Р Е Ш
Е Н И
Е
№
град Добрич, 03.10.2018
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря ***,
като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 3937 по описа на ДРС за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І от
ГПК:
Образувано е по повод искова молба на ***, с която срещу
*** с ЕГН *** *** са предявени
обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователни
договори по задължителна застраховка „***” на автомобилистите, обективирани в
следните застрахователни полици:
- №**, издадена на ***г. от ищцовото дружество по отношение на л.а.
марка***, модел **, с рег.№ **;
- №***, издадена на ***г. от ищцовото дружество по отношение на л.а. марка *** и
- ***, издадена на ***г. от ищцовото дружество по отношение на
л.а. марка ***.
Посочените основания за нищожност на всеки един от
описаните договори са: липса на съгласие - иск по чл. 26, ал. 2, п*** 2-ро от ЗЗД; липса на представителна власт – иск по чл. 42 от ЗЗД; противоречие със
закона – иск по чл.26, ал.1, п***1-во от ЗЗД; заобикаляне на закона – иск по
чл.26, ал.1, п***2-ро от ЗЗД;
противоречие с добрите нрави – иск по чл.26, ал.1, п***3-то от ЗЗД;
липса на основание – иск по чл. 26, ал. 2, п*** 4-то от ЗЗД във в*** с чл. 289
от ТЗ и чл. 8, ал. 2 от ЗЗД; липса на предписана от закона форма - иск по
чл.26, ал.2, п***3-то от ЗЗД; липса на
застрахователен интерес - иск по чл.349, ал.1, ал.2 и ал.3 от КЗ; привидност на
застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено
лице) - иск по чл.26, ал.2, п***5-то от ЗЗД. В условията на евентуалност е
предявен иск за прогласяване унищожаемостта на договорите поради извършването
на измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на вреди –
иск чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
На дата *** г. е сключен първият посочен по-горе застрахователен
договор за задължителна застраховка „***“ между ответника и ищцовото
застрахователно дружество за автомобил марка***, модел **, с рег.№ **. Като обичаен водач е посочен **– ***
гражданин.
На дата *** г. е сключен вторият посочен по-горе
застрахователен договор за задължителна застраховка „***“ между ответника и
ищцовото застрахователно дружество за автомобил марка ***. Като обичаен водач е
посочен *** – *** гражданин.
На дата ***г. е сключен третият посочен по-горе застрахователен
договор за задължителна застраховка „***“ между ответника и ищцовото
застрахователно дружество за автомобил марка ***. Като обичаен водач е посочен ***–
*** гражданин. Веднага след сключване на
договорите автомобилите напускат територията на Р *** и са във фактическа власт
на трети лица – ***. граждани. Няма данни ответникът да е бил собственик на който
и да е от автомобилите и същите да са били в негова фактическа власт. В
електронния регистър при ищеца ответникът фигурира като застрахован на много
автомобили, поради което ищецът твърди, че той е извършвал забранена от закона
дейност по изнасяне от *** в *** на застраховани автомобили с цел избягване на
високи премии и такси чрез поредица от привидни и прикрити сделки.
Като обстоятелства, обуславящи правния интерес от предявяване
на установителните искове, са въведени следните доводи: при настъпване на
застрахователно събитие във връзка с процесния застрахователен договор може да
се породи основание за ангажиране отговорността на ищеца в качеството му на
застраховател.
По исковете за нищожност поради липса на съгласие твърдението
е, че договорите не са подписани от застрахования – ответника.
По исковете за нищожност поради липса на представителна власт
твърдението е, че договорите са сключени от името на ответника от лица без
представителна власт.
По исковете за нищожност поради противоречие със закона
твърдението е, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелства, свързани
с действителния собственик и ползвател на автомобилите, които имат съществено
значение при вземането на решение за встъпване в облигационно отношение и при
преценката за реалния размер на застрахователния риск, съставлява нарушение на
закона, водещо до нищожност на всеки един от договорите.
По исковете за нищожност поради заобикаляне на закона
твърдението е, че ответникът е придобил привидно собствеността върху МПС с цел
да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица – *** граждани, като
спомогне избягването на данъчно облагане в *** и така способства за ощетяване
на българския застраховател – чрез привидно правомерни средства преследва една
забранена цел. Ответникът привидно е придобил собствеността върху автомобилите,
за да ги регистрира на свое име и след като сключи договори за застраховка, да
ги прехвърли с договор или да ги предаде фактически с пълномощно на ***те
гражданин. Последните (скрити собственици) управлявали автомобилите в ***.
По исковете за нищожност поради противоречие с добрите нрави
твърдението е, че противоречат на добрите нрави в търговския оборот действията
на ответника, насочени към извличане на облаги за себе си и за трети лица чрез
спестяване на значително по-високите данъци и такси, дължими в ***, както и към
нанасяне на вреди на застрахователните дружества.
По исковете за нищожност поради липса на основание твърдението
е, че типичната и непосредствена цел в конкретния случай не е сключване на
договор с цел застрахователна закрила (каузата на договора за застраховка), тъй
като още при сключването на договорите е ясно, че такава нужда няма – друг е
действителният собственик, респективно ползвател.
По исковете за нищожност поради липса на предписаната от закона
форма твърдението е, че договорът за застраховка е строго формален и липсата на
предвидените в закона реквизити (чл. 345 от КЗ) обуславят неговата нищожност.
По исковете за нищожност поради липса на застрахователен
интерес твърдението е, че интересът на ответника в случая е бил да подготви
чрез сключването на всяка една от процесните полици прехвърлянето на
автомобилите, както и да създаде възможност за себе си и за трети лица да
извлекат облага от застрахованото имущество, на което е фиктивен собственик.
Отрича се принадлежността на правото на собственост върху МПС в лицето на
ответника, който е само привиден собственик с цел регистрация като условие за
възникване на застрахователен интерес.
По исковете за нищожност поради привидност на застрахователните
договори при условията на персонална симулация (подставено лице) твърдението е,
че ответникът е подствено лице – привидно застрахован, чиято цел е набавянето
на облаги за себе си и за трети лица.
По исковете за унищожаемост поради измама твърдението е за
извършването от ответника на измамливи действия с цел извличането на облаги и
причиняването на вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, ответникът чрез
упълномощения адвокат*** , е депозирал писмен отгово*** Развива съображения за
недопустимост на производството поради липса на пасивна процесуална легитимация
/първоначално исковата молба била предявена срещу ***/, както и поради липса на
правен интерес за ищеца. В условията на евентуалност развива съображения за
неоснователност на исковете. Няма искане за присъждане на разноски.
Добричкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На дата *** г. е сключен първият посочен по-горе
застрахователен договор за задължителна застраховка „***“ между ответника и
ищцовото застрахователно дружество за автомобил марка***, модел **, с рег.№ **. Като обичаен водач е посочен **– ***
гражданин.
На дата *** г. е сключен вторият посочен по-горе
застрахователен договор за задължителна застраховка „***“ между ответника и
ищцовото застрахователно дружество за автомобил марка ***. Като обичаен водач е
посочен *** – *** гражданин.
На дата ***г. е сключен третият посочен по-горе застрахователен
договор за задължителна застраховка „***“ между ответника и ищцовото
застрахователно дружество за автомобил марка ***. Като обичаен водач е посочен ***–
*** гражданин.
Във всяка полица се съдържа
детайла информация относна персоналния номер, адреса и телефона на лицата,
вписани като обичайни водачи.
По всеки договор върху обичайно дължимата
застрахователна премия е начислено значително завишение - между 66,18 % и 300 %.
Не е спорно, че всяка от полиците е подписана само от представител на
застрахователя.
Заплащане на застрахователни премии по всеки от процесните
договори не е спорно по делото.
От справка в интернет
страницата на *** се установява, че всяка от процесните полици е заявена и
регистрирана в ***.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са
процесуално допустими, с изключение на тези за нищожност поради липса на
представителна власт за застрахованото лице. Съгласно Тълкувателно решение №5
от 12.12.2016г. на ВКС по т. д. № 5/2014г., ОСГТК, висящата недействителност
при договор, сключен от лице без представителна власт е установена в защита на
мнимо представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по
договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност. В
мотивите към посоченото тълкувателно решение е възприета тезата, че ако
недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26, ал.
2, п*** 2 от ЗЗД и на нея може да се
позове не само мнимо представляваният, а и всяко друго лице, това значително би
застрашило сигурността на гражданския оборот.
С оглед гореизложеното съдът не дължи произнасяне по исковете
за нищожност поради липса на представителна власт за застрахованото лице.
Производството по тях следва да бъде прекратено като недопустимо.
Налице е правен интерес у ищеца за завеждане на останалите
предявени установителни искове. Срокът на договорите е изтекъл преди подаване
на исковата молба. Това обаче не освобождава застрахователя от отговорността да
обезщети настъпили в рамките на срока на
договора щети от застрахователно събитие, до изтичане на петгодишния давностен
срок по чл.110 от ЗЗД. В този смисъл правният интерес е налице, макар срокът на
застрахователния договор да е изтекъл.
Действително първоначално исковата молба е предявена срещу ***,
но с последваща молба ищецът е уточнил фамилното име на ответника, а именно ***.
Ищецът е посочил единният граждански номер на ответника, който е основен
индивидуализиращ белег на всяко физическо лице. Поради изложеното възражението
на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация се явява неоснователно.
Евентуално съединените искове ще бъдат
разгледани от съда в последователността, която следва от самия закон съобразно тежестта на
заявения порок (първо основанията за нищожност в
поредността по чл. 26 от ЗЗД, след това особеното основание за нищожност по чл.
349, ал.2 от КЗ и накрая основанието за унищожаемост по чл. 29, ал.1 от ЗЗД - така Решение
№97/08.02.2013 г. по д. №196/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о).
Един от процесните договори е сключен преди влизането в сила на
действащия към момента КЗ, Обн., ДВ, б*** 102 от 29.12.2015г., в сила от
01.01.2016г. По правилото на па*** 22 от ПЗР на Кодекса за застраховането,
Обн., ДВ, б*** 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г., като за него се
прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, доколкото страните
не са договорили друго след влизането в сила на този кодекс (твърдения за това
не са наведени). По отношение на договорите от ***г. и ***г. приложение намират разпоредбите на действащия
КЗ.
Уредбата на задължителната застраховка „***“ на автомобилистите
се съдържа в глава двадесет и четвърта (чл. 257- чл. 275) на КЗ (отм.).
Приложение по отношение на задължителната застраховка „*** на автомобилистите
намират правилата на глава осемнадесета „Обща част“ от част четвърта „Застрахователен
договор“ (чл. 183 – 199), глава двадесета „Застраховане на гражданската
отговорност“ (чл. 223 – чл. 229) и на глава двадесет и трета „Общи положения“
от част пета „Задължително застраховане“ (чл. 249 – 256) КЗ (отм. ). Действащата
към момента уредба на договора е уредена в глава 47 от Кодекса за застраховането,
Обн., ДВ, б*** 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. В случая приложение
намират Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по
застраховки „*** на автомобилистите” и „Злополука на пътниците в средствата за
обществен превоз” и ДИРЕКТИВА
2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година
относно застраховката „***“ при използването на моторни превозни средства и за
контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Сключването на
застраховка „***” на автомобилистите е задължително. Договорът за застраховка „***”
на автомобилистите може да се сключи както от собственика на автомобила, така и
от всяко трето лице, различно от собственика. По задължителната застраховка „***”
на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от собственика за
управлението или ползването на моторното превозно средство. Застрахователният
договор за задължителна застраховка „***” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава
членка на Европейския съюз, или друга държава – членка поп смисъла на КЗ. Управлението
на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във
всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително
изменение на риска по смисъла.Територия, на която обичайно се намира моторното
превозно средство, не се свързва с риска от застрахователно събитие.
Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало
въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите,
застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали
размера на застрахователното обезщетение.
В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят
писмено е поставил въпрос, той има право да иска разликата между договорената
премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното
обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния
договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава.
Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за това си право
преди сключване на застраховката.
В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно
превозно средство договорът за задължителна застраховка „***” на автомобилистите
не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за
задължителна застраховка „***” на автомобилистите при промяна на собствеността
на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това
обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право
да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.
I. По исковете с правно основание чл. 26,
ал.1, п***1 от ЗЗД – нищожност поради противоречие със закона. Исковете са неоснователни.
Противоречието със
закона се извежда от твърдяното неуведомяване на застрахователя за обстоятелствата,
свързани с действителния собственик и ползвател на автомобилите и конкретно за това, че застрахованите автомобили ще се управляват
в *** от *** граждани,
които обстоятелства, според ищеца, биха имали съществено значение при вземането
на решение за сключване на застрахователния договор и преценката на
застрахователния риск. Изложените доводи са изцяло неоснователни.
От самото
съдържание на всяка
от процесните полици е видно, че застрахователят е бил в известност за това, че автомобилите ще се управляват обичайно не от собственика им, в лицето на ответника, а
от трето лица – *** граждани
с посочен персонален номер, пълен адрес и телефон в ***. Разпоредбите
на чл.258 от КЗ (отм.) и на чл. 480, ал.7 от КЗ
изрично предвиждат, че управлението на моторното превозно средство в рамките на
територията на друга държава-членка в рамките на срока на договора не
представлява значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното (че
управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до
увеличаване на застрахователния риск) и да е оказало въздействие за настъпване
на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл. 485, ал.2
от КЗ (чл. 268 от КЗ
(отм.)) застрахователят няма право да откаже плащане
на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.
Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един
валиден застрахователен догово*** По тази причина следва да се приеме, че
неуведомяването на застрахователя за обстоятелствата,
че автомобилите ще се управляват в ***
принципно не съставлява основание за нищожност на
застрахователните договори на посоченото основание. В разглежданата хипотеза застрахователят, и
то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би
имал единствено правото да иска разликата между договорената премия и премията,
която съответства на реално поетия по – голям риск при отчитане на необявеното
обстоятелство.
По въпроса е налице
и практика на Съда на Европейския съюз - решение от 20 юли 2017г. по дело C-287/16. С цитираното
решение са дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят
да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание
премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от
страна на застрахования, като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото
лице. В § § 27 - 28 от мотивите към решението СЕС изрично сочи следното: „...обстоятелството,
че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани
неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се
позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я
противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето
произтичащо от член 3, параграф 1 от Първата директива задължение да го
обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство
произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият
не управлява обичайно моторното превозно средство”. Директивата не
допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на
застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на
застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от
друго лице, различно от това, сключило полицата.
По задължителната
застраховка „***” на автомобилистите застрахователят не може да
прави и възражения,
че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за
определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било
обявено, застрахователят не би сключил договора.
II. По исковете с правно основание чл. 26, ал.1, п***2 от ЗЗД –
нищожност поради заобикаляне на закона. Исковете са неоснователни.
Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че
посредством регистрирането на автомобилите в страната и предаването им на трети
лица – *** граждани, които ги управляват в ***, се увреждали както българските,
така и ***те фискални интереси. Нарушенията в дейността по придобиването на
автомобилите не се отразява на действителността на договора за застраховка,
който в случая е и задължителен по закон. Ищецът няма на разположение подобен
иск за защита на публични, фискални
интереси. Заплащането на данък и премия в по-нисък размер от тези, които биха
били платени в *** (за които твърдения ищецът не ангажира доказателства), също
не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради
заобикаляне на закона. Както беше посочено, управлението на автомобила в тази
страна или в която и да е друга държава-членка не съставлява обстоятелство,
което води до съществено изменение на риска. КЗ забранява на застрахователите
да изискват под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на
премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите
извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито национални
бюра са членове на системата „Зелена карта”. От друга страна следва да се има
предвид, че застраховката има действие спрямо превозното средство, с което биха
били нанесени евентуални щети на трето лице, а не спрямо конкретното лице,
което е сключило застрахователния догово***
III. По исковете с
правно основание чл. 26, ал.1, п***3 от ЗЗД – нищожност поради противоречие с
добрите нрави. Исковете са неоснователни.
Ищецът твърди, че договорите са нищожни на посоченото
основание, тъй като мотивът, поради който са били сключени е свързан с
извличане на облаги от ответника и от третите лица – *** граждани, на които
автомобилите фактически са били предадени за управление в чужбина. По делото не
се събраха каквито и да е доказателства в подкрепа на тези твърдения на ищеца. Както
беше посочено по-горе, договорът за застраховка „***” на автомобилистите се
сключва задължително по силата на закона и поради това сключването му по начало
не може да нарушава закона. Поведението на ответника по никакъв начин не
накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание
за нищожност на договора.
IV. По исковете с правно
основание чл. 26, ал.2, п***2 от ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие. Исковете
са неоснователни.
Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни на посоченото
основание, тъй като не са сключени от собственика на застрахованите автомобили
и съответно не са подписани от него. Договорът за застраховка „***” на
автомобилистите може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от
всяко трето лице, различно от собственика. По задължителната застраховка „***”
на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.
V. По исковете с правно
основание чл. 26, ал.2, п***3 от ЗЗД – нищожност поради липса на форма.
Исковете са неоснователни.
Застрахователният договор се сключва в писмена форма, която
форма е установена за неговата валидност. Договорът за застраховка е абсолютна
търговска сделка и за него намират приложение общите правила на ЗЗД. Установи
се, че процесните полици са подписани единствено от представител на застрахователя.
Следва да се има предвид, че неспазването на законоустановената
форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност
и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където
нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг.
на чл.293, ал.3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази
законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за
действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД (чл.27
и сл.), т.е. нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в
търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ. Следователно застрахователят не може да се позовава на недействителност на
договора, ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорил незабавно действителността
на изявлението на другата страна – такива действия са приемането на плащането
на първата вноска от премията от сключилия договора *** гражданин, заявяване и
регистриране на полицата в Информационния център към ***, завеждането на щета,
във връзка с покрития от процесната застраховка риск – ПТП (в този смисъл е и
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 71 от 22.06.2009г. на
ВКС по т. д. № 11/2009г., I т. о., ТК, Решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС по
т. д. № 95/2011г., II т. о., ТК и Решение № 115 от 23.07.2013г. на ВКС по т. д.
№ 348/2012г., I т. о., ТК, Определение № 503 от 05.08.2014г. на ВКС по т. д. № 4438/2013г. ., II т. о., Решение № 25
от 24.07.2017г. на ВКС по т. д. № 3135/2015 г. на II т.о.)
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че изискването за
форма на застрахователните договори в случая е преодоляно и ищецът не може да
се позовава на нищожността на същите. След като застрахователят е обявил в
Информационния център една застраховка като действаща за определен период от
време, той не може да противопостави на третите увредени лица твърдение за
обратното, без да е изпратил уведомление до центъра за коригиране на периода на
действието на застрахователния догово***
VI. По исковете с правно
основание чл. 26, ал.2, п***4 от ЗЗД – нищожност поради липса на основание.
Исковете са неоснователни.
Разглеждайки понятието “основание” на
сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и
абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна
цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел за
застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се
управляват автомобилите законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на
застрахователните премии.
Както многократно беше отбелязано, договорът за
застраховка „***” на автомобилистите може да се сключи както от собственика на
автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика, без да е
необходимо изрично упълномощаване. Всяко лице, което в качеството си на потенциален
водач на моторното превозно средство,
което е регистрирано в Република *** и което не е спряно от движение, би
могло да бъде застрахован по задължителна застраховка „***” на
автомобилистите.
VII. По исковете с правно
основание чл. 349, ал.2 от КЗ – нищожност поради липса на застрахователен
интерес.
Исковете са неоснователни.
Поставя се въпросът кога е налице
застрахователен интерес при задължителната по закон застраховка „***” на
автомобилистите. Застрахователен
интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно
застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от обстоятелството,
че застраховката „***” на автомобилистите е задължителна и че може да бъде
сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащият нито да е
собственик, нито да е водач на автомобила.
Общественият интерес при задължителната застраховка „***” е свързан с
необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите,
причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите,
които произтичат от превозното средство като вещ. Възприемането на становище, че застрахователен интерес има само действителният собственик на застрахования
автомобил, не само е в разрез с разпоредбите на застрахователното право, но би накърнило
неправомерно правото на обезщетение на пострадалите от ПТП. Застраховката „***”
е задължителна, защото има голяма обществена значимост, тъй като защитава
интересите на невиновни лица, пострадали при катастрофа.
VIII. По исковете с
правно основание чл. 26, ал.2, п***5 от ЗЗД – нищожност на договорите поради
привидност като слючени при условията на персонална симулация. Исковете са неоснователни.
Персонална симулация има, когато като страна по сделката е
посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Във
всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на
истинската страна по сделката, за което е необходимо и съдействието на явната
страна по сделката, т.е. на самия ищец. Процесните случаи обаче не са такива.
При тях едни неустановени лица са сключили договори от името на ответника и са
заплатили застрахователните премии – обстоятелства, които бяха обсъдени по-горе
и които не водят до нищожност.
Застраховката „***” на автомобилистите има спецификата, че
права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила,
които го ползват, както и за третите лица, увредени при ползването на
автомобила.
IX. По исковете с правно
основание чл. 29, ал.1 от ЗЗД – за унищожаване на застрахователните договори
поради измама чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение. Исковете са
неоснователни.
Сочи се, че измамните действия на ответника се изразявали в
укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на
застрахователните договори и конкретно на обстоятелствата, че автомобилите ще
се ползват от лица, различни от ответника и то в чужбина, където според ищеца
„размерът на щетите е значително по-висок”.
Изложените доводи се опровергават изцяло от доказателствата по
делото. Както вече беше посочено, в оспорените полици е посочено, че автомобилите
ще се управляват обичайно от *** граждани с местожителство в ***, като по всяка
е начислено и значително завишение върху премията, в резултат на което тя
надвишава неколкократно обичайно дължимата. Управлението на МПС в друга страна-членка не
се счита за съществено изменение на риска, респ. това основание не може да
послужи като основание за унищожаване на процесните договори. Изцяло
несъстоятелни са и твърденията на ищеца, че в *** размерът на щетите при ПТП
многократно надвишава този в ***. Въпросът за обезщетението при застрахователно
събитие подлежи на самостоятелна преценка във всеки конкретен случай.
По делото са наведени много доводи във връзка с
противоправността на дейността на ответника по регистрация на автомобили на
негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Извън предмета на
настоящото дело е законността на този тип дейност. Договорът за застраховка „***“
на автомобилистите е валиден и задължителен по закон. Застрахователят е бил
уведомен с всяка от застрахователните полици, че автомобилите ще бъдат
управлявани от лица, които са с адрес извън *** и ползват чуждестранен мобилен
телефон. Прогласяването на нищожността на полиците би прехвърлило отговорността
на ***, като така се нарушава основен принцип в правото - Nemo ex suo delicto
meliorem suam conditionem facere potest (Никой не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение). Съгласно чл. 3 от ГПК участващите в съдебните
производства лица и техни представители под страх от отговорност за вреди са
длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави. Съдът е длъжен да следи за добросъвестното упражняване
на процесуланите права от страните. Злоупотребата с право е противоправна, тя
налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права
и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в
противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Превратното
упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и
правните последици са отказ от защитата им. Общественият интерес при
задължителната застраховка „***” е свързан с необходимостта да се гарантира
защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното
превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното
средство като вещ.
По изложените
съображения всички предявени искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, срещу *** с ЕГН *** *** обективно
съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователни договори по
задължителна застраховка „***” на автомобилистите, обективирани в следните
застрахователни полици: 1)
№**, издадена на ***г. от ищцовото дружество по отношение на л.а. марка***,
модел **, с рег.№ **; 2) №***, издадена
на ***г. от ищцовото дружество по отношение на л.а. марка *** и 3)***, издадена
на ***г. от ищцовото дружество по отношение на л.а. марка ***, поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие, липса на форма, липса
на основание, липса на застрахователен интерес, привидност на застрахователния
договор поради персонална симулация.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, срещу ***
с ЕГН *** *** искове за унищожаване на застрахователни договори по задължителна
застраховка „***” на автомобилистите, обективирани в следните застрахователни
полици: 1) №**, издадена на ***г. от ищцовото дружество по отношение на л.а.
марка***, модел **, с рег.№ **; 2) №***,
издадена на ***г. от ищцовото дружество по отношение на л.а. марка *** и 3)***,
издадена на ***г. от ищцовото дружество по отношение на л.а. марка ***, поради
това, че са сключени чрез измама.
ПРЕКРАТЯВА производството по
предявените от ***, срещу *** с ЕГН *** *** искове за установяване нищожност на
застрахователни договори по задължителна застраховка „***” на автомобилистите,
обективирани в следните застрахователни полици: 1) №**, издадена на ***г. от
ищцовото дружество по отношение на л.а. марка***, модел **, с рег.№ **; 2) №***, издадена на ***г. от
ищцовото дружество по отношение на л.а. марка *** и 3)***, издадена на ***г. от
ищцовото дружество по отношение на л.а. марка ***, поради липса на представителна власт за
застрахованото лице, като недопустимо. В тази част РЕШЕНИЕТО има характер на определение и
подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Добричкия окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
На
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :