Производството е по чл.213, б.”а” от ГПК. Постъпила е частна жалба от Фина Раева Орешкова и Асен Раев Орешков, и двамата от гр.Кърджали, против протоколно определение от 07.02.2006 г. по гр.д.№ 641/2005 г. на Кърджалийския районен съд, с което е: 1. прекратено производството по делото в частта относно предявения иск с правно основание чл.23 от СК във връзка с чл.97, ал.1 от ГПК по отношение на Асен Раев Орешков и 2. прекратено производството по делото в останалата част по отношение на предявените, от Асен Раев Орешков и Фина Раева Орешкова срещу Красимир Асенов Моллов при условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК за обявяване нищожност на договор за ипотека, сключен между Асен Раев Орешков и Красимир Асенов Моллов, с нотариален акт № 59/2000 г. и е изпратено делото по подсъдност на Кърджалийския окръжен съд. Считат, че атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения, че е налице правен интерес от установяване на нищожността на нотариалния акт за ипотека и от предявяване на установителен иск по чл.97 от ГПК във връзка с чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.23 от СК и от ищеца Асен Орешков. Правният интерес бил обусловен от това, че е накърнено семейното жилище, за извършването на разпоредителни сделки с което били предвидени особени правила, които били нарушени, като по този начин ищецът Асен Орешков защитавал свои имуществени права и такива на семейството си. Неправилно било също схващането на съда, че били предявени няколко иска за нищожност на договора за ипотека. Твърди се, че е предявен един такъв иск, като били посочени различни основания, всяко от които правило договора нищожен по чл.26 от ЗЗД. Дори и да са били налице няколко иска за нищожност, разпоредбата на чл.55, ал.3 от ГПК не водела до промяна на подсъдността, а служила само за определяне на държавната такса. Считат, че за да е подсъдно делото на Окръжен съд – Кърджали е необходимо някой от обективно съединените искове да е с цена над 10 000 лева, а такъв не бил налице. Освен това в случая освен обективно било налице и субективно съединяване на искове, при което чл.55, ал.3 от ГПК не намирал приложение. Молят съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на решение по съществото на делото. Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното: Пред първата инстанция е бил предявен иск от Фина Раева Орешкова и Асен Раев Орешков против Красимир Асенов Моллов за обявяване нищожност на договора за ипотека от 28.03.2000 г., сключен между Асен Раев Орешков и Красимир Асенов Моллов с нотариален акт № 59/2000 г., с правно основание чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.23 от СК, поради липса на съгласие от съпругата – несобственик Фина Раева Орешкова, като се е твърдяло, че договорът касае семейно жилище. С атакуваното определение, първоинстанционния съд е прекратил производството по делото относно предявения иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.23 от СК във връзка с чл.97, ал.1 от ГПК по отношение на Асен Раев Орешков, като е приел, че така предявения иск е недопустим по отношение на последния в качеството му на ищец, тъй като правен интерес от обявяване недействителността на атакуваната сделка има само съпругът – несобственик на жилището, който твърди, че не е дал съгласие за разпореждане с имота. Този извод на съда е правилен. Не е било спорно по делото, че недвижимият имот, предмет на атакувания договор за ипотека, сключен между Асен Раев Орешков и Красимир Асенов Моллов, е бил лична собственост на Асен Раев Орешков, като се твърди, че същия е представлявал семейно жилище и е нищожен поради липса на дадено съгласие от съпругата – несобственик Фина Раева Орешкова. Във връзка с горното следва да се отбележи, че при извършване на разпоредителна сделка /доколкото се твърди, че е налице такава/ със семейно жилище, собственост на единия съпруг и само от него, правен интерес от обявяване недействителността на сделката поради липса на съгласието на другия съпруг – несобственик, има само този съпруг – несобственик на жилището. Спрямо него сключената сделка няма никакви правни последици. Разпореждането обаче с жилищния имот поражда целените правни последици по отношение на другата страна, в това число и на съпруга – собственик, и тя не може да проведе успешно иск за обявяване нейната недействителност поради липса на правен интерес. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 230 от 30.03.1995 г. по гр.д.№ 1378/94 г., ІV г.о. на ВС. Ето защо като е приел, че по отношение на Асен Раев Орешков липсва правен интерес от предявяване на иска за нищожност с правно основание чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.23 от СК и е прекратил производството по отношение на същия, районния съд е постановил правилно определение, поради което частната жалба е неоснователна в тази си част и като такава следва да бъде оставена без уважение. Що се касае до атакуваното определение в останалата му част, с която производството по делото по отношение на предявените от Асен Раев Орешков и Фина Раева Орешкова срещу Красимир Асенов Моллов, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК за обявяване нищожност на договор за ипотека, сключен между Асен Раев Орешков и Красимир Асенов Моллов, с нотариален акт № 59/2000 г. е прекратено и е изпратено делото по подсъдност на Кърджалийския окръжен съд, настоящият състав съобрази следното: Видно от изложените в протоколното определение от 07.02.2006 г. мотиви, за да прекрати производството по делото и да го изпрати по подсъдност на окръжния съд, първоинстанционния съд е приел, че в случая са били предявени при условията на обективно кумулативно съединяване няколко установителни иска за нищожност – на основание, че ипотеката не е учредена от собственика на имота, че договора няма предмет, че нотариалния акт е нищожен поради нарушение на чл.182 от ДПК, на основание противоречие на нотариалното действие със закона и добрите нрави и на основание липса на предписана от закона форма на сключения договор за ипотека. В тази връзка е приел, че цената на така предявените обективно съединени искове, определена съгласно чл.55, ал.3 от ГПК, възлиза на 19 466 лева, поради което на основание чл.80, ал.1, б.”б” от ГПК делото в тази му част е подсъдно на Кърджалийския окръжен съд. В случая от обстоятелствената част на исковата молба е видно, че са били предявени при условията на обективно съединяване няколко иска, един от които – инцидентен иск за прогласяване на нищожност на нотариалното действие - нотариалният акт за договорна ипотека, с правно основание чл.472 от ГПК във връзка с чл.470 от ГПК. Фактът, че е предявен такъв иск, наред с останалите такива се установява, както от заявения петитум, така и от обстоятелствената част на исковата молба, в която се релевират нарушение на чл.472 във връзка с чл.470 от ГПК и наред с останалите доводи за нищожност, се прави довод за нищожност на договора за ипотека на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса на предвидената в закона форма за действителност на сделката. В случая предмет на инцидентния иск е правоотношение, което е обуславящо - преюдициално спрямо спорното право и по него съдът трябва да се произнесе с решението. При това положение, доколкото се касае до обективно съединяване на искове и с оглед разпоредбата на чл.55, ал.3 от ГПК, правилно първоинстанционния съд е приел, че в тази си част делото е подсъдно на окръжен съд. Това е така, тъй като цената на иска, представляваща сбора на отделните искове, всеки от които с цена, определена от стойността на договора, на основание чл.55, ал.1, б.”г” от ГПК, е над 10 000 лева. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 482 от 03.12.1992 г. по гр.д.№ 1062/92 г. на ІІ г.о. на ВС, решение № 1135 от 14.04.1982 г. по гр.д.№ 557/82 г. І г.о. на ВС. Ето защо определението на районния съд в тази му част е правилно, поради което частната жалба е неоснователна в тази си част и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл.217 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Фина Раева Орешкова, с ЕГН ********** и Асен Раев Орешков, с ЕГН **********, и двамата от гр.Кърджали, ул.”Синчец” 10 против протоколно определение от 07.02.2006 г., постановено по гр.д. № 641/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото относно предявения иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.23 от СК във връзка с чл.97, ал.1 от ГПК по отношение на Асен Раев Орешков като ищец, както и В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото в останалата част по отношение на предявените от Асен Раев Орешков и Фина Раева Орешкова срещу Красимир Асенов Моллов, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК за обявяване нищожност на договор за ипотека, сключен между Асен Раев Орешков и Красимир Асенов Моллов, с нотариален акт № 59/2000 г. и е изпратено делото по подсъдност на Кърджалийския окръжен съд. Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
О.М. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ по Определение №69 от 13.03.2006г, постановено по ВЧГр.Дело № 76 по описа за 2006г. на Окръжен съд – гр.Кърджали на член – съдия ВАСИЛ ПАНАЙОТОВ
Споделям изцяло становището на мнозинството при оценяване на казуса относно изложените фактическите констатации и произтичащите от това правни изводи по т.1 - прекратеното производство по делото на първоинстанционния съд в частта, относно предявения иск с правно основание чл.23 от СК във връзка с чл.97 ал.1 от ГПК по отношение на Асен Раев Орешков. Изразявам несъгласие по отношение на т.2 , относно прекратяване на предявените искове по подсъдност на Районен съд – гр.Кърджали и изпращането им по подсъдност на Окръжен съд – гр.Кърджали. Не споделям и извода на първоинстанционния съд относно наличието на обективно съединени искове по чл.26 от ЗЗД. На първо място намирам, че разпоредбата на чл.55 ал.3 от ГПК, на която се е позовал първоинстанционния съд, за да прекрати производството пред себе си и изпрати делото по подсъдност на окръжен съд, касае само и единствено определянето на държавната такса. При наличие на неяснота относно приложението на правна норма, следва тълкуването на тази правна норма да се извърши съгласно чл. 46 от ЗНА. Според цитирания текст тълкуването се извършва в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, като се вземе предвид и целта на тълкувания акт, а според мен и мястото на текста в нормативния акт. Разпоредбата на чл.55 ал.3 се намира в глава осма от ГПК – “Разноски”, като текстът на чл.55 ал.1 от ГПК гласи: “Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя...”, т.е. целият чл.55 от ГПК касае само определянето на държавната такса. Действително в разпоредбата на чл. 80 ал.1 б.”б” от ГПК, касаеща подсъдността, законодателят е използвал израза “цена на иска”, подобно на чл.55 ал.3 от ГПК, но това в случая представлява законодателен пропуск, недоглеждане, и от него не може да се прави аналогия на използваните изрази. Ако се допусне тълкуване на израза “цена на иска”, употребен в чл.55 ал.3 от ГПК по аналогия с чл.80 ал.1 б.”б” от ГПК, би се дала възможност едно лице да избира родова подсъдност на свой иск, а именно, ако заведе няколко отделни иска – всеки с цена до 10 000 лева, по различно време, каквато възможност обективното съединяване на иска, инициирано от ищецът, дава, то те ще бъдат подсъдни на районен съд, а ако ги заведе заедно – подсъдността ще бъде на окръжен съд. Не трябва да се забравя, че обективното съединяване на искове е само една опция, възможност, която цели улесняване и бързина на процеса. По всяко време обективно съединените искове могат да бъдат разделени, ако както е посочено в чл. 103 ал.2 от ГПК - “съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено”. Едва ли законодателят би допуснал толкова лесна “манипулация” на родовата подсъдност, прескачане на делото от един съд в друг, което неминуемо би довело и до неговото забавяне. С оглед на горното намирам, че родовата подсъдност при обективно съединени искове се определя от цената на всеки иск поотделно. На следващо място не споделям и позицията на мнозинството, че е налице обективно съединяване на искове по чл.26 от ЗЗД. Предметът на иска се определя от основанието и петитума. Обективното съединяване на искове позволява едно лице да заведе няколко иска с един петитум, но на различни основания, между две идентични страни. Не така стои, обаче, въпросът при обективно съединяване на няколко иска с различни основания и един петитум – искане за обявяване на договор за нищожен. Материята, уреждаща нищожността на договорите, е от публичен порядък и за наличието на нищожност органът, решаващ един гражданскоправен спор, следва да следи служебно. При това положение решаващият орган е длъжен да провери дали процесният договор е нищожен не само на конкретните основания, сочени от страните, но и на други такива, които се разкрият в хода на делото. След като съдът служебно следи за нищожността на договорите, не може да се приеме, че ако не е посочил един от обективно съединените искове за нищожност, ищецът може да го заяви с нов иск, тъй като съдът е следвало служебно да изследва договора за всички пороци, обуславящи нищожността. Или с други думи, не може да е налице обективно съединяване на искове за нищожност на един договор, на различни основания, тъй като в случая те нямат изискуемата самостоятелност – всеки иск не може да бъде заведен самостоятелно, тъй като с влизане в сила на решението по един от тях се преклудират непредявените основания. Предвид изложените съображения подписвам определението с особено мнение член – съдия Панайотов:
|