС за пенсия е удостоверен с данните в РОЛ като положен в
България от 01.06.2013г. до 31.03.2014г. Така, удостоверения ОС в Австрия при
спазване на принципа за ненатрупване на стажа, към 30.09.2021г. е 17г.,05м.00д
и именно той е достатъчен за формиране на общ ОС от 39г,02м,00д по чл.68а от КСО. Предходно доказания ОС в Австрия със СЕД Р 5000 и Е-205 към 31.05.2021г.
от 17г,01м,00д не е достатъчен за възникване на правото на пенсия, т.к. формира
общ спор ОС от 38г,10м,07д.
Изводът
от изложеното е, че след подаване на заявлението от 02.03.2021г. до издаване на
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил последователно във
времето са настъпили двете материалноправни предпоставки за отпускане на
пенсията по чл.68а от КСО. Жалбоподателят е навършил възрастта на 23.05.2021г.,
а ОС е придобил към 30.09.2001г. Пенсията обаче не може да се отпусне към
датата на заявлението по см. на чл.68а от КСО, т.к. предпоставките за това не
са били налице към 02.03.2021г. Пенсията не може да се отпусне и към датата на
навършване на възрастта 23.05.2021г., т.к. към тази дата не е бил налице
необходимия ОС, изчислен по реда на националното и съюзно право. За разрешаване
на конкретния казус приложение намира общото правило на чл.94, ал.1 от КСО,
съгласно което пенсията следва да се отпусне от датата на придобиване на
правото, т.е. от 30.09.2021г. /когато е навършена възрастта и е достигнат стажа
по чл.68а от КСО/ поради подаване на заявлението преди тази дата. Подаването на
второто заявление от 27.10.2021г., при наличие на доказателства за настъпили
преди това предпоставки по чл.68а от КСО, не води до отпускане на пенсията от
тази дата, както е процедирано в разпореждането от 08.11.2021г., т.к. правото
на пенсия е упражнено със заявлението от 02.03.2021г. и е възникнало преди
27.10.2021г. – на 30.09.2021г.
Изложеното
налага отмяна на оспореното решение на самостоятелно основание, извън
незаконосъобразността на оспореното разпореждане от 26.10.2021г., т.к. при произнасянето
директорът на ТП на НОИ – Кюстендил не е взел предвид всички настъпили
обстоятелства след издаване на разпореждането, относими към правилното
определяне на началния период за отпускане на пенсията по чл.68а от КСО.
На
основание чл.173, ал.2 от АПК преписката ще се върне на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване с указания за издаване на ново разпореждане по реда на
чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО с дата на отпускане на пенсията по чл.68а от КСО
от 30.09.2021г. и при необходимост извършване на съответните преизчисления в
размера на пенсията.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Кюстендил дължи заплащане на
жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 650лв., включващи 500лв.
адвокатско възнаграждение и 150лв. депозит за вещо лице. Съдът не присъжда
80лв. като дължимо доплащане за вещото лице, т.к. жалбоподателят не е
представил доказателство за заплащане на сумата.
Поради
изхода от спора, претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2153-09-28/23.12.2021г.
на директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата на З.С.М. /с посочени лични данни/ против разпореждане №**********/26.10.2021г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с
което на основание чл.68 и чл.9а от КСО е отказано отпускането на лична пенсия
за ОСВ.
ИЗПРАЩА
преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Кюстендил за постановяване на нов
административен акт при спазване на задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ТП НА НОИ – КЮСТЕНДИЛ да заплати на З.С.М. деловодни разноски в размер на 650лв. /шестстотин
и петдесет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: