Определение по дело №2420/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……….…./………….2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА    

        мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА       

 

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева

въззивно гр.д. № 2420 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 43217/26.06.2018 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, депозирана чрез адв. Н.Б. от ВАК, против Решение № 2613/04.06.2018 г., постановено по гр.д. № 17139/2017 г. по описа на ВРС, ХХХIII-ти състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с определение (с характер на решение) №10926/01.10.2018 г.,  с което е прието за установено в отношенията между страните, че  В.П.С. ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ”Вл.Варненчик” № 258, „Варна тауърс” - Г, сумата в размер на 2088,40 лева, представляваща начислена служебно ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.Врана, ул. "Капитан Райчо Николов" № 45/47, ап. 6, с абонатен № ********** и клиентски № **********, по фактура № **********, издадена на 09.10.2017 г. от „Енерго-Про Продажби" АД, за периода 06.07.2016 г. до 05.07.2017 г., на основание чл. 124 ГПК, както и въззивникът е осъден да заплати сумата в общ размер на 488,54 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел. енергия, което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Сочи се, че в резултат на извършена проверка в присъствието на двама независими свидетели, които не са служители на дружеството, е установено, че в скрития регистър 1.8.3 е налично натрупано количество ел. енергия, която не се визуализира при редовен отчет. Акцентира, че съставеният от БИМ констативен протокол се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Настоява, че е налице специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя за минало време, различна от предвидените в чл. 48 от ПИКЕЕ корекционни основания, за остойностяване на действително консумирана ел. енергия отчетена от скритите регистри на СТИ. Сочи се, че реално консумираното количество ел. енергия е остойностено по цени за технологични разходи, значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. Навеждат се съображения, че в процесния случай дружеството – доставчик е спазило изискванията на чл. 10 от ПИКЕЕ за осигуряване възможност на абоната за контрол на показанията на СТИ. Твърди се, че дължимостта на сумата се основава на договорните отношения между страните и задължението на потребителя за заплаща доставената му ел.енергия, съобразно чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 200 от ЗЗД. Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна В.П.С., чрез адв. П. Г.в от ВАК, с който се оспорва въззивната жалба. Релевира доводи за недоказаност на твърденията на въззивника за осъществена реална доставка от страна на енергийното дружество на ел. енергия в размер на процесната сума. Настоява, че протоколът за проверка и демонтаж на процесния електромер да е подписан от абоната. Навежда съображения за неизяснена фактическа обстановка по съставяне на констативния протокол от 05.07.2017 г. Конкретно обосновава доводи за незаконосъобразно служебно начисляване на количество ел. енергия, позовавайки се на липса законово основание, включително и в действащите ОУ на дружеството. Подчертава, че недоказан по делото е периода, през който се претендира да е потребена ел. енергия от абоната. Счита се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли същото да бъде оставено в сила и присъждане на разноски.  

Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговорите, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба е направено искане за допускане на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелствата по съставяне на констативния протокол от 05.07.2017 г.

Видно от материалите по приложеното гр. д. №17139/2018 г. по описа на ВРС с исковата си молба, както и с допълнителна молба от 25.04.2018 г.  въззиваемата е направила искане за събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелствата, посочени в протокола от проверката. Това искане е било оставено без уважение от първоинстанционния съд.

Изхождайки от предмета на спора, в частност наведените от ищеца твърдения за недължимост на претендираната сума по корекцията и възраженията на ответното дружество, направени с отговора по чл.131 ГПК, както и наведените във въззивната жалба оплаквания по правилността на обжалваното решение, свързани единствено с оспорване на изводите на ВРС за незаконосъобразност на едностранната корекция, настоящият състав намира, че направеното доказателствено искане е неоснователно. Отделно от това, обстоятелствата, за които е поискан разпит на свидетел пред настоящата инстанция – обстоятелствата по извършване и документиране на проверката не биха допринесли за по-пълното изясняване на спора от фактическа страна, предвид събраните от първоинстанционния съд доказателства. Ето защо не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и искането на въззиваемата следва да се остави без уважение.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата В.С. за разпит на един свидетел при условията на призоваване за установяване на обстоятелствата от извършената проверка.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2420/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на  22.01.2019г.  от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извъсъдебен ред, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК, при приключване на делото със спогодба, на ищеца се връща половината от внесената държавна такса, както и за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, като на жалбоподателя да се изпрати и препис от отговора на насрещната страна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

 

2.