Решение по дело №272/2018 на Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ 7/15.01.  Година 2018                   Град Варна

Варненски апелативен съд,                                      Наказателно отделение

На двадесет и девети ноември             две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                        Председател: Росица Тончева

Членове: Десислава Сапунджиева

Мая Нанкинска

 

Секретар: Геновева Ненчева

Прокурор: Пламен К.

като разгледа докладваното от съдия Нанкинска ВНОХД №272 по описа на съда за 2018 година, при произнасянето си взе предвид следното:

                

Въззивното производство е образувано на основание чл.313 и сл. от НПК и е образувано по протест на ВОП, въззивна жалба на подсъдимите К.Д., А.Н. и Ц.М. срещу присъда по НОХД № 91/2018 година по описа на Окръжен съд – Варна, с която подсъдимите са признати за виновни в извършването на престъпления, както следва:

-Подс.А.Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.З и 4, т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 14.03.2015 год. в гр. Варна в съучастие като съизвършител с подсъдимия К.М.Д. и подсъдимия Ц.П.М. умишлено умъртвил Н. Н.П., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди, като е оправдан по първоначално възведеното обвинение да е извършил деянието в качеството му на длъжностно лице, както и пострадалият П. да е бил в безпомощно състояние. Наложено му е наказание при условията на чл.58а, ал.1 НК „лишаване от свобода” за срок от 11 години и 4 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим и е зачетено времето, през което е бил с мярка „Задържане под стража“.

- Подс.К.Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.З и 4, т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 14.03.2015 год. в гр. Варна в съучастие като съизвършител с подсъдимия А.Н.Н. и подсъдимия Ц.П.М. умишлено умъртвил Н. Н.П., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди, като е оправдан по първоначално възведеното обвинение да е извършил деянието в качеството му на длъжностно лице, както и пострадалият П. да е бил в безпомощно състояние. Наложено му е наказание при условията на чл.58а, ал.1 НК „лишаване от свобода” за срок от 10 години, което да изтърпи при първоначален строг режим и е зачетено времето, през което е бил с мярка „Задържане под стража“.

- подс. Ц.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.З и 4, т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 14.03.2015 год. в гр. Варна в съучастие като съизвършител с подсъдимия К.М.Д. и подсъдимия А.Н.Н. умишлено умъртвил Н. Н.П., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди, като е оправдан по първоначално възведеното обвинение да е извършил деянието в качеството му на длъжностно лице, както и пострадалият П. да е бил в безпомощно състояние. Наложено му е наказание при условията на чл.58а, ал.1 НК „лишаване от свобода” за срок от 10 години, което да изтърпи при първоначален строг режим и е зачетено времето, през което е бил с мярка „Задържане под стража“.

Подсъдимия А.Н. е осъден със същата присъда да заплати на гражданския ищец П.П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от деянието в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният граждански иск до пълният размер на сумата от 150 000 лв. като неоснователен.

Подсъдимия К.Д. е осъден със същата присъда да заплати на гражданския ищец П.П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от деянието в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният граждански иск до пълният размер на сумата от 150 000 лв. като неоснователен.

Подсъдимия Ц.М. е осъден със същата присъда да заплати на гражданския ищец П.П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от деянието в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният граждански иск до пълният размер на сумата от 150 000 лв. като неоснователен.

С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят сторените по делото разноски и д.т. върху уважените граждански искове.

 

Недоволни от постановената присъда са останали всички страни по делото.

В протеста на прокурора се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като производството се разглежда за втори път от първоинстационния съд и не недопустимо приложението на Глава 27-ма от НПК, т.е. производството да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Прави се искане пред въззивния съд производството да бъде разгледано по същество и да бъдат наложени по-големи наказания на подсъдимите съответно на Н. -19 години, на Д. -18 години и на М. – 17 години.

Постъпила е въззивна жалба и от повереника на частния обвинител и граждански ищец, в която също се излагат доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, предвид разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Излагат се подробни мотиви, относно наличието на достатъчно доказателства, установяващи квалифициращите елементи на деянието и се прави искане да бъдат увеличени наказанията и на тримата подсъдими, като се мотивира твърдението за занижаване на определените от първоинстационния съд наказания. Прави се искане и за увеличаване размера на присъденото обезщетение по предявения граждански иск и размера на наложените наказания.

Присъдата е обжалвана от защитника на подс.А.Н.. Във въззивната жалба се излагат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди, че в мотивите си първоинстанционния съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, не е изложил мотиви, относно квалифициращите признаци, излагат се твърдения, че самопризнанията, направени от подсъдимите за да се премине към процедурата на Глава 27-ма не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В жалбата се оспорва квалификацията на деянието, като се твърди, че ако изобщо подсъдимите следва да бъдат признати за виновни, то деянието им следва да бъде квалифицирано като такова по чл.123, ал.2 или чл.124 НК. Оспорва се по основание и размер предявения граждански иск. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия или преквалифициране на деянието. В съдебно заседание се поддържат възведените оплаквания.

В постъпилата въззивна жалба от защитника на подс.К.Д. се посочват всички възможно основания за проверка на атакувания съдебен акт. В допълнението към нея се развиват подробни доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, прави се искане същото да бъде намалено. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа на посочените в нея основания, като развиват твърдения за липса на допуснато процесуално нарушение досежно приложението на съкратеното съдебно следствие.

Защитникът на подс.Ц.М. излага доводи да допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост на съдебния акт и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание поддържа наведените оплаквания във въззивната жалба.

Тримата подсъдими излагат твърдения, че в нито един момент не са целяли смъртта на Н. П., а само са се стремели да го изведат от сградата, като всички сторени от тях действия са по разпореждане на прекия им ръководител св.М.. В последната си дума молят за преквалифициране на деянието им и налагане на справедливи наказания.

 

Варненският апелативен съд като взе предвид подадения протест, въззивните жалби, доводите на страните в съдебно заседание и след като служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

Производството по делото първоначално е било разгледано по НОХД № 279/2016 год. по описа на ВОС по общите правила. Същото е приключило с постановена присъда, която е обжалвана пред АС-Варна, където е било образувано ВНОХД № 366/2017 год. Въззивната инстанция е приела, че проверяваният съдебен акт страда от пороци, които не могат да бъдат санирани от нея и се изразяват в липса на мотиви, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

При повторното разглеждане на делото е било образувано НОХД № 91 по описа на ВОС за 2018 год., като съдебното следствие е протекло по реда на Глава 27-ма „Съкратено съдебно следствие”, при което подсъдимите са признали фактите, така както са описани в ОА и са пожелали да не се събират доказателства.

Предмет на настоящата въззивна проверка е постановената присъда по НОХД № 91/2018год., от която са останали недоволни всички конституирани по делото страни.

От фактическа страна настоящият състав на съда приема за установено следното:

Пострадалият Н. Н.П. ***. В къщата живеели още неговата майка Ж.Н.Д., брат му св.П.Н.П., заедно със своето семейство. Пострадалият претърпял трудова злополука през 1985 год., при която тежко пострадала дясната му ръка, с която можел да извършва само много ограничени действия, заради което и бил пенсиониран по болест. Н. П. имал и заболяване шизофрения с непрекъснато протичане, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром. Промяна на личността: емоционално-волева промяна по шизофренен тип. За потискане проявата на психиатричното заболяване приемал лекарствен препарат „Хедонин“, а два пъти месечно сам, обикновено без придружител, посещавал личния си лекар св.К.К., която му инжектирала препарата „Модитен депо".

Пострадалият ползвал една стая от къщата, друга стая била ползвана от неговата майка, отделни помещения имало и семейството на брат му. Независимо от заболяванията, основно грижи за болната, лежаща на легло майка полагал Н. П.. Пазарувал от намиращите се в близост магазини на свидетелките С.Я. и И.В. дребни вещи за ежедневието, тъй като св.П.П. умишлено, предвид заболяването му не му оставял по-големи парични суми. През деня Н.П. се разхождал около и в Автогара-Варна и Гранд мол-Варна, поради което го познавали много от работещите в районна, сред които са свидетелите И.А., В.С., Н.В., К.Д. и И.Н.. Някой от тях го познавали по име, други в последствие са научили името му, но твърдят, че не им е създавал проблеми при общуването, тъй като не бил агресивен. Пострадалият бил със слабо телосложение и при контакт околните го възприемали, като човек в недобро здравословно състояние. Понякога се случвало клиенти в МОЛ-а или в бензиностанцията до Автогара-Варна да му купуват кафе или да му дават дребни монети.

На 14.03.2015 год. денят на пострадалия П. започнал по обичайния начин – той станал, говорил с брат си, последният го проверил дали се е нахранил, дал му няколко лева и цигари и му заръчал да се прибере за обяд. Това се случило около 10 часа сутринта, когато реално св.П.П. видял за последен път жив брат си. След това пострадалият отишъл в Гранд Мол Варна.

Подсъдимите А.Н., К.Д. и Ц.М. работили на длъжност охранители в „Джи Ем Секюрити“ ЕООД гр. Варна в обект „Гранд Мол“-Варна, находящ се в гр.Варна, ул.„Академик Андрей Сахаров“ № 2. В задълженията им е вменено да обхождат, наблюдават и охраняват обекта, като не допускат извършването на престъпления или нарушаване на обществения ред. Охраната била разделена на смени, като тримата подсъдими били в една смяна с ръководител на смяната св.С.М..

На инкриминираната дата тримата подсъдими били дневна смяна за времето от 08.00 часа до 20.00 часа, в която бил още и св.М., както и св.Т.В.Т.-охранител.

Около 11.00 часа Н. и Д. извършвали обход на аварийните изходи на „ниво +2“. На мобилния телефон на Н. се обадил св.М., който ги уведомил, че на същото ниво има клошар, който проси пари от посетителите и разпоредил да го изведат от сградата. Двамата установили, че пострадалият П. се намирал в близост до магазин „Хиполенд“ и им приличал на клошар. Застанали от двете му страни и го повели към ескалатора, с намерение да го изведат през някой от изходите намиращи се на „ниво -1“. Към тях се присъединил св.М., който им разпоредил първо да отидат до помещението пред залата за видеонаблюдение на „ниво-1“. Там започнали да го питат защо влиза в сградата, защо е пиян, защо досажда на хората и защо проси, като го дърпали и бутали. Пострадалият поискал да го оставят, да не го блъскат и дърпат, като направил опит да си тръгне от това място. Подразнен от това Д. го спрял и не допуснал да излезе, като го бутнал към подс.Н., насила го поставили в количка за пазаруване от магазин „Карфур".

Преди това време подс.Ц.М. и св.Т. се намирали в залата за видеонаблюдение, която се намирала на ниво -1 и пред която се развивали тези действия. Те чули викове, разбрали, че нещо се случва и излезли от залата. Видели пострадалия в пазарската количка, като около него били подс.Н., подс.Д. и св.М.. Докато се намирал в количката, го питали как се чувства като затворник, поискали да им изпее песните „Зайченцето бяло“ и „Даньова мама“, като той запял част от тях. Също така го питали дали иска да им прави свирки и през цялото време се забавлявали и надсмивали. След като излязъл от количката, подсъдимите Н. и Д. го накарали да прави лицеви опори, като му броили същите, отправяли му обидни думи - „надупи съ“ „давай гъзъ“. Казаното от двамата, той изпълнявал без да им противоречи. Тези действия били записани от подс. Н. с камерата на мобилния му телефон, който запис е приобщен по делото и е изследван от назначената по делото техническа експертиза.

Н. и Д. започнали да дърпат Н.П. за дрехите и да му се надсмиват, след като той се изправил. Това го изплашило и той направил опит да избяга, като се насочил към най- близката вратата, която се оказала на залата за видеонаблюдение, успял да я отвори и опитал да влезе вътре. Подс. Н. го настигнал, хванал го отзад, за дрехите и го издърпал навън, като му нанесъл няколко удара с коляното в тялото в областта над кръста. Към тях се приближил и подс.К.Д. и двамата го съборили на пода и издърпали извън обхвата на охранителната камера. Там безпричинно започнали да го ритат в областта на кръста и гърба, както и в областта на краката. При тези действия подсъдимите многократно влизали и излизали в обхвата на камерите за видеонаблюдение, като в някои моменти се виждат директно нанясяните удари от подсъдимите или пък се вижда как пострадалият полита и пада след нанесен удар. В този момент в побоя над П. се включил и подс.Ц.М., който също започнал да нанася удари по тялото на пострадалия с ритници в областта на корема и гърдите му, както и с юмруци в областта на лицето, а другите двама подсъдими го държали изправен. П. отново направил опит да избяга от биещите го, като в този случай отворил вратата на офиса на почистващата фирма, в който се намирала свидетелката В.П.С., но бил настигнат и издърпан от подсъдимите Н. и Д..

Той се отскубнал от тях и направил повторен неуспешен опит да избяга през тази врата, но отново бил издърпан извън обхвата на охранителната камера и съборен на пода. Подс.К.Д. влязъл при св.С.,  от която взел 2 чифта сини на цвят латексови ръкавици, като поставил единият на ръцете си, а другия дал на подс.Н.. Подс.М. взел от залата за видеонаблюдение салфетка и я дал на подс.Д., който от своя страна я дал на пострадалия да изчисти кръвта от лицето си. След това подс.М. поставил кърпичката върху намиращият се там мотоциклет, а в последствие подс.Д. я дал отново на П. да изчисти кръвта от лицето си. Избърсвайки се той се отправил към изхода на помещението, но подс. Д. не го пуснал да излезе, а подс. Н. го блъснал с ръце към ъгъла извън обхвата на камерата. Там тримата подсъдими нанесли множество удари с юмруци и ритници със значителна сила по жизнено важни органи по цялото му тяло.

При всеки опит на пострадалият да се изправи на крака тримата подсъдими последователно и без причина му нанасяли удари с юмруци в гърба и гърдите със значителна сила, а при падането му на пода, му нанасяли и ритници в същите части на тялото, като подс. Д. и подс. Н. се смеели на явната безпомощност на П., който изпитвал мъчителни болки и страдания, възприети от св. В.С. и св. Т.Т., който реално през цялото време наблюдавал случващото се без да се намеси. Побоят над пострадалият продължил значителен период от време, като причинените травматични увреждания били възприети от подсъдимите.

След преустановяването нанасянето на удари, подс. Д. за пореден път дал салфетка на П. за да изчисти кръвта от лицето си и бил изведен от подс. М., подс. Н. и св. Т., като последният го съпроводил до бариерата на един от изходите на „ниво -1“.

Пострадалият влязал отново в обхвата на камерите на Гранд Мол Варна в 12.26 ч. във вътрешността на паркинга на „ниво -1“, след което в 12.36 часа е забелязан на „ниво-2“ във фоайето пред магазин „Карфур“, където се вижда че се олюлявал, видимо дезориентиран. В 12.38 часа използвайки ескалатора се е качил на „ниво-1“, където е престоял около 6 минути. В 12.42 ч. бил забелязан на Ниво 1 от св.С.С. работеща в магазин „Ред пойнт“, която видяла, че той залитал, паднал на два пъти до магазин „Амиго“ и до магазин „Флеър“ и след като се е изправял е продължил движението си по посока на магазин „Бюти зон“, където отново попаднал в обхвата на една от камерите в 12.50 ч. С. предположила, че пострадалият е пиян и съобщила за това на св.С.М..  През това време П. паднал по гръб на пода в безпомощно състояние пред магазин Бюти зон. Намиращи се в близост хора се обадили на телефон 112. Пристигнал медицински екип от Спешна помощ, но той единствено констатирал смъртта на Н. Н.П..

От заключението на назначената в хода на ДП тройна СМЕ се установява, че причината за смъртта на Н. Н.П. се дължи на тежката гръдна травма, изразяваща се в контузия на белите дробове двустранно, разкъсване на десния бял дроб, десностранен хемопневмоторакс, /навлизане на въздух и кръвоизлив в гръдната кухина/, левостранен хемоторакс/ кръвоизлив в гръдната кухина/, множество многофрагментни фрактури на ребра двустранно-7 до 8 десни ребра и на 3 до 12 леви ребра с обилни кръвонасядания на меките тъкани около счупванията и образуване на гръден капак, довел до развитие на остра дихателна недостатъчност. Тези увреждания са в резултат на удари реализирани със значителна сила, с или върху твърди тъпи предмети с ограничена площ на удрящите повърхности. Кръвонасяданията в областта на двете мишници са резултати на многократно притискане /стискане/ с или върху твърди тъпи предмети с малък диаметър и биха могли да се получат от стискане с пръсти.

Заключението на допълнителната тройна СМЕ е установило, че броят на ударите по тялото на починалият П. е около 75, но същите не могат да се определят с точност, поради възможността за наслагване на ударите в една и съща анатомична област, получавани на повече от едно травматично увреждане от един удар, както и евентуално нанесени удари с по-малка сила, които не са причинили травматични увреждания. Причинените травматични увреждания са му причинили болки и страдания, които са със значителен интензитет, поради множеството на нараняванията. Като най-тежки, следователно и причиняващи най-изразени страдания, следва да се посочат травматичните увреждания на гръдния кош, изразяващи се с множество фрактури на ребра двустранно, разкъсване на десния бял дроб, контузии на белите дробове, десностранен хемопневмоторакс, левостранен хемоторакс. Доколкото П. е бил в съзнание по време и след нанесените му удари, е чувствал болките от нанесените му травми, както и постепенното развитие на дихателна недостатъчност, манифестираща се със задълбочаващо се чувство на задух. Тази дихателна недостатъчност се е развила постепенно след получената травма, със задълбочаващо се чувство на задух, ускорен пулс, учестено дишане, в крайните етапи-със спадане на артериалното кръвно налягане, изпадане в кома и смърт. Месторазположението на пострадалия спрямо лицата нанасяли ударите се е променяло динамично, което се доказва от травматичните увреждания, разположени в различни анатомични области и повърхности на главата, тялото и крайниците му. Установените при огледа и аутопсията на тялото на П. кръвонасядане в областта на вътрешната повърхност на дясната киткова става, двете кръвонасядания по външната повърхност на лявата предмишница, в горна трета, както и кръвонасяданията по задно-вътрешната повърхност в долна трета на лявата предмишница, биха могли да се получат при предпазване от нанесени удари и в този смисъл да носят характеристиките на тъй наречените „защитни наранявания". Липсват травматични увреждания които да се определят като получени при нанасяне на удари от страна на П..

По искане на защитниците на подсъдимите в съдебното следствие е изготвено нова СМЕ, която след запознаване с материалите по делото, в това число и записите от охранителните камери и мобилния апарат на подс.Н., е дала заключение каква е причината за смъртта на Н. П., колко удара върху тялото му могат да бъдат отграничени и колко и какви удара е нанесъл всеки от подсъдимите.

Заключението на тази експертиза, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, установява следните травматични увреждания върху трупа на Н. П.: тежка гръдна травма, изразяваща се в контузии на белите дробове.двустранно, разкъсване на десния бял дроб, десностранен хемопневмоторакс (навлизане на въздух и кръвоизлив в гръдната кухина), подкожен .емфизем в дясно, левостранен хемоторакс (кръвоизлив в гръдната кухина), ивицести кръвонасядания в областта на хилусите на бедите дробове- кръв в трахея, бронхи и алвеоли, множество многофрагментни фрактура на, ребра двустранно - 7-мо до 10-то десни ребра, на 3-то до 12-то леви ребра с обилни кръвонасядания на меките тъкани около счупванията и образуване на гръден капак, точковидни кръвоизливи по конкшктивите на очите, по плеврите на белите дробове, микроконтузии в мозъчната кора и мозъчния ствол, кръвонасядания по меките черепни обвивки, множество кръвонасядания по гръдния кош, поясната област, седалището и крайниците с подлежащи дълбоки кръвонасядания на меките тъкани в същите области, разкъсно-контузни рани в областта на дъгата на дясната скула, ожулвания по дясното рамо, дясна хълбочна област и дясната подбедрица, оток на белите дробове и мозъка, пневмосклероза, белодробен емфизем.

Причината за смъртта на Н. П. е тежката гръдна травма, изразяваща се в контузии на белите дробове двустранно, разкъсване на десния бял дроб, десностранен хемопневмоторакс (навлизане на въздух и кръвоизлив в гръдната кухина), левостранен хемоторакс (кръвоизлив в гръдната кухина), множество многофрагментни фрактури на ребра двустранно - 7-мо до 10-то десни ребра и на 3-то до 12-то леви ребра с обилни кръвонасядания на меките тъкани около счупванията и образуване на гръден капак, довела до развитие на остра дихателна недостатъчност. В генезата на смъртта са участвали и установените микроконтузии в мозъчната кора и мозъчния ствол.

Между травматичните увреждания и настъпилата смърт е налице причинно-следствена връзка. При такива множествени травматични увреждания обикновено настъпва смърт.

Травматичните увреждания на гръдния кош са резултати от удари реализирани със значителна сила, с или върху твърди тъпи предмети с ограничена площ на удрящите повърхност в дясната и лявата странични повърхности на гръдния кош. Подобни травматични увреждания биха могли да се получат при множество удари с юмруци, ритници и др. Описаното по-горе кръвонасядане по дясната странична повърхност на гръдния кош представлява негативен отпечатък на действащата повърхност на вредоносния фактор.

Кръвонасяданията с ограничени размери по задната повърхност на гръдния кош, в поясната и седалищната области, както и кръвонасяданията по долните крайници са резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети с ограничена удряща повърхност и биха могли да се получат от удари с ритници, юмруци.

Кръвонасяданията в областта на двете мишници са резултати на многократно притискане (стискане) с или върху твърди тъпи предмети с малък  с малък диаметър и биха могли да се получат от стискане с пръсти. Кръвонасяданията в тилната област на меките черепни обвивки, задната повърхност на гръдния кош в областта на двете лопатки, задните повърхности на двете лакетни стави, двете колена са резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат вкл. и при падания и удари в подлежащата повърхност или удари в околни предмети.

По ГХМ е установена концентрация на етилов алкохол в кръвта -0,85 промила, в гръбначно-мозъчната течност - 1,32 промила и в урината - 1,49 промила, което отговаря на лека степен уа алкохолно повлияване в стадий на елиминация.

Установени са травматични увреждания в областта на гръдния кош, хълбочно-поясната област, свидетелстващи за реализирани не по-малко от 16 удара. Наличието на значими по размери кръвонасядания по страничните повърхности на гръдния кош в областта на дясната лопатка, задната повърхност на гръдния кош по срединната линия, дава основание да се предполага наслагване, на удари, т.е. предполагаемият брой удари може да бъде значително по-голям, без да може да бъде определен категорично.

Установени са травматични увреждания в областта на главата, свидетелстващи за действието на твърди, тъпи предмети, в порядък на не по-малко от 6-7 удара.

Експертите са установили, че разгледаният от тях запис от видео наблюдение съдържа отделни моменти от инцидента. В голяма част от случаите действията се осъществяват извън обзора на видеокамерата. От реално установените действия са извлекли следната информация:

К.Д. /на записа със светлосиня риза, която впоследствие съблича/: блъска и събаря пострадалия, при което той получава травми в дясната гръдна половина и главата; констатира се засилване, след което излиза извън обзора на камерата.

Ц.М. /на записа - висок, слаб, с тъмносива фланела/: в положение, при което обвиняемите Д. и Н. държат пострадалия изправен с лице към М., същият нанася удар с ритник в главата на пострадалия, последвани от два удара с ритник в областта на гръдния кош и удар с юмрук в областта на гръдния кош.

А.Н. /на записа облечен с фланелка с къс ръкав/: нанася два удара с коляно и един удар с ритник в дясната гръдна половина, събаря го, последват удари с ритници в дясната седалищна половина, удари с юмруци в дясната гръднопоясна половина, удар с дясната ръка в задната дясна гръдна половина, блъска пострадалия, събаря го и го влачи, като при падането пострадалият удря главата си в дясната тилна област в подлежащата настилка, установява се нанасяне на удар с ръка в централната тилна област, след което последват нанасяне на четири удара с ритници в лявата гръдна половина, след което нанася удар с юмрук /като не се вижда точно къде попада/.

От възможностите на записа се установява, че най-много удари реализирани в областта на главата и гръдния кош нанася А.Н..

Вещите лице не са изследвали подробно травматичните увреждания, които са установени по време на аутопсията в областта на горни и долни крайници, тъй като те нямат определящо значение за настъпване на смъртния изход.

В ДП е назначена СМЕ, която е следвало да установи какво е било състоянието на пострадалия, съобразено с трудовата му травма, заключението на която е установило, че в резултат на старата травма Н. П. е имал хипотрофия /намаляване, изконсумиране от увреждането/ на мускулатурата между палеца и показалеца на дясната ръка, както и множество мекотъканни дефекти. Същият приживе не е можел да си служи пълноценно с дясната ръка, като определено е имал слабост на същата ръка, затруднен хватателен процес, поради което не е можел да работи, да се самообслужва, да извършва нормални и фини движения с нея. Увреждането е било видимо и за немедицински лица и за това е бил възприеман от околните като инвалид. От медицинска и ортопедична гледна точка приживе пострадалият е бил видимо беззащитен, с намалена способност да се защитава спрямо външни въздействия.

От заключението на Комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза е видно, че Н. П. е имал диагноза Шизофрения, непрекъснато протичане, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром. Промяна на личността, емоционално-волева промяна по шизофренен тип. С цялостното си поведение е правил впечатление на човек, който има известни проблеми, като по странен и нестандартен тип, но не и агресивен и не е могъл да предизвиква страх у непознати. Неговото поведение не е било на човек, който е психомоторно неспокоен /да буйства/, да посяга или напада другите, да бъде хаотичен и вербално агресивен.

Било е извършено освидетелстване на тримата подсъдими, като заключението на същото е установило, че в областта на лявата предмишница на А.Н.Н. са установени ожулвания с давност от 7 до 10 дни преди освидетелстването извършено на 20.03.2015 год., а по подс.Д. и М. не са установени травматични увреждания.

В досъдебното производство са назначени съдебно психиатрични и психологични експертизи на тримата подсъдими. От заключението на тройната комплексна СППЕ, изследвала подс.А.Н. се установява смесен тип личностово разстройство с преобладаващи диссоциални и изразени садистични тенденции, което не отговаря на критериите за разстройство на съзнанието. Към момента на инкриминираното деяние не е имало пречки от медицински характер, които да са го лишавали от годността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си. Като част от индивидуалните особености на личността и поведението му следва да се посочи, че е налице скъсен импулсен контрол, преобладаване на негативните емоции като раздразнение, агресия, гняв и ярост, при отсъствие на позитивния регистър /привързаност, обич, емпатия/. Склонност към доминантност и садизъм, изводи като свръх компенсация на дълбоко залегнал комплекс за малоценност. По време на деянието са регистрирани крайни форми на личностово разстройство, съчетано с изразен перверзен садизъм/ садистична ритуалност с поставяне на ръкавици, за да не се „изцапа“, с което подчертава, че жертвата е нещо мръсно и гнусно/, който приема най-екстремната си форма на некрофилия.

От заключението на тройната комплексна СППЕ, изследвала личността на подс.К.Д. се установява смесен тип личностово разстройство с преобладаващи диссоциални и изразени садистични тенденции, което не отговаря на критериите за разстройство на съзнанието. Към момента на инкриминираното деяние не е имало пречки от медицински характер, които да са го лишавали от годността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си. Като част от индивидуалните особености на личността и поведението му следва да се посочи, че е налице личностова дисхармония, склонност към агресивни и садистични действия с цел себедоказване, при запазени възможности да оцени ситуация, както и да направи оценка на поведението си. Установен е скъсен импулсен контрол, преобладаване на негативните емоции като раздразнение, агресия, гняв и ярост, при отсъствие на позитивния регистър /привързаност, обич, емпатия/. Склонност към доминантност и садизъм, изводи като свръх компенсация на дълбоко залегнал комплекс за малоценност. И при него при извършването на деянието са регистрирани крайни форми на личностово разстройство, съчетано с изразен перверзен садизъм /садистична ритуалност с поставяне на ръкавици, за да не се „изцапа", с което подчертава, че жертвата е нещо мръсно и гнусно/, който приема най-екстремната си форма на некрофилия.

От заключението на тройната комплексна СППЕ, изследвала личността на подс.Ц.М. не е установено наличие на психично заболяване, което да отговаря на критериите за разстройство на съзнанието. При него се установяват специфични характеристики за изразена личностнова дисхармония, която покрива критериите за личностново разстройство, съчетано със садистични тенденции. Към момента на инкриминираното деяние не е имало пречки от медицински характер, които да са го лишавали от годността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си. Към момента на извършване на деянието у М. се наблюдават незрялост, инфантилни житейски възгледи, неизградени трайни и диференцирани интереси, неефективен стил при справяне с трудни житейски ситуации. Действията му в конкретната ситуация показват желание да се впише в групата, дори и с цената на агресивни действия, които не са типични за него.

В съдебното следствие са назначени нови комплексни психиатрични експертизи, които изцяло потвърждават направените изводи относно личността на всеки от подсъдимите.

От заключението на вещото лице по назначената СМЕ на веществени доказателства по изследваните обекти с № 2 /червеникаво кафяво на цвят вещество, иззето ведно с повърхността, върху която се намери-на стена под климатик „FUJI ELEKTRIC“ е от кръвна група 0 /алфа, бета/. Кръв с човешки произход е установена и по обекти с №3 /червеникаво-кафяво на цвят вещество, иззето върху марля от металната каса от лявото крило на вратата, №5 /червеникаво-кафяво на цвят вещество, иззето в едно с повърхността на стена в дясно от ключа за осветление в стая с надпис „Персонал“/

От протокола за изготвена ДНК експертиза е видно, че по обекти с № 2 /кръв по метална каса на ляво крило на врата/, № 3 / кръв по капак на ключ за осветление от стая-„Персонал“/, № 4 /кръв по парчета мазилка от стена в дясно от ключа за осветление в стая с надпис „Персонал“/ и № 5 / кръв по парчета мазилка от стена в дясно от предходния обект в стая с надпис „Персонал“/ се определи ДНК профил, който напълно съвпада с ДНК профила на Н. П..

В ДП е назначена техническа експертиза , от заключението на която се установява, че предоставените за изследване файлове съдържащи записи от охранителните камери в Гранд Мол-Варна са автентични.

По назначената по Комплексната техническа експертиза вещите лица са извършили преглед на записите на 19 бр. магнитни носители, съдържащи видеофайлове от охранителните камери в Гранд Мол - Варна, въз основа на които е изготвен 1 бр. магнитен носител съдържащ 1 бр. видеофайл обобщаващ отделните моменти от деянието и са дали описание на видяното.

По делото е изготвена и Комплексна видео-техническа, фоноскопна и лицево-идентификационна експертиза, касаеща записи и възстановени записи от мобилен телефон собственост на подс. А.Н. и са дали описание на видяното.

Всички тези експертизи установяват, че изследваните записи са автентични, непроменени чрез външни въздействия.

Горните факти, почиват на събраните доказателства в досъдебното производство и тези на съдебното следствие пред настоящия състав на съда. На тяхната доказателствена база, въззивният съд прави своите изводи за обективната и субективна съставомерност на деянията на А.Н., К.Д. и Ц.М. по вменените им от прокуратурата обвинения.

Настоящият състав на апелативния съд, счита че не следва изобщо да коментира мотивите по първоинстанционната присъда, доколкото същата е постановена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които принципно водят до отмяна на атакуваният съдебен акт, което обаче в настоящият случай не може да бъде сторено поради законовата забрана за това, предвид обстоятелството, че делото се разглежда за втори път от въззивната инстанция. Това обстоятелства наложи да бъде извършено пълно съдебно следствие с разпит на всички свидетели и вещи лица и назначаване на нови експертизи, необходими за изясняване на обективната истина по делото.

За да приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, съдът прецени следното:

Производството по проверявания съдебен акт е разгледано за втори път от първоинстанционния съд, след като първата постановена присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане.

При второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд той е решил по искане на страните, че следва да приложи на съкратеното съдебно следствие, като не събира никакви доказателства, а при постановяване на присъда ползва събраните от ДП такива. Съдът не е имал процесуално право да стори това именно защото е разглеждал производството за втори път. В тази насока е и постановеното тълкувателно решение на ВКС №1/2009 год., в което са разгледани тези въпроси. В същото е посочено, че преходът към особените правила на Глава двадесет и седма от НПК след започнало съдебно следствие по общия ред е несъвместим със законодателните идеи, вложени в диференцираната процедура. Нормите на чл. 371 – чл. 373 НПК визират предпоставките за предварителното изслушване, реда за неговото провеждане и произтичащите от това последици – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. След започване на съдебното следствие по общите правила при първоначалното първоинстанционно производство, инициативите за преминаване към съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК са преклудирани. Такъв подход противоречи и на характера и целите на диференцираната процедура, насочена към обезпечаване икономичност и бързина на съдебното производство.

В настоящия случай вече е било проведено едно първоинстанционно разглеждане на делото, което е било по общия ред със събиране на множество доказателства, назначаване на допълнителни експертизи и провеждане на множество съдебни заседания. При тези обстоятелства няма законова възможност първоинстанционният съд, който разглежда делото да промени вида на процедурата и да приложи съкратеното съдебно следствие, тъй като целите на същото вече са обезсмислени.

В подкрепа на този извод е и разглеждането на законовите норми, които уреждат правилата на съкратеното съдебно следствие и в които липсва уредена възможност за приобщаване на събраните по време на съдебното следствие доказателства, когато делото се разглежда за втори път от първоинстанционен съд. Това не е пропуск на законодателя, а реално е свързано със спецификата на процедурата и обстоятелството, че тя е недопустима, след като вече делото е било разгледано веднъж по общия ред.

Настоящият съдебен състав намира, че с прилагането на Глава 27-ма НПК първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, но предвид обстоятелството, че делото се разглежда за втори път от въззивната инстанция и съществуващата забрана за нова отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, намира че следва да проведе съдебно следствие и да прецени всички факти, обуславящи съставомерността на вменените обвинения на подсъдимите, описани с внесения обвинителен акт.

Настоящият състав на съда кредитира изцяло събраните по делото гласни доказателства, както и приобщените такива в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 НПК. Съдът кредитира изцяло и заключенията на изготвените по делото множество медицински, технически и психиатрични експертизи, като всички те ще бъдат обект на подробен анализ по-нататък в изложението на мотивите.

Друг основен източник при изграждане на фактологичните изводи на съда са обясненията на подсъдимите, които по правило се характеризират с двойствена правна природа, явявайки се едновременно устно доказателствено средство и основно средство за реализиране правото на защита. Обстоятелството, че подсъдимите са заинтересовани от изхода на делото, не би могло дефинитивно да изключи достоверността на казаното от тях, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира недостоверност на обясненията им, именно затова настоящият състав на съда е длъжен да извърши внимателен и прецизен анализ на обясненията, като изложи подробни съображения дали им дава вяра или не и кои са причините за това.

След изчерпване на средствата, чрез които да изясни обективната истина по делото, настоящият състав на съда намира, че подсъдимите А.Н., К.Д. и Ц.М. са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и 4, т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 14.03.2015 год. в гр. Варна в съучастие като съизвършители помежду си умишлено умъртвили Н. Н.П., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди.

Съдът намира, че е осъществен именно квалифицирания състав на убийството, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че смъртта е причинена чрез нанасянето от тримата подсъдими на множество удари  с ръце и крака в тялото и малка част в главата на умъртвения, които на свой ред са причинили на жертвата множество многофрагментни фрактури на ребра двустранно-7 до 8 десни ребра и на 3 до 12 леви ребра с обилни кръвонасядания на меките тъкани около счупванията и образуване на гръден капак, довел до развитие на остра дихателна недостатъчност. Вследствие на тези множество нанесени удари е получена и фаталната тежка гръдна травма, изразяваща се в контузия на белите дробове двустранно, разкъсване на десния бял дроб, десностранен хемопневмоторакс, /навлизане на въздух и кръвоизлив в гръдната кухина, левостранен хемоторакс/ кръвоизлив в гръдната кухина/.

Макар именно чрез тези удари да са причинени уврежданията, които са в пряка и непосредствена връзка с настъпилата смърт по тялото на пострадалия са установени кръвонасяданията в областта на двете мишници, които са резултати на многократно притискане /стискане / с или върху твърди тъпи предмети с малък диаметър и биха могли да се получат от стискане с пръсти. Установени са и множество удари и в горните и долните крайници на Н. П.. Първоначално експертизата от ДП е посочила, че са отграничени общо 57 удара в тялото и главата на пострадалия, като впоследствие назначената и изслушана от настоящият състав това СМЕ посочва, че ударите, които пряко са причинили настъпването на смъртта в главата са 5-6 и около 16 отгграничени отделно. Също така вещите лица са категорични, че с оглед конкретно установените наранявания, е имало наслагване на удари, поради което и реално нанесените удари са били много повече от установените.

Тези действия на подсъдимите и множеството на нанесените удари обуславят квалифициращите деянието съставомерни признаци, а именно особената жестокост и особено мъчителния за жертвата начин на умъртвяване. Установените травматични увреждания без съмнение причинили на П. изключителни страдания. Като такива се приемат в доктрината и практиката умъртвяването да е извършено чрез множество удари. В разглеждания случай, нанесените от подсъдимите не по-малко 57 удара в областта на тялото и главата на жертвата, несъмнено обективират лишаването от живот по особено мъчителен за него начин. В тази връзка, съдът отчете и местата, на които са нанесени ударите– жизнено важните органи на човека – главата, гръдния кош и корема на пострадалия П.. В подкрепа на този правен извод на съда, се явяват и заключенията на вещите лица по назначените в хода на разследването съдебномедицински експертизи на труп, от която е видно, че установените травматични увреждания са причинили на П. болки и страдания, които са със значителен интензитет, поради множеството на нараняванията. Като най-тежки, следователно и причиняващи най-изразени страдания, следва да се посочат травматичните увреждания на гръдния кош, изразяващи се с множество фрактури на ребра двустранно, разкъсване на десния бял дроб, контузии на белите дробове, десностранен хемопневмоторакс, левостранен хемоторакс. Доколкото П. е бил в съзнание по време и след нанесените му удари, е чувствал болките от нанесените му травми, както и постепенното развитие на дихателна недостатъчност, манифестираща се със задълбочаващо се чувство на задух -тази дихателна недостатъчност се е развила постепенно след получената травма, със задълбочаващо се чувство на задух, ускорен пулс, учестено дишане, в крайните етапи - със спадане на артериалното кръвно налягане, изпадане в кома и смърт.

Съдебната практика е приела, че за да е налице квалифициращият елемент „мъчителен начин” трябва да се съобрази начина, по който жертвата е лишена от живот, като в случая това са изключително големият брой удари чрез които са причинени тези тежки наранявания, установени са фрактури на множество ребра двустранно, които са довели и до разкъсване на белия дроб, което пък е довело до постепенно задушаване. Всички това е продължило не малък период от време и преживените страдания от пострадалия носят белезите на изключителност, необичайност по своето качество и обем, като параметрите на физически и душевни страдания са неприсъщи за обикновеното настъпване на смъртта.

По отношение на квалифициращия признак „жестокост” по делото са установени доказателства, които го обуславят. На първо място по делото се намират записи от охранителните камери, които са приобщени по надлежния ред. На тях се вижда част от случилото се на инкриминираната дата, тъй като ситуацията е динамична и подсъдимите, знаейки къде се намират камерите, са се стремяли да ги избягват, но въпреки това се вижда, че нанасят удари в обхвата на камерата, че са размятали пострадалия като парцалена кукла, вижда се неговото залитане или падане от удар, който е останал извън обхвата на камерата, но няма съмнение, че такъв е бил нанесен. Безспорно съдът намира, че може да се направи извод, че подсъдимите са проявили изключителна ярост, ожесточение, садизъм, коравосърдечие, безчовечност. Жестокостта се приема в практиката и като качество на дееца и като качество на деянието, като и в двете в случая са установени.

Съдът намира, че този квалифициращ признак също е налице, тъй като по интензитет изпълнителната дейност явно е надхвърлила необходимото за причиняване на смъртта и сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм. Последното освен от конкретните действия на подсъдимите, се установява и от назначените по делото КСПЕ, от които се установява тяхната личност. В тази насока съдът не кредитира възраженията на защитниците, че експертизите от ДП и тези, назначени в съдебното следствие са некомпетентни и повърхностни, доколкото те почиват на множество извършени изследвания с участието на подсъдимите, резултатите от които са подробно обсъдени и анализирани.

Освен, че заключенията на експертизите са изключително подробни и обосновани, по делото са приложени и резултатите от конкретно извършените на подсъдимите изследвания, които опровергават твърденията за повърхностност на защитниците.

За изготвянето на психологическите профили вещите лица, на приетите в с.з. КСППЕ са използвали различни методи на изследване –Личностовия въпросник на Шмишек, Личностовия въпросник на Айзенк, Кратък психологически въпросник на Хаталуей и Маккинли, Флустрационна личностова проба на Розенивайг. От подробните изследвания на експертизата е установено, че подс.Н. има най-много скали / от тримата/ с най-високи оценки по „ ЛВШ" - три на брой, а останалите четири скали бележат средни стойности. Той е човек, който е предразположен към стресови ситуации повече от останалите хора, дори и в обикновени житейски ситуации. По-лесно става раздразнителен, което е предпоставка за отключване на агресивно поведение. В състояние е да пренебрегва чуждото мнение и да игнорира потребностите на другите. Силните емоции, които изпитва в дадена ситуация са определящи за неговото поведение. Емоционалните състояния варират- в състояние е по-бързо да се пали, да проявява нетърпение и да „ избухва". Отношенията с околните могат да бъдат експанзивни. Негативните емоции нерядко водят до нисък самоконтрол и снижават преценката по отношение на постъпки и поведение. Трудно слага „ стоп". Самоконтролът е неефективен. Вещите лица са установили, че са регистрира отклонение от нормалните начини на реагиране и поведение в обществото. Оформеният код при „ КПВ" / 24 / се характеризира с депресивен профил с ажитация. Подобен профил се среща при лица с антисоциални тенденции. Установили са също така недооценъчно отношение и занижена критичност към извършеното деяние, което е и защитна реакция на индивид със запазен интелект / омаловажаване, себеоневиняване, прехвърляне на вина върху жертвата /. В състояние е да атрибутира, т.е. да асоциира собствената си враждебност с тази на другите. В група самоконтролът му се понижава в още по-голяма степен, не е налице чувствителност към ценностите, а липсата на такава засилва агресията.

При изследването на подсъдимия Н. вещите лица са установили перверзни садистични елементи и те се доказват от това, че пострадалият е бил вкаран в количка, като в затвор, карали са го да пее и даже е бил заснет от него - това е категорично перверзия и извращение, в посока на изпитване на радост от това, че причиняваш мъка, болка, страдание и унижение на друг човек, който е по-слаб физически от младите охранители и е с физически недъг и психично разстройство. Садистичната агресивност на Н. по време на деянието градира от блъскането и бутането по ескалаторите на МОЛ-а до нанасяне на системен побой с професионални удари, довели до тежки и фатални увреди на жертвата. По време на деянието са регистрирани крайни форми на личностово разстройство, съчетано с изразен перверзен садизъм, който приема най-екстремната си форма на некрофилия (важна е садистичната ритуалност с поставяне на ръкавици, за да не се „изцапа", с което подчертава, че жертвата е нещо мръсно и гнусно). В конкретния казус наблюдаваме една ритуалност при извършване на действието с поставянето на ръкавиците, без да има медицински индикации, както и обръщането на фанелата на пострадалия върху главата му. Това е част от тази обща погнуса, която е типична за садистичния тип хора.

От свидетелските описания и данните от видеозаписите от камерите и от телефона на А.Н. се установяват недвусмислени данни за поведение с немотивирана системна агресия и садизъм. В подкрепа на това са следните факти:

- Беззащитност и безпомощност на жертвата, която страда от физически недъг и от психично разстройство и която е нападната от няколко млади, здрави, спортуващи мъже;

-отсъствие на какъвто и да било разбираем мотив за агресивното поведение - няма мотив;

-възползване от ролята на властимащ за налагане на разпоредби и издевателство над жертвата;

-липса на дори минимални нива на емпатия (разбиране на чувствата на другите) и дори елементарно съчувствие;

-екстремно доминиране на негативния емоционален регистър, при пълно отсъствие на позитивни емоции;

-нарцистична разстроеност с неразбиране на човек в беда;

-причиняване на унижение, болка и страдание;

-ясно преживяване на радост и удоволствие от мъките, болките и униженията на друго лице

Подробна СППЕ е била изготвена и по отношение на подс.К.Д.. Експертизата е използвала същите въпросници, както и при подс.Н.. Настоящият състав на съда изцяло приема като компетентно и обосновано депозираното в с.з. заключение, от което се установява, че зад привидно социално желателното поведение, което Д. демонстрира в началото на психологичното изследване, се е откроила личност, която е все още недостатъчно психически зряла, емоционално нестабилна, с колебания в настроението и начините на реагиране, с повишена възбудимост, по-лесна раздразнителност в определени моменти / когато нещата не се случват по начин, по който той ги е планувал или предвидил /, с недостатъчен самоконтрол. Не се интересува как ще възприемат другите неговото поведение, дали няма да се чувстват пренебрегнати или застрашени, не зачита чуждото мнение, снижена е устойчивостта към стрес дори в ежедневни, обичайни ситуации, намален е фрустрационният толеранс. На фона на толерантно и внимателно отношение към другите в ситуации на фрустрация е способен да стане себезащитен / екстрапунитивна насоченост - външно агресивна /, когато се засегнат негови слаби и уязвими места. Силните емоции определят поведението му. Афективната сфера остава дефицитарна. Установено е с недостатъчно себеразбиране и ниски адаптивни възможности, както и известно отклонение от нормалните начини на реакции и поведение в обществото. Налице са устойчиви поведенчески реакции, а депресията носи временен, ситуативен характер. Чувството за вина не е толкова дълбоко и искрено. Съществуват предпоставки за импулсивно поведение, изразяващо се в агресивност, безпардонност, неотзивчивост. Подс.Д. е в състояние да отчита своите грешки и да бъде критичен към тях, но в конкретния случай е изцяло некритичен към случилото се. Задействана е активна себезащита, която е естествена защитна реакция на индивид със запазен интелект. Той не само го омаловажава, подценява, но и напълно отрича / " Пълно недоразумение!" /, търси рационални доводи / заболяването - дисхидрооза / за да оправдае агресивното си поведение. Включването на много съзнавани и несъзнавани защитни механизми има за цел да тушира вътрешното безпокойство и тревожност, чувството за вина, не е налице чувствителност към ценностите, а липсата на такава засилва агресията. Установена е т.нар. инструментална агресия, агресия която цели получаване на някаква награда, стимул / признанието на началника и на групата, на колегите /. Личността притежава нарцистични наклонности.

Вещите лица са установили в експертизата си, че по време на деянието се регистрират крайни форми на личностово разстройство, съчетано с изразен перверзен садизъм, който приема най-екстремната си форма на некрофилия (важна е садистичната ритуалност с поставяне на ръкавици, за да не се „изцапа", с което подчертава, че жертвата е нещо мръсно и гнусно), както и предварителното сваляне на сакото. Събличането на ризата от К. е ритуал, който в някои култури се приема като форма на агресия. Само в тази ситуация сме видели, че се съблича. Услужливото предлагане на салфетка за почистване на рани е елемент на подигравка, защото след това бива последван от нова порция агресивни действия от подсъдимите. Тук наблюдаваме една ритуалност при извършване на действието с поставянето на ръкавиците. Това е част от тази обща погнуса, която е типична за садистичния тип хора, както и ръкавиците. Така, че не е възможно приемането на казаното от К.Д., че му е помогнал с даването на салфетката.

Научни изследвания показват, че садизмът се свързва с нарцисизъм и психопатия, освен това се установява ниско ниво на емпатия и перспективно мислене, като жертвата е невинна, а агресията е лесно приложима. Садистът е склонен да отдели повече време и енергия за да увреди друг човек. От свидетелските описания и данните от видеозаписите от камерите и от телефона се установяват недвусмислени данни за поведение с немотивирана системна агресия и садизъм, като и в този случай фактите са същите, както и установените за подс.Н..

Подобно е заключението и за подс.М., при когото са използвани същите методи на изследване. От заключението, което настоящият състав на съда кредитира като обективно и компетентно, се установява, че психологичните особености на М. могат да се отнесат към т. нар. акцентуирана личност, т.е. те не са патологично обусловени, а са изявени или изострени черти на личността, която в случая се характеризира със склонност към приключения, храброст, общителност, самохвалство, лекомислие. Като тип ВНД той е стабилен, с амбравертна насоченост, притежава нисък праг на търпимост и понижена фрустрационна толерантност. В стремежа си към повече взаимоотношения с другите може лесно да се довери, но е в състояние да бъде и критичен към себе си. Склонен е да става по-лесно раздразнителен и да отключва на моменти импулсивни и спонтанни реакции., които водят до проява на агресивност и безпардонност. Не е склонен да мисли как другите възприемат неговото поведение и действия, дали ги е пренебрегнал, застрашил или огорчил. В този смисъл остава дефицитарно т. нар. емоционално вчувствяване или емпатия. Нисък емоционален резонанс. Бързо може да се запали от нови идеи, дори от негативни. Взаимоотношенията с околните са предимно емоционални и експанзивни. Негативните емоции могат да го направят недооценъчен и некритичен към извършваните от него действия и постъпки. В състояние е да атрибутира, т. е. да асоциира собствената си враждебност с тази на другите. В група самоконтролът му се понижава в още по-голяма степен, не е налице чувствителност към ценностите, а липсата на такава засилва агресията. Налице е и т. нар. инструментална агресия, агресия която цели получаване на някаква награда, стимул / признанието на началника и на групата, на колегите, изявяване в светлина, която ще е одобрена и ще съдейства за повишаване на авторитета, на имиджа му/. Личността притежава нарцистични наклонности. В действията му се наблюдава категорично перверзия и извращение, в посока на изпитване на радост и удоволствие от това, че причиняваш мъка, болка, страдание и унижение на друг човек, който е по-слаб физически и е с физически недъг и психично разстройство, като обстоятелствата за този извод са същите факти отбелязани по-горе и за другите двама подсъдими.

По време на деянието вещите лица са регистрирали крайни форми на личностово разстройство, съчетано с изразен перверзен садизъм - изпитване на радост, удоволствие и наслада от това, че причиняваш мъка, болка, страдание и унижение на друг човек, който е с физически недъг и с видимо психично разстройство и не е в състояние да се защити сам. Садистичната агресивност на М. по време на деянието градира от нанасянето на удари в подземието до системен побой с професионални боксови удари пред залата за видеонаблюдение, довели до тежки и фатални увреди на жертвата. Важна също е и обръщането на фанелата на Н. П. при побоя пред залата за видеонаблюдение, което приема най-екстремната си форма на некрофилия като психологично описание на личността.

Психологическите профили на подсъдимите допринасят за направения извод от страна на съда за наличието на квалифициращият елемент „особена жестокост” като действията и на тримата са били предопределени и от съществуващите им психични нагласи. Последното се потвърждава и от обстоятелството, че по делото са налице свидетелски показания на други лица, извършващи охранителна дейност на същото място, от които се установява, че стореното от тримата подсъдими не е инцидентен случай /макар и да е единствения, довел до смъртен резултат/, като те заявяват, че са чували единствено в смяната ръководена от св.М. да е имало подобни инциденти и това за тази смяна се е превърнало в редовна практика.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че е доказана и квалификацията убийството да е извършено от тримата подсъдими по хулигански подбуди. Престъплението е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, което съгласно утвърдената задължителна практика следва да покрие състава на т. 11 от чл. 116 НК. В случая това неуважение към обществото е изразено в неуважение към личността на П., чрез подлагането му на нечовешко унижение – тримата са поставяли пострадалия в количка за пазаруване, принуждавали са го да прави лицеви опори, въпреки, че е бил с видим физически недъг, да пее детски и народни песни, отправяли са му нецензурни обиди и това е ставало с явното им задоволство, като в тази насока от значителна важност са свидетелските показания на св.Т., който заявява, че докато тримата са биели и нанасяли удари на пострадалия, не са говорели нищо, но на него му се е струвало, че се забавляват, а това е категорично перверзия и извращение, в посока на изпитване на радост и удоволствие от това, че причиняваш мъка, болка, страдание и унижение на друг човек, който е по-слаб физически и е с физически недъг и психично разстройство, което от своя страна обуславя хулиганските подбуди на подсъдимите. Факта на задоволство от извършените от тях действия се установява и от записите от видеонаблюдението, където се вижда подс.М., който се смее през част от времето на действията на останалите двама. В този интервал от време, към П. са отправяни обиди и откровени подигравки, осмиващи недъга и поведението му, което именно тези лица са задължили да демонстрира. Незадоволени от това „забавление“ за тях и поставили собствените си ценности над тези на обществото е започнал и нанасянето на побоя, от който пострадалият е починал.

Убийството по хулигански подбуди предполага отсъствие на лични отношения на вражда и завист между подсъдимите и пострадалия. Хулиганските действия често изглеждат като необясними или неадекватни действия. При квалификацията на такъв вид убийство липсва личен мотив, някакви видими поводи, които да са създадени от пострадалия, а основния мотив на подсъдимите е не да засегнат пострадалото лице, а да демонстрират явно неуважение към обществото, незачитане на правните норми чрез посегателство върху пострадалия. Подсъдимите са искали да изявят себе си, като погазят установения ред и всички, което се изпречи на пътя им, да докажат, че могат да извършат каквото си пожелаят, независимо от нормите на обществото. Това убийство цели провокация, скандал, то неизбежно е демонстративно.

С тези непристойни действия тримата грубо са нарушили обществения ред и са изразили явно неуважение към обществото, поради което и съдът призна наличието на горепосоченото квалифициращо обстоятелство.

Безспорно е, че деянието е извършено от тримата подсъдими в съучастие, като съизвършители. От всички събрани по делото доказателства не могат да се разграничат отделни действия на който и да е от тях,  от една страна поради факта, че някои от действията по време на побоя над Н. П. са извършени извън обсега на камерите и от друга страна материалите по делото доказват един групов процес - в единия случай единия от подсъдимите нанася ударите, в другия пък той държи Н. П., а друг го бие.

Действия на тримата са силно преплетени в посока на малтретиране и унижаване на безащитно лице, което по данни на свидетелите по делото - неговият личен лекар д-р К.Г.К., И.Р.А., И.Ж.В., С.Д.Я., В.С.С., както и неговия брат, които описват жертвата Н. като кротък, подчертано неагресивен човек, който никога не е създавал проблеми и не е давал основание за проява на агресия към него. Такова е и мнението за Н. П. и на някои други охранители от Мол-а, а именно на Н.В. и на К.Д., които обясняват, че пострадалият никога не е създавал проблеми на посетителите или охранителите в МОЛ-а, никога не е обиждал някого, не се е карал с някого или да е нападал някого.

От свидетелските описания и данните от видеозаписите се установяват недвусмислени данни за поведение с немотивирана агресия и садизъм и общност на умисъла, каквито доводи вече бяха изложени по-горе. В подкрепа на това са следните факти извлечени от приложените видеозаписи по делото:

В 11.53.57ч., посочен на таймер, в обсега на камерата от ляво се вижда А.Н., който с бързи крачки върви, следван от по-висок от него мъж с костюм;

В 11:54:30ч., посочен на таймер, в обсега на камерата от ляво се виждат А.Н., облечен с шарена тениска с къс ръкав, тъмен панталон и спортни обувки, който държи с дясната си ръка за яката на червено якето пострадалия Н. П., опитваш се да се отскубне, но не успяващ и в последствие двамата се спускат по ескалатора. След тях са мъж облечен с костюм - сако и панталон, с каквито са облечени служителите от охраната на Гранд МОЛ-Варна и друг мъж с дънки и тъмно яке;

В 11:54:30ч., посочен на таймер, в обсега на камерата между колоните се вижда, че А.Н. дърпа с ръката си дясната ръка на Н. П., който се опитва да се отскубне, но от другата му страна е мъжът с костюма, който го бута към А. и в следващият момент го държи за другата му ръка. П. прикляква. Движенията на А.Н. в този момент не се виждат от колоните в търговския център. Н. П. се изправя. Отново е дръпнат от Н.. След заобикалянето на колоните се вижда, че Н. върви с ръце в джобовете на якето си, но А. се присяга с лявата си ръка и го хваща за дясната предмишница, като го повлича към следващият екскалатор. След тях върви мъжът с костюма. На тази камера е видно, че мъжът с костюма е К.Д.. По време на пътуването с ескалатора Н. вдига дясната си ръка, за която го държи Н., който се обръща и разговоря с Д.. Слизайки от ескалатора Н. отново дърпа П., като са следвани от Д.. След тях на ескалатора се появява началник смяната С.М., облечен в тъмен костюм и риза с вратовръзка;

В 11:54:24ч., посочен на таймер, в обсега на камерата се вижда първи пътуващият по последния ескалатор Н., който А. бута с ръка. Слизайки от ескалатора А. се нахвърля агресивно на Н. и го сграбчва за якето му. След тях слизат и К.Д. и последен началника на смяната М.. В края на кадъра се вижда, че А. със сила повлича Н. и го поваля на земята. Минават граждани. М. се приближава към Н., леко се привежда и му говори с гневен лицеизраз размахвайки с ръце;

В 11:55:44ч., посочен на таймер, в обсега на камерата се виждат срещу задния вход на „Карфур" четиримата мъже, до кръста, но се разпознават. Н. се дърпа, но го държи К.Н., а А. го бута с двете си ръце;

В 11:56:27ч., посочен на таймер, в обсега на камерата отпред е влачен със сила Н. от дясната ръка на А., а К. го дърпа за дрехата му. Последен след тях се движи М.;

В 11:57:04ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза енергично освидетелствания А.Н., като преминава по коридора, покрай контролната зала и се отправя в посока санитарните помещения;

В 11:57:22ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза св. Т.Т., като излиза от контролната зала, следван от освидетелствания Ц.М., облечен с тъмно яке и син дънков панталон, като двамата се отправят в посока изхода от помещението пред контролната зала;

В 11:57:43ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза освидетелствания А.Н., като същият идва от посока санитарните помещения, преминава бързо през коридора и излиза от помещението пред контролната зала;

В 11:58:50ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза св. Т.Т., следван от освидетелствания Ц.М., освидетелствания М. влиза в контролната зала, а св. Т. се обръща и тръгва в посока изхода от помещението, което се намира пред контролната зала, като в този момент се разминава с освидетелствания К.Д., който в ръце държи сако и също влиза в контролната зала. Бягайки през помещението в контролната зала влиза А.Н. в 11:59:01;

В 11:59:06ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза К.Д., като излиза от контролната зала, оглеждайки си синята риза и се насочва към изхода на помещението находящо се пред залата. В същият момент св. Т.Т. преминава през помещението и се отправя в посока санитарните помещения;

В 11:59:30ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза Ц.М., който бавно излиза от контролната зала и напуска помещението, разминавайки се на изхода със св. С.М., който влиза в контролната зала, като вратата на същата остава притворена. Непосредствено след влизането му в контролната зала излиза А.Н., който бърше ръцете си със салфетка. М. излиза от контролната зала, като секунда след това влиза обратно вътре, а Н. напуска помещението пред залата;

В 11:59:52ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза св. С.М., който се разминава с К.Д., който влиза в контролната зала, а св. М. напуска помещението пред залата;

В 12:00:05ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влизат Т.Т. и К.Д., като Т. върви по коридора от посока санитарните помещения, а Д. излиза от контролната зала. Двамата напускат помещението находящо се пред контролната зала;

В 12:00:25ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза Ц.М., като се оглежда назад и на дясно, след което влиза в контролната зала, малко след което излиза и напуска помещението пред залата;

В 12:01:58ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза жена облечена с червен панталон и тъмна блуза, която преминава през помещението пред контролната зала и излиза от кадър. След нея върви С.М., който също излиза от кадър. След него в помещението находящо се пред контролната зала влизат последователно Ц.М. и А.Н.. Последните двама влизат в контролната зала, а М. излиза от помещението;

В 12:02:22ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза А.Н., който излиза от контролната зала, носейки в лявата си ръка предмет, наподобяващ салфетка, като напуска помещението пред залата, следван от Ц.М.;

От 12:04:40 до 12:13 ч. св. Т.Т. няколко пъти влиза и излиза от контролната зала и се връща към помещението пред залата, като оставя вратата на залата притворена;

В 12:10:52ч., посочен на таймер, в обсега на камерата се появява К. и влиза в залата, а след него и св. М.;

В 12:13:12ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза пострадалият Н. П., облечен в сива на цвят фланела и син, дънков панталон, като отваря притворената врата на контролната зала, опитвайки се да влезе вътре. В този момент в кадъра влетява А.Н., който хваща с двете си ръце пострадалия П. за дясната му ръка, започва да го дърпа и два пъти го рита по гърба. През това време П. с лявата си длан се хваща за лявата част на вратата, след което Н. със сила го изблъсква в контролната зала, като се вижда на камерата, че и в залата продължава да го рита;

В 12:13:24ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза Ц.М., който широка отваря вратата на контролната зала и застава до вратата;

В 12:13:29ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влизат А.Н., който изхвърля пострадалия П. от контролната зала, като в кадъра, пред контролната зала, се виждат и Ц.М. и Т.Т.. А.Н. започва да нанася удари с ръце и крака на пострадалия Н. П., първият удар с крак - в дясната половина на ребрата, вторият - по десния глутеус, събаря го на земята, П. е в колянно-лакътна поза и с фанелка вдигната до лопатките, след което с изблъскване от Н.П. излиза от обсега на камерата;

В 12:13:39ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза К.Д., който излиза от контролната зала и тръгва в посоката, в която пострадалия П. е излязъл от кадъра;

В 12:13:49ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влиза А.Н., който се движи и прави жестове с ръце - ръкомаха и замахва;

В 12:14:10ч., посочен на таймер, в обсега на камерата влизат последователно освидетелстваните А.Н., Ц.М. и К.Д., като тримата видимо разговарят помежду си;

В 12:14:30ч., посочен на таймер, се вижда как К.Д. слага на ръцете си сини на цвят, латексови ръкавици, като носи още един чифт. В кадъра се вижда как А.Н. поставя сини на цвят, латексови ръкавици в задния, десен джоб на панталона си;

В 12:14:45ч., посочен на таймер, се вижда А.Н., който държи мобилен апарат в ръката си, след което излиза от кадър и отива в посоката, където е отишъл К.;

В 12:16:14ч., посочен на таймер, се вижда А.Н., който слага синя на цвят, латексова ръкавица на дясната си ръка;

В 12:16:27ч., посочен на таймер, Ц.М. влиза в контролната зала;

В12:16:41ч.,посочен на таймер, Ц.М. подава на К.Д., който е със сини на цвят латексови ръкавици на ръцете си предмет наподобяващ салфетка;

В 12:17:00ч., посочен на таймер, К.Д. поставя предмет, наподобяващ салфетка, с червеникави на цвят зацапвания по него, върху десен ауспух на мотор с рег.№к5862А;

В 12:17:44ч., посочен на таймер, К.Д. взима предмета наподобяващ салфетка и го подава на пострадалия Н. П., който е прав;

В 12:17:48ч., посочен на таймер, пострадалият Н. П. си бърше носа със салфетка;

В 12:17:54ч., посочен на таймер, пострадалият Н. П. разговаря с К.Д., като зад гърба на П. преминава А.Н. с поставени на ръцете сини на цвят, латексови ръкавици. Н. нанася удар с ръка в областта на гърба на пострадалия Н. П.;

В 12:17:56ч., посочен на таймер, пострадалият Н. П. се опитва да напусне помещението пред контролната зала, като в обхвата на камерата са и А.Н. и К.Д.;

В 12:17:59ч., посочен на таймер, А.Н. хваща за лявото рамо пострадалия Н. П., като го изблъсква напред, изкарвайки го от обхвата на камерата, тръгвайки в същата посока, следван от Д.;

В 12:18:10ч., посочен на таймер, Ц.М. влиза в обхвата на камерата, като тръгва в същата посока, след двамата си колеги;

В 12:18:14ч., посочен на таймер, се вижда как А.Н. дърпа с двете си ръце пострадалия Н. П., като го събаря на земята, отначало до легнало по гръб положение, а в последствие до седнало положение и обръща фланелата на пострадалия П. върху главата му с две ръце, след което го бута напред и започва да му нанася удари с дясната си ръка, В обхвата на камерата е и К.Д., който гледа;

В 12:18:20ч., посочен на таймер, А.Н. и К.Д. излизат от обхвата на камерата;

В 12:18:35ч., посочен на таймер, се вижда как А.Н. дърпа пострадалия Н. П., като го влачи по земята и излизат от кадър, като през това време Ц.М. ги наблюдава;

В 12:18:40ч., посочен на таймер, се вижда как К.Д. и А.Н. блъскат пострадалия П., който е с фланелата си обърната върху главата, като последният пада на земята пред краката на Ц.;

В 12:18:43ч., посочен на таймер, се вижда как пострадалият Н. П. се изправя с обърнатата на лицето си фланела, А.Н. го удря в областта на гърба, блъска го към К.Д., като последният започва да му нанася удари. Ц.М. се приближава към тях и всички излизат от кадър;

В 12:18:55ч., посочен на таймер, се вижда как К.Д. и А.Н. издърпват пострадалия П., като Н. го държи с двете си ръце - за едната ръката и фланелата му, а Д. го държи за другата ръка. Пострадалият П. е с фланелата си върху главата, като вдига лявата си ръка, за да се предпази. Същият е в изправено положение. В този момент Ц.М. се спуска към пострадалия П. с вдигнат крак, през това време Н. го пуска, но Д. продължава да го държи, а М. му нанася удари с коляно и крак в областта на гърдите, докато пострадалият П. се опитва да се защити. М. му нанася още удари с юмруци, като през това време пострадалият се опитва да се отскубне;

В 12:19:00ч., посочен на таймер, пострадалият Н. П. излиза от кадър, като влиза обратно в кадър две секунди по-късно държан от Н., Д. и М., като последния му нанася удари в областта на гърдите;

В 12:19:04ч., А. го държи за колана, а 4 секунди по-късно го изпуска смеейки се;

В 12:19:30ч., посочен на таймер, пострадалият П. излиза от кадър, като К.Д., А.Н. и Ц.М. последователно, неколкократно влизат и излизат в обсега на камерата по посоката, в която пострадалият П. е излязъл от кадър. Вижда се как А.Н. издърпва пострадалият Н. П. за фланелата му, като последният пада по гръб на земята и се опитва да се изправи, а Н. го удря, след което го натиска главата му към земята с лявата си ръка, а с дясната започва да му нанася удари в областта на гърба. От седнало положение пострадалият П. застава на колене, подпрян на двете си ръце, като А.Н. му нанася три ритника в областта на гърдите, като с ръце го натиска към земята. Пострадалият П. излиза от кадър, като се вижда как Н. продължава да нанася удари с дясната си ръка, след което го преобръща по гръб и хвърля извън обсега на камерата. Вижда се Ц.М., който видимо се смее;

В 12:20:40ч., посочен на таймер, се вижда как К.Д. влиза в контролната зала;

В 12:21:18ч., посочен на таймер, в обхвата на камерата влиза жена облечена с червен панталон и тъмно яке, като разговаря със св.Т.Т., който през цялото време (от 12:14:06ч. до настоящия момент ) наблюдава случващото се застанал пред вратата на контролната зала и на моменти се усмихва;

В 12:21:23ч., посочен на таймер, се вижда как А.Н. оглежда ръцете си;

В 12:21:44ч., посочен на таймер, се вижда как К.Д. излиза от контролната зала гол до кръста, с поставена синя на цвят, латексова ръкавица върху дясната си ръка, като в този момент в кадъра се намира и Ц.М.. Двамата се отправят в посока изхода от помещението пред залата, като А.Н. също излиза от кадър;

В 12:22:31ч., посочен на таймер, се вижда как К.Д., гол до кръста, с поставена синя на цвят, латексова ръкавица върху дясната си ръка, взема предмет, наподобяващ салфетка, като се отправя към изхода на помещението, находящо се пред контролната зала;

В 12:23:43ч., посочен на таймер, в обхвата на камерата влиза св. С.М., който носи предмети, наподобяващи кутии в двете си ръце. В кадър влиза и К.Д., гол до кръста. Свидетелят М. видимо провежда разговор с някого, който се намира извън обхвата на камерата, след което влиза в контролната зала;

В 12:23:59ч., посочен на таймер, се вижда как К.Д. влиза в контролната зала, като не носи ръкавици на ръцете си;

В 12:20:40ч., посочен на таймер, се вижда как К.Д. излиза от контролната зала, носейки в ръка светло синя на цвят риза, като се отправя в посока на санитарните помещения;

В 12:25:22ч., посочен на таймер, се вижда как св. Т.Т. излиза от помещението пред контролната зала;

В 12:25:44ч., посочен на таймер, се вижда как К.Д. влиза в контролната зала, идвайки от посока на санитарните помещения, като носи светло синя на цвят риза в ръката си;

В 12:26:48ч., посочен на таймер, се вижда как Ц.М. влиза в обсега на камерата, отправяйки се към санитарното помещение, дърпайки нагоре ръкавите си;

В 12:2б:54ч., посочен на таймер, се вижда как А.Н. влиза в обсега на камерата, отправяйки се към санитарното помещение. От контролната зала излиза К.Д., който излиза от помещението пред залата;

В 12:27:14ч., посочен на таймер, се вижда как К.Д. се отправя към санитарното помещение, гол до кръста;

В 12:27:48ч., посочен на таймер, се вижда как Ц.М. и К.Д. идват от посока санитарното помещение, като видимо разговарят по между си и влизат в контролната зала.

В 12:28:02ч., посочен на таймер, се вижда как жена облечена с червен панталон и тъмна горна дреха се придвижва в посока изхода от помещението пред залата, като К.Д. стои пред вратата на контролната зала, видимо разговаря с нея и се смее;

В 12:28:29ч., посочен на таймер, се вижда как А.Н. отива до К.Д. и двамата влизат в контролната зала;

В 12:28:54ч., посочен на таймер, се вижда как А.Н. и К.Д. излизат от контролната зала, като Н. взема ключове от мотора, който се намира в помещението пред залата и тръгва в посока санитарните помещения, а Д. се връща обратно в контролната зала. Малко след това в контролната зала се връща и Н., който носи дреха в ръката си.

Снимкови кадри от видео файл „20150314-120404 тр4-с обща продължителност 55 сек.:

ф.к. 1.1-К.Д. и Н. П.-в количката е Н.

ф.к.1.2-К.Д. и Н. П.-в количката е Н.

 ф.к.1.2-а К.Д.

ф.к. 1.3, 1.4-Н. П.

ф.к. 1.5- С.М. и Н. П.

ф.к 1.6 - ръка на някого и Н. П.

ф.к. 1.7 и 1.8 -Н. в количката приложен е текст.

ф.к.2.1 и 2.2-Н. П. в количката

ф.к.2.3-ръка с твърд предмет в нея

Текстови запис със заповед за пеене и подигравки ... „Ще духаш ли сега! Ще духаш ли. Свирки ще правиш ли.Свирки, свирки ще правиш ли."

 

Снимкови кадри от видео файл „20150314-120830 тр4-с обща продължителност 29сек.:

 ф.к.3.1-Н. П. пълзи и излиза от количката

ф.к.3.2-Н. пълзи и излиза от количката

ф.к.З.З-Н. пълзи и излиза от количката и е ритан с крак.

Разговор с нареждания към Н. да прави лицеви опори ... броене ... надупи се /смях/., давай гьзъ /смях/

 

Снимкови кадри от видео файл „20150314-120913 тр4-с обща продължителност 29сек.:

ф.к.4.1-Н. П. на колене

ф.к.4.2-Н. П. на колене

ф.к.4.3-Н. П. на колене

 

Снимкови кадри от VID „20150313-WA0002 тр4-с обща продължителност 59сек.:

 Друго момче

ф.к 8.1, 8.2, 8.2а ф.к 8.3, 8.4,8.4а

ф.к 8.5 -удари с юмруци по лицето му

ф.к 8.6-удари с юмруци по лицето му

 

Снимкови кадри от VID „20150313-WA0000 тр4-с обща продължителност -2мин и 50сек:

ф.к 9.1-др. момче в количката

ф.к 9.1а- др. момче в количката и С.

ф.к 9.2, 9.3-момче в количката

ф.к 9.4-момче в количката излиза от нея

ф.к 9.5, 9.6-момче в количката

ф.к 9.7, -момче в количката и А.

ф.к 9.8, -момче в количката и А.

ф.к 9.9, -момче в количката и А.

ф.к 9.10, -момче и А.

ф.к 9.11, -момче и А.

ф.к 9.12, -момче и А.

ф.к 9.13, -момче и А. който го рита в гърба

ф.к 9.14, -момче и А. който го рита в гърба

разговор- момчето казва че го боли и го е страх ... болен съм ... в болница ходя, в болница.

ф.к 10.1, 10.2, 10.2а, J0.3- момче и А. и момче с кожено яке и боксова ръкавица, нанасящо удари в лицето на момчето

ф.к 10.5, 10.6, 10.6а,10.7, 10.7а,10.8,10.8а,10.9,10.10,10.11,10.11а,10.12- момче и момче с кожено яке и боксова ръкавица нанасящо удари /не се знае кой е / по данни от делото.

ф.к 10.13,-момче и А.

ф.к 10.13 а- А.

ф.к 10.14, 10.15-момче

ф.к 10.16,- момче и А.

ф.к 10.17, момче и А.

ф.к 10.18- момче и момче с боксова ръкавица

ф.к 10.19,- момче и момче с боксова ръкавица

ф.к 10.20-момче и А. бой

ф.к 10.20-момче и А. бой

ф.к 10.20-момче и момче с боксова ръкавица

Към момчето се обръщат с името Ж. или Ж..

 

От прегледа на записите, приложени по делото и от останалите събрани по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че по категоричен начин се установява общността на умисъла на тримата подсъдими, като действията им не могат да бъдат разделени за всеки поотделно, тъй като са насочени към изпълнение на едно и също деяние и постигане на един и същ резултат.

 

От субективна страна деянието е извършено с евентуален умисъл. Подсъдимите са съзнавали  общественоопасния характер на деянието, т.е. предвиждали са настъпването на обществено опасните последици –  причиняването на смърт на П., резултат, с който са се съгласили. Нанасянето на множество удари около 57 в приблизително една и съща част на тялото, на лице с крехка физика, причинявайки различни по вид и характер травматични увреждания, в един не малък период от време, води до единствения извод, че подсъдимите ясно са съзнавали възможността да причинят смърт.

 

С обвинителния акт на подсъдимите са вменени още два квалифициращи признака, а именно деянието да е извършено от длъжностни лица и да е било по отношение на лице в безпомощно състояние, като настоящият състав на съда намира, че и двата не са налице, поради следните съображения:

Легалната дефиниция на длъжностно лице се съдържа в разпоредбата на чл.93, т.1 НК. Тримата подсъдими безспорно не притежават длъжностно качество по б.А на посочената разпоредба, доколкото не изпълняват служба в държавно учреждение. Същите не притежават длъжностно качество и по б.Б на същата разпоредба тъй като не изпълняват ръководна работа или работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация ,обществена организация и т.н.

От приложените по делото трудови договори и длъжностни характеристики на тримата подсъдими, се установява, че те са назначени като охранители във  фирма „Джи Ем Секюрити“ ЕООД и задълженията им като такива били да обхождат района, да наблюдават и охраняват обекта, като не допускат извършването на престъпления или нарушаване на обществения ред. Подсъдимите не са имали ръководни, разпоредителни и организационни дейности, нито им е било поверено управление или пазене на чуждо имущество. След като не са оторизирани с ръководни разпоредителни и организационни действия и не са им поверени да управляват и пазят чуждо имущество, те не са длъжностни лица по смисъла на чл. 93 от НК, поради което следва да бъдат оправдани за този квалифициращ признак на деянието.

По отношение на квалификацията по чл.116, ал.1 ,т.5 НК съдът намира, че също не се установява от доказателствата по делото.

За да се приеме, че е извършено убийство на лице в безпомощно състояние от материалите по делото е необходимо да се установи, че състоянието на жертвата е било такова, че то да не може да окаже съпротива на дееца. Безпомощното състояние е такова физическо и психологическо състояние на жертвата, което не й дава възможност да се защити и то стои вън от поведението на извършителите. Необходимо е това състояние обективно де е съществувало, а не да е причинено от дееца при извършване на изпълнителното деяние и решението за осъществяване на деянието трябва да е основано на възприятието, че обективно жертвате се намира в такова състояние на безпомощност.

В настоящият казус безспорно е установен физически недъг на пострадалия, който е бил очевиден за околните, както и наличието на психично заболяване-шизофрения. Но въпреки тях Н. П. е водил живот, който в голяма степен се доближава до този на повечето индивиди, имал е социален живот, посещавал е ежедневно публични места, контактувал е с определен кръг лица и няма данни за болестно мотивирано неправомерно поведение. Сам е задоволявал непосредствените си нужди от движение, социални контакти, храна и напитки.

По делото е назначена СМЕ, която е изследвала здравословното и психичното състояние на пострадалия и от заключението на същата се установява, че той не е бил лице в безпомощно състояние, което да не му е позволявало да се защитава сам. Това заключение се подкрепя и от установените наранявания по ръцете и тялото на Н.П., имащи характеристиките на защитни, води извод, че той е оказал съпротива при малтретирането му от страна на подсъдимите, макар и неефикасна. Последното се установява и при прегледа на записите, приложени по делото, на което се вижда, че П. се опитва, макар доста вяло, да се защити от ударите, да избяга или да ги избегне.

Като съобрази изложеното до момента съдът намира, че следва потвърди оправдателнате присъда и за този квалифициращ признак на деянието.

Като съобрази всички изложени до момента съображения настоящият състав на апелативния съд прие, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна  състав на престъпления, както следва:

-Подс.А.Н. е осъществил престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.З и 4, т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 14.03.2015 год. в гр. Варна в съучастие като съизвършител с подсъдимия К.М.Д. и подсъдимия Ц.П.М. умишлено умъртвил Н. Н.П., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди, като следва да бъде оправдан по първоначално възведеното обвинение да е извършил деянието в качеството му на длъжностно лице, както и пострадалият П. да е бил в безпомощно състояние.

- Подс.К.Д. е осъществил престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.З и 4, т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 14.03.2015 год. в гр. Варна в съучастие като съизвършител с подсъдимия А.Н.Н. и подсъдимия Ц.П.М. умишлено умъртвил Н. Н.П., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди, като следва да бъде оправдан по първоначално възведеното обвинение да е извършил деянието в качеството му на длъжностно лице, както и пострадалият П. да е бил в безпомощно състояние.

- подс. Ц.М. е осъществил престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.З и 4, т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 14.03.2015 год. в гр. Варна в съучастие като съизвършител с подсъдимия К.М.Д. и подсъдимия А.Н.Н. умишлено умъртвил Н. Н.П., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди, като следва да бъде оправдан по първоначално възведеното обвинение да е извършил деянието в качеството му на длъжностно лице, както и пострадалият П. да е бил в безпомощно състояние.

В съдебно заседание от страна на защитника на подс.А.Н. е направено възражение, че деянието следва да бъде преквалифицирано като такова извършено по чл.123, ал.2 НК, тъй като подсъдимите са осъществявали разпорежданията на св.С.М., които се е явявал техен пряк ръководител.

Настоящият състав на съда не споделя това възражение по следните съображения:

Разпоредбата на чл.123 НК разглежда казусите на убийство при професионална непредпазливост и представлява специфичен случай на непредпазливо убийство. Това е непредпазливост при дейности, съставляващи източник на повишена опасност. Тези дейности поначало са детайлно регламентирани - по отношение на лицата , които имат право да ги предприемат и досежно условията и начините на тяхното извършване. В тези случаи неспазването на съответните правила за безопасност  и даже най-малкото отклонение от техните изисквания може да има тежки последици. Той не се отнася до друг вид непредпазливост, а до непредпазливост, квалифицирана поради особеностите на проявите, при които е дадена. Това е правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност и поради това изисква специални знания или умения и именно поради това може да бъде упражнявана само с разрешително, което се издава след проверка на нужните специални знания и умения.

Посочената разпоредба не може да бъзе отнесена към нито един от подсъдимите. Никой от тях не е осъществявал дейност, която да е източник на повишена опасност и за която да се изискват специални знания или умения. Подсъдимите са работили като охранители в обществена сграда и за осъществяването на тази работа не са били изисквани нито специални знания, нито някакви разрешителни режими. По никакъв начин не може да има отношение обстоятелството дали подсъдимите са изпълнявали разпорежданията на св.М., като техен ръководител или не. Няма ръководител, който да може да даде правомерни разпореждания, когато те касаят извършване на престъпление, каквото са сторили подсъдимите в настоящият случай. Дори да е имало някакво разпореждане на М. към тях, то това не може да ги оневини по никакъв начин, защото решението да го изпълнят или не, когато се касае за извършване на престъпление, е единствено във волята на конкретния човек и извършването на престъпление не може да бъде игнорирано от тази заповед. Съвсем неправилно защитникът на подс.Н. обвързва евентуалното дадено разпореждане от страна на началника на смяната с квалификацията на деянието по чл.123 НК, тъй като реално между двете няма и не би могло да има никаква връзка.

Обстоятелството дали М. също е извършил престъпление или не, не може да е предмет на настоящото изложение, тъй като прокуратурата е тази, която преценява на кого и какви обвинения да повдигне, а в правомощията на съда е да прецени дали по делото са събрани достатъчно доказателства, обуславящи тези обвинения, но не и да преценява дали има други лица, които би трябвало да се обвиняеми или какви обвинения да бъдат повдигнати на тези лица.

На следващо място всички защитници на подсъдимите и самите те в последната си дума излагат становище за преквалифициране на деянието на такова по чл.124 НК.

Настоящият състав на съда не споделя и това становище поради следните съображения:

При престъпленията по чл.124 НК деецът се насочва умишлено към причиняване на определен престъпен резултат, но причинява по -тежки последици, които не е искал и не е допускал, но чието настъпване е могъл и е бил длъжен да предвиди.

В същото време обаче и теорията и практиката приемат, че когато смъртта е неминуема последица на тежък побой, деянието следва да се квалифицира като умишлено убийство, а не като непредпазливо такова, причинено чрез умишлена телесна повреда.

За умисъла на дееца да извърши умишлено убийство или телесна повреда може да се съди само като се направи пълна преценка на средството, с което си е послужил, насоката и силата на ударите, разстоянието и положението, от което са нанесени и преди всичко върху каква част от тялото са били насочени. В случаите, когато деецът причинява множество телесни увреждания на пострадалия с нанасяне на тежки удари върху жизнено важни центрове на тялото /какъвто е настоящият случай/, в резултат на което настъпва смъртта, е налице умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда. Това е така, защото в съзнанието на дееца се съдържат представи, че с деянието се причиняват телесни увреждания на пострадалия, несъвместими с живота.

Разликата между причиняването на смърт по непредпазливост по чл.124 НК и умишленото умъртвяване по чл.115 НК се състои в различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат. В първия случай, смъртният изход не е целена последица, но възможна и предвидима в съзнанието на дееца, предвид характера на въздействието върху здравето на пострадалия, което той обективно не е допускал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди, а във втория - общественоопасната последица е желана или допускана от извършителя.

В настоящият казус подсъдимите са нанесли на пострадалия П. жесток побой. Ударите са били много силни. Побоят е траял продължително време. На пострадалият са били причинени според заключението на вещото лице много тежки увреждания, водещи до неминуема смърт. Всичко това подсъдимите са сторили напълно съзнателно, явно разбирайки, че жертвата им загива. За силата, с която подсъдимите са нанасяли ударите говори обстоятелството, че са установени многофрагментни счупвания двустранно на 7 и 8-мо десни ребра и от 3-то до 12-то леви ребра с обилни кръвонасядания на меките тъкани около счупванията и причиняване на гръдна травма, изразяваща се в контузия на белите дробове двустранно, разкъсване на десния бял дроб с излив на кръв в гръдната кухина. Вещите лица са категорични, че тези наранявания са причинени от удари със значителна сила.

Действително, подсъдимите не са целяли пряко умъртвяването на Н. П., но те са предвиждали този резултат като възможен и логичен с оглед всички извършени от тях действия, и въпреки това, са се отнесли с безразличие към него, т. е. налице е хипотезата на чл.11, ал.2, пр.2 НК. В случая, липсва обоснована субективна увереност у дейците, основаваща се на реално съществуващи обективни и субективни качества, фактори и свойства, че съществуването им ще изключи настъпването на общественоопасните последици. Фактическият оценъчен критерий на закона, отграничаващ причиняването на смърт по непредпазливост по чл.124 НК от умишленото умъртвяване по чл.115 НК е наличен с оглед установените по делото факти. Разликата между двете престъпления се състои в различното психическо отношение на дейците към смъртния резултат. В първия случай, смъртният изход не е целена последица, но възможна и предвидима в съзнанието на дееца, предвид характера на въздействието върху здравето на пострадалия, което той обективно не е допускал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди, а във втория - общественоопасната последица е допускана от извършителите.

На последно място смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда не може да се причини в съучастие под формата на съизвършителство, каквото е налице в настоящият казус. Съучастието е възможно единствено в извършване на умишлено престъпление, тъй като то предполага задружно умишлено участие на две или повече лица, чиито действия в своята цялост водят до осъществяването на престъплението, при което те съзнават, че осъществяват същото заедно с други лица. При престъплението по чл.124 НК се касае до усложнен състав, при който умисълът към по-лекия резултат се съчетава с непредпазливост към по-тежкия или - касае се до престъпление, осъществено при двете форми на вина, при което е невъзможна съучастническа дейност.

Като съобрази изложеното до момента настоящият състав на съда намира за неоснователни исканията на подсъдимите и техните защитници за преквалифициране на деянието на такова по чл.124 НК.

На последно място защитникът на подс.Н. излага твърдения, че не може да се направи извод, че именно от побоя, нанесен от тримата подсъдими е настъпила смъртта на Н. П., тъй като той е напуснал сградата на Гранд мол-Варна и след като се е върнал отново по-късно е настъпила смъртта му, която може да е причинена от други лица в този промеждутък от време, тъй като според него пострадалия се е движил в криминогенни среди, където често е имало сбивания. Подобно твърдение не може да бъде изведено от нито едно от събраните по делото доказателства. Вярно е, че е установено, че преди инкриминираната дата пострадалият е бил обект на физическо нападение, при което му е била счупена ръката, но това е инцидентен случай, в който П. отново е бил жертва. От всички събрани по делото гласни доказателства се установява, че П. ежедневно е посещавал местата около района на дома си и никога не се е движил с  други хора. Бил е кротък и спокоен и не е досаждал или притеснявал никого от продавачите или посетителите в съответните обекти.

На следващо място от гласните доказателства, записите на видеонаблюдението и назначените по делото експертизи се установяват конкретните действия на тримата подсъдими и вида, донякъде броя и тежестта на нанесените от тях удари и причинна следствената връзка между тях и настъпилия смъртен резултат.

Всичко изложено мотивира съда да приеме и това възражение на защитата на подс.Н. за неоснователно.

 

Съдът на осн чл.36 НК и след като прецени степента на обществена опасност на подсъдимите и тази на конкретното деяние и причинения от деянието общ престъпен резултат, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за определяне на размера на наказанието на подсъдимите установи следното:

- смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, млада възраст, изразено съжаление за настъпилия резултат;

- отегчаващи отговорността обстоятелства –голям интензитет при извършване на деянието.

При преценка на наказанието на тримата подсъдими съдът прецени обществената опасност на самите извършители и на стореното от тях. По отношение на подсъдимите съдът намира, че те са лица с висока степен на обществена опасност. За да направи този извод съдът прецени не само начина на извършване на конкретното деяние, но и заключенията на изготвените по делото КСПЕ, от които се установява, че и тримата са лица, склонни към агресия, достигаща до садизъм и некрофилия, склонни на омаловажават собствените си негативни постъпки, бързо избухващи, без възможност за владеене на емоциите.

Съдът намира, че обществената опасност на извършеното от подсъдимите престъпление също е много висока. Засегнати са сериозно обществените отношения, гарантиращи неприкосновеноста на човешкия живот лично достойнство. Обстоятелството, че е налице задружна престъпна дейност също води до извода за висока обществена опасност на извършеното.

Като съобрази всичко изложено до момента, съдът прецени рамките на посочените по чл.116, ал.1, т.6 и 11 от НК предели, като счете, че следва да наложи наказание при условията на чл.54 НК, тъй като по делото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за който и да било от тримата подсъдими. Неправилно е била приложена от първоинстанционния съд разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, тъй като не е имало основоние за вазглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и съответно подсъдимите не могат да се ползват от тази привилегия на закона.

За вмененото на подсъдимите деяние задоконодателят е превидил три алтернативни наказания - лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Настоящият състав на съда прецени, че последните две алтернативи са явяват прекалено тежки, съобразявайки младата възраст на подсъдимите и обстоятелството, че те за първи път са изправени под ударите на закона. За адекватно наказание съдът приема, че е наказанието "лишаване от свобода", като с оглед конкретната деятелност на всеки от тримата подсъдимите следва да бъде определен и законосъобразният размер на това наказание. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че най-активен в нанасянето на ударите е бил подс.А.Н., с по-малка активност се е проявил подс.К.Д. и съответно най-малък принос в причиняването на неправомерния престъпен резултат има подс.Ц.М..

Изложеното мотивира съда да увеличи размерите на определените на подсъдимите наказания "лишаване от свобода" съответно за подс.Н. - 17 години, за подс.Д.-16 години и за подс.М.-15 години, като и за тримата първоначалния режим на изтърпяване следва да е строг. Съдът счете, че наказанията в този размер са необходими и достатъчни за постигане на справедливо отражение на извършеното и на целите на специалната и генералната превенция. Изолирането от обществото на подсъдимите за такъв период от време би предоставило възможност за индивидуална работа с тях и превъзпитанието им към спразване на установените от обществото правила.

По този начин и с това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция.

 

В съдебно заседание е предявен граждански иск от Ж.Н.Д., майка на пострадалия срещу всеки от подсъдимите А.Н., К.Д. и Ц.М. в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Посочената сума представлява причинените в резултат на деянието неимуществени вреди. В хода на съдебното следствие Ж.Д. е починала и в процеса е встъпил нейният наследник П.П.. Налице е универсално правоприемство, при което П. упражнява правата на починалата си майка и съдът е следвало до съобрази обстоятелството, че при определяне размера на предявения иск следва да обезщети претърпените неимуществени вреди на Ж.Д., а не на П.П..

С оглед крайния изход на делото и обстоятелството, че подсъдимите са признати за виновни в извършването на вмененото им престъпление и събраните доказателства, съдът намира, че предявеният граждански иск е доказан по основание.

В същото време обаче съдът намира, че предявения иск не е доказан в претендирания размер. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че пострадалият е живял в едно домакинство с майка си, той се е грижил за нея, обслужвал я е, тъй като тя е била неподвижна, връзката между тях е била силна и основана на синовна обич и отдаденост. В тази връзка съдът не кредитира възраженията на защитата, че искът се явява недоказан по размер, тъй като Д. не е претърпяла неимуществени вреди от деянието, предвид обстоятелството, че е подавала два пъти в прокуратурата искане за принудително настаняване на лечение на Н. П., тъй като това е единствено установения от закона ред за лечение на лице, което не желае само да се лекува, а от доказателствата по делото се установява, че пострадалият е имал заболяване, което е налагало постоянния прием на медикаменти. Молбите за принудително настаняване на лечение съдът приема като грижа за болния близък човек, а не като липса на добри и топли отношения между пострадалия и неговата майка.

От показанията на св.П.П. се установява, че Ж.Д. е питала всеки ден за починалия си син и се е тревожила за него, тъй като не й е било съобщено за смъртта му, предвид нейните заболявания. В същото време тя е била лишена от полаганите от него ежедневно грижи и от синовната му обич след настъпване на смъртта му, което безспорно обосновава основателността на иска за претърпените от нея неимуществени вреди.

Като съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че на гражданския ищец следва да бъде уважен гражданския иск в размер на 50 000 лв. за всеки от подсъдимите Д. и М., като счита, че посоченият размер е справедлив и би обезщетил претърпените болки и страдания от срана на гражданския ищец, като за разлика до претендираната сума от 150 000 лв. иска се явява недоказан. Съдът присъди на гражданския ищец и законната лихва върху уважения гражданския иск, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Съдът прецени, че сумите, представляващи обезщетение за всеки от подсъдимите следва да се равни, тъй като крайният престъпен резултат е един и същи за тях, а активността при осъществяването му има значение единствено за размера на наказанието им.

 

На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът намира, че следва да осъди подсъдимите да заплатят направените пред настоящата инстанция разноски и държавна такса върху увеличения размер на гражданския иск.

 

    Предвид изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.337, ал.2, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда по НОХД № 91/2018 година по описа на Окръжен съд – Варна както следва:

УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подсъдимия А.Н.Н. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на осн.чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подсъдимия К.М.Д. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на осн.чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подсъдимия Ц.П.М. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на осн.чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

 

УВЕЛИЧАВА присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което подсъдимия К.М.Д. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец П.Н.П. с ЕГН ********** в размер от 30 000лв. на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, като отхвърля предявеният граждански иск до пълният размер на сумата от 150 000 лв. като неоснователен.

 

УВЕЛИЧАВА присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което подсъдимия Ц.П.М. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец П.Н.П. с ЕГН ********** в размер от 30 000лв. на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, като отхвърля предявеният граждански иск до пълният размер на сумата от 150 000 лв. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА подсъдимия А.Н.Н. ДА ЗАПЛАТИ направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 96.67 лв. в полза на Държавата по сметка на Апелативен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА подсъдимия К.М.Д. ДА ЗАПЛАТИ направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 96.67 лв. в полза на Държавата по сметка на Апелативен съд – Варна, както и държавна такса върху увеличения граждански иск в размер на 800 лв.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Ц.П.М. ДА ЗАПЛАТИ направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 96.67 лв. в полза на Държавата по сметка на Апелативен съд – Варна, както и държавна такса върху увеличения граждански иск в размер на 800 лв.

 

ПОТВЪРЖАДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС в 15-дневен срок от съобщенията до страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: