№ 405
гр. Горна Оряховица, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100701 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по иск на ЗЛ. Н. АЛ. срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД за заплащане (връщане) на сумата от 57,00 лв., платена от него без
основание по фактура № ТП **********/04.10.2016 г., фактура № ТП
**********/12.03.2018 г. и фактура № ТП **********/02.08.2018 г., като начислена за
възстановяване преноса на електрическа енергия на обекта му. Ищецът твърди, че е
потребител на електрическа енергия за битови нужди и заплатил на ответника „Енерго-
Про Продажби“ АД общо 57,00 лв. по посочените фактури, всяка на стойност 19 лв.,
начислени за възстановяване на захранването в обекта му. Поддържа се, че сумата от
общо 57,00 лв. е платена недължимо, защото Общите условия на ответника не
предвиждат заплащане на такса за това, клаузата на Общите условия, на която
ответникът се позовава е неравноправна в хипотезата на чл.143, т.2 ЗЗП и не е
извършен реален разход, който да бъде възстановен. Претендира заплащане на
сторените разноски. В писмена защита, подадена без да е направено искане по 149,
ал.3 ГПК признава плащане на исковата сума след завеждане на делото, но счита, че
повод за завеждането му са само действията на ответника, както и че не му дължи
покана, защото изискуемостта на процесното вземане настъпва с имущественото
разместване.
1
Ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД признава, че ЗЛ. Н. АЛ. е потребител
на електрическа енергия в обект на адрес гр.Г*******************, за което е
разкрита партида с клиентски номер 150007**** и абонатен номер 050090****.
Посочва, че снабдяването с електрическа енергия в обекта е било прекъсвано поради
неплащане в срок на потребената електрическа енергия по фактури от 18.08.2016 г.,
19.01.2018 г. и 20.06.2018 г. Признава, че е начислил за всеки от посочените случаи
такса в размер на 19 лв. за възстановяване на захранването и тези такси са били
заплащани от ищеца, заедно със сумата по просрочената фактура, след което
захранването било възстановявано. Твърди, че е върнал на ищеца исковата сума от
57,00 лв., получена от него без основание, след като е бил поканен от ищеца с
получаване на исковата молба. Моли за постановяване на решение, с което иска да
бъде отхвърлен с присъждане на направените разноски в хипотезата на чл.78, ал.2
ГПК.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
връщане на даденото без основание. Искът се основава на твърдения за разместване на
имуществено благо (получаване на сумата от 57,00 лв.) въз основа на нищожна
договорна клауза на договора между страните. Страните не спорят по нито един от
тези факти, а признанието на ответника за осъществяване на материалните
предпоставки за възникване на претендираното вземане, преценено по реда на чл.175
ГПК, се явява подкрепено от приетите писмени доказателства. Съгласно фактура № ТП
**********/04.10.2016 г., фактура № ТП **********/12.03.2018 г. и фактура № ТП
**********/02.08.2018 г. ответникът начислил, а видно от извлечение за фактури и
плащания, обективиращо извънсъдебно признание на ответника за неизгоден нему
факт, ищецът му заплатил сумата от общо 57,00 лв. (плащания по всяка фактура
съответно на 13.10.2016 г, 15.03.2018 г. и 03.08.2018 г., всяко за 19 лв.). За ищеца е
възникнало претендираното вземане да получи от ответника връщане на платената от
сума, доколкото ответникът не въвежда основание за получаване на сумата, а тъкмо
обратното – признава, че я е получил без да му се дължи. При това положение
доводите на ищеца за липса на реално извършени разходи по възстановяване на
захранването и за недействителност на клаузата от общите условия, не подлежат на
обсъждане.
Преводно нареждане за кредитен превод № 737В1О02113300FJ/13.05.2021 г. на
„Уникредит Булбанк“ АД установява, че ответникът заплатил исковата сума от 57,00
лв. и съответна лихва с основание „доброволно плащане по гр.д. № 701/2021 г.“. Като
2
факт, настъпил след предявяване на иска, погасяването на процесното вземане чрез
плащане следва да бъде взето предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК и то предпоставя
отхвърляне на иска като неоснователен.
По присъждане на направените разноски:
По общо правило отговорността за разноски възниква от неоснователното
причиняване на правния спор от една от страните, поради което зависи от изхода на
делото. Ищецът има право на разноски при уважаване на иска (чл.78, ал.1 ГПК), а
ответникът – при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото (чл.78, ал.3 и ал.4
ГПК). Чл.78, ал.2 ГПК урежда изключение от правилото на чл.78, ал.1 ГПК –
разноските се понасят от ищеца дори и ако искът му е уважен, когато ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент
от противното от това правило, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
поради негови действия в хода на делото (напр. погасяване на задълженията), искът
бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, разноските следва да
се присъдят в полза на ищеца. В настоящия случай, макар и да е налице плащане в хода
на производството, няма основание за приложение на посочената норма. В
изложението на мотивите за този извод по-долу ще бъдат разгледани и доводите в
писмената защита на ищеца. Независимо, че тя е представена без нарочно искане,
както предвижда чл.149, ал.3 ГПК, аргументите на ищеца са по приложението на
правото и като такива не се преклудират.
Вземането за връщане на даденото без основание възниква от имущественото
разместване (т.7 на Постановление № 1/1979 г. на Пленум на ВС). От този момент то е
изпълняемо (т.е. длъжникът може да изпълни) и изискуемо (т.е.кредиторът може да
иска изпълнение). Тъй като задължението е безсрочно, за бъде поставен длъжникът в
забава, е необходимо отправяне на покана от кредитора (Тълкувателно решение №
5/21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Не изискуемостта на
вземането, а забавата на длъжника, е основание за възникване на неблагоприятни
последици от неизпълнението и те не се изчерпват само с дължимост на мораторно
обезщетение. Последица от тази категория е и понасянето на отговорността за съдебни
разноски, направени от кредитора за водене на дело срещу длъжника за изпълнение на
виновно (неоснователно) неизпълненото задължение.
Обратното – понеже санкциите за неизпълнение са функция от забавата, преди
поканата не може обосновано да се твърди, че делото се води по причини, за които
отговаря длъжникът. При липса на твърдения за по-рано отправена покана, такава се
явява исковата молба. Няма пречка за поставяне на длъжника в забава по този начин,
но преди да бъде поканен, той не може да даде повод за завеждане на делото.
Развитите в писменото становище съображения за обратното не могат да се споделят,
3
защото те приравняват причиняването на спора с основанието за възникване на
вземането (в същия смисъл напр. Определение № 646/07.11.2017 г. по ч.т. д. №
2565/2017 г. на II Т.О на ВКС и цитираната в него съдебна практика).
Ответникът признава всички факти, от които вземането произтича и не е дал
повод за завеждане на делото, защото той е изпълнил непосредствено след поканата на
ищеца. Предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК са налице и разноските следва да бъдат
възложени за плащане от ищеца, който неоснователно причинил воденето на съдебен
спор. От страна на ответника са претендирани и са представени доказателства да са
платени 360 лв. – адвокатски хонорар с ДДС, които му се следват от ищеца.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗЛ. Н. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Г******************* срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258,
„Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет
П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д. за заплащане на сумата от 57,00 лв. /петдесет и седем лева/,
платена без основание на 13.10.2016 г, 15.03.2018 г. и 03.08.2018 г. по фактура № ТП
**********/04.10.2016 г., фактура № ТП **********/12.03.2018 г. и фактура № ТП
**********/02.08.2018 г., начислена за възстановяване преноса на електрическа
енергия до обект с клиентски номер 150007**** и абонатен номер 050090****, на
адрес: гр.Г*******************.
ОСЪЖДА ЗЛ. Н. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Г******************* да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“
№ 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д. сумата от 360,00 лв. /триста и шестдесет
лева/, представляваща направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение
в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5