№ 15773
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110166502 по описа за 2022 година
Производство е образувано по предявен от Р. К. Й.
срещу /ФИРМА/, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните,
че Р. К. Й. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на
2296,99 лева, представляваща главница по договор за
кредит № ********** от 23.12.2005г., сключен между
/ФИРМА/ и Р. Й., вземането по който е прехвърлено на
/ФИРМА/ с договор за цесия от 23.02.2015г., и за която сума
е издаден изпълнителен лист от 20.05.2009г. в
производството по ч.гр.д.№ 11708/2009г. по описа на СРС,
24-ти състав, и въз основа на който е образувано изп.д. №
2012***0400414 по описа на ЧСИ М.М., рег. № *** в КЧСИ,
с район на действие, района на СГС, поради
обстоятелството, че вземането е погасено по давност.
1
Ищцата твърди, че спрямо нея било образувано изп.д.
№ 2012***0400414 по описа на ЧСИ М.М., рег. № *** в
КЧСИ въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2009г.,
издаден по влязла в сила на 18.03.2009 г. Заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 11708/2009г. по описа на СРС, 24-ти
състав. Ищцата твърди, че от влизането в сила на
заповедта за изпълнение на 18.03.2009 г. не са извършвани
действия от страна на ответника, които да обуславят
прекъсването на погасителната давност. Сочи, че
действията по образуване на изпълнителното дело, по
проучване на гражданското и имущественото състояние,
както и по връчването на покана за доброволно
изпълнение, не са изпълнителни действия годни да
прекъснат давностен срок. Уточнява, че изпратените
запорни съобщения, които не са довели до реален запор,
както и насрочването на описа и оценката на движими
вещи, без да са осъществени действително, също не
представляват изпълнителни действия, прекъсващи
давността. Счита, че от датата на влизане в сила на
процесната заповед за изпълнение и за период по-дълъг от
пет години, не са извършвани никакви действия, поради
което вземанията, обективирани в изпълнителния лист, се
явяват погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Ответникът оспорва иска. Счита, че са
извършени действия прекъсващи давността и
погасителната давност не е изтекла. Моли искът да се
2
отхвърли. Претендира разноски. По отношение на
основателността изтъква, че давността за вземанията по
изпълнителните дела не е изтекла и е прекъсвана, поради
което и исковете са неоснователни.
В съдебно заседание ищeцът Р. К. Й., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат Н. К., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
167783/13.06.2023г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на иска.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или въз основа на заповед за
изпълнение, въз основа на която, като годно изпълнително
основание по чл. 404 от ГПК да е издаден изпълнителен
лист, какъвто е настоящият случай. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлото в сила решение/разпореждане, само въз основа на
факти, настъпили след издаването му. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла в негова полза погасителна
давност, юридически факт, настъпил след влизане в сила
на изпълнителното основание по смисъла на чл. 404, ал.1 от
3
ГПК /заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
11708/2009г. по описа на СРС, 24-ти състав/, поради и което
иска с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим.
В конкретиката на случая не е спорно между страните,
че въз основа на влязла в сила на 14.04.2009г. заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 11708/2009г. по описа на
СРС, 24-ти състав е издаден в полза на /ФИРМА/
изпълнителен лист от 20.05.2009г. срещу ищцата Р. Й., за
сумата от 2 296,99 лева, представляваща главница по
договор за кредитна карта № ********** от 18.12.2005г. От
приетото по делото изпълнително дело, съдът установи, че
първото същинско изпълнително действие, предприето от
ЧСИ за секвестиране на вземането е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата в /ФИРМА/ на
31.03.2012г. По делото е постъпила молба от ответника с вх.
№ 5316/20.05.2015г. за конституирането му в
производството като взискател на основание сключен с
/ФИРМА/ Договор за цесия от 23.02.2015г. На 03.10.2016г.
от новия взискател е поискано извършване на
изпълнителни действия по налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, запор на МПС и на
банковите й сметки. С разпореждане на ЧСИ от 30.12.2016г.
е наложен запор на МПС, собственост на ищцата, а с
разпореждане от 16.03.2017г. е насрочен опис и оценка на
движими вещи, собственост на ищеца за 16.03.2017г. С
молба с вх. № 13861/06.11.2019г. отново от взискателя е
поискано от ЧСИ извършване на същински изпълнителни
4
действия. Същото е направено и с молба с вх. №
952/05.02.2021г., както и с молба с вх. № 7230/17.10.2022г.
Гореустановените като безспорни факти и
обстоятелства формират следните правни изводи: С
отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439
ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. В случая
изпълнително дело № 414/2012г. е висящо към датата на
предявяване на иска. Ищецът, предявил отрицателния
установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже
своите възражения срещу вземането под формата на
основания за недължимост на твърдяното от ответника
вземане, а ответникът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича. В случая е установено частно
правоприемство в хода на изпълнителното производство,
поради и което иска е насочен към настоящия ответник.
Целта на погасителната давност е своевременното
упражняване на субективните граждански права. На
кредитора чрез нея се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Това става,
след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора, поради това, че то
не е упражнено в определен от закона срок от време.
Според разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се
5
прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на
определен срок от време, за да настъпи погасителният
ефект трябва да бъде направено и волеизявление от
длъжника, че иска да се ползва от давността, което в
конкретиката на случая е сторено.
Следва да се посочи, че давността е изтичане на
определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението, тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Няма спор че приложима в случая е общата
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, в предвид
спецификата на конкретното вземане, предмет на
изпълнителния лист – петгодишна.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
6
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последващата промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнителното дело е образувано при
действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него
е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с
тълкувателното решение 26.06.2015 г. С оглед даденото
7
разрешение в цитираното постановление, погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство същата се спира. Следователно по изп.д. №
414/2012г. по описа на ЧСИ М.М., с рег. № *** давността е
прекъсната на 21.03.2012г., като е текла от датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение – 14.04.2009г., но
не е изтекла, и впоследствие е спряла да тече до
26.06.2015г. От горното следва, че с подаването на молбата
от 21.03.2012 г., взискателят е прекъснал теченето на
давностния срок, като същият е спрян до приемане на
тълкувателното решение по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие, респективно от тази
дата започва да тече давност по материалното
правоотношение. Съдът приема, че след дата 26.06.2015г.
първото същинско изпълнително действие от категорията
да прекъсне давността е наложения запор на МПС от дата
30.12.2016г. и запора на движими вещи от 16.03.2017г., във
връзка с който е насрочен опис и оценка, и за които
действия са налице доказателства по делото, че длъжника е
уведомен по реда на чл. 47 ГПК на 21.03.2017г., като от дата
16.03.2017г. до датата на подаване на настоящата искова
молба – 05.12.2022г. няма данни по изпълнителното дело да
са предприемани други същински изпълнителни действия,
от категорията да прекъснат давността, поради и което
съдът приема, че до дата 05.12.2022г. е изтекла
8
предвидената в закона петгодишна давност, което формира
краен извод за основателност на така предявената искова
претенция.
При този изход на спора, и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца. С
определение от 20.12.2022г. ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса в производството, поради и
което по аргумент от чл. 78, ал.6 от ГПК и в предвид изхода
на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата в производството държавна такса в размер на
91,88 лева по сметка на СРС. Ищецът претендира и
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600,00 лева, за реалното заплащане на което
съгласно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС са налице доказателства на л.8 по делото
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от Р. К. Й., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК **********, отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 от ГПК, че Р. К. Й. не дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на 2296,99 лева,
представляваща главница по договор за кредит №
********** от 23.12.2005г., сключен между /ФИРМА/ и Р.
Й., вземането по който е прехвърлено на /ФИРМА/ с
9
договор за цесия от 23.02.2015г., и за която сума е издаден
изпълнителен лист от 20.05.2009г. в производството по
ч.гр.д.№ 11708/2009г. по описа на СРС, 24-ти състав, и въз
основа на който е образувано изп.д. № 2012***0400414 по
описа на ЧСИ М.М., рег. № *** в КЧСИ, с район на
действие, района на СГС, поради обстоятелството, че
вземането е погасено по давност.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Р. К. Й., ЕГН **********, сумата в размер на 600,00 лева,
деловодни разноски в производството на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски районен съд, сумата в размер на
91,88 лева, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11