№ 170
гр. В.П. 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П. III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100127 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „С.К.“ АД, представлявано по
закон от С.Н.Т. – изпълнителен директор срещу С. А. Е. за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 800 лева –
главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.12.2023 г. до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер на 150,59 лева, начислена за периода от 06.12.2021 г.
до 06.10.2022 г.; мораторна лихва в размер на 112,20 лева, начислена за периода от
06.10.2022 г. до 08.12.2023 г., за които суми е издадена заповед № 291 от 12.12.2023 год. по
ч.гр.д. № 614/2023 г. по описа на ВПРС.
Ищецът твърди, че с на 06.12.2021 год. ответникът заедно с лицето С.Х.И. е посетил
офис на ищцовото дружество в град Т.. Сочи, че С.Х.И. е кандидатствал за отпускане на
потребителски кредит, като е попълнил, подписал и подал заявление за това. Допълва, че
след извършени от страна на ищеца справки относно кредитната задлъжнялост на клиента в
ЦКР, данните подадени за лицето в НОИ, както и валидността на неговите документи за
самоличност, било констатирано, че няма пречка на клиента И. да бъде отпуснат
потребителски кредит в поискания размер, но след като задължението му се гарантира чрез
поръчителство на трето лице. Навежда твърдение, че ответникът С. А. Е. е заявила своето
желание на основание чл. 138 от ЗЗД да поръчителства пред ищцовото дружество за
изпълнението на задължението на лицето С.Х.И.. Акцентира, че на кредитополучателя и на
поръчителя бил предоставен проект за Договор за потребителски кредит, ведно с
погасителен план към него, като горепосочените лица били запознати и с приложимите към
договора Общи условия. Договорът за потребителски кредит с № 6225А бил подписан от С.
И., а ответницата е изразила своето съгласие да поръчителства за изпълнение на
задължението на кредитополучателя и също го е подписала. По силата на горепосочения
1
договор на С.Х.И. е предоставен потребителски кредит в размер на 800 лева. Кредитът
следвало да бъде погасен за срок от 10 месеца на равни месечни вноски, при договорна
лихва в размер на 3% на месечна база, или 36% на годишна база.
Поддържа, че сумата по договора за потребителския кредит била предоставена на лицето
С.Х.И. срещу подписан от него Разходен касов ордер № ********* от 06.12.2021 година, в
присъствието на ответника. Излага, че до настоящия момент нито кредитополучателят, нито
ответникът са изпълнили своите договорни задължения, като не са погасили предоставения
кредит. Ищцовото дружество излага, че с оглед неизпълнението подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължения по реда на чл. 410 от ГПК, по повод на
което било образувано ч.гр.д. № 614 по описа на Районен съд град Велики Преслав за 2023
година като е издадена Заповед за изпълнение за дължимите суми.
Счита, че към момента на подаване на заявлението - 08.12.2023 година ответникът дължи
солидарно с кредитополучателя С.Х.И. следните суми: 800 лева - главница по договор за
потребителски кредит № 6225А от 06.12.2021 година, ведно със законната лихва върху
главницата от 08.12.2023 година до окончателното изплащане на сумата, 150,59 лева -
договорна лихва върху предоставената заемна сума за периода от 06.12.2021 година до
06.10.2022 година, 112,20 лева - мораторна лихва върху предоставената заемна сума за
периода от 06.10.2022 година до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК - 08.12.2023 година.
Сочи, че с оглед връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника С. А. Е.
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК се поражда
правен интерес от предявяване на настоящия иск. При тези съображения моли за уважаване
на предявения иск и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото
производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество изпраща редовно упълномощен процесуален
представител, който заявява, че поддържа исковата молба и моли исковата претенция да бъде
уважена изцяло. Претендира присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който взема становище по процесуалната
допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Оспорва размера на
претендираните суми, както и по отношение на възможността за ангажиране на
отговорността на поръчителя по представения Договор за заем.
Поддържа, че поръчителството, както всички обезпечения, има акцесорен характер -
отговорността на поръчителя е еднопосочно зависима от отговорността на прекия длъжник,
тя съществува дотолкова, доколкото е налице главното задължение. Същевременно, обръща
внимание, че поръчителството е относително самостоятелно, тъй като отговорността на
поръчителя не винаги е в зависимост от съдбата на основното задължение. Така, ако
кредиторът продължи срока за изпълнение спрямо длъжника, продължението няма действие
спрямо поръчителя освен при неговото съгласие - чл. 147, ал. 2 ЗЗД. Акцентира, че
съобразно правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поръчителят не остава задължен към кредитора за
изплащане на главния дълг безусловно и безконечно, а само при условие, че кредиторът е
предявил иск против длъжника в срок от шест месеца от падежа на главното задължение.
Счита, че ако кредиторът не е предявил иск в този срок против длъжника, се погасява не
само правото му на иск против поръчителя, т. е. правото му да търси защита чрез съд, но се
погасява и самото му субективно право, тъй като според закона условие да остане да
съществува задължението на поръчителя е предявяване на иск срещу длъжника в посочения
срок.
Допълва, че по делото няма данни от кога не заплаща суми длъжника по договора, кога
кредитът е станал предсрочно изискуем, как е уведомен длъжникът, кога и дали е заведен
2
иск срещу него и дали този иск е заведен в предвидения шестмесечен срок от падежа на
главното задължение.
Предвид изложеното, счита, че искът следва да се отхвърли, защото отговорността на
поръчителя е отпаднала.
В съдебно заседание ответникът чрез назначения му особен представител поддържа
отговора на исковата молба и моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, като настоява,
че липсват доказателства кога кредитът е станал предсрочно изискуем. Заявява, че искът не
е заведен в сроковете, предвидени в ЗЗД, поради което счита, че ищецът не може да
претендира плащане от ответника в качеството му на поръчител по кредита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Приложено е заявление от С.Х.И. до ищцовото дружество от 06.12.2021 год., с което И.
е заявил желанието си в качеството на физическо лице да участва за отпускане на кредит в
размер на 800 лева.
От представения Договор за потребителки кредит № 6225А, сключен на 06.12.2021 год.
между ищцовото дружество и С.Х.И., е видно, че ищецът е предоставил на С. И. сумата от
800 лева. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 10 месеца (падеж на
последната вноска 06.10.2022 год.), при размер на вноските от 130,20 лева. ГПР възлиза на
42,58%, а ГЛП – на 36%. Видно от клаузите по договора (чл. 1, т. 9) задължението на
кредитополучателя се гарантира чрез поръчителство на трето лице - ответника С. А. Е..
Между страните няма разногласия, че всяка страните от договора е подписана от
кредитополучателя и от поръчителя.
По делото са представени и общи условия на договора за потребителски кредит,
уреждащи отношенията между „С.К.“ АД и потребителите, като всяка една страницата е
подписана от потребителя и от поръчителя, като това обстоятелство не е оспорено от
ответника.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните по делото и кредитирано от съда в настоящия му съдебен състав като обективно
и компетентно дадено, се установява, че на 06.12.2021 год. като ищцовото дружество е
предало сумата в размер на 800 лева на кредитополучателя С.Х.И. в брой. Вещото лице е
посочило, че по кредита не са били извършвани плащания от датата на усвояване на сумата
до датата на смъртта на кредитополучателя – 08.05.2023 год. След тази дата вземането по
дълга е насочено към поръчителя и ответник в настоящото производство С. А. Е., на осн. чл.
138 от ЗЗД. Експертът е констатирал, че просрочените вноски (дължими с настъпил падеж,
съгласно погасителни план) към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
08.12.2023 год. възлизат на 800 лева – главница и 150,59 лева – договорна лихва. Вещото
лице е изчислило размера на цялото задължение по пера към датата на изготвяне на
заключението – 13.09.2024 год., а именно: 800 лева – главница и 150,59 лева – договорна
лихва, 112,20 лева – мораторна лихва върху главницата в размер на 800 лева, начислена за
периода 06.10.2022 год. до 08.12.2023 год. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК), 434 лева – съдебно деловодни разноски, сторени
в заповедното производство.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от „С.К.“ АД, представлявано по закон от С.Н.Т. – изпълнителен директор по
реда и в срока по чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след
3
издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника С. А. Е. в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 291 от 12.12.2023 год. по ч. гр. д. № 614/2023 г. на ВПРС, и след връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното
и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които
съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 1,
вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
От ответника е наведено възражение с пр. осн. чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва по
предявения положителен установителен иск да установи следните факти и обстоятелства: 1.
съществуване на твърдяното в полза на ищеца вземане по основание, размер и длъжник,
както и настъпилия падеж - наличие на валидно сключен договор за кредит между ищеца и
кредитополучателя; че ищецът се явява изправна страна по договорното правоотношение
като е предал сумата по договора на кредитополучателя; 2. наличие на действително
съглашение между ищеца и ответника, по силата на което ответникът се е задължил да
отговаря за неизпълнението на всички задължения на кредитополучателя по процесния
договор.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадане в забава на длъжника, период на забавата и размер на претендираното обезщетение
за забава.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи, че е заплатил дължимите суми
по договора за паричен заем, както и наведените от него други положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
По делото няма спор, а и от приобщената Заповед № БНБ-61374/06.07.2016 год. се
установява, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла
на чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
В настоящия случай от представените писмени доказателства се установи по безспорен
начин, че ищецът и кредитополучателят С.Х.И. са били в облигационни отношения, уредени
от сключения между тях договор за кредит, като кредиторът е предоставил на
кредитополучателя уговорената сума в размер на 800 лева в брой и същата е била реално
получена и усвоена от последния. Няма спор също така, че ответницата е поръчителствала
по формалния ред на чл. 138 от ЗЗД. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че тя,
в качеството си на поръчител или С.Х.И., в качеството си на кредитополучател са изпълнили
задължението за връщане на главницата и уговорената лихва по договора.
Отговорността на поръчителя има акцесорен характер и е в зависимост от задължението
на главния длъжник, в това число и от настъпването на неговата изискуемост, като
законодателят е предвидил в чл. 147, ал. 1 ЗЗД самостоятелно основание за прекратяване на
поръчителството. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Шестмесечният срок е преклузивен, а не давностен и за
него съдът следи служебно, независимо дали е релевирано възражение от поръчителя в тази
насока или не (в този смисъл т. 4б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС). За разлика от погасителната давност с изтичането му не се
4
погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство.
Преклузивните срокове, за разлика от давностните, се прилагат от съда служебно – арг. от
чл. 120 ЗЗД. В този смисъл е и Решение № 351 от 1995 г. по гр. д. № 2635/1994 г., V г. о. на
ВКС.
Според постановките на тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по тълк. д.
№ 5/2019 г., ОСГТК при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, както е настоящият случай, шестмесечният срок по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, без
значение, дали същата е предсрочно обявена. С оглед на горното за проверката на срока по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД от значение се явява датата на обявяване на остатъка от дълга по
процесния договор за кредит за предсрочно изискуем, а ако не е била обявена предсрочна
изискуемост - крайната дата на последната погасителна вноска.
В конкретния случай, крайният срок за погасяване на кредита е настъпил на 06.10.2022
год. (датата на последната погасителна вноска), когато е настъпила изискуемостта на
задължението в пълния му размер. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу
поръчителя е подадено от ищеца на 08.12.2023 г., тоест след изтичане на преклузивния
шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поради което отговорността на поръчителя –
ответник по делото е погасена, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен (Решение № 81 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1705/2013 г., I т. о., ТК).
С оглед неоснователността на главната претенция неоснователна се явява и акцесорната
такава с правно основание чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 112,20 лева, представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 06.10.2022 г. до 08.12.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника се следват разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са сторени в производството.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.К." АД, с ЕИК: ******** със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., пл. „О." № 13 Б, представлявано по закон от С.Н.Т. –
изпълнителен директор, представлявано по пълномощие от адв. Х. Н., Адвокатска колегия -
Р. срещу С. А. Е. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В.П. общ. В.П. обл.
Ш., ул. „Н.Р." № 15, вх. Г, ет. 1, ап. 51 обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1, вр. чл. 140, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че С. А. Е. дължи на дружеството ищец следните суми: 800,00
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 08.12.2023 г. до изплащане на вземането;
договорна лихва в размер на 150,59 лева, начислена за периода от 06.12.2021 г. до 06.10.2022
г.; мораторна лихва в размер на 112,20 лева, начислена за периода от 06.10.2022 г. до
08.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 291 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 12.12.2023 година по ч. гр. д. № 614/2023 година на Районен съд – В.П.
като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
5
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6