Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260004
град
Раднево, 14.09.2020 год.
РАДНЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.В.
при секретаря Ив.С., като разгледа
докладваното от съдията В. АНХ дело № 102 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0327-000221/29.04.2020 г. на Началник РУ към ОД на МВР Стара
Загора, РУ Раднево, с което на Г.И.Ч. ЕГН: **********, с адрес *** на основание
чл. 179, ал. 2 във
вр. с чл.179, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на
100 /сто/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. "А" от ЗДвП.
Жалбоподателят Г.И.Ч. не се
явява в съдебно заседание. В жалбата си, моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Твърди се допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Районна
прокуратура Стара Загора – Териториално отделение Раднево – редовно и
своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага
становище относно жалбата.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в
преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 29.01.2020 г. около 16.05
часа в с. Ковачево, на улица без име- в района на паркинга над северната част
на административната сграда на рудник „Трояново- север” в посока север- юг като
водач на товарен автомобил „****” с рег. № ****, управлявал горепосочения
автомобил, негова собственост, като при извършване на маневра „завиване в
обратна посока” не се е съобразил с положението на паркираното МПС „****” с
рег. № ****, собственост на В. И. в
следствие на, което го е блъснал в предна дясна част, с което е допуснал ПТП,
като участник в ПТП не е оказал съдействие за установяване на вредите от него и
напуска местопроизшествието.
В хода на съдебното следствие
беше разпитан актосъставителят Р.В.А., който потвърди отразеното от него в
АУАН. Добави, че е съставил акта на база постъпила жалба от потърпевш с
посочени свидетели очевидци. Посочва, че от очевидец е записан целият номер на
автомобила, който е извършил ПТП-то и че след направена справка е изпратил на
колегите си писмо да снемат сведения от жалбоподателя и същият да попълни декларация кой е управлявал този автомобил по
време на ПТП-то. След получаване на декларацията попълнена от жалбоподателя, в
която е посочил, че именно той е управлявал същият ден автомобила
актосъставителят е съставил протокол за ПТП и АУАН. Посочва също, че лично не е
призовавал жалбоподателят и същият не е идвал до РУ Раднево за съставянето на
АУАН, но същият му е предявен лично от колегите му.
В тази връзка съдът намира за
неоснователно основното възражение на жалбоподателя, а именно за допуснато
нарушение при съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя. Вярно е, че АУАН
неправилно е бил съставен срещу жалбоподателя на основание чл.
40, ал. 2 от ЗАНН. Установи се по делото, главно от показанията на свидетеля
Р.А., че последният е съставил против Ч. процесния акт в негово отсъствие и без
същият да е бил надлежно уведомен за съставяне на такъв. При това положение не
са били налице предпоставките на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие жалбоподателя.
Посочената норма разписва, че АУАН може да бъде съставен в отсъствие на
нарушителя когато той е бил надлежно поканен, но не се е явил. В този смисъл е
допуснато процесуално нарушение, но съдът намира, че същото не е съществено,
доколкото не е засегнато правото на защита на жалбоподателя. Това е така, тъй
като, както се посочи по-горе, че след съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя, той е бил предявен и връчен (на 19.03.2020 г.) лично на
жалбоподателя. По този начин жалбоподателят е узнал описаните обстоятелства по
извършване на нарушението и е гарантирана възможността му да се защитава по
тях. И с оглед на това, че АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателя, то
това че актът е съставен в негово отсъствие и че същият не е канен за
съставянето му, не накърняват правото на защита на жалбоподателя. След
предявяването и връчването на акта жалбоподотеля е имал възможност да упражни
правото си на възражение в тридневен срок, което той не е сторил.
Съдът кредитира изцяло така
депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и
последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът кредитира събраните по
делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в
НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не
са били оспорени от страните по делото.
От представените копия от
Заповеди се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От справката за
нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач като до
настоящия момент по отношение на същия са налице 5 броя наказателни постановления
и 9 броя фиша, като всички са влезли в законна сила, като необжалвани.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото
гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Г.И.В., Г.Д.И. и В.Д.И.,
и от приложените по делото писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН,
като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени
обстоятелствата, при които са извършени те. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона.
При така приетата фактическа
обстановка съдът намира от правна страна за безспорно установено, че
жалбоподателят Ч. е нарушил разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Доказа
се, че на посочените в АУАН и в НП дата и място, при управление на собствения
си автомобил „****” с рег. № ****, като при извършване на маневра „завиване в
обратна посока” не се съобразява с паркираното МПС „****” с рег. № ****
собственост на В.И. вследствие на което го блъска в предната дясна част, като
това нарушение по същество не се оспорва и от самия жалбоподател. Той обаче е
имал и последващо неправомерно поведение, тъй като след предизвиканото с негово
участие ПТП с материални щети вместо да окаже съдействие за установяване на
вредите е напуснал местопроизшествието, като по този начин е извършил и
нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т.
3 б. А от ЗДвП. Това нарушение се установи безспорно както от показанията
на актосъставителя и свидетеля Г.И.В. така и от свидетеля Г.Д.И.. Последният
потвърждава твърдението в АУАН И НП, че след като е било осъществено
съприкосновение между двата автомобила, жалбоподателят си е продължил по пътя.
Няма как обаче да се иска от свидетеля да знае, че жалбоподателят е продължил
към конкретен обект, тъй като мястото на произшествието е там където се е
случило съприкосновението между двете МПС-та и точно там е трябвало да остане и
жалбоподателят, а като не го е сторил е изпълнил състава на чл. 123, ал. 1, т.
3 б. А от ЗДвП.
Само за пълнота следва да се
отбележи, че съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая презумптивната доказателствена сила на АУАН
не се разколеба, а напротив бе потвърдена от съвкупния доказателствен материал,
като следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани
никакви доказателства в хода на цялото производство, които да внесат съмнение
за наличието на нарушенията, авторството на лицето и неговата вина, поради
което съдът приема за установени описаните в АУАН и НП нарушения.
С оглед всичко изложено, съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
съставите и на двете административни нарушения /по т. 1 и т. 2 от НП/.
Правилно наказващият орган за
нарушението по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200
лева, която е фиксирана и не подлежи на ревизиране.
Според настоящата инстанция и
размера на наложените наказания за нарушението по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. А от ЗДвП е правилно определен. Размерът на глобата е
ориентиран към минимума въпреки многобройните нарушения на жалбоподателя видно
от справката за нарушител/водач, а наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС е в минимален размер. С посочените наказания биха се постигнали
целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0327-000221/29.04.2020
г. на Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Раднево, с което на Г.И.Ч.
ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 179, ал. 2,
вр. чл. 179, ал. 1, т.
5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на
100 /сто/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. "А" от ЗДвП, за това, че в качеството си на водач на
товарен автомобил „****” с рег.№****, е управлявал посочения автомобил, негова
собственост, като при извършване на маневра – завиване в обратна посока не се е
съобразил с положението на паркирано МПС – л.а. Мазда, с рег.№****, собственост
на В.И., в следствие на което го
блъска в предната дясна част, с което
допуска ПТП, като участник в него не оказва съдействие за установяване на
вредите и напуска местопроизшествието - на 29.01.2020г. около 16.05 часа в село Ковачево, община Раднево в района на паркинга над северната част на
административната сграда на Рудник” Трояново- север” в посока север юг.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: