Р Е Ш Е Н И Е № 249
Гр. Сливен, 16.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 283 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Р.И.Й. *** срещу неоснователно
бездействие на Общинска служба „Земеделие“ – Сливен да представи мотивирано
искане до кмета на общината с основание § 45ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Моли съда да
осъди началника на Общинска служба „Земеделие“ – Сливен да предприеме в
14-дневен срок от влизане в сила на решението действия по довършване на
процедурата по неприключило производство по обезщетяване със земеделски земи от
общинския поземлен фонд за имот – нива от 0,500 дка, V категория,
находящ се в терен по § 4 на гр. Сливен, м. „Каменна алча“
и лозе от 2 дка, V категория, находящ се в терен по § 4 на гр. Сливен, м. „Каменна алча“. Образуваното производство се движи по реда на чл. 256
от АПК.
В жалбата се твърди, че въпреки многократни молби за започване на
процедура по обезщетяване със земеделска земя с права, произтичащи от Решение №
148/05.10.1995 г. на ОбС „Земеделие“ – Сливен, Началникът
на службата отговарял, че „законодателят точно и ясно е дефинирал как става
възстановяването на собствеността на земи по § 4“. В молбите си Й. не
претендирала възстановяване на земеделска земя, а изпращане на мотивирано
искане до Община Сливен за провеждане на процедура по обезщетяване със
земеделска земя от остатъчния поземлен фонд. На последната молба отново
получила идентичен отговор изх. № РД-12-05-197-10/15.03.2021 г. При признато,
но невъзстановено право на собственост върху земеделска следвало провеждане на обезщетителна процедура. Корелативно обвързано с правото й
да бъде обезщетена в хипотезата на чл. 10б ал. 2, във вр.
с ал. 1 от ЗСПЗЗ със земи от общинския или държавния поземлен фонд било
задължението на административния орган да извърши дължимите административнопроизводствени
действия по индивидуализиране на свободна равностойна земя. Заявява, че
задължението по чл. 19 ал. 10 от ППЗСПЗЗ е пряко изпълняемо
по силата на закона – действията на административния орган не са обусловени от
предходно издаване на административен акт. Позовава се на § 27 ал. 1 и ал. 2 т.
3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл. 45ж ал. 1 изр. първо от ППЗСПЗЗ, с довод, че в
случая ОСЗ – Сливен не е изпълнила фактическо действие, като представи
мотивирано искане, въз основа на което Общински съвет – Сливен да се произнесе
с решение за предоставяне на имота в изпълнение на задължението си по § 27 ал.
2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Моли съда да осъди началника на ОСЗ – Сливен да
предприеме действия по довършване на процедурата по неприключило производство
по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд.
В с.з. оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Г. Х. ***, която поддържа жалбата
и моли съда да я уважи, с претенция за разноски. В писмени бележки заявява, че
е ирелевантен въпросът, че Й. не се е явила в срока
за анкетиране и че няма проведени мероприятия по чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй
като същата притежава решение, по силата на което има право да бъде обезщетена
със земя или бонове. Излага и други доводи, идентични с тези в жалбата, като
моли съда да задължи ОСЗ – Сливен да изпрати мотивирано предложение до Община
Сливен за започване на процедура по обезщетяване със земи от остатъчния фонд на
общината.
В с.з. ответният орган Началник на Общинска служба „Земеделие“ - Сливен,
редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен юрк. П. К., която оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли, с претенция за разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В писмени бележки моли съда да остави без разглеждане жалбата като
недопустима или да отхвърли същата като неоснователна. Процедурата по
възстановяване право на собственост върху имоти, попадащи в територии по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ била извън компетентността на министъра на земеделието, храните и
горите и органите по поземлена собственост, като законодателят вменил
компетенции на кмета на съответната община по възстановяването право на
собственост върху имоти, попадащи в терени по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Компетентността на ОСЗ в тази връзка се изчерпвала
с издаване на решение за признаване правото на собственост върху земеделски
имоти, за които са подадени заявления по чл. 11 от ЗСПЗЗ. В случая искането от
16.06.2020 г. било изпратено по компетентност до кмета на Община Сливен.
Жалбоподателят Й. заявила, че желае да бъде обезщетена с конкретно посочени
имоти в СО „Изгрев“, но в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не се предвиждало обезщетение с
общинска земя на бивши собственици с признати за възстановяване земи в терен по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които заявители са пропуснали анкетирането, проведено по
време на изготвяне на помощния план. Претендира разноски.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
С Решение № 148/05.10.1995 г. ОСЗ – Сливен признала на н. на И. А. К.
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
следните имоти: 1. Нива от 0.500 дка, пета категория, находяща се в терен по
параграф 4 на гр. Сливен в м. „Каменна алча“ и 2.
Лозе от 2.000 дка, пета категория, находящо се в терен по параграф 4 на гр.
Сливен в м. „Каменна алча“ и отказала да възстанови
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
двата имота със следните мотиви: „правото на собственост не се възстановява поради:
По параграф 4 от ЗСПЗЗ – обезщетение съгласно закона“.
На 14.02.2018 г. Р.Й. подала молба – искане вх. № РД-13-423 до
Началника на ОСЗ – Сливен, в което вписала – обезщетяване със земя. В отговор на молбата с изх. №
РД-13-423/09.03.2018 г. Началникът на ОСЗ – Сливен уведомил Й., че молбата й не
е от компетентността на ОСЗ, тъй като отказът за възстановяване в Решение №
148/1995 г. е мотивиран с обстоятелството, че земите попадат в терен по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, като за м. „Каменна алча“ има изработен
и одобрен план на новообразуваните имоти със Заповед № РД-11-09-02/26.04.2004
г. на Областен управител на Област Сливен. Това налагало извода за
неприложимост на чл. 18ж ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ (каквото е желанието на
молителката), а следва да се приложи разпоредбата на чл. 18ж ал. 3 от ППЗСПЗЗ. На
последваща молба на Й. от 29.03.2018 г. било
отговорено, че е необходимо да представи два бр. искане по чл. 45д ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, придружени с посочените в законовия текст решения и скица – проект.
С молба вх. № РД-12-05-78/03.04.2020 г. Й. заявила, че искането й е по
чл. 10б ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 27 ал. 1 и ал. 2 т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, като
предложила да бъде обезщетена с имоти № № 67338.420.279, 67338.420.211 и
67338.420.210. В отговор Началникът на ОСЗ – Сливен заявил, че молбата не е от
компетенцията на службата.
На 16.06.2020 г. Р.Й. депозирала молба до Началника на ОСЗ – Сливен, в
която заявила, че с горното решение № 148/05.10.1995 г. е отказано
възстановяване на имотите в стари реални граници, поради което им е
предоставено обезщетение. Формулирала молба адресатът Началник на ОСЗ – Сливен
да изпрати преписката на Кмета на Община Сливен за продължаване на процедурата
по обезщетяване със земя на основание чл. 45ж ал. 1 изр. първо от ППЗСПЗЗ.
Вписала още, че желае обезщетяването да стане с имоти с № № 67338.420.279,
67338.420.211 и 67338.420.210 с обща площ 2,472 дка. В отговор на молбата изх.
№ РД-12-05-1971/24.09.2020 г. Началникът на ОСЗ – Сливен уведомил молителката,
че изработването, одобрението и евентуално изменяне на плановете на
новообразуваните на зоните по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е извън компетенцията на ОСЗ –
Сливен. Молба с искане за обезщетяване с горните имоти била депозирана от Й. и
на 26.11.2020 г., като молителката отново заявила желание Началникът на ОСЗ –
Сливен да направи мотивирано искане до Кмета на Община Сливен. До Р.Й. бил
изпратен отговор с идентично на горното съдържание и уточнение, че искането не
е приложимо за зоните по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С писмо изх. №
РД-12-05-197-12/06.04.2021 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – Сливен уведомил Й.,
че процедурата по възстановяване правото на собственост върху имоти, попадащи в
територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е извън компетентността на ОД „Земеделие“ и
тази на общинските служби по земеделие, като компетенциите за възстановяване
правото на собственост върху имоти, за които са подадени заявление за
възстановяване по реда на чл. 11 от ЗСПЗЗ са нормативно предоставени на кмета
на съответната община. С идентично съдържание е и писмо – отговор до Й.,
изведен с изх. № 94-2007/30.07.2018 г. на Директор на Дирекция „Поземлени
отношения“ при МЗХГ.
По доказателствата е приобщен Протокол за идентификация на имотни
граници по чл. 45 ал. 4 от ППЗСПЗЗ от 02.11.2020 г., изготвен от „Поликад“ ЕООД за имоти с № № 67338.420.279, 67338.420.210 и
67338.420.211, попадащи в разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото е изготвена и приета съдебно – техническа експертиза,
съгласно чието заключение, оспорващата Р. Й. е подавала общо 5 молби за
иницииране на процедура по обезщетяване със земеделска земя, на които е
получавала писмени отговори. Със свое писмо изх. № РД-12-05-194-4/10.11.2020 г.
началникът на ОСЗ – Сливен изпратил до кмета на общината искането на Р.Й. и
Протокол за идентификация н имотни граници по чл. 45 ал. 4 от ППЗСПЗЗ, но тези
документи не носят наименованието „мотивирано искане“. Според експертизата, има
изработени Помощен план и План на новообразуваните имоти на процесния район,
които са обявени в ДВ, бр. 9/03.02.2004 г. и в законния 30-дневен срок не са
постъпили възражения; Планът на новообразуваните имоти е одобрен със Заповед №
РД 11-09-02/26.04.2004 г. на Областния управител на Област Сливен. Р.И.Й. не се
явявала на анкетиране по изработените планове, а в заявените за възстановяване
земеделски земи няма проведени мероприятия по смисъла на чл. 10б ал. 1 от
ЗСПЗЗ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Според чл. 257 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно
разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Ето защо,
искането е процесуално допустимо, направено от лице имащо правен интерес и
следва да се разгледа основателността му. Фактическият състав на цитираната
правна норма включва наличие на задължение на административния орган,
произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия
при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на
административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието е липса
на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на
нормативен акт.
Защитата срещу
неоснователните бездействия от страна на административен орган е уредена в две
хипотези. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 и чл. 257 АПК е правото на лице
или организация на конкретни фактически действия от административен орган, за
които органът е задължен пряко от закона. Не са фактически по смисъла на тази
разпоредби действията, които се състоят в изявления (удостоверителни или
волеизявления). Отказът да се извърши изявление е или административен акт или
отказ за административнопроизводствено действие,
затова защитата срещу него е посредством оспорване на административните актове
или по реда на чл. 197 и сл. АПК. Осъдителен иск по чл. 257 АПК в този случай е
недопустим.
За да е налице
бездействие в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на
административния орган да извърши нещо, и то да му е вменено в неговите
правомощия, задължения и компетентност. Това бездействие настъпва само в
случаите когато при настъпването на юридическия факт, предвиден в правната
норма, административният орган и вместо да изпълни правомощието си бездейства.
Настоящият случай е именно такъв, касае се за липса на фактически действия,
които се изразяват в изпълнение на нормативно предписано поведение за действие.
Оспорването в случая е направено от надлежна страна, а съгласно чл. 257, ал. 1
от АПК, бездействието на административен орган може да се оспори безсрочно. За
да може да намерят приложение цитираните разпоредби, следва да се установи, че
спрямо оспорващия е налице бездействие от страна на административен орган или
орган на който са възложени административни правомощия, когато е налице
задължение за действие, произтичащо пряко от разпоредбите на закон или
нормативен акт.
Предмет на
настоящото оспорване е бездействие на ОСЗ – Сливен да внесе мотивирано искане
до кмета на община Сливен в случаите по § 27 ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ да бъдат
предоставени поземлени имоти на жалбоподателя като обезщетение. От
доказателствата се установява, че с Решение № 148/05.10.1995 г. на наследниците
на И. А. К., сред които и настоящия жалбоподател Р.Й. е признато право на
собственост върху нива и лозе, находящи се в терени по § 4 на гр. Сливен, като
е постановен отказ за възстановяване правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници с мотив – „По параграф 4 от ЗСПЗЗ –
обезщетение съгласно закона“. За процесната местност е бил изработен и одобрен
План на новообразуваните имоти със Заповед № РД-11-09-02/26.04.2004 г. на
Областния управител на Област Сливен, като при анкетирането Й. не се е явила.
Съгласно разпоредбата на § 27 ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, Общинските съвети предоставят
земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19, при
наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на
земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по
земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в
съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни
решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците,
чиято собственост не може да бъде възстановена. В процесния случай е безспорно,
че реституционната процедура по отношение на настоящия жалбоподател не е
приключила, но следва да се приеме, че правото на обезщетение е признато с
влязлото в сила и описано по – горе решение на ОСЗ – Сливен и правото на
обезщетяване произтича от цитираната по – горе разпоредба на § 27 ал. 2 т. 3 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, собствениците или техните
наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства,
независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на
урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или
върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от
държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни
бонове. В случая от доказателствата се установява, че нееднократно пред ОСЗ –
Сливен от страна на настоящия оспорващ са били депозирани искания за
обезщетяване с равностойни земи, по които не е вземано отношение по същество. С
оглед разпореденото в чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ,
условията и редът за обезщетяване са регламентирани в ППЗСПЗЗ. Съобразно чл.
45ж ал. 1 изр. първо от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие представя
мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), като според ал. 2, Общинският съвет
се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с
решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал.
2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.).
С оглед
установеното по делото от фактическа страна, описано по – горе съдът намира, че
е налице бездействие на ОСЗ – Сливен да внесе (представи) мотивирано искане до
кмета на община Сливен при наличието на основанията по § 27 ал. 2 т. 3 от ПЗР
на ЗИДЗСПЗЗ да бъдат предоставени поземлени имоти на жалбоподателя като
обезщетение. В случая, както се отбеляза по – горе, в Решение 148/05.10.1995 г.
на ОСЗ – Сливен е постановено обезщетяване, а с подаваните многократни молби
заинтересованото лице е посочило и начина, по който желае да бъде обезщетено –
с равностойни земи. Действително, компетентният административен орган не е
обвързан с конкретно посочените такива от Й., но е нормативно задължен да
инициира процедура по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, което същият не е сторил. Въз основа
на искането кметът на общината е длъжен да внесе преписката в общинския съвет,
който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с
решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27 ал.
2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ – ал. 2 на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.
От относимата нормативна уредба е видно, че в случая
изпълнението на задължението на ОСЗ се свежда само и единствено до внасяне (представяне)
на мотивирано искане до кмета на общината, съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ,
с което действие приключва участието на ОСЗ на този етап от реституционната
процедура. Няма спор по делото, че ОСЗ не е изпълнила това задължение.
Ирелевантни са изложените от ответника за това причини, а именно, че е налице
друг ред за удовлетворяване на реституционната претенция на жалбоподателя. По арг. от чл. 45ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ общинският съвет е този
който след постъпване на искането по ал. 1 се произнася с решение за
предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27 ал. 2 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), тоест за вземане на неговото решение биха
били относими всички изложени от ответника причини за
постановяване на отказ за възстановяване на земи – частна общинска собственост,
които да се предоставят като обезщетение. ОСЗ дължи изпълнение на задължението
си, което произтича директно от разпореденото в чл.
45ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, а преценката дали са налице необходимите предпоставки не
е на ОСЗ, на компетентния орган – общинския съвет, който взема решение за това
по чл. 45ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Следователно, преценката относно предоставяне на собственост
върху имоти като обезщетение в полза на заявителя е нормативно предоставена на
общинския съвет, а не на ОСЗ. Изтъкнатите от нея причини за бездействието й не
го правят законосъобразно, а същото препятства общинския съвет да произнесе
волеизявление и да постанови индивидуален административен акт, с който да реши
въпроса с предоставянето на имоти като обезщетение по реда на § 27 ал. 2 от ПЗР
на ЗИДЗСПЗЗ.
Посоченото
задължение на ОСЗ произтича пряко от нормативен акт (ППЗСПЗЗ) и не е опосредено от преценка на органа. При проявлението на
юридическия факт, ОСЗ следва да изпълни задължението си. Целта на цялото
производство по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ е да се стигне до решение на общинския съвет
– волеизявление относно предоставянето на имоти на правоимащия
или отказ да се предоставят такива, който отказ вече би могъл да бъде оспорен
пред съда. В случая обстоятелството, че не е взето решение от органа по § 27
ал. 2 от ЗИДЗСПЗЗ, се дължи на неправомерно бездействие на ответника, който
разполага с правомощие да представи мотивирано искане до кмета на общината,
който от своя страна да внесе предложението на заседание на общинския съвет.
Понастоящем е налице незавършен фактически състав на реституционната процедура
на ищеца – липсва произнасяне от органа по § 27 ал. 2 от ЗИДЗСПЗЗ, която се
дължи на липсата на фактическото действие на ОСЗ – Сливен да представи
мотивирано искане (в т. ч. в отрицателен смисъл) до кмета на общината. По този
начин се препятства формирането на волеизявление на компетентния орган (каквото
и да е то - вкл. отрицателно – с което се отказва предоставянето на имоти на жалбоподателя),
както и се препятства правото на съдебна защита срещу акта по същество. Това е
така, доколкото всички други предходни подготвителни действия и актовете, които
обективират отрицателни становища или решения са
подготвителни и неподлежащи на пряк съдебен контрол. По изложените съображения
съдът приема, че неправомерно ОСЗ не представя мотивирано искане до кмета на
община Сливен, като по този начин препятства възможността въпроса за
предоставяне на имоти като обезщетение да бъде решен от общинския съвет.
Следователно е налице бездействие на административен орган по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, поради което оспорващият следва да получи
търсената защита от съда по чл. 256 ал. 1 от АПК. В този смисъл са Решение № Решение
№ 2847 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8467/2014 г., Решение № 15706 от 19.11.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 14593/2018 г.
Предвид изложеното,
началникът на ОСЗ – Сливен следва да бъде осъден да предприеме в 14 – дневен
срок от влизане в сила на решението, действия по довършване на процедурата по
неприключилото производство по обезщетяване със земеделски земи по заявлението
на жалбоподателя.
При този изход на
делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по
делото, възлизащи общо на 810,00 (осемстотин и десет) лева, от които 10,00
(десет) лева заплатена държавна такса, 150,00 (сто и петдесет) лева депозит за
вещо лице и 650,00 (шестстотин и петдесет) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и
на основание чл. 256, ал. 3 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Началника на
Общинска служба по земеделие – Сливен да представи на основание чл. 45ж ал. 1
от ППЗСПЗЗ мотивирано искане до кмета на община Сливен по молба вх. № РД-12-05-135/16.06.2020
г., подадена от Р.И.Й..
ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен
срок за предприемане на действията, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Общинска служба
по земеделие – Сливен да заплати на Р.И.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
разноски по делото в размер на 810,00 (осемстотин и десет) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
Административен съдия: