РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 29.03.2021 г. в състав:
Председател: Димитър Ковачев
Членове: Йоана Генжова
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 281/ 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията срещу Решението
от 04.11.2020г., постановено по гр. д. № 26157/2018г. по описа на Софийски
районен съд, 24 с-в с което е уважен искът на „И.Д.“ООД за заплащане на суми,
представляващи разходи за организиране на несъстояло се събитие, възложено за
организиране на въззиваемия от въззивника
по договор за обществена поръчка.
Излагат оплаквания за необоснованост на решението и за
нарушения на материалния и процесуалния закон.
Оспорват се като несъответни на клаузите на договора
за обществена поръчка изводите на СРС за приложимост на нормата на чл. 268 ЗЗД
при оттегляне на поръчката. Счита, че предвид разпоредбите на договора
неосъществяването на поръчката е изключващо правата на ищеца обстоятелство.
Оспорват се изводи на СРС за наличие на доказателства
по делото за съгласие на възложителя да се ангажира и втори хотел за събитието,
а именно „Извор“ освен одобрения хотел „К.“ и последвал неправилен извод за дължимост на суми по приложената фактура издадена от хотел
„Извор“.
Неправилен бил изводът за липса на оспорване от негова
страна на представените по делото от ищеца платежни нареждания.
Счита, че е налице процесуално нарушение поради
основаването на решението в голяма част от мотивите му на свидетелски показания
на свидетел, който е работник на ищеца.
Не бил разгледал възраженията срещу процесните фактури - че от съдържанието им не може да се
направи извод да са издадени за услуги във връзка с процесното
несъстояло се събитие и за кой клиент на ищеца се касае.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението..
При проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност СГС е
ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
От фактическа страна въззивния
съд приема следното:
Не се спори между страните, че е бил сключен Договор №
Д-9/10.02.2016 г. за изпълнение на обществена поръчка за организиране на
събития за нуждите на ОПТ и ОПТТИ, въз основа на проведена обществена поръчка,
открита е Решение № РД-14-111 от 31.08.2015 г. на главния секретар на МТИТС; че
ответникът е възложил със Заявка № 32-01-178/09.03.2018 г. на ищеца, да
организира и проведе обучение на тема: „Изграждане на умения и усъвършенстване
компетенциите за работа в екип между УО на ОПТТИ и бенефициерите“
в периода 28-30.03.2018 г.
На 27.03.2008г. г. в 18,17 часа ответникът като
възложител и изпратил имейл до ищеца (л. 283), в качеството му на изпълнител, с
който го уведомява, че провеждането на събитието се отменя, а на 28.03.2010 г.
е изпратил писмо per. № 30-01-178 от 27.03.2018г. със същото съдържание.
Ищецът поканил ответника да му заплати направените във връзка е организирането
на събитието разходи, като последният е писмо от 10.04.2018 г. отказал
заплащането на претендираните разходи.
Горните обстоятелства се установяват и от
представените по делото писмени доказателства - Решение № РД 14-111/31.08.2015
г., Обявление за поръчка, документация във връзка е проведена обществена
поръчка, Договор № Д-9/10.02.2016 г. за изпълнение на обществена поръчка за
организиране на събития за нуждите на ОПТ и ОПТТИ, Техническо предложение,
ценова оферта, писмо е вх. № 30-01-178/09.03.2018 г., електронна кореспонденция
между страните, концепция на организиране и провеждане на обучението, писмо per. №
32-01 -178/27.03.2018 г., писмо изх. № 18-026/04.04.2018
г.
От представените по делото 6 броя фактури се
установява, че ищецът е извършил следните разходи: 4820 лв. с ДДС за хотелски
услуги, предоставени от Спа Хотел „К.“ в к.к.
„Старозагорски минерални бани“, плащането по която е извършено с платежно
нареждане от 26.03.2018 г.; 2772 лв. за подготовка и провеждане на обучително
събитие - тиймбилдинг програма за развитие на
екипната ефективност и комуникация, за клиент на „И.Д.“ ООД на 29.03.2018 г., плащането по която е извършено с
платежно нареждане от 26.03.2018 г.;
780 лв. 50% авансово плащане за автобусен транспорт София - Стара Загора - Мидалидаре - София от 28.03.2018 г. до 30.03.2018 г.,
плащането за което е извършено с платежно нареждане от 26.03.2018 г.; 628 лв.
за хотелски услуги в хотел „Извор“, плащането по което е извършено с платежно
нареждане от 26.03.2018 г.; 50 лв. дизайн и предпечат на сертификати - 13 бр. з
ОПТТИ, плащането за което е извършено с платежно нареждане от 04.04.2018 г. и 39.02 лв. за сертификати и разпечатки,
плащането за което е извършено с платежно нареждане от 04.04.2018
г. По делото е представена и проформа фактура №
**********/25.03.2018 г. за сумата 4820 лв. за депозит за настаняване в Спа
хотел „К.“.
Свидетеля П., служител на ищеца посочва, че е
организирала лично процесното събитие. Сочи, че се наложило
в процеса на подготовка да се увеличи първоначалния брой участници от 50 на 60
души. В деня на събитието получили писмо,м че се отменя същото, което довело и
до анулиране на направените резервации и невъзможност за връщането на авансово
платените средства за тях. Свидетелката посочва, че тя е уведомила по телефон
възложителя за нуждата от втори хотел след увеличаване на бройката участници.
При тези факти СРС е уважил иска, като е приел, че за
изпълнителя е възниккнало правото да получи
разноските, които е направил за отмененото в последния момент събитие.
СГС споделя този извод.
Оплакванията в жалбата са неоснователни.
Договора между страните е такъв за услуга (подготовка
и провеждане на обуичение), който е подвид на
договора за изработка и за него са приложими разпоредбите на чл. 265 и сл. от ЗЗД, ако друго не е предвидено в закона за обществените поръчки (доколкото
рамковия договор е за обществена поръчка).
На първо място разпоредбите на договора на които се
позовава ответника за начина на приемане на услугата и плащането (чл. 2),
уреждат отношенията в хипотеза на типично развитие на всяка конкретна услуга
възложена за организиране на ищеца, но не и отношенията в случай на основателен
отказ от възложената работа.
В случая видно от изпратеното електронно писмо (л.283)
и от същото писмо изпратено по куриер (л. 282) в него не е посочена никаква
причина, която да налага отмяна на поръчката, но доколкото страните не спорят,
че е имало причина за отказа то приложим е чл. 268 ЗЗД. Чл. 268 от ЗЗД
(приложим съгласно чл. 120 от ЗОП) предвижда право на изпълнителя да получи от
възложителя разходите, които е направил в изпълнение на поръчка. Законът отчита
възможността за възложителя да се откаже от работата, но го задължава в този
случай да възстанови направените до отказа разходи на изпълнителя. В противен
случай би се допуснало несправедливо понасяне на тези разходи от изпълнителя, който
е започнал изпълнението.
В случая от писмените доказателства (разменената
електронна кореспонденция представена и неоспорвана на хартиен носител; представените
фактури и платежни нареждания) и от показанията на свидетеля се установява, че
ищецът изпълнител на практика изцяло е организирал и подготвил провеждането на
възложеното събитие.
На практика няколко часа преди започването му то е
отменено от възложителя.
При това положени последния следва да заплати
доказаните разноски на изпълнителя.
СГС не прием аргумента на ответника, че ищецът
следвало да уговори плащане само ако се проведе реално събитието. Предвид спецификите на предмета на договора
обезпечаването на едно такова събитие за около 50 човека и за да гарантира
неговото точно изпълнение неминуемо налага резервациите на хотелите,
осигуряването на превоза, наемането на специалисти и подготовка на материали,
съобразно концепцията, да бъдат извършени преди датата на събитието. Касае се
за обичайна практика в сферата на хотелиерството и организиране на конферентни събития. Така например няма как да се осигурят
информационни брошури и материали, ако те не се изработят, а съответно и платят
предварително. Резервирането на хотелски помещения в такъв мащаб също обичайно
изисква авансово поне частично плащане.
Доказано е и реалното извършване на разходите.
СГГ намира неоснователни оплакванията срещу доказателствената стойност на фактурите. От тяхното
съдържание може да се направи извод, че са във връзка с процесното
събитие.
Необходимостта да се ангажира втори хотел се
установява при съвкупна преценка на електронната кореспонденция представена от
ищеца в първото ОСЗ (л.317 от делото) с показанията на свидетеля. От
разпечатаното ел. писмо се установява, че страните са коментирали
необходимостта от втория хотел и възложителя е предоставил на изпълнителя да
избере, кой от участниците в кой хотел да бъде настанен. Това означава, че е
имало съгласие и потвърждава показанията на свидетеля, че броя участници се е
увеличил в хода на подготовката на събитието. От представената проформа фактура, фактура и
платежно се установява, че е за период съвпадащ с предвидения по план,
установено е и плащането.
Правилно СРС е отказал да изисква документи от трети за
делото лица (издалите фактурите). Твърдения, че суми са били възстановени на
ищеца и искания по доказателства в тази връзка са били направени едва след
разпит на свидетеля то въз основа на отрицателен отговор на въпрос на ответника
дали са били възстановени суми.
Не може с въпроси към свидетел да се въвеждат
фактически твърдения, че има такива възстановени суми.
Отделно както вече посочи в протоколното си определени
и настоящият състав не може да се иска от трети лица да създават докумрнти. Реда по чл. 192 е за вече съществуващи такива.
Неоснователни са оплакванията, че били оспорени
плащанията- няма такива оспорвания. Ответника е оспорвал доказателствената
стойност на самите фактури от гледна точка на тяхното съдържание, а не тяхното
издаване от посочените в тях издатели или плащането по тези фактури и
твърденията в жалбата не са нищо друго освен изкривено тълкуване на защитната
позиция на самия ответник.
Видно от фактура №
**********/23.03.2018 г. за сумата 2772 лв. същата се отнася за подготовка и
провеждане на обучително събитие - тиймбилдинг
програма за развитие на екипната ефективност и комуникация, за клиент на „И.Д.“
ООД на 29.03.2018 г. в хотел „К.“. Сумата по фактурата е заплатена от ищеца с
платежно нареждане от 26.03.2018 г„ неоспорено от ответника. От одобрената
концепция за конкретното събитие се установява, че се предвижда цена на ден
800,00 лева без ДДС и то само за осигуряване на екип от инструктори на ден,
което за три дни е повече от уговореното и платено по фактурата и даже да се
счита, че тази фактура е само за този разход, пак е несъстоятелно възражението
за несъответствие с ценовата оферта. Всъщност и СГС намира с оглед
представеното от ответника Финансово предложение за организация на събитието в
което в графа „обезпечаване на събитието“ са посочени няколко компонента (обезпечаване
на събитието - 350 лв. без ДДС, осигуряване на екип от инструктори за
провеждане на програми за сплотяване на екип - 1600 лв. без ДДС и осигуряване
на съпътстващо музикално оформление и/или творческо-сценични изяви - 2500 лева
без ДДС), че същата не се отнася единствено за осигуряването на инструктор, а
включва и други компоненти във връзка с провеждането на обучението.
Освен това ответника
в жалбата си реферира към техническата спецификация към договора и прави
оплакване, че цената там била 350 лева за всякакви подготвителни действия.
Пропуска обаче факта, че е одобрил концепцията и конкретното ценово предложение
за конкретната поръчка, както и изобщо не е вярно, че се обхващат всички
дейности по тази точка от спецификацията, а видно от ценовата оферта
осигуряване на лектори и на инструктори, както и на модератори
и музикално оформление, а и други са отделни позиции със самостоятелни цени.
Оплакването в този смисъл в т. 2 от жалбата на стр. 9, абз.
2 до т. 3 на стр. 10 не фигурира като възражение в отговора на исковата молба и
е преклудирано, освен че е неоснователно поради
гореизложеното.
Видно от приложената
по делото фактура № 21009/27.03.2018 г. за сумата от 4820 лв. с ДДС и проформа фактура № **********/25.03.2018 г. (представена в
ОСЗ) разхода в посочения размер е извършен за хотелско настаняване в СПА хотел
„К.“ в с. Старозагорски бани. Предварителното резервиране на стаите е заложено
като изискване по договора, а от одобрената концепция (л. 231) и разпита на св.
П. се установява, че ищецът е резервирал стаи в процесния
хотел за 50 души във връзка с възложеното от ответника събитие. Сумата по
фактурата е платена с преводно нареждане от 26.03.2018 г., в което е посочено,
че по фактурата с номер 2024 и което не е оспорено от ответника.
Видно от представените фактура № **********/30.03.2018
г. за сумата 50 лв. и фактура № **********/19.03.2018 г. същите се отнасят за
дизайн предпечат и печат на сертификати - 13 бр. за ОПТТИ и разпечатки, и са за
дейности, включени в концепцията и организираното събитие. Плащането е
извършено с платежни нареждания от 04.04.2018 г.,
които не са оспорени от ответника. Независимо, че фактурата е издадена и
платена след отмяната на събитието СГС намира, че сумата следва да се
възстанови. Не може да се очаква, че изпълнителя след като е ангажира друго
лице за изработване на съответните материали няма да му плати само защото
възложителя отменя поръчката в последния момент и то без каквато и да било вина
на изпълнителя. Издаването на сертификати е заложено в одобрената концепцияза конкретното събитие.
Видно от фактура №
**********:23.03.2018 г. за сумата от 780 лв. същата се отнася за 50% авансово
плащане за автобусен транспорт - София - Стара Загора - Мидалидаре
- София от 28.03.2018 г. до 30.03.2018 г. Плащането е извършено с преводно
нареждане от 26.03.2018 г., неоспорено от ответника. Посочената услуга е
заложена в концепцията за организиране от изпълнителя, като посоченото в същата
основание може да се обоснове извод, че се отнася именно за процесното
събитие. В концепцията е предвидено и почивка, а къде ще бъде тя не е било
предмет на предварително уговаряне. Ответника не оспорва, че Мидалидаре е попътна спирка и това, че не била посочена в
концепцията конкретна спирка не води до извод, че заплатения аванс не е за ангажиран
транспорт за конкретната услуга, а за друга.
Предвид гореизложеното
СГС намира жалбата за неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на
делото право на разноски има само въззиваемото
дружество. Същото претендира адвокатски хонорар в размер 1000,00 за въззивното дело
Въззивника е направил
възражение за прекомерност на хонорара, което СГС намира за неоснователно. При
интерес от 9089 лева според Наредба 1/2004г. на Висш адвокатски съвет
минималния хонорар е 784,45 лева. Платения (видно разписката) такъв от 1000,00
не е прекомерен.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20243710 от 04.11.2020г., постановено по гр.
д. № 26157/2018г. по описа на Софийски районен съд, 66 с-в.
ОСЪЖДА Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал.1 ГПК да
заплати на „И.Д.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
офис 8, сумата 1000,00 лева - разноски по въззивното
дело за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1, пред. 2-ро от ГПК.
Председател : Членове : 1. 2.